№ 1988
гр. Пловдив, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20225330205506 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 639286- F647979/
03.06.2022, издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-
Пловдив, с което на „ХОХЕ ЛОГИСТИК“ ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл. 125, ал.3
ЗДДС.
С жалбата се признава за извършеното нарушение. Моли се за отмяна
на наложената санкция като непропорционална, доколкото нарушението е
извършено не с цел укриване на приходи, а поради проблеми със
счетоводството на дружеството.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения (14 дневен съгласно
актуалната редакция на чл. 59 ЗАНН) срок, от процесуално легитимирана
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се
явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
1
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
отменяне по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
АУАН и НП са издадени за нарушение със следните фактически
параметри: „При извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив на
17.01.2022 г. се установи, че „ХОХЕ ЛОГИСТИК“ ЕООД, с БУЛСТАТ
*********, регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от Закона
срок за подаване на отчетни регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС в ТД
на НАП Пловдив за данъчен период 01.12.2021 г. - 31.12.2021 г. до 14.01.2022
г. включително.
Отчетните регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС са подадени в ТД
на НАП Пловдив с вх. № 16004952809/11.02.2022г.
Гореизложената фактическа обстановка не е спорна между страните, а и
се установява от събраните по делото доказателства- разпит на
актосъставителя, който изрично потвърди констатациите в АУАН.
Посоченото обаче не е достатъчно за законосъобразност на НП.
ПО МАТЕРИАЛНО ПРАВНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА
НП.
При санкциониране на дееца за извършеното нарушение на чл. 125, ал.5
ЗДвП е допуснато нарушение на материалния закон.
В тази връзка следва да се съобрази, че според:
-чл. 125, ал.1 ЗДДС „За всеки данъчен период регистрираното по чл. 96,
97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз
основа на отчетните регистри по чл. 124“
-чл. 125, ал.3 ЗДДС „Заедно със справка-декларацията по ал. 1
регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за
съответния данъчен период“
-чл. 125, ал.5 ЗДДС „Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри
по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнасят“
-чл. 179, ал.1 ЗДДС „Лице, което, като е длъжно, не подаде справка-
декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните
2
регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с
глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена
санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10
000 лв.“
Безспорно е в теорията и съдената практика, че нарушението по чл.
125, ал.5 ЗДДС е на просто/формално извършване, като съставомерната
форма на изпълнителното деяние се състои в бездействие да се изпълни
задължението да се подадат в указания в закона срок посочените в правната
норма данъчни документи.
Редакцията на нормата на чл. 179, ал.1 ЗДДС поставя въпроса, ако за
един и същ данъчен период данъчно задълженото лице не подаде повече от
един от изброените данъчни документи дали то върши няколко отделни
нарушения или едно единно нарушение, при налично усложнение от
фактическа страна, състоящо се в едновременно осъществяване на повече от
една от алтернативно предвидените форми на изпълнителното деяние.
По аргумент от мотивите на Тълкувателно решение № 13 от
20.12.2021 г. по тълк. д. № 1/2021 г. на Върховен административен съд,
Тълкувателно решение № 6 от 22.06.2017 г. по тълк. д. № 6/2016 г. на
Върховен административен съд, Тълкувателно решение № 14 от 21.12.2021
г. по тълк. д. № 3/2021 г. на Върховен административен съд, изводът дали
деецът е извършил едно или няколко самостоятелни административни
нарушения по смисъла на чл. 18 ЗАНН следва да се направи на база съвкупна
и комплексна преценка:
-дали в конкретния случай деецът е извършил едно или няколко
самостоятелни действия и/или бездействия като проявна форма на
изпълнителното деяние;
- дали установените противоправни действия/бездействия са относими
към неизпълнение на самостоятелни правни задължения, имащи отделен
и обособен характер и предмет.
В процесния случай задълженията за подаване на справка
декларация и отчетени регистри за един и същи данъчен период нямат
самостоятелен и обособен характер, доколкото са функционално
предназначени към постигане на една и съща цел-надлежно отчитане пред
приходната администрация на данните, относими към законосъобразно
формиране на данъчния резултат за съответния едномесечен данъчен
3
период /ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване/.
Задълженията за подаване на справки декларации и на отчетни регистри
съгласно нарочната законодателна воля /чл. 125, ал.3 ЗДДС/ се изпълняват
заедно и едновременно, по един и същи начин – по електронен път при
условията и реда на ДОПК- чл. 125, ал.7 ЗДДС.
Иначе казано, законодателят е поставил задължение за своевременно
деклариране на релевантни за данъчното облагане данни, като по
императивен път е установил формата на деклариране и способът за това.
Така поставеното задължение не търпи частично изпълнение.
Още повече, че частично изпълнение е и технически невъзможно,
доколкото е ноторно известно, че електронната платформа на НАП, чрез
която се изпълнява задължението по чл. 125, ал.7 ЗДДС не допуска отделно
подаване и приемане на справка декларация без отчетни регистри и на
отчетни регистри без справка декларация.
От гореизложеното следва, че изпълнението на законовото
задължение за подаване на справка декларация и на отчетни регистри се
осъществява чрез едно действие, респективно неизпълнението на това
задължение представлява единно деяние под формата на едно
противоправно бездействие .
Тоест, подаването на отчетни регистри без справка-декларация или на
справка-декларация без отчетни регистри в законоустановения срок
представлява едно противоправно бездействие, в нарушение на една
материално правна норма-чл. 125, ал.5 ЗДДС и води до един и същ
противоправен резултат- недеклариране на данък, по реда и в срока
установен от закона. Именно за това нарушение, под формата на
бездействие в санкционната норма на чл. 179, ал.1 ЗДДС е предвидена
санкция от 500 до 10 000 лв. за юридическите лица.
Очертаният фактически състав обосновава извода, че нарушението
може да бъде в няколко алтернативни форми на изпълнително деяние -
недеклариране на данъка въобще или декларирането му извън
законоустановения срок, но при всички случаи се върши едно единно
нарушение, за което следва на основание чл. 18 ЗАНН да се наложи една
единна санкция в рамките на един наказателен процес.
В гореизложения смисъл изрично: Решение № 2123 от 11.11.2021 г. по
к. адм. н. д. № 2112 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд –
4
Пловдив, Решение № 1855 от 15.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1419 / 2021 г. на
XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1283 от
23.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 465 / 2021 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1396 от 07.07.2021 г. по к. адм.
н. д. № 1175 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1918 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1643 / 2021 г. на XIX
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2123 от 11.11.2021 г.
по к. адм. н. д. № 2112 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд –
Пловдив.
В случая обстоятелството, че деецът може да е осъществил повече от
една от алтернативно изброените форми на изпълнителното деяние (да
не е подал за един и същи данъчен период едновременно и справка
декларация и отчетни регистри и/или vies декларация) по силата на изричната
законодателна воля, въплътена в нормата на чл. 179, ал.1 ЗДДС, следва да се
отчете при индивидуализация на налаганата единна санкция в рамките
от 500 до 10 000 лева, а не да бъде основание за налагане на различни
санкции за едно и също нарушение, при това в различни и самостоятелни
производства.
Именно горното правило се явява нарушено в процесния случай,
доколкото на настоящия състав е служебно известно, че по АНД № 5505/2022
по описа на ПРС са издадени АУАН № F647969 и НП № 639290- F647969, с
които същият субект е наказан за неподаване на справка декларация за
същия данъчен период 01.12.2021г.-31.12.2021г.
С оглед гарантиране правата на страните, текста на посочените АУАН
и НП са надлежно приложени по делото в заверен хартиен препис на
оригиналния електронен първообраз, съдържащ се в ЕИСС.
С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че в нарушение на
материалния закон, административно наказателната отговорност на
наказания субект е незаконосъобразно мултиплицирана като за едно и
също нарушение, макар и в две алтернативни форми на изпълнителното
деяние, са му наложени две отделни санкции, в два отделни наказателни
процеса.
Изрично следва да се отбележи, че в случая порока в дейността на
наказващия орган не касае нарушаване на принципа non bis in idem и в
5
този смисъл е изцяло ирелевантно кое НП е издадено първо и дали някое е
влязло в сила.
В случая става дума за нарушение на материалния закон и по
конкретно на императивната норма на чл. 18 ЗАНН, според която:
-за едно нарушение се налага едно наказание;
-при повече от едно нарушение се налага отделна санкция за всяка от
тях.
Гореизложеното влече извод за незаконосъобразност и на двете НП,
независимо от поредността на издаването и евентуално на съдебните
произнасяния по тях.
В този смисъл е и трайната практика на административен съд Пловдив-
Решение № 672 от 09.04.2020 г. по к. адм. н. д. № 3994 / 2019 г. на XXII
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 958 от 30.04.2018 г. по
к. адм. н. д. № 711 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив,Решение № 892 от 23.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 385 / 2018 г. на
XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 889 от 23.04.2018
г. по к. адм. н. д. № 467 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 957 от 30.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 853 / 2018 г. на
XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 958 от 30.04.2018
г. по к. адм. н. д. № 711 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив.
Действително в посочените решения правен спор е с различна
правна квалификация, но те съдържат принципни съображения изцяло
относими и към процесния казус.
Още повече, че допуснатия порок в дейността на наказващия орган в
случая е довел до влошаване на материално правното положение на
наказания субект, поради налагане на санкция в двоен размер, без да са
спазени правилата за нейната индивидуализация в зависимост от степента
на засягане на защитаваните обществени отношения.
ПО НЕПРОПОРЦИОНАЛНОСТТА НА САНКЦИЯТА.
Налице е и още едно самостоятелно основание за отмяна на НП,
доколкото наложената санкция се явява непропорционална по смисъла
на практиката на СЕС, особено като се отчете, че за едно и също
6
нарушение всъщност са наложени две самостоятелни санкции, в два
самостоятелни процеса.
Съгласно трайната съдебна практика, както на СЕС, така и на
Административен съд-Пловдив: „при липсата на хармонизация на
законодателството на Съюза в областта на санкциите, държавите членки
са компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи, но
при стриктно спазване на правото на Съюза и на неговите общи
принципи, сред които водещо място заема принципът на
пропорционалността.
Следователно, за да осигурят точното събиране на данъка и да
предотвратят данъчните измами, държавите членки имат право да
предвидят в националното законодателство подходящи санкции, които обаче
не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на тези цели , тоест
в съответствие с принципа на пропорционалност, следва да се използват
средства, които позволяват ефективно да се постигне целта за борба с
измамите и избягването на данъци, като същевременно накърняват в най-
малка степен целите и принципите, установени от законодателството на
Съюза“
В този изричен смисъл Решение на осми състав от 20 юни 2013
година по дело C 259/12 по отправено от Български съд преюдициално
запитване, както и Решение №944/26.5.2022г. на Административен Съд -
Пловдив, ХХIІ състав, КАНД № 601 по описа за 2022, Решение №
816/09.05.2022 год. на Административен Съд - Пловдив, ХIХ к.н.а.х дело №
523 по описа на съда за 2022 год, Решение № 815/ 09.05.2022 год.
Административен Съд - Пловдив, ХIХ състав к.н.а.х дело № 657 по описа на
съда за 2022 год, Решение № 862 от 16.05.2022 г. по к. адм. н. д. № 540 / 2022
г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 870 от
16.05.2022 г. по к. адм. н. д. № 438 / 2022 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 871 от 16.05.2022 г. по к. адм. н.
д. № 528 / 2022 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение
№ 871 от 16.05.2022 г. по к. адм. н. д. № 528 / 2022 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1059/10.06.2022 на
Административен Съд - Пловдив, ХХ състав, КНАД № 889 по описа за 2022
год.
В практиката на СЕС по отправени преюдициални запитвания е
7
разяснено по задължителен за съдилищата в държавите членки ред, че за да
се прецени дали разглежданата санкция е съобразена с принципа на
пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид:
- видът и тежестта на нарушението;
-тежестта на налаганата санкция както и начинът за определянето на
нейния размер;
-преследваните цели.
Във всеки конкретен случай, както пропорционалността, така и
преследването на легитимна цел следва да бъдат убедително доказани.
Уточнено е, че такава легитимна цел може да бъде пресичането и
предотвратяването на данъчни измами. В случаите, когато е налице
данъчна измама, наказаният субект не може да се защитава чрез позоваване
на правото на съюза. Когато обаче не е налице данъчна измама, преценката
следва да е особено внимателно, доколкото санкцията може и да е
непропорционална.
В този изричен смисъл освен цитираното вече Решение на осми състав
от 20 юни 2013 година по дело C 259/12 са и Решение на СЕС (втори
състав) от 19 юли 2012 година по дело C‑263/11, Решение по Дело C-544/19
на СЕС.
В практиката на СЕС са дадени и ръководни указания кога е налице
злоупотреба и данъчна измама, като е посочено, че такива липсват, когато
облагаеми доставки или свързани с тях събития (разваляне, издаване на
кредитни известия) не са били укрити от данъчните органи, информацията
за тях (макар и със закъснение) е вярно отразена в счетоводната
документация на данъчно задължения субект, като всички необходими
документи са били надлежно предоставени на проверяващите органи
при поискване. Изрично е подчертано, че сама по себе си забавата в
изпълнението на някое от задълженията, произтичащи от данъчното
законодателство- не е равносилно на данъчна измама или на стремеж за
избягване на данъчно облагане.
Така изрично постановените по преюдициални запитвания Решение
на СЕС (втори състав) от 19 юли 2012 година по дело C‑263/11, Решение на
СЕС от 12 юли 2012 г. по дело EMS- Bulgaria Transport, C‑284/11, Решение на
СЕС (трети състав) от 21 октомври 2010 г. по Дело C-385/09, Решение на
Съда (трети състав) от 8 май 2008 г. по съединени дела C-95/07 и C-96/07
8
(дело Ecotrade) достъпни в цялост на български език и многобройната
цитирана в тези решения трайна практика на СЕС.
Приложени към спецификата на конкретния казус всички гореизложени
принципни положения водят до следните изводи:
в процесния случай изобщо не може да се говори за данъчна измама
или за стремеж към избягване на данъчно облагане от ДЗЛ съобразно
критериите очертани в цитираната практика на СЕС. Видно е, че не е
налице опит за укриване на облагаеми доставки или събития,
свързани с тях от приходната администрация. Не съществува спор
между страните, че забавата в задължението за подаване на справки
декларации и отчетни регистри се дължи на неволен пропуск, свързан
със счетоводното отчитане на дружеството. Нещо повече,
нарушението е отстранено доброволно, като в самия АУАН е
отбелязано, всички справки декларации и отчетни регистри са били
подадени ДВА МЕСЕЦА ПРЕДИ издаване на АУАН;
забавата в изпълнение на законовото задължение е по-малка от 1
месец и нарушението е отстранено доброволно още в следващия
данъчен период, като според трайната съдебна практика този период на
забава в доброволното изпълнение на задължението е пренебрежимо
малък и реално не води до засягане на обществените отношения. Така
Решение № 191 от 07.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 3013 / 2021 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2290 от
24.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 1976 / 2021 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 2235 от 19.11.2021 г. по к.
адм. н. д. № 2026 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 2203 от 17.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2206 / 2021
г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2148 от
12.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2102 / 2021 г. на XX състав на
Административен съд - Пловдив,, Решение № 1899 от 21.10.2021 г. по к.
адм. н. д. № 1897 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 1884 от 18.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1814 / 2021
г. на XX състав на Административен съд - Пловдив
вече се отбеляза, че нарушението по чл. 125, ал.5 ЗДДС е на
формално/просто извършване, което означава, че за неговата
9
довършеност не е необходимо да се констатира допълнителен
противоправен резултат. Наличието или липсата на несъставомерни
вредни последици следва да се прецени, обаче на база степен на
действителна обществена опасност на извършеното, като в процесния
случай такива несъставомерни вредни последици не са налице. Това
е така, доколкото между страните не съществува спор, че неподадените
справки декларации и отчетни регистри са били нулеви, тъй като
към процесния период фирмата изобщо не е извършвала дейност,
тоест нито са накърнени интересите на фиска чрез невнасяне на
дължимо ДДС, нито е нарушена отчетността на търговския оборот,
доколкото такъв за наказания субект обективно е липсвал;
от особено значение е приложената по преписката справка от
въззиваемата страна, от която е видно, че справките декларация и
отчетните регистри за останалите данъчни периоди, а именно за
месеците- 6.2021, 7.2021, 8.2021, 9.2021, 10.2021, 01.2022, 02.2022 са
своевременно и надлежно подадени. Налага се извод, че както преди,
така и след извършване на процесното нарушение жалбоподателят
прилежно е изпълнявал задълженията си по чл. 125 ЗДДС, като
допуснатото нарушение има изцяло инцидентен характер в иначе
изправната му дейност.
С оглед всичко гореизложено се налага извод, че в конкретния случай и
минималната предвидена в закона санкция- 500 лева, при положение, че:
- вреди за фиска реално не са причинени, тъй като за процесния
данъчен период ДДС за внасяне не се дължи;
- не е констатиран стремеж за данъчна измама;
- нарушението е доброволно отстранено в разумен срок;
-поправителното въздействие на административно-наказателния процес
вече е реално постигнато, доколкото и след извършване на тази
инцидентна противоправна проява, ДЗЛ е продължил надлежно да
изпълнява задълженията си,
не се явява безусловно необходима за постигане на целите на
Директивата за ДДС, а именно редовното начисляване и внасяне на
дължимия данък, поради което макар и законоустановена, санкцията се
явява непропорционална.
10
Гореизложеното се явява особено важимо и като се съобрази
мултиплицирането на отговорността на дееца, която реално е довела до
налагане на санкция в двоен размер за едно и също нарушение.
Посоченото се явява допълнително основание за отмяна на НП.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, право на
разноски би имал жалбоподателят.
Такива обаче, в конкретния случай не могат да се присъдят доколкото
липсва нарочно искане за присъждане на разноски по смисъла на т.11 от ТР
6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за разноски следва да
бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в съдебното
заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция.
Освен това липсват и доказателства за реално понесени разноски по
смисъла на т. 1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, според която разноски се
присъждат, само ако е доказано реалното им сторване за заплатен адвокатски
хонорар или за използване на юрисконсултска защита.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 639286- F647979/ 03.06.2022,
издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП- Пловдив, с
което на „ХОХЕ ЛОГИСТИК“ ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл. 125, ал.3 ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11