МОТИВИ към присъдата по НОХД № 861 по описа на

Варненския Окръжен съд за 2009 година, наказателно отделение

На 30.06.2009г. Варненският Окръжен прокурор е внесъл в Окръжен съд гр.Варна обвинителен акт срещу подс. И.И.З. ***, за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б. “А” и “Б” от НК.

В насроченото от съдията – докладчик с.з. на 29.07.2009г. съдът разясни на подсъдимия възможностите за провеждане на съкратено съдебно следствие и след изразеното от него признание на фактическите положения по обвинителния акт, подкрепено от събраните в досъдебното производство доказателства, приложи относимата процедура по гл. 27 от НПК – чл. 371 т. 2 от НПК.

Прокурорът поддържа обвинението и фактическата обстановка по обвинителния акт. Счита, че авторството е безспорно доказано и моли съда да признае подсъдимия за виновен като предлага да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години. Обосновава предложението си с наказанието, което ще бъде наложено на подсъдимия за бягството му от затвора и с факта, че има да доизлежава част от предходното си наказание, като подчертава, че цел на наказанието е превъзпитанието на подсъдимия и подготовката му за обществено полезен труд, а не десоциализацията му.

         Подс. З. признава изцяло фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт, посочва влошеното си здравословно състояние. В последната си дума моли за колкото може по-малка присъда, защото ще има и друга, съжалява за постъпката си.

         Защитникът на подсъдимия - адв. А.Д., назначен  като служебен от досъдебното производство, развива своите аргументи за смекчаващи отговорността обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне на наказанието. Намира, че с такъв характер са следните обстоятелства – престъплението е било инцидентно – без предварителна подготовка, подсъдимият е съдействал във всички фази на производството, има критично отношение, наясно е с причинените щети и нанесената на жената болка, имуществените вреди не са значителна стойност и около половината са възстановени, здравословното състояние на подсъдимия. Защитникът моли съда да наложи наказание около минималния размер – в рамките на лишаване от свобода за срок от една година, тъй като има друго дело в гр. Бургас и наказание от две години и половина за доизлежаване.

         С оглед събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

Подс. З. *** и на основание заявление № 761/91г. носи имената Шахин Осман Зейнил. В ЛБД “Население” и ЛРК по постоянния си адрес – с. Билка, фигурира с имената И.И.З..

По време на казармата си при злополука загубил китката на лявата си ръка.

Подсъдимият бил осъждан многократно – през 1984г., 1985г., 1988г., 1990г., 1991г., 1995г., 2001г., като през този период изтърпял ефективно множество наказания лишаване от свобода. В последствие с определение № 217/14.06.05г. по ЧНД № 19/2005г. на Районен съд гр. Карнобат били групирани наложените на подсъдимия наказания по НОХД № 1411/2002г. на ВОС /за престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 от НК/ - лишаване от свобода за срок от десет години при строг режим, по НОХД 264/2002г. на ДРС /за престъпление по чл. 297 ал. 2 вр. ал. 1 от НК/ лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца при строг режим, по НОХД № 181/2003г. на РС Карнобат /за престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 от НК/ лишаване от свобода за срок от две години, по НОХД № 46/2004г. на РС Карнобат /за престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 18 от НК/ лишаване от свобода за срок от две години при строг режим, по НОХД № 215/2004г. на РС Карнобат /за престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 11 вр. чл. 194 ал. 1 от НК/ лишаване от свобода за срок от една година при строг режим и по НОХД № 231/2005г. на РС Карнобат /за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 вр. чл. 29 ал. 1 б. “Б” от НК/ лишаване от свобода за срок от две години, като било определено за изтърпяване общо наказание лишаване от свобода за срок от десет години при строг режим. Подс. З. постъпил за изтърпяване на наказанието в Затвора гр. Бургас на 10.09.2002г. С Решение на комисията по чл. 17 от ЗИН през м. 06.2008г. бил настанен в ЗО “Житарово” и на 18.01.2009г. извършил бягство. Към този момент от общото наказание за изтърпяване оставали три години, един месец и осем дни. Подсъдимият пребивавал в с. Лопушна при своя родственица.

На 23.04.2009 год. подсъдимият бил в с.Блъсково, община Варна. Около 16.30 часа влязъл в хранителен магазин на ЕТ “Вероника стил Х 6 В.Б.”. Продавач в магазина била собственичката му свид. И. – на 81г. Подс. З. поръчал бира „Варненско пиво”-500 мл. Свидетелката отворила бирата на З. и той започнал да я пие в помещението на магазина. Докато подсъдимият пиел бирата, жената забелязала, че лявата ръка на И.З. била бинтована, като китката завършвала с "чуканче". След като изпил част от бирата З. попитал дали има салам в магазина, но свид. И. обслужвала друг клиент. Подсъдимият отишъл до съседния магазин и си купил салам, след което отново се върнал в магазина на И.. Поръчал си втора бира и свидетелката му дала. Подсъдимият изял салама и изпил част от втората бира, като на два три пъти се разхождал до входната врата и се връщал до витрината. Оглеждал дали наблизо има хора. През това време И. пишела нещо в книжата си.

Когато свид. И. тръгнала към касите с хляб подс. З. се прехвърлил през тезгяха зад който се намирала тя. Хванал с превързаната си ръка жената за устата, а с дясната си ръка я прегърнал отзад и задържал нейните ръце. Свидетелката се опитала да извика, но подсъдимият я заплашил да не вика защото ще я заколи. След това я съборил на земята по гръб и с единия си крак стъпил върху гърдите й и натиснал силно. С другия си крак я натискал по гърлото и я ритнал по устата. Свидетелката не можела да диша от натиска върху гърлото си. Докато свид. И. била в това състояние подсъдимият взел връзката с ключове от намиращи се в анцуга на пострадалата и отключил чекмеджето с парите с дневния оборот. Взел парична сума от 260 лв. в банкноти и монети.

След като сторил това, подсъдимият издърпал свидетелката към складовото помещение. Хвърлил одеяло на земята и казал на жената да ляга, бутнал я и тя паднала по гръб. В този момент нещо привлякло вниманието му навън от помещението и той излязъл. Свидетелката се опитала да стане, но той се върнал и й казал да не казва на никого и ако чуе ще я заколи. Междувременно бил взел един от ножовете на свидетелката и го опрял в гърлото й. Свидетелката била много уплашена. Подс. З. си извадил члена от гащите, казал на жената да си отвори устата и се опитал да го опре в устата й. Тя се дърпала и той й ударил шамар. След това легнал върху нея, при което тя се дърпала, а той се опитвал да я съблече. След известно време станал, казал че тръгва с колата и излязъл от магазина.

Пресрещнал свид. С., който се прибирал към дома си с автомобила си – “Сеат Толедо” ДК № В 59 88 СН. Подсъдимият попитал свидетеля може ли да го откара до Дългопол и срещу 15 лв. свидетелят се съгласил. Подс. З. се качил в колата и седнал на предната дясна седалка.

Междувременно свид. И. успяла да стане и да отиде до вратата на магазина, откъдето видяла тръгването на подсъдимия с лекия автомобил. Пострадалата веднага се обадила на полицията. Изчакала пристигането на полицаите и дала точно описание на извършителя.

Свид. С. откарал подсъдимият до аптеката в гр. Дългопол. На връщане при полицейска проверка от екип на КАТ свидетелят бил спрян с оглед издирването на подсъдимия. Свидетелят откарал полицейските служители до мястото, където го оставил и при отиване видял, че подс. З. вече е задържан от служители на Полицейски участък Дългопол – свид. Х. и А..

След проверка на самоличността за подсъдимия било установено, че е осъждан и излежава присъда в затвора Бургас откъдето бил избягал. Бил му извършен полицейски обиск, при който от него били иззети непосредствено закупените преди задържането му лекарства, други вещи и парична сума в размер на 113, 45лв. – в банкноти и монети. С протокол за доброволно предаване /л.33/ полицейският служител, извършил обиска предал парите на разследващия полицай, който от своя страна ги върнал на свид. И. с разписка /л.54/.

         В хода на разследването били извършени огледи на местопроизшествието – магазина и на л.а. на свид. С.. Съответно били иззети бирена бутилка с дактилоскопни следи, шапката на подсъдимия и използвания от него нож, а от л.а. – още една бирена бутилка – с която подс. З. се качил в автомобила и впоследствие забравил там.

При разследването било извършено разпознаване на лице, при което свид. И. категорично разпознала подс. З..

За установяване характера на травматичните увреждания, причинени от подсъдимия на свид. И., в хода на разследването била назначена съдебно медицинска експертиза за освидетелстване № 305/09г. Вещото лице констатирало

-подутина с диаметър около 5 см и кръвонасядане в дясната половина на челото на границата с окосмената част на главата,

-в областта на дясното рамо на долна челюст – оток и кръвонасядане,

-по лигавицата на горна и долна устни в централната част – кръвонасядания,

-в дясна половина по лигавицата на горната устна – разкъсно-контузна рана,

-по гърба на носа – кръвонасядане в долна трета,

-по лявата повърхност на шията в горна трета – хоризонтално линейно кръвонасядане с дължина около 3 см,

-по предно-странична дясна повърхност на гръдния кош на ниво 5-7 десни ребра – значителна болезненост без травматични увреждания на костите.

В заключението на вещото лице е прието, че посочените кръвонасядания, отоци, разкъсно – контузна рана на горната устна и контузията на гръдния кош могат да бъдат получени при притискане на устата, удари с юмруци и др. в областта на лицето, гръдния кош, притискане на гръдния кош с крака. Уврежданията в съвкупността си са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Изложеното съдът счита за установено въз основа на събраните по реда на НПК в досъдебното производство доказателства чрез свидетелските показания на свид. И., С., Х., А., експертното заключение, писмените доказателства и доказателствени средства. Към съвкупността съдът включва изразеното в с.з. признание от подсъдимия на фактическите положения в обстоятелствената част на обвинителния акт, справката за актуалните имена на подсъдимия и от Затвора гр. Бургас. Посочените доказателства съдът преценява като взаимнодопълващи се, безпротиворечиви и изграждащи фактическата страна на обвинението по несъмнен начин.

Преценявайки изявленията на подс. З. ***., съдът установи, че според него “Виновен съм за кражбата, вярно е, но останалото, тя много е преувеличила.”. По този начин подсъдимият изрази несъгласието си със свидетелските показания на свид. И. и упражни личната си защита. Съдът не счете, че това изявление предпоставя промяна на преценката за приложимост на съкратеното съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК. Според Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС, по тълк. д. № 1/2008 г., НК, т. 4. - незначителните противоречия в доказателствените материали не представляват процесуална пречка за прилагане на процедурата. Предявените от законодателя изисквания по чл. 372, ал. 4 НПК са изпълнени и при установени несъответствия в определена категория доказателствени средства, но при налични други доказателствени източници, достатъчни за категоричното и безусловно обосноваване на направеното самопризнание.

След преценката на релевантните по делото доказателства съдът призна за виновен подсъдимия З. в това че на 23.04.2009 год. в с.Блъсково, област Варна, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - сумата от 260 /двеста и шестдесет/ лева от владението на В.Б.И. без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване. Съдът прие, че с описаните действия подсъдимият е осъществил обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 от НК.

Правната оценка на деянията на подс. З. се обосновава от фактическите изводи на съда. Подсъдимият, действайки при пряк умисъл, е упражнил както физическа сила, така и словесно заплашване за да сломи съпротивата на пострадалата и да отнеме паричната сума. Многобройните предходни осъждания на подс. З. и ефективното изтърпяване на наложените му наказания лишаване от свобода, обхванати в общото търпяно наказание лишаване от свобода за срок от десет години обуславят наличието на опасен рецидив по чл. 29 ал. 1 б. “А и Б” от НК.

По делото са налице гласни доказателствени средства за използването на сила и отправянето на заплахи от подсъдимия към пострадалата по посока на извършване на престъпление срещу половата й неприкосновеност, като свидетелката според възможностите си му се е противопоставила. От друга страна съдът следва да се съобрази с рамката на обвинителния акт и може да отчита думите и действията на подсъдимия спрямо свид. И. след насилственото отнемане на вещите само като отегчаващи отговорността му.

За да определи справедливо наказание на подсъдимия – от една страна съдът съобрази предвиденото в специалната норма и законоустановената граница по чл. 373 ал. 2 от НПК.

В рамките на правомощията си за преценка на следващото се наказание под определения минимум съдът съобрази следното:

Деянието разкрива изключително висока степен на обществена опасност - извършено в удобен момент в следобедните часове на обществено място. Свид. И. е на възраст 81г. - видимо не предполага и не притежава възможности за активна противопоставяне на планираното от подсъдимия отнемане на нейните вещи. Подс. З. е наблюдавал и изчаквал до осигуряване на необходимата за осъществяване на намеренията му обстановка. Използваната сила за сломяване съпротивата на пострадалата значително надвишава необходимата за осъществяване на намеренията му – свидетелства за това са многобройните телесни увреждания в различни части на главата, шията и гръдния кош на възрастната жена. Изложеното разкрива висока степен на нарушаване на редица законово гарантирани ценности – неприкосновеността на собствеността и телесната неприкосновеност, ведно с обиграност и рутина на престъпните действия, обстоятелства които завишават обществената опасност. Подсъдимият е отнел парична сума в размер на повече от една минимална работна заплата, с която незабавно е започнал да се разпорежда в свой интерес, като са останали невъзстановени щети в размер приблизително на 146 лв.

         Личността на подс. З. разкрива изключително висока степен на обществена опасност. До настоящия момент има тринадесет осъждания за различни умишлени престъпления – три от които за грабеж, две – за бягство от затвора по чл. 297 ал. 1 и ал. 2 от НК. Многократно е изтърпявал ефективно продължителни наказания лишаване от свобода, като настоящото престъпление е предприел след като за пореден път е избягал от затвора. При извършване на разглежданото по делото деяние подсъдимият е проявил планиране и последователност, безразличие към възрастта и болките изпитвани от пострадалата, груба физическа и словесна агресия – ескалирали до засягане и на половата неприкосновеност на възрастната жена, които налагат категорични негативни изводи за личността му и разкриват трайно установените му престъпни навици. Изключително отрицателни данни за подсъдимия се съдържат в приложените по делото две характеристики – от затвора гр. Бургас и по местоживеенето му – с. Билка. Видно от становището на ИСДВР подсъдимият има психопатна личностова структура, с агресивни нагласи, манипулативен, доминантен, лесно раздразнителен, егоцентричен. Посочено е, че при подс. З. отсъства правно и морално съзнание и съвест /проявено в хода на с.з. по настоящото дело – при описанието от подсъдимия на предходните му престъпления/, която да е коректив на поведението му, при високо криминализирана ценностна система. Видно е, че през периода на изтърпяване на наказанието си подс. З. е бил многократно наказван и изолиран, награждаван веднъж с отпуск до 12 часа. От справката на Началник РУ Руен е видно, че подсъдимият е известен по местоживеенето си като комбинативен, хитър и изключително нагъл и лъжец. Отразено е, че баща му, сестрите и брат му на поддържат контакти с подсъдимия.

Като отегчаващи отговорността на подс. З. обстоятелства съдът прецени извършването на престъплението малко след бягство от затвора и в хода на изтърпяване на наказание за такова по вид престъпление, изборът на подходяща за спокойното осъществяване на намеренията му жертва, рутинният механизъм и интензивността на насилието при извършване на деянието, насилническите действия спрямо половата неприкосновеност на пострадалата, отрицателните характеристични данни, които също предопределят изводи за необходимост от по-висока степен на наказателно въздействие, съдимостта на подсъдимия – извън необходимата за правната квалификация.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита здравословното състояние на подс. З. – ведно с установеното за лявата ръка и операцията на дясната ръка, подсъдимият страда от бронхиална астма – инфекциозно алергична форма и декларираното пред съда съжаление за извършеното.

Според защитникът на подсъдимия престъплението е било инцидентно – без предварителна подготовка, подсъдимият е съдействал във всички фази на производството, има критично отношение, наясно е с причинените щети и нанесената на жената болка, имуществените вреди не са значителна стойност и около половината са възстановени – обстоятелства, които следва да бъдат отчетени като смекчаващо отговорността.

Съдът не споделя изложеното поради следните аргументи:

Категорично е установено по делото, че престъплението не е било инцидентно – напротив – след формирането на решение да извърши грабеж подсъдимият се е задържал значителен период от време в магазина в изчакване на удобна ситуация, изпил е две бири, разхождал се и наблюдавал навън пред магазина дали идват хора, дори в хода на насилническите си действия е продължил да следи за безпрепятственото осъществяване на намеренията си – излязъл от складовото помещение тъй като шум привлякъл вниманието му, след това се върнал и продължил да сломява съпротивата на свид. И..

В хода на досъдебното производство в качеството си обвиняем подсъдимият се е възползвал от правото си да не дава обяснения за извършеното. Пред съда декларира самопризнание по фактическите положения на обвинителния акт. Заетата от подс. З. позиция в двете фази на производството не би могла да бъде ценена като съдействие за установяване на обективната истина – като съвкупност от факти, свързани с предмета на доказване. Видно от задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС самопризнанието на подсъдимия, извън наличието му като основна предпоставка за прилагане на съкратеното съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК, може да се третира като ново смекчаващо обстоятелство и да доведе до намаляване на размера на наложеното наказание само ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. При отчитане на процесуалното поведение на подсъдимия по настоящото дело – не се установява и допълнително смекчаващо отговорността му обстоятелство.

Съдът не установи критично отношение към извършеното от страна на подсъдимия, както и наличието на съзнание за причинените щети и нанесената на жената болка – напротив според него – тя много е преувеличила. Доколкото подс. З. изрази съжаление за извършеното – съдът го прие като смекчаващо обстоятелство.

Размерът на отнетото имущество според защитникът не е значителен. Вдействителност от търговски обект с такъв размер и местоположение не би могло да се очаква дневният оборот в следобедните часове да е в значителен размер. Сумата от 260 лв. надвишава установената към момента минимална за страната работна заплата – от 240лв., следователно има своите измерения като сума по-голяма от държавно определената за осигуряване на необходимия месечен материален минимум. Поради изложеното съдът не прие съществуването на това обстоятелство като смекчаващо отговорността на подсъдимия.

Възстановяването на част от щетата може да се приеме като смекчаващо отговорността обстоятелство тогава, когато е извършено доброволно от дееца или негови близки, а не е следствие от ефективната дейност на разследващите органи по установяване на обстоятелствата относно престъплението със следващите се от това последици. В случая, по досъдебното производство са събрани категорични доказателства, че връщането на част от паричната сума е изцяло в резултат на полицейските действия при задържането на дееца и проведеното разследване. Подс. З. по никакъв начин не е допринесъл за връщането на отнетата вещ, поради което и не е налице основание за смекчаване на отговорността му.

Няма такъв характер и обстоятелството, че подсъдимият би понесъл наказание за отклонението си от затвора, както и че му остават повече от две години за доизтърпяване на предходното му наказание лишаване от свобода. Не би могло да се придаде значение на активното неправомерно поведение на подс. З. като средство за извличане на права и привилегии – в смисъла на по-ниско наказание. Всяко престъпление следва да бъде изследвано и санкционирано самостоятелно, като в случаите на обвързване на наказателната отговорност с предходните или съпътстващите престъпления са налице лимитираните законови положения – относими в случая са чл. 25 вр. чл. 23 от НК, чл. 27 от НК.

След преценката на изложените обстоятелства съдът определи наказанието на подс. З. при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК – към горната максимална граница – минимума по чл. 199 ал. 1 т. 4 от НК, при категоричен превес на отегчаващите обстоятелства. Съдът постанови ефективното изтърпяване на наложеното наказание и определи подходящия първоначален общ режим. Съдът се съобрази с обществената критичност към деяния свързани с посегателство над личността и собствеността на гражданите, изключително разпространени към момента на извършване на конкретното. Подс. З. е бил сериозно санкциониран за престъпления от този вид и преди от други съдебни състави и изцяло не се е повлиял от досега налаганите му наказания. Съдът прие, че този размер на наказанието съответства на тежестта на извършеното, значението на настъпилите общественоопасни последици – имащи материален и траен нематериален характер, особеностите на личността на подсъдимия и необходимия процес на социална адаптация и поправяне в ценностната система. Подс. З. е бил обект на индивидуално положително въздействие многократно в хода на понасяните наказания, но от справката на ИСДВР се установява, че не е формирано правно и морално съзнание и към момента ценностната му система е криминализирана във висока степен. Следователно за настъпването на необходимите промени в съзнанието и строят му на житейски правила може да съдейства по-продължителен период на изолация от обществото и активна намеса от страна на специалисти по посока на установяване и развиване на положителните качества на личността му.

С определеното наказание според съда се постига справедлива обществена оценка на извършеното и необходимото положително въздействие спрямо подсъдимия. Допълнително наказание конфискация съдът не наложи с оглед установеното за имущественото състояние на подсъдимия и предвид приложимостта на чл. 55 ал. 3 от НК.

Не би могло да се очаква превантивен ефект в двете посоки на въздействие на наказанието при определяне на по-ниско наказание на подс. З.. С оглед високата степен на обществена опасност на личността и конкретните характеристики – психопатна личностова структура, агресивни нагласи, липса на целеполагане – и при установената липса на ефект от предходните изтърпени наказания, съдът намира, че определянето на по-малък период на лишаване от свобода би допринесъл до утвърждаване на негативните личностови процеси и съзнанието за безнаказаност.

На основание чл. 27 ал. 2 от НК съдът присъедини изцяло наказанието по настоящото производство – като наложено за престъпление, извършено при условията на опасен рецидив, към групираното общо наказание лишаване от свобода в хода на което подс. З. е извършил деянието.

Прилагайки общият принцип по чл. 111 ал. 1 от НПК за пазене на веществените доказателства и с оглед характера и стойността им съдът постанови след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени.

Съдът възложи на подсъдимия да заплати направените по делото разноски за възнаграждения на вещи лица.

         Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                      СЪДИЯ ПРИ ВОС: