№ 716
гр. *, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. М.
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. М. Административно наказателно
дело № 20212120205655 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Р. ЯН.
Г., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр.*, ул."*" №*, вх.*, ет.*, чрез адвокат * от АК-*,
против Наказателно постановление № Б-33/10.11.2021 г. на началник на РДНСК *, с което
на основание чл. 239, ал.1, т.2 от ЗУТ е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 232, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗУТ.
С жалбата се навеждат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно
поради допуснати съществени нарушения на производствените правила при издаването му.
Излагат се и подробни доводи за липса на административно нарушение, тъй като процесната
заповед изобщо не била връчвана на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител-
адв. * от БАК, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. В пренията си по
съществото, както и в постъпило писмено становище, се изтъкват и други аргументи за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендира разноски.
Процесуалния представител на АНО- юрк. К., оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на НП. Моли за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Р. ЯН. Г. била главен архитект на община Созопол, като същата издала разрешение за
поставяне №83/01.06.2021г. за „Тоалетна душ“ /площ на обект 20м2/; /обект №15 съгласно
одобрената схема/, „Склад“ /площ на обекта 22м2- обект № 18, съгласно одобрената схема/ и
„Шахта на водноатракционни услуги /площ на обекта 9м2- обект № 19/, съгласно одобрената
схема/ на територията на морски плаж „Смокините-север“.
При проверка в община Созопол на документацията послужила за издаване на
разрешение за поставяне №83/01.06.2021г. било установено, че за горните преместваеми
обекти, били одобрени проект част „Архитектура“ и „Конструктивна“, като в част
„Конструктивна“ е записано: „ Колоните да се анкетират, посредством стоманени анкери в
единични стоманобетонови фундаменти“.
1
С оглед констатираното, актосъставителят инж. Кр. Ст. М., на длъжност главен
инспектор в отдел “Стрителен контрол“ в РДНСК *, съставил акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ №Б-15/09.07.2021г. против Р.Г. за това, че в
качеството си на главен архитект на община Созопол с издала разрешение за поставяне
№83/01.06.2021г. за за „Тоалетна душ“ /площ на обект 20м2/; /обект №15 съгласно
одобрената схема/, „Склад“ /площ на обекта 22м2- обект № 18, съгласно одобрената схема/ и
„Шахта на водноатракционни услуги /площ на обекта 9м2- обект № 19/, съгласно одобрената
схема/ и е одобрила инвестиционен проект част „Архитектура“ и „Конструктивна“, с които
се предвиждало и се допускало изграждане на строеж, и е разрешила извършване на
строителство на територията на морски плаж „Смокините - север“, в нарушение на чл.56,
ал.2, изр. първо от ЗУТ, вр. чл.13, ал.3 от ЗУЧК вр. с § 5, т. 40 и т.80 от ДР на ЗУТ, с което е
изпълнила лошо задълженията си по ЗУТ и ЗУЧК.
Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, както и от заключението
на изготвената по делото експертиза, включително и от отговорите на вещото лице в
съдебно заседание. Експертизата е изготвена от компетентно лице и отговаря изчерпателно
на всички поставени въпроси. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи
се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Следва да се отбележи, че
показаният ана актосъставителя почиват почти изцяло на документите по делото.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено в шестмесечният преклузивен срок по чл.
34, ал.3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и
издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени
процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е
накърнено правото на защита на жалбоподателят, което той е упражнил с подаването на
жалба до въззивната инстанция. Посочени са нарушените материално правни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано. Правилно посочените в НП факти са
квалифицирани като лошо изпълнение съгласно чл. 232, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗУТ. В
случая задължение по закон на главния архитект е да издава разрешения за строеж, което
задължение поначало е изпълнено. Твърдението е, че това разрешение не е трябвало да бъде
издадено, поради което правилно е счетено, че задължението е било изпълнено лошо, т.е. в
несъответствие със закона.
Независимо от това, съдът намира, че постановлението е материално
незаконосъобразно, като не се установява извършване на твърдяното нарушение.
С постановлението е вменено във вина на жалбоподателката, че е издала разрешение
за поставяне №83/01.06.2021г. за за „Тоалетна душ“ /площ на обект 20м2/; /обект №15
съгласно одобрената схема/, „Склад“ /площ на обекта 22м2- обект № 18, съгласно
одобрената схема/ и „Шахта на водноатракционни услуги /площ на обекта 9м2- обект № 19/,
съгласно одобрената схема/ на територията на морски плаж „Смокините - север“, в
нарушение на чл.56, ал.2, изр. първо от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, вр. чл.13,
ал.3 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, вр. с § 5, т. 40 и т.80 от
Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗУТ, с което е изпълнила лошо задълженията си по
ЗУТ и ЗУЧК.
Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗУЧК поставянето на преместваеми обекти и съоръжения на
2
територията на морските плажове, в т.ч. ползваната допълнителна търговска площ по чл. 10,
ал. 8, и на територията на националните курорти се разрешава от главния архитект на
общината въз основа на схема, одобрена от министъра на туризма.
Съгласно чл. 56 от ЗУТ За обектите по ал. 1, т. 1 и 2 (става въпрос за преместваеми
обекти) се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация,
одобрени от главния архитект на общината.
Съгласно пар. 5, т. 40 от ДР на ЗУТ "Строителни и монтажни" са работите, чрез които
строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или
възстановяват.
В нормата на чл.10, ал.4, т.1-8 от ЗУЧК, изчерпателно са разписани разрешените
дейности на територията на морските плажове, като сред тях не попада изграждането на
строежи и съответно извършването на СМР.
В този смисъл, първият важен въпрос по делото е дали обекттите, за които е издадено
процесното разрешение за строеж, са преместваеми, при което ще бъдат спазени
горепосочените разпоредби, или не са преместваеми.
Съгласно пар. 5, т. 80 от ДР на ЗУТ в редакцията, действала към момента на
издаване на разрешението "Преместваем обект" е обект, който няма характеристиките на
строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата
инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация
и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно
предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето
му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята,
както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект
може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на
повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е
неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и
пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на
строеж.
В експертизата си, на л. 13 от заключението (л. 125 от делото) вещото лице посочва
при отговора на втори въпрос, че изпълнението на обект № 15 е в съответствие със
заложеното в проектната документация, а по отношение на другите два обекта няма как това
да се посочи, тъй като не са били налице. В останалите отговори обаче се посочва също, че
единичните стоманобетонни фундаменти отговарят на изискването на пар. 5, т. 80 от ДР на
ЗУТ в частта сглобяем конструктивен елемент, както и че липсват специални конкретни
норми в законодателството, свързани с изграждането на преместваеми обекти. Впрочем от
тук следва, че е напълно логично в проектната документация по аналогия да бъдат посочени
съществуващите норми за строителство, като най-близки, когато се касае за изграждане на
преместваем обект.
В съдебно заседание вещото лице конкретизира, че всички връзки са болтови, както и
че според нея обекттите отговарят на дефиницията за преместваем обект.
Съдът вече посочи, че кредитира заключението на тази експертиза, което включва и
допълнителните отговори в съдебно заседание, при което несъмнено следва изводът, че
действително се касае за преместваеми обекти, а не за строежи. Всички посочени в
постановлението обстоятелства, от които АНО е направил извод, че се касае за строежи са
обсъдени в експертизата. Става ясно обаче, че те не са в състояние да характеризират
обектите като строежи.
Следва да се направи едно уточнение. Същественият въпрос по делото е всъщност не
толкова дали изграденото е преместваем обект, а дали такъв извод може да се направи от
представения проект, въз основа на който е издадено разрешението, тъй като на практика
обвинението е за неправилна преценка именно на представения проект. И тук отговорът е
положителен, защото както вече бе посочено, вещото лице е записало, че изграденото
съответства на проектната документация, касателно обект № 15. За останалите два обекта
3
посочи, че също се касае за преместваеми обекти. След като от една страна изграденото
представлява преместваем обект, а от друга съответства на проектната документация, следва
изводът, че в тази документация е отразено именно изграждането на преместваем обект.
Също така, при липсващи обекти, щом вещото лице прави извод, че се касае за
преместваеми обекти, то очевидно този извод се прави на база документацията. От това
следва изводът, че жалбоподателката надлежно е издала процесното разрешение за строеж,
респ. не е изпълнила лошо задълженията си.
С оглед всичко гореизложено, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН в съдебните производства по страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на
дружеството жалбоподател действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В
случая е представен договор за правна защита (л. 143), в който е отразено, че е заплатено в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. Тъй като не бе направено възражение
за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., предвижда, че ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, то следва да бъде заплатено
цялото поискано възнаграждение в размер на 360 лв. Така или иначе , съдът намира, че това
възнаграждение не е прекомерно, предвид големия обем материали и множеството съдебни
заседания, които бяха проведени. Също така, по делото е изплатено възнаграждение на
вещото лице за изготвената експертиза в размер на 780,00 лева, като цялото възнаграждение
бе предварително внесено от жалбоподателя. Поради това АНО дължи да заплати на
жалбоподателя и тези разноски. Доколкото преди изменението на ЗАНН, исканията за
разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент
от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на наказателни
постановления, е отговаряла агенцията, а не регионалното поделение (доколкото само
агенцията е юридическо лице съгласно устройствения правилник), съдът намира, че следва
да осъди именно ДНСК да заплати сторените в настоящото производство разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Б-33/10.11.2021 г. на началник на РДНСК *,
с което на Р. ЯН. Г., ЕГН: **********, на основание чл. 239, ал.1, т.2 от ЗУТ е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 232, ал. 1, т.
1, предл. второ от ЗУТ.
ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол гр.София да заплати на Р.
ЯН. Г., ЕГН: **********, сумата от 1140 /хиляда сто и четиридесет/ лева разноски в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.* в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
4
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
5