Р Е
Ш Е Н
И Е
№
21.
гр.ЛОВЕЧ,09.05.2014 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в
публично съдебно заседание на девети април двехиляди и четиринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПОЛЯ ДАНКОВА
секретар В.В.,
като разгледа докладваното от съдия Данкова т. дело № 43 по описа за 2013
година и за да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е с правно
основание чл.422 от ГПК
Подадена е искова молба
№5037/02.08.2013 г. от „******"
ООД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр. *****, район „******", ж. к. „******",
******, представлявано от управителите ******, ****** и ******. Изтъква се, че
на 26.07.2007 г., в гр. *****, „******"
ЕООД -Ловеч(„****** С. и ******" - към момента на издаване на записите на
заповед) е издало в полза на „****** ООД („****** ЕООД - към момента на
издаване на записите на заповед),2 (два) броя записи на заповед, с които
безусловно и неотменимо се задължава по всеки от тях да заплати на поемателя по
запис на заповед, издаден на 26.07.2007 г., с място на издаване гр. *****, с
падеж 01.08.2009 г. сумата от 76 832,76 EUR (седемдесет и шест хиляди осемстотин тридесет и две евро и седемдесет и
шест евроцента);по запис на заповед, издаден на 26.07.2007 г., с място на
издаване гр. *****, с падеж 01.08.2010 г. сумата от 76 832,76 EUR. Ищецът заявява,че с вписване 20090928083642 по електронното дело, водено
от Търговския регистър към Агенцията по вписванията, е извършена промяна във
фирмата на дружеството - издател на менителничните ефекти от „****** С. и ******"
на „****** ЕООД и записите на заповед са с падеж на определен ден, съгласно чл.
537 във вр. с чл. 486, ал. 1, т. 4 от Търговския закон, и предвид настъпване на
съответните падежи, вземанията по тях са изискуеми и ликвидни- Тълкувателно
решение № 1 от 28.12.2005 г. по тълк. д. № 1/
В
писмен отговор №5909/24.09.2013 г. А.В.С. и Д.В.С. на искова молба от „******"
ООД-*****, с който оспорват предявената искова претенция по основание и размер,
като моли съда да постанови решение, с
което я отхвърли, като им заплати направените по делото разноски. Ответниците,
заявяват, че липсвало основание еднолично дружество „******" ЕООД, А.В.С.
и Д.В.С. за издаване на процесиите запис на заповеди на ищеца с падежи
01.08.2009г. и 01.08.2010г. и по записите на заповеди с падежи 01.08.2009г. и
01.08.20Юг., авалирани от А.В.С. и Д.В.С. сумата в размер на 76832.76 евро с
падеж 01.08.2010г. не им е била
предавана. В отговора се посочва, че след като ищецът не сочи каузално
правоотношение, от което да черпи права те могат да черпят лични менителнични
възражения от това. Ответниците обсъждат характера на записът на заповед
като абстрактна сделка и менителничния
ефект възниква при наличието на задължителните реквизити, посочени в чл. 535 ТЗ, но приемат, че менителничното правоотношение не е поначало
абстрактно,защото служи за обезпечаване на вземане, произтичащо от друго
каузално правоотношение. Ответниците посочват,че липсата на каузално
правоотношение в настоящия случай дава възможност на доверителят му да
черпи лични менителнични възражения от това и липсвало основание за плащане на
записа на заповед, което води до недействителност на материализираното в него
волеизявление. Ответниците сочат, че ищецът в настоящето производство е заявил
правата си по процесната запис на заповед спрямо издателя и поръчителят с
подаване на заявление по чл. 417 ГПК, като е е упражнил правото си да предяви
претенцията срещу длъжника в срок по дълъг от 6 /шест/ месеца, след настъпване
на падежа на главното задължение, което е е погасило правото му на иск срещу
поръчителите- А.В.С. и Д.В.С., както и самото
субективно право, защото срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е преклузивен. В
конкретния случай ответниците счита, че са налице кумулативно дадените
елементи, регламентиращи прекратяване на поръчителството:период от време от
падежа на главното задължение,бездействието
на кредитора спрямо
длъжника в преклузивния
шестмесечен срок след това. От друга страна ответниците оспорват представените
запис на заповеди като недействителни, тъй като не материализират описаното в
тях задължение, но не възразяват да се приемат останалите доказателства,
описани в исковата молба.
