Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.09.2021 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд ОСМИ наказателен състав
На девети юли
Година: 2021
В публичното заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
РИБЧЕВА
Съдебни заседатели:
Секретар: АЛЕКСАНДРА ТАНЕВА
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията Милена Рибчева
а.н.дело № 900 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано
е НП (наказателно постановление) № 557229-F566273 от 25.01.2021 год. на Началника на Отдел “Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП (Централно управление на Национална агенция по
приходите).
Жалбоподателят “ВАС 19“ ЕООД град Стара
Загора твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна ЦУ на НАП счита, че обжалваното
НП е законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните доказателства
и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено
следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН
(акт за установяване на административно нарушение) № F566273 от 22.08.2020 год., жалбоподателят е санкциониран на
основание чл.185, ал.2, изречение второ от ЗДДС – Закон за данък върху
добавената стойност (“Извън случаите по ал.1 на
лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция – за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1”) във връзка с ал.1 на същия член (“На лице, което не
издаде документ по чл.118, ал.1, се налага глоба – за физическите лица, които
не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция – за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.“) за
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин (“Извън случаите на продажби/сторно операции всяка
промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари
във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите “служебно въведени“ или “служебно изведени“ суми”) във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС (“Министърът на финансите издава наредба, с която се
определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна
на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално
устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност”).
Като описание на нарушението и
обстоятелствата, при които то е било извършено, в НП е посочено, че на 11.08.2020
год. в 17:15 часа била извършена проверка на обект – магазин за плодове и
зеленчуци, находящ се в град Стара Загора, ул.“Августа Траяна“ № 16, стопанисван
от жалбоподателя, при която било констатирано, че същият в качеството му на
лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ не е регистрирал чрез
операцията “служебно въведени суми“ промяна на касовата наличност в размер на 20,00
лв., представляваща парични средства в началото на работния ден в касата, като
е установена фактическа наличност в размер на 309.54 лева и наличност по дневен
отчет от ФУ с № 0000981/11.08.2020 год. – 265,55 лева, макар наличното в обекта
фискално устройство конструктивно да притежава възможността да се извършват
операциите “служебно въведени“ и “служебно изведени“ суми.
В случая фактическите констатации, отразени
в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават изцяло от показанията на
актосъставителя и свидетеля по акта, кореспондиращи помежду си и с данните от протокола
за извършената проверка (л.16-20 от делото), попълнения въпросен лист и
декларация на лицето (л.28-29 от делото), и изготвения по време на проверката касов
бон, от които се установява, че в касата на обекта е констатирана разликата от 20,00
лв., без това да е било регистрирано чрез операцията “служебно въведени суми“,
каквато възможност фискалното устройство конструктивно е притежавало, но
работещият в обекта е пропуснал да го стори.
В изпълнение на служебната си проверка за
законосъобразност съдът не констатира и съществени (нарушаващи правото на
защита) нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставянето на АУАН
и/или издаването на НП, обуславящи отмяна на последното, включително твърдените
такива от жалбоподателя, в частност, видно от изложеното по-горе,
административнонаказателното обвинение е формулирано от фактическа и правна
страна достатъчно пълно, точно и ясно, без несъответствия, за да може
жалбоподателят да го разбере и да организира адекватно защитата си.
От друга страна обаче, съдът намира, че в резултат на
деянието фискът не е ощетен, а АНО не е ангажирал
доказателства за санкциониране на дружеството за друго нарушение на
данъчното законодателство, поради което нарушението се явява изолирано и
инцидентно за дружеството. В случая констатираната касова разлика в
размер на 20.00 лв. касае малка сума пари, като АНО не е следвало
да налага на жалбоподателя административно наказание, а да отправи
предупреждение.
Безспорно установените по делото
фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното: Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
съставени от компетентни лица, в предвидената от закона форма и при съставянето
им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на наказателното постановление. С оглед данните по делото се установява, че процесното неизпълнение на
задължение притежава значително по-ниска обществена опасност от обичайните
случаи на нарушения от посочения вид.
