Р Е Ш Е Н И Е
№ 923 / 16.12.2019г.
гр.Пазарджик
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Пазарджик, VІ състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Христина Юрукова
при секретаря Тодорка Стойнова, като
разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 914, по описа на
съда за 2019 г., намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 172, ал. 5 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на А.Б.Ш.
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 18-0367-000209/18.06.2018г.
на началник на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с която временно е отнето
свидетелството му за управление на моторно превозно средство (МПС), до решаване
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата се изразява
становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като издадена в противоречие
с материалния закон, принципа на справедливост, липсват фактически и правни
основания, срок на мярката и мотиви. Иска се неината отмяна и присъждане на
сторените разноски.
Ответната страна – началник на РУ
Велинград, в изпълнение на съдебни разпореждания представя административната
преписка. В писмено становище обосновава законосъобразност на заповедта и
неоснователност на жалбата.
След като прецени твърденията на
страните, събрания по делото доказателства, Административен съд Пазарджик намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Оспорената заповед е връчена на А.Б.Ш.
на 13.02.2019г., видно от отбелязването върху самия акт. Жалбата срещу нея е
подадена на 22.02.2019г., видно от входящия индекс на деловодната система на
ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград. С писмо с
вх. № 4737/13.08.2019г. административният орган е изпратил жалбата и относимата
административна преписка по издаване на оспорения административен акт.
Съдът счита, че жалбата е подадена
от активно легитимирана страна – адресат на акта, при наличието на правен
интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, в
законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Със Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №
18-0367-000209/18.06.2018г. на началник на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, на
А.Ш. е наложена принудителна административна мярка –
временно е
отнето свидетелството му за управление на МПС, до решаване въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, на основание чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Основание за издаване на заповедта е съставения
АУАН № Д504363/18.06.2018г. против А.Ш. за това, че на 18.06.2018г., около 10,40
часа в гр. Велинград, управлява лек автомобил, собственост на Н. Ш., като
отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употреба на
наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
Към преписката е приложен цитирания АУАН
№ Д504363/18.06.2018г., в който е изложена същата фактическа обстановка, както
и в оспорената заповед. Въз основа на АУАН е издадено и представеното към
преписката НП № 18-0367-0010504/29.08.2018г., както и издаден ТМИ
0029093/18.06.2018г. Издадена е заповед за прекратяване на регистрацията на
МПС, както и са представени доказателства за обжалване на издаденото
наказателно постановление.
Съгласно представена справка за
нарушител водач А.Б.Ш., същият притежава СУМПС № *********, издадено на
09.04.2009г. и валидно до 09.04.2019г.
Представени са Заповед №
312з-74/18.01.2017г. на директор на ОДМВР Пазарджик и Заповед №
8121з-48/16.01.2015г. на министъра на вътрешните работи.
Жалбоподателят представя копие на
Решение № 55/13.05.2019г. по АНД № 78/2019г. по описа на Районен съд Велинград,
с което е отменено НП № 18-0367-001504/29.08.2018г. на началник РУ Велинград
към ОДМВР Пазарджик.
При проверка за законосъобразност на
оспорвания административен акт съгласно чл. 168 от АПК, настоящият съдебен
състав счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила за нейното издаване. Оспорената заповед е издадена от административен
орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл.
172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана
писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон.
Процесната
заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава въз основа
на АУАН № 504363/18.06.2018г., като са описани и установените с акта
обстоятелства.
Съдът счита, че оспорваната заповед
съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като в текста й са посочени фактите и обстоятелствата по извършеното
деяние, както и материалноправното основание за прилагане на принудителната
административна мярка. Посочено е в заповедта, че се издава на основание
чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, поради това, че лицето е отказало да му бъде извършена
проверка за наркотични вещества с дрегер, съответно е издаден ТМИ, като водачът
отказва да даде кръв за анализ.
При издаването на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Същата е издадена въз основа на акт за установяване на административно
нарушение, съставен от компетентен орган.
Заповедта е съобразена с материалния закон и неговата
цел. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП предвижда,
че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни
административни мерки. Предпоставка за издаване на заповед за прилагане на ПАМ
е съставеният АУАН, който представлява официална констатация за извършеното
деяние, като описаните фактически обстоятелства за административно нарушение
по ЗДвП съставляват
едновременно и фактически предпоставки за издаване на заповедта за прилагане на
превантивната ПАМ. Налице са предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "б"
от ЗДвП за
прилагане на оспорената ПАМ.
При действащата законова
регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на
мярката, към момента на издаването на заповедта за това, е установен по
надлежен ред отказ за проверка с техническо
средство или с тест, изследване с доказателствен анализатор или даване
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване. Нарушението на водача следва да е констатирано със
съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл.189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила.
Принудителната административна мярка
е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на
други подобни нарушения. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на
евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на
субекта на правоотношението, в случаите по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, ПАМ се
прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на
водача.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието
на административния акт с материалния закон се преценява към момента на
издаването му, а към момента на издаване на заповедта материалните предпоставки
за прилагането на ПАМ са били налице. ПАМ не е безсрочна – приложена е за
определен срок, а именно до решаване въпроса с отговорността на водача. В
случая е представено Решение № 55/13.05.2019г. по АНД № 78/2019г. по описа на
Районен съд Велинград, с което е отменено НП и въпросът е решен в полза на
водача Ш..
С решаване на въпроса за отговорността с влязлото в
сила съдебно решение е отпаднало основанието за прилагането на ПАМ, но това не
води до извод за незаконосъобразност на заповедта към момента на издаването й.
Производството по налагане на ПАМ и съдебният контрол за нейната
законосъобразност се развиват отделно и независимо от
административно-наказателното производство. Релевантната за случая
материалноправна предпоставка, обуславяща приложението на ПАМ в хипотезата на
чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, е
установен по надлежен ред отказ за извършване на проверка за наркотични
вещества на водача. В случая тази материалноправна предпоставка е доказана чрез
съставения АУАН. При наличието на визираните материалноправни предпоставки, в
условията на обвързана компетентност административният орган прилага
предвидената в закона ПАМ, което е сторил законосъобразно с процесната заповед.
След влизане в сила на Решение №
55/13.05.2019г. по АНД № 78/2019г. по описа на Районен съд Велинград наложената
мярка с процесната заповед загубва своето правно действие и свидетелството за
управление на МПС следва да бъде върнато на водача от органите на МВР.
По изложените съображения съдът
приема, че жалбата срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ПАМ) № 18-0367-000209/18.06.2018г. на началник на РУ Велинград към ОДМВР
Пазарджик, е неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд - Пазарджик, VІ състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Б.Ш. срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
18-0367-000209/18.06.2018г. на началник на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с
която временно е отнето свидетелството му за управление на моторно превозно
средство, до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ:/п/