По
повод възраженията в отговора в срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е подал
допълнителна искова молба вх.№ 6490/18.10.2013 г., в която се излага, че
менителничното правоотношение „не е поначало абстрактно", а липсата на
основание за възникването му води до недействителност на волеизявлението, с
което е поето задължение по ефектите и счита,че изложените твърдения за
несъобразени с особеностите на настоящото производство, а по същността си за
изцяло неоснователни и необосновани. Ищецът се позовава на целта на иска да
установи вземането си срещу тримата ответници, заявено в рамките на образувано
срещу тях заповедното производство, въз основа на документи по смисъла на чл. 417, т. 9 от ГПК,
а именно издадени от ответното дружество в полза на „****** ООД два броя записи
на заповед, вземанията по които са авалирани от А.В.С. и Д.В.С.. Обсъжда се в
допълнителната искова молба, че по същността си всеки от записите на заповед
представлява самостоятелна едностранна абстрактна сделка по смисъла на
Търговския закон и съгласно чл. 418, ал. 2 от ГПК постановяването на незабавно
изпълнение на установеното в запис на заповед задължение е обосновано
единствено от редовност на документа от външна страна и настъпила изискуемост
на установеното в него парично задължение към датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ищецът изтъква, че във връзка
с изложеното по-горе и предвид едностранния абстрактен характер на записите на
заповед, основателността на претенцията на установените в тях задължения не е обоснована
от насрещна престация от поемателя към издателя на ефекта или от задължения по
друго каузално правоотношение между страните по сделката, каквито твърдения са
изложени от ответната страна с депозирания от тях отговор на искова молба. В
този смисъл установеното с ефекта задължение е безусловно, а основанието за
издаването на записа на заповед /каузата/ е юридически факт, който не е от
значение за действителността на ефекта, а оттук и за основателността на
претенцията по него. В допълнителната искова молба се посоча, че доколкото в
тежест на ищеца е било да докаже
съществуването на претендираното в настоящото производство парично задължение,
то същият следвало да удостовери редовността на двата записа на заповед от
външна страна и изискуемостта на установените в тях вземания към датата на
образуване на заповедното производство, а не насрещна престация по ефектите,
каквито твърдения са изложени от ответниците. Ищецът подчертава, че както
редовността на ефектите, така и изискуемостта на установените с тях парични
задължения са били обект на служебна проверка от първоинстанционния съд и не са
оспорени от ответната страна в настоящото производство, поради което счита
предявения иск срещу тримата ответници за основателен и доказан и счита, че
възраженията на ответниците за евентуална връзка между ефектите и задължения на
издателя им по друго, каузално правоотношение между него и „****** ООД са
недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане от съда,тъй като
възражения в този смисъл, които се основават на две отделни самостоятелни едно
спрямо друго правоотношение имат личен, относителен, а не абсолютен характер.
Ищецът твърди, че легитимирани с правото да ги упражняват са само и единствено
правни субекти, които имат качеството на страни по всяко от тези
правоотношения, а ответниците като
физически лица, депозирали отговора на исковата молба обаче, нямат такова
качество- А.В.С. и Д.В.С. не са били
страни по каузално правоотношение, за обезпечение на което са издадени
представените по делото записи на заповед. Ищецът обоснова, че те са поели
солидарна отговорност за изпълнение на задълженията по ефектите на
самостоятелно правно основание, отделно от издателя, а именно, чрез авал,
съобразно изискванията на Търговския закон, като авалистите поради
самостоятелния, неакцесорен характер на задължението на менителничните
поръчители, не могат да противопостави възраженията, които би
могъл да му противопостави самият хонорат - както абсолютните възражения за
недействителност на ефектите (с изключение на възражението относно формата),
така и неговите лични (относителни) възражения, произтичащи от каузалното
правоотношение. В тази връзка ищецът изтъква, че от страна на авалистите са
допустими всякакви възражения (в т. ч. и лични) във връзка с каузалното
правоотношение на хонората и поемателя единствено в хипотезата, когато
авалистите също са страна по него-решение № 17 от 21.04.2011 г. по т. д. №
213/2010 г., Т. К., II Т. О. на ВКС/, като доколкото
обаче същите не са страни по такова правоотношение, а от страна на ответното
дружество „******" ЕООД не е подаден отговор на исковата молба, с който да
са повдигани възражения за налично между страните каузално правоотношение, то
такива възражения са недопустими и не следва да бъдат разглеждани по същество
от съда. Ищецът излага, че записите на заповед са издадени с цел обезпечение на
вземанията на „****** ООД срещу „******" ЕООД /"****** С. И СИН"
ООД към датата на сключване на договора/ по сключен помежду им Договор за
финансов лизинг № ********* от 01.08.2007 г. /ДФЛ/ и съгласно приложени справки
от счетоводството на ищеца към 02.05.2012 г. (непосредствено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение), задълженията по посочения
договор за финансов лизинг към „****** ООД са били в размер на 497 905,21 лв.,
по издадени, но неплатени фактури, включващи дължими месечни вноски, такси,
