№ 3700
гр. София, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110208897 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на „БГ
Мюзик 18“ ЕООД срещу НП № 7819 от 05.03.2021 г., издадено от РАД., заместник-
министър на културата, с което на дружеството-жалбоподател за осъществяване състава на
административно нарушение по чл. 97, ал. 1, т. 2, пр. 2, алт. 1 от ЗАПСП е наложена
имуществена санкция в размер на 7000 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на
постановлението или намаляване на санкцията, както и присъждане на разноски, като се
излагат конкретни твърдения за нарушаване на процесуалния и материалния закон, които се
оспорват от страна на учреждението, чийто орган е издал обжалваното НП (съобрази
уредбата по чл. 61 от ЗАНН, действала към 23.09.2021 г.!), претендиращо потвърждаване на
постановлението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, правещо и възражение
за прекомерност на претендираните от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение.
От писмените (възражението срещу АУАН – отчасти – виж по-долу!) и веществените
доказателствени материали (като се държи сметка за принципното правило по чл. 14, ал. 2 от
НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, в която връзка ангажирането и на гласни доказателствени
материали /изобщо/ не е задължително и в случая съдът не го намира за необходимо с оглед
разкриване на обективната истина от предмета на доказване по делото) - освен
оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган с писмени и подписани заповеди
от министъра на културата съответно за съставяне на АУАН/издаване на НП по глава 13 от
ЗАПСП/чл. 97 от ЗАПСП – се установява еднозначно описаната в НП фактическа
обстановка досежно процесните произведения (по отношение на тях и тяхното
разпространение конкретно противоречия в доказателствената съвкупност липсват, т. е.
1
противоречия досежно релевантната за съдебното производство фактическа обстановка),
към която съдът препраща (липсва забрана за подобно препращане в релевантната
нормативна уредба), респективно – следва да се споделят правните доводи по
постановлението, към които съдът също препраща, единствено с изключение на тези
касателно индивидуализацията на санкцията, за което ще стане дума по-долу, като
наказващият орган е отговорил на по-голямата част от въпросите, поставени с жалбата (и не
се налага отговорите му да бъдат повтаряни).
Следва да се има предвид, че по арг. от чл. 52, ал. 2 от ЗАНН само липсата на предявяване
на АУАН на нарушителя би се явила пречка пред издаване на НП (но не и евентуалното
неправилно съставяне в отсъствие на нарушителя), поради което възраженията досежно
съставянето на акта в отсъствие на нарушителя се явяват ирелевантни за делото.
Следва също така да се има предвид, че уредбата по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН не изисква от
наказващия орган да изложи абсолютно всички факти, които могат да имат някакво
значение за административно-наказателната преписка (това е практически почти
невъзможно), а такъв набор от информация, който да е достатъчен, за да се упражни реално
процесуалното право на защита (застъпваното тук схващане изцяло кореспондира с
правомощието на настоящата по същество въззивна инстанция съобразно НПК, респективно
съобразно чл. 84 от ЗАНН, да установява нови факти) – това е действителният (разумният)
смисъл на закона и съответното така извличащо се чрез тълкуване законово изискване в
случая е съобразено при издаване на обжалваното НП.
Наказващият орган е дал изключително мотивиран отговор на възражението срещу АУАН,
като отделен е въпросът, че уредбата по чл. 57 от ЗАНН не съдържа изискване за
обективиране на такъв отговор в НП. Доводът за механично възпроизвеждане на
съдържанието на АУАН в НП не почива на обективния прочит на обжалваното
постановление.
Атакуваното постановление не се отнася до авторското право на г-н ДС. и някои други лица,
посочени в АУАН. В тази връзка доводите на въззивника, касаещи визираните тук лица (от
които са били депозирани съответните декларации), се явяват ирелевантни.
Процесният албум е озаглавен именно като „Юбилеен албум Грамофонът се върти“, т. е.
това е наименованието на албума, независимо дали то може да бъде квалифицирано като
„търговско“, като без значение как точно се нарича самият албум и каква компилация
представлява той, както и независимо от това кой е издател на същия албум (а за такъв на
обложката е посочено именно дружеството-жалбоподател и няма основания съдът да се
съмнява в достоверността на така посоченото), от значение е това, че в него се съдържат
съответните процесни произведения и те се разпространяват именно от въззивника чрез
продажба, като релевантна в случая е именно продажбата на „Орфей мюзик“ ЕООД от
05.07.2020 г. (а не издателската дейност, нито продуцентската такава и правата на
продуцента на звукозаписа).
Договорът между „МУЗИКАУТОР“ и „БГ Къмпани“ ЕООД, видно от съдържанието му
(приложено по делото), се отнася до отстъпване на лице, действително различно от
дружеството-въззивник, на правото на възпроизвеждане под формата звуконосители и
2
видеоносителни, респективно на разпространение и износ, на конкретни произведения като
неделим (именно неделим) комплект компактдиск и DVD с уговорено тригодишно действие
на договора, т. е. доколкото същият договор е сключен през 2011 г., то към 2020 г.
разпространяване (включително продажба) въз основа на този договор не се е явявало
правомерно. Именно от „БГ Къмпани“ ЕООД жалбоподателят е придобил на 03.06.2020 г.
съответните дискове, а последвалото разпространение се отнася до част точно от тях (и не
само на един или на 5 броя /във връзка с част от аргументацията от страна на дружеството-
въззивник/, а на 15, видно от фактурата от 05.07.2020 г., предоставена от „Орфей мюзик“
ЕООД, като липсва логика в това предоставената от последното посочено дружество
информация да се явява недостоверна в смисъл, че се касае за само 5, а не за 15 диска,
респективно твърдението по възражението срещу АУАН досежно бройката на съответните
дискове, които били останали у управителя на въззивника и разпространени в
книжарниците, не може да бъде кредитирано). Отговорността от „БГ Мюзик 18“ ЕООД в
случая е потърсена за неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на
дейността на последното посочено дружество, а не на друго лице. Изтичането на срока, в
който „БГ Къмпани“ ЕООД е имало съответните права, води до правна невъзможност въз
основа на същите права жалбоподатеят от своя страна да извърши разпространение.
Следва да се има предвид и това, че поставянето на логото на ”МУЗИКАУТОР“ върху
дисковете не означава, че от страна на този правен субект е бил дадено съответното
съгласие за разпространение (и то за период след изтичане на срока на договора от 2011 г.).
Отговорността по чл. 83 от ЗАНН, от който вид е и процесната, е обективна (безвиновна),
като въззивникът е бил длъжен да не разпространява съответните обекти на авторско право
без съответното съгласие на притежателите на авторски права (обстоятелствата във връзка с
визираните тук права впрочем са могли да бъдат установени от търговеца, който е закупил
стоката от „БГ Къмпани“ ЕООД).
Неправомерното разпространение на 15 отделни носители на няколко обекта на авторско
право определено не съставлява маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН (както съобразно
действащата, така и съобразно действалата към 2020 г. редакция на разпоредбата), още по-
малко са налице основания да се счита, че се касае за хипотеза по чл. 9, ал. 2 от НК вр. чл. 11
от ЗАНН), но все пак – независимо от санкционирането или не на нарушителя за други
подобни нарушения в миналото - броят на носителите и на обектите на чуждо авторско
право не е дотам голям, че да обоснове в светлината на уредбата по чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН
(съответно приложима в хипотезите по чл. 83 от ЗАНН) нещо друго освен санкциониране в
минимален размер (по чл. 97, ал. 1 от ЗАПСП), в който смисъл обжалваното постановление
следва да бъде изменено по реда на чл. 63, ал. 7, т. 2 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от
ЗАНН (прилагането на уредбата по чл. 63 от ЗАНН в действалата към 09.12.2021 г.
редакция не би довело до по-различен краен резултат), т. е. имуществената санкция следва
да бъде намалена до размер от 2000 лева, като при това положение на основание чл. 63д вр.
чл. 143 и чл. 144 от АПК вр. чл. 78 от ГПК въззивникът би имал право на присъждане на
разноски, но съдът не открива представени от тази страна доказателства за реално заплатена
3
сума за съответното адвокатско възнаграждение (във връзка с което се претендират
разноски); досежно юрисконсултското възнаграждение, то – доколкото самото оспорване на
НП се явява в крайна сметка правилно (ако жалбоподателят беше бездействал, т. е. не беше
обжалвал постановлението, щеше да следва да се съобрази с неправилно индивидуализирана
санкция) – вземайки предвид упоменатата преди малко правна уредба по чл. 63д вр. чл. 143
и чл. 144 от АПК вр. чл. 78 от ГПК, не е налице основание за уважаване на съответното
искане за присъждане на разноски.
При извършената по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН цялостна и служебна
проверка съдът не установи причини за отмяна на постановлението или такива за
изменението му извън посоченото по-горе досежно размера на имуществената санкция.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 7819 от 05.03.2021 г., издадено от РАД., заместник-министър на културата,
като намалява размера на имуществената санкция на 2000 лева.
Оставя без уважение исканията за присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4