Решение по дело №290/2018 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 145
Дата: 6 август 2020 г.
Съдия: Радослава Маринова Йорданова
Дело: 20181840100290
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Ихтиман, 06.08.2020 година

 

В      И  М  Е  Т  О   Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ,  в открито съдебно заседание на осми юли  през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА

 

при участието на секретаря Лиана Тенекева, като разгледа докладваното от съдията Йорданова гр. д. № 290 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от Д.Я.И. ЕГН ********** и Д.Д.И. ЕГН ********** *** против М.С.И. ЕГН ********** и С.Е.И. ЕГН ********** ***  за разваляне на договор за издръжка и гледане.

Ищците твърдят, че с нотариален акт № 42, том V, рег. № 4655, дело № 737/2007 г. на Нотариус С. В., рег. № 013 в Регистъра на Нотариалната камара Д.И., заедно със съпругата си С. И. прехвърлили на сина си Е. Д. И. правото на собственост върху УПИ /дворно място/ с площ от 241 кв. м с уредени регулационни сметки, находящ се в гр. Ихтиман, ул. „Иван Вазов“ № 34, съставляващ парцел XIV-1943 в кв. 199 по дворищно регулационния план на гр. Ихтиман, ведно с построените в имота масивна двуетажна жилищна сграда с разгърната застроена площ 220 кв. м и навес без оградни стени със застроена площ 10 кв. м срещу задължение за издръжка и гледане. С. И. е починала на 04.11.2014 г., като е наследена от ищеца Д.И., Д.И., Я. Г. и Е. И.. От своя страна Е.И. е починал на 22.02.2018 г., като е наследен от ответниците М.И. и С.И.. Твърди се, че до смъртта си Е. И. нито лично, нито чрез друго лице е изпълнявал задълженията си по договора. Гледането и издръжката на прехвърлителите са се осъществявали от неговата сестра Д.И., която е била личен асистент на своята майка през 2011 г. и през 2014 г.. Твърди се, че ответниците не са посещавали първия ищец в последните 10 години. Първият ищец иска развалянето на договора за издръжка и гледане по отношение на притежаваната от него ½ идеална част от имота. Освен това, като наследник на преживялата си съпруга иска разваляне и за 1/8 идеална част от имота. Втората ищца също като наследник на прехвърллителката иска развалянето на договора за издръжка и гледане на наследствения й дял от имота.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата М.И. оспорва иска. Твърди, че правото да се иска разваляне на договора за издръжка и гледане е погасено по давност. Оспорва активната процесуална легитимация на втората ищца. По същество се оспорват твърденията за това, че наследодателят им докато е бил жив не е изпълнявал задълженията си по договора. Сочи се, че наследодателят им Е. И. е престирал голяма част от дължимата по договора издръжка, тъй като в нотариалния акт  посочено, че е изплатил 10000 лева, изразяващи се в подобрения и ремонти на имота.

Ответницата С.И. в дадения й месечен срок не представя писмен отговор, не взема становище по иска.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2  ГПК, приема следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а и от представения по делото нотариален акт № 42, том V, рег. № 4655, дело № 737/2007 г. на Нотариус С. В., рег. № 013 в Регистъра на Нотариалната камара се установява, че Д.И., заедно със съпругата си С. И. са прехвърлили на сина си Е. Д. И. правото на собственост върху УПИ /дворно място/ с площ от 241 кв. м с уредени регулационни сметки, находящ се в гр. Ихтиман, ул. „Иван Вазов“ № 34, съставляващ парцел XIV-1943 в кв. 199 по дворищно регулационния план на гр. Ихтиман, ведно с построените в имота масивна двуетажна жилищна сграда с разгърната застроена площ 220 кв. м и навес без оградни стени със застроена площ 10 кв. м като благодарност за положените досега грижи, както и срещу задължението Е. И. да поеме и за в бъдеще гледането /лично или чрез друго лице/  издръжката на Д. и С. И., като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто водят досега и за в бъдеще докато са живи, заедно и поотделно, като 10 000 лева от дължимата издръжка Е. И. е вложил под формата на подобрения и ремонти на имота, предмет на договора.

Не е спорно, а е и е установено от представеното удостоверение за наследници изх. № 497/15.03.2018 г., издадено от община Ихтиман, че С. И. е починала на 04.11.2014 г., като е наследена от двамата ищци /съпруг и дъщеря/, както и от сина си Е. И. друга дъщеря Я.Г.. От същото това удостоверение за наследници се установява, че Е. И. е починал на 22.02.2018 г., като е наследен от преживяла съпруга  и дъщеря – ответници в настоящото производство.

Съобразно приложените трудов договор № 2/17.01.2011 г., допълнително споразумение № 46/30.12.2011 г., , трудов договор № 13/31.01.2014 г. и допълнително споразумение към него от 13.07.2014 г. Д.Д.И. е била назначена за личен асистент на С. З. И. през 2011 г. и през 2014 г.

От показанията на св. Р. П., която е съсед на Д.И. и Д.И., се установява, че двамата ищци живеят в общо домакинство, като Д. се грижи за баща си, а преди това и за болната си майка. Е.И. *** след като се оженил. Идвал от време навреме със семейството си в Ихтиман. Д. пазарувала на Д., водила го на лекари.

Св. С. И., която също е съседка на ищците, потвърждава, че Е. И. в последните години се е преместил да живее в гр. София, като свидетелката твърди, че той не е помагал в грижите за Д. и С. И., които изцяло били поети от дъщеря им Д.. Според свидетелката С. И. била дълго време тежко болна, неподвижна, като за нея са се грижили Д. и Д.. Д. станала личен асистент на майка си, за да й върви трудов стаж. Е. е идвал до Ихтиман един-два пъти месечно. На погребението на С.а свидетелката разбрала, че Е.И. е болен и е опериран.

От своя страна св. Т. А., също съсед на имота, твърди, че Е. преди да почине е идвал често в Ихтиман – два, три пъти месечно. Когато майка му се разболяла той й поръчал лекарства от чужбина. Помагал на родителите си с пари. Преди 10-15 години правил ремонт на къщата. Д. през годините не е работела, гледала майка си.

От показанията на св. Ли.К., която е дъщеря на св. А., се установява, че Е. имал собствен бизнес, свързан с продажба на автомобили и докато е бил жив е посещавал родителите си в гр. Ихтиман, като в преди да почине ми е било трудно, тъй като боледувал. Според свидетелката Е. е участвал във финансовата част за гледането на С. и Д.. Споделял с К., че се дразни, че харчат много пари и не си правят достатъчно добре сметките. Финансирал ремонт на втория етаж на къщата преди 7-8 години, а Д. поела изцяло физическите грижи за майка си докато е била болна.

Съгласно заключението на допуснатата  съдебно оценителна експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективна и безпристрастна, се установява, че стойността на имота, който е бил предмет на  на договора за издръжка и гледане е 78 800 лева. Според вещото лице за сградата няма запазени строителни книжа, като за оценката е използван сравнителният метод. Вещото лице твърди, че вторият етаж от къщата е необитаем, но си личи, че е правен ремонт.

От представената от РУ на МВР Ихтиман полицейска преписка се установява, че на 09.11.2019 г. е бил подаден сигнал на тел. 112 от  С.И. за това, че не й е осигурен достъп до имота й, като от изпратените на място полицейски служители й е било оказано съдействие.  Във връзка с инцидента от показанията на св.  М.Ж. се установява, че Д.И. не допускала до къщата двама мъже и една жена, но като дошла полицията ги пуснала От своя страна св.  А. Н., който е придружавал С.И. при посещението в къщата, твърди, че Д.И. и Д.И. не искали да пуснат С. в къщата, за да вземе багаж, оставен от покойния й баща, като й казвали, че няма право да влиза там.

С оглед установените фактически обстоятелства, съдът достигна до следните правни изводи:

Между Д.И. и С. И. от една страна, и Е.И., от друга, е бил сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. В чистия си вид договорът за издръжка и гледане е ненаименован, като по по арг. от чл. 9 ЗЗД от него възникват валидни облигационни правоотношения между страните. Теорията и практиката недвусмислено приемат, че договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е двустранен и възмезден, като по него престацията на едната страна е еднократна - прехвърляне на недвижим имот, а на другата страна - за постоянно изпълнение: осигуряване на издръжка и гледане на прехвърлителя или трето лице докато са живи. Характерно за изпълнението на задължението на приобретателя е, че то следва винаги да бъде точно - непрекъснато, непосредствено и съобразено с нуждите на прехвърлителя и третото лице.  

В случая, видно от съдържанието на сключения между Д.И., С. И. и Е. И. договор, в него се съдържа уговорка, че Е. И. е изпълнил част от задължението си за издръжка под формата на подобрения и ремонти на имота на стойност 1000 лева. Тази уговорка обаче не означава,  в тази си част договорът има характер на покупко-продажба, а в другата си част, с която правото на собственост е прехвърлено срещу насрещното задължение на приемателя да дава издръжка и гледане в полза на прехвърлителите, заедно и поотделно, до края на живота им – има алеаторен характер. Това е така, защото собственикът на една вещ може да я прехвърли срещу една или няколко еднакви или разнородни престации - срещу пари, срещу друга вещ, срещу грижи и издръжка, като във всички тези случаи договорът е единен. В съдебната практика е изяснено, че специфичното при прехвърляне на вещ срещу грижа и издръжка, както за минало, така и за в бъдеще време е, че грижите и издръжка до датата на сключването му са вече престирани и те са приети от прехвърлителя такива, каквито са дадени. Нещо повече - в тези случаи прехвърлителят не може да търси по отношение на тях насрещно изпълнение, съответно обезщетение по чл. 79 ЗЗД поради неизпълнение, нито да разваля договора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД /Решение № 327 от 25.02.3015 г. на ВКС по гр. д. № 1205/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 20 от 22.07.2015 г. на ВКС по гр.д. № 1853/2014, IV г.о., ГК,Решение № 88 от 16.04.2013 г. на ВКС по гр.д. № 528/2012, IV г.о., ГК, Решение № 441 от 27.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 486/2008 г., IV г. о., ГК/.

Въпреки, че договорът за издръжка и гледане е сключен с оглед на личността на приобретателя, неговите задължения /освен ако не е уговорено противното/ преминават към наследниците му /ТР № 30/17.06.81 г., на ОСГК; Решение № 165/01.03.2010 г., по гр.д. № 71/2009 г., на III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/, т.е. след смъртта на Е. И. неговите наследници са имали задължението да изпълняват точно задълженията на наследодателя им по договора за издръжка и гледане, включително и да престират издръжка и гледане за преживялия съпруг на С. И., така както е уговорено в договора.

След смъртта на С. И. тя е наследена от дъщеря си Д.И., съпруга си Д.И., дъщеря си Я. Д.Г., както и сина си Е. И.. Това означава, че ищецът Д.И. има право да иска разваляне на договора за ½ идеална част в лично качество и на 1/8 идеална част – като наследник на С. И.. От своя страна Д.И. е активно легитимирана да иска разваляне на договора до 1/8  идеална част от имота като наследник на С. И..

Общите предпоставки за развалянето на договора включват неизпълнение на задължение от насрещната страна по договора по причина, за която длъжникът отговаря. Характерно при развалянето на договора за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане е, че ако не се изпълни задължението за издръжка и гледане, предаването на имота остава без основание (без причина). Това неизпълнение е основание да се развали договорът.

Съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителите и приобретателите по алеаторния договор не са определени в закона, като тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните. При тълкуване волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимите грижи, те се дължат цялостно. В случая, изхождайки от волеизявленията на съдоговорителите по отношение на конкретния обем на уговореното задължение, съдът приема, че е било постигнато съгласие приобретателят да осигури грижата за гледането и  издръжката на прехвърлителите.

По силата на самия договор прехвърлителите са е изпълнили задължението си за прехвърляне на собствеността върху имота (чл. 24 ЗЗД). Спорно е дали приобретателят, а след неговата смърт и ответниците са изпълнявали своите задължения за гледане и издръжка спрямо С. И. и Д.И.. Тяхна бе и тежестта на доказване на това обстоятелство. Когато задължението за издръжка и гледане е поето към повече от едно лице без да има уговорено разграничение, волята на страните е да се изпълнява общо, едновременно и неделимо. При неделимите задължения и по силата на закона (чл. 129 ЗЗД) дължимата престация трябва да се даде на всички кредитори. Неизпълнението по отношение на единия кредитор, когато е значително, е основание за разваляне на целия договор.

В договора първоначалните страни са уговорили задължението на приобретателя срещу получаването на собствеността върху имота да е за издръжка и гледане Издръжката се дължи според обстоятелствата в натура или в пари. Ако кредиторът откаже или не може да приеме изпълнение в натура, длъжникът е длъжен без прекъсване да продължи изпълнението в пари, като предоставя на кредитора ежемесечно такава сума, която е достатъчна да покрие всички нужди на кредитора от храна, режийни разноски, облекло и др. според потребностите му, като в този случай нямат значение нито финансовите възможности на кредитора, нито финансовите възможности на длъжника. Задължението за "гледане" не е било обусловено по волята на страните от настъпването на конкретни условия - напр. болест, немощ и др. С оглед особеностите на дължимата престация по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане, следва да се изтъкне, че приобретателят има задължение да се грижи за прехвърлителя, независимо дали той може сам да се обслужва.

Във всички случаи обаче, задължението за издръжка и гледане, породено от сключения между страните алеаторен договор, изисква постоянно и непрекъснато изпълнение от страна на длъжника. Ако това изпълнение е непостоянно и непълно, което води до невъзможност прехвърлителят да живее спокойно, несмущавано и без намаление на жизнения му стандарт, това неизпълнение е значително и то обосновава развалянето на договора. Длъжникът по алеаторния договор следва да осигури на прехвърлителя такава издръжка, която да е достатъчна той да посрещне всички негови насъщни нужди, което в конкретния случай не е доказано от ответниците по иска.

Възможностите на длъжника да предостави договореното също са без значение - целта на договора е нуждите на прехвърлителя на имота да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници, поради което длъжникът не може да се позовава на обективна невъзможност да предостави обещаното по договора. Липсата на парични средства за изпълнение на задължението за издръжка и гледане, било в натура, било в пари, не освобождава длъжника от отговорност. Здравословното му състояние също не води до обективна невъзможност за изпълнението на договора, доколкото той може да възложи това изпълнение на друго лице. Достатъчно е да се установи неизпълнение на договора за известен период от време, за да може да се претендира право на разваляне, което не е ограничено до размера на неизпълнената част.

В случая по делото се събраха доказателства за това, че Емил И. е  посещавал няколко пъти месечно родителите си в гр. Ихтиман след сключването на договора. Не се събраха обаче каквито и да е убедителни доказателства за това, че той е участвал в издръжката и гледането както на покойната си майка, така и на баща си. В хода на производството бе установено, че непосредствените грижи за С. И., а по настоящем за Д.И.  са били осъществявани от тяхната дъщеря Д.И.. Ползването на социални услуги сочи на неизпълнение на задължението на Е. И. да престира цялостна грижа за С. И., от която е имала нужда (в този смисъл е Решение № 165/ 01.03.2010 г. по гр.д. № 71/ 2009 г., на ВКС, III г.о.). Спорадичните посещения на приобретятеля по договора не може да се приеме за надлежно изпълнение на задълженията му по него, а не се събраха доказателства за това той да е плащал издръжка в пари. Твърденията на св. К.не са достатъчни да установят този факт след като показанията й са производни и възпроизвеждат споделеното й от Емил И..

След смъртта на приобретателя ответниците М.И. и С.И. не са поели задължението си на наследодателя си за полагане на грижи и за издръжка на Д.И..***. Дори да се приеме, че в действителност не са били допускани от Д.И. в имота и той не им е позволявал да полагат грижи за него, то в случая те не са били освободени от задълженията си по договора.

Когато прехвърлителят неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, той изпада в забава, което позволява задължението за издръжка да се изпълнява в пари, а задължението за полагане на грижи да се погаси поради невиновна невъзможност за длъжника. Неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява, според обстоятелствата – в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари. Задължението за полагане на грижи може да бъде изпълнявано само в натура и затова, ако кредиторът е в забава, то се погасява поради невъзможност, за която длъжникът не отговаря.

В хода на настоящото производство не се събраха каквито и да е доказателства за това М.И. и С.И. да са заплащали издръжка в полза на Д.И., както преди, така и след завеждането на иска, което означава, че те не са изпълнявали задълженията си като наследници на приобретателя  по договора за издръжка и гледане.

Неоснователно е възражението на ответниците за погасяване на иска по давност. Задължението за издръжка и гледане има за предмет една продължителна престация - то трябва да се изпълнява непрекъснато до смъртта на кредитора. Поради това вземането на кредитора е ставало изискуемо всеки ден до неговата смърт, който би бил начален момент на погасителната давност за това задължение. По отношение на задължението спрямо Д.И. давност не е текла, доколкото се твърди, че неизпълнението на договора е продължило към момента на предявяване на иска, а по отношение на С. И., която е починала на 04.11.2014 г., 5-годишната давност не е била изтекла, тъй като искът е предявен на 16.03.2018 г.

Ето защо съдът приема, че така предявеният иск за разваляне на сключения между Д.И., С.. И. и . И. договор за издръжка е основателен и следва да бъде уважен до размера на притежаваните от ищците идеални части от имота , а именно – 5/8 за Д.И. и 1/8 за Д.И..

 

По разноските

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът намира, че ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците сторените разноски.

В случая съдът неправилно е определил дължимата от ищците държавна такса в размер на 1050 лева. Съобразно правилото на чл. 71, ал. 2 ГПК когато предмет на делото е право на собственост или други вещни права върху имот, както и по исковете за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор с предмет вещни права върху имот и за сключване на окончателен договор с такъв предмет, размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска. По настоящото производство цената на иска се равнява на данъчната оценка на имота, по отношение на който се иска развалянето на договора за издръжка и гледане, което означава, че дължимата от ищците държавна такса е била 264,50 лева. Именно тази сума следва да бъде възложена на ответниците, а разликата – 785,50 да бъде върната на ищците.

Ответниците държат на ищците и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, както и внесения депозит за допуснатата съдебно-оценителна експертиза в размер на 200 лева.

 

Воден от горното С Ъ Д Ъ Т

 

Р Е Ш И:

 

РАЗВАЛЯ  на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД  сключения с нотариален акт № 42, том V, рег. № 4655, дело № 737/2007 г. на Нотариус С. В., рег. № 013 в Регистъра на Нотариалната камара договор между Д.Я.И., С.З. И. и Е. Д. И.  за прехвърляне правото на собственост върху УПИ /дворно място/ с площ от 241 кв. м с уредени регулационни сметки, находящ се в гр. Ихтиман, ул. „Иван Вазов“ № 34, съставляващ парцел XIV-1943 в кв. 199 по дворищно регулационния план на гр. Ихтиман, ведно с построените в имота масивна двуетажна жилищна сграда с разгърната застроена площ 220 кв. м и навес без оградни стени със застроена площ 10 кв. м срещу задължение за издръжка и гледане, до размера на 3/4 идеални части от имота.

 

ОСЪЖДА М.С.И. ЕГН ********** и С.Е.И. ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТЯТ НА Д.Я.И. ЕГН ********** и Д.Д.И. ЕГН ********** *** сумата от 1464,50 лв. /хиляда четиристотин шестдесет и четири лева и петдесет стотинки / разноски в производството.

 

ПОСТАНОВЯВА на Д.Я.И. ЕГН ********** и Д.Д.И. ЕГН ********** *** да бъде върната надвнесената държавна такса в размер на 785,50 лева.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

                                                                                              /Р. Йорданова/