наказателни лихви и префактурирани, съгласно ДФЛ разходи за периода от 01.08.2007
г. до 02.05.2012 г., предвид възражението от ответниците, че „****** ООД не е
предоставяло и ответното дружество не е получавало установените в двата записа
на заповед парични суми. Ищецът обсъжда действието на т. 5.1. от Общите условия към представения
ДФЛ, предвидените обезпечения, включително и по Приложение № 2 към договора
(записи на заповед, издадени „******" ЕООД и авалирани от А.В.С. и Д.В.С.,
вписване на особен залог в ЦРОЗ и т.н.) се учредяват/предоставят с цел
обезпечаване на всички искове на Лизингодателя срещу Лизингополучателя ,като
счита,че посочената уговорка е изцяло в съответствие с института на
персоналните и реални обезпечения по българското право (принудително изпълнение
върху цялото имущество на длъжника, поръчителство, ипотека и залог), който
регламентирал, че обезпечението е в сила и може да бъде използвано до пълното
изплащане на обезпеченото вземане (не се намалява съответно при частично
изпълнение, освен при допълнителна договорка между страните, каквато в
конкретния случай липсва). Търговският закон също предвижда, че плащането по
запис на заповед не може да бъде поставено в зависимост от каквото и да е
условие, освен от настъпване на изискуемостта на вземането (чл. 535, т. 2 от ТЗ). Ищецът приема, че „****** ООД има вземане към ответниците, поради
финансиране на покупката на лизинговия обект и изпълнение на всички задължения
като лизингодател, като характера на
договора за финансов лизинг предполага, че „кредитът" (финансирането) се
отпуска от лизингодателя и усвоява от Лизингополучателя, като лизингодателят
купувал от трето лице, определен от Лизингополучателя актив, а впоследствие
стойността на актива се изплаща от Лизингополучателя на Лизингодателя съобразно
договорения по ДФЛ погасителен план. Ищецът приема, че при договора за финансов
лизинг е възможно директно усвояване на финансирането от Лизингополучателя само
когато последния е и доставчик на лизинговия обект, а в процесния случай, Лизингополучателя
и доставчика на активите са различни юридически лица, поради което и не е
налице директно, а косвено усвояване на финансирането, което е осъществено чрез
предаване за ползване на обектите и изплащане на покупната им стойност заедно с
лихвите по погасителния план в полза на „****** ООД. Ищецът счита, че е налице
вземане на „****** ООД към „******" ЕООД и авалирани от А.В.С. и Д.В.С. в
размер на 153 665,52 EUR, претендирано в заповедното
производство, което е съществувало и е било изискуемо към датата на образуване
на частното гражданско дело пред Районен съд - гр. Ловеч, поради което
предявеният установителей иск по чл. 422 от ГПК следва да бъде уважен изцяло по
основание и по размер. По отношение на възраженията за погасяване на
задълженията им като менителнични поръчители по ефектите, поради изтичане на
срока по чл. 147, ал. 2 от ЗЗД, ищецът сочи, че правото на менителничния
кредитор да предяви принудително изпълнение на вземането си по записите на
заповед срещу авалистите не се погасява в шестмесечен срок от датата им на
падеж, каквато е отговорността на поръчителя в гражданските правоотношения.,тъй
ато неправилно двамата ответници са квалифицирали отговорността си в настоящото
производство, като такава на поръчители по смисъла на ЗЗД, а оттук и са
определили срока, в който кредиторът по менителничните ефекти може да предяви
принудително изпълнение на задълженията по тях срещу двамата авалисти. Ищецът
приема, че авалът по своята правна
характеристика е едностранна абстрактна сделка, по силата на която едно лице
(авалист) поема задължение да изпълни менителнично задължение на друго лице
(хонорат), поражда от едностранното волеизявление на авалиста, което
задължително трябва да е обективирано върху менителничния ефект (в случая върху
издадените 33) или върху прикрепен към тях лист (алонж),един и същ документ
материализира волеизявленията, които пораждат обезпеченото (главното) вземане
по менителничния ефект и задължението на авалиста, което го обезпечава и авалът
е самостоятелно задължение, което възниква единствено по силата на едностранно
волеизявление на авалиста, независимо от вземането, което се обезпечава. Ищецът
намира,че задължението на менителничния поръчител не е акцесорно, а
самостоятелно и независимо от менителничното задължение, за което е дадено по
аргумент от чл. 485, ал. 2 от ТЗ, според която задължението на поръчителя е
действително и когато задължението, за което е дадено е недействително по
каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата и авалистът не
може да противопостави на приносителя на ефекта възражения, които би имал
поръчителя по договора за поръчителство във връзка с изтичане на преклузивния
шестмесечен срок по чл. 147 от ЗЗД (в този смисъл е съдебната теория и практика
- Решение № 5 от 9.02.2010 г. по т. д. № 268/2009 г. на ВКС, ТК, II т.о.,позовавайки се и на чл. 485, ал. 1 от ТЗ, според
която поръчителят по менителничното правоотношение отговаря за изпълнение на
задължението по ефекта както лицето, за което е поръчителствал.Ищецът моли
искането на ответниците за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по делото
бъде оставено без уважение тъй като паричната престация от поемателя в
изпълнение договора е направена не в полза на някой от ответниците, а в полза
на третото лице, доставчик по договора и въпросите към експертизата са
неотносими към спора.
В допълнителен отговор №7198/19.11.2013 г. А.В.С. и Д.В.С. на
допълнителна искова молба от „******" ООД, ЕИК ****** по т.д. № 43/201
Зг., която счита за неоснователна и недоказана не е имало основание за издаване
на процесиите запис на заповеди, предвид датата на издаване- 26.07.2007г.
Ответниците анализират фактите по казуса, а именно, че с тристранно
споразумение от 01.08.2007г. ищецът, действащ в качеството си на лизингодател,
доставчикът и „******'1 ЕООД, действащ като лизингополучател са се договорили
последният да закупи от даставчика лизингов обект, а на 01.08.2007г. ищецът
сключил с „******" ЕООД-Ловеч процесния договор за финансов лизинг, като с
договор за продажба 10520/30.08.2007г. ищецът закупува от доставчика посочения
по-горе обект и с приемо-предавателен протокол от 11.09.2007г. лизингованият
обект е предаден на„******" ЕООД-Ловеч.Ответниците се позовават, на чл. 5.1 от Договора за финансов лизинг,според
който обезпечението следва да е валидно
учредено при подписването на този договор, на чл. 5.3 от договора за финансов
лизинг- предварителното условие за възникване на задължения за лизингодателя по
този договр е лизингополучателят да учреди обезпеченията, в съответствие с
посоченото в приложение № 2 на договора за финансов лизинг, както и на чл. 5.4
от договора- лизингополучателят учредява обезпечението и изпълнява всички
останали предварителни условия, посочени в договора за финансов лизинг до 30
/тридесет/ дни от подписването на Договорва за финансов лизинг от лизингодателя
и лизингополучателя. В тази връзка ответниците изтъкват, че изначалните
договорните отношения между страните са възникнали с подписаното тристранно
споразумение от 01.08.2007г., а с договора за финансов лизинг са уредили
окончателно отношенията си, в т.ч. и начина на обезпечаване на този договор.,
т.е. към момента на подписването на процесиите запис на заповеди-26.07.2007г.
страните на са били в никакви търговски отношения и началната дата, от която
възникват тези отношения е датата на тристранното им споразумение-01.08.2007г.,
като договорът за финансов лизинг е от 11.09.2007г..Ответниците намират, че
издадените процесии запис на заповеди не са основание за обезпечаване на
каузалната сделка между страните, тъй като са издадени на дата, към която
страните въобще са нямали намерение и воля да подписват договор за финансов
лизинг и при условията на евентуалност,
в случай, че съдът разгледа заявеното от ищеца основание, че претендираната
сума е дължима по процесиите запис на заповеди считат, че допълнителната искова
молба ищецът прави признание, че процесиите запис на заповеди са издадени като
обезпечение по вземания на същият срещу „******" ЕООД-Ловеч по сключен
договор за финансов лизинг № *********/01.08.2007г., т.е. основанието, от което
черпи правата си е каузалното правоотношение между „******" ООД-***** и „******" ЕООД-Ловеч, по който договор А.В.С.
и Д.В.С. не са страни, нямат качеството и на поръчители, за да може да ги
обвърже. Ответниците изтъкват,че за
успешното провеждане на установителния иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, в
тежест на ищеца е да установи дължимостта на претендираната сума, а в случая, същият е длъжен да докаже, че
доверителите ми са издали в полза на ищеца валиден запис на заповед, по силата
на който едностранно и безусловно са се задължили да му заплатят посочената
сума, както и настъпването на падежа на задължението и като сделка, тя не е
абсолютно абстрактна и за плащането на вземането по нея длъжникът винаги се
задължава или за погасяване на облигационното си задължение към кредитора по
друга сделка, или с някаква гаранционно-обезпечителна цел. В такъв смисъл
ответниците посочват, че записът на заповед е едностранна сделка с абстрактен
характер не дава основание в производството по чл.422,ал.1 ГПК той да се
разглежда отделно от друго каузално правоотношение между страните, тъй като
законодателството ни не регламентира сделки, абсолютно лишени от основание.В
допълнителния отговор се излага,че предмет на установяване в настоящото
производство е съществували действително, ликвидно и изискуемо материалноправно
вземане на ищеца „******" ООД срещу „******" ЕООД и А.В.С. и Д.В.С.
за ангажиране на отговорността им по процесиите запис на заповеди за посочена в
тях сума, като процесиите запис на заповеди има гаранционна функция, целяща да
обезпечи изпълнение на облигационното задължение по каузалната сделка,
произтичаща от договор за финансов лизинг № *********/01.08.2007г., сключен
единствено между „******" ООД и „******" ЕООД без участието на
другите двама ответници А.В.С. и Д.В.С., който са поръчители по процесиите
запис на заповеди. Ответниците приемат, че А.В.С. и Д.В.С. не са подписвали
процесния договор за финансов лизинг и с оглед нередовността на документа по
чл. 417 ГПК (записа на заповед), ищецът в качеството си 'на кредитор трябва да
установи наличието на каузална сделка, по която има съществуващо вземане срещу А.В.С.
и Д.В.С.. Ответниците посочват, че не са имали воля за поемане на задължения по
договора за лизинг чрез обезпечаване изпълнението на задълженията по него чрез
поръчителството си по реда на чл.138 от ЗЗД и не се доказва съществуването на
валидна казуалната сделка по отношение на А.В.С. и Д.В.С., което води до
невъзможност за ангажиране на отговорността им по тази сделка,поради което
намират, че не са пасивно легитимирани страни в процеса,както и че лизингования
обект при прекратяване на договора е върнат на лизингодателя и претендираната
парична сума за плащане е многократно завишена.
Ищецът, редовно призова в съдебно
заседание се представлява от АД”******”-***** чрез адв. Г..Заявява, че поддържа
предявения иск и подробна писмена защита №2591/17.04.2014 г. обсъжда представените
писмени доказателства и тезата на ответниците, като моли исковите претенции да
бъдат уважени в пълен размер и бъдат присъдени направените съдебно – деловодни
разноски.
„******”ЕООД-с.******,област
В.Търново, редовно призовано при условията на чл. 50,ал.2 от ГПК не изпраща
представител и не заявява позиция в правния спор.
А.В.С. и Д.В.С., редовно
призовани в съдебно заседание се явяват лично и
чрез адв. С.. Посочват ,че исковете са неоснователни и недоказани и
молят да бъдат отхвърлени. В писмена
защита от 15.04.2014 г. доразвиват доводите си по неоснователност на исковете,
като изтъкват ,че кредитора не е упражнил правата си в срока по чл. 147 от ЗЗД,
, а от друга страна няма основание за издаване на записите на заповед , тъй
като предхождат лизинговия договор на първия ответник с ищеца.
От представените писмени
доказателства: извлечение от електронното дело на „******” оод-***** а на
търговски регистър към агенцията по вписванията; извлечение от електронното
дело на „******" еоод от интернет страницата на търговския регистър към
агенцията по вписванията; два броя пълномощни за процесуално представителство -
заверени копия; удостоверение за актуално състояние на ад „******"
-заверено копие; запис на заповед за сумата от 76 832,76 eur (седемдесет и шест хиляди осемстотин тридесет и две евро
и седемдесет и шест евроцента), издаден на 26.07.2007 г., с място на издаване
гр. *****, с падеж 01.08.2009 г., приложен в оригинал по ч. гр. д. № 753/
Процесуалната легитимация на
страните се установява при справка в Търговския регистър, от която е видно, че „******
ЕООД-***** е преобразувано към момента в „****** ООД – *****, а „****** С. ***
в „******" ЕООД –с.******,В.Търновска област.
Правният интерес като положителна
процесуална процесуална предпоставка за предявяване на исковете по чл. 422 от ГПК съдът извежда от представеното гр.д. ч.х. № 753/2012 г. на Ловешки районен
съд. От него е видно, че е подадено заявление на 02.05.2012 г от „******" ООД, -гр. *****, против „******"
ЕООД –Ловеч, А.В.С. и Д.В.С. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за на основание чл. 417, т. 9 от ГПК . С разпореждане запис
на заповед от 06.06.2012 г. са осъдени „******" ЕООД, А.В.С. и Д.В.С. солидарно да заплатят на „****** ООД-***** сумата
общо в размер на 153 665,52 EUR законната лихва
за забава върху претендираното вземане от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното му
изплащане;извършените в заповедното производство разноски в общ размер на 6
010, 87 лв. (шест хиляди и десет лева и осемдесет и седем стотинки) -държавна
такса за предявеното вземане на 06.06.2012 г. , като са издадени Заповед № 606
по ч.гр.д.753/2012 г. на ЛРС за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и въз основа на нея изпълнителен лист от същата
дата.Съдът съобрази, че в законоустановения срок е подадено възражение от длъжниците-втория и
трети ответник и с разпореждане
№2267/11.06.2013 г. ЛРС е указал на заявителя-ищец да предяви иск за
установяване на вземането По повод допустимостта на исковите претенции почл.
422 от ГПК съдът съобрази, че тя се установява предвид спазването на
установения едномесечен срок по чл. 415 от ГПК,тъй като разпореждането на съда
е съобщено на заявителя-ищец на 04.07.2013 г. , а исковата молба е заведена на
02.08.2013 г.
Съдът счита,че по отношение на „******"
ЕООД –с.****** искът е недопустим, тъй като няма подадено възражение по чл. 415
от ГПК от тази страна / към онзи момент „******”ЕООД-Ловеч в законоустановения
срок. Ищецът не е представил надлежни доказателства в такава насока в хода на
процеса,а в гр.д. ч.х. №753/2012 г. на
ЛРС настоящата инстанция констатира, че също не се съдържат такива. Доколкото
се касае до положителна процесуална предпоставка съдът счита,че исковете по чл.
422 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД спрямо „******"
ЕООД –с.****** са недопустими и производството в тази част следва да бъде
прекратено,като съдебният акт в тази му част има характер на определение.
По въведените в исковата молба
като основание на исковете твърдения съдът констатира, че са подписани записи
на заповед на 26.07.2007 г., в гр. *****
от „****** С. ***, преобразуван понастоящем в „******" ЕООД –с.****** в полза на „****** ЕООД-***** / преобразувано
в „****** ООД – *****/. По силата на тези две записи на заповед от 26.07.2007
г./записите на заповед са приложени в оригинал на л.6 и л.7 от гр.д.ч.х. №
753/2012 г. на ЛРС/ от „****** С. ***, преобразуван понастоящем в „******"
ЕООД –с.****** безусловно и неотменимо
се е задължил да заплати на ищеца сумата от 76 832,76 EUR с падеж 01.08.2009 г. и за сумата от 76 832,76 EUR с падеж 01.08.2010 г., а А. ****** С. и Д. ****** С. са подписали като
авалисти. Записите са без протест,
издадени са дата 26.07.2007 г. в гр.***** и са предявени
съответно на 01.08.2009 г. и на 01.08.2010 г. на дружеството. По отношение на
авалистите съдът констатира, че записите на заповед не са били предявени на
падежите 01.08.2009 г. и 01.08.2010 г.,но възражение на ответниците в
преклузивните срокове в този смисъл липсва и не следва да се обсъжда от
настоящата инстанция. По съдебно-счетоводните експертизи/които съдът приема
като професионално изготвени и защитени/ се установява, че парични суми не са
превеждани от ищеца на ответниците и такива няма отразени в счетоводството
му. От друга страна липсва счетоводната
документация на дружеството „******" ЕООД –с.****** и твърдението на
ответниците, че се касае до обезпечаване на паричен заем, който след това не е
реализиран е недоказано, тъй като не кореспондира с нито едно представените
писмени доказателства.От друга страна в т.5.3 от договора за финансов лизинг от
01.08.2007 г. изрично е постигнато съгласие между страните по т.н.-предварителни условия за възникване на задължение на лизингодателя по договора , като изрично е
посочено „учредяване на обезпечения в съответствие с посоченото в Приложение №2 на Договора за
финансов лизинг”/к.ц./. В приложение №2 /л.50 по делото/-т.4 са конкретизирани
обезпеченията по договора за финансов лизинг сред които и записи на заповед,
издадени от „****** С. и Син”ООД и авалирани от А.В.С. и Д.В.С.. Именно от тези
документи съдът установява връзката на записите на заповед от 26.07.2007 г. с
лизинговия договор и се опровергава твърдението на ответниците,че те са
обезпечавали нереализирани отношения по договор за заем между страните.
Въпреки,че ищецът се е позовал единствено на отговорността на В.С. и Д.С. като авалисти, с
оглед изясняване на правния спор от фактическа страна и по повод възраженията
на ответниците,в допълнителната искова молба е посочено и са представени писмени доказателства от ищеца за
съществуване на лизингов договор №********* между„******" ЕООД –с.****** и
„******” ООД – *****,сключен на 01.08.2007 г. По силата на този договор „******” ООД –***** лизингодател и „****** С. *** лизингополучател постигнали
съгласие „******” ООД-***** - доставчик да достави оборудване за рязане, включващо:CNC машина за рязане е водна струя и абразив под високо налягане с
ротационна станция AQUACUT - производство Словакия,хидравличен абкант
със CNC управление EUROMASTER 30175 -производство на ******,хидравлична
гилотинна ножица TS 3012MOT, производство на ******,хидравлична
ъглоотрезна машина, производство на НАСО –Белгия при финансиране в размер на 261 800
евра от „.******” ООД-***** и по договор за покупко-продажба №
10520/2007 при покупна цена на актива е 308 000 евра.Уговорен е между
страните и погасителния план- неразделна част от Договора за финансов лизинг №
********* с посочена цена на лизинговия актив 308 000 евра и с възнаградителната лихва -45 531.04 общата лизинговата цена възлиза на 353 531,04 евра . Лизингополучателят
е платил по договора за лизинг общо сумата от 149 328.67 лв. След разваляне на договора за лизинг по протокол от 31.05.2013 г. лизингополучателят
е предал на лизингодателя един хидравлична
ъглоотрезна машина VARI 22016 НАСО със сериен № 900707, като в протокола не са посочени марката и серийния номер на машината на
стойност 8988,99 лв. Другите три машини хидравлична гилотина TS 3012 ,хидравличен абкант и машина за рязане на водна струя и абразив под високо налягане са върнати от
дръжеството-лизингополучател на ищеца с протоколи на 24.06.2013 г. По писмено
становище вх.№718/ 11.11.2013 г. е посочено, че лизинговите активи не съответстват на доставените по договора за
финансов лизинг, но съдът счита, че предвид липсата на индивидуализиращи белези
на отдадените по лизинговия договор обекти
към момента на предаване през
Не се установява съществуването на други договори за финансов лизинг с ответниците или договори за заем в счетоводството на ищеца.
Съдът е сезиран с два кумулативно
обективно и два пасивно субективно
съединени иска - положителен установителен иск с правно основание по чл.422 от ГПК за установяване съществуване на вземане на кредитор спрямо длъжник, оспорено
по реда на чл. 415 от ГПК и законна лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното му изплащане с
правно основание чл. 86 от ЗЗД срещу двамата ответници.
В хода на процеса с оглед вида на иска по чл.422
от ГПК, съдът приема, че представените
записи на заповед от 26.07.2007 г. са редовни от формална страна и отговарят на
изискванията на чл.535 от ТЗ. Съдът
намира,че възражението за приложение на чл. 147 от ЗЗДа, именно изтекъл
6-месечен срок, който е погасил правото на кредитора да предяви вземанията си
към авалистите е неоснователно и не се
споделя. А. ****** С. и д.В.С. са поели
задължение по записите на зповед от 26.07.2007 г. като са обезпечили в личното
си качество вземането на кредитора спрямо хонората. Предвид характера на авала при
действие на чл.485 ал.2 от ТЗ като едностранна абстрактна сделка, авалистите са
поели задължение да изпълнят менителниното задължение на хонората „******"
ЕООД –с.****** спрямо ищеца по записите на заповед от 26.07.2007 г. Техните
волеизявления са обективирани върху менителничния ефект, тъй като в казуса
подписите им са положени върху записите на заповед от 26.07.2007 г. а не върху
алонж. Авалът е инкорпориран в записите на заповед, което обуславя извода,че е
спазена формата му за действителност. От самостоятелния характер на
задължението на авалиста произтичат и
ограничените правомощия на авалистите, които не могат да противопоставят
личните възражения на длъжника относно каузалната сделка. Няма спор в правната теория за разликата между
поръчителството и авала, както предвид различната им форма и вид сделки, така и връзката им с главното
задължение по каузалната сделка. Именно от тези различия се извежда и позицията
на съда, че разпоредбите на чл. 146,ал.3 от ЗЗД, чл. 147 от ЗЗД и чл.148 от ЗЗД
са неприложими при менителничното поръчителство-решение №120/30.07.2010 г. по
т.д. 988/2009 г. на ВКС, поради което доводите на ответниците в такава насока са несъстоятелни.
По отношение на възражението на ответниците,че
записите на заповед предхождат по време
сключването на сключен договор за финансов лизинг –тристраното спорзумение от
01.08.2007 г., договора за продажба
№10520/30.08.2007 г. и приемо- предавателния протокол от 11.09.2007 г. и не го обезпечават, съдът намира,че този факт
се установява по представените писмени доказателства, но не води до
неоснователност на исковите претенции. При изтъкната от съда характеристиката и
правната природа на авала като едностранна абстрактна сделка,представляваща
менителтнично поръчителство авалистите не могат да правят възражения по
каузалната сделка, освен ако не са страни по нея или при условията на чл. 465
от ТЗ. В казуса предвид писмените доказателства, а това не се оспорва и от ответниците,
А.С. и Д.С. не са страни в лизинговия договор, тъй като той е сключен с „******"
ЕООД –с.******. Правоотношенията по договор за финансов лизинг по смисъла на
чл. 342 и сл. от ТЗ ,се формират когато
лизингодателят купува от трето лице-собственик на вещта лизинговия обект, тъй
като лизингополучателят не разполага със средствата да плати цената изцяло на
собственика и в последствие отдава обекта за възмездно ползване на
лизингополучателя.Личните възраженията по тази каузална сделка биха могли бъдат
противопоставени на кредитора-ищец единствено от „******" ЕООД –с.****** ,В.Търновска
област–хонорат по авала,но не и от авалистите- решение №40/05.06.2012 г. по
т.д. 148/11 г. на ВКС,решение №11/21.04.2011г. по т.д. 213/2010 г. на ВКС.
При тези мотиви съдът намира, че
предявените искове са основателни и паричните задължения, предмет на издадената
по ч. гр.д.№ 753/2012 г. на ЛОС заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 06.06.2012 г. са валидно
възникнали и съществуват в претендирания размер -153665.52 евро,поради което
ответниците дължат солидарно / при действие на чл. 513,ал.1 от ТЗ/ тяхното
заплащане на ищеца . Разпоредбата чл. 86 от ЗЗД относно обезщетението за
забавено изпълнение на парично
задължение обосновава дължимостта на
законна лихва, считано от деня на подаване на заявлението – 02.05.2012 г. до
окончателното изплащане.
С оглед изхода от процеса на
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца направените в настоящето производство разноски, описани в списък по чл.80 ГПК, в размер на 30126.76 лева/като е представен банков документ за платеното
адв.пълномощно и фактура/, както и 6010.87 лева държавна такса по ч.гр.д.
753/2012 г. на ЛРС.
Воден от гореизложените мотиви,
Ловешкият окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ал.1 от ГПК, по отношение на А.В.С.,ЕГН-**********,***
и Д.В.С., ЕГН-**********,*** съществуването на вземане на „******"
ООД-*****, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. *****, район
„******", ж. к. „******", ******, представлявано от управителите ******,
****** и ****** солидарно спрямо А.В.С. и Д.В.С. в размер на сумата от
153 665,52 EUR (сто петдесет и три хиляди шестстотин шестдесет и пет евро и петдесет и два
евроцента), произтичащи
от запис на заповед, издаден в гр.*****
на 26.07.2007год., за сумата 76832.76 евра, с падеж 01.08.2009 г. и запис на
заповед, издаден в гр.***** на 26.07.2007год., за сумата 76832.76 евра, с падеж
01.08.2010 г., издадени на „******" ЕООД-Габрово в полза на „******” ООД-*****
и авалирани при условията, при които са приети от А.В.С. и Д.В.С., както и
законната лихва за забава върху претендираното вземане от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №753/2012 г. на ЛРС –
02.05.2012 г. до окончателното му
изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима и прекратява
производството по делото по искова молба №5037/02.08.2013 г. от „******" ООД, вписано в Търговския
регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, район „******", ж. к. „******", ******,
представлявано от управителите ******, ****** и ****** в частта на исковете с равно основание чл. 422 от ГПК
и чл. 86 от ЗЗД, предявени спрямо„******" ЕООД –с.******,В.Търновска
област поради липса на правен интрес-неподадено възражение по чл. 415 от ГПК по
гр.д.ч.х. №753/20102 г. на ЛРС.
ОСЪЖДА А.В.С. и Д.В.С. ,с горните данни да заплатят на “******” ООД, ЕИК ******,
,с горните данни съдебно-деловодни разноски
в размер на 30126.76 лева/тридесет
хиляди сто двадесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки/, както и 6010.87 лева/шест хиляди и десет лева и
осемдесет и седем стотинки/ държавна такса по ч.гр.д. 753/2012 г. на ЛРС.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН
СЪД.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: