№ 6813
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Клаудия Р. Митова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20221100508969 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от З. К. С. и въззивна жалба,
подадена от назначения му особен представител срещу решение № 20043579 от
21.06.2022г., постановено по гр. д. № 20204/2015г. на СРС, 39с-в.
С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от З. К. С. срещу
Националното бюро за правна помощ иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД за
заплащане на сума в размер на 5100 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на здравето, преживяна
протрахирна депресивна реакция, социална неадекватност, раздразнение в
отношенията с другите хора, причинени от неоснователно набедяване за извършено от
ищеца престъпление по чл. 313 НК, по което е била образувана пр. пр. № 41858/2014г.
по описа на СРП, ведно със законната лихва, считано от 07.12.2015 г. до окончателното
плащане на сумата.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение. Твърди
се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и
процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено и искът да бъде уважен
изцяло като основателен и доказан.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната
жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли
1
решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените
пред въззивната инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по
правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните
указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за
допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
За да бъде осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.
49 вр. чл. 45 ЗЗД следва да се установят при условията на кумулативност следните
елементи: вреди, тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49
от ЗЗД е възложил работа, вредите да са причинени следствие противоправно деяние
/действие или бездействие/ при или по повод на възложената работа, причинителят да
е действал виновно, като вината се предполага до доказване на противното.
В уточнителна молба от 07.09.2021г. /л. 74 от делото на СРС/ ищецът твърди, че
вредите произтичат от подаден от НБПП сигнал до СРП, въз основа на който била
образувана пр. пр. № 41858/2014г. за извършено престъпление чл. 313, ал. 1 НК.
Поддържа, че е бил умишлено набеден пред официалните държавни органи и пред
съдебната власт. С молба от 20.09.2021 г. излага твърдения и, че определението, с
което ищецът бил лишен от правна помощ не било влязло в сила, но въпреки това
НБПП го е изпратил в прокуратурата, в резултат на което жалбоподателят бил
призоваван и разпитван.
За установяване на твърдяното противоправно поведение на ответника, ищецът
е ангажирал писмени доказателства.
Видно от определение от 24.04.2014г., постановено по гр. д. № 2779/2013г. на
САС, 7 с-в, З. С. е бил лишен от предоставената му по реда на чл. 21, т. 3 във вр. с чл.
23, ал. 3 от ЗПП правна помощ.
Така цитираното определение на САС е било изпратено от Софийски адвокатски
съвет на ответника по настоящето дело – НБПП, с писмо изх. № 745/10.05.2014г., в
което е посочено, че в Софийски адвокатски съвет е получено определението на САС,
с което ищецът е лишен от предоставената му правна помощта, поради декларирани
2
неверни данни във връзка с имущественото му състояние.
От своя страна НБПП е сигнализирал Прокуратурата на РБ, с писмо от
07.09.2014г., като е посочил, че Софийски адвокатски съвет им е изпратил копие на
определение от 24.04.2014г., постановено по гр. д. № 2779/2013г. на САС, 7 с-в, с което
З. С. е бил лишен от правна помощ, поради декларирани неверни данни във връзка с
имущественото му състояние. НБПП е посочил, че в изпълнение на функциите си е
длъжен да сигнализира ПРБ за въпросния случай, а ако СРП прецени за необходимо,
да образува наказателно производство.
Видно от представеното пред СРС постановление от 30.11.2015 г., СРП е
отказала да образува досъдебно производство по пр. пр. № 41858/2014г. по описа на
СРП. От постановлението се установява, че НБПП е подал сигнал срещу ищеца, в
който се съдържали данни за извършено престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
Сигналът бил подаден, тъй като с определение от 24.04.2014 г. на САС по гр. д. №
2779/2013г. г., ищецът бил лишен от предоставената му правна помощ, поради
декларирани неверни обстоятелства, което определение било отменено с определение
№ 255 от 03.07.2014 г. по ч. гр. д. № 3664/2014г. по описа на ВКС. С постановлението е
отказано да се образува досъдебното производство за престъпление от общ характер и
е прекратена прокурорската преписка.
От така събраните по делото доказателства по никакъв начин не може да се
изведе извод за противоправно поведение на служители на ответника по настоящето
дело.
Съгласно чл. 8, т. 6 от Закона за правната помощ, НБПП осъществява контрол по
предоставянето на правната помощ. Именно в изпълнение на това свое законово
задължение, въззиваемият е подал съответния сигнал.
Подаването на сигнал, жалба или молба до определен орган, само по себе си, не
може да е основание да се ангажира отговорността на подалия жалбата/сигнала.
Така например, в решение №201/06.01.2020 по дело № 3973/2018 на ВКС, ГК,
IV г.о., съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 45 от КРБ гражданите имат
право на жалби, предложения и петиции до държавните органи. Възможността за
подаване и поддържането на жалба/искова молба/сигнал, представлява признато от
закона право и само по себе си подаването им не е противоправно действие, което да
обуслови отговорност на ответника за вреди, причинени на ищеца.
В Решение № 758/11.02.2011 г. по гр.д.№1243/2009 г., ІV г.о., постановено в
производство по чл.290 ГПК, на допуснатия до касационно обжалване въпрос
„Съставлява ли упражняването на законоустановената възможност за подаване на
жалба до съответния компетентен орган противоправно поведение?” е даден следният
отговор: „Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го
упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на материално и
3
процесуално право поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността за
злоупотреба с право. Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато
правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни
интереси на други (чл.57, ал.2 от Конституцията), но също и в противоречие с
интересите на обществото (чл.8, ал.2 ЗЗД). Отговорността за вреди от злоупотреба с
право по правното си естество е деликтна и противоправността се изразява в
недобросъвестното упражняване на законно признато право, като доказването на
недобросъвестността е в тежест на пострадалия. И при злоупотребата с право вината
на дееца се предполага до доказване на противното, но вината в гражданското право
не е субективното отношение на дееца към деянието (както в наказателното право), а
неполагане на дължимата (от добрия стопанин или добрия търговец) грижа.”.
Гражданите, респективно институциите, имат право да се обръщат към надлежните
органи и да излагат обстоятелства, които са им известни. Жалбоподателят е
добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени.
Ето защо, само по себе си подаване на сигнал, не е достатъчно да обоснове
извод за противоправното поведение на служители на ответника.
Подаване на сигнал до компетентните органи не представлява злоупотреба с
право, която следва да бъде санкционирана.Принципно превратното упражняване на
субективните права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са
отказ от защитата им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които
злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно и
обезщетение, и преустановяване на увреждащата злоупотреба. Добросъвестността е
налице, когато правото се упражнява с убеждението, че то съществува.
Противоправност може да възникне в случаите, когато правото се упражнява
недобросъвестно, т. е. когато е налице злоупотреба със същото по чл. 57, ал. 2 от КРБ.
Обстоятелството дали правото на сигнал/жалба е упражнено добросъвестно или
недобросъвестно не е поставено в зависимост от крайния резултат на съответното
производство, тъй като законът не е свързал съществуването на правото с изискването
твърдяното със сигнала/жалбата действително да е било извършено. Затова правото на
жалба или сигнал ще е упражнено добросъвестно, когато лицето го упражнява с
убеждението, че то съществува. В този случай няма да е налице недобросъвестност,
ако впоследствие се окаже, че ищецът не е извършил посоченото в сигнала.
Незнанието на тези обстоятелства от ответника, независимо дали се дължи на
извинителни или неизвинителни причини, изключва недобросъвестността.
Злоупотреба с право (т.е. противоправно поведение) е налице, когато жалбата не
е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите
мерки, а когато подателят на сигнала знае, че те са неверни, и подава същия, за да
навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес. В този смисъл е налице и
4
практиката на ВКС /реш.№.758/11.02.11 по г.д.№.1243/09, IV ГО, реш.№.245/05.11.14
по г.д.№.1734/14, ІІІ ГО/.
За да може да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника трябва да
бъде установено, че действията му по подаване на сигнала са извършени при
злоупотреба с право. Такива обстоятелства обаче не са установени. НБПП единствено
е подал сигнал във връзка с представеното определение по делото на САС. Никъде в
сигнала не се съдържа набедяване, напротив. Посочено е, че Бюрото единствено е
задължено да сигнализира прокуратурата за съответния случай, а ако СРП, след
извършена от негова страна проверка, прецени, че са налице условията, да образува
наказателно производство срещу жалбоподателя.
С оглед на посоченото, по делото не са събрани доказателства, установяващи
извършена от ответника злоупотреба с право при подаването на сигнала, поради което
не е установена противоправност на действията му. В този смисъл и решение №
201/06.01.2020 по дело №3973/2018 на ВКС, ГК, IV г.о.
В случая, въз основа на събраните доказателства, не може да се направи извод
за това, че подавайки сигнала, ответникът е действал недобросъвестно, като
поведението му е било насочено изключително към увреждане интересите на ищеца.
Липсват каквито и да е доказателства в тази насока. Събраните по делото
доказателства не установяват ответникът да е знаел, че обстоятелствата, изложени в
сигнала са неверни, напротив, както и наличието на посочената специфична цел, т.е.
сигнала да е подаден единствено с намерение за увреждане на друг правен субект.
Не се установява твърдяното във въззивната жалба, че на НБПП е било
известно, че актът на САС е обжалван, поради което е следвало да изчака влизане в
сила на определението на САС преди изпращане на сигнала. По никакъв начин не се
доказват твърденията, изложени в жалбата, че НБПП умишлено не е изчакал
определението на ВКС, с цел злепоставянето му пред СРП. НБПП не е бил длъжен да
изисква справки от жалбоподателя дали актът за лишаване от правна помощ е бил
обжалван. Бюрото единствено е подало сигнал. В него не се твърди да е извършено
престъпление от жалбоподателя, а само е посочено, че Бюрото е задължено да
сигнализира прокуратурата за съответния случай, а ако СРП прецени, да извърши
проверка и образува съответното производство.
Ето защо, само поради липсата на противоправно поведение, искът за
неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, без
да се обсъждат останалите предпоставки за уважаване на иска по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД
и независимо, че жалбоподателят е ангажирал доказателства за неимуществени вреди -
СПЕ и СМЕ.
В тази връзка, във въззивната жалба на процесуалния представител на С.
подробно са обсъдени заключенията по експертизите, като се сочи, че не са взети
5
предвид от СРС. Същите установяват обаче единствено неимуществени вреди и при
липса на доказано противоправно поведение от страна на служители на ответника, е
безпредметно да се обсъждат останалите предпоставки за уважаване на иска. Поради
същите съображения СРС не е взел предвид и представените експертни решения, в
които е посочен увеличен процент на инвалидност на жалбоподателя.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания относно нарушаване на разумния
срок на разглеждане по настоящето дело, което обаче не е предмет на делото и не
следва да бъде обсъждано в това производство.
При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции
по съществото на спора, постановеното от СРС решение следва да бъде изцяло
потвърдено.
По разноските:
На основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия сумата от 100 лв., представляваща направените пред
СГС разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20043579 от 21.06.2022г., постановено по гр. д. №
20204/2015г. по описа на СРС, 39с-в.
ОСЪЖДА З. К. С., ЕГН ********** да заплати на Национално Бюро за правна
помощ, гр. София, ул.“****, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
100 лв., представляваща направените във въззивното произовдство разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при
предпоставките на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6