№ 119
гр. Горна Оряховица, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20214120101507 по описа за 2021 година
Предявени искове по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по:
чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД
ввр. чл.33 от ЗПК.
В условията на евентуалност - обективно предявени искове по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240
от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№*********,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК:****(чрез юрисконсулт Н.
Ан.М.), че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Р.Франция – Париж рег.№*********, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България(кредитор) е сключил със М. Щ.
ЮЛ.(кредитополучател) Договор№PLUS-14273645/08.12.2016г. за потребителски кредит за заем в
общ размер на 8000.00лв. за срок от 60 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до
05.01.2022г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни
вноски, техния размер и размер на оставащата главница. Договорено е паричният кредит да бъде
изплатен на 60бр. равни месечни вноски(всяка в размер на 318.15лв.). Въз основа на
индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен процент на разходите/ГПР/.
Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при
фиксира лихвен процент по смисъла на §.1 т.5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия,
размери и срокове. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като
кредиторът удържа сумата посочен в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.“
Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срок на договора, като началната дата за изчисляване
на ГПР е датата на подписване на договора(годината има 365 дни). Твърди се, че сумата, предмет
на договора е преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия посочена
в договора за кредит. На основание чл.4 ввр. чл.3 от договора за ответника възниква задължението
да погаси заем на 60бр. месечни вноски, като в чл. 5 от договора е предвидено, че при забава на
1
една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер н действащата законна лихва за периода на забавата. Обезщетението за забава е равно на
ОЛП, обявен от БНБ(в сила от 1 януари съответно от 1 юли на текущата година) плюс 10%.
Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на
съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли с приложими за второто полугодие.
Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като дневният размер за просрочени
задължения е равен на 1/360 част от годишния размер. Твърди се, че длъжникът преустановил
плащането на вноските по кредита на 05.02.2017г., като към тази дата са погасени 0 месечни
вноски. На основание чл.5 от договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ става
изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е
05.03.2017г., от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от
страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника. По заявление била издадена
Заповед№329/18.03.2021г. за изпълнение на парично задължение, по ч.гр.дело№388/2021г. на
ГОРС в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж рег.№*********, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България(кредитор) против М. Щ. ЮЛ. за: сумата
8268.80лв., представляваща неизплатена главница по Договор№№PLUS-14273545/08.12.2016г. за
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на заявлението в съда - 25.02.2021г. до окончателното и изплащане; сумата 8401.00лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода: 05.02.2017г.-05.01.2022г.; сумата 3219.28лв.,
представляваща мораторна лихва за периода: 05.03.2017г.-15.02.2021г.; сумата 447.79лв.,
представляваща направените по делото разноски. Заповедта за изпълнение била връчена на
ответника-длъжник при условията на чл.47 ал.5 от ГПК са последвали указания от съда до
заявителя да предяви иск относно вземането си. Предявени са искове по реда на чл.415 от ГПК
относно установяване на вземане по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД
ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК, по издадената Заповед№329/18.03.2021г. за
изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело№388/2021г. на ГОРС за: сумата
8268.80лв., представляваща неизплатена главница по Договор№№PLUS-14273545/08.12.2016г. за
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на заявлението в съда - 25.02.2021г. до окончателното и изплащане; сумата 8401.00лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода: 05.02.2017г.-05.01.2022г.; сумата 3219.28лв.,
представляваща мораторна лихва за периода: 05.03.2017г.-15.02.2021г., a също в условията на
евентуалност - обективно предявени осъдителни искове по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9
от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК за същите суми.
Претендират се направените по делото разноски, както и разноските в заповедното производство.
Ответникът М. Щ. ЮЛ. с редовно връчено съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, се
представлява от особен представител адв.Р.И. от ВТАК, съгласно чл.47 ал.6 от ГПК. Особеният
представител оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че той не е получил
реално и в размера сочен в исковата молба - заемната сума по договора. Нямало нито едно
твърдение за това кога и как е станало това предаване, няма и нито едно писмено доказателство, за
това, че това предаване е реално станало. Счита, че в тежест на ищцовата страна е да представи
доказателства за изложените от нея в молбата си фактически твърдения, с които мотивира
правните си искания. Възразява и по отношение основателността на претенцията за лихви върху
заемната сума - възнаградителна, мораторната и законова такива. Като акцесорна претенция,
2
основателността на всяка една от тях се определя от основателността на главното вземане. Счита
за нищожна клаузата в процесния договор, която определя, че за едно и също вземане за един и
същи период се дължат начисляването на два вида лихва. Следвало да се приеме, че чл.5 от
процесния договор за заем е нищожен, поради нарушение на добрите нрави. Добрите нрави са
морални норми, които съществуват в съвременното общество, и на които законът придава правно
значение, като последиците от накърняването им е приравнено на противоречие на договора със
закона. Противоречие с добрите нрави има тогава, когато със сделката се договарят необосновано
високи цени, третират се неравноправно икономически по-слабите участници в оборота или се
използва недостигът на материални средства на един субект за облагодетелстване(или дори само
създаване на такава възможност) на друг. Съобразно съществуващата съдебна практика
уговорената договорна възнаградителна лихва при необезпеченост на вземанията на кредитора се
приема за нищожна поради накърняване на добрите нрави, ако надвишава трикратния размер на
законната лихва. Счита, че клаузата е нищожна и поради нейното „противоречие със
закона“(следва да се разбира и всяко юридически задължително правило за поведение,
включително и подзаконовите нормативни актове, т.е. законът, разбиран в широкия смисъл на
понятието). До основание за нищожност на сделката може да се стигне и тогава, когато тя
нарушава правен обичай, санкциониран от правна норма. Под "противоречие със закона“ се
разбирало противоречие с конкретна правна норма. За едно и също вземане се търсело събирането
на мораторна, възнаградителна и законна лихва, което се явявало незаконосъобразно.
След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги
прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№*********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България(кредитор) е сключил със М. Щ. ЮЛ.(кредитополучател)
Договор№PLUS-14273645/08.12.2016г. за потребителски кредит за заем в общ размер на
8000.00лв. за срок от 60 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 05.01.2022г.,
съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техния
размер и размер на оставащата главница. Договорено е паричният кредит да бъде изплатен на 60бр.
равни месечни вноски(всяка в размер на 318.15лв.). Въз основа на индивидуалния кредитен
профил на ответника е определен годишен процент на разходите/ГПР/. Кредитополучателят
заплаща и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксира лихвен
процент по смисъла на §.1 т.5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове.
Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа
сумата посочен в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.“ Лихвеният процент по
кредита е фиксиран за срок на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР е датата на
подписване на договора(годината има 365 дни). На основание чл.4 ввр. чл.3 от договора за
ответника възникнало задължението да погаси заем на 60бр. месечни вноски, като в чл. 5 от
договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер н действащата законна лихва за
периода на забавата. Обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от БНБ(в сила от 1 януари
съответно от 1 юли на текущата година) плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на
текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти
в сила от 1 юли с приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на
дневна база като дневният размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния
размер. Длъжникът преустановил плащането на вноските по кредита на 05.02.2017г., като към
3
тази дата са погасени 0 месечни вноски. На основание чл.5 от договора, вземането на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в
настоящия случай е 05.03.2017г., от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо в целия
му размер, за което от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника.
По заявление била издадена Заповед№329/18.03.2021г. за изпълнение на парично
задължение, по ч.гр.дело№388/2021г. на ГОРС в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
Париж рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България(кредитор)
против М. Щ. ЮЛ. за: сумата 8268.80лв., представляваща неизплатена главница по
Договор№№PLUS-14273545/08.12.2016г. за потребителски кредит, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 25.02.2021г. до
окончателното и изплащане; сумата 8401.00лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода: 05.02.2017г.-05.01.2022г.; сумата 3219.28лв., представляваща мораторна лихва за
периода: 05.03.2017г.-15.02.2021г.; сумата 447.79лв., представляваща направените по делото
разноски. Заповедта за изпълнение била връчена на ответника-длъжник при условията на чл.47
ал.5 от ГПК са последвали указания от съда до заявителя да предяви иск относно вземането си.
При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Вярно е, че осъдителен иск за вземане, предмет на издадена заповед по чл.410 от ГПК респ.
чл.417 от ГПК е допустим само след обезсилване на заповедта по предвидения в закона
процесуален ред, тъй като при наличие на заповед за изпълнение, защитата на вземането е
възможна единствено чрез уредения в чл.415 от респ. чл.422 ал.1 от ГПК специален установителен
иск(Решение№30/25.04.2013г. по т.дело№245/2012г. – ІІт.о. ВКС; Решение№168/01.10.2013г. по
т.дело№1ЗЗ2/2013г. – ІІт.о. ВКС; Решение№66/08.07.2014г. по т.дело№ 1766/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ
ТО; решение № 41/08.04.2015 г. по т. д. № 653/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО;
Решение№391/25.06.2015г. по гр.дело№3519/2014г. – ІVг.о. ВКС). Съгласно т.11б от
Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, приложението на правилата за
първоначално съединяване на исковете, за предявяване на насрещен и на инцидентен
установителен иск изисква преценка от съда на общите процесуални условия за приемането им за
съвместно разглеждане с установителния иск. Въвеждането на друго основание, от което
произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение,
може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност, от която
процесуална възможност се е възползвал ищецът в настоящия случай в производството по чл.415
от ГПК, респ.чл.422 от ГПК(Решение№141/06.11.2014г. по т.дело№2706/2013г. на ВКС). След като
предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск/искове е предявен на друго основание,
различно от основанието, на което е предявен установителния иск(предсрочната изискуемост на
дълга) и с оглед задължителните разяснения, дадени с горепосоченото тълкувателно решение,
следва да се приеме, че предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск е процесуално
допустим и в тази насока възраженията на ответната страна са неоснователни.
От събраните по делото доказателства се установява сключен Договор№CARU-
12048103/02.12.2015г. за потребителски паричен кредит, опускане на револвиращ потребителски
кредит и издаване на кредитна карта между „БНП Париба Пърсъиъл Файненс С.А., Париж рег.
№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България(кредитор) и М. Щ.
ЮЛ.(кредитополучател), пo силата на който банката отпуснала паричен кредит в размер на
4
8000.00лв. за срок от 60 месеца, като паричният кредит да бъде изплатен на 60бр. равни месечни
вноски(всяка в размер на 318.15лв.). Договорът е обективиран в писмена форма(подписан от
представител на дружеството-кредитор и кредитополучателя) и съдържа надлежна
индивидуализация на страните, датата, мястото на сключване и предмета на сделката. Съгласно
разпоредбата на чл.240 ал.1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или
вещи от същия вид, количество и качество. Според характера това е договор за заем - чл.286 ал.3
от ТЗ, тъй като едната от страните по сделката е търговец и договорът е сключен с оглед
упражняването на търговската му дейност. Изхождайки от предмета на сделката-предоставяне на
кредит под формата на заем, както и от страните по нея - юридическо лице, което е небанкова
финансова институция, даваща заем в рамките на своята търговска дейност, и ответник(физическо
лице), то същата има белезите на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ал.1 от ЗПК.
Относно характера на сключения договор, съдът намира за необходимо да изложи, че договорът е
неформален и реален. За да е налице договор за заем между страните по делото, не е достатъчно
заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а е нужно и заемателят да се задължи да я
върне. Фактът, че е сключен договор за заем, подлежи на пълно и главно доказване. Следва да
докаже и конкретния размер на дълга, който се претендира.
Всяко задължение възниква в момента на настъпването на пораждащия го конкретен
фактически състав. От този момент длъжникът е обвързан да изпълни това задължение. Като
правопораждащ факт се счита онзи факт, с настъпването на който едната от страните придобива
субективното право да иска от другата страна спазване на определено поведение, което право е
гарантирано с по-нататъшната възможност да се търси съдействието на държавната принуда за
осъществяването му. Изискуемостта на едно задължение означава не само че то е възникнало, но и
че са били настъпили други юридически факти, след настъпването на които носителят на
субективното право има право на иск за изпълнение на задължението.
В Тълкувателно решение от 02.04.2019г. по тълк.дело№8/2017г. - ОСГТК на ВКС е
направено разграничение между основание на иска и предсрочната изискуемост на вземането,
предмет на иска. Посочено е, че основание на иска са твърдените от ищеца юридически факти, от
които произтича претендираното субективно материално право, като изменение или прибавяне на
ново основание е налице само при позоваване на друг юридически факт, различен от посочения в
исковата молба, от който произтича материалното право. Предсрочната изискуемост е подвид на
изискуемостта, като възможност на кредитора да иска изпълнение на задължението си.
Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на
вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването и. Позоваването на
предсрочна изискуемост не определя основанието на иска, като правното основание, на което се
претендират вноските с настъпил падеж и на предсрочно изискуемата главница е договор за
кредит. Ето защо, когато съдът приеме за доказано, че предсрочната изискуемост на вземанията е
настъпила в един по-късен от твърдяния от ищеца момент, това не представлява разглеждане на
претенцията на непредявено основание или нарушение на принципа на диспозитивното начало.
Предсрочната изискуемост предполага действащ между страните и непрекратен на някое от
основанията, предвидени в него договор, като предсрочната изискуемост предполага наличие на
неизпълнение на договорните задължения в него от страна на длъжника и за което неизпълнение е
предвидено в договора, че банката при това неизпълнение може да го обяви за предсрочно
изискуем и да иска връщане на цялата останала дължима сума по него незабавно без да чака да
5
изтече крайния срок на действие на договора. По този начин банката се отказва от възможността
да приема погасяването на отпуснатия кредит на месечни погасителни вноски, и може да иска
връщане на цялата заета и непогасена сума от длъжника наведнъж. Включената в договора клауза
за предсрочна изискуемост(чл.5 от договора - при настъпването на определени
условия(просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
пропусната месечна вноска) и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заетата
сума, не противоречи на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД, като за разлика от общия
принцип в чл.20а ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането(не са осъществени действия
iure et facto - да се върне заетата сума) и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Отбелязано е, че предсрочната изискуемост е осчетоводена на 05.03.2017г.,
като се обосновава на приложението на разпоредбите на чл.5 и сл. от договора, с които
кредитополучателят се съгласил при подписване на договора, т.е. предсрочната изискуемост
представлява настъпва автоматично с изпълнение на описаните условия и кредиторът не е длъжен
да уведомява кредитополучателя за това обстоятелство. По заявление на ищеца-кредитор
кредитополучателят не бил погасявал месечни вноски. Съгласно задължителните разяснения,
дадени с т.18 от Тълкувателно решение№4/18.06.2014г. по тълк.дело№4/2013г. - ОСГТК на ВКС(в
т.ч. и Решение№139/05.11.2014г. по т.дело№57/2012г. на ВКС), които съдът счита, че намират
приложение и при финансовите институции съгласно ЗКр.И, предвидената в договора автоматична
предсрочна изискуемост ще породи действие, ако кредиторът е уведомил ответника, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Изрично в цитираното тълкувателно
решение е посочено, че съдържащата се в договора за кредит уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и
кредиторът може да събере вземането си, без да уведомява длъжника, не поражда действие, ако
банката/финансовата институция съгласно ЗКр.И, не е заявила, че упражнява правото си да
направи кредита предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника.
Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението
на банката/финансовата институция съгласно ЗКр.И, че прави кредитът предсрочно изискуем, ако
към този момент са настъпили уговорените в договора за кредит предпоставки, обуславящи
настъпването и. Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение не
представлява уведомление на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не
се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно.
Връчването на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение на длъжника също няма
характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото
Заповедта за изпълнение на парично задължение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа
волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника
по иска, предсрочната изискуемост представлява се обявява на длъжника. С уговорката за
предсрочна изискуемост, обаче, длъжникът изгубва преимуществото на срока, като последиците
следва да са аналогични на изгубването на това преимущество по силата на настъпване на
законовите предпоставки по чл.71 от ЗЗД. Изискуемостта на задължението в резултат на изгубване
преимуществото на срока предоставя възможност на кредитора да иска изпълнение на
задължението във вида и размера, който то би имало, ако срокът бе изтекъл. В настоящия случай
ответникът-кредитополучател по надлежно възникнало договорно правоотношение, е изпаднал в
забава по отношение изпълнението на задължението и да погасява предвидените анюитетни
6
вноски(в случая - минимални погасителни вноски по договора). Забавата на длъжника е породила
потестативното право на кредитора да превърне кредитното задължение в предсрочно изискуемо,
съгласно клаузата на чл.5 от ОУ към договора. Въз основа на събраните по делото доказателства,
обаче не се установява, а и липсват твърдения на ищеца в този смисъл, кредиторът фактически да
е упражнил правото си на предсрочна изискуемост. Субективно право на кредитора е да обяви или
да не обяви даден кредит за предсрочно изискуем, при настъпване на определени предпоставки.
След като ищецът се е позовал само на предсрочната изискуемост, настъпила автоматично по
смисъла на клауза от договора, съдът не разполага с възможността да изследва дали общо
заявеното задължение за цялата сума по договора, съществува на друго договорно основание и в
различен размер, тъй като би излязъл извън предмета на очертания
спор(Решение№123/09.11.2015г. по т.дело№2561/2014г. - IIт.о. ВКС). В молбата си кредиторът
твърди, че е изпратил уведомление(Последна покана – лист 24 от делото) от 11.07.2017г. до
длъжника М. Щ. ЮЛ., в която изрично е обявил вземането си за предсрочно изискуемо и
незабавно платимо(общо дължима сума 16964.98лв. към 11.07.2017г.) и го е поканил да го погаси.
Не се установява, поради липса на представени доказателства и изпращането му до длъжника, в
т.ч. и уведомителното писмо да е достигнало до адресата.
По този начин, не са налице доказателства за достигане изявлението за обявената
предсрочна изискуемост до длъжника. Отделно от това, не може да се приеме дори фингирано
връчване(фингирано връчване на съобщението - опитът за предаване на съобщението се
приравнява на фактическото му получаване, без фактически то да е получено) по смисъла на чл.9
от ОУ към договора на посочения от кредитополучателя адрес за кореспонденция, доколкото не са
представени каквито и да е доказателства за изпращане на уведомителното писмо до длъжника. От
изложеното съдът намира, че ищецът не доказа настъпване на предпоставките за предсрочна
изискуемост на кредита, на която се позовава в заповедното и в исковото производство относно
установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение. След като кредиторът поддържа,
че за него се е породила възможност да претендира изпълнение на цялото задължение, но се
установи, че такава възможност се е породила само за част от това задължение, искът няма да бъде
отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила. Решението на
съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на
приключване на съдебното дирене. Искът следва да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на присъдено нещо - датата на приключване на съдебното дирене в
съответната инстанция. С връчването на препис от исковата молба на назначения особен
представител на ответника на 23.12.2021г. длъжникът е уведомен, че кредиторът счита кредита за
предсрочно изискуем, като изискуемостта настъпва от този момент(съгласно установената съдебна
практика връчването на особен представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-
ответник - Решение от 27.10.2020г. по т.дело№2118/2019г. - Iт.о. ВКС; Решение№198/18.01.2019г.
по т.дело№193/2018г. - Iт.о. ВКС). Това обстоятелство, обаче, не променя основанието, на което е
възникнало вземането и е издадена заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение. С
оглед гореизложеното и доколкото в исковата молба се съдържа изявление на ищеца, с което
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и връчването на исковата молба
представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник, следва да се приеме, че предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила с връчването на исковата молба - на 23.12.2021г.
В случая се установява от погасителния план към договора, че падежът на последната
погасителна вноска е с дата 05.01.2022г., искът е предявен на 28.07.2021г., следователно по време
7
на исковото производство е настъпил и падежът на всички задължения по договора и това
обстоятелство следва да бъде съобразено от съда на основание т.1 от Тълкувателно решение от
02.04.2019г. по тълк.дело№8/2017г. - ОСГТК ВКС. Съгласно задължителните указания в т.9 на
Тълкувателно решение№4/18.06.2014г. по тълк.дело№4/2013г. - ОСГТК ВКС, съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235 ал.3 от ГПК
намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Това е обусловено и
от момента, към който се формира силата на присъдено нещо – приключване на съдебното дирене,
след което решението е влязло в сила. След като се приема, че съществуването на вземането се
установява към момента, в който се формира сила на присъдено нещо, а не към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, искът/исковете по реда на чл.422
ал.1 от ГПК, респ. по чл.415 от ГПК следва да се уважи/уважат за изискуемите вземания към
датата, към която се формира сила на присъдено нещо. Обратното би означавало да се даде
възможност на ответника да релевира всички благоприятни за него факти, които са възникнали в
хода на производството по реда на чл.422 ал.1 от ГПК/плащане, прихващане, разсрочване,
опрощаване на дълга и др./, но такава възможност да бъде отречена на ищеца, който да е
ограничен да доказва възникването на своето вземане само към момента на подаването на
заявлението. Решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по
делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да
вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното
право, било защото го пораждат или защото го погасяват – например ищецът придобива спорното
право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът
плаща или прихваща след предявяването на иска/исковете.
Изложеното обуславя основателност на предявените искове по реда на чл.415 от ГПК
относно установяване на вземане по издадената Заповед№329/18.03.2021г. за изпълнение на
парично задължение, издадена по ч.гр.дело№388/2021г. на ГОРС за: сумата 8268.80лв.,
представляваща неизплатена главница по Договор№№PLUS-14273545/08.12.2016г. за
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на заявлението в съда - 25.02.2021г. до окончателното и изплащане; сумата 8401.00лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода: 05.02.2017г.-05.01.2022г.; сумата 3219.28лв.,
представляваща мораторна лихва за периода: 05.03.2017г.-15.02.2021г.
По отношение на уговорената в договора възнаградителна лихва, съдът намира направеното
възражение за нищожност на клаузата за възнаградителната лихва, от страна на особения
представител на ответника за неоснователно. Възнаградителната лихва има характер на цена на
предоставената услуга, като нейната стойност, следва да се съизмерява, както със стойността на
отпуснатия заем, така и със срока, за които се уговоря връщането, както и с обстоятелството дали е
обезпечен. Надбавката(възнаградителната лихва) се формира съобразно приложимите по договора
ГЛП и ГПР. ГЛП е лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който
се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. ГПР показва действителното
оскъпяване на всеки кредит, като към лихвения процент по кредита се добавят всички останали
разходи, настоящи и бъдещи, свързани с него. ГПР е общата цена на кредита за потребителя,
8
изразена като годишен процент от сумата на отпуснатия и редовно обслужван кредит. При
изчисляването му се включват всички задължителни такси за сметка на клиента, свързани с
отпускането на кредита. Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора, като
началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора при допускането, че
годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като
страните изпълняват точно задълженията си по него. Нищожността на отделните клаузи не влече
нищожност на целия договор. Съдът приема, че клаузата не противоречи на добрите нрави, тъй
като към датата на сключване на договора е налице законово ограничение на максималния размер
на възнаградителната лихва, по реда на чл.19 ал.4 от ЗПК/ДВ бр.35/2014г в сила от 23.07.2014г./,
където е посочено, че годишният процент на разходите, не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС
на Р.България. Касае се за потребителски кредит, при която едната страна е икономически по-
слаба. Основният лихвен процент на БНБ след 01.02.2016г. вкл. е 0%. Към датата на сключване на
договора(08.12.2016г.) - законовата лихва е била 10.00%/основния лихвен процент на БНБ и 10 пункта/, а
петкратния размер се явява 50.00%. Следователно клаузата за възнаградителна лихва не е нищожна, поради
противоречие със закона – чл.19 ал.5 от ЗПК. Налице са всички материално правни предпоставки за уважаване на
иска за възнаградителна лихва в размер на 8401.00лв. за периода: 05.02.2017г.-05.01.2022г.
Ищецът сезира съда с претенция за разноските, направени от него в рамките на
заповедното производство по ч.гр.дело№388/2021г. на ГОРС при заявени разноски – 397.79лв.(ДТ
по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК – 347.79лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50.00лв.).
Разноските са законова последица от уважаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и с оглед на това отговорността за заплащането им е обусловена от
изхода на заповедното производство, а в случаите на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415
от ГПК - и от изхода на исковия процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на
диспозитивното начало, произнасянето предполага изрично заявено в исковата молба искане за
разпределяне на отговорността за разноски в заповедното производство. Съгласно т.12 от
Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство и се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. При този
изход в производството в полза на ищеца-заявител следва да бъдат присъдени разноските в
заповедното производство в размер на 397.79лв.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати
на ищцовата страна и сумата 447.78лв., представляваща направени в производството по
гр.дело№1507/2021г. на ГОРС разноски(ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК – 347.78лв. и
юрисконсултско възнаграждение – 100.00лв.).
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск от страна на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№*********, представлявано от Изп.директор Л.Д. чрез
9
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК:****, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от
Зам.управител Д. Д., против М. Щ. ЮЛ. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: с.П.
ул.**** Общ.Г.Оряховица, че М. Щ. ЮЛ. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: с.П.
ул.**** Общ.Г.Оряховица, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция – Париж -
рег.№*********, представлявано от Изп.директор Л.Д. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.” клон България с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост”4,
Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Зам.управител Д. Д., по Заповед№329/18.03.2021г.
за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело№388/2021г. на ГОРС: сумата
8268.80лв., представляваща неизплатена главница по Договор№№PLUS-14273545/08.12.2016г. за
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на заявлението в съда - 25.02.2021г. до окончателното и изплащане; сумата 8401.00лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода: 05.02.2017г.-05.01.2022г.; сумата 3219.28лв.,
представляваща мораторна лихва за периода: 05.03.2017г.-15.02.2021г.
ОСЪЖДА М. Щ. ЮЛ. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: с.П. ул.****
Общ.Г.Оряховица, ДА ЗАПЛАТИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.” Р.Франция –
Париж - рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК:****,
със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14,
представлявано от Зам.управител Д. Д.: сумата 397.79лв./триста деветдесет и седем лева и
седемдесет и девет стотинки/, представляваща направени разноски в производството по
ч.гр.дело№388/2021г. на ГОРС; сумата 447.78лв./четиристотин четиридесет и седем лева и
седемдесет и осем стотинки/, представляваща направените разноски в производството по
гр.дело№1125/2021г. на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Да се изпрати препис от решението на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
10