Определение по дело №518/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 323
Дата: 5 юли 2021 г. (в сила от 5 юли 2021 г.)
Съдия: Петър Пандев
Дело: 20211200600518
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юни 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 323
гр. Благоевград , 02.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на втори юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Петър Пандев

Маргарита Пл. Алексиева
като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно частно наказателно
дело № 20211200600518 по описа за 2021 година
Постъпил е протест от Районна прокуратура – Б. срещу протоколно
определение №904757/14.06.2021 г., постановено по НОХД №673/2021 г. по
описа на Районен съд – Б.
Сочи се в протеста, че атакуваният съдебен акт се явявал неправилен.
Същият съдържал оценка на доказателствата на стадия на разпоредителното
заседание, което било недопустимо. Твърди се, че както по съдържание, така
и по начин на формулиране с внесения за разглеждане ОА не се нарушавали
процесуални права на страни в процеса. Този извод се потвърждавал и от
обстоятелството, че в хода на проведения разпит подсъдимият изрично
заявил, че разбирал в какво е обвинен. Както в постановлението за
привличане на М. в качеството на обвиняем, така и в самия ОА надлежно
били описани всички факти и обстоятелства, имащи отношение към
повдигнатото обвинение. Ето защо и последният отговарял напълно на
изискванията на чл.246 от НПК. Развити са съображения. Моли се съда да
отмени първоинстанционния акт и върне делото за продължаване на
съдебното производство.
Към протеста не са приложени нови доказателства.
За да се произнесе, Окръжният съд намери следното :
1
С определението, отмяна на което се иска, първата инстанция, на
основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, е прекратила
производството по НОХД №673/2021 г. по описа на Районен съд – Б. и е
върнала делото на Районна прокуратура - Б. за отстраняване на служебно
констатирани съществени процесуални нарушения, съдържащи се в
обвинителния акт, посочени в обстоятелствената част на определението.
Приетите за установени от първата инстанция факти и обстоятелства са
в следната насока :
Прекратеното съдебно производство е било образувано във връзка с
внесен в РС обвинителен акт от РП срещу ЛЮПЧ. М. за престъпление по чл.
355, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за това, че за времето от 03.09.2020
год. до 30.01.2021 год., на трасе вход и изход на ГКПП – С. Л., общ. Б., обл. Б.
в условията на продължавано престъпление – с три деяния, които
осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление –
такова по чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, извършени през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите е нарушил мерки, издадени против
разпространяването на заразна болест по хората - COVID-19, като деянията са
извършени по време на епидемия - извънредна епидемична обстановка на
територията на Р. Б., свързана с епидемичното разпространение на COVID-19
и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите, обявена с Решение № 609 на Министерския съвет от 28 август
2020 г., считано от 1 септември 2020 г. до 30 септември 2020 г., с Решение №
673 на Министерския съвет от 25 септември 2020 г., считано от 1 октомври
2020 г. до 30 ноември 2020 г., и с Решение № 855 на Министерския съвет от
25 ноември 2020 г., считано от 1 декември 2020 г. до 01 януари 2021 г.
За деянието на 03.09.2020 г, е посочено, че подсъдимият е нарушил
конкретно т. 6 от Заповед № РД – 01 – 488/31.08.2020 год. на Министъра на
здравеопазването, издадена на основание чл. 61, ал. 2, чл. 63, ал. 4, 5и 11 и чл.
63в от Закона за здравето и чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс,
и във връзка с Решение No 609 на Министерския съвет от 28 август 2020 г.,
2
съгласно която:“Всички лица, на които е разрешено влизането в страната по
т. 2, и които пристигат с начална точка на отпътуване отвсички трети страни
извън посочените по т. 5 се допускат на територията на Република Б. при
предоставен документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 72
часа преди влизането в страната изследване по метода на полимеразно
верижна реакция за доказване на COVID-19, считано от датата на
проведеното изследване, вписана в документа.“, като влязъл в Р. България без
предоставен документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 72
часа преди влизането в Р. България изследване по метода на полимеразно
верижна реакция за доказване на COVID-19, считано от датата на
проведеното изследване, вписана в документа,
За деянието на 17.12.2020 г. е посочено, че е нарушил т.6 от Заповед №
РД – 01 – 680/27.11.2020 год. на Министъра на здравеопазването, издадена на
основание чл. 61, ал. 2, чл. 63, ал. 4, 5 и 11 и чл. 63в от Закона за здравето, чл.
73 от Административнопроцесуалния кодекс, и във връзка с Решение No 855
на Министерския съвет от 25 ноември 2020 г., съгласно която: “Всички лица,
на които е разрешено влизането в страната по т. 2, и които пристигат с
начална точка на отпътуване от всички трети страни извън посочените по т. 5
се допускат на територията на Република България при предоставен
документ, показващ отрицателен резултат от проведено до72 часа преди
влизането в страната изследване по метода на полимеразнаверижна реакция
за доказване на COVID-19, считано от датата на проведеното изследване,
вписана в документа.“, като влязъл в Р. България без предоставен документ,
показващ отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизането в Р.
България изследване по метода на полимеразно верижна реакция за
доказване на COVID-19, считано от датата на проведеното изследване,
вписана в документа.
За деянието на 27.01.2021г. е посочено, че М. е нарушил
противоепидемичната мярка, въведена с т.5 от Заповед № РД – 01 –
50/26.01.2021 год. на Министъра на здравеопазването, издадена на основание
чл. 61, ал. 2, чл. 63, ал. 4, 5 и 11 и чл. 63в от Закона за здравето, чл. 73 от
Административнопроцесуалниякодекс, и във връзка с Решение No 855 на
Министерския съвет от 25 ноември 2020 г. съгласно която: “Всички лица, на
които е разрешено влизането в страната по т. 2, се допускат на територията на
3
Република България при предоставен документ, показващ отрицателен
резултат от проведено до 72 часа преди влизането в страната изследване по
метода на полимеразнаверижна реакция за доказване на COVID-19, считано
от датата на проведеното изследване, вписана в документа.“, като влязъл в Р.
България без предоставен документ, показващ отрицателен резултат от
проведено до 72 часа преди влизането в Р. България изследване по метода на
полимеразно верижна реакция за доказване на COVID-19, считано от датата
на проведеното изследване, вписана в документа. По същия начин било
процедирано и при привличането на М. в качеството му на обвиняем.
По отношение на избрания от разследващия орган и представителя на
РП- Благоевград начин на формулиране на обвинението съдът приел, че е
създадена неяснота в словесното описание на същото, непозволяваща
извършването на дължимата от съда преценка за съответствие между
фактическите твърдения и правната квалификация на обвинението. Счел е, че
по този начин съществено било нарушено правото на защита на подсъдимия,
основна гаранция на което съставлявало предявяването на ясно и прецизно
обвинение, осигуряващо възможността за организиране на реципрочна на
обвинението защита, както по правото, така и по съответните фактически
твърдения.
В случая, излагайки съображения относно същността на нормата на
чл.355, ал.2, вр. ал.1 НК, РС е намерил, че с оглед бланкетния й характер е
следвало да бъде предявено ясно обвинение, съдържащо и съответната
противоепидемична мярка, за която се твърди, че е била нарушена от
обвиняемия и с нарушаването на която същият е осъществил от обективна
страна престъплението по чл.355, ал.2 вр. ал.1 НК.
Въззивният съдебен състав не споделя становището на първата
инстанция, че в тази насока обвинението е неясно. Напротив, както в
постановлението за привличане на обвиняем, така и в ОА е било посочено
достатъчно точно и изчерпателно, че според прокуратурата с деянието си М. е
нарушил противоепидемиологична мярка, наложена със съответни
административни актове – решения на МС, заповеди на министъра на
здравеопазването, които са подробно описани, свързана с изискване за
представяне при влизане на граждани на РСМ. на територията на РБ. на
4
документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди
влизането в страната изследване по метода на полимеразно верижна реакция
за доказване на COVID-19, считани от датата на проведеното изследване,
вписана в документа.
Същевременно ОС се солидаризира с извода на първата инстанция в
насока, че така, както са формулирани текстовете на т.6, респ. т.5 от
посочените по-горе заповеди на министъра на здравеопазването, адресат на
предвиденото с тях задължение на територията на РБ. да се допускат лица при
предоставянето на описания документ са съответните контролни органи.
Нещо повече: на тези органи е вменено и задължението да извършат нужната
проверка дали конкретното лице може да влезе на територията на страната,
без да е необходимо да представя такъв документ, които изключения за
изчерпателно предвидени във всяка една от трите министерски заповеди.
Именно в тази посока въззивната инстанция намира, че е налице най-напред
допуснато неизясняване на важни за предмета на делото факти и
обстоятелства в разрез с изискванията на чл.13 и чл.14 от НПК, а оттук -
противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на внесения за
разглеждане в съда ОА. По своята същност последното представлява
отстранимо съществено процесуално нарушение, от категорията на
абсолютните, довело до накърняване на правото на защита на страна в
процеса. Аргументи :
В изр.2 на ОА е посочено изрично, че подс. М. не е трудово ангажиран.
Същевременно в абз.2 на стр.1 е отразено, че : „Поради разрастване на
епидемия от корона вирус в Р.Б., учебните занятия в присъствена форма за
учебната 2020/2021 год., включително и тези в П.университет, били
преустановени, което наложило обв.ЛЮПЧ. М. да преминава по-често през
границата на Р. България с Р. С. М..“ Така формулираното изложение
поражда няколко важни въпроса, на които разследването и прокуратурата до
този момент не са дали отговори и те са свързани със следното: 1. Притежава
ли ЛЮПЧ. М. студентски права?; 2. Какви са правоотношенията му с
Пловдивския университет – на обучаващ се в това учебно заведение и при
каква форма( редовна, задочна), на преподавател или друго; 3. Ако същият,
напр., е студент защо в ОА не е вписано това обстоятелство, а е отбелязано
изрично, че не е трудово ангажиран?; На каква база е направена връзката
5
между преустановяването на учебните занятия в присъствена форма за
посочената учебна година и наложилото се по-често преминаване през
границата ни с РМ.от М.(с какви данни разполага обвинението за честотата на
тези преминавания преди преустановяването на учебните занятия в
присъствена форма)? Но по-същественото е и следното :
В нито един момент както в хода на ДП, така и при съставянето на ОА,
не е било взето отношение относно отбелязаното и в трите описани заповеди
на министъра на здравеопазването (т.2,б.“к“), че забраната за влизане в
страната не се отнася и до лица, пътуващи с цел обучение за осъществяване
на дейности по приключването на учебната 2019/2021 г., както и за обучение
през учебната 2020/2021 г. А оттук не е проведено разследване дали М. се е
сдобил със статут на постоянно, дългосрочно или продължително пребиваващ
на територията на РБългария, респ. член ли е на семейство на лице с такъв
статут, имал ли е и какъв е бил постоянния му адрес на местопребиваване в
РБългария. Изясняването на всички тези обстоятелства би позволило да се
приеме или отхвърли възможността за приложение на т.10, респ.т.8 от
процесните 3 бр. заповеди по отношение на подсъдимия, изключваща
недопускането на влизане в страната като вариант за действие от страна на
контролните органи спрямо тези лица при непредставяне на описания в т.6,
респ.т.5 документ. Това би довело евентуално и до коренно различна
преценка относно наличието или липсата на такива важни елементи от
фактическия състав на престъплението, каквито са мястото, времето и начина
на осъществяване на твърдяното нарушение на мерки, издадени против
разпространяването на заразна болест по хората – COVID-19.
Предвид изложеното и ОС намира, че повдигнатото срещу ЛЮПЧ. М.
обвинение е неясно до степен същият да не може да разбере в какво е
обвинен. Ето защо и определението, с което производството по НОХД
№673/20... г. по описа на РС – Благоевград е било прекратено, а делото –
върнато на РП – Б.за отстраняване на допуснатите съществени процесуални
нарушения, довели до накърняване на правото на защита на страна в процеса,
като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено, респ. частният
протест - отхвърлен като неоснователен.
При служебната проверка, която ОС извърши съобразно правомощията
6
си на въззивна инстанция, не бяха констатирани основания за изменение или
отмяна на проверявания акт.
Водим от горното и на основание чл.345, ал.1 и ал.3, във вр. с чл.334, т.6
и чл.338 от НПК, Окръжният съд


ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №904757/14.06.2021 г.,
постановено по НОХД №673/2021 г. по описа на Районен съд – Б.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7