№ 799
гр. Пловдив , 12.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330201472 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Блу лайн България“ ЕООД, действащо чрез
процесуалния си представител адв. П. против Наказателно постановление №
194/ 28.10.2019 г., издадено от Директора на ОДБХ - гр. Пловдив, с което на
основание чл. 48, ал. 2 от Закона за храните /отм./ вр. чл. 53 от ЗАНН на
дружеството - жалбоподател са наложени имуществени санкции, както
следва:
- 1000,00 лева за нарушение на чл. 21а, ал. 3 от ЗХ;
- 1000,00 лева за нарушение на чл. 21а, ал. 1 от ЗХ;
- 1000,00 лева за нарушение на чл.21а, ал. 2 от ЗХ;
С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като е
формулирано искане за неговата отмяна. Претендира се присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение
Въззиваемата страна, действаща чрез процесуалния си представител гл.
юрк. Ц.Б. ангажира становище за неоснователност на жалбата, респективно
моли същата да бъде оставена без уважение, като атакуваното Наказателно
постановление бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно
1
постановено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Релевира възражение за прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съдът, след като се запозна с формираната по делото доказателствена
съвкупност, обсъди доводите на страните и служебно провери правилността
на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и
НП са
1. описание на фактическите признаци на нарушението;
2. посочване на нарушените правни норми.
В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната
практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство,
аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя
предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН
очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от
обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и
лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу
тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в
максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с
тях още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента
на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН,
вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).
Наказателното постановление от своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява
аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото
наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма
и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН.
В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на
основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен
2
акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва
задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички
релевантни фактически положения, които се приемат за установени, както и
приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за
наказания субект информация следва да се съдържа в самия
правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.
От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на
изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях
са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така
и за съда начин съставомерните фактически признаци на вмененото
нарушение (време, място на извършване, конкретни фактически действия, с
които е причинен противоправния резултат, ведно с всички необходими
факти за преценка съставомерността на деянието).
В тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния
практически критерий: АУАН и НП ще съответстват на императивните
изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай,
че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по
възведената правна квалификация.
В обратния случай:
- ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни фактически
признаци от субективна и обективна страна на вменения административен
състав или
- ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се
налага да установява допълнителни фактически положения, които не са
надлежно предявени на дееца,
- или ако едва от акта на съда деецът може да разбере, за кои от неясно
описаните в АУАН и НП фактически положения реално му се повдига
административно обвинение и бива наказан
НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено
правото на защита на наказания субект.
Точно такъв е и процесният случай:
В атакуваното Наказателно постановление е изложена следната фактическа
обстановка:
При извършена съвместна проверка на 14.08.2019г. е Териториална
Дирекция „Национална сигурност’’ Пловдив и във връзка със заповед № 303/
3
14.08.2019г на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните -
Пловдив, на обект: помещения в Складова база Йока, находящ се на адрес: с.
Куртово Конаре, ул. „6-та” № 70, отдадени под наем съгласно договор за наем
от 28.02.2019г. на "Блу Лайн България" ЕООД, е установено:
Обекта разполага с три помещения. В едно от наетите помещения 8 броя
служители извършват етикетиране и опаковане в стекове на: стерилизирани
консерви „Белени домати-рязани на кубчета“, “Белени домати - цели“,
„Стерилизирана сладка царевица“. В същото помещение се съхраняват на
палети и стречовани консерви. В останалите две помещения се съхраняват
етикетирани и неетикетирани консерви в стъклени буркани и кутии.
Опис на неетикетирани консерви с различна маркировка на кутията,
които се съхраняват в трите помещения, както следва:
1.Неетикетирани консерви с различна маркировка на кутията: 18 751 броя в
първото помещение;
2.Неетикетирани консерви с различна маркировка на кутията: 7 944 броя
във второто помещение;
3.Неетикетирани консерви с различна маркировка на кутията - 2 572 броя в
третото помещение. /В АУАН посочени като 82 572 броя/.
Опис на етикетираните консерви в стъклени буркани и кутии с
различна маркировка на опаковката, които се съхраняват в трите
помещения, както следва:
Опис на наличните консерви в първото помещение:
1.1.Грах - 400гр., произведено в ЕС за „Био Аз Къмпани" ЕООД, гр.София,
ж.к. „Овча Купел": L 20042018, най-добър 20.04.2020-2604
1.2.Белени домати цели - нето 400 гр. произведено в ЕС за „Био Аз
Къмпани" ЕООД, гр.София, ж.к. „Овча Купел": L 24042018, най-добър
24.04.2020-1118 броя;
1.3.Белени домати рязани на кубчета- нето 400 гр., произведено в ЕС за
„Био Аз Къмпани" ЕООД гр.София, ж.к. „Овча Купел": L 25042018, най-
добър 25.04.2020-1619 броя;
1.4. Червено цвекло на парчета в стъклени буркани от 2650 мл, без етикети:
-199 броя;
1.5.Селска салата стъклен буркан - нето 1680мл, произведен от
„Неоконс"ООД, с. Войводиново, ул. Стопански двор №1 - L191216 и най-
4
добър до 19.12.18 - 26 броя;
1.6.Печена белена капия стъклен буркан - нето 2650 мл, произведен от
„Неоконс"ООД , с. Войводиново, ул. Стопански двор №1, L354 и най-добър
до 17.12.18 - 3 броя.
Във второ помещение, което граничи с рампа за експедиция има
складирани на палети стерилизирани консерви от белени домати, сладка
царевица, плодови мусове, сладък кетчуп, както и складирани следните
консерви:
2.1.Сладка царевица - 400гр., произведено в ЕС за „Био Аз Къмпани"
ЕООД гр.София. ж.к. „Овча Купел" : L 230418, най-добър 20.04.2020-2016
броя; и L 18.177.206, най-добър 31.08.2020-3264 броя;
2.2.Кетчуп сладък - 900 гр, производител „Дафтона“ Полша, дистрибутор
„Блу Лайн България“ ЕООД, гр. Бургас, ул. „Лазур“№ 46: L 1005 2020, най-
добър 10.05.2020- 600 броя;
2.3.Белени домати рязани на кубчета- нето 400 гр. произведено в ЕС за
„Био Аз Къмпани" ЕООД гр.София, ж.к.„Овча Kyпел": L 25042018, най-добър
25.04.2020 -1920 броя;
2.4.Сладка царевица - 400гр, производител „Дафтона“ Полша, -L 04092022,
най- добър 04.09.2022 -1440 броя;
2.5.Мус- ябълка, тиква, банан, спанак, киви 100 мл. производител
„Дафтона“ Полша, дистрибутор „Блу Лайн България"ЕООД. гр. Бургас, ул.
„Лазур“'№46 с
-L 19.02.2020, най-добър 19.02.2020-2880 броя
-L 20.02.2020, най-добър 20.02.2020-5760 броя
-L 18.02.2020, най-добър 18.02.2020-5760 броя
2.6. Мус - ябълка, банан, ягода -100 мл, производител „Дафтона“ Полша,
дистрибутор „Блу Лайн България“ ЕООД, гр. Бургас, ул. „Лазур“ № 46
-L 14.02.2020, най-добър 14.02.2020-11520 броя
-L 15.02.2020, най-добър 15.02.2020-2880 броя
-L 15.02.2020, най-добър 15.02.2020-5760 броя
-L 17.01.2020, най-добър 17.01.2020-1800 броя
2.7.Мус - ябълка, праскова банан, маракуя - 100 мл, производител
„Дафтона“ Полша, дистрибутор „Блу Лайн България“ ЕООД, гр. Бургас, ул.
„Лазур“‘№46 с –L 12.02.2020 г., най-добър 12.02.2020 - 5736 броя;
2.8. Мус - ябълка, морков манго-100 мл, производител „Дафтона“ Полша,
5
дистрибутор „Блу Лайн България“ЕООД. гр. Бургас, ул. „Лазур“ “№46 с
-L 07.03.2020, най-добър 07.03.2020-5760 броя
-L 28.01.2020, най-добър 28.01.2020-2880 броя
-L 29.01.2020, най-добър 29.01.2020-5760 броя
2.9.Мус - ябълка, праскова банан, морков, маракуя -100 мл, производител
„Дафтона“ Полша, дистрибутор „Блу Лайн България“‘ЕООД. гр. Бургас, ул.
„Лазур“№ 46 с - L 12.02.2020, най-добър 12.02.2020 -2880 броя;
2.10. Мус - ябълка, банан, вишна-100 мл. производител „Дафтона“ Полша,
дистрибутор „Блу Лайн България" ЕООД, гр. Бургас, ул. „Лазур“ № 46 с
- L 31.01.2020, най-добър 31.01.2020- 8640 броя
- L 01.02.2020, най-добър 01.02.2020-2880 броя
2.11.Мус - ябълка, круша, слива -100 мл, производител „Дафтона“ Полша,
дистрибутор „Блу Лайн България“ ЕООД, гр. Бургас, ул. „Лазур“ №46 с L
18.03.2020, най-добър 18.03.2020- 8640 броя
2.12.Мус - ябълка, малина, боровинка,банан -100 мл, производител
„Дафтона“ Полша, дистрибутор „Блу Лайн България“ ЕООД, гр. Бургас, ул.
„Лазур“ №46 с
- L 06.02.2020, най-добър 06.02.2020 - 6960 броя
2.13.Мус - ябълка, манго-100 мл., производител „Дафтона“ Полша,
дистрибутор „Блу Лайн България“ ЕООД, гр. Бургас, ул. „Лазур“ № 46 с - L
23.01.2020, най-добър 23.01.2020-5760 броя;
2.14.Мус - ябълка, тиква, банан-100 мл, производител „Дафтона“ Полша,
дистрибутор „Блу Лайн България“ ЕООД, гр. Бургас, ул. „Лазур“ №46 с L
08.02.2020, най-добър 08.02.2020 - 6320 броя.
В трето помещение, което се води като вътрешен склад, се
съхраняват:
3.1.Домат - кутии 2,5 кг. производител „Дафтона“ Полша - най-добър
16.08.2021- 3 броя;
3.2.Леща- кутии 2,6 кг, производител „Дафтона“ Полша - най-добър
20.11.2021- 1 броя;
3.3.Черен фасул-кутии 2.6 кг, производител „Дафтона“ Полша - най-добър
29.17.2020 - 30 броя;
3.4.Шарен фасул - кутии 2,6 кг, производител „Дафтона“ Полша - най-
добър 17.02.2020 - 36 броя;
3.5.Бял фасул - кутии 2,6 кг. производител „Дафтона“ Полша - най-добър
6
20.07.2020 - 36 броя;
3.6.Сладка царевица - 400гр, производител „Дафтона“ Полша, - най-добър
14.09.2020 - 22 броя;
3.7.Доматен сок - 330 мл, производител „Дафтона“ Полша - най-добър
18.04.2020- 3024 броя;
3.8.Доматен сок - 330 мл, производител „Дафтона“ Полша - L023031 В- 48
броя
3.9.Доматен сок лют- 330 мл, производител „Дафтона“ Полша - L17042020
- 5124 броя;
3.10. Сос Булонски- 550 мл. производител „Дафтона“ Полша - L09042021 -
3900 броя;
3.11. Сос Неаполитански- 550 мл, производител „Дафтона“ Полша -
L11042021 -3894 броя;
3.12.Кетчуп Лют- 900 мл, производител „Дафтона“ Полша - L10052020-
1872 броя
3.13.Кетчуп Сладък- 900 мл, производител „Дафтона“ Полша - L10052020 -
1248 броя;
3.14.Сос Барбекю - 900 мл, производител „Дафтона“ Полша - L10052020 -
1872 броя;
3.15. Сос Ремулад - 850 мл, производител „Дафтона“ Полша - L09052020-
1872 броя;
3.16.Сос 1000 острова - 850 мл, производител „Дафтона“ Полша -
L09052020 -1872 броя;
3.17.Сос Мексикански -900 мл, производител „Дафтона“ Полша -
L11052020-1872 броя;
3.18.Сос Американски -850 мл, производител „Дафтона“ Полша -
L09092020 - 1872 броя;
3.19.Сос Чеснов -850 мд, производител „Дафтона“ Полша – L09052020 -
1872 броя;
3.20.Зелен грах - отцедено тегло 1,745 кг, производител „Дафтона“ Полша
- L10072020 - 29 броя;
3.21.Червен фасул- отцедено тегло 1.6 кг, производител „Дафтона“ Полша
- L28072020 - 30 броя;
3.22. Нахут - отцедено тегло 1,6 кг, производител „Дафтона“ Полша -
L13062020 - 30 броя;
7
3.23.Бял фасул - отцедено тегло 400 гр. производител „Дафтона“ Полша -
L09042022- 1386 броя;
3.24. Червен фасул - отцедено тегло 400 гр, производител „Дафтона“
Полша - L05042022 - 1356 броя;
3.25.Грах - отцедено тегло 400 гр, производител „Дафтона“ Полша
L26082020 - 1656 броя;
3.26. Печена белена капия стъклен буркан- нето 2650 мл -378 броя;
3.27. Селска салата стъклен буркан- нето 1680мл - 338 броя;
За гореописаните консерви в стъклени буркани и кутии в обекта няма
налични търговски документи. Не се представят записи при експедиция
/изходящ контрол/ и не се издават търговски документи с данни и срок на
годност.
Операторът на храните не е осигурил възможност за проследяване на
храните и не съхранява информация за производителите и търговците на
храни, на които е доставил своите продукти.
В момента на проверката, на територията на склада, не се представя
системата за самоконтрол и записи към същата.
Въз основа на гореизложеното, административно наказващият орган
приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 21а, ал. 3, чл. 21а, ал. 1 и чл. 21а,
ал. 2 от Закона за храните /отменен/, поради което и на основание чл. 48, ал. 2
от Закона за харните наложил на дружеството - жалбоподател имуществени
санкции за всяко едно от нарушенията в общ размер – 3000 лева.
Съдът като анализира съдържанието на процесните АУАН и НП и при
съблюдаване на гореизложените принципни положения и законови
изисквания намира на първо място за основателни възраженията на
процесуалния представител на жалбоподателя за нарушение на чл. 42, т. 3 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото в процесните АУАН и НП липсва
надлежно и изрично отбелязване на датата, която административно -
наказващият орган е приел, че е датата на която са извършени трите процесни
нарушения.
В тази връзка следва да се подчертае, че датата /времето/ на извършване
на деянието по смисъла на чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН е съществен
реквизит, както на АУАН, така и на НП, доколкото спрямо него се отмерват
редица процесуални и материални срокове (например чл. 34 ЗАНН),
8
относими към отговорността на дееца.
Освен това в трайната съдебна практика е прието, че деянието
представлява съвкупност от телодвижения, извършени под контрола на
съзнанието в дадено време, на дадено място при единство на обстановката и в
резултат на единно или подновяващо се решение.
Така изрично Решение № 93 от 24.II.1977 г. по н. д. № 64/77 г., I н. о. на
ВС, Решение № 52 от 21.06.2002 г. по н. д. № 667 от 2001 г., I н.о., на ВКС,
Решение № 20 от 01.02.2016 г. по н. д. № 16 / 2016 г. на 3-то нак. отделение на
ВКС, Решение № 202/ 04 юни 2015 год. по н.д № 290/2015 год. на ВКС.
От цитираното определение следва, че мястото и времето на извършване на
деянието са съществен негов характеризиращ белег, елемент от
индивидуализацията на същото и отграничаващ го от останалите деяния.
Дори и да е извършена идентична система от телодвижения, като вид и
последователност, ако мястото и времето на извършването им е различно, то
би се касаело за различно деяние. Предвид спецификата на конкретния казус
следва да се съобразява и правната същност на вменените нарушения,
доколкото в процесните АУАН и НП изрично е посочено, че се касае за
съхранение на консерви, което изпълнително деяние разкрива белезите на
продължено /трайно/ административно нарушение. Ето защо от
изключителна важност е административно – наказващият орган по ясен и
недвусмислен начин да опише коя дата приема като начало/ извършване на
нарушенията.
Допълнително - при липса на посочване на дата на извършване на
деянието в НП съдът се поставя в невъзможност да провери:
- налице ли е идентитет между деянието, за което деецът е наказан с НП и
това, за което му е повдигнато административно обвинение с АУАН;
- налице ли е идентитет между деянието, за което е наказан дееца и това,
което се установява от доказателствата по делото;
- не е ли нарушен принципа не бис ин идем, забраняващ наказването на
дееца два пъти за едно и също нещо;
- верността на фактическите изводи на наказващия орган, доколкото в
процеса на доказване (при липса на яснота на коя дата се твърди да е
извършено деянието) се внася прекалено голяма неяснота и неопределеност,
изключващи несъмнеността на фактическите изводи, а както е ноторно
известно по аргумент от чл. 303, ал.1 НПК, вр, чл. 84 ЗАНН административно
9
наказателната отговорност не може да почива върху предположения.
В този смисъл липсата на посочване на дата /време/ на извършаване на
нарушението в НП:
- не само ограничава правото на защита на наказаното лице, доколкото
същото е принудено да гадае за деяние с какви точно фактически параметри е
подведено под отговорност,
- но и съществено затруднява до степен на невъзможност контролните
правомощия на съда по преценка за законосъобразност на НП, което се явява
безусловно основание за неговата отмяна.
На следващо място, основателно е и възражението, че в атакуваното
Наказателно постановление липсва надлежно описание на качеството в което
административно – наказващият орган е приел, че дружеството –
жалбоподател действа. Разпоредбата на чл. 21а от Закона за храните
/отменен/ изисква субекта на визираните в нея административни нарушения
да притежава качеството - търговец или производител на храни. В този
смисъл не може да се приеме, че посоченото качество – оператор на храни, по
отношение на което липсва легална дефиниция, покрива белезите на
търговец на храни по смисъла на пар. 1, т. 61 от ЗХ /отм./, според който това
е всяко физическо или юридическо лице, което се занимава с търговия на
храни по смисъла на т. 60. Според последната – търговията е процес на внос,
износ, съхранение, транспорт, продажба и представяне за продажба на храни,
предлагане на храни в места за обществено хранене, както и предоставяне на
потребителите на безплатни мостри от храни.
В аспект на горното, като друг дефицит на изложеното в процесните АУАН
и НП се установи и липсата на изложение за това каква е дейността на
дружеството - жалбоподател – преработка, производство или дистрибуция на
храни. Това, че на няколко места са описани етикитирани консерви с
отбелязване, че съответния хранителен продукт има за дистрибутор
дружеството – жалбоподател не освобождава от задължение съставителя на
акта и административно – наказващият орган да установят и надлежно
опишат качеството и дейността на санкционираното лице. В тази връзка
впечатление правят и показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие актосъставител – свид. Я., че при извършване на процесната
проверка е липсвал представител на дружеството – жалбоподател,
проверяващите лично и непосредствено не са изследвали въпроса за това
10
каква е дейността на дружеството, а са получили информация от ТДНС.
Отделно от това в АУАН и НП е описана дейност по етикитиране и
опаковане на стекове на стерилизирани консерви „Белени домати-рязани на
кубчета“, “Белени домати - цели“, „Стерилизирана сладка царевица“ от осем
броя служители, за които липсва изрично посочване на кого са служители –
дали на дружеството – жалбоподател, на дружеството – наемодател
/собственик на склада/ или на трето лице.
В случая констатираните пороци при описание на нарушението в АУАН и
НП няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се
касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение,
което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е
от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.
Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно
установи и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, при
положение, че те изобщо не са посочени или са погрешно индивидуализирани
в АУАН и НП, то същият би влезнал в непреодолимо противоречие с
контролно - отменителните си правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН
и на практика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на
наказващия орган.
Действително в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е предвидена възможност с НП да се
санират пороци, допуснати в административно наказателното производство,
стига да са установени по несъмнен начин извършването на деянието,
нарушителят и неговата вина. Доколкото обаче, в процесния случай,
пороците, сред които и този свързан с индивидуализацията на датата на
извършване на нарушението са относими към самото НП, то член 53, ал.2
ЗАНН се явява неприложим.
Гореизложеното обуславя незаконосъобразността на издаденото НП,
поради което същото следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 600
лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството,
доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна
11
защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, като следва да се вземе предвид, че с оглед:
- действителната фактическа и правна сложност на делото, която е ниска и
не се отличава от типичната за подобен вид нарушения;
- имуществения интерес от водене на делото – имуществени санкции в
общ размер от 3000 лева;
- вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно
изготвяне на жалбата и процесуално представителство в открито заседание
следва да се присъди минималния размер съгласно чл. 18, ал.2 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за адвокатска
защита и съдействие, изразило се не само в изготвяне на жалбата, но и реално
процесуално представителство.
Жалбоподателят претендира възнаграждение за осъществена защита по
отношение на три вменени му във вина нарушения, за които НП е отменено.
Известна правна основа за тези претенции има в разпоредбата на чл. 2, ал.
5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
която е предвидено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно
вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
Видно от текста на нормата обаче, тя намира приложение само по
граждански, но не и по административно- наказателни дела.
Този извод следва от:
- препращащата норма на чл. 84 ЗАНН, според която в процеса по ЗАНН
субсидиарно приложение досежно разноските намират правилата на общия
наказателен процес по НПК;
- систематичното място на нормата на чл. 18 от Наредбата, касаеща
възнаграждението по дела от административно-наказателен характер. Тя се
намира не в раздел трети уреждащ възнагражденията по граждански и
административни дела, а в раздел четвърти, регулиращ наказателните
производства. От това систематично място по един недвусмислен начин
следва, че правилата за гражданските производства не намират приложение в
процеса по ЗАНН.
Действително нормата на чл. 2, ал.5 от Наредбата се намира в раздел
12
първи - общи разпоредби, но самото и съдържание свежда приложното й поле
само до граждански дела.
Не може да се отрече също така, че чл. 18, ал.1 и ал.2 от Наредбата
препращат към чл. 7, ал.2 от същата, намиращ се в раздела за гражданските
производства. При внимателен прочит, обаче се установява, че препращането
е само към конкретните размери на минималните възнаграждения на база
стойността на санкцията или обезщетението, но не и към цялостния ред и
механизъм за присъждане на адвокатско възнаграждение по граждански
дела.
В чл. 18 от Наредбата не е изрично уредена хипотезата как следва да се
процедира, ако с едно и също наказателно постановление деецът е наказан за
повече от едно самостоятелни нарушения.
При това положение, по аргумент от чл. 84 ЗАНН субсидиарно
приложение следва да намери чл. 13, ал. 3 от Наредбата, според който при
процесуално представителство и защита в рамките на едно дело по няколко
обвинения минималното възнаграждение, предвидено за най-тежкото
обвинение, се увеличава с 1/2.
При приложението на тази норма се получава справедлив баланс между
интересите на всички страни:
-защитникът получава достойно възнаграждение за труда си, включващ
защита по няколко самостоятелни нарушения;
-жалбоподателят бива обезщетен в максимална степен за вредите, които се
явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издадения от
администрацията санкционен акт;
-не се достига до прекомерно засягане на финансовите интереси на
държавата, чрез бюджета на органа, върху който следва да се възложи
заплащането на адвокатския хонорар;
-отчита се обстоятелство, че отделните нарушения са извършени с едно
деяние, при общи подлежащи на доказвани факти и са обективирани в един и
същи АУАН и едно и също НП, което в повечето случаи предполага общност
на евентуално налични процесуални пороци.
-отчита се обстоятелството, че макар и извършени с едно деяние,
отделните нарушения са с различна правна квалификация, което предполага
допълнителни усилия за защита по всяко едно от тях. В този смисъл
13
присъждането на възнаграждение в минимален размер 300 лева независимо
дали се осъществява защита по едно или няколко самостоятелни нарушения
би се явило несправедливо.
В аспект на горното при приложение на чл. 13, ал. 3 от Наредбата този
размер следва да се завиши с ½ на 450 лева, като именно този размер следва
да се присъди.
Претенцията за разноски за разликата до пълно претендирания размер от
600 лева следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 194/ 28.10.2019 г., издадено от
Директора на ОДБХ - гр. Пловдив, с което на основание чл. 48, ал. 2 от
Закона за храните /отм./ вр. чл. 53 от ЗАНН на „БЛУ ЛАЙН БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК ********* са наложени имуществени санкции, както следва:
- 1000,00 лева за нарушение на чл. 21а, ал. 3 от ЗХ;
- 1000,00 лева за нарушение на чл. 21а, ал. 1 от ЗХ;
- 1000,00 лева за нарушение на чл.21а, ал. 2 от ЗХ;
ОСЪЖДА Областна Дирекция по безопасност на храните – Пловдив ДА
ЗАПЛАТИ на „БЛУ ЛАЙН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от
450,00 /четиристотин и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Районен
съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
14