РЕШЕНИЕ
№ 363
гр. Варна, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20243110204210 по описа за 2024 година
Производството е образувано е въз основа на жалба, подадена от Х. С. И. против
Наказателно Постановление № 789792-F785075/27.09.2024г. на Директора на Дирекция
„Обслужване“ към на ТД - НАП гр.Варна, с което на И. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева на основание чл. 50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ.
С жалба се прави искане за отмяна на издаденото НП, като се иска прилагане на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за първо нарушение, нулева стойност на
декларация и забавяне в подаването й поради факта, че жалбоподателят е студент в чужбина
и фактически не е имал възможност да я подаде до преди завръщането си на територията на
РБ.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание, се представлява от майка
си, която поддържа жалбата на изложените в нея основания и допълва, че доколкото цялата
налична информация по гражданските договори я има в системата на НАП, то реално
фискът не бил ощетен по никакъв начин, като посочената декларация имала единствено
информативна функция.
Въззиваемата страна – ТД на НАП – Варна, редовно и своевременно призована, в
съдебно заседание се представлява от юрк.Ал., която излага становище за неоснователност
на жалбата. В пледоарията си по същество поиска от съда да потвърди издаденото НП като
правилно и законосъобразно и да присъди сторените разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
1
Атакуваното НП е издадено въз основа на съставен на 28.08.2024 г. акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ срещу жалбоподателят Х. С. И., за
това, че той, като данъчно задължено лице не е подал в ТД на НАП – Варна, Годишна
данъчна декларация по чл. 50, ал.1 от ЗДДФЛ за 2023 година в законоустановения срок до
30.04.2024 г. включително.
Годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2023 година е подадена в ТД
на НАП – Варна на 02.08.2024 г. и заведена с вх.№ 0300И1574421/02.08.2024 г. с което била
нарушена разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ.
Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, като същият му е бил връчен на
28.08.2024 г., и той саморъчно го подписал, с вписване на обяснения и възражения относно
съдържанието на акта.
В законоустановения три дневен срок пред контролните органи са представени
възражения по отношение съставения АУАН.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по
делото гласни доказателства – показанията на свидетелката – С., съставила АУАН, както и от
приобщените писмени доказателства – НП, АУАН, разпечатки от системата и др.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на
основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав на Варненски
районен съд счита, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени
от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е
нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочена е нарушената законова
разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Спазени са всички
срокове по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй
като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административно-наказателното производство против него.
Съдът намира, че по делото са налице категорични и безспорни доказателства за
извършено от жалбоподателя Х. И. административно нарушение по чл. 53, ал.1, вр. чл. 50,
ал.1, т.1 от ЗДДФЛ.
Чл. 50 от ЗДДФЛ предвижда, че местните физически лица подават годишна данъчна
декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с
данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по
2
чл. 28 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 53, ал.1 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация се подава до 30 април
на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят И. като задължено
лице не е подал годишна декларация по чл. 50, ал.1 от ЗДДФЛ в ТД на НАП - Варна за 2023
г. в законоустановения срок до 30.04.2024 г. включително, като реално е извършил
нарушение на цитираната разпоредба от 01.05.2024г.
Декларацията е била подадена в ТД на НАП-Варна на 02.08.2024 г.
Предвид горното следва да се приеме, че в случая е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 53, ал.1, вр. чл. 50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ.
Посоченото нарушение не се оспорва от фактическа страна и от самия жалбоподател
И., който пледира единствено за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В конкретния случай съдът намира обаче, че извършеното от Х. И. деяние не
съставлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Декларацията е подадена със закъснение от два месеца след изтичане на законовия
срок по чл. 53, ал.1 от ЗДДФЛ, като нарушението макар да не е довело до никакви вредни
последици за държавата, не се отличава с нищо от аналогични нарушения от същия вид.
Обстоятелството, че жалбоподателят е студент в чужбина според настоящия състав
не извинява отсъствието на подаване на декларация, тъй като същият е млад човек, с
електронен подпис и всички възможности да подаде декларацията при условията на
отдалечен достъп до системата на НАП.
Поради изложеното и доколкото на същия е наложено именно наказание в
минимален размер, с оглед обстоятелството, че се касае за първо нарушение, съдът намира,
че обжалваното НП следва да се потвърди изцяло като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на процесулания
представител на АНО, съдът счита, че следва да присъди на НО сумата от 80 лева,
представляваща разноски за осъщественото процесуално представителство.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 789792-F785075/27.09.2024г. на
Директора на Дирекция „Обслужване“ към на ТД - НАП гр.Варна, с което на Х. С. И. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на
разпоредбата на чл. 50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ.
ОСЪЖДА Х. С. И., ЕГН: ********** да заплати на ТД - НАП гр.Варна сумата от 80
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
3
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна
на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4