Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 218, 15.06.2020
година, град Търговище,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИ РАЙОНЕН СЪД, ОСМИ СЪСТАВ
На двадесет и втори май две хиляди и двадесета година:
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар:Янита Тончева
като разгледа докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 2275 описа за 2019г. на РСТ,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е за делба във
фаза по допускане на делбата.
Постъпила е искова молба от А.А.З. ***, действаща чрез процесуален представител А.М. ***,
със съдебен адрес ***, офис 7, против И.М.З. ***, с предявен иск за делба на
съсобствен Поземлен имот с пл.сн.№ 235 в кв.30, с площ от 735 кв.м., за който е
отреден УПИ ХХ-237 по плана на с.Г.Н., общ.Търговище, ведно с построените в
него къща, стопански постройки и навес, придобит в режим на СИО, при равни
квоти, с правно основание чл.341 от ГПК във вр. с чл.34, ал.1 от ЗС. В съдебно
заседание процесуалният й представител поддържа иска.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от ответника. Счита иска за допустим но неоснователен. Твърди,
че процесния имот е индивидуална негова собственост закупен преди сключване на
брака. Отделно от горното твърди, че го е придобил по давност за период от 20
години преди завеждане на иска. В съдебно заседание процесуалният му
представител поддържа отговора.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: От приложеният по делото
нотар.акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност с № 33, том
ІІ, дело № 549/1989г. на нотариус Кинка Генчев, се установява че ответникът И.М.З.
е признат за собственик на процесния имот в с.Г.Н., общ.Търговище. Към момента на издаване
на акт страните са имали сключен граждански брак. От приложеното съдебно Решение
№ 361 от 28.06.2018г. постановено по гр.д.№ 699 по описа за 2018г. на РСТ, влязло
в сила на 09.11.2018г. се установява, че бракът между страните е прекратен на
осн.чл.49, ал.1 от СК. С решението съдът не се е произнесъл по въпроса за
ползване на жилището. С исковата молба като писмени доказателства са
представени скица на имота, както и данъчна оценка.
При така установеното
от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи: Производството е за делба по чл. 341 и сл. от ГПК във вр.с чл.34 от ЗС вр. с чл.27 от СК на прекратена с
развод СИО.
Съдът намира предявеният иск за допустим, а по същество за
основателен.
От събраните доказателства безспорно се установи, че страните са
бивши съпрузи, като по време на брака си са придобили процесният недвижим имот.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от СК, той е станал семейна имуществена
общност. Същата е прекратена с влизане в сила на решението за развод, като в
резултат на това, между страните е възникнала обикновена съсобственост при
равни права, по силата на чл.27 от СК.
По възражението за
изтекъл в полза на ответника продибивен давностен срок в периода от
2000г. до завеждане иска за делба – 31.12.2019г., настоящият състав приема
следното:
На
основание чл.154 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите, на които
основава своите искания и възражения. Предвид разпределението на
доказателствената тежест в настоящия процес, следва ответника да
установи правнорелевантните факти относно това правоизключващо възражение –
че е упражнявал фактическа власт върху имота с наличие на
намерението да го държи като свой.
Съгласно
чл.79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива
с непрекъснато владение в продължение на 10 години. В чл. 68 от ЗС е посочено,
че владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Съгласно ал.2 държането е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.
При
преценка на посочените правно релевантни факти с оглед събраните по делото
доказателства следва да бъде взето предвид тълкуването на закона, дадено в
Тълкувателно решение № 1 от 2012 година от 06.08.2012 година по тълкувателно
дело №1 от 2012 година, ВКС, ОСГК, съгласно което: „Независимо от какъв
юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците,
който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за
чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си.“
Съдът приема, че правото
на собственост не е изгубено от ищцата по реда на чл.99 от ЗС поради
придобиването му от ответника на основание чл.79 ал.1 от ЗС по
давност с непрекъснато владение в продължение на над 10
години в периода 2000г. – 31.12.2019г. Вещни права и фактическа
власт върху имота страните са придобили от един и същи момент (независимо, че в
нотариалния акт фигурира само единият съпруг) и по време
на брака си съвместно са го владяли и ползвали като обект на
СИО. След настъпила трансформация на бездяловата
съсобственост в обикновена съсобственост, като законова последица на развода,
упражняването на фактическа власт върху имота е продължено от ответника на
основание, което признава такава фактическа власт и на другата
съсобственица, т .е прави го държател и е достатъчно да се
счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС.
За да придобие по
давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът И.З.,
който не е техен владелец е следвало да превърне с едностранни
действия държането им във владение, изключително за себе си. Тези
действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин
да се показва отричане владението на А.З..
Съобразно
постановките на тълкувателно решение №1 от 06.08.2012 год. по
тълкувателно дело № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС, щом се позовава на
придобивна давност, ответникът трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от имота на
бившата си съпруга и е започнал да ги държи за себе си с намерение
да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на съсобственичката.
Ответникът, нито е извършвал подобни действия, нито пък е обективирал спрямо
ищцата намерението да владее частите й от делбения имот за себе си.
Нещо повече
действията и поведението му ясно сочат, че е със съзнанието за общност на
вещните права. Необезпокояваното фактическо ползване на имота по причина, че
другия съсобственик е в чужбина и задоволява жилищната си нужда в друг жилищен
имот, не е достатъчно да се приеме за демонстриране на намерение за
своене. Заплащането на разходи за жилището е задължение на потребителя на
комуналните услуги, а извършените дребни ремонти, условие за нормалното му
ползване. В отговора си ответникът признава, че ищцата е идвала в
имота, като той не се е противопоставял тя да ползва нейната част от къщата, от
която има и ключ. Неупражняването от нейна страна на правомощия, които има като
съсобственик и по силата на съдебното решение за развод, не съставлява отказ от
права, нито пък ги погасява в полза на ответника.
Ако невладеещият
съсобственик е с неизвестно местожителство, напуснал е пределите на страната
преди години, не се е завръщал и не е проявявал никакъв интерес към
съсобствения имот, манифестирането на подобни действия е обективно невъзможно.
В подобна хипотеза и ако не е установено трайното отсъствие на невладеещия
съсобственик да се дължи на обективно препятствие, което той да не е в
състояние да преодолее, е достатъчно промяната в намерението да е била
демонстрирана спрямо всички по несъмнен начин, т. е. владението да се
осъществява явно върху целия имот по начин всяко лице да може да го възприеме.
В този смисъл е практиката на върховната съдебна инстанция обективирана в Р. №
214/28.10.2015 г., ГД № 1919/2015 г., I г. о., на ВКС.
Такава в хипотеза в
конкретния случай не е налице.
По делото не се
събраха доказателства ответникът пряко да е отричал съсобствеността
и да не е допускал ищцата до имота в сочения период. Свидетелите установиха, че
тя се връщала и отсядала в имота, периодично, когато е била в Б.. Има лични
вещи там, които никой не й пречи да ползва.
Съответно се
установява, че ответникът е бил със съзнанието, че имота се съпритежава от него
с ищцата, в какъвто смисъл са и свидетелските показания.
При тази фактически
обстановка и предвид посочения закон и тълкуването му настоящият състав прима,
че по делото не се установява манифистиране на ответника пред ищцата, че
променя основанието на което държат имота като започва да упражнява фактическа
власт като върху своя вещ, а не като държатели на нейните идеални
части от който момент евентуално може да се приеме, че е започнал да тече
давностен срок.
Съгл. чл.34 от
ЗС, всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ. Според чл.28 от СК при
прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни, поради
което делбата следва да бъде допусната при равни за страните квоти.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между А.А.З. ***, действаща чрез процесуален
представител А.М. ***, със съдебен адрес ***, офис 7 и И.М.З. ***, на следният
недвижими имот в с.Г.Н., общ.Търговище: Поземлен имот с пл.сн.№ 235 в кв.30, с
площ от 735 кв.м., за който е отреден УПИ ХХ-237 по плана на с.Г.Н., общ.Търговище,
ведно с построените в него къща, стопански постройки и навес, при равни квоти:
1/2 ид.част за А.А.З.
1/2 ид.ч. за И.М.З..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Търговищки окръжен съд на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :