Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            Година 26.03.2021                   Град  КАРЛОВО

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                              първи граждански състав

На седемнадесети март                             две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

 

Секретар: Цветана ЧАКЪРОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1371 по описа за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид:

         Искове  с правно основание чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ.

В исковата си молба ищецът - „Т.Т.“*** твърди, че на 28 юни 2019г., ответникът постъпил на работа във фирма „Т.Т.-65“ ЕАД на постоянен трудов договор. От 02.09.2019г. същият престанал да се явява на работа и след писмена покана да даде обяснения, каквито не постъпили, се наложило да бъде освободен дисциплинарно. На основание чл. 221, ал.2 от КТ, същият дължал обезщетение на работодателя си в размер на брутното трудово възнаграждение за един месец или 560 лева основна заплата. С допълнителна молба от 13.11.2020г. ищецът уточнява, че ответника бил назначен на длъжност „Ш.на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“. В трудовия му договор било посочено и договореното трудово възнаграждение от 560.00 лева месечно, при 8 часов работен ден. Мястото, в което ответникът полагал труд било седалището на ищеца в гр. П.ул. „Д.Н.“ № 53, респективно автомобила, който бил негова собственост и с който се изпълнявали трудови задачи. С писмо-искане били изискани обяснения по повод самоотлъчките на ответника. Видно от разписка на ЕКОНТ, писмото било получено от С.О. Г. на адреса на ответника - с. Р.ул. „Р.“ № 11 и било предадена от Куриер на име П.П.. С издадената заповед за дисциплинарно нарушение № 24/12.09.2019г., било наложено на ответника дисциплинарно наказание, която била връчена на ответника на 17.09.2019 г. Връчването на заповедта станало в деня, в който била върната трудовата книжка на ответника. Сочи, че е налице правен интерес, да предяви исковата си претенция.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което, на основание чл. 221, ал.2 от КТ, да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 560.00 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното изплащане. Претендира направените по делото разноски.

ОТВЕТНИКЪТ - С.А.Г. с отговора на исковата молба, сочи, че производството е по иск с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ, като се иска обезщетение в полза на работодател, който е прекратил трудово правоотношение с налагане на дисциплинарно наказание - уволнение. Намира иска за допустим, тъй като е предявен от лице, имащо качеството работодател и е срещу дисциплинарно уволнен служител. Дисциплинарното уволнение, макар и незаконосъобразно (видно от приложените писмени доказателства е наложено за две последователни неявявания на работа - на 02 и 03.09.2019 г., а с искането по чл. 193 от КТ е искано обяснение за неявяване само на един ден - 02.09.2019 г.) не е било оспорено от служителя и то е породило своите правни последици, включително и в частта, с която на работника следва да се заплати обезщетение на основание чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 101.82 лева.

Доколкото се иска пълния размер на обезщетението по чл. 221, ал. 2 от КТ, без да се приспада дължимото по чл. 224, ал. 1 от КТ, то това е основание за предявяване на насрещна искова претенция. Във връзка с изложеното оспорва основателността на исковата претенция. Оспорва, като прекомерно уговореното адвокатско възнаграждение.

В ХОДА на делото, съдът е сезиран с НАСРЕЩНА искова молба, с правно основание чл. 224 от КТ, подадена от С.А.Г. против ищеца по първоначалния иск - „Т.Т.“***, с която моли съда, да осъди ответника да му заплати сумата от 101.82 лева, представляващо дължимо и неплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно със законна лихва, считано от 12.09.2019 г. до подаване на тази насрещна искова молба в размер на 13.21 лева, както и законна лихва след тази датата до окончателното изплащане на обезщетението.

Ищецът по насрещния иск - С.А.Г. твърди, че работил по трудово правоотношение с ответното дружество до 12.09.2019г., когато със Заповед № 024/12.09.2019г. бил прекратен трудовия му договор с дисциплинарно уволнение. Заповедта не е оспорена и е породила своето правно действие. Със заповедта било разпоредено, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, да му се изплати обезщетение за неползван годишен отпуск в размер на 101.82 лева. До момента работодателят не е изплатил това обезщетение. Във връзка с изложеното в производството по образуваното срещу него гр.д. № 1371/2020г. по описа на КрлРС предявява този иск и моли съда, да осъди ответника да му заплати сумата от 101.82 лева, представляващо дължимо и неплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно със законна лихва, считано от 12.09.2019г. до подаване на тази насрещна искова молба в размер на 13.21 лева, както и законна лихва след тази датата до окончателното изплащане на обезщетението.

Ответникът по насрещния иск - „Т.Т.“*** оспорва изцяло предявения иск на стойност от 101.82 лева, ведно с предявените лихви по основание и размер и моли същият да бъде отхвърлен, като недопустим и неоснователен, като бъдат присъдени и разноски. Основанието за оспорването било следното: видно от приложения  разходен касов ордер на ищеца било начислено и изплатено обезщетението за неизползван отпуск по чл. 224 с KT, за получаването на което той се е подписал. Оформянето на този касов ордер станало на дата 17.09.2019г., в деня в който същият подписал и заповедта за дисциплинарно уволнение и е получил трудовата си книжка. Дали ищеца е забравил факта на изплащането или съзнателно не е уведомил за този факт процесуалния си представител, подвеждайки и съда, не й е известно. В този смисъл въвеждането на дати, като 12.09.2019г. и датата на насрещната искова молба били несъстоятелни. Преди да получи заповедта за дисциплинарно уволнение било нелогично и невъзможно да му бъде изплащано подобно обезщетение.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С трудов договор № 029/28.06.2019г. (л. 5), работодателят - „Т.Т.“*** е възложил на служителя - С.А.Г. да изпълнява длъжността „Ш.на тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона“, с договореното трудово възнаграждение от 560.00 лева месечно и при 8 часов работен ден. Съдът приема, че договорът е безсрочен, доколкото със същия е договорено, че се сключва за неопределено време със срок на изпитване от шест месеца. Съгласно т. 10 от  трудовия договор, срокът на предизвестие за прекратяването му е 30 дни за двете страни.

Със Заповед № 024 от 12.09.2019г., издадена на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2 и чл. 188, т. 3 от КТ, работодателят - „Т.Т.“*** е наложил дисциплинарно наказание – уволнение, като с цитираната заповед е прекратено трудовото правоотношение със служителя - С.А.Г., считано от 12.09.2019г. Със заповедта е разпоредено на С.А.Г. да се изплати обезщетение, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 4 дни, възлизащо та 101.82 лева.

Видно от представения и неоспорен фиш за работна заплата, на С.А.Г. за месец септември 2019г. е изплатено обезщетение по чл. 224 от КТ в размер на 101.82 лева. Фишът е подписан от служителя, получил обезщетението.

Други доказателства от значение по делото не са представени.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави средните изводи от правна страна:

По иска с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал.2 от КТ, при дисциплинарно уволнение, работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, каквото е настоящето. По този начин работодателят се обезщетява за вредите, които същият търпи вследствие на прекратяване на трудовото правоотношение по вина на работника за извършени от последния тежки нарушения на трудовата дисциплина, послужили като основание за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение”.

Предпоставка за получаване на обезщетението по чл.221, ал.2 от КТ е наличието на валидно прекратяване на трудовото правоотношение, поради дисциплинарно уволнение. В конкретния случай, по делото липсват доказателства, нещо повече, липсват и твърдения Заповед № 024 от 12.09.2019г., касаеща прекратяване на трудовото правоотношение между страните да е била оспорена по съдебен ред. Напротив, факта че заповедта е не оспорена от служителя се признава от ответника. Следователно, тя е породила своите правните последици, към които е насочена.

Така за служителя е възникнало задължението да заплати на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието, т.е. за един месец. Съгласно разпоредбата на чл. 228, ал.1 от КТ, дължимото обезщетение по чл. 221, ал.2 от КТ следва да се определи въз основа на полученото от ответника брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението, поради което в случая за база следва да се вземе възнаграждението за месец август 2019г. Видно от представените по делото трудов договор и фиш за работна заплата, брутното трудово възнаграждение на С.А.Г. е в размер на 560.00 лева, което не се оспорва от ответната страна. Поради това, за същия е възникнало задължение да заплати на ищеца обезщетение по чл. 221, ал.2 от КТ в този размер.

С оглед констатираното от фактическа и правна страна, съдът намира предявения иск по чл. 221, ал.2 от КТ за основателен и доказан в претендирания размер от 560.00 лева и като такъв следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба в съда – 27.10.2020г. до окончателното плащане.

По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, работникът има право на парично обезщетение за неползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. С оглед на представените по делото доказателства, съдът намира са безспорно установено, че при прекратяване на трудовия договор на ищеца, на същия се е дължало обезщетение за неползван платен годишен отпуск общо за 4 работни дни за 2019г., остойностени в размер на 101.82 лева. Работодателят е признал дължимостта на обезщетението в издадената от него заповед за прекратяване на трудовия договор, в която е разпоредил на работника да се заплати обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 4 работни дни, в посочения размер, като е налице и начисляване на това обезщетение от работодателя към възнаграждението за месец септември 2019 г., видно от фиша за заплатата.

Посочения фиш за работна заплата не е оспорен от ответника. С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за установено, че „Т.Т.-65“ ЕАД град П.е изпълнил задължението си по чл. 224, ал.1 от КТ, тъй като е ангажирал доказателства, от които се установява по категоричен начин, че дължимото се на С.А.Г. обезщетение му е изплатено в установения и претендиран от последния размер. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на работодателя лежи задължението да докаже изплащането на дължимото на работника обезщетение, като в случая същият е ангажирал по делото такива доказателства.

С оглед изложените съображения и установения по делото факт за заплащане от страна на работодателя на дължимото се на служителя обезщетение за неползван платен годишен отпуск, съдът намира предявения насрещен иск по чл. 224, ал.1 от КТ за неоснователен и недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен. Предвид неоснователността на главния иск, неоснователна е и акцесорната претенция за законна лихва върху дължимото обезщетение.

По отношение на разноските.

Изходът на делото и релевираното от ищеца искане за присъждане на разноски, подкрепено с ангажираните за целта доказателства, обуславят основателност на искането, в доказаните параметри, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно уважения иск, ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата общо от 650.00 лева, от която - 50.00 лева платена държавна такса и 600.00 лева платено адвокатско възнаграждение.

 Ответникът възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от ЗА. Съгласно даденото тълкуване на закона в Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк.д. №6/2012г., ОСГТК, т.16, минималният размер на адвокатското възнаграждение по трудови дела с определен материален интерес се определя по чл. 7, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ. Видно от договора за правна помощ, същият е сключен на 12.10.2020г. Минималната заплата за 2020г. е в размер на 610.00 лева. При това положение, съдът намира възражението на ответната страна за неоснователно, доколкото договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 600.00 лева и същото не се явява прекомерно.

По отношение на насрещния иск, на основание чл. 83, ал. 1 от ГПК, доколкото спорът е трудов, ищецът по насрещния иск е освободен от държавна такса по производството, поради което такава не се дължи, нито присъжда.

Мотивиран от изложеното от горното

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА, С.А.Г. *** с ЕГН ********** да заплати на „Т.Т.-65“ ЕАД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя - Р.Я.Г., сумата от 560.00 (петстотин и шестдесет) лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал.2 от КТ, дължимо от работника при дисциплинарно уволнение, извършено със Заповед № 024 от 12.09.2019г. на „Т.Т.-65“ ЕАД град П., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба в съда – 27.10.2020г. до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ  предявения от С.А.Г. *** с ЕГН ********** срещу  „Т.Т.-65“ ЕАД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** представлявано от управителя - Р.Я.Г. насрещен иск за заплащане на сумата от 101.82 (сто и един лева и осемдесет и две стотинки) лева, представляваща дължимо и неплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно със законна лихва, считано от 12.09.2019г. до подаване на насрещната искова молба – 21.12.2020г. в размер на 13.21 лева, както и законна лихва след тази датата до окончателното изплащане на обезщетението, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С.А.Г. *** с ЕГН ********** да заплати на „Т.Т.-65“ ЕАД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя - Р.Я.Г., направените по делото разноски в размер на 650.00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.