№ 3342
гр. София, 21.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. И.А
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №
20231110119705 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от М. И. Б. срещу Държавен музикален и балетен център – София
осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 7200 лева, представляваща наемна цена по договора за наем от 23.12.2009 г. за
периода от 11.04.2020 г. до 15.03.2023 г., претендирана като частична претенция от общо
дължимата сума от 16 708 лева за периода от 19.12.2017 г. до 15.03.2023 г., ведно законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.04.2023
г. до окончателното плащане и сумата от 800 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 11.04.2020 г. до 11.04.2023 г., кумулативно обективно съединени с предявени от
Държавен музикален и балетен център – София срещу М. И. Б.: 1). по реда на чл. 212 ГПК
инцидентен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за
прогласяване недействителността – нищожността на договор за наем от 23.12.2009 г. поради
невъзможен предмет, обусловена от липсата на предмет, евентуално правна невъзможност
на предмета и 2). насрещен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 2280 лева – частична претенция от общо дължимата сума от 18 972 лева,
представляваща сума, платена от ищеца под формата на месечни наемни вноски по договор
за наем от 23.12.2009 г., респ. получена от ответника без основание за това – поради
недействителността на договора за наем.
Ищецът М. И. Б. твърди, на 23.12.2009 г. между него, в качеството му на наемодател и
ДМТ „Стефан Македонски“ – понастоящем Държавен музикален и балетен център – София,
в качеството му на наемател, е сключен договор за наем, по силата на който на ответната
страна е предоставен за временно и възмездно ползване проход с широчина от 2 м. от
фасадата на театъра, като авариен изход, намиращ се в поземления имот, собственост на
ищеца – ½ ид. част от дворно място с административен адрес: /адрес/, съставляващо УПИ с
пл. № 7 в кв. 533. Посочва се, че след сключване на договора за наем и конкретно за периода
23.12.2009 г. до 19.12.20187 г. в изпълнение на договорните си задължения ответната страна
заплатила на ищеца като наемна цена сума в общ размер от 15 092 лева и конкретно за 159
месеца с месечен наем от по 200 лева. Излага се, че последното извършено плащане е
направено на 19.12.2017 г., след което наемателят преустановил плащанията. Поддържа се,
че за периода от 19.12.2017 г. до 15.03.2023 г. дължимите от ДМБЦ и неплатени наемни
вноски по договора възлизат на сумата от общо 16 708 лева. Твърди се, че въпреки
отправена нотариална покана от ищеца М. Б. и получена от ответната страна на 04.04.2023 г.
за заплащане на дължимите суми последните останали незаплатени. Ето защо, ищецът
1
отправя искане за осъждане на Държавен музикален и балетен център да му заплати сумата
от 7200 лева, представляваща наемна цена по договора за наем за периода от 11.04.2020 г. до
15.03.2023 г., претендирана като частична претенция от общо дължимата сума от 16708 лева
за периода от 19.12.2017 г. до 15.03.2023 г., както и сумата от 800 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 11.04.2020 г. до 11.04.2023 г. Намира за дължима и претендира
и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 12.04.2023 г. до окончателното плащане.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът Държавен
музикален и балетен център – София, чрез пълномощника си юрк. В., оспорва исковите
претенции като недопустими, а по същество и неоснователни. Изтъква, че според
представения от ищеца нотариален акт за собственост същият е собственик на ½ ид. част от
дворното място, находящо се в съседство със стопанисвания от ответната страна, като
правоприемник на ДМТ „Стефан Македонски“ имот, последният публична държавна
собственост. Посочва, че в случая няма данни ищецът да представлява и останалите
собственици на имота, което прави предявените от него искове недопустими поради липсата
на представителна власт от собствениците на останалата идеална часдт от имота. Намира
исковете за недопустими, тъй като се касае за ползване на имот, публична държавна
собственост, описан в АДС № 06236/04.06.2007 г., поради което и не може да бъде обект на
разпореждане, нито да се придобива по давност. Счита, че ДМБЦ – София не е процесуално
легитимирана страна в производството, намирайки, че такава на основание чл. 31, ал. 1 и ал.
2 ГПК следва да бъде министърът на регионалното развитие и благоустройството, респ.
министърът на финансите или министърът на културата. По същество оспорва исковете с
довод, че процесният договор за наем е нищожен поради липсата на индивидуализация на
наетата вещ, а оттук и поради липсата на предмет на договора. Дори и да се приеме, че не е
налице сочената недействителност, то договорът за наем не може да произведе действие за
период по-дълъг от 3 години съгласно чл. 229, ал. 2 ЗЗД. Посочва се, че на ДМБЦ е
предоставен за стопанисване и управление имот с площ от 3657 кв.м., представляващ имот с
идентификатор 68134.406.10, с акт за държавна собственост от 20.11.1997 г., който имот е
публична държавна собственост и съгласно чл. 7, ал. 1 ЗДС не може да бъде обект на
разпореждане. Ето защо, договорът за наем, имащ за предмет този имот, изваден от
граждански оборот, се явява нищожен поради невъзможен предмет на основание чл. 26, ал.
2 ЗЗД. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на исковете като
недопустими и неоснователни.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответната страна са депозирани насрещен иск и
инцидентен установителен иск по чл. 212 ГПК, предявени срещу ищеца по делото М. И. Б..
В исковата молба, обективираща установителната претенция, Държавен музикален и
балетен център – София посочва, че договорът за наем от 23.12.2009 г., на който ищецът
основава претенциите си и имащ за предмет предоставяне ползването на наемателя на
проход с широчина от 2 м., считано от фасадата на театъра, като авариен изход, е нищожен
поради липсата на предмет на договора. В тази връзка твърди, че липсва надлежна
индивидуализация на отдадения под наем имот – какво представлява вещта, къде се намира
същата, каква е площта й, какви са границите й, което означава липса на предмет на този
договор, доколкото индивидуализацията на вещта е част от същественото съдържание на
договора за наем. Наред с това оспорва валидността на договора и поради невъзможен
предмет, изтъквайки, че по делото не може да се установи дали предоставеният за ползване
имот – проход с широчина от 2 м., считано от фасадата на театъра е част от имота, описан в
нотариалния акт от 16.03.2000 г., на който ищецът основава правата си или е част от
съседния имот, описан в АДС № 00451/20.11.1997 г., представляващ публична държавна
собственост, предоставен за стопанисване и управление на ДМБЦ и представляващ имот с
идентификатор 68134.406.10, съседен на имот с идентификатор 68134.406.6 с
административен адрес: /адрес/. Излага се, че след издаването му от областния управител
през 1997 г. АДС не е променян по отношение на актуваната в същия площ на имота от 3657
кв.м., като по силата на чл. 5, ал. 2 ЗДС се ползва удостоверителна сила относно правото на
2
собственост върху имота. Сочи се, че съгласно скица, издадена на 31.05.2023 г. от СГКК –
гр. София не е налице промяна и в имот с идентификатор 68134.406.6, от който ищецът
притежава ½ ид. част. Твърди се, че от представените по делото доказателства следва, че
описания имот в договора за наем е част от имот – публична държавна собственост. Ето
защо, договорът за наем, на който се позовава М. Б. е нищожен поради невъзможен предмет,
тъй като се отнася до имот – публична държавна собственост, който обект съгласно чл. 7, ал.
2 ЗДС е изваден от гражданския оборот. В исковата молба, с която се предявява
установителния иск, ответната страна отново се позовава на разпоредбата на чл. 229, ал. 3
ЗЗД, намирайки, че процесният договор за наем има действие само за три години, тъй като
ищецът, като собственик само на ½ ид. част от имота, има права само за обикновено
управление на вещта, каквото е отдаването й под наем за срок до 3 години. Предвид това
договорът е преустановил действието си след изтичане на този тригодишен срок. Наред с
това, ДМБЦ – София, чрез своя директор също има право да извършва действия на
обикновено управление. С тези съображения ищецът по инцидентния установителен иск
отправя искане за прогласяване недействителността на договора за наем от 23.12.2019 г.
поради поради невъзможен предмет, обусловена от липсата на предмет, евентуално правната
невъзможност на същия, считайки, че произнасянето по този иск има преюдициално
значение спрямо първоначалните искове.
В насрещната искова молба ДМБЦ-София излага идентични твърдения на изложените
в отговора на исковата молба и в молбата с предявения инцидентен иск относно
недействителността на договора за наем от 23.12.2009 г., предвид липсата на предмет на
договора, евентуално правната невъзможност на последния. Наред с това се сочи, че дори
договорът да е действителен, то последният има действие само за срок от 3 години, на
основание чл. 229, ал. 3 ГПК. Излага се, че с оглед недействителността на договора М. Б.
дължи връщане на ДМБЦ-София на сума в общ размер от 18 972 лева, представляваща
недължимо платена сума в периода 08.02.2010 г. – 19.12.2017 г., получена от ответника без
основание и подлежаща на връщане. С тези доводи се отправя искане за осъждане на
ответната страна по насрещния иск за заплащане на ищеца на сумата от 2280 лева –
частична претенция от общо дължимата сума от 18972 лева, като платена от ищеца под
формата на месечни наемни вноски по договор за наем от 23.12.2009 г., респ. получена от
ответника без основание за това, предвид недействителността на договора.
По разпореждане на съда препис от исковите молби, обективиращи предявените
инцидентен установителен и насрещен иск са изпратени на ответната страна и ищец по
първоначалните искове М. Б. с оглед възможността за депозиране на писмени отговори.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото са подадени писмени отговори от ответника,
чрез пълномощника му адв. М. М., с които исковете са оспорени като неоснователни.
Ответникът възразява срещу твърдението на Държавен музикален и балетен център – София
за недействителността на договора за наем от 23.12.2009 г. Конкретно оспорва представеният
от ищеца акт за държавна собственост да касае публична такава с довод относно
нищожността на забележката по т. 17 от АДС № 451/20.11.1997 г., поради липсата на
надлежно изявление на компетентен орган, с довод, че се касе за имот – частна държавна
собственост. Твърди се, че с договора за наем е предоставен за ползване част от имот,
собственост на ответника Б., а не имот – държавна собственост. Сочи се, че от подписване
на договора до настоящия момент от наемателя не е оспорено ползването на тази вещ,
какъвто спор не е имало и в продължение на 8 години - до 2017 г. Счита, че отдадения под
наем имот е надлежно индивидуализиран с договора, като представлява проход с широчина
от 2 м., започващ от фасадата на сградата на театъра и преминаващ през имота на ищеца,
който проход се използва като авариен изход на театъра. Поддържа, че предоставеният за
ползване имот е част от собствения на ищеца по първоначалните искове имот и не се намира
в имота, предоставен за ползване и управление на ДМБЦС. Във връзка с предявения
насрещен иск ответникът оспорва наведените твърдения за нищожност на договора за наем
от 23.12.2009 г. поради липсата на предмет, респ. поради невъзможност на предмета му.
Въвежда и правопогасяващо възражение с довод за изтекла погасителна давност за
3
вземането, считано от датата на последно извършеното плащане от наемателя на 17.12.2019
г. до предявяване на насрещната искова молба, порази изтичане на период от време по-дълъг
от 5 години. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, при извършената служебна проверка по реда на чл. 140 ГПК относно
редовността на исковата молба и допустимостта на предявените със същата претенции,
предвид изричните доводи, изложени в депозирания писмен отговор, намира, че с оглед
изложените от ищеца твърдения относно основанието, на което претендира процесните
суми за главница и договорна лихва, а именно договор за наем, предявените първоначални
искове се явяват процесуално допустими и насочени към процесуално легитимирана страна-
сочения правоприемник на насрещната страна по твърдяното договорно правоотношение,
като наемател. Твърденията на ответната страна, че и други лица притежават право на
собственост върху имот, част от който е отдаденият под наем, респ., че отдаденият под наем
обект е публична държавна собственост, изведена от гражданския оборот, касаят спора по
същество и основателността на заявените претенции, но не и тяхната допустимост. По
отношение на процесуалното представителство на ответната страна по делото съдът
съобрази, че в настоящия случай се касае за предявени искови претенции, имащи за предмет
парични вземания, произтичащи от облигационно правоотношение – договор за наем, с
твърдение, че насрещна страна по правоотношението е именно ответникът, поради което в
случая не намира приложение разпоредбата на чл. 31 ГПК относно представителството на
Държавата в процеса, тъй като не се касае за спор за собственост върху имот – държавна
собственост. Ето защо, изложеното в особеното искане на ответника за привличане на
Държавата, чрез съответните министри за участие в процеса на основание чл. 31 ГПК, се
явява неоснователно.
По отношение на заявените от ответната страна инцидентен установителен иск и
насрещен иск, съдът намира, че като предявени в срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК и
съответно имаща за предмет прогласяване недействителността на договора за наем, от
произнасянето по която претенция зависи изходът на делото по първоначално предявените –
арг. чл. 212 ГПК (по отношение на инцидентния установителен иск), респ. налице е връзка
на насрещната искова претенция с първоначалната такава и искът е родово подсъден на
районен съд като първа инстанция – арг. чл. 211, ал. 1 ГПК, то същите следва да бъдат
приети за съвместно разглеждане в настоящото производство наред с първоначалните
искове.
На ищеца по насрещния иск следва да бъдат дадени указания да уточни по реда на чл.
145 ГПК искането си за заплащане на законна лихва, като посочи дали се касае за законна
лихва върху главницата, считано от подаване на насрещната искова молба до окончателното
плащане или за друг вид претенция.
На ответната страна Държавен музикален и балетен център – София следва да бъде
указано да уточни изложеното в т. 3 от особените искания в отговора на исковата молба
относно привличане на министъра на културата за участие в процеса, обосновано с довод, че
Министерство на културата е вписано като ползвател на имота, като уточни дали се отправя
нарочно искане към съда за привличане на това лице за участие в процеса - в какво качество
и на какво основание , да се посочи дали искането касае Министерство на културата,
представлявано от министъра на културата, както и да се изложи фактическото основание,
поради което ответникът твърди, че е налице правен интерес от участие на това трето лице в
процеса.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни
искове, както следва:
По инцидентния установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1
ГПК:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, правния
си интерес от търсеното установяване, както и твърденията си относно недействителността
4
на договора и конкретно, че последният има за предмет вещ – публична държавна
собственост, при което в тежест на ответната страна е да установи действителността на
договора за наем от 23.12.2009 г. – наличието на фактически и правно възможен предмет на
сделката, както и довода си за нищожност на забележката по т. 17 АДС от 20.11.1997 г.
поради липса на надлежно изявление на компетентен орган.
УКАЗВА на ищеца по иска, че не сочи доказателства относно твърденията си, че
имотът, обект на договора за наем, е част от площта на имот-публична държавна
собственост съгласно Акт за държавна собственост № 00451/20.11.1997 г.
По иска с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
следните обстоятелства: 1). възникването и съществуването през спорния период на валидно
облигационно правоотношение между него и ответника (в т.ч. като правоприемник на
първоначалния наемател) по договор за наем от 23.12.2009 г. за предоставяне за временно и
възмездно ползване на процесния недвижим имот – проход със ширина от 2 м., предоставен
като авариен изход и разположен в дворно място с адрес: гр. София, ул. „Врабча“ № 24
срещу заплащането на твърдяната наемна цена; 2). изпълнение на задължението на ищеца
по договора за наем, изразяващо се в реално предоставяне на ответника за временно
ползване на наетия имот за исковия период, при което за ответника е възникнало
задължението за заплащане на месечен наем за исковия период; 3). неговия размер; 4).
настъпване на изискуемостта на вземането.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
възраженията си, в частност, че договорът за наем е сключен от лица, които могат да
извършват само действия по обикновено управление, респ., че е заплатил наема за периода,
в случай на такива твърдения.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
следните обстоятелства: 1). възникването на главен дълг; 2). изпадане на ответната страна в
забава и 3). размера на търсеното обезщетение.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
възраженията си, респ., че е заплатил сумата, в случай на такива твърдения.
По насрещния осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване:
получаване от ответника на процесната сума, както и, че това е осъществено при липса на
правно основание, респ. наличието на основание за спиране/прекъсване на давонстния срок
за вземането.
При установяване на тези факти, в тежест на ответника е да установи наличието на
основание за получаване и последващо задържане на сумата.
С оглед твърденията, изложени от всяка от страните и конкретно проведеното
оспорване с отговора на исковата молба, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът
отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ищеца
М. И. Б., в качеството му на наемодател и ДМТ „Стефан Македонски“ – понастоящем
Държавен музикален и балетен център – София, в качеството му на наемател, е скючен
договор за наем от 23.12.2009 г. за предоставяне за временно и възмезно ползване на проход
с широчина от 2 м., считано от фасадата на театъра, като авариен изход.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени материали съдът намира за относими към
предмета на спора и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва да
бъдат приети като доказателства по делото.
Произнасянето по искането на страните за допускане изслушване на
съдебносчетоводна експертиза по въпроси, формулирани в исковата молба/отговора на
5
исковата молба следва да бъде отложено за о.с.з., с оглед дадените указания до ответника за
уточняване на претенцията си за законна лихва върху вземането, предмет на насрещната
искова претенция, и до изясняване налице ли е правен спор между страните относно размера
на лихвата за забава върху главницата за претендирания от ищеца период, във връзка с което
на ответника следва да бъдат дадени указания по реда на чл. 145 ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, с
призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото производство наред с
първоначалните искове предявените от Държавен музикален и балетен център – София
срещу М. И. Б. инцидентен установителен иск по чл. 26, ал. 2, предл. 1 ГПК за прогласяване
недействителността на договор за наем от 23.12.2009 г. поради невъзможен предмет,
обусловена от липсата на предмет, евентуално правна невъзможност на предмета и
насрещен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 280 лева
– частична претенция от общо дължимата сума от 18 972 лева, представляваща сума, платена
от ищеца под формата на месечни наемни вноски по договор за наем от 23.12.2009 г., респ.
получена от ответника без основание за това – поради недействителността на договора за
наем.
УКАЗВА на ищеца по насрещния иск Държавен музикален и балетен център –
София в двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, с писмена
молба, да уточни искането си за заплащане на законна лихва, като посочи дали се касае за
законна лихва върху главницата, считано от подаване на насрещната искова молба до
окончателното плащане или за друг вид претенция, като му УКАЗВА, че при липсата на
уточнение в срок искането, като неуточнено, няма да бъде разгледано по същество.
УКАЗВА на ответника по първоначалните искове Държавен музикален и балетен
център – София в двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, с
писмена молба, да: 1). уточни изложеното в т. 3 от особените искания в отговора на исковата
молба относно привличане на министъра на културата за участие в процеса, като уточни
дали се отправя нарочно искане към съда за привличане на това лице за участие в процеса -
в какво качество и на какво основание, в който случай да се посочи дали искането касае
Министерство на културата, представлявано от министъра на културата, както и да се
изложи фактическото основание, поради което ответникът твърди, че е налице правен
интерес от участие на това трето лице в процеса; 2). оспорва ли размера на вземането,
представляващо лихва за забава върху главницата от 7200 лева за исковия период, като му
УКАЗВА, че при липсата на уточнение в срок съдът ще приеме, че не е сезиран с изрично
искане, по което да дължи произнасяне, респ., че размерът на лихвата за забава върху
главницата за наемна цена не се оспорва изрично.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.04.2025 г. от
11:15 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца – с препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
ОТЛАГА произнасянето си по исканията на двете страни за допускане изслушването
на съдебносчетоводна експертиза по въпросите, формулирани в исковата молба и в отговора
на исковата молба - за откритото съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто
– доклада най–късно в първото по делото заседание.
6
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ, като
ги ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени;
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил
по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия
си адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за
връчване; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1,
както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да
уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7