№ 15
гр. Елхово, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартина Ив. Кирова
при участието на секретаря Н. Д. З.
като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Гражданско дело №
20242310100267 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на предявен ревандикационен иск по
чл.108 от ЗС и искане по чл.537, ал.2 от ГПК.
Ищецът – „***“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - ***, ***,
представлявано от М. Г. А., в качеството й на Управител, с посочен съдебен адрес за
призоваване и връчване на съдебни книжа в гр.София, действащ чрез адв.В. К. от АК-
София, в исковата си молба против Г. Д. Б. от гр.Елхово, обл.Ямбол, твърди, че по силата
на сключен на 22.01.2008г. Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том I, рег. № ***, дело №
*** по описа на Нотариус К. К., вписан в регистъра на НК под № ***, с район на действие -
съдебния район на РС-Елхово, е придобил в собственост, в качеството си на купувач, от
продавача - *** ООД, с ЕИК ***, представлявано от И. Д. Д. - управител, следният
недвижим имот, находящ се в Стопанския двор, в землището на ***, общ.Елхово,
обл.Ямбол, ЕКАТТЕ ***, а именно: Селскостопански обект - Сграда Краварник със
застроена площ от 524 /петстотин двадесет и четири/ кв.м, построен върху държавна
земя, съставляваща поземлен имот № *** по плана на стопански двор ***, землище ***, с
площ на поземления имот от 6.390 дка /шест декара и триста и деветдесет кв.м/, при
граници и съседи: ПИ ***, заедно със съответното отстъпено право на строеж върху
терена.
В иск.молба се излага, че впоследствие въз основа на подадена от ищцовото
Дружество молба с вх. № 94ММ/0004 от 24.01.2008г., със Заповед № ДС *** от 29.05.2008г.
на Областен управител на област Ямбол на основание § 35 от ПР към ЗИД на ЗСПЗЗ, § 36,
ал. 2 от ПЗР към Постановление № 85 от 30.04.2008г. за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр. 45 от 2008г.), чл. 44, ал. 2 от Закона за държавната собственост и чл.
84 във вр.с чл. 85, ал. 1 от ППЗДС и сключен Договор № *** от 18.06.2008г., вписан в
Служба по вписванията с вх.рег. № *** от 20.06.2008г., Акт № ***, на основание чл. 44, ал.2
от ЗДС, във връзка с чл.85, ал.4 от ППЗДС, § 36, ал.2 от ПЗР към постановление № 85 от
1
30.04.2008г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, между Областен управител на
гр.Ямбол в качеството му на продавач и ищцовото „***" ООД, ЕИК *** в качеството му на
купувач, е прехвърлено правото на собственост върху следния недвижим имот - частна
държавна собственост, намиращ се в землището на ***, общ.Елхово, представляващ: -
Поземлен имот № ***, с площ 6 390 (шест хиляди триста и деветдесет) кв.м., отреден за
„Кравеферма за 80 глави" от Стопанския двор на ***, при граници: ПИ ***; ПИ ***; ПИ
***, актуван с АЧДС № *** След сделката със Заповед № ДС *** на Областен управител
гр.Ямбол, гореописаният имот, частна държ.собственост е отписан от актовите книги за
недвижимите имоти - държавна собственост, актуван с АДС *** На 26.06.2008г. с Протокол
за предаване на имот - частна държавна собственост, на основание чл.4 от раздел III на
договор № *** от дата 18.06.2008г. за продажба на недвижим имот, е извършено
фактическото предаване и приемане от ищцовото Дружество на ПИ № ***, с площ 6 390
(шест хиляди триста и деветдесет) кв.м., отреден за „Кравеферма за 80 глави" от Стопанския
двор на ***.
На 13.11.2008г. от община Елхово, обл.Ямбол, на основание чл. 148, ал.1, ал.2, ал.4,
ал.8 и чл. 152, ал.1 от ЗУТ, е издадено Разрешение за строеж № 44, което е влязло в сила от
03.12.2008г. като впоследствие на 20.12.2011 г., посоченото Разрешение за строеж е
презаверено от арх.Е. Р. - Гл. архитект на общ. Елхово, за срок от три години, т.е. до дата
20.12.2014г.
В иск.молба е изложено, че на 26.09.2023г. Нотариус Ж. Р., вписана в регистъра на
НК под № ***, с район на действие - съдебния район на РС-Елхово, е съставила Нотариален
акт за удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот на основание
давностно владение № ***, по силата на който въз основа на извършена обстоятелствена
проверка и на основание чл.587, ал.2 от ГПК, е признала ответника Г. Д. Б. за собственик на
основание давностно владение на процесния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № ***.*** /***/ по Кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1649/ 25.09.2018г. на Изпълнителен директор на
АГКК, с адрес на поземления имот: ***, общ.Елхово, обл.Ямбол, с площ 6 390 /шест хиляди
триста и деветдесет/ кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин
на трайно ползване: За стопански двор, категория на земята 9 /девета/, който имот е с
номер по предходен план 00***, при съседи: ***.***, ***.***, ***.***, ведно със сградата
върху него: СГРАДА с идентификатор № ***.***.1 /*** точка едно/ по Кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** на Изпълнителен директор
на АГКК, със застроена площ 524 /петстотин двадесет и четири/ кв. м., брой етажи 1
/един/, предназначение Селскостопанска сграда - краварник.
В иск.молба се твърди, че след като законният представител на ищцовото
Дружество на 08.05.2024г. е направил опит да плати дължимите суми за местни данъци и
такси за предходната 2023г. е разбрал от служител на община Елхово, че процесният
недвижим имот не е негова собственост, което обстоятелство е било потвърдено в проведен
впоследствие тел.разговор, от самата нотариус Ж. Р., която е съставила констативния
нотариален акт за процесния имот. Едва тогава ищецът твърди, че е разбрал, че ответникът
владее процесния недвижим имот, като до този момент се сочи, че последният не е
демонстрирал поведение на пълноправен собственик на процесния недвижим имот спрямо
ищеца като действителен собственик.
Изложени са съображения, с които се отрича ответникът Г. Д. Б. да е владял
2
процесния недвижим имот в продължение на 10 години, както и се твърди, че същият не е
демонстрирал по какъвто и да е начин пред ищеца до момента на издаване на констативния
нотариален акт поведение на пълноправен собственик на имота - предмет на спора. В тази
насока се изтъква, че ищецът чрез законния си представител е посещавал редовно процесния
недвижим имот, проверявал е състоянието му, плащал е чрез Изипей всички дължими суми
за местни данъци и такси към общ. Елхово, планирал е извършване на ремонтни дейности и
е изискал разрешение за строеж, както и е осъществявал редица огледи на място с
потенциални купувачи на имота.
В иск.си молба ищецът твърди, че не е давал своето съгласие за съставянето на
цитирания по-горе Констативен нотариален акт за удостоверяване на право на собственост
върху недвижим имот на основание давностно владение № ***, рег.№ *** по описа на
Нотариус Ж. Р., както и изтъква, че подписът, положен в молба- декларация за извършване
на обстоятелствената проверка, не е положен от М. Г. А., в качеството й на Управител на
дружеството ищец, собственик на процесния недвижим имот. Изложени са и съображения,
че издаденият констативен нотариален акт е нищожен, поради липса на съгласие за
сключването му.
Ищецът с изложеното в иск.си молба изтъква доводи и съображения, като се
позовава и на TP № 11 от 21.03.2013г. по тълк. д. № 11/2012г., ОСГК на ВКС, с които оспорва
правото на собственост на ответника върху процесния недв.имот, като твърди, че не са
налице по отношение на същия визираните във фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС
елементи. Предвид на това според ищеца Нотариалният акт за удостоверяване на право на
собственост върху недвижим имот на основание давностно владение, вписан в СВ —
Елхово, с вх. peг. № *** установява неверни факти относно принадлежността на правото на
собственост. Същият не е годен да легитимира ответника като собственик на процесния
недвижим имот на посоченото оригинерно придобивно основание, поради невъзможността
да бъде изпълнено условието за владение на имота.
Предвид на тези си съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което
на основание чл.108 от ЗС да признае за установено по отношение на ответника Г. Д. Б., че
ищецът е собственик на процесния недвижим имот, индивидуализиран надлежно в
обстоятелствената и в петитумната част на исковата молба, както и ДА ОСЪДИ ответника
да предаде на ищеца владението върху процесния недвижим имот.
Ищецът е заявил и искане по чл.537, ал.2 от ГПК - за отмяна на Нотариален акт за
удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот на основание давностно
владение № *** по описа на нотариус Ж. Р., вписана в регистъра на Нотариалната камера
под № ***, с който нотариусът въз основа на извършена обстоятелствена проверка,
извършена по посоченото нот.дело и на основание чл.587, ал.2 от ГПК, е признала ответника
Г. Д. Б. за собственик на процесния недвижим имот на основание давностно владение.
Ищецът с исковата си молба е заявил искане да му бъдат присъдени и направените
по делото разноски, включително хонорара на адвоката. По предвидения процесуален ред
ищецът е приложил към исковата си молба писмени доказателства и е направил
доказателствени искания.
В съдебно заседание за ищцовото Дружество, редовно призовано се явява
процесуалният му представител по делото - адв.В. К. от АК-София, който от името на
доверителя си заявява, че поддържа изцяло предявеният иск на същите основания и със
същите искания. С представена молба с вх.№569/ 05.02.2025г. адв.К. изразява становището
3
си по съществото на спора, като по изложени доводи прави искане за постановяване на
позитивно за доверителя му решение, с което да бъде уважен предявеният ревандикационен
иск по чл.108 от ЗС и искането по чл.537, ал.2 от ГПК по начина, по който са заявени с
исковата молба. Претендира се и присъждане на направените в настоящото производство
разноски, включително тези за адвокатско възнаграждение, така както са посочени в
представения съгласно чл.80, ал.1 от ГПК списък на разноските. Релевирано е и възражение
за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски.
Ответникът - Г. Д. Б. от гр.Елхово, обл.Ямбол, чрез пълномощника си по делото -
адв.И. Ч. от АК- Ямбол, с посочен съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения в
гр.Елхово, се е възползвал от предоставената му процесуална възможност и в предоставения
му 1-месечен срок е депозирал писмен отговор, с който е изразил становище, че иск.молба е
допустима, но е оспорил изцяло предявените с нея искове като неоснователни. Заявена е
претенция за присъждане на направените по делото разноски. С отговора си ответникът е
заявил, че е владял и ползвал необезпокояван и без прекъсване от края на 2011 година и до
момента процесният имот, описан в Нотариален акт за удостоверяване на право на
собственост върху недвижим имот на основание давностно владение № ***, том I, рег.№
***, вписан по вх. рег. №*** по акт № 60, т.VI, д.№852/23г. на СВп при ЕРС. Сочи, че
притежава имоти съседни на процесният имот, като всички са били част от един стопански
двор още от 2007г., в потвърждение на което към отговора си е приложил писмени
доказателства - Нот. акт №***, всички по описа на Нотариус К. К. с район на действие -
съдебния район на PC-Елхово. В тези имоти ответникът твърди, че стопанисва и държи
селскостопанската си техника. По отношение на процесния имот в отговора се сочи, че се
ползва от ответника от повече от 10 години и до момента, за складиране на материали,
паркинг на машини и друга селскостопанска техника, които той и фирмите му използват за
обработка на земеделски земи в землището на *** и съседните села. С тези си действия,
които са били видими по своето естество включително и за ищеца, ответникът изтъква, че е
манифестирал намерението си да владее процесния имот само за себе си, като владението
което е осъществявал за посочения период е било явно, непрекъснато и без оспорване. В
тази връзка ответникът оспорва твърденията, изложени в обстоятелствената част на
иск.молба относно това, че представители на ищцовото дружество са посещавали „редовно"
процесния имот в периода от края на 2011г. и до настоящият момент, като противно на това
се изтъква, че никога през периода не е идвало лице, което да се е представяло за собственик
на имота или за пълномощник на собственика. Процесната сграда „краварник" се сочи, че
почти е разрушена и то не от момента, в който ответникът е започнал да упражнява
фактическото владение върху имота, а много по отдавна, като към настоящия момент от нея
не е останало почти нищо, а терена, върху който е била построена, се използва от ответника
за складиране на отпадъчни железа и материали, свързани с неговата дейност. С отговора си
ответникът оспорва като ирелевантни към спора твърденията, че ищцовото дружество е
планирало да извършва ремонти на процесният имот с довода, че фактически такива не са
започнали, въпреки че по делото е приложено Разрешение за строеж № ***, презаверено на
20.12.2011 г. от арх.Е. Р. - Гл. архитект на общ Елхово. За абсолютно неоснователни се
преценят и твърденията на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на иск.му молба
за извършено документно престъпление, като в тази насока се изтъква, че оспорената като
подписана от друго лице молба-декларация, въз основа на която е инициирано нотариалното
производство пред Нотариус Ж. Р. по издаването на оспорения по реда на чл.587, ал.2 от
ГПК Нот.акт, е подадена и подписана от молителя Г. Д. Б., като в този случай никъде в
закона не е вменено задължение на предишния собственик, в настоящият случай ищцовото
4
дружество да подпише въпросната молба-декларация. В тази връзка с отговора се изтъква,
че законът е дал правна възможност при спор за материално право да бъде поискана отмяна
на нот.акт, издаден по реда на чл.587, ал.2 от ГПК, съобразно разпоредбата на чл.537 ал.2 от
ГПК, както това е сторено в случая с исковата молба. Оспорват се и твърденията в исковата
молба относно нищожността на оспореният нот.акт, с който ответникът се е снабдил, поради
„липса на съгласие за сключването му", като се изтъкват доводи, че производството по
чл.587, ал.2 от ГПК не е в хипотеза на сключване на сделка и при него нотариуса не
изследва волеизявления на страните, а констатира единствено факти. Позовавайки се на
възведеното в разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, в отговора се изтъкват доводи и аргументи,
че в настоящият случай са изпълнени изискванията и предпоставките, визирани в
цитираната разпоредба от ЗС по отношение на ответника Г. Д. Б. и той се е снабдил
законосъобразно с нотариален акт за процесния имот. Твърденията на ищеца, че е заплащал
дължимите данъци за имота по никакъв начин не следва да бъдат приемани като
доказателство за осъществявана от него фактическа власт върху имота, тъй като данъчните
задължения са от публичен характер и нямат отношение към фактическата власт върху
имота. Неоснователни са според ответника и твърденията относно спиране на давностните
срокове по ЗМДВИП, тъй като това спиране е за съвсем кратък срок и то фактически не
влияе на периода, в който е осъществявано владението от Г. Д. Б., а именно от края на 2011 г.
до момента на констатирането на това обстоятелство от нотариуса на 26.09.2023г. Съобразно
процесуалните правила с отговора си ответникът е представил писмени доказателства и е
направил доказателствено искане за ангажиране на гласни доказателства.
В съдебно заседание за ответника Г. Б., редовно призован се явява пълномощникът
му – адв.И. Ч. от АК-Ямбол, който от името на доверителя си заявява, че поддържа
направеното с писмения отговор оспорване на основателността на предявените искови
претенции. В хода на устните прения адв.Ч. доразвива аргументите и съображенията си, с
които се цели отхвърляне на исковете на ищеца като неоснователни. От показанията на
разпитания по делото свидетел, сочен и осигурен от ищцовата страна, адв.Ч. изтъква, че се
установява единствено, че същият само веднъж в периода между 2010-2023 година е
посещавал процесният имот и то не конкретно, а просто минавайки от там, което
обстоятелство не може да бъде третирано като доказващо несъмнено владение на имота от
ищцовото Дружество и отблъскване владението и намеренията на ответника. По отношение
на представените от ищцовата страна писмени доказателства, а именно: - оферти,
процесуалният представител на ответника счита, че със същите по никакъв категоричен
начин не се доказва, че ищцовото дружество е упражнявало фактическа власт върху
процесния имот. Според адв.Ч. от доказателствената съвкупност по делото по несъмнен
начин се установи, че процесният имот е бил придобит от ищцовото дружество през 2008
година, но от тогава до настоящия момент същият фактически не е бил ползван и владян от
дружеството. В тази насока са категоричните свидетелски показания на ангажираните от
страна на ответника свидетели, които според адв.Ч. са безспорни. Същите по несъмнен
начин установяват, че през процесния период от 2011 година до настоящия момент
ответникът е този, който владее и ползва процесният имот без прекъсване, спокойно, без
някой да му го е оспорвал. С оглед на тези допълнителни доводи и съображения, адв.Ч. моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователен и недоказан
предявеният от ищцовото Дружество иск по чл.108 от ЗС, както и искането му по чл.537,
ал.2 от ГПК, като присъди в полза на ответника направените по делото разноски, включващи
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото. Оспорват се като
прекомерни претенциите за разноски от страна на процесуалния представител на ищеца,
касаещи размера на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
5
приема за установено от фактическа страна следното:
С оглед изявленията на страните, съдът с доклада си по чл.146 от ГПК, е приел за
безспорно обстоятелството, че ищецът по силата на покупко-продажба, обективирана в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** от 22.01.2008г., том I, рег. №
***, дело № *** по описа на Нотариус К. К. с рег. № *** на НК с район на действие – РС-
Елхово, вписан с вх. рег. №*** по акт № ***, т.I, д.№***г. на СВп при РС-Елхово, е
придобил на 22.01.2008г. собствеността върху следния недвижим имот, находящ се в
Стопанския двор, в землището на ***, общ.Елхово, обл.Ямбол, ЕКАТТЕ ***,
представляващ: Селскостопански обект - Сграда Краварник със застроена площ от 524
/петстотин двадесет и четири/ кв.м, построен върху държавна земя, съставляваща
поземлен имот № *** по плана на стопански двор ***, землище ***, с площ на поземления
имот от 6.390 дка /шест декара и триста и деветдесет кв.м/, при граници и съседи: ПИ
***, заедно със съответното отстъпено право на строеж върху терена.
Впоследствие ищцовото „***"ООД като собственик на описаната по-горе сграда-
краварник, е придобил чрез покупко-продажба и собствеността върху прилежащия й терен
по силата на сключен с Областен управител на гр.Ямбол в качеството му на продавач
Договор № *** от 18.06.2008г., вписан в Служба по вписванията-гр.Елхово при АВ с вх.рег.
№*** от 20.06.2008г., Акт № ***, на основание чл.44, ал.2 от ЗДС, във връзка с чл. 85, ал.4
от ППЗДС, § 36, ал. 2 от ПЗР към постановление № 85 от 30.04.2008г. за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ и Заповед № ДС *** от 29.05.2008г. на Областен управител на
област Ямбол. Съгласно цитирания договор ищецът е придобил собствеността върху
следния недвижим имот - частна държавна собственост, намиращ се в землището на ***,
общ.Елхово, обл.Ямбол, представляващ: Поземлен имот № 00*** по КВС на ***, с площ 6
390 (шест хиляди триста и деветдесет) кв.м., отреден за „Кравеферма за 80 глави" от
Стопанския двор на ***, при граници: ПИ ***; ПИ ***; ПИ ***, актуван с АЧДС № ***
Въз основа на сключеният Договор за покупко-продажба, със Заповед № ДС *** на
Областен управител гр.Ямбол, гореописаният терен, частна държ.собственост, е отписан от
актовите книги за недвижимите имоти - държавна собственост.
От приложения към иск.молба Протокол за предаване на имот - частна държавна
собственост, е видно, че на 26.06.2008г. на основание чл. 4 от раздел III на договор № *** от
дата 18.06.2008г., е извършено фактическото предаване и приемане от ищцовото Дружество
на ПИ № ***, с площ от 6 390 кв.м.
На 13.11.2008г. на ищцовото дружество по повод на подадено заявление с вх.№ ***
от община Елхово, обл.Ямбол, на основание чл. 148, ал.1, ал.2, ал.4, ал.8 и чл. 152, ал.1 от
ЗУТ, е издадено Разрешение за строеж № 44, което е влязло в сила от 03.12.2008г., за
извършване на преустройство на съществуващата в процесния имот сграда в цех за сушене
на гъби съгласно съгласуван и одобрен от гл.архитект на община Елхово на 11.11.2008г.
технически инвестиционен проект. На основание чл.153, ал.3 от ЗУТ разрешението за
строеж е презаверено на 20.12.2011г. от гл.архитект на община Елхово Е. Р. за срок от 3
години.
От приложената към исковата молба /л.13-16 от делото/ копие на декларация по
чл.17, ал.1 от ЗМДТ за дължимия данък върху недв.имоти с вх.№ 016/24.01.2008г., се
установява, че процесната сграда е декларирана през 2008г. от ищеца – „***“ООД, а от
представените копия на разписки /л.19-22 от делото/, е видно, че ищцовото дружество чрез
законния си представител М. А. е заплащало за процесния имот в полза на община Елхово
6
дължимия данък и такса битови отпадъци за 2008г. и за периода от 2017г. до 2022г.
включително.
Не е спорно, че и ответникът се легитимира като собственик на процесния
недвижим имот по силата на приложения към писмения му отговор Нотариален акт за право
на собственост върху недвижим имот, придобит по давност чрез извършване на
обстоятелствена проверка № *** от 26.09.2023г., том I, рег.№ 1291, дело № *** по описа на
Нотариус Ж. Р., вписана в регистъра на Нотариалната камера под № *** с район на действие
– съдебния район на РС-Елхово, вписан с вх. рег. №*** по акт № 60, т.VI, д.№852/23г. на
СВп при РС-Елхово. От посочения Нот.акт, приложен на л.96 от делото и от приложеното
нот.д.№*** по описа на Нотариус Ж. Р., се установява, че на 26.09.2023г. на основание
извършена обстоятелствена проверка по реда на чл.587, ал.2 от ГПК ответникът Г. Д. Б. е
признат за собственик на основание давностно владение на процесния недвижим имот,
описан по-горе, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***.*** /***/ по
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** на
Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот: ***, общ.Елхово, обл.Ямбол,
с площ по документ 6 390 /шест хиляди триста и деветдесет/ кв. м., с трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: За стопански
двор, категория на земята 9 /девета/, който имот е с номер по предходен план 00***, при
съседи: ***.***, ***.***, ***.***, ведно със сградата, която попада върху него: СГРАДА с
идентификатор № ***.***.1 /*** точка едно/ по Кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № *** на Изпълнителен директор на АГКК, със застроена
площ 524 /петстотин двадесет и четири/ кв. м., брой етажи 1 /един/, предназначение
Селскостопанска сграда - краварник.
С писменият си отговор за удостоверяване на твърдяното обстоятелство, че
ответникът Г. Б. е собственик на съседни на процесния имот имоти, като всички са били част
от един Стопански двор, са представени като доказателство следните документи за
собственост: Нот. акт №***, всички по описа на Нотариус К. К. с рег.№*** на НК, с район
на действие - съдебния район на PC-Елхово. От тези документи се установява, че ответникът
като законен представител на „Б. И.-Е.“ЕООД, е собственик на следните други имоти,
находящи се в Стопанския двор, а именно: - сграда с предназначение – навес със застроена
площ 508 кв.м., построена в ПИ №*** по КВС на ***, с площ на мястото 2526 кв.м.; склад за
зърнени храни със застроена площ от 507 кв.м., склад за зърнени храни със застроена площ
от 380 кв.м. и склад за зърнени храни със застроена площ от 376 кв.м., и трите построени
върху държ.земя, съставляваща ПИ №*** с площ от 6.799 дка; сграда автокантар със
застроена площ от 83 кв.м., построена върху държ.земя, съставляваща ПИ №*** с площ от
0.735 дка.
От представеното от ищцовата страна Удостоверение от 23.01.2025г., издадено от
„***“ООД, ЕИК ***, се установява, че посоченото Дружество действа в качеството си на
брокер на недвижими имоти и е било наето от ищцовото ООД, за съдействие и
посредничество при продажбата на процесния недвижим имот с идентификатор № ***.***
по КККР, стар номер 00*** по плана на стопански двор - ***, землище ***, с площ от 6,390
дка, ведно със сградата, изградена върху него, със застроена площ от 524 кв. м., брой етажи 1
и предназначение - селскостопанска сграда. За идентифициране на имота и за установяване
на правото си на собственост върху имота „***“ООД е представило на фирмата брокер
нотариален акт за собственост и скица. Имотът е бил обявен за продажба на интернет
страницата на „***“ ООД - *** от 2016 г., като към настоящия момент обявата е актуална и
валидна, публикувана е под референтен № ***, с обявена цена на имота от 11 760 евро, с
9168 броят разглеждания на обявата към 07.01.2025 г. Към удостоверението е приложено
актуално копие на обявата и използвани за обявата снимки.
Във връзка с установяване на твърденията си, всяка една от страните по делото е
7
ангажирала и гласни доказателства.
От показанията на ангажирания от ищеца свидетел – И. В. Х. /без родство със
страните/, за който се установи, че познава законният представител на ищцовото дружество,
М. А. от познанството на нейният съдружник М. С., с когото А. съжителства на съпружески
начала. За процесният имот свидетелят сочи, че знае от С., че е собственост на ищцовото
дружество като твърди, че същото е изкупувало в района на *** гъби през периода 2014-
2016г. и от тогава свидетеля знае имота, тъй като го е посещавал. Описва го като „тревясало
място с една постройка, която се рушеше…полуразрушена, около 500 квадрата.“. Твърди, че
по-късно през 2017г. е посещавал отново имота, находящ се в Стопанския двор на ***, като
е бил заедно със съдружника в ищцовото дружество М. С., за да го огледат, тъй като
свидетелят е имал интерес да го закупи, уточнявайки, че впоследствие се е отказал от
намерението си. Свидетелят Х. е категоричен, че когато е оглеждал имота с намерение да го
закупи, същият е бил в същото състояние, в което го е възприел и първият път когато го е
посетил – „Същите буренаци си бяха. Тогава беше занемарено и нямаше никой друг в
имота.“. Достъпът до имота свидетелят твърди, че е бил свободен, тъй като не е бил ограден.
В показанията си свидетелят е категоричен, че при посещенията на място в процесния имот
не е виждал други хора в него.
По делото са събрани и показанията на свидетелите, ангажирани от страна на
ответника Б. - А. Ж. Л., М. Д. Д. и М. М. Д., за които се установи от приложеното дело №***
по описа на Нотариус Ж. Р., че са били свидетели в развилата се процедура по чл.587 от ГПК
по снабдяването на ответника Б. с документ за собственост на процесния имот по
обстоятелствена проверка и въз основа на чийто показания е издадено Постановлението по
чл.587, ал.2 от ГПК на Нотариус Ж. Р. с рег. № *** на НК по посоченото дело №*** И
тримата свидетели са без родствени връзки със страните по делото, но работят при
ответника, като от показанията им е видно, че същият се занимава със земеделие и има
машини и техника за обработване на земи.
От показанията на първия от ангажираните от ответника свидетели - св.Л., за който
се установи, че работи във фирмата на ответника „Б. И.-Е.“ЕООД от 2015-2016г. като
местоработата му е в същия Стопански двор, но на базата на Б., която е в съседен на
процесния имот и е заградена с ограждение. От показанията на този свидетел става ясно, че
същият живее в ***, в имот в непосредствена близост до Стопанския двор и познава
единствено ответника Б. по делото и то от 2005-2006г., от когато според свидетеля Г. Б. е
започнал да развива в *** своята дейност като земеделски производител. Сочи, че в
Стопанския двор на *** ответникът има закупени няколко имота, в които съхранява
техниката и продукцията от дейността си. За процесният имот св.Л. отбелязва, че същият се
намира в съседство с имотите на ответника Б. в Стопанския двор на *** и го описва по
следния начин – по площ около 5-6 декара, а за сградата твърди, че е още от времето на
бившата кооперация, порутена, без покрив и стени и същата е представлявала по
предназначението си – краварник, в който по времето на бившето ТКЗС са отглеждали
животни. Съдът не кредитира показанията на този свидетел в частта им, в която същият
сочи, че ответникът Г. Б. ползва процесният терен за съхранение на техника и стари железа
още от 2010-2011 година, когато го е посипал с чакъл в горната му част, тъй като тези му
твърдения противоречат на заявеното от него, че е започнал работа във фирмата на
ответника в по-късен момент, едва през 2015-2016г. Показанията на свидетеля Л. се
възприемат за допустими и относими в частта им, в която същият изтъква преките си
наблюдения за времето след като е започнал работа при ответника през 2015-2016г., тъй като
и макар да е живял в непосредствена близост до Стопанския двор е нелогично и житейски
неправдиво да има познания за предходен период от 4 години, през който на процесния
терен са били паркирани и съхранявани техника и машини, а още повече чия собственост са
били същите. В показанията си този свидетел сочи, че за времето, през което е работил във
фирмата на ответника частично посипания с чакъл процесен терен се е поддържал и
8
почиствал от тревата като е категоричен в становището си, че не е виждал други хора да са
идвали да оглеждат имота или да предприемат каквито и да е действия, както и не е
възприемал да е имало поставена табела за продажба на имота, нито му е станал известен
факта за продажбата на процесния имот.
Като свидетел на страната на ответника е разпитана М. Д. Д., от показанията на
която се установи, че е родом от *** и живее в същото село, а работи при ответника Б. от
2008г., като работата й изисква ежедневното й присъствие в базата на ответника и нерядко
се е случвало и в събота и в неделя свидетелката да посещава базата. За ответника св.Д.
сочи, че има собствени имоти в Стопанския двор на *** като уточнява, че същият
притежава площадка, стопанска постройка, навес, кантар и малък офис, в който самата
свидетелка работи и където се посрещат собствениците на земед.имоти, сключват се
договорите и се раздават рентите. За процесният имот св.Д. твърди, че го знае още от
времето, когато е бил голям обор, но в момента сградата, която е около 500 кв.м. е
разрушена, а самият имот е около 5-6 декара и не е ограден. Според свидетелката с развИ.е
на земеделската си дейност, се е наложило ответникът да заменя старата техника и
машините си със закупени нови и собствената му площадка се е оказала недостатъчна,
поради което от 2011г. насетне е започнал да ползва площадката около процесната сграда, а
и самата сграда за складиране на машини, сеялки, плугове. Това е наложило още през 2011-
2012г. една част от процесния имот /около 2 декара/ да бъде посипана с чакъл. В показанията
си св.Д. твърди, че не й е било известно към този период от време процесният имот да е бил
собственост на друго лице, тъй като не е виждала други хора да го посещават и ползват.
Категорична е в твърденията си, че за периода от 2011г. насетне и към настоящия момент
процесният имот се ползва единствено от ответника Г. Б. като в него се паркират негови
автомобили, машини и техника. Отрича да е виждала уведомления за продажбата на
процесния имот от други лица, както и да й е ставал известен този факт.
В показанията си свидетелят М. М. Д. твърди, че познава ответника Г. Б. от
ученическите години, тъй като са били съученици. От 2014г. е започнал работа във фирмата
на ответника, а преди това от 2007г. го е консултирал, тъй като по образование св.Д. е
агроном. Установи се, че мястото на работа на свидетеля е в Стопанския двор на ***, където
е базата на ответника. За процесният имот свидетеля сочи, че се намира до базата на Г. Б. и
представлява полуразрушена сграда без покрив, само със запазени стени и земя около 5-6
декара. Съдът не кредитира показанията на този свидетел в частта им, в която същият излага
твърдения, че процесният терен от 2011 година се ползва от ответника Б. като паркинг за
техниката му, тъй като това противоречи на заявеното от свидетеля, че е започнал работа
при ответника по-късно през 2014г., като в същото време свидетелят не успя да уточни от
къде му е известен така заявеният от него факт. Възприемат се показанията на свидетеля за
фактите и обстоятелствата, които са му станали известни от момента, в който същият е
започнал работа при ответника, тъй като нелогично и житейски неправдиво е св.Д. да е имал
преки наблюдения и познания за предходен период и да е наясно чия техника и къде се
складира същата. За въпросният процесен терен около разрушената сграда св.Д. сочи, че е
бил посипан с чакъл, като в тази посипана част се паркират машини и инвентар, а друга
непосипана с чакъл част около процесната сграда се ползва за складиране на контейнери за
боклук, за съхранение на стар инвентар и купища с железа. За периода, след като е започнал
работа при ответника, т.е. от 2014г. насетне св.Д. твърди, че не му е станало известно да са
идвали други хора да се интересуват за този имот, както и същият да е бил обявяван за
продажба и да са били поставяни табели за продажба. За имота свидетелят сочи, че е бил
собственост на бившата кооперация и се е ползвал навремето като краварник.
Останалите приложени към иск.молба писмени доказателства – пътни листи от
05.05.2022г. и от 26.04.2022г. /л.23 и 24 от делото/, снимка от разговор, проведен чрез
приложение „Viber“ /л.25/ и 2 бр.снимки на хронология на обаждания /л.26 и 27/ съдът не
кредитира, тъй като същите не установяват относими към правния спор факти.
9
От така описаната фактическа обстановка, съдът, съблюдавайки закона прави
следните правни изводи:
Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и
допълнителната уточнителна молба с вх.№***, и като изходи и от петитума на иск.молба,
съдът с доклада си по делото, изложен в провелото се на 23.10.2024г. открито съдебно
заседание, е квалифицирал предявеният иск по следния начин: - ревандикационен иск
по чл.108 от ЗС - за признаване за установено по отношение на ответника Г. Д. Б., че
ищецът е собственик на процесния недвижим имот, индивидуализиран надлежно в
обстоятелствената и в петитумната част на исковата молба, както и за осъждане на
ответника да предаде на ищеца владението върху процесния недвижим имот, както и
искане по чл.537, ал.2 от ГПК - за отмяна на Нотариален акт за удостоверяване на право на
собственост върху недвижим имот на основание давностно владение № *** по описа на
Нотариус Ж. Р., вписана в регистъра на Нотариалната камера под № ***, с който нотариусът
въз основа на извършена обстоятелствена проверка по посоченото нот.дело и на основание
чл.587, ал.2 от ГПК, е признала ответника Г. Д. Б. за собственик на процесния недвижим
имот на основание давностно владение.
По предявеният иск по чл.108 от ЗС:
Така предявеният от ищеца против ответника Б. ревандикационен иск по чл.108 от
ЗС се явява процесуално допустим като предявен от надлежно легитимиран правен субект,
имащ интерес от воденето на настоящия правен спор и при липсата на отрицателни
предпоставки за осъществяване правото му на иск, срещу надлежен ответник – Г. Б., който
също разполага с титул за собственост върху имота и за който са изложени твърдения и
доводи, че упражнява фактическа власт върху процесния имот.
Разгледан по същество:
Искът по чл.108 от ЗС е иск на невладеещия собственик срещу трето лице, което
владее вещта без правно основание. За да бъде уважен този иск, ищецът следва да докаже
при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на три предпоставки: 1.
че е собственик на вещта-предмет на иска или носител на ограничено вещно право върху
вещта; 2. че вещта се намира във владението или държането на ответника и 3. че ответникът
владее или държи вещта без правно основание. Качеството собственик се доказва според
твърдяното от ищеца придобивно основание, което обуславя правнорелевантните факти,
подлежащи на установяване в процеса, а също и допустимите доказателства и
доказателствени средства, чрез които се провежда доказването. Ответникът носи
доказателствената тежест за установяване наличието на правно основание за упражняване
на фактическата власт върху вещта, след като твърди, че такова съществува.
По отношение наличието на втората предпоставка от ФС на иска по чл.108 от ЗС
страните не спорят – същите са еднопосочни в твърденията си, че процесният имот се
владее от ответника. Това се потвърди както въз основа на ангажираните от ответната страна
гласни доказателства /показанията на свидетелите Л., Д. и Д./, така и от твърденията,
съдържими се в обстоятелствената част на иск.молба на Дружеството-ищец и от заявения с
нея петитум на предявения ревандикационен иск – за осъждане на ответника Б. да предаде
на ищеца владението върху процесния недвижим имот, а също и от признанието на това
обстоятелство от ответника със заявеното от него в писмения му отговор. Или не е спорно,
че процесният имот към момента на предявяване на иска – 20.05.2024г., както и към
настоящият момент се намира във владение на ответника.
Предвид на това, на доказване подлежат останалите две обстоятелства – чия
собственост е процесният имот и владее ли се същия от ответника без наличие на правно
основание за това. Досежно първата предпоставка - Спорен се явява въпросът за
собствеността на процесния имот – поземлен имот с площ от 6 390 кв.м. и построената
върху него сграда със ЗП от 524 кв.м., като и двете страни притежават документи за
10
собственост и твърдят, че са собственици като оспорват правото на собственост на
насрещната страна. Когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове
правото си на собственост (било констативен и такъв за правна сделка, какъвто е процесният
случай), то разпределението на доказателствената тежест при оспорването се извършва по
общото правило на чл.154, ал.1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т.е.
фактическият състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание
/***/. В тази връзка ищецът успешно е доказал и се легитимира като собственик на
процесния имот, подробно описан в исковата молба, находящ се в Стопанския двор на ***,
придобит по деривативен начин чрез покупко-продажба, обективирана с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ***, том I, рег. № ***, дело № *** по описа на
Нотариус К. К. с рег. № *** на НК и Договор № *** от 18.06.2008г., вписан в Служба по
вписванията-гр.Елхово с вх.рег. № *** от 20.06.2008г., Акт № ***, които документи не са
оспорени по какъвто и да е начин от ответната страна. От същите се установи, че ищецът е
придобил първоначално собствеността върху процесната сграда на 22.01.2008г. чрез
покупко-продажба от продавача - *** ООД, с ЕИК ***, представлявано от И. Д. Д. -
управител, а впоследствие на 20.06.2008г. чрез покупко-продажба е придобил и
собствеността върху терена, който е бил частна държавна собственост и вследствие на
сделката с последваща нарочна Заповед № ДС *** на Областен управител гр.Ямбол, е
отписан от актовите книги за недв.имоти – държавна собственост.
Ответникът Г. Б. от своя страна също се легитимира като собственик на процесния
имот на основание давностно владение с констативен Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот придобит по давност чрез извършване на обстоятелствена проверка № ***
по описа на Нотариус Ж. Р., вписана в регистъра на Нотариалната камера под № ***. Този
нотариален акт е официален документ, притежаващ обвързваща доказателствена сила
относно удостоверените в него факти. Тази доказателствена сила обаче може да бъде
оборена чрез провеждане на пълно обратно доказване, установяващо, че съответното лице
не е придобило имота, при това, това доказване може да бъде проведено с всички допустими
доказателствени средства.
За да се произнесе по спорното право на собственост и спорната трета предпоставка
от ФС на ревандикационния иск – владее ли ответника Б. процесният имот на валидно
правно основание, както и с оглед на направеното от ищеца по реда на чл.537, ал.2 от ГПК
оспорване на Констативния нот.акт № ***/2023г. по описа на Нотариус с рег.№***, съдът
следва да отговори на въпроса придобит ли е процесният имот, след извършената през
2008г. покупко-продажба и придобИ.ето от ищеца на собствеността върху имота по
деривативен начин, на основание – текла придобивна давност в полза на Г. Б..
Правоизключващото възражение на ответника Б., релевирано с отговора му на
исковата му молба за изтекла в негова полза давност по чл.79 от ЗС с владение,
осъществявано от края на 2011г. до 26.09.2023 г. и за придобИ.е на имота на оригинерно
правно основание, съдът намира за неоснователно, поради следните си съображения:
Придобивната давност е въведена в българското законодателство като основание за
придобИ.е на вещни права с оглед виждането на законодателя, че ако едно лице през
определен период от време фактически упражнява правомощията, свързани с притежание на
вещно право, като собственикът бездейства и не защитава правата си, то фактическото
състояние следва да бъде приравнено на юридическото /***/.
Според чл.79, ал.1 от ЗС, на която разпоредба се позовава ответника, правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Анализът на цитираната правна норма обосновава извод, че за да
се осъществи фактическият й състав, е необходимо да са налице следните кумулативно
предвидени материалноправни предпоставки: 1. владение по смисъла на чл.68 от ЗС и 2.
изтичане на 10 годишен период от време. Други предпоставки за придобИ.е на вещно право
11
по давност законът не предвижда, в т.ч. и позоваването като изрично волеизявление по чл.
120, вр. с чл. 84 от ЗЗД. В този смисъл са мотивите по т. 2 от ТР № 4/17.12.2012 г., прието от
ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1 от ЗС владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. В
чл.69 от ЗС е регламентирана презумпцията за владение - предполага се, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Обективният елемент на
владението (corpus) съвпада с този на държането. Поради това, за да се трансформира
упражняването на фактическата власт от държане във владение е необходимо да се изрази
ясно и недвусмислено намерението за своене (animus domini). Тежестта да установи тези
факти - владението и продължителността му в течение на десет години без прекъсване, се
носи от страната, която черпи благоприятни правни последици от осъществяването им и
която се позовава на давността като способ да придобие правото на собственост, т.е. в
случая от ответника. Това следва и от мотивите на ТР № 11/2012 г., постановено от ОСГТК
на ВКС, според които в случаи като настоящия, в които едната страна се легитимира за
правото си на собственост с нотариален акт за правна сделка, а другата с констативен
нотариален акт, то разпределението на доказателствената тежест при оспорване, се
извършва по общото правило на чл.154, ал. 1 от ГПК и всяка страна трябва да докаже
фактическия състав на придобивното основание, удостоверено от нотариуса. В конкретния
случай, на заявеното от ищеца придобивно основание на правото на собственост,
ответникът Б. противопоставя фактическото основание на изтекла в негова полза
придобивна давност.
За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по
отношение на един чужд недвижим имот, разпоредбата на чл.79 от Закона за собствеността
както бе посочено по-горе установява, че претендиращият несобственик следва да е
упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на
конкретната вещ (corpus), без противопоставяне от страна на титуляра на правото на
собственост, както и да е демонстрирал по отношение невладеещия собственик на вещта,
поведение на пълноправен собственик (аnimus), т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че
упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. Предвид на
това ВКС е създал трайна практика по въпроса на какви изисквания следва да отговаря едно
владение, за да може владелецът да стане собственик. В редица свои съдебни актове ВКС
приема, че владението следва да е непрекъснато, спокойно и явно.
Под непрекъснато следва да се разбира, че владението не трябва да има инцидентен
характер и да позволява и на други лица да владеят вещта. От разпитания по делото
свидетел И. Х., ангажиран от ищцовата страна, се установи, че представителите на
ищцовото дружество и свидетелят през периода 2014-2016г. са изкупували в района на ***
гъби и са посещавали имота, като последното установено посещение е през 2017г., когато е
извършен оглед на процесния имот от свидетеля Х. и съдружникът на законния
представител на ищцовото Дружество, М. К. С., поради това, че свидетелят е имал
намерение да го купува. Чрез тези посещения в имота, се установи, че ищецът е упражнявал
макар и периодично фактическа власт и е демонстрирал собственическите си правомощия
по отношение на имота, т.е. не се установи владението на ответника Б. в твърдения от него
период от края на 2011г. до 26.09.2023г. да е било постоянно и непрекъснато.
Необходимо е също владелецът да демонстрира владението си не пред трети лица.
Собственическото отношение към вещта владелецът следва да демонстрира спрямо
невладеещия собственик, тоест владелецът в лицето на ответника следва да е осъществявал
физическо въздействие върху недвижимия имот чрез явни действия по отношение на
собственика, когото желае да отстрани от вещта. Тоест невладеещият собственик следва да
може да узнае за владението на владеещия. В този смисъл са - Решение № *** на ВКС по гр.
12
д. № ***, първо г. о., Определение 352/19.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № *** г., първо г. о.,
Определение № *** г. на ВКС по гр. д. № *** г. първо г. о., Определение № *** г. по гр. д. №
*** по описа за 2021 г., второ г. о. и др. В случая ответникът не съумя да докаже чрез
ангажираните от него единствено гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Л.,
Д. и Д. демонстриране по отношение на ищеца в релевантния период от време - от края на
2011г. до 26.09.2023г. на поведение на пълноправен собственик на процесния имот и това
негово поведение да е било явно за ищеца. Фактът, за който свидетелстват чрез показанията
си тримата свидетели на ответника, че последният е посипал с чакъл и то част от процесния
терен около процесната сграда, който е бил ползван за паркинг на техника и стари железа, е
оборен от показанията на св.Х., който е категоричен в твърденията си, че при посещението
си както през 2014-2016г., така и през 2017г. не е възприел промяна в състоянието на
процесния имот, сочейки, че както сградата е била в същия вид - полуразрушена, така и
терена около нея е бил тревясъл и обрасъл със „същите буренаци“, допълвайки „Тогава беше
занемарено и нямаше никой друг в имота“. Всъщност съдът не възприе с доверие
показанията на свидетелите, ангажирани от ответника, тъй като се установи, че същите са
дадени от лица, които като работещи във фирмата на ответника се явяват заинтересовани от
изхода на делото, поради което и на основание чл.172 от ГПК същите се прецениха от съда с
оглед останалите събрани по делото доказателства. Освен това се установи, че двама от
ангажираните от ответника свидетели имат възприятия от по-късен момент, тъй като се
установи, че са започнали работа при отв.Б. години след сочения от него начален момент на
давността – края на 2011г. Установи се, че св.Л. е започнал работа при ответника от 2015-
2016г., а св.Д. през 2014г., поради което същите не са имали преки възприятия за твърдяното
от тях ползване от ответника на процесния имот като паркинг и складиране на стари железа
в периода от края на 2011г. до 2015-2016г., респ. до 2014г. Тези двама свидетели с
показанията си не установяват обективният елемент от фактическия състав на придобивната
давност по чл.79 от ЗС, а именно, че ответникът Б. е упражнявал явна, необезпокоявана и
непрекъсната фактическа власт върху процесната сграда и терена около нея за период от 10
години, тъй като твърденията им са относими за по-кратък период от време – св.Л. с оглед
обстоятелството, че е работил при ответника от 2015-2016г. има преки наблюдения за период
от 7-8 години до датата на издаване на оспорения Констативен нот.акт №***/2023г. –
26.09.2023г., а св.Д. за период от 9 години. Всъщност единствено ангажираната от ответника
свидетелка Д. има преки възприятия за твърдения от ответника релевантен период от края
на 2011г. до 26.09.2023г., но не се възприе за достоверно заявеното от нея, че още през 2011г.
около порутената процесна сграда е било частично настлано с чакъл и са били складирани
трайно там машини и техника на ответника, което обстоятелство не е било констатирано от
свидетеля И. Х. при посещенията му в имота през 2014г.-2016г. и през 2017г. За
недостоверни и неправдиво звучащи се възприеха показанията на ангажираните от
ответника свидетели Л., Д. и Д. в частта им, с която същите твърдят, че от както са
възприели, че процесният имот се ползва от ответника като паркинг за техника и машини, а
също и за складиране на стари железа, не са виждали трети лица в имота, за който се
установи, че не е бил ограден и достъпът до него е бил свободен, което не съответства и на
заявеното от свидетеля Х. за периодичните му посещения. Същественото в случая е, че от
показанията на тримата свидетели на ответника – св.Л., св.Д.и св.Д., не се потвърди по
еднозначен начин, че ответникът е упражнявал непрекъснато владение по отношение на
процесната сграда, като в показанията си единствено св.Д. сочи, че и полуразрушената
сграда се ползва за складиране на железа за скрап, а свидетелите Л. и Д. твърдят, че
„сградата не се ползва“, като Л. допълва – „тя няма как да се ползва, тя е паднала“. Или
анализът на така събраните по делото гласни доказателства навява на извод, че ответникът Г.
Д. Б. не съумя да проведе главно и пълно доказване на факта, че е упражнявал непрекъснато,
спокойно и явно фактическа власт върху целия процесен имот в твърдения период от края
на 2011г. до 26.09.2023г. Дори и да се приеме, че от 2017г. /когато е било последното
13
посещение на св.Х. заедно със съдружника в ищцовото дружество М. С./ ответникът все пак
е установил фактическа власт върху процесния имот, която не е била преустановена в
течение на следващия период, който е около 6 години до датата на издаване на Констативния
нот.акт - 26.09.2023г., то този период се оказва недостатъчен ответникът да го е придобил
въз основа на давностно владение, съобразно изискванията на чл.79 от ЗС. В същото време
за прецизност следва да се отбележи, че за този период от време не се установи Б. да е
демонстрирал пред ищеца по какъвто и да е начин и то явно поведение за своене на имота.
Свидетелство за това е фактът, че ищецът е заплащал за този период от време дължимите
данъци за имота, както и че към този период процесният имот е бил обявен за продажба от
ищеца като негова собственост, в каквато насока е представеното Удостоверение приложено
на л.193 от материалите по делото, от което е видно, че имотът е обявен за продажба още
през предходната 2016г. чрез брокерското дружество – „***“ООД на интернет страницата
му, като обявата продължава да е актуална и валидна и към настоящия момент. От това
става ясно, че ищецът както през предходния период от края на 2011г. до 2017г., така и
впоследствие до датата - 26.09.2023г., не е възприел оспорването от ответника Б. на
собствеността му по отношение на процесния имот, т.е. владението на Б. не е било явно за
ищеца. Това е станало факт едва през 2024г., и то известно време преди завеждането на
исковата молба в съда. Предвид на тези си съображения съдът приема, че събраните по
делото доказателства не установяват обективният елемент от фактическия състав на
придобивната давност по чл.79 от ЗС, а именно: че ответникът Б. е упражнявал явна,
необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт върху процесната сграда и терена около
нея за период от 10 години от края на 2011г. до 26.09.2023г.
При направените по-горе изводи и с оглед на това, че не се доказа ответникът Б. да е
придобил процесният имот по давност, т.е. не е придобил валидно собствеността върху
процесния имот, следва да се приеме, че към датата на извършване на обстоятелствената
проверка с Констативен нот.акт № ***/2023г. по описа на Нотариус Ж. Р. с рег.№*** на НК,
т.е. към 26.09.2023г., ищцовото Дружество е собственик на процесния имот. Ето защо съдът
намира, че владението на Б. е лишено от основание, т.е. налице е и третата изисуема
предпоставка от ФС на предявения ревандикационен иск. Или с оглед на това безспорно е, а
и са налице доказателства, установяващи собствеността на ищеца върху процесния имот,
поради което установителният иск, като част от предметното съдържание на иска по чл.108
от ЗС, е доказан и основателен. С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да предаде
владението върху процесния имот на собственика – ищцовото „***“ООД, на основание
чл.108 от ЗС.
Относно искането на ищеца с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК - за отмяна
на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност чрез
извършване на обстоятелствена проверка № *** по описа на Нотариус Ж. Р., вписана в
регистъра на Нотариалната камера под № ***, с който Г. Д. Б. е признат за собственик на
основание давностно владение на процесния недвижим имот, съдът намира следното:
Констативният нот.акт е документ, който само установява, а не поражда права. В качеството
му на охранителен акт, той не се ползва със сила на присъдено нещо, затова всяко трето
лице, на което се противопоставя, може да доказва по смисъла на чл.537, ал.2 от ГПК, че
лицето, легитимиращо се като собственик, не е собственик. В конкретния случай
посредством заявено с исковата молба искане, ищецът е оспорил правата на ответника Б. по
посочения констативен нотариален акт, като по делото е установено, че удостовереното с
този акт, не отговаря на действителното правно положение. Съобразно ТР № 178/1986г. при
установяване правото на собственост на ищеца по иск за собственост и по ревандикационен
иск по чл.108 от ЗС, какъвто е процесният, то нотариалният акт, който легитимира
ответника като такъв, дори и да не е направено изрично искане по чл.537, ал.2 от ГПК
следва да бъде отменен. Такъв е процесният случай. Представеният констативен нот.акт с
оглед на изложените по-горе доводи, не легитимира ответника като собственик на
14
процесния имот. Поради това, че в случая ревандикационният иск на ищеца по чл.108 от ЗС
е уважен, са налице предпоставките издаденият по реда на чл.587, ал.2 от ГПК нотариален
акт № *** по описа на Нотариус Ж. Р. с рег.№***, прогласяващ ответника Г. Б. за собственик
на основание давностно владение на процесния имот да бъде отменен изцяло на основание
чл.537, ал.2 от ГПК.
За прецизност съдът намира да отбележи, че за неоснователни се преценят
твърденията на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на иск.му молба за
извършено документно престъпление, поради това, че молбата-декларация, въз основа на
която е инициирано приложеното по делото нотариално дело №*** по описа на на Нотариус
Ж. Р. за издаването на оспорения по реда на чл.587, ал.2 от ГПК Нот.акт, не е подписана от
предишния собственик в лицето на законния представител на ищцовото Дружество, а е
подадена и подписана от молителя-ответник Г. Д. Б.. Никъде в закона не е вменено
задължение на предишния собственик да подпише въпросната молба-декларация, т.е. той да
инициира производството по чл.587 от ГПК. Не се споделят и доводите на ищеца,
обективирани в обстоятелствената част на иск.молба относно нищожността на оспорения
Констативен нот.акт, с който ответникът се е снабдил, поради „липса на съгласие за
сключването му", тъй като както се посочи по-горе този нот.акт удостоверява само факти и
има естеството на охранителен акт. В производството по чл.587, ал.2 от ГПК Нотариусът не
изследва волеизявления на страни, а констатира единствено факти.
Разноски:
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК право на разноските
пред настоящата инстанция има ищецът „***“ООД. Същият е доказал разноски в общ
размер на 1 641.00 лева, включващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по делото в размер на 1 500.00 лв., заплатена държавна такса за
предявената искова претенция в размер на 117.00 лв., заплатена държ.такса за издадени две
съдебни удостоверения в общ размер на 10.00 лв. и заплатена такса за заверен препис от
иск.молба и уточнителна молба, необходими за вписване от съдия по вписванията в размер
на 14.00 лв.
Насрещната ответна страна е направила възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
основателно. Съобразявайки актуалната съдебна практика, включително и тази на СЕС,
фактическата и правна сложност на делото, които следва да бъдат определени като
невисоки, вида на спора, защитавания материален интерес, видът и количеството на
извършената от адвоката работа, изразяваща се в изготвянето и подаването на искова молба
и уточняваща молба, поискал е електронен достъп до делото и е следил хода на
производството, явил се е и е взел участие в две от проведените три открити съдебни
заседания, подал е една писмена молба за третото о.с.заседание, с която е взел становище по
хода на делото и по съществото на спора, съдът намира, че размера на адвокатското
възнаграждение, което е уговорено между процесуалния представител и ищеца и за което са
представени надлежни доказателства, че представлява реален разход за ищеца, сторен в
настоящото първоинстанционно производство, следва да бъде редуцирано на 1 350.89 лв.
съобразно визираното в чл.7, ал.5 вр.с ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (загл.изм. ДВ, бр.14 от 2025 г.). Или с оглед на
редуцирането на адвокатското възнаграждение, общият размер на разноските, които
ответникът следва да заплати на ищеца е в общ размер на 1491.89 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Елховският районен съд
РЕШИ:
15
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС по отношение на
ответника Г. Д. Б., с постоянен адрес - ***, с ЕГН **********, че недвижимият имот,
представляващ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***.*** /***/ по Кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** на Изпълнителен директор
на АГКК, с адрес на поземления имот: ***, общ. Елхово, обл.Ямбол, с площ по документ 6
390 /шест хиляди триста и деветдесет/ кв. м., с трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: За стопански двор, категория на земята 9 /девета/,
който имот е с номер по предходен план 00***, по плана на стопански двор ***, землище
***, с площ на поземления имот от 6.390 дка /шест декара и триста и деветдесет кв.м/,
при граници и съседи: ***, заедно със съответното отстъпено право на строеж върху
терена, ведно със сградата върху него: СГРАДА с идентификатор № ***.***.1 /*** точка
едно/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** на
Изпълнителен директор на АГКК, със застроена площ 524 /петстотин двадесет и четири/
кв. м., брой етажи 1 /един/, предназначение Селскостопанска сграда – краварник, е
собственост на ищеца „***“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - ***, ***,
представлявано от М. Г. А., в качеството й на Управител, на основание покупко-продажба,
обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том I,
рег. № ***, дело № *** по описа на Нотариус К. К., вписан в регистъра на НК под № ***, с
район на действие - съдебния район на РС-Елхово, вписан с вх. рег. №*** по акт № ***, т.I,
д.№***г. на СВп при РС-Елхово и Договор № *** от 18.06.2008г., за продажба на
недвижим имот-частна държавна собственост, вписан в Служба по вписванията-
гр.Елхово с вх.рег. № *** от 20.06.2008г., Акт № ***.
ОСЪЖДА на основание чл.108 от ЗС ответника Г. Д. Б., с постоянен адрес - ***,
с ЕГН **********, ДА ПРЕДАДЕ на ищеца „***“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление - ***, ***, представлявано от М. Г. А., в качеството й на Управител,
ВЛАДЕНИЕТО на собствения на ищеца недвижим имот, представляващ: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № ***.*** /***/ по Кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № *** на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: ***, общ. Елхово, обл.Ямбол, с площ по документ 6 390 /шест хиляди
триста и деветдесет/ кв. м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин
на трайно ползване: За стопански двор, категория на земята 9 /девета/, който имот е с
номер по предходен план 00***, по плана на стопански двор ***, землище ***, с площ на
поземления имот от 6.390 дка /шест декара и триста и деветдесет кв.м/, при граници и
съседи: ***, заедно със съответното отстъпено право на строеж върху терена, ведно със
сградата върху него: СГРАДА с идентификатор № ***.***.1 /*** точка едно/ по
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** на
Изпълнителен директор на АГКК, със застроена площ 524 /петстотин двадесет и четири/
кв. м., брой етажи 1 /един/, предназначение Селскостопанска сграда – краварник.
На основание чл.537, ал.2 от ГПК ОТМЕНЯ Констативен нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по давност чрез извършване на
обстоятелствена проверка № ***, том I, рег.№ 1291, дело № 151 от 2023г. по описа на
Нотариус Ж. Р., вписана в регистъра на Нотариалната камера под № *** с район на действие
– съдебния район на PC-Елхово, вписан по вх. рег. №*** по акт № 60, т.VI, д.№852/23г. на
СВп при РС-Елхово, по силата на който въз основа на извършена обстоятелствена проверка
и на основание чл.587, ал.2 от ГПК, ответникът Г. Д. Б., с постоянен адрес - ***, с ЕГН
**********, е признат за собственик по давностно владение на процесния недвижим
имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***.*** /***/ по Кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** на Изпълнителен директор
на АГКК, с адрес на поземления имот: ***, общ. Елхово, обл.Ямбол, с площ по документ 6
390 /шест хиляди триста и деветдесет/ кв. м., с трайно предназначение на територията:
16
Земеделска, начин на трайно ползване: За стопански двор, категория на земята 9 /девета/,
който имот е с номер по предходен план 00***, по плана на стопански двор ***, землище
***, с площ на поземления имот от 6.390 дка /шест декара и триста и деветдесет кв.м/,
при граници и съседи: ***, заедно със съответното отстъпено право на строеж върху
терена, ведно със сградата върху него: СГРАДА с идентификатор № ***.***.1 /*** точка
едно/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** на
Изпълнителен директор на АГКК, със застроена площ 524 /петстотин двадесет и четири/
кв. м., брой етажи 1 /един/, предназначение Селскостопанска сграда – краварник.
ДАВА на ищеца „***“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - ***,
***, представлявано от М. Г. А., в качеството й на Управител, шестмесечен срок от влизане
на настоящото решение в сила, за отбелязването му в Службата по вписванията-
гр.Елхово при РС-гр.Елхово, съгласно чл.115 ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА ответника Г. Д. Б., с постоянен адрес - ***, с ЕГН **********, да
заплати на ищеца „***“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - ***, ***,
представлявано от М. Г. А., в качеството й на Управител, сумата от 1 491.89 /хиляда
четиристотин деветдесет и един лева и 89 стотинки/ лева, представляваща направените
по делото съдебни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен съд
чрез Елховски районен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от настоящото решение да се връчат на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
17