Внесен е обвинителен акт против А.Г.И. ***,
ЕГН ********** за това, че за времето от 01.08.2013 г. до 29.05.2013 г.
включително, в с. Осенец, в условията на продължавано престъпление, се е
съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 14 години-малолетната Б.Й.А., родена
на *** г., като я принудил към това със сила и заплашване-престъпление по чл.
152, ал. 4, т.1 във вр. с ал. 1, т.2, предл. 1 и 2 във вр. с чл. 26, ал.1 НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
обвинението и го счита за доказано от събраните в хода на следствието
доказателства. Моли подъсъдимия да бъде признат за виновен в пълния обем на
обвинението и предлага да му бъде наложено наказание към средния размер.
Гражданският
ищец и частен обвинител Б.Й.А.,
чрез назначения представител адв. М., е предявил граждански иск за сумата
20 000 лв. - обезщетение за претърпени от престъплението вреди, ведно със
законната лихва от 29.05.2013 г.
В съдебно заседание заявява, че обвинението е
доказано и поддържа иска в предявения размер.
Подсъдимия
А.Г.И. дава обяснения.
Твърди, че сам се задоволявал, бил пристрастен към порнографски филми, имал
връзка с мъже, намаляла потентността му, поради което няма как да е имал полов
контакт. А само опипвал момичето. Галил я с пръст, а то може да е усетило така.
Защитникът
на подсъдимия адв. Р.
Маринов счита, че деянието, което се установява, че е извършил подсъдимия И.,
попада в пределите на чл. 151 НК и следва да носи наказателна отговорност по
това престъпление - че се е съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 14
години. Счита,че гражданският иск е завишен.
Съдът
установи следното:
Пострадалата Б.А. е родена на *** г. и била ученичка в седми клас в ОУ „Д-р
Петър Берон" с. Осенец. Интелектуалното развитие
на Б. съответства на възрастта. Психологическата й възраст отговаря на
физическата и това е периода на ранното юношество. Не са установени данни за психично
заболяване или умствена изостаналост. При изследването на личността със
специализиран GIESSEN
тест се регистрира израз на искреност и липса на социална
желателност. Б.А. може да дава достоверни показания за фактите, които имат
значение за делото.
Биологичния баща на Б. се казвал В. Тя не поддържала връзка с него.
Биологичния баща на Б. е племенник на св. В В.
Подсъдимият
А.И.И. е психично здрав - не страда от психично заболяване или умствена
изостаналост и може да участва пълноценно във всички фази на наказателното
производство, може да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Резултатите от приложения тест за определяне на
сексуалността дават данни за личност със слаб темперамент и силен полов инстинкт.
Обвиняемия се презентира със следните сексуални наклонности: силно изразени
наклонности към воайорство (тайно наблюдаване) и полигамия.
Подсъдимият
А.И. *** заедно със св. М Р и децата й - пострадалата Б.А. и св. М А
от около десет години. От съвместното им съжителство имали и дъщеря Мария
Господинова. Жилището им е къща на два етажа, находяща се в с. Осенец, ул. „Ален
мак" 4. На втория етаж в самостоятелна стая живеела Б., а подс. И. и св. Р
спели на първия етаж на къщата.
А.И. често
пътувал до Р. Франция, където работел в строителството и пребивавал
продължително време. По този начин осигурявал средства и на пострадалата Б. и
майка й св. Р и другите й деца.
През
месец август 2012 г. подс. И., късно вечерта когато Б. си било легнала, отишъл
в стаята й. Съблякъл пижамата на детото, след това започнал да я опипва по гърдите и да я целува по устните и по
половия орган. Б. го попитала какво прави, но той не отговорил, а съблякъл
и своите дрехи. Натиснал я на
леглото и я заплашил,
че ако каже на някого майка й и сестра й няма да има къде да живеят. Момичето много се изплашило, съпротивлявало се и го молело да
престане. Въпреки това подс. И. легнал върху нея и проникнал с члена си в половия й орган. От съвкуплението тя
изпитала силна болка. След това подс. И. еякулирал на земята в стаята й, върху постелка с размери 2,32 м. /1,63 м. в бежово, лилав цвят с фигури по нея. После слязъл на първия етаж и си легнал
при св. М Р.
Подсъдимия продължил да
посещава през нощта Б. в стаята й. В периода от месец август 2012 г. до месец
февруари 2013 г. я посещавал
през 2-3 дни и осъществявал полови контакти с нея, против волята й. Детето
се съпротивлявало, плачело, явно показвало, че не желае подсъдимия да извършва
тези действия с нея. Б. се страхувала да каже на някого за това, което се
случвало с нея.
Св. Р забелязала, че
преди да замине за Франция, обв. И. почти всяка вечер ставал през нощта и
излизал от стаята, в която спели. След около 10-15 минути се връщал и отново си лягал.
Тя си мислела, че ходи до тоалетната.
През месец февруари 2013
г. А.И. заминал да работи в Р. Франция. Докато бил в чужбина изпратил от своя facebook профил „n i" съобщение на facebook профила на Б. „b i". В него пишел, "че иска да си ляга с нея". Компютърът,
от който пишела Б., се намирал в кухнята на масата и св. М А имал възможност да
прочете получените от нея съобщения. След това той казал на майка си - св. М Р. Тя попитала Б. дали
се е случило нещо, но тя се страхувала и нищо не й разказала, а само се
разплакала. Св. Р се обадила по телефона на подс. И., за да му иска обяснение. Той също отричал да се е
случило нещо между него и Б.. Освен това казал, че не иска в дома си св. М А.
За
това съобщение св. А споделил и на свой приятел св. В И..
На 20.05.2013 г. А.И. се върнал от чужбина. На 29.05.2013 г. той отново посетил Б. в стаята й. Момичето си било легнало
и в стаята било тъмно. Обвиняемия започнал да я опипва по тялото и да я съблича. Б. плачела и му се молела да я остави. Обвиняемият съблякъл дрехи си. Натиснал
момичето на леглото и легнал върху него. Отново бил осъществен полов акт, при
който И. еякулирал на земята в стаята върху постелка с размери 2,32 м. /1,63 м. в бежово, лилав цвят с фигури по нея.
В
края на месец април 2013 г. св. М А посетил дома на св. В В в с. Брестовене. Търсел
къде да остане, тъй като обв. И. не искал той да живее в къщата си в с. Осенец. Момчето му разказало,
че причината за това е съобщението, което е прочел в скайп, изпратено от обвиняемия
на св. Б.А..
За
съобщението, което прочел във фейсбук, св. М. А разказал и на св. В. И. ***.
На 02.06.2013 г. св. В В ходил по работа в с. Осенец. Той отишъл и до дома на подс. И., където била само Б. и по-малката й сестра.
Разговарял с нея и разбрал, че обв. И. я посещава в стаята й и я изнасилва, а тя много се страхувала от него. След това той подал сигнал в полицията.
При извършени огледи в
жилището на подсъдимия били иззети постелка от стаята на Б.А., по които според заключението на
съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства (л. 93-94) по обект
1 - постелка с размери
2,32 м./1,63 м. е отчетен положителен резултат за наличие на сперма. От заключението на експертиза по метода на ДНК профилиране Протокол
13/ДНК-129/09.08.201З г. (л. 101-103) се установява по категоричен начин, че
клетъчния материал (сперма) от белезникавите зацапвания по обект 1 (постелката)
има ДНК профил,
който показва пълно съвпадение с този на обв. А.И..
По отношение на Б.А. е предприета спешна
мярка за закрила и е настанена за отглеждане в професионално приемно семейство
(л. 132). При срещите със социален работник Б.А. била много разстроена, притеснена, тревожна,
напрегната, разплаквала се много често.
Описаната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани и проверени в
хода на съдебното следствие доказателства, съответно: показанията на Б.А. (л. 31-33, л. 43-44) и в съдебно
заседание, св. В В (л. 34-36), св. М Р (л. 37-39), св. М А (л. 40-42), св. В И. (л. 45-47), протокол за оглед на местопроизшествието от 06.06.2013 г. (л.
11-14), комисионна
съдебномедицинска експертиза (л. 49-50), комплексна съдебно психиатрична и
психологическа експертиза на Б.А. (61-66), комплексната съдебно психиатрична и
психологическа експертиза на обв. И. (л.73-78), съдебномедицинска експертиза на
веществени доказателства (л. 93-94), експертиза по метода на ДНК профилиране протокол
13/ДНК-129/09.08.2013 г. (л. 101-103).
Установено е наличие на сперма от подсъдимия
по постелка, която е иззета от стаята на Б.А. (л.
93-94 и л. 101-103). Установено е, че чрез профила си във
фейсбук, И. е изпратил съобщение до пострадалата, че желае да имат сексуални
отношения. Това съобщение е възприето от св. М. А (л. 40), който разказал за
него на приятеля си – св. В. И. (л. 45) и на вуйчото на биологичния си баща –
св. В. В (л. 34). Св. Р забелязала, че всяка нощ подсъдимия излиза от стаята, в
която спели за известно време.
Съдът
намира, че показанията на св. А. са достоверни, последователни, изчерпателни и
изцяло се подкрепят от останалите събрани
доказателства. Те се отличават с висока степен на достоверност и според
проведеното психологическо изследване на пострадалата, в рамките на назначената
комплексна СПЕ, като резултатите й показват липса на склонност към лъжа.
Подсъдимия възползвайки
се от доверието, което е изградила към него пострадалата А., от усещането за
зависимост от него, тъй като той е осигурявал средствата за препитание в дома
им, както и от физическото си превъзходство, е извършил неколкократно полови
сношения – проникнал с половия си член в половия орган на детето, след което
еякулирал на пода, върху завивка. За да осъществи полови сношения с детето
подсъдимия А е използвал сила, достатъчна, за да сломи съпротивата му и
заплашване – че майка му и сестра му, а съответно и тя ще останат без дом ако
съобщи на някого или ако се противи. Интензивността на насилието и вида на
заплахата са били достатъчни, за да сломят съпротивата на 12-годишното дете.
Самия подсъдим не
отрича, че е имал сексуален контакт с детето, но твърди, че е бил доброволен и
ограничен само до опипване и целуване, без полово сношение. В тази част
твърденията на подсъдимия са очевидна защитна теза, опровергана от всички
останали доказателства. Тя е наивна и нагаждаща се към установените безспорно
факти. Първоначално подсъдимия твърди, че е пристрастен към порнографски
материали, тъй като нямал средства да плаща на жени и пътуванията му наложили
да се задоволява сексуално по този начин. Затова твърди и, че не е имал
сношения с пострадалата, а само я опипвал, за да се възбуди. Впоследствие
твърди, че имал сексуални отношения с мъже, за да си осигури работи. И
най-накрая, че е импотентен. Тези обяснения нямат опора в събраните
доказателства, в разрез са и със заключението на вещите лица по комплексната
съдебно-психиатрична и психологическа експертиза (л. 73).
Съдът намира, че
безспорно е установено упражнено насилие, с цел осъществяване на полово
сношение с малолетната. Всички свидетели сочат, че пострадалата е била
разстроена, плачела. Такова е и заключението на вещите лица – налице са
тревожност, безпокойство във висока степен, крайна несигурност, отчуждение,
депресия, затваряне в себе си, емоционални увреди и т.н.
Подсъдимия А за времето
от 01.08.2012 г. до 29.05.2013 г., в с. Осенец, в условията на продължавано
престъпление, се е съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 14 години – Б.Й.А.,
родена на *** г., като я принудил към това със сила и заплашване, с което е
осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл.
152, ал. 4, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2, предл. 1 и 2 НК. Налице са няколко
деяния, които осъществяват състава на едно и също престъпление, през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите. Затова е налице продължавано престъпление по чл.
26 НК.
Подсъдимия е действал с пряк умисъл – съзнавал
е, че пострадалата е малолетна, че не е съгласна да се съвкупява с него, и е целял чрез
употребата на сила и заплаха да сломи съпротивата й и да извърши половите
актове.
При определяне на
наказанието съдът отчете, че се касае до тежко престъпление, срещу малолетно
лице, извършено от човек, на когото вярва, тъй като е живяла с него 10 години,
и от когото би следвало да получи закрила и опека. Отчете и обстоятелството, че
са извършени няколко деяния. Както и че това престъпление ще окаже вероятно
продължително и деструктивно въздействие върху психиката на детето. Но отчете и
вида и интензитета на употребеното насилие. С оглед на това съдът намира, че
минималното предвиденото в закона наказание – 10 години ще е в състояние да
окаже нужното въздействие върху И., за де се поправи и превъзпита.
По предявения граждански
иск.
Предявен е граждански
иск в размер на 20 000 лв. Съдът като отчете установеното отражение, на
извършеното от И. престъпление, върху пострадалото дете - претърпените болки и
страдания. Както и това, че детето е в такава възраст, в която се изгражда
личността й и съответно, голяма е вероятността да не изгради привързаност и
доверителна връзка.
Съдът,
с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД прие, че обезщетението следва да се определи
в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва от увреждането. В
останалата част съдът отхвърли иска.
На
подсъдимия следва да се възложат и направените по делото разноски.
СЪДИЯ:
СЛ