Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 405 20.09.2019
г.
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ
ГЕНЧЕВА
Секретар: Пенка Тоцева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. №372/2019 г.
Производството е с правно
основание чл.422 от ГПК.
Депозирана е искова молба от “Агенция за събиране на вземания”АД срещу Н.И.С., с която са предявени искове за
установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 1830,11 лв. главница, сумата 219,59 лв. договорна лихва за периода 20.08.2017 г.
– 20.05.2018 г. и сумата 201,58 лв.
лихва за забава за периода 21.08.2017 г. – 31.10.2018 г. ведно със законната
лихва от датата на заявлението, както и законна лихва върху главницата от
31.10.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Иска от съда да осъди ответника да заплати направените в това и в
заповедното производство разноски. Твърди, че ответникът е сключил договор за
кредит за покупка на стоки или услуги на 14.07.2017 г. за сумата 1 679,00
лв., че ведно с договора е сключил и застраховка „защита на плащанията“ на стойност
151,11 лв., че дължимата застрахователна премия
по договора е била заплатена от кредитора и длъжникът е поел задължение
да изплати същата на вноски ведно с вноските по кредита, че така дължимата сума
от 1830,11 лв. ответникът е следвало да заплати на 10 равни месечни вноски, че
сумата по кредита е била изплатена на търговски партньор, че така договорената
сума следва да бъде върната с надбавка, покриваща разноските и печалбата на
кредитора – лихва в размер на 219,59 лв., като общата сума за връщане е 2049,70
лв. със срок на връщане до 20.05.2018 г. Също така сочи, че ответникът е
изпаднал в забава при погасяване на кредита от 21.08.2017 г., за което е
начислено обезщетение за забава в съответствие с условията в договора. Позовава
се на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.02.2018 г., с
което вземането е прехвърлено на ищеца, за който бил уведомен ответника с писмо, което не било връчено поради
ненамиране на ответника на адреса. Допустимостта на установителните
искове аргументира с издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2252/2018 г.
по описа на РС Разград.
Исковата
молба и приложенията към нея са връчени на ответника при условията на чл.47 от ГПК. Назначеният при условията на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител оспорва иска. Сочи, че
кредитът не е обявен за предсрочно изискуем по съответния ред, респ. че не е връчено уведомление на длъжника за
това.
Предявеният
иск е допустим предвид постановената заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№2252/2018 г. на РРС.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното: Между „Париба
Пърсънъл Файненс“ЕАД и ответника Н.И.С. е сключен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CREX – 15057144 г. на 14.07.2017 г. Размерът на отпуснатия кредит е 1830,11 лв.,
като стойността на стоката е 1679,00 лв., а 151,11 лв. е застрахователната
премия. Общата дължима сума е 2049,70 лв. при годишен процент на разходите от 27,39
% и 24,45 % лихвен процент. Уговорено е изплащане на кредита на 10 месечни вноски всяка по 204,97 лв. Последната
погасителна вноска е с падеж 20.05.2018 г. В договора изрично е записано, че с
подписа си кредитополучателя удостоверява, че е получил стоката , както и че по
този начин – посредством стоката е получил уговорената в договора за кредит
сума.
В този
договор е посочен адрес на ответника – с.Раковски, общ.Разград, ул.“Марица“, №**.
В раздел удостоверявания на този договор е посочено задължението на
кредитополучателя да уведоми кредитора при промяна на адреса, месторабота,
телефон и др.
При
сключването на договора ответникът е попълнил кратък медицински въпросник за
приемане за застраховане, подписал е сертификат за застраховане и стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация.
По делото не са представени
доказателства за платени суми по договора.
С рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г.
ищецът „Агенция за събиране на вземания“ЕАД и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ЕАД са
договорили бъдещо прехвърляне, респ. придобиване на вземания от договори за
потребителски кредит, като са уговорили това да става ежемесечно, с подписване
на нарочен акт Приложение №1. С допълнително споразумение от 21.08.2017 г. към този рамков договор са предоговорили падежа на заплащането на покупната цена.
Във връзка с договора за
прехвърляне на вземания законния представител на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. клон
България“ е упълномощил ищеца „Агенция за събиране на вземания да ги
представлява, като от тяхно име уведомява длъжниците
за извършеното прехвърляне на осн. чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Законният представител на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ е издал и писмено потвърждение
на 13.02.2018 г., с което потвърждава извършената продажба на всички вземания
по Рамковия договор от 27.07.2017 г. и Приложение №1 от 13.02.2018 г. към него,
ведно с всички техни привилегии, обезпечения и принадлежности, както и
получаването на покупната цена за прехвърлените вземания, като изрично посочва,
че сумите по цедираните вземания следва да бъдат
превеждани по сметка на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД. В това Приложение
№1 от 13.02.2018 г. на 284 позиция е посочен кредита на ответника с CREX – 15057144 г. от 14.07.2017 г. с остатък от главницата 1830,11 лв., остатък
от договорна лихва в размер на 219,59 лв. и лихва за просрочие
в размер на 72,48 лв.
Уведомления за извършеното
прехвърляне са изпратени от ищеца като пълномощник на цедента по „Български пощи“и чрез „Лео експрес“, но
са върнати, т.к. лицето не е открито на адреса, посочен в договора -
с.Раковски, общ.Разград, ул.“Марица“, №**.
Според заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза като дължими суми от
ответника в счетоводството на ищеца са посочени 1679,00 лв. платени в изпълнение на договора и 151,11 лв.
застраховка, както и 219,50 лв. договорна лихва. Сумата 1679,00 лв. е преведена
на 14.07.2017 г. на „Технополис България“ЕАД за закупена стока смартфон Samsung Galaxy
S8 Orchid Gray от ответника, а 151,11 лв. – платени на
застрахователя. Освен тези три суми ищецът е начислил на ответника
и 201,58 лв. за забава до 01.10.2018 г. и 190,73 лв. за периода 02.10.2018 г. –
01.09.2019 г.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявените
искове са основателни и доказани. Между
страните по делото е сключен договор за кредит, по силата на който ищецът е
предоставил на ответника сума, която последният трябва да върне със съответното
оскъпяване с характер на възнаградителна лихва. Размерът на годишния процент на разходите,
уговорен по договора е под границата, поставена от разпоредбата на чл.19, ал.4
от Закона за потребителския кредит като условие за действителност на договора.
Задължението на ответника за заплащане на уговорените вноски не е изпълнено.
Ето защо искът за установяване на задължението за заплащане на остатъка от
главницата в размер на 1 830,11 лв. е основателен. Това задължение е
следвало да бъде изпълнено на части, като към датата на подаване на заявлението
– 01.11.2018 . е настъпила редовната изискуемост и на последната вноска – тази
от 20.05.2018 г. Следователно в случая не се касае за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, поради което е неоснователно възражението на ответника,
че кредиторът е следвало да уведоми
длъжника за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем.
Към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение цесионерът „Агенция за събиране на вземания“ЕАД като
пълномощник на цедента - „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ЕАД е
направил неуспешен опит да връчи уведомление за извършената цесия. Такова
уведомление е приложено към исковата молба и същото е връчено на длъжника при
условията на чл.47 от ГПК. Този факт следва да бъде взет предвид от съда на
основание чл.235, ал.3 от ГПК при изрично съобразяване на т. 9 от тълкувателно
решение №4/18.06.2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Основателен
е и искът за установяване на задължението за заплащане на възнаградителна
лихва в размера на 219,59 лв. Това е
цената на получения кредит, същата е договорена между страните и също се дължи
от ответника на ищеца, с оглед
прехвърлянето на вземането от първоначалния кредитор.
Тъй като
ответникът е преустановил изпълнението на договора, от датата на забавата на
всяка от вноските същият дължи заплащане на мораторни
лихви в размер на законната лихва за забава, регламентирана в чл.86 от Закона
за задълженията и договорите върху забавените вноски. Видно от
съдебно-счетоводната експертиза в счетоводството на ищеца са записани други
суми и за други периоди. Същевременно в исковата молба е посочено, че претендираната лихва за забава е съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала и
неплатена погасителна вноска. Изчислена по този начин с помощта на електронен
калкулатор лихвата е 169,09 лв. като сбор от сумите 24,77 лв. законна лихва
върху вноската, дължима на 20.08.2017 г., 23.01 лв. законна лихва върху
вноската, дължима на 20.09.2017 г.,
21,31 лв. законна лихва върху вноската, дължима на 20.10.2017 г., 19,55
лв. законна лихва върху вноската, дължима на 20.11.2017 г., 17,85 лв. законна
лихва върху вноската, дължима на 20.12.2017 г., 16.09 лв. законна лихва върху
вноската, дължима на 20.01.2018 г., 14,34 лв. законна лихва върху вноската, дължима
на 20.02.2018 г., 12,75 лв. законна лихва върху вноската, дължима на 20.03.2018
г., 10,99 лв. законна лихва върху вноската, дължима на 20.04.2018 г. и 9,29 лв.
законна лихва върху вноската, дължима на 20.05.2018 г. Ето защо така
предявеният иск за установяване на задължението на ответника за заплащане на
обезщетение за забава за периода 21.08.2017 г. – 31.10.2019 г. е основателен и
доказан до размера на 169,09 лв., а в останалата му част следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
на ищеца следва да бъдат присъдени
направените разноски съразмерно на уважената част от иска, а именно в
заповедното производство разноски в размер на 44,40 лв. и сумата 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК и в размерите,
регламентирани в чл.26 от Наредба за заплащане на правната помощ., както и
разноските по настоящото дело в размер на 501,03 лв. /от общо направени 508,17
лв./, както и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено в размерите на чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
По
гореизложените съображения, Съдът:
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.И.С., ЕГН ********** ***, че същата дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК *** със седалище гр.София и адрес на
управление бул.“Петър Дертлиев“, №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата 1830,11 лв. /хиляда осемстотин и тридесет лева и единадесет стотинки/, главница в качеството си на кредитополучател по договор за потребителски паричен кредит за покупка с № CREX – 15057144 г. от 14.07.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 31.10.2018 г. до окончателното й изплащане, сумата
219,59 лв. / двеста и деветнадесет лева
и петдесет и девет стотинки/ възнаградителна лихва за периода 20.08.2017 г. – 20.05.2018
г. и сумата 169,95 лв. /сто шестдесет и девет лева и
деветдесет и пет стотинки/ обезщетение за забава за периода 21.08.2017 г. – 31.10.2018
г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение №4690/05.11.2018 г. по ч.гр.д.№2252/2018 г. по
описа на РС Разград и ОТХВЪРЛЯ ИСКА за установяване на задължението за
заплащане на обезщетение за забава в останалата му част до първоначално
предявения размер от 201,58 лв.
ОСЪЖДА Н.И.С.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК ***
със седалище гр.София и адрес на управление бул.“Петър Дертлиев“,
№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата 44,40 лв. / четиридесет и четири лева и четиридесет
стотинки/ разноски и 50 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско
възнаграждение по ч.гр.д.№ 2252/2018 г. по описа на РС Разград и сумата 501,03 лв. /петстотин
и един лева и три стотинки/ разноски и
100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение по
настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
Разградския окръжен съд.
След
влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д. №2252/2018 г. на РРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: