Р Е Ш Е Н И Е
№ 260179, гр.
Пловдив, 16.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, VІ н.с., в
публичното заседание на 06.08.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
КАЛИБАЦЕВ
при секретаря
Десислава Терзова, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 2443/2020г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № РД-17-7/26.03.2020г. на Председател на Държавната
агенция за закрила на детето, с което на „Медия груп 24“
ЕООД – собственик на електронни страници „Varna24bg“ и „Plovdiv24bg“, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, район „Централен“, ул.“Т. В.“ № ************3, настоящ
адрес:***, на основание чл.45, ал.12 от Закон за закрила на детето е
наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 /три
хиляди/ лв. за нарушение на чл.11а, ал.1 и ал.2 от Закон за закрила на детето.
Жалбоподателят,
в жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.Д. прави искане за отмяна на обжалваното Наказателно
постановление /НП/ като излага становище за несъответствие с материалния закон
и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН
и НП. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна – Държавна агенция за закрила на
детето, се представлява от **** Б., която пледира за потвърждаване на НП като
правилно, обосновано и мотивирано.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното
оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е
подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е допустима, а
разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
От месец юли 2018
г. Държавната агенция за закрила на детето работила по случай, касаещ детето А.Р.след подаден сигнал на неговата
майка – А.Р., с данни за съмнение за упражнено сексуално насилие и блудствени действия над детето от страна на неговия
баща Т. Р.. Впоследствие в ДАЗД бил регистриран и сигнал от бащата на детето
относно възпрепятстване на контактите му с детето А. от страна на неговата
майка, като и двете били в неизвестност.
На 01.07.2019 г. в
ДАЗД постъпил сигнал от Т. Р., входиран с №
97-А-12/01.07.2019 г. по описа на ДАЗД, относно изнасяне на лични данни за
дъщеря му А.Р., от страна на електронната страница на Дарик радио.
В тази връзка от служители на ДАЗД, сред които и св.Х.С.П., бил извършен
преглед на публикуваните статии със заглавие „Българска майка: Спасете дъщеря
ми час по-скоро от институционалния тормоз“, публикувани на електронните
страници на „Varna24bg“ и „Plovdiv24bg“. Проверката установила, че в посочените
статии били изнесени лични данни на детето А.Р., чрез които пряко или косвено
то можело да бъде идентифицирано, а именно: – трите имена и възраст на детето,
име и фамилия на бащата, име и фамилия на бабата по майчина линия, населеното
място и вид социална услуга, където било настанено детето /КЦ гр.Силистра/, последващо настаняване с мярка за закрила от ДСП-Варна
/Кризисен център гр.Варна, без да е поискано и дадено становище от ДСП-Варна,
предприела мярката за закрила. Не било поискано и дадено съгласие на бащата на
детето, като родител на когото по съдебен ред били определени родителски права
спрямо детето. Свидетелят П. приела, че по този начин са нарушени разпоредбите
на чл.11а, ал.1 и ал.2 от Закона за закрила на детето, за което съставила Акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия А, бланков №
0000817/27.09.2019 г. срещу „Медия груп 24“
ЕООД, като собственик на електронните страници „Varna24bg“ и „Plovdiv24bg“. В
акта било посочено, че същият е съставен в отсъствие на нарушителя по реда на
чл.40, ал.2 от ЗАНН, който не се явил след отправена от ДАЗД писмена покана с
изх.№ 97-А-12-114 от 25.09.2019 г.
Въз основа на така
съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление №
РД-17-7/26.03.2020 г. за осъществено от „Медия груп 24“
ЕООД нарушение на чл.11а, ал.1 и ал.2 от Закона за закрила на детето и на
основание чл.45, ал.12 от Закона за закрила на детето е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв.
В хода на
съдебното следствие в качеството на свидетел беше разпитана актосъставителят Х.С.П.. В показанията си свидетелят
сочи за установяването на изнесени данни по чл.11а от Закон за закрила на
детето в публикувана статия, чрез които данни посоченото дете ставало
разпознаваемо, тъй като се упоменавали възраст, три имена на детето, имената на
бащата и бабата по майчина линия, населеното място и вида на услугата, където
детето е било настанено и изведено. Актосъставителят сочи,
че се касаело за повтаряемост при
извършване на нарушението по чл.11а, доколкото през 2018 г. имало съставен акт
за същите действия. Уточнява, че в случая майката на детето изнесла данни за
детето, без знанието и съгласието на бащата, както и горепосочените данни,
даващи възможност за разпознаваемост. Сочи, че
за съставяне на акта лично разговаряла с нарушителя, който й посочил адреса за
кореспонденция. Разговорът бил проведен на 26-ти, по време на
който свидетелят уведомила за дата и място на съставяне на
акта. Уточнява, че този разговор не бил отразен никъде, но твърди, че това било
второ нарушение на същата законова разпоредба. За първото нарушение бил
съставен акт на 27.09.2018 г. за нарушение на чл.11а, ал.1 от Закона за закрила
на детето, но без да е изготвено наказателно постановление. Впоследствие преди
изтичане на едногодишния срок отново било извършено според свидетеля същото
нарушение.
При така
изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
За да се произнесе
по съществото на правния спор, съдът съобрази, че настоящото производство е
от административнонаказателен характер и
същественото при него е да се установи има ли извършено административно
нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че
актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита
за доказано. Това означава, че в тежест на административнонаказващия орган,
тъй като именно той е субекта на административнонаказателното обвинение,
е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че
има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено
като нарушител. В настоящия случай на въззивното производство,
освен от гласните показания на актосъставителя,
по никакъв друг начин не става ясно откъде АНО черпи за достоверни описаните в
АУАН и НП фактически обстоятелства. По делото липсват приложени разпечатки от
посочените статии, озаглавени „Българска майка: Спасете дъщеря ми час по-скоро
от институционалния тормоз“, за които е отбелязано в акта и постановлението, че
са публикувани на електронните страници „Varna24bg“ и „Plovdiv24bg“,
собственост на „Медия груп 24“ ЕООД. Именно
от съдържанието на въпросните статии съдът следва да направи преценка и да
установи датата на публикуване, както и дали посочените в статиите сведения и
данни, дават възможност за разпознаваемост на
детето и представляват ли същите лични данни по смисъла на §1, т.1 от ДР на
Закона за защита на личните данни и чл.4, т.1 от Регламент /ЕС/
2016/679. Липсата на процесните статии
възпрепятства настоящият съдебен състав да направи преценка правилно ли е
приложен материалния закон, има ли извършено нарушение, извършено ли е от
санкционираното дружество. Наред с това доколкото в АУАН и НП се посочват
направени две публикации в две електронни страници, собственост на
жалбоподателя, непредставянето на публикациите, възпрепятства съда и от
възможността за преценка разглеждания случай касае ли две отделни деяния, съставляващи
отделни административни нарушения, което от своя страна е от значение
преценката за правилно и законосъобразно приложена санкция съобразно правилото
на чл.18 от ЗАНН.
На следващо място,
от съдържанието на НП се установява, че в случая като резултат се вменяват за
нарушени две правни норми – чл.11а, ал.1 и ал.2 от Закона за закрила на детето,
които предвиждат различни хипотези на две отделни деяния, а оттам и съставляват
отделни административни нарушения, за които обаче АНО е наложил една
обща имуществена санкция. Съобразно правилото на чл.18 от ЗАНН всяко деяние се
установява, квалифицира и наказва самостоятелно, т.е. следва да се наложат
отделни наказания за всеки един от административнонаказателните състави.
В конкретния случай, АНО е следвало след като е дал две правни квалификации за
извършените нарушения, описани в обстоятелствената част на наказателното
постановление, да наложи предвидената санкция за всяко от тях отделно.
Налагането на обща санкция, е довело до незавършеност на административнонаказателното производство, тъй като не
е налице произнасяне на санкциониращия орган по смисъла на чл. 53, ал.1 за
всяко отделно нарушение. Това е самостоятелно основание за отмяна на
атакуваното НП.
Наред с
изложеното, съдът констатира при извършена служебна проверка, че в хода
на административнонаказателното производство
са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване
на атакуваното наказателно постановление и ограничаващи правото на защита на
нарушителя. Доводите в това са следните:
Съгласно
разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, АУАН следва да бъде съставен в
присъствието на нарушителя. Изключенията, които законът допуска са разписани в
ал.2 на същата разпоредба и те предвиждат съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя
единствено в хипотезите, когато същият не може да бъде намерен или след покана
не се явява. В случая АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, е
посочено, че е съставен по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН в отсъствието на
нарушителя. Съдът обаче счита, че при съставянето му не са били налице
предпоставките на чл.40, ал.2 от ЗАНН и АУАН е незаконосъобразно съставен. За
извода си настоящият съдебен състав отчете изрично отбелязаното в НП
обстоятелство, че поканата за съставяне на АУАН е получена от жалбоподателя на
27.09.2019 г., която дата се явява и дата на съставяне на самия АУАН. При тези
факти за съда остава неясно как актосъставителят е
пристъпил към съставяне на своя административен акт преди да е имал данни за
това получена ли е и кога поканата от жалбоподателя и как е очаквал
представител на дружеството-жалбоподател да се яви и то в населено място,
различно от неговото седалище и адрес на управление, за съставянето на АУАН на
същата дата, на която е получил поканата за съставянето на акта. Без наличието
на данни за достигнала до знанието на нарушителя покана за съставяне на акта, актосъставителят не следва да пристъпва към неговото
изготвяне. Едва след като се убеди, че поканата е достигнала до знанието на
нарушителя или негов представител и то своевременно, контролният орган би могъл
да състави акта за установяване на административно нарушение. Тук и необходимо
да се отбележи, че в хода на настоящото производство не се представиха никакви
доказателства, от които да бъде несъмнено установено изпратена ли е и кога
покана до жалбоподателя за съставяне на акта, какво е нейното съдържание,
включително и на коя дата е бил поканен да се яви представител на „Медия груп 24“ ЕООД за съставяне на АУАН, за да може да се
прецени дали АУАН е съставен именно на датата, за която се е
отнасяла поканата и дали изобщо в поканата е била указана такава дата,
съответно срок на явяване, т.е дали същата е била годна такава, за да породи
последиците по чл.40, ал.2 от ЗАНН при неявяване на представител на дружеството. Изложеното
от актосъставителя в показанията му дадени
пред настоящата инстанция относно проведен на 26.09.2019 г. телефонен разговор
с представител на дружеството за уточняване адрес за кореспонденция е в
противоречие с описаното в акта обстоятелство, че такава покана за съставяне на
АУАН е била изпратена още на 25.09.2019 г. с изх.№ 97-А-12-114. Тези
противоречия и липсата на безспорни доказателства относно предварително и
своевременно уведомяване на санкционираното дружество за съставянето на АУАН налагат
извод, че не са налице условията на чл.40, ал.2 ЗАНН, което от своя страна е довело до нарушение на процесуалните правила.
Нарушението е от категорията на съществените такива, накърнило
правото на защита на санкционираното лице, възможността му да я реализира в
пълен обем още в първия момент от образуваното административнонаказателно производство,
когато следва да узнае какво нарушение му се вменява, въз основа на какви факти
и обстоятелства, за да може да даде обяснения по тях, да изложи своите възражения,
както и да упражни правото си по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Предвид
гореизложено, Съдът намира, че атакуваното НП следва а бъде отменено като
незаконосъобразно.
С оглед изхода от
спора, следва да бъде уважено направеното от страна на
жалбоподателят искане за присъждане на извършени по делото разноски в размер на
600 лева. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. От доказателствата
по делото се установява, че е заплатена сумата от 600 лева за адвокатски
хонорар, липсва възражение за прекомерност от страна на въззиваемата
страна, поради което и следва да бъде присъдена именно тази сума на жалбоподателят
и да бъде осъдена въззиваемата страна за заплащането
й.
Водим от горното и
на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № РД-17-7/26.03.2020г. на Председател на Държавната агенция за закрила
на детето, с което на „Медия груп 24“ ЕООД
– собственик на електронни страници „Varna24bg“ и „Plovdiv24bg“, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, район „Централен“,
ул.“Т. Влайков“ № 16, ет.1, ап.3, настоящ адрес:***, на основание чл.45,
ал.12 от Закон за закрила на детето е наложено административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 /три хиляди/ лв. за нарушение на
чл.11а, ал.1 и ал.2 от Закон за закрила на детето.
ОСЪЖДА Държавна агенция за закрила на детето да
заплати на „Медия груп 24“ ЕООД,
ЕИК ********** сумата в размер на 600 /шестстотин/ лева, представляваща
разноски в настоящото производство
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.