Р
Е Ш Е Н И Е
№ ІІ – 116 23.12.2019г. гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд гражданска колегия, втори въззивен
състав
На двадесет и девети октомври 2019
година
В публичното
заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Стойка
Вълкова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер
1417 по описа за 2019
година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
С Решение № 1634
от 26.06.2019г., постановено по гр. дело № 5516/2018г. по описа на Районен съд
– Бургас са отхвърлени исковете на „Топлофикация Бургас“ ЕАД със седалище гр.
Бургас против В. К. И.за установяване по отношение на последната, че дължи на
ищцовото дружество сумата от 447, 77 лева – стойността на доставена топлинна
енергия за периода от 01.08.2015г. до 31.03.2018г., ведно с мораторна лихва в
размер на 58, 68 лева, начислена върху главницата за периода от 01.10.2015г. до
26.04.2018г., както и законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2018г.
до окончателното изплащане на вземането, за които по частно гр. дело №
2971/2018г. по описа на Районен съд - Бургас е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК. Изрично е посочено, че решението е постановено при участието
на „Белчевстрой“ ЕООД, като подпомагаща страна на ищцовото „Топлофикация –
Бургас“ ЕАД.
След
постановяване на цитираното първоинстанционно решение с Определение №
5950/29.07.2019г., постановено по гр. дело № 5518/2018г. по описа на Районен
съд – Бургас е констатирано, че ответната страна – В. К. И.е починала
непосредствено след приключване на първоинстанционното производство, същата е
заличена като страна по делото и на нейно място са конституирани нейните
наследници – М.И.И. и С.И.И..
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Топлофикация – Бургас“
ЕАД със седалище гр. Бургас, с която се претендира да бъде отменено атакуваното
първоинстанционно решение и вместо него да бъде постановено ново решение по
съществото на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. В жалбата
се посочва, че атакуваното решение е незаконосъобразно, необосновано и
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. В жалбата се
посочва, че в противоречие със законовите изисквания и процесуални правила, съдът
е основал решението си само на част от приетите писмени доказателства. В жалбата се отправя искане да бъде задължена
ответната страна да представи по делото Договор № 632 от 19.04.1991г., издаден
от ОбНС. В жалбата се посочва, че в първоинстанционното производство е
отправено искане да бъде задължена ответната страна да представи по делото
цитирания договор, но това искане и оставено без уважение от страна на съда с
мотив, че назначения особен представител няма връзка със страната по делото.
Ответната страна
по въззивната жалба – М.И.И. и С.И.И. – двамата в качеството им на наследници
на починалата ответна страна в първоинстанционното производство – В. К. И.не
изразяват конкретно становище по основателността на депозираната въззивна
жалба, не представят писмен отговор на жалбата и не отправят искания за
събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са
няколко обективно кумулативно съединени иска от „Топлофикация - Бургас“ ЕАД със
седалище гр. Бургас против В. К. И.(починала в хода на първоинстанционното производство),
с които се претендира да бъде прието за установено, че В. К. И.дължи сума в размер
на 447, 77 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от месец август – 2015г. до месец март – 2018г., мораторна
лихва за забава в размер на 58, 68 лева за периода от 01.10.2015г. до
26.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Безспорно е, че
предявеният иск е по реда на чл. 422 от ГПК след депозирано възражение и
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1472
от 30.04.2018г., постановена по частно гр. дело № 2971/2018г. по описа на
Районен съд – Бургас.
Видно от
представените доказателства в първоинстанционното производство – ответната
страна – В. К. И.е починала на дата – 27.03.2019г., а съдът е постановил своето
Решение № 1634 по гр. дело № 5518/2018г. по описа на Районен съд - Бургас на
дата – 26.06.2019г., тоест – след смъртта на ответната страна В. К. И.При това
положение, настоящата инстанция намира, че е налице постановено
първоинстанционно решение спрямо лице, което е починало в хода на
първоинстанционното производство.
Безспорно е, че
на основание чл. 227 от ГПК правоприемството настъпва по силата на закона и
правоприемника става страна по делото от момента на загубата на процесуалната
правоспособност на своя праводател, независимо дали е бил конституиран и дали е
взел участие в процеса, поради което и има право да поддържа висящността му
чрез подаване на жалба, а ако решението е влязло в сила – да иска отмяната му
по реда на извънредното производство, уредено в глава ХХІV от ГПК. Решението
обаче, което е постановено спрямо страна, загубила процесуалната си
правоспособност, вместо спрямо правоприемника й, е процесуално недопустимо, тъй
като липсва произнасяне спрямо надлежна страна, правоприемник на основание чл.
227 от ГПК. Както бе отбелязано по-горе – ответната страна е починала на
27.03.2019г. по време на висящността на делото пред първоинстанционния съд,
наследници на починалата страна са М.И.И. и С.И.И., които не са били
конституирани като страни в производството на основание чл. 227 от ГПК.
Въззивна жалба е депозирана от страна на ищцовото дружество, предвид
обстоятелството, че предявените искове са отхвърлени и тъй като на основание
чл. 269 от ГПК съдът следи служебно за допустимостта на атакуваното решение в
атакуваната му част, намира, че първоинстанционното решение е процесуално
недопустимо като постановено спрямо неправоспособна страна – починалата на
27.03.2019г. В. К. И.,
поради което следва да бъде обезсилено и делото се върне за ново разглеждане на
първоинстанционния съд и постановяване на съдебен акт спрямо надлежните страни.
В този смисъл и Решение № 134 от 05.12.2017г., постановено по гр. дело №
3844/2016г., ІІІ г.о. по описа на ВКС на РБ, по което касационното обжалване е
допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, за преценка допустимостта
на обжалвано решение като постановено по отношение на починала страна.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд на основание чл. 269 от ГПК
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1634 от 26.06.2019г., постановено по гр. дело № 5516/2018г.
по описа на Районен съд – Бургас.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане пред
Районен съд – Бургас.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис от постановеното
решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.