№ 143
гр. Велико Търново, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Йордан Воденичаров
Илина Гачева
при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20214100500820 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
Й. АС. Н. против Решение № 260042/15.07.2021г. по гр.д. № 246/2020г. по
описа на РС-Павликени, с което е отхвърлен предявеният от Й. АС. Н. против
АС. Т. П. и М. Т. П. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне
на договор за прехвърляне на право на собственост върху 2/3 ид.ч. от
недвижим имот в гр.П, оформен с Нотариален акт... на РС Павликени като
неоснователен и недоказан.
В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение, както следва:
Първоинстанционният съд е установил несъответстваща на
доказателствата фактическа обстановка и от там е направил неправилни
правни изводи. От доказателствата по делото е установено, че от ...г. до
преместването на А.Д в с.С, през 2011г. ответниците не са живеели с него в
едно домакинство, като първоинстанционният съд не е съобразил, че
местоизпълнението е от съществено значение за точното изпълнение на
задълженията по договора . Особено важен период на неизпълнение е бил
периодът от 08.02.2020г. до 17.02.2020г., като е довел до кончината на
прехвърлителя А.Д . През този период той е изведен от домакинството на
Марияна П. и настанен в дома за стари хора в с.Р, без тя или друг от
ответниците да живее заедно с него в дома за стари хора. Съдът в разрез с
доказателствата по делото е приел, че това е станало заради невъзможност на
1
Марияна П. да се грижи за прехвърлителя поради собственото й здравословно
състояние. Другите двама ответници изобщо не са били затруднени да
изпълняват задълженията за издръжка и гледане на прехвърлителя. Договорът
за настаняване на прехвърлителя в дома за стари хора не е подписан от него, а
от Марияна П..
Погрешно е прието, че неуведомяването на ищцата за настаняване на
прехвърлителя в дом за стари хора е извън предмета на спора. Тъй като по
делото не са налице данни за набавяне на нужните на прехвърлителя
лекарства, той според жалбоподателката е бил лишен от тях. Сочи се, че дори
и да се установи, че приобретателката Марияна П. е изпълнявала
задълженията си по договора в продължение на 20 години, налице е
неизпълнение, тъй като прехвърлителят е бил настанен против волята си в
дом за стари хора, макар и за кратък период от време.
След смъртта на първоначалните приобретатели по процесния договор,
задълженията им са преминали върху техните наследници - ответниците Ася
и М.П.и. Според жалбоподателката те са пренебрегнали своите задължения.
Развиват се подробни съображения и се отправя искане към съда да
отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения иск по чл.
87,ал. 3 от ЗЗД.
В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба
ответниците по същата заемат становище за нейната неоснователност. Сочат,
че тяхната майка- приобретател по процесния договор и ответник в
първоинстанционното производство, е полагала грижи за прехвърлителя по
договора ежедневно и непрекъснато и благодарение на грижите, полагани от
нея и двамата ответници по жалба прехвърлителят е доживял до дълбока
старост. Поради онкологично заболяване приобретателката по договора
Марияна П. не е могла за известно време да полага грижи за своя баща и е
била заместена от ответниците по жалба. Дори самото настаняване на
прехвърлителя в дом за стари хора е било заплатено от двамата ответници по
жалба, а самото настаняване се е наложило поради влошеното здравословно
състояние на тяхната майка-приобретател по договора. От доказателствата по
делото се установявало, че за прехвърлителя са полагани ежедневни грижи,
получавал е медицински грижи и консултации в дома за стари хора, и смъртта
му не е настъпила в резултат на настаняването му в дома.
Развиват подробни съображения и отправят молба към съда да
потвърди обжалваното решение.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1,
изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
2
въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността :
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта:
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се
реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1,
изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК,
въззивният съд счита решението за правилно.
Съображенията за този извод са следните:
С исковата си молба ищцата Й. АС. Н. твърди, че като наследник на
своя баща - А.Н.Д, починал, предявява негови права за разваляне на договор
за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с
приобретатели първата ответница – М.А.П и починалият й съпруг, наследен
от ответниците по делото. Твърди, че предмет на процесния договор са 2/3
идеални части от недвижим имот Едноетажна жилищна сграда, лятна кухня,
гараж и стопански постройки, находящи се в гр.П, заедно с дворното място,
върху което са построени сградите, съставляващо парцел IV - 390 от квартал
33 по плана па гр.П, с площ от 480 кв.м., , подробно описан, срещу
задължението на М.А П. да поеме неговата издръжка и гледане като му
осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил до сега, докато е жив.
Оформянето на сделката станало с Нотариален акт... от ... г., на РС -
Павликени. Тъй като сделката е осъществена по време на брака на първата
ответница с Т.А П., който починал през 2012г.
Твърди, че договорът за гледане и издръжка между не е изпълняван
надлежно след неговото сключване - от края на 1997г. не били осигурявани
обичайните грижи и издръжка, а след началото на 2020 г. дори и минимално
необходимите такива. Твърди, че до 2011г. прехвърлителят е живял сам в
гр.П, без грижи и издръжка от приобретателите, а от 2011г. е живеел в
пристройка към тяхната къща, построена с негови средства, лишен от
социални контакти, с храна от социален патронаж.
Твърди се, че не му са осигурявани медицински прегледи и лекарства, лишен
е бил от телефон или друго средство за комуникация с роднини и познати,
крайната форма на неизпълнение било настаняването му на 08.02.2020 г. в
Дом за стари хора без придружител, медицинско досие, телефон, дрехи,
лични вещи и лекарства, където починал дни по-късно - на 17.02.2020 г.
Твърди се, че настаняването е станало против волята на прехвърлителя
и без знанието на другите му близки. Според ищцата липсата на грижи и
3
настаняването при тези условия в дом за стари хора е причина за рязкото
влошаване на здравословното му състояние, довело до смъртта му.
Отправя се искане към съда да постанови решение, по силата на което
да развали договора за прехвърляне на ид.ч. от недвижими имот срещу
издръжка и гледане поради виновно неизпълнение от страна на
бенефициентите. Претендира разноски.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответниците
оспорват основателността на предявения иск с твърденията, че са
изпълнявали надлежно и в пълен обем задълженията, които са поели по
договора за издръжка и гледане, първоначално в лицето на приобретателите, а
след смъртта на Тошко П. - в лицето на неговите деца, като са посещавали
редовно дома на прехвърлителя в гр.П. Сочат, че на същия е осигурено
жилище - останал да живее в къщата предмет на процесния договор, а след
2011 г. се преместил да живее при тях в пристройка към къща им до гр. В,
която задоволявала всичките му битови нужди, била съобразена с възрастта и
здравословното му състояние. Твърдят, че са полагани всички грижи,
предоставяна му е издръжка, както и му е осигурявано медицинско
обслужване. Твърдят, че настаняването на прехвърлителя в дом за стари хора
се е наложило поради здравословни проблеми на първата ответница, поради
онкологично заболяване, като същото е станало със съгласието на А.Д.
Оспорват се твърденията за пълно или частично неизпълнение на
договора.
Отправят искане към съда предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло
като неоснователен и недоказан. Претендират разноски.
Със свое определение съдът е приел за разглеждане иска за разваляне
само на договора относно 1/3 ид.ч. от имота, предмет на договора, чието
разваляне се иска.
В хода на делото е починала ответникът Марияна П. и същото е
продължило по отношение на другите двама ответници и като нейни
наследници по закон.
Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно и
пълно от първоинстанционния съд, който е обсъдил всички събрани по делото
доказателства и е формирал правилни изводи относно това какви релевантни
за спора факти се установяват с тях.
Въззивният съд възприема изцяло установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, поради което не я възпроизвежда в настоящото
решение.
Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД , с който се
претендира да бъде развален по съдебен ред договор за прехвърляне право на
собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.
Относно правилността на първоинстанционния съдебен акт въззивният
съд намира, че правните изводи на първоинстанционния съд за
неоснователност на предявения иск са правилни и ги възприема изцяло. На
4
основание чл. 272 от ГПК съдът препраща към мотивите на
първоинстанционния съд относно това защо исковата претенция е
неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По възраженията във въззивната жалба :
Основното оплакване на жалбоподателя е, че приобретателката по
процесния договор, както и наследниците на починалия й съпруг (тъй като
имотът е придобит по времето на брака им), не е изпълнил задълженията си
по договора.
Преценката относно това дали е налице неизпълнение следва да се
извърши с оглед уговорения между страните обем на грижите, като
естеството на договора не предполага приложението на унифициран критерий
относно това кога е налице неизпълнение.
Безспорно задължението за издръжка по договор за прехвърляне
собствеността върху недвижим имот срещу издръжка и гледане е неделимо и
следва да се изпълнява непрекъснато, независимо от това дали
прехвърлителят сам може да се грижи за себе си и независимо от това дали
той може сам да се издържа.
Конкретно в договора между наследодателя на ищцата и приобретателя
е уговорено, че последният ще поеме гледането и издръжката на
прехвърлителя, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е
водил до сега, докато е жив. Така формулиран, обемът на дължимите грижи
и издръжка в конкретния случай не предполага непременно прехвърлителят и
приобретателят да живеят в едно и също домакинство или дори в едно и също
населено място. Това би зависило изцяло от конкретни обстоятелства като
физическата кондиция и здравословното състояние на прехвърлителя,
неговата възраст и способността му сам да се обслужва. По делото не са
събрани данни, че през посочения по- горе период ( 1997г. – 2011г. )
прехвърлителят по процесния договор е бил в тежко здравословно състояние
или че физическата му кондиция и възрастта му са налагали да живее заедно с
приобретателите. Единствените доказателства относно този период са
показанията на свидетеля И.И, който установява, че през периода до 2011г.
прехвърлителят е живеел сам в дома си в гр.П, като сочи, че приобретателката
и нейният съпруг са полагали грижи за него. Показанията на този свидетел
съдът възприема като достоверни.
По делото липсват данни прехвърлителят по процесния договор да е
изразил несъгласие с или недоволство от начина, по който са полагани
грижите за него за периода, в който не е живеел заедно с приобретателите в
едно и също домакинство. Това, а и показанията на свидетеля И, дават
основание на съда да приеме, че грижите за него са полагани в обема, в който
са му били необходими с оглед възрастта и здравословния му статус през
посочения период. Относно последното, видно от заключенията и на двете
изслушани съдебно-медицински експертизи, които съдът в тази им част
приема като компетентни и обосновани, до 2009г. не са налице данни
прехвърлителят да е имал сериозни здравословни проблеми, налагащи
непрекъснати грижи и съвместно живеене с приобретателите.
5
След установяване на прехвърлителя в дома на приобретателите в с.С,
през 2011г. от заключенията на съдебно –медицинските експертизи се
установява, че той е бил преглеждан от лекари, поставена му е диагноза и са
му предписвани лекарства, като през 2012г . е бил приет за лечение в
болнично заведение. Доколкото двете заключения не си противоречат, а
взаимно се допълват, съдът възприема и двете заключения като компетентни
и обосновани в частта им относно поддържането на здравето на
прехвърлителя след 2011г. Той е следвало да приема постоянно лекарства,
които за един период са били изписвани от НЗОК. Дали приобретателят е
получавал тези лекарства през целия период от 2011г. до смъртта си,е въпрос,
който получава положителен отговор при анализ на събраните по делото
доказателства. Доказано е, че такива лекарства са му били предписани,
доказано е и (от заключението на в.л. доц.д-р Д ), че редовният им прием
подпомага организма за поддържането на важни жизнени функции, доказано
е и че до смъртта си прехвърлителят не е достигал до състояние на
необходимост от интензивни грижи, до каквито би могло да се достигне ако
лекарствата не се приемат ( отговор на въпрос 3 от заключението на в.л. д-р
М) . В този смисъл и показанията на свидетеля М, че при приемането на
прехвърлителя в дом за стари хора той е получавал лекарства, предоставени
от близките му също се кредитират от съда като достоверни и установяващи
факта, че на прехвърлителя са осигурявани необходимите медикаменти.
Липсата на доказателства за закупуване на лекарствата за определен период
от време не опровергава горния извод, защото липсва законово задължение за
хронично болните лица да се снабдяват с необходимите им медикаменти само
чрез заплащането им от НЗОК.
По отношение на грижите за физическия и душевен комфорт на
прехвърлителя през периода след 2011г. до смъртта му, съдът намира, че от
събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин
фактът, че такива грижи са полагани в обема, уговорен в процесния договор.
Показанията на свидетелите, разпитани по делото, установяват, че
прехвърлителят е живеел в самостоятелно обособена стая, оборудвана с баня
и тоалетна, обзаведена и отоплявана, предлагаща изглед към двора на къщата.
Относно фактическите грижи, полагани за прехвърлителя през периода
от 2011г. до смъртта му, само двама от свидетелите – св. Весела Н. и св. М.Д
сочат, че прехвърлителят не е бил доволен от полаганите за него от
приобретателката грижи и че се е оплаквал, че не му се дават храна и
лекарства, както и че външният му вид и лична хигиена са били занемарени.
Показанията на тези две свидетелки обаче съдът намира за предубедени. Св.
Н. е дъщеря на ищцата, а св. Д- нейна приятелка. И двете свидетелки са
емоционално ангажирани да възприемат тезата на ищцата, а св. Н. и изрично
посочва, че не е в добри отношения с ответниците – нейни леля и братовчеди,
поради обстоятелствата, настъпили около смъртта на нейния дядо-
прехвърлител по процесния договор.
Останалите, разпитани по делото свидетели, установяват, че в първите
години след пристигането си в с.С прехвърлителят е водил дори активен за
възрастта си социален живот, като постепенно активността му е намаляла,
6
поради физическа немощ, настъпила с напредване на възрастта му. От
показанията на свидетелите се установява, че ответницата П. е живеела
заедно с прехвърлителя след смъртта и на съпруга й през 2012г., осигурявана
му е храна, която, докато П. работела, се приготвяла и доставяла от социален
патронаж, а след пенсионирането й се е приготвяла от нея. Освен това
прехвърлителят не е оставян без надзор, докато е живеел в самостоятелно
обособено помещение в имота на приобретателката.Свидетелите Николай и
Анка Ки посочват, че тя е имала възможност да наблюдава баща си
постоянно, като св. К сочи, че в стаята му е била монтирана и камера за
видеонаблюдение, за да може приобретателката да откликне на всяка
възникнала нужда на своя баща.
Доказано по делото е и че синът на ищцата е полагал грижи за личната
хигиена на своя дядо, като го къпел, бръснел и подстригвал. Той го водел
ежегодно на панаира, организиран в родния му край, като заплащал горивото
за превоза до там и за всички необходими при пътуването неща. Това не
означава според настоящия състав, че приобретателката не е изпълнявала
непрекъснато и в пълен обем своите задължения по процесния договор.
Похвално и в съответствие с традициите в българското общество е внуците да
проявяват уважение към своите баби и дядовци, а в случая и морално
правилно е, че внукът е замествал своята леля в полагането на грижи за
хигиената на своя дядо, като по този начин му е спестил известно неудобство
от това да бъде обслужван от дъщеря си. Липсват данни по делото, че
приобретателката е отказвала да извършва тези дейности лично. Очевидно е,
че прехвърлителят не е имал възражения срещу това, че част от грижите за
него се полагат не лично от неговата дъщеря- приобретател по договора,
включително и относно доставката на храна от социален патронаж.
По отношение на това, че прехвърлителят е бил настанен в дом за стари
хора, възражението на жалбоподателката, че това е станало против неговата
воля, е несъстоятелно. По делото детайлно са изяснени обстоятелствата, при
които се е стигнало до въпросното настаняване. Няма съмнение, че това се е
наложило поради установено у приобретателката тежко онкологично
заболяване, налагащо оперативно лечение, а след това и последващо лечение.
През периода на престой в болнично заведение приобретателката е разчитала
на помощта на трети лица – св. А.К и св. Н.К и на жена, която била наета, за
да помага при грижите за прехвърлителя. След излизането й от болница, тя
също е разчитала на помощта на тези лица , както за грижите за нейния баща,
така и за грижите за самата нея, от каквито тя се е нуждаела. Свидетелят К
установява, че поради влошеното здравословно състояние на
приобретателката и очевидната вече нужда от постоянни грижи за
прехвърлителя, който е бил и на преклонна възраст, се е стигнало до
решението той да бъде настанен в дом за стари хора временно, до
подобряване здравето на приобретателката. Свидетелят установява, че е
присъствал на разговора между приобретателката и прехвърлителя относно
настаняването на последния в дом за стари хора . Прехвърлителят бил наясно
със здравословния проблем на дъщеря си и не възразил срещу настаняването.
За това, че настаняването в дома за стари хора е планирано като временно,
7
сочат и дадените от свидетеля М показания, който пояснява, че практиката в
дома е когато лицето се настанява за кратък период от време, договорите за
предоставяне на услуга да се сключват като безсрочни.
Това, че приобретателката е подписала договора за предоставяне на
социална услуга на прехвърлителя не само не означава, че той е бил принуден
да живее там против волята си.
Липсва основание да се приеме, че за прехвърлителя не са полагани
адекватни грижи в дома за стари хора. От показанията на свидетеля М се
установява, че прехвърлителят е бил настанен в удобна стая, като за него са
се грижили добре, както и за всички настанени в дома. Това, че А.Д е бил
настанен в уютна, топла и чиста стая се потвърждава и от показанията на
свидетеля М.Я. Според тази свидетелка Д е бил адекватен и с него е провела
разговор дни преди неговата кончина.
Относно причината за настъпилата внезапна смърт на А.Д
заключенията и на двете съдебно-медицински експертизи са категорични, че
не може да се определи точната причина за смъртта по съставеното
съобщение за смърт, но като се има предвид възрастта на починалото лице- 95
г. и прекараните заболявания, най- вероятно се касае за внезапна сърдечна
смърт .
От това за съда следва извод, че смъртта на прехвърлителя по договора
не се дължи на лошо качество на грижите, полагани за него в дома за стари
хора.
Всичко изложено до тук обосновава извода, че процесният договор е
бил изпълняван непрекъснато и на прехвърлителя по него са били
предоставяни грижи в обема, уговорен съгласно договора, от момента на
неговото сключване до момента на смъртта на прехвърлителя. Възраженията
на жалбоподателя, наведени във въззивната му жалба, са неоснователни.
Накратко, след като в договора не е уговорено, че прехвърлител и
приобретател следва да живеят заедно в едно домакинство през целия период
на действието му, това, че за определен период те не са живеели заедно не
обосновава неизпълнение. След като в договора не е уговорено, че лично
приобретателят следва да полага всички грижи за прехвърлителя, а и най-
вече след като последният се е съгласил с това, не е налице неизпълнение на
договора в периодите, в които грижите за него са полагани от трети лица.
Последното се отнася и до периода, в който прехвърлителят е настанен в дом
за стари хора. Това също е станало с негово съгласие , поради което съдът
счита, че той е приел изпълнението на договора по този начин без
възражения. Обстоятелството, че наследниците на починалия втори
приобретател по договора (съпругът на приобретателката) и внуци на
прехвърлителя не са полагали грижи за него в изпълнение на процесния
договор, не обосновава извода за неизпълнение, което би могло да обоснове
развалянето му. Както вече се посочи, липсва уговорка в договора за лично
полагане на грижите от приобретателите, респ. от техните наследници.
Неуведомяването на другите близки на прехвърлителя за обстоятелствата
около смъртта му и за неговото здравословно състояние и местонахождение
8
преди това би могло да е морално укоримо, но в никакъв случай не влияе на
изпълнението на договора и в този смисъл правилно първоинстанционният
съд е приел, че тези взаимоотношения стоят извън предмета на повдигнатия
спор.
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд
съвпадат напълно с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извода
за правилност на първоинстанционното решение. Същото следва да бъде
потвърдено като такова.
При този изход на делото жалбоподателката следва да заплати на
ответника по жалба М.П. сторените от него разноски по водене на делото
пред въззивната инстанция, в размер на 1380 лв. съгласно приложения по
делото списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260042/15.07.2021г. по гр.д. №
246/2020г. по описа на РС-Павликени.
ОСЪЖДА Й. АС. Н., ЕГН **********, с адрес гр. В, ул. „В“ № 1, вх.
„Б“, ап. 18 да заплати на М. Т. П., ЕГН **********, двамата с адрес в с.С, ул.
„Е“ № 5, община А сумата от 1380 лв. ( хиляда триста и осемдесет лева)
разноски по водене на делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9