№………
гр. Варна, 07.02.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №1203 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 267151/29.01.2021 г., подадена след провеждане на производство по чл. 410 от ГПК, с искане да бъде признато за установено, че М.П.Г., с постоянен адрес:***0 дължи
н. „А.з.к.н.п.з.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, следните суми: сумата
от 1500 лв., представляваща неплатена главница по Договор за паричен заем № 5505704 от 07.02.2019 г., сключен между „Вива кредит”
ООД и М.П.Г., вземането по който е прехвърлено от страна на „Вива кредит”
ООД на заявителя с Приложение № 1 от 02.03.2020 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
12.10.2020 г. до окончателното ѝ изплащане; сумата
от 434.10 лева, представляваща договорна лихва за периода от 09 март 2019 г. до 02 май 2020 г.; сумата
от 31,26, представляваща лихва за забава върху непогасената главница от 10 март 2019 г. - датата на допускане на забава на погасителна вноска до датата на подаване на заявлението - 25 септември 2020 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 260798/15.10.2020 г. по ч.гр.д.№12852/2020 г. на ВРС. Претендират се и направените в настоящото производство и в производството по ч.гр.д. №12852/2020 г. съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба се излага следната фактическа обстановка:
Съгласно Договор за паричен заем №5505704 от 07 февруари 2019 г. сключен между „Вива кредит“
ООД, в качеството му на Заемодател и ответницата, в качеството и на кредитополучател, Заемодателят се задължил да предостави на ответника сума в размер на 1500 лева, под формата на паричен заем, който се усвоява в брой при подписване на договора. С подписването на договора, М.П.Г. удостоверила, че е получила от Заемодателя заемната сума от 1500 лева, като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума. Заемателят се задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 1934.10 лева, ведно с договорната лихва от 434,10 лв. на 15 месечни погасителни вноски.
Ищецът излага, че ответникът трябвало да изплати целия заем на 02 май 2020 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист всички вноски са падежирали, а ответникът продължава виновно да не изпълнява задълженията си, поради което дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 31.26 лева от 10 март 2019 г. - датата на допускане на забава на погасителна вноска до датата на подаване на заявлението - 25 септември 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Ищецът твърди, че между „Вива Кредит" ООД, ЕИК ********* и „А.з.к.н.п.з." ЕООД, ЕИК ********* бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, и Препис извлечение от Приложение 1 към него от 02 март 2020 г., по силата на който вземането било прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з." ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Ответникът чрез особен представител оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.
Твърди, че ответницата не е сключвала договор за заем от 07.12.2019 г. като оспорва истинността на представения по делото договор за заем, като твърди, че ответницата не е страна по този договор, както и че не го е подписвала. Оспорва достоверността на датата на договора. Евентуално, сочи неспазване на процедурата по сключване на договор по електронен път. Твърди, че договорът не отговаря на изискванията за електронен документ; че към него липсва приложение на Тарифа на „Вива Кредит" ООД, актуална към датата на сключване на договора за заем. Липсва доказателство за представителна власт на пълномощника на заемодателя за сключването на договора. Оспорва приложената към договора Тарифа на „Вива кредит" ООД, относима към договори за паричен заем „Вива кредит сега 14 и 30" или „Вивакредит план", като твърди, че същата не е приложима към представения по делото договор за заем, тъй като липсва достоверна дата на тази тарифа.
Твърди, че не е налице цесия, тъй като от представените по делото доказателства - рамков договор за прехвърляне на парична задължения (цесия) от 01.12.2016 г., сключен между „Вива кредит" ООД и „А.з.к.н.п.з." ООД не произвежда действие спрямо ответницата. Оспорва достоверността на датата на този договор.
Оспорва представеното към исковата молба Приложение № 1/02.03.2020 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен между „Вива кредит" ООД и „А.з.к.н.п.з." ООД на 01.12.2016 г. Твърди, че същото не съдържа подписите на страните по него. Оспорва достоверността на датата, както и истинността на същото приложение. Твърди, че това приложение не произвежда правно действие спрямо ответницата.
Оспорва потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите от „Вива кредит" ООД в качеството му на цедент относно извършена цесия в полза н. „А.з.к.н.п.з." ООД в качеството му на цесионер, тъй като липсва подпис на управителя на цедента, както и дата на документа. Твърди, че не са ангажирани доказателства, които да потвърждават годна представителна власт на сочения управител Д. С. Д..
Сочи, че липсват доказателства за актуалното състояние на двете дружества - „Вива кредит" ООД и „А.з.к.н.п.з." ООД както към момента на цесията, респективно - към момента на потвърждението за сключената цесия, както и към момента на предявяване на исковата молба. Твърди, че поради липса на достоверна дата в тези документи не е възможно да се установи и представителната власт по тях.
По отношение на отправено с исковата молба уведомление до М.П.Г. счита, че не става ясно дали това е ответницата по делото или друго лице. Липсва правна индивидуализация на адресата на уведомлението. Освен това счита, че уведомлението, отправено едва с исковата молба, предполага преждевременност на предявените искове, доколкото уведомлението съпътства исковата молба, вместо да я предхожда. Уведомлението е подписано от юрисконсулта Й. В. М., за чиято представителна власт по отношение на уведомлението липсват доказателства. Не е ясно кой е адресантът на уведомлението.
Не е ясно също така доколко представеното пълномощно с рег. № 11712 от 28.12.2016 г. на нотариус с рег. № 260, от Д. С. Д., в качеството ѝ на законен представител на „Вива кредит" ООД, касае ответницата по делото, тъй като предхожда договора за кредит.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 7818/15.11.2019 г., издадена по ч.гр.д. №18781/2019 г. по описа на ВРС е разпоредено длъжникът М.П.Г., ЕГН ********** да заплати на ищеца „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ ********* следните суми: сумата 1 500.00 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща неплатена главница по Договор за паричен заем № 5505704 от 07.02.2019 г., сключен между „Вива кредит”
ООД и М.П.Г., вземането по който е прехвърлено от страна на „Вива кредит”
ООД на заявителя с Приложение № 1 от 02.03.2020 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
12.10.2020 г. до окончателното ѝ изплащане; сумата 434.10 лв. /четиристотин тридесет и четири лева и десет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода 09.03.2019 г.- 02.05.2020 г.; сумата 31.26 лв. /тридесет и един лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща законна лихва за периода 10.03.2019 г. –
25.09.2020 г., както и сумата 64.75 лв. (шестдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща сторените в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, съобразно уважената част от заявлението. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.1от ГПК, поради което съдът на осн. чл. 415, ал.1 ,т.2 от ГПК е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, предмет на заповедта за изпълнение, което заявителят е направил в предоставения му едномесечен срок.
С исковата молба по делото е представен Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН №5505704 от 07.02.2019 г. (л.13), сключен между „Вива кредит”
ООД и М.П.Г., ЕГН **********, съгласно който се предоставя на ответника заем в размер на 1500 лв., който трябва да се погаси чрез 15 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 202,40 лв. Съгласно чл.2, т.6 от договора фиксираният годишен лихвен процент по заема в размер на 40,32%, годишният процент на разходите за заема е 49,49% (т.8), а общата дължима сума от заемателя е в размер на 3036,00 лв., с включена такса експресно разглеждане, уговорена в чл. 2, ал.2 от договора в размер на 1101,90 лв. Съгласно чл.5 от договора заемателят се задължава в срок до 3 дни от усвояване на сумата да предостави подробно описани обезпечения на заемодателя, като в случай на неизпълнение на това задължение дължи неустойка в размер на 734,55 лв., която ще се заплаща разсрочено с всяка погасителна вноска, като месечната вноска става в размер на 251,37 лв., а общата дължима сума по кредита 3770,55 лв. В чл. 3 от договора са посочени датите, на които се дължат погасителните вноски, без да е посочено как се формира размерът на всяка една от погасителните вноски –
или какъв е размерът на главницата и какъв на лихвата. Към договора е приложено предложение за сключване на договор за паричен заем.
Представен е и рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г., както и подписано приложение №1 от 02.03.2020 г., с които вземането на „Вива кредит”
ООД към М.П.Г., ЕГН ********** по договор за кредит №5505704/07.02.2019 г. на обща стойност 3945,55 лв. е прехвърлено на ищеца. Към исковата молба е приложено Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал.3 от ЗЗД от „Вива кредит”
ООД, подписано с електронен подпис от Д. С. Д., до М.П.Г., ЕГН **********, с което последната се уведомява за прехвърляне на вземанията на „Вива кредит”
ООД в полза н. „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД, ЕИК ********* (л.19).
На л. 20 от делото се намира и Уведомление до М.П.Г., с което на осн. чл. 99, ал.3 от ЗЗД, на осн. чл. 4.5 от Договор за цесия от 01.12.2016 г. и приложение към него от 02.03.2020 г. и Пълномощно от „Вива Кредит“ ООД е уведомена от „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Й. В. М. – юрисконсулт, че вземането и по договор за кредит №5505704/07.02.2019 г., сключен между нея и „Вива кредит” ООД е прехвърлено на нов кредитор „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК *********.
Представено е и пълномощно към уведомлението с нотариална заверка на подписа на управителя на „Вива кредит”
ООД –
Д. С. Д., даващо право н. „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД, ЕИК ********* да уведоми от името на „Вива Кредит“
ООД длъжника за извършената цесия, както и уведомление по чл. 99, ал.3 от Закона за задълженията и договорите (л.21), както и пълномощно от „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД, ЕИК ********* в полза на Й. В. М., ЕГН **********, даващо му право да подава и изпраща уведомления до длъжници на дружеството във връзка с чл. 99 от ЗЗД.
От справка в ТР към Агенция по вписванията се вижда, че в периода от 22.11.2016 г., 15:03:05 до 08.10.2021 г., 13:50:43 ч. управител на „Вива кредит” ООД е била Д. С. Д., а С. П. П. е управител от 12.07.2021 г., 14:09:55 ч. до момента.
От справка в ТР към АВ е видно, че Я. Б. Я.е управител н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК *********, считано от 21.11.2019 г., 13:14:38 ч.
По делото е изслушана и приета и съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице А.В., от която се установява, че по счетоводни записвания у кредитора остатъкът от дължимите суми е както следва:
За главница – 1500 лв.;
За договорна лихва – 434,10 лв.;
За такса експресно разглеждане –
1101,90;
За неустойка – 734,55 лв.;
За разходи по събиране –
175,00 лв.;
За обезщетение за забава – 128,95 лв.
По делото е изслушана и съдебно-почеркова експертиза на вещото лице Е.А.А., от която се установява, че подписите положени за „ЗАЕМАТЕЛ“ в договор за паричен заем от 07.02.2019 г. са изпълнени от М.П.Г..
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 във връзка с чл. 415 ГПК. Предявен е след успешно провеждане на производство по чл.410 ГПК и в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 ГПК, с оглед на което е процесуално допустим. Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед. Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между „Вива кредит”
ООД и ответника е възникнала валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за заем, по силата на който на ответника е предоставена в заем сума срещу задължение за връщането ѝ на 15 равни месечни вноски, заедно с договорна лихва и такси в посочения размер, изпадането на заемателя в забава, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по силата на който на ищеца са прехвърлени вземанията по договора за заем с ответника, че цесията е съобщена на ответника от надлежната страна и размера на исковете.
От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът в качеството му на цесионер и „Вива кредит”
ООД в качеството му на цедент, е сключен валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г., както и че е подписано приложение №1 от 02.03.2020 г., с които вземането на „Вива кредит”
ООД към М.П.Г. по договор за кредит № 5505704/07.02.2019 г. на обща стойност 3945,55 лв. е прехвърлено на ищеца. Разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД изисква цедентът да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Към исковата молба е приложено Уведомително писмо от „Вива кредит”
ООД до М.П.Г., с което последната се уведомява за прехвърляне на вземанията на „Вива кредит”
ООД в полза н. „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД, ЕИК *********. Същото е подадено чрез „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД, ЕИК *********, упълномощено от цедента с изрично писмено пълномощно, също приложено към исковата молба. В настоящия случай, въпреки че по делото не бяха представени доказателства ответникът да е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането преди образуване на настоящото производство, доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, а следва да бъде взето предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
В тази връзка съдът счита за неоснователни възраженията на особения представител на ответника, че не е ясно дали към датата на упълномощаването лицето Д. С. Д. е имала качеството на управител, тъй като видно от справката в ТР към АВ същата е вписана за управител към датата на нотариалната заверка на пълномощното –
28.12.2016 г. По възражението, че пълномощното не обхваща процесния договор за кредит, тъй като той е сключен след неговото изготвяне, съдът намира, че видно от текста на самото пълномощно, волята на неговия издател е била да се уведомят всички длъжници съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 01.12.2016 г., включени, в което и да е Приложение №1 между страните, което е станало неразделна част от Рамковия договор за цесия, т.е. има действие и по отношение на всички бъдещи Приложения №1 към рамковия договор.
Оспорва се и представеното към исковата молба Приложение № 1/02.03.2020 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен между „Вива кредит" ООД и „А.з.к.н.п.з." ООД на 01.12.2016 г. с твърдението, че същото не съдържа подписите на страните по него, както и достоверна датата. Съдът намира това оспорване за неоснователно, тъй като видно от представения документ, същият в края е подписан с електронен подпис и от двамата управителя, като от цесионера е подписано на 09.03.2020 г., а от цедента на 16.03.2020 г., която и дата именно следва да се вземе предвид. Отделно от изложеното съгласно действащата правна уредба на договора за цесия – чл.99 от ЗЗД, липсва изискване за писмена форма за действителност на договора, а е необходимо само да бъде уведомен длъжникът от стария кредитор, като няма ограничение това уведомление да бъде извършено посредством пълномощник, бил то и новият кредитор.
По отношение на пълномощното на юрисконсулт Й. В. М., съдът също намира, че е налице валидно пълномощно, тъй като видно от търговския регистър към датата, посочена в него управител на ищеца е бил именно Я. Б. Я.. Дори да се приеме, че пълномощното няма достоверна дата, то за такава следва да се приеме датата на представяне на пълномощното в съда, на осн. чл. 181 от ГПК, когато управител е било същото лице. В пълномощното изрично е посочено, че упълномощеният може от името на упълномощителя да изпраща уведомения до длъжници на дружеството във връзка с чл. 99 от ЗЗД.
В тази връзка изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника като приложение към нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4, предл. 2 ЗЗД.
В съдебната практика са налице противоречиви становища относно възможността цесията да бъде съобщена на длъжника с връчване на исковата молба, когато на същия е назначен особен представител. Според едното становище при връчване на особен представител на уведомлението за цесия не се стига до фактическото му връчване на длъжника, поради което съдилищата приемат, че не настъпва материално –правния ефект по чл.99, ал.4 от ЗЗД и само на това основание се приема, че претенцията е неоснователна. Според другото становище връчването на особен представител се приравнява на фингирано връчване, с което се счита, че длъжникът е узнал за цесията – предпоставка за валидно задължение спрямо цесионера. По очертания спор липсва обективирано становище на ВКС, но съдът счита, че може да се приложи по аналогия възприетият в Решение №198/18.01.2019г., постановено по т.д.№193/2018г. I т.о. на ВКС на РБ, подход. В този съдебен акт, постановен по реда на чл. 290 от ГПК, съдът е дал положителен отговор на въпроса, дали връчването на препис от исковата молба на особен представител, в която е обективирано изявление за обявяване на предсрочна изискуемост, води до уведомяване на длъжника-ответник. Хипотезата е аналогична – изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредит се извършва с исковата молба, която се връчва на назначен от съда особен представител. Въз основа на горното, съдът възприема становището, че с връчване на исковата молба или както е в случая с отделно направеното изявление на извършената цесия, на назначения от съда особен представител на ответника, спрямо последния настъпва материално –правния ефект на цесията, предвиден от чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Цедираното вземане произтича от сключен между ответника М.П.Г.
и „Вива кредит”
ООД договор за кредит № 5505704/07.02.2019 г., приложен на л. 13 от делото, по силата на който ответникът е получил в заем сумата от 1500 лв.
(чл.2, ал.1
от договора).
Видно от чл. 2, ал.2 от договора с подписването на договора заемателят е удостоверил, че е получил част заемната сума в размер на 1500 лв. С оглед на това за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума и уговорената договорна лихва на падежните дати съгласно договора за заем.
Ответникът следва да заплати и законната лихва за забава върху просрочената главница, считано от падежа на всяко от плащанията до подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда.
С оглед заключението на вещото лице по допусната съдебно-почеркова експертиза съдът намира, че ответникът не успя при условията на пълно и главо доказване да установи неистинността на процесния договор за кредит № 5505704/07.02.2019 г., поради което съдът следва да кредитира това доказателство като недеждно.
Съгласно чл. 11, ал.1, т.11 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
В настоящото производство от ищеца не бяха представени доказателства за предоставянето на кредитополучателя на погасителен план. Посочени са само падежните дати на вноските, като техният окончателен общ размер е фактически посочен в чл. 3, ал. 2 от договора и възлиза на 202,40 лв.
Предмет на настоящото производство са само вземанията на кредитора за главница, договорна лихва и мораторна лихва. Доколкото от сключения договор за заем се установи, че ответницата е получила заемната сума от 1500 лв., то тя и дължи нейното връщане, ведно с договорената законна лихва. Поради забава в погасяването на главницата, ответницата дължи и мораторна лихва за забавеното плащане, които суми съгласно заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза възлизат на главница –
1500 лв.; договорна лихва –
434,10 лв. и обезщетение за забава –
128,95 лв.
На основание изложеното по-горе предявеният от ищеца иск се явява изцяло основателен, поради което следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати н. „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД, ЕИК *********, направените от него разноски в настоящото производство и в производството по ч.гр.д. №12852/2020 г. От ищеца са претендирани съдебно-деловодни разноски в настоящото производство в общ размер от 920,69 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 120,69 лв., възнаграждение за особен представител 150,00 лв. и 300,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,00 лв., от които 50,00 лв. по чл. 13, т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП, от която сума съдът намира, че следва да бъдат присъдени, както следва: 120,69 лв. –
държавна такса; 350,00 лв. –
за особен представител (защото толкова е определеното възнаграждение и внесения от ищеца депозит), 150,00 лв. – депозит за съдебно-счетоводна експертиза и 120,00 лв. - за юрисконсултско възнаграждение.
В случая ищцовото дружество е представлявано от юрисконсулт, поради което намира приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, съгласно която „в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ“.
Въз основа на законовата делегация по чл. 37, ал. 1 ЗПП по въпроса за заплащането на правната помощ е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Съдът с оглед на фактическата и правна сложност на настоящия правен спор, намира, че на ответника следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 120,00 лв., поради което, предвид липсата на минимално определен размер на възнаграждението в чл. 78, ал.8 от ГПК същият следва да бъде определен по справедливост от съда. По отношение на претендираното възнаграждение по чл.13, т.2 от НЗПП съдът намира, че то се поглъща от това по чл. 25 от НЗПП.
Или общо следва да бъде присъдена сумата от 740,69 лв.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски в общ размер на 64,75 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 77 от ГПК ако страната остане задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното им събиране. По искане на особения представител на ответника са направени разноски в общ размер на 120,00 лв. за сметка на РС –Варна, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 120,00 лв. по сметка на РС- Варна.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** искове с правно основание чл. 422 от ГПК, че ответникът М.П.Г., с постоянен адрес:***0 дължи н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, следните суми: сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лв., представляваща неплатена главница по Договор за паричен заем № 5505704 от 07.02.2019 г., сключен между „Вива кредит” ООД и М.П.Г., вземането по който е прехвърлено от страна на „Вива кредит” ООД на заявителя с Приложение № 1 от 02.03.2020 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.10.2020 г. до окончателното ѝ изплащане; сумата от 434.10 лева (четиристотин тридесет и четири лева и десет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 09 март 2019 г. до 02 май 2020 г. и сумата от 31,26 лв. (тридесет и един лева и двадесет и шест стотинки), представляваща лихва за забава върху непогасената главница от 10 март 2019 г. - датата на допускане на забава на погасителна вноска до датата на подаване на заявлението - 25 септември 2020 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 260798/15.10.2020 г. по ч.гр.д.№12852/2020 г. на ВРС.
ОСЪЖДА Галин М.П.Г., с постоянен адрес:***0 ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 740,69
лева (седемстотин и четиридесет лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от 64,75 лв. (шестдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки) лева, представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 12853/2020 г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Галин М.П.Г., с постоянен адрес:***0 ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд - Варна, сумата от 120,00 (сто и двадесет) лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за съдебно-графологична експертиза, на основание чл. 77 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: