РЕШЕНИЕ № 35

 

гр. Кнежа, 09.03.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година,  в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мая Кончарска,

при секретаря Красина Давидова,

като разгледа докладваното от съдията Кончарска Гр. дело № 804 по описа на съда за 2019 година  и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 45 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба на З.Р.С. ***, чрез пълномощника – адв. И.В. от Плевенска АК, против М.А.М. ***, с която се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 3 500 (три хиляди и петстотин) лева, представляваща обезщетение за причинени от престъпление неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, нервно разстройство и постоянен страх, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното й изплащане. Претендират се разноски по делото. Представени са писмени доказателства и адвокатско пълномощно. 

В молбата се твърди, че исковата претенция се основава на постигнато споразумение по НОХД № 277/ 2018 год. по описа на РС – Кнежа, по силата на което ответникът се признал за виновен в извършено престъпление по чл. 144, ал.3 от НК, от което ищцата, като пострадало лице, е претърпяла неимуществени вреди.   

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

ИЩЦАТА – редовно призована, в съдебното заседание се явява лично и с адв. Ив. В. от ПлАК, с представено по делото пълномощно. Процесуалният представител поддържа ИМ, позовава се на писмени и гласни доказателства. В хода по същество, моли съда да уважи изцяло исковата претенция, като присъди на ищеца направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.  

ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован, в о.с.з. се явява лично. Не възразява по доказателствата, не сочи други такива. Взема становище, че за него е непосилно заплащане на така претендираната сума.

Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е допустим, тъй като е подаден от надлежна страна, имаща правен интерес от водене на настоящото производство, а ответникът е пасивно легитимиран по иска.

С исковата молба е представен протокол от 09.07.2019 год. по НОХД № 277/ 2018 год. на РС – Кнежа. Видно от същия, с протоколно определение в о.с.з., проведено на 09.07.2019 год. по НОХД № 277/ 2018 год. по описа на Кнежански РС, съдът е одобрил споразумение по силата на което подсъдимият М.А.М. – ответник в настоящото производство, се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал.3 от НК, за това, че на неустановена дата в периода 23.02.2018 год. – 30.03.2018 год. в с. Еница, обл. Плевен, от телефонен номер ********** се заканил с убийство спрямо лицето З.Р.С., ЕГН **********.  

Съгласно разпоредбата на чл. 383, ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.

Влязлата в сила присъда, респ. определение, с което е одобрено споразумение, е задължителна за гражданския съд по въпросите относно това дали е извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца (чл. 300 ГПК, чл. 413, ал. 2 НПК). Доколкото настоящият граждански съд е сезиран с иск по чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на причинените от същото деяние вреди, обстоятелствата, че ответникът е извършил деянието по описания в споразумението начин, не могат да бъдат пререшавани и следва да се приемат за установени.

Видно е също, че пострадал в настоящото производство се явява ищецът, за когото несъмнено е признато в приключилия наказателен процес, че личността му е била обект на престъпно посегателство, т.е. безспорно на ищцата са причинени вреди.

Относно вида, степента на претърпените от ищеца вреди и причинната им връзка с престъпното деяние по делото са разпитани трима свидетели.

От показанията на св. Николай Александров (в родство с ищцата по сватовство – девер), се установява, че съпругът на З.С., който е негов брат, работи като международен шофьор и по няколко месеца в годината е в чужбина. Поради това, след извършване на престъпното деяние, често се налагало свидетелят Александров да нощува в дома на С.. Същата се страхувала за живота и имуществото си, тъй като била заплашвана от ответника, че ще я запали, ще я пребие. И след палежа на автомобила пред жилището й (на 04.09.2018 год.) – престъпление по 216, ал.1 от НК, в което ответникът се признал за виновен, видно от приетия по делото протокол по споразумение, С., която в отсъствието на съпруга си живеела със своята 7-годишна внучка, за която полагала грижи, продължавала да се страхува да остава нощем сама с детето. Денем се страхувала се да излиза сама из селото. 

От разпита на св. Красимир Александров (съпруг на ищцата) се установява, че след като автомобилът му бил запален пред дома им с ищцата, за известно време спрял работа и се прибрал в страната. Съпругата му била травмирана от случилото се, била уплашена, не спяла по цели нощи. Продължава да е неспокойна и понастоящем.

Установява се от разпита на св. Светослав Асенов (зет на ищцата), че след като били отправени заплахите спрямо С., същата била във видимо нестабилно състояние, уплашена, стресирана. Със страх излизала от дома си. За да не остава сама, в период от около 2 месеца през миналата година свидетелят периодично оставал да нощува в дома й. По онова време, периодично в жилището й оставали да преспиват и нейния девер – св. Николай Александров, както и синовете му.    

Съдът кредитира показанията на свидетелите като добросъвестни, непосредствени, без вътрешни противоречия и съответни на данните по делото.

Установява се от доказателствата по делото, че в резултат на деянието на ищцата е причинена психична травма, която несъмнено е оказала влияние върху психо-емоционалното й състояние. За известен период от време тя е изпитвала постоянно чувство на страх, изпаднала е в нервно разстройство, страдала е от безсъние. При това положение съдът намира, че безспорно ищецът е претърпял неимуществени вреди, като спорен е само техният размер.

Размерът им се определя по правилата на чл. 52 от ГПК.

Неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага. Последните не биха могли да бъдат възстановени, поради което и предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно Постановление № 4/ 1968 год. на Пленума на ВС понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

Съдът при съвкупния анализ на обстоятелствата по делото, включително и при преценка на гласните доказателствени средства, приобщени чрез показанията на свидетелите Николай Александров, Красимир Александров и Светослав Асенов, намира, че от процесното деяние, за което ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, на ищцата са причинени неимуществени вреди, изразяващи в причинени болки и страдания. Установи се, че деянието е породило у пострадалата страх от засягане на нейната телесна неприкосновеност, емоционален дискомфорт, възникнали проблеми със съня след осъществяване на деянието, невъзможност да остава сама в тъмната част на денонощието, както и да излиза сама през деня, тъй като изпитвала страх. При определяне размера на заместващото обезщетение съдът взе предвид и обстоятелството, че по отношение на ищцата на практика са осъществени две деяния, едно насочено към личната й неимуществена сфера и другото – засягащо имуществената сфера на съпруга й, с пряко отражение върху нея. Съдът съобрази, че при осъществяване на деянието по чл. 144, ал. 3 от НК ответникът е отправил закана с извършване на престъпление против живота на пострадалата. При преценка на размера на обезщетението настоящият съдебен състав съобрази и обстоятелството, че за съставомерността на престъплението по чл. 144 НК е необходимо заканата да е с такъв характер – изречените думи и извършените действия да са такива, че да са от естество да възбудят основателен страх от осъществяване на заканата у пострадалата. Следователно и за да е налице такова деяние, следва деянието да е с такъв интензитет, че да е от естество да възбуди основателен страх, поради което и във всички случаи на осъществяване на такова деяние от последното като пряка и непосредствена последица възникват неимуществени вреди за пострадалото лице.

Установи се и наличието на пряка причинно-следствена връзка между деянието и вредите, тъй като от показанията на свидетелите, които са били с ищцата във времето след деянията, се установява, че последната е изпитвала постоянен страх и е имала проблеми със съня, именно след процесния случай.

Предвид изложеното и с оглед на така приетите за установени правнорелевантни факти съдът приема, че справедливият размер на заместващото обезщетение на ищцата е за сумата от 2 000 лв., като за разликата над този размер до пълния предявен размер от 3 500 лв. исковата претенция следва да бъде отхвърлена.

Причинителят на непозволеното увреждане се смята в забава и без покана, но в случая се претендира законна лихва от датата на подаване на исковата молба и именно от този момент следва да бъде присъдена.

При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 600 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение. 

Ищецът е освободен от държавна такса. Следователно по аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК, осъденото лице следва да понесе дължимата за производството по уважения размер на иска такса. Цената на уважения иск е 2 000 лв. – за неимуществени вреди. Съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да внесе по сметка на съда ДТ в размер на 4% върху уважения размер на иска или сумата от 80 лв.

 

Мотивиран от гореизложените съображения, Кнежанският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл. 45 във връзка с чл. 52 от ЗЗД М.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на З.Р.С., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. И.В. от ПлАК, сумата от 2 000 лв. (две хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, нервно разстройство и постоянен страх вследствие на престъпление по чл. 144, ал.3 от НК, за което М. е осъден по НОХД № 277/ 2018 год. по описа на РС – Кнежа, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на ИМ – 11.12.2019 год., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 3 500 (три хиляди и петстотин) лева, като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК М.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на З.Р.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 600 лв. (шестстотин лева) – деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК М.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по приходната сметка на РС – Кнежа сумата от 80 лв. (осемдесет) лева, представляваща държавна такса върху цената на уважения иск, както и сумата от 5 (пет) лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на държавното вземане.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенски ОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните за изготвянето му.

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: