ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 92/10.04. Година
2020 Град Варна
Варненският
Апелативен съд Наказателно отделение
На десети
април Година две
хиляди и двадесета
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: Ангелина
Лазарова
Яна Панева
като
разгледа докладваното от съдия Лазарова
ВЧНД № 98 по
описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе взе предвид:
Второинстанционното
производство е по реда на чл. 249, ал.3 от НПК и се развива по глава 22-ва от
НПК.
Образувано е
по частен протест на прокурор при ОП гр. Силистра срещу определението на Окръжен
съд гр. Силистра по НОХД № 242/19 г., с което на 12.02.2020г. в
разпоредителното заседание по делото съдебното производство било прекратено по
реда на чл. 248 ал. 5 т. 1 от НПК, а делото – върнато на прокуратурата за
отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, на основание чл.
249 ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК. Постъпила е и частна жалба от адв. М. П.в
качеството на защитник на подс. В.С.Р. срещу произнасянето на съда по чл. 248
ал. 1 т. 6 от НПК.
В
протеста, подаден в законния срок, се поддържа мнение, че определението е
неправилно. Прокурорът намира, че в досъдебното производство, в частност при
изготвяне на обвинителния акт, не са били допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните права на подс. С., поради което иска определението
за прекратяване на съдебното производство по НОХД № 853/2019г. по описа на ВОС
да бъде отменено.
В
частната жалба адв. П.счита, че към момента е отпаднала необходимостта спрямо
подс. Р. да бъдат взети мерки за процесуална принуда, тъй като не съществува
дори хипотетична опасност той да се укрие или да извърши друго престъпление.
Твърди се, че подсъдимият е с чисто съдебно минало, няма други неприключили
наказателни производства, от друга страна има трайна социална, трудова и
семейна ангажираност в България. Прекратяването на съдебното производство
поради грешки на прокурора, според защитника е основание за изменение на
наложената мярка за неотклонение „парична гаранция“ в по-лека и за отмяна на
забраната за напускане пределите на страната.
Придвижването
на протеста, жалбата и материалите по делото до Апелативен съд гр. Варна сочи,
че съставът на СОС поддържа изразеното в определението становище и едновременно
с това ангажира произнасяне на настоящия състав.
Варненски
апелативен съд, в настоящия състав се запозна с материалите по делото, прецени
съображенията в разглежданото определение и и възраженията на страните, както
следва:
І. По
протеста.
За да
постанови определението си за прекратяване на съдебното производство по
посоченото наказателно дело, СОС коментирал внесения обвинителен акт в
частта, с която подс. Г.Д.С. е обвинен в престъпление по чл.227б,
ал.2, във връзка с ал.1 от НК, за която счел, че:
„на практика
липсва фактическо обвинение, като не е
посочена никаква фактическа обстановка, с оглед на което съдът преценява, че в
този случай са нарушени изискванията на чл.246, ал.2 от НПК, според която в
обвинителния акт трябва да бъдат изложени конкретни обстоятелства – време,
място и начин на извършване на престъплението…липсва информация за начина на
установяване на спряно плащане. Така също липсва яснота дали са налични
задължения, по които е спряно плащане, дали същите са изискуеми и ликвидни и дали касаят
търговската дейност на съответното дружество. Коя е началната дата, от която за
подсъдимия е налице задължение за подаване на молба за откриване на
производство по несъстоятелност, т.е. не
са посочени конкретни обстоятелства, свързани с съставомерни белези на
деянието, квалифицирано по чл. 227б, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК.“.
По тези
аргументи първоинстанционният съд приел, че е нарушено правото на защита на
подсъдимия Г.Д.С. да разбере в какво точно е обвинен, с оглед повдигнатото му
обвинение по чл.227б, ал.2, във връзка с ал.1 от НК.
Съставът
провери, но не сподели посочените съображения, тъй като, съответно:
Внесеният
обвинителен акт съдържа датата 31.12.2016г., към която според прокурора
„Акрополис – 63“ ЕООД е изпаднало в неплатежоспособност, като след този момент
е започнал да тече период от 30 дни, изтекъл на 31.01.2017г. Обоснована е
позиция, че с оглед предходните фактически действия на подс. С. като управител
на дружеството, той е знаел за финансовото състояние и възникналите задължения
в размер на 122 262, 54лв. към 31.12.2016г. Посочено е, че деянието е
извършено чрез бездействие. В диспозитива като време на деянието се съдържа
датата 31.01.2017г. – денят след изтичане на 30 дневния период, мястото – гр.
Силистра, субективното качество на подс. С..
С оглед на
това, съставът счете, че обвинението е индивидуализирано, структурирано и в
пълнота позволява обвиненото лице да разбере в какво се обвинява. Изготвеният
обвинителен акт изпълнява процесуалната си функция да сезира съда. В
съответствие с вътрешното си убеждение, прокурорът е отразил всички свои фактически
и правни съображения, позволяващи да се узнае рамката на обвинението по чл. 227
б ал. 2 вр. ал. 1 от НК, обвързан и с останалите фактически положения, свързани
с другите две обвинения.
Дали тези
изводи са обосновани от доказателствената основа по делото е въпрос по
съществото на обвинението, чийто отговор е дължим с крайния съдебен акт.
С оглед на
изложеното съставът намери, че внесеният обвинителен акт съдържа всички
реквизити, визирани в Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, като
очертава предмета на доказване и сочи факти, които прокурорът преценява като обуславящи
съставомерността на деянието по чл. 227 б ал. 2 вр. ал. 1 от НК и участието на подс.
С. в него. Видно е и, че с оглед заетата от подсъдимия и защитника му позиция,
те не са затруднени да разберат обвинението в тази му част.
ІІ. По
частната жалба.
В с.з. на
12.02.2020г. адв. П.поискал изменение на мярката за неотклонение, взета спрямо
подс. Р., „Парична гаранция“ в размер на 3000лв. в по-лека, или с намаляване на
размера й, поради отсъствието на опасност да се укрие или извърши престъпление,
както и поради огромните за живеещия в гр. Дупница подсъдимия разходи да се явява
пред съда в гр. Силистра. По същите съображения отправил молба и за отмяна на
забраната за напускане пределите на страната.
На основание
чл. 248 ал. 1 т. 6 от НПК СОС констатирал, че по отношение на взетите мерки за
процесуална принуда, към настоящия момент не са налице основания за техните
изменения, досежно и двамата подсъдими.
Съставът на
въззивната инстанция съобрази следното:
НОХД № 242/19г.
на СОС е образувано на 15.11.2019г. по обвинителен акт, внесен срещу подс. Г. С.
– за престъпления по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2, 6, 7 вр. чл. 20 ал. 2 вр.
чл. 26 ал. 1 от НК, по чл. 316 вр. чл. 308 ал. 1 от НК и по чл. 227 б ал. 2 вр.
ал. 1 от НК, и срещу подс. В. Р. за престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т.
2, 6, 7 вр. чл. 20 ал. 4 вр. чл. 26 ал. 1 от НК. Към момента спрямо подс. Р. е
взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 3000лв., внесена, и
забрана за напускане пределите на страната с постановление на зам. окръжен
прокурор на СОП от 11.07.2019г.
В хода на
разследването подс. Р. би призоваван на известните за него адреси, но не бил
установен, което наложило обявяването му на общодържавно издирване с телеграма
№ 18962/19г. на ГД „НП“ и наложена мярка „Принудително довеждане“.
При
установяването му, на 11.07.2019г., на основание чл. 64 ал. 2 от НПК бил
задържан за 72 часа. При предявяването на обвинение на 13.07.2019г. спрямо него
била определена мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 3000лв.,
внесена на 19.07.2019г.
В хода на
разпита си от 13.07.2019г. обв. Р. посочил адрес на местоживеене ***.
Изпратените до него призовки от водещия разследването, обаче отново, не били
връчени. Видно от докладната записка от 19.08.2019г. на инспектор към МВР ОД
Кюстендил, РУ Дупница, обвиняемият не бил установен на адреса, а в масивите на
МВР не била установена друга регистрация. На същия адрес в хода на образуваното
съдебно производство по НОХД № 242/19г. на СОС при шест посещения от
длъжностното лице по призоваване подс. Р. не бил установен. Призовките за
подсъдимия били връчвани чрез защитника му и за двете проведени съдебни
заседания.
Видно от
книжата делото, към периода по обвинението подс. Р. е осъждан. Представеното на
ДП свидетелство за съдимост № 25716/21.03.2019г. на СРС с вписване „неосъждан“
е било издадено за работа. Официалната справка за съдимост № 276/26.07.2019г.
от РС Девин съдържа три записа. Установява се, че с определение от 05.06.2014г.
по ЧНД № 216/2014г. РС Самоков е групирал наказанията му по НОХД №№ 157/2014г.
и 108/2014г. на РС Самоков, като
постановил като общо наказанието лишаване от свобода за срок от три месеца,
отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, и наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. Определението е
влязло в сила на 20.06.2014г.
По НОХД №
242/19г. на СОС подс. Р. е обвинен в деяние, извършено в периода 14.03.2016г. –
14.02.2017г., явяващо се извършено в изпитателния срок, определен по ЧНД №
216/2014г. на РС Самоков.
С оглед на
изложеното, проверката на въззивната инстанция не установи промяна в
обстоятелствата, обосноваващи упражняването на мерки за процесуална принуда
спрямо подс. Р.. Искането за определяне на по-лека мярка за неотклонение е
неоснователно и с оглед материалното и семейното положение на подсъдимия,
доколкото в декларацията си от 13.09.2019г. в ДП е посочил, че от месец август
2019г. живее сам и има доход от 1000лв. на месец – много над минималната
работна заплата в страната, позволяващ и явяването му пред Окръжен съд гр.
Силистра. С оглед тежестта на повдигнатото обвинение и провежданото по
отношение на подс. Р. предходно общодържавно издирване, обоснована се явява и
забраната за напускане пределите на страната без разрешение на съда.
Съобразявайки
посочените положения съставът счете жалбата на защитника за неоснователна.
Определението на СОС в тази част е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Поради
изложеното и на основание чл. 249 ал. 3 от НПК и чл. 345 ал.1 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение
от 12.02.2020г. на Окръжен съд гр. Силистра, по НОХД № 242/20г. в частта на
прекратяване на съдебното производство на основание чл. 249 ал. 2 вр. чл. 248
ал. 1 т. 3 от НПК и връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия
от първоинстанционния съд, и
ПОТВЪРЖДАВА определението
в частта на произнасянето по мерките за процесуална принуда спрямо подс. В.С.Р..
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: