Решение по дело №757/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба от В. В. М., подадена чрез адв. Д. А., срещу Заповед № ЗСПД/Д-В/5206 от 25.03.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Варна, с която на оспорващия е отказано опускането на месечна помощ за дете по чл. 8е, ал. 1 ЗСПД.

С жалбата настоява, че оспорената заповед е незаконосъобразна, необоснована, постановена в нарушение на материалния закон и при несъответствие с целта на закона, като се иска отмяната й и съдът да разпореди предоставяне на месечна помощ по чл. 8е, ал. 1 и ал. 3 ЗСПД за В. М., родена на [дата]., гражданка на Украйна. Сочи се, че В. М. е студентка в първи курс и към момента на подаване на заявлението от баща й е на 19 години. Позовавайки се на чл. 8е, ал. 1, т. 4 ЗСПД, чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и чл. 35 АПК, оспорващият твърди, че са налице основанията за отпускане на поисканата помощ. С писмена молба, чрез адв. Д. А. оспорващият отново изтъква, че В. М. не е навършила 20 години към момента на подаване на заявлението за помощта от баща й, записана е в първи курс през 2023/2024 г. в Медицински университет - София, редовно обучение за висше образование на образователно-квалификационна степен акушерка, а майка й Н. Ю. В., е починала на 18.01.2016 г. Поддържа се искането за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна и необоснована.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна, депозира писмено становище и писмена молба, с които излага съображения за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на оспорената заповед, като постановена от компетентен орган, в изискуемата форма, при липса на допуснати процедурни нарушения и в съответствие с материалния закон. Сочи се, че размерите на помощите за деца се определят със Закона за държавния бюджет на РБ за съответната година и се финансират изцяло от държавния бюджет, като за възникването на признатото от закона субективно право по чл. 8е, ал. 1 ЗСПД следва да са налице определени предпоставки. Ответникът заявява, че хипотезата на чл. 8е, ал. 1 ЗСПД е създадена, за да компенсира изгубената родителска грижа/издръжка от починалия родител при отглеждането на детето, като нормата предписва право на месечна помощ на дете, което е без право на наследствена пенсия от починал родител, във връзка със заложеното в чл. 82, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Пояснява се, че процесното право, в четири от хипотезите на чл 3 ЗСПД е признато само на български граждани, а правото на семейни помощи за деца на чужди граждани е регламентирано с нормата на чл. 3, т. 5 ЗСПД, като в случая не са налице двете изискуеми предпоставки, като се сочат подробни доводи за неприложимост на посочената разпоредба. Изтъква се, че в случая следва да се обърне внимание на възрастта на В. М., както и на обстоятелството, че не само е завършила средното образование, но и се обучава във ВУЗ. Отправя се искане, ако е направена претенция за присъждане на адвокатски хонорар, той да бъде определен, съобразно предвиденото в Наредба № 1/2004 г за минималните размери.

Жалбата е редовна - отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, и е допустима - изхождаща от лице, с правен интерес от оспорването, а и е депозирана в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, считано от потвърждаване от оспорващия получаването на заповедта (л. 33 от делото) на 08.04.2024 г. Жалбата е насочена срещу годен за оспорване акт, предвид нормата на чл. 10, ал. 6 ЗСПД.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и предвид фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Началото на производството е поставено със Заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д–В/5206 от 19.03.2024 г. на В. В. М., български гражданин, за отпускане на месечна помощ за дете без право на наследствена пенсия от починал родител по чл. 8е ЗСПД, за детето В. М., гражданин на Украйна. Към заявлението са приложени удостоверение за настоящ адрес на оспорващия в гр. Варна, Студентска книжка на В. М., с отразяване, че е записана на 14.09.2023 г. за редовна форма на обучение, свидетелство за раждане на В. М., регистрационна карта, издадена от Държавна агенция за бежанците при МС, валидна до 04.03.2024 г., в която В. М. е посочена като придружаващо дето под 14 години, лична карта на бащата.

Заявлението - декларация е разгледано от социален работник, който на 25.03.2024 г. дава заключение, че детето, за което се иска помощта е навършило 18-годишна възраст и е завършило средно образование, поради което становището е за отказ да се отпусне поисканата помощ, т.к. не са изпълнени условията на чл. 8е ЗСПД.

Със Заповед № ЗСПД/Д-В/5206 от 25.03.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна е отказано на В. В. М. отпускане на еднократна/месечна помощ за детето В. М. на основание чл. 8е, ал. 1 ЗСПД за срок от 01.03.2024 г.

Посочените в заповедта мотиви за отказа за отпускането на исканата помощ за детето е чл. 8е, ал. 1 ЗСПД, както и че: детето не учи в училище или подготвителна група; детето трябва да е без право на наследствена пенсия; детето В. е навършило 18-годишна възраст и е завършило средно образование. Помощта е отказана, т.к. не са изпълнени условията на чл. 8е, ал. 3 ЗСПД.

Съдът констатира, че оспорващият – В. В. М. е с българско гражданство, притежаващ лична карта, издадена от МВР – София. Д. В. М., родена на [дата]. в Украйна, е с украинско гражданство, предвид удостоверението за раждането й и регистрационната карта, издадена от Държавната агенция за бежанците при МС.

От правна страна:

Оспорената заповед е постановена от териториално и материално компетентен орган. Съгласно чл. 10, ал. 4 и ал. 5 ЗСПД именно директорът на дирекция „Социално подпомагане“ е оправомощен да издаде заповед за отпускане или заповед, с която да откаже отпускането на поисканата в случая помощ.

В съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити - наименование на органа, който я издава, посочен е адресатът на акта, изложени са фактически и правни основания за издаването й, разпоредителна част, посочена е и възможността за обжалването й, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта.

Не се установят допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административното производство по издаване на процесната заповед. Изяснени са релевантните факти и правилно същите са отнесени към материалния закон, което е довело за правилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 8е ЗСПД месечни помощи за дете без право на наследствена пенсия от починал родител се предоставят на другия родител или на настойника/попечителя, който отглежда детето и живее постоянно в страната, при условие че детето: не получава наследствена пенсия по чл. 82, ал. 1 КСО; не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; редовно посещава подготвителните групи в детските градини или подготвителните групи в училищата за задължително предучилищно образование на децата, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; има направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното му състояние; живее постоянно в страната. Процесната предвидена месечна помощ се предоставя до навършване на 18-годишна възраст от детето, а ако учи до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст – чл. 8е, ал. 3 ЗСПД.

Според нормата на чл. 3 ЗСПД право на семейни помощи за деца имат: 1. бременните жени - български граждани; 2. семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 5. бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Спорът е правен и се свежда до въпроса налице ли са основания за отпускане на жалбоподателя, явяващ се живия родител, месечна помощ по реда на ЗСПД за В. М..

Към момента на подаване от родителя – В. В. М., на заявлението-декларация на 19.05.2023 г. за отпускане на месечни помощи за дете – В. М., по чл. 8е ЗСПД, действително В. М. не е навършила 20-годишна възраст, но е завършила средно образование, предвид соченото и от оспорващия обстоятелство, че В. М. е записана през учебната 2023/2024 г., редовна форма на обучение за висше образование на образователно-квалификационна степен бакалавър, за което са приложени и доказателства – студентска книжка и Уверение № 138/15.03.2024 г., издадено от Медицински университет – София.

Обстоятелството, че В. М. е студент, обуславя извод, че лицето е завършило средно образование, което е отрицателна процесуална предпоставка за възникване на субективното право на родителя й за месечна помощ за дете.

За възникване на правото за предоставяне на месечни помощи на родител за дете, чийто родител е починал, законодателят с нормата на чл. 8е, ал. 3 ЗСПД изисква кумулативно детето на отговоря и на следните условия: 1/ детето да е без право на наследствена пенсия от починал родител; 2/ другият родител, който отглежда детето да живее постоянно в страната; 3/ детето да не е навършило 18-годишна възраст, а ако учи – до завършване на средното образование, но не повече от 20-годишна възраст.

В случая безспорно В. М. няма навършена 20-годишна възраст към момента на подаване на заявлението от баща й, но е завършила средното си образование, доколкото е студент. Последното е достатъчно основание за постановяване на отказ за отпускане на поисканата семейна помощ по чл. 8е ЗСПД, т.к. не е налице второто нормативно изискуемо условие..

Предвид липсата на една от законоустановените предпоставки за отпускане на процесната помощ, без значение е, че родителят, който е поискал процесната помощ е български гражданин, както и че В. М. е гражданин на Украйна и има издадена регистрационна карта от Държавната агенция за бежанците при МС.

Фактът, че В. М. не е български гражданин не е посочен като основание за постановяване на оспорения отказ, а и не представлява основание да бъде отказана исканата помощ

В съдебната практика на административните съдилища се приема, че гражданите на Украйна имат право на социални помощи по реда и при условията на ЗСПД. Този извод се основава на разпоредбите на Конституцията на Република България /КРБ/ - в частност чл. 47, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, както и на чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, съгл. който чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане.

Съгласно чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ, на чужденците с предоставена временна закрила се предоставя правото на социално подпомагане, което кореспондира със задължението на държавите членки да предоставят на лицата, попадащи в обхвата на временната закрила, достъп до системите си до социално подпомагане - чл. 12 от Директива 2001/55/ЕО от 20 юли 2001 г. на Съвета относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица.

Съгласно чл. 3, т. 3 ЗСПД право на семейни помощи за деца имат семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната. В хипотезата на чл. 3, т. 5 ЗСПД право на семейни помощи за деца имат семействата на чужди граждани, стига те да пребивават постоянно и да отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който РБ е страна.

В контекста на поетите задължения по чл. 1 и чл. 3, § 2 от Директива 2001/55/ЕО, на разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ и на забраната за дискриминация по чл. 21, § 2 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС), националните норми следва да се тълкуват и прилагат в смисъл, който да осигури в пълнота изпълнението на чл. 12 от Директивата за временна закрила и на нейната цел. В случаите, които се отнасят до лица, ползващи се от временна закрила и които са под 18-годишна възраст, първостепенно значение следва да имат висшите интереси на детето, гарантирани от Конвенцията на ООН за правата на детето (КПД, ратифицирана с решение на Великото народно събрание, в сила за страната ни от 03.07.1991 г.), във вр. с чл. 5, ал. 4 от КРБ.

Като част от общата система на социалните права, по отношение на признатото по чл. 27, § 1 КПД право на жизнен стандарт и на социална сигурност, следва да се спазват и общите изисквания във връзка с икономическите, социалните и културните права, които се съдържат в Европейската социална харта (ЕСХ), ратифицирана със закон, приета от 38-мо НС на 29.03.2020 г., ДВ, бр. 30/11.04.2000 г. - конкретно в чл. 16 ЕСХ, и в ХОПЕС.

Доколкото настоящият казус има връзка с Европейското право – Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г., активирана с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022 г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна, приложима се явява и ХОПЕС.

Според чл. 34, § 2 ХОПЕС, всеки, който пребивава и се придвижва законно на територията на Съюза, има право на обезщетения за социална сигурност и на социални придобивки в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики.

Аналогично на КПД и ЕСХ, и ХОПЕС (чл. 21, § 1) въвежда забрана за всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация. Според чл. 21, § 2 ХОПЕС, съответна на чл. 18, § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, в областта на прилагане на Договорите и без да се засягат техните особени разпоредби, се забранява всяка форма на дискриминация, основана на гражданството.

Различно тълкуване би било в пряко нарушение на забраната за дискриминация, въведена с чл. 2, § 2 КПД, чл. 21, ал. 2 ХОПЕС, член Е от част V на ЕСХ и съображение 16, вр. чл. 3, § 2 от Директива 2001/55/ЕО.

От изложеното следва, че при прилагане на националните схеми за социално подпомагане държавите членки не трябва да третират лицата, ползващи се с временна закрила по-неблагоприятно, както спрямо собствените си граждани, така и спрямо лицата, които вече са получили международна закрила – с предоставено убежище и получилите статут на бежанец.

В случая обаче, ако се приеме, че оспорващият има право на процесната помощ за детето си само защото детето е украински гражданин, то би се допуснала обратна дискриминация, доколкото за децата, български граждани не е налице предвидена в закона такава помощ в хипотезата на ненавършена от детето 20-годишна възраст и завършено средно образование. В този смисъл оспореният акт е в съответствие с материалноправните норми и с целта на ЗСПД.

Като е обосновал обжалвания отказ с обстоятелството, че детето, за което се иска помощта не отговаря на предпоставките по чл. 8е, ал. 3, във вр. с ал. 1 ЗСПД, Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна е постановил законосъобразен административен акт, оспорването на който акт следва да се отхвърли.

Предвид изхода на спора, ответникът има право да му бъдат възстановени направените разноски, но такова искане не е отправено, поради което съдът не дължи произнасяне по разноските.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от В. В. М., подадена чрез адв. Д. А., срещу Заповед № ЗСПД/Д-В/5206 от 25.03.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна.

Решението не подлежи на обжалване.