Легалната дефиниция на понятието “маловажен случай“ се съдържа в чл.93, т.9 от НК, чиито разпоредби по силата на чл.11 от ЗАНН
са субсидиарно приложими в производствата по налагане на административни
наказания, по въпросите за отговорността. Съгласно посочената по-горе дефиниция
“маловажен случай“ е този, при който извършеното
деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, т.е. преценката за “маловажен случай“ се прави на база конкретните
фактически данни, отнасящи се до начина на извършване на нарушението, на
вредните му последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, при които деянието е намерило проявление в обективната
действителност: време, място, обстановка на извършването му, начин и средства
за осъществяването му, причините и условията, мотивирали извършителя да
пристъпи към осъществяване на деянието, наличието или липсата на данни за други
извършени нарушения. Тази проверка включва в обсега си обективни и субективни
признаци, касаещи степента на обществена опасност на деянието и дееца и
сравнението й с други сходни и типични за деянието хипотези, анализирайки фактическите данни, отнасящи се
до начина на извършване на нарушението, на вредните му последици, данните за
търговеца и всички други обстоятелства, релевантни за степента на обществена
опасност.
В разпоредбата на чл.28 от ЗАНН
е предвидено, че за “маловажни случаи“ на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се
съобразят същността и целите на административно наказателното производство,
уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. В
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2007 г., Общото
събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд категорично се е
произнесъл, че преценката на административно наказващият орган за “маловажност“ на случая по чл.28 от ЗАНН
се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Безспорно,
административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за
извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а
прилагането на санкцията на административно наказателната норма, във всички
случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. В чл.28
и чл.39, ал.1 ЗАНН законът си служи с понятията “маловажни“
и “явно маловажни“ нарушения. При извършване на
преценка дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН,
наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи “маловажните“ случаи на административни
нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 ЗАНН.
Когато деянието представлява “маловажен“ случай на административно
нарушение, той следва да приложи чл.28 от ЗАНН.
Изразът в закона “може“ означава възлагане на
компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващият орган за
произнасяне по специален, предвиден в закона ред и при наличие на основанията
по чл.28 от ЗАНН,
да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат
определени законови последици. Преценката за “маловажност на случая“
подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за
законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН
са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на
Европейския съд по правата на човека по приложението на чл.6 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи, според която съдът
не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор.
Съдът не може да бъде обвързан от
решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в
правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни на спора, с които е
сезиран, да изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по
правото, от които зависи изходът на делото. В този смисъл съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено поради маловажност на деянието.
В Закона за административните нарушения
и наказания не е предвиден законен критерий за маловажни случаи,
поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, като
определяща е ролята на степента на обществена опасност на конкретното деяние,
стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, значимостта на конкретно
увредените обществени отношения. От описанието
в самото наказателно постановление се установява, че това е първо нарушение на
търговеца, извършено е за първи път, че от нарушението не са настъпили каквито
и да било вредни последици, тъй като е за малка парична сума, която е следвало
да бъде въведена служебно.
Според събраните по делото
доказателства от извършеното нарушение няма реално настъпили вредни последици.
По делото не са налични данни жалбоподателят да е бил санкциониран за други нарушения на данъчното
законодателство. Изложеното обосновава извода, че очевидно описаното в акта и
наказателното постановление административно нарушение разкрива по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушенията по чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Извършеното е за първи
път, съответно нарушението се явява изолирано и инцидентно за нарушителя. В
конкретния случай деянието формално осъществява признаците на административното
нарушение, но съобразявайки установените обстоятелства за липса на реално
настъпили вредни последици, незначимостта на увредените обществени отношения,
неговата обществена опасност е с ниска степен. Затова налагането на санкция,
макар и минимално предвидената в закона се явява несъразмерно тежка и не
съответства на характера и тежестта на нарушението (неизпълнението на
задължение към държавата).
Водим
от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА наказателно постановление (НП) №
557229-F5566273 от 25.01.2021 год. на Началника на
Отдел “Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП (Централно управление на
Национална агенция по приходите), като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: