№ 168
гр. Велики Преслав, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Гражданско дело №
20233610100048 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от
„Й.Б.“ЕАД, /предходно наименование „Т.Б.“ ЕАД/, ЕИК ..............., със седалище и адрес на
управление – град С., район М., ж.к. „М.“ 4, Б.П.к С., сграда 6, представляван по закон от Д.К.К. –
Изпълнителен директор, заедно с М.С. – член на Съвета на директорите, представляван по
пълномощие от адв. Адвокатско дружество „Г. и П.“, представлявано от адв. В. Г. от САК срещу
С. А. А. с ЕГН ********** постоянен и настоящ адрес: гр. В.П., обл. Ш., ул.“ С.В.“ №21, с искане
да бъде признато за установено, в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца
сумата от 318.72 лв. /триста и осемнадесет лева и 72 ст./, представляваща главница включваща –
дължими незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги в размер на
205.31 лв. и неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент в размер на 113.41 лв.,
ведно със законна лихва от 16.11.2022г. до изплащане на вземането, като вземането произтича от
следните обстоятелства: Договор за мобилни услуги № ********* от 07.12.2020 г., като
вземанията на заявителя са индивидуализирани по размер и основание в фактури
№№**********/05.01.2021 г.; **********/05.02.2021 г.; **********/05.03.2021 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение №304/18.11.2022 г. по ч.гр. дело №590/2022г. по
описа на ВПРС.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения:
Между ответника С. А. А. и дружеството-доставчик на мобилни услуги „Й.Б.“ ЕАД, с
предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД бил сключен Договор за мобилни услуги от дата 07.12.2020г.,
за ползване на мобилен номер +359********* с избран абонаментен план Тотал+ с промо
абонамент за първите 24 месеца 23,99лв. и стандартен абонамент - 34,99лв. след изтичане срока на
договора. Страните са уговорили първоначален срок на действие за 24 месеца, до 07.12.2022г. Въз
1
основа на посочения договор ответникът бил ползвал предоставяните от Дружеството мобилни
услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната №*********.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „ при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура,
която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор
всеки потребител -страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде
издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му
за плащане на дължимите суми. “.
За потребените от абоната-ответник услуги за периода 05.12.2020г. до дата 04.03.2021г.
Йеттел е издал:
Фактура №**********/05.01.2021г. за отчетния период на потребление от 05.12.2020г. -
04.01.2021 г. с дължима стойност за плащане в размер на 154.19 лв. (Сто петдесет и четири лв. и 19
ст.) за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, платима в срок
20.01.2021 г.
Фактура №**********/05.02.2021г. за отчетния период на потребление от 05.01.2021 г. с
дължима стойност за плащане в размер на 25.49 лв. (двадесет и пет лв. и 49 ст.) за месечни
абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги платима в срок 20.02.2021 г.
Фактура №**********/05.03.2021 г. за отчетния период на потребление от 05.02.2021 г. с
дължима стойност за плащане в размер на 25.63 лв. (двадесет и пет лв. и 63 ст.) за месечни
абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги платима в срок 20.03.2021г.
За посочените месечни отчетни периоди -- м.12/2020г. ,за м.01/2021г. и за м.02/2021г.
ответникът не бил изпълнил задължението си да заплати на ищеца дължимите месечни
абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на 205.31 лв. (двеста и пет лв. и
31 ст.). Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани
услуги на стойност 205.31 лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т. 11 от
процесиите договори за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния
оператор, Йеттел е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника С. А. А. за
ползваните абонаменти и е издадал крайна фактура №**********/05.05.2021г. с начислена обща
сума за плащане в размер на 318.72лв. В издадената крайна фактура №********** от дата
05.05.2021г. била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на
113.41лв. и е включена сумата за незаплатени месечни абонаментни такси и потребление на
мобилни услуги в размер на 205.31 лв.
След като страните са уговорили дължимите по договора плащания да бъдат платими в
определен срок, то сумата става изискуема след изтичането на този срок. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му /чл. 84,
изр. първо ЗЗД/.
Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички
плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Съгласно
чл. 75 от Общите условия при неспазване на което и да е задължение по част XIII от Общите
условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на т. 19б
буква в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване
на нов договор с него. Нито законът, нито договорените между страните условия, вменяват
задължение на кредитора да кани закъснелия длъжник да изпълни задължението си. При това
положение за мобилния оператор е възникнало потестативното право едностранно да прекрати
договора за мобилни услуги, при това без необходимост да волеизявява изрично пред абоната
намерението си за прекратяване, предвид неколкократните напомняния чрез смс-известяване до
този момент.
Датата на деактивация на процесния абонамент била 16.03.2021г., като същата се генерира
автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. На дата
2
18.03.2021 г., операторът е изпратил покана за изпълнение до ответника, в която са описани
задълженията по абонатния номер, посочена е общо дължимата сума, както и е даден подходящ -
10 дневен срок за изпълнение на задължението. Абонатът бил предупреден, че при неплащане на
дължимата сума договорът му ще бъде прекратен. Абонатът бил в неизпълнение на договорите си,
като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Тотал+ за мобилен номер
+359********* до 07.12.2022г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 07.12.2020г.
Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира
договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се в т. 11 от договора,
като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения
абонамент. Предвид влизане в сила на постигната Спогодба между Йеттел и Комисия за защита на
потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно
прекратяванае на договорен абонамент, начислената на абоната неустойка в размер на 113.41лв. е
формирана съобразно новите правила за изчисление, уговорен в т. 11 от договора.
Претендираната неустойка в размер на 113.41лв., представяваща стойността на три месечни
абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван номер. Съгласно т. 11 от договора, в
случай на прекратяване на подписан договор преди изтичане на уговорения срок по вина или
инициатива на Потребителя или по нарушение на задълженията му по договора или
приложения/документи свързани с него, същият бил длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване
(1) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване
на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не може да надвишава трикратния размер
на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС. (2) а в случай, че е предоставяна отстъпка от
цената на месечния абонамент, потребитялят дължи и възстановяване на част от стойността на
ползваните отстъпки, съотствщи на оставащия срок на договора. (3) В случаите, в които на абоната
е предоставено мобилно устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в подписания
договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи
такава част от разликата между стандартната йена на УСТРОЙСТВОТО (В брой и без абонамент)
съгласно ценовата листа, /действащия към момента на сключване на договора и заплатената от
него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг),
какъвто съответства на оставащия срок на договора.Видно е, че уговорената клауза е в унисон с
предписанията на Комисия за защита на потребителита и с уговореното в постигнатата Спогодба.
Неустойката в размер на 113.41лв. била фомирана, както следва: за абонаментен план Тотал+ се
дължи неустойка в размер на 113.41лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси, където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 29.16 лв. х 3 = 87,48лв., а
разликата до пълния размер на претендираната неустойка в размер на 113.41лв. представлява част
от предоставените на абоната отстъпки, съответстваща на оставащия срок до края на договора.
Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Й.Б.“ ЕАД
ответникът С. А. А. се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, ЙЕТТЕЛ има
право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и
на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор
цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока,
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането в срок
на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило
правото на ЙЕТТЕЛ /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната.
При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай,
че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него“. Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и
задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към
индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна
част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите
3
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. В чл.20 от Общите условия е посочено,
че, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно
действащата ценова листа на ЙЕТТЕЛ. Съгласно чл. 23, б) месеченния абонамент осигурява
достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка
на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от
потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят
отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи,
свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от
Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока,
потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
В конкретният случай ответникът С. А. А. е подписал договор за услуги с мобилния
оператор, ползвал е процесиите мобилни номера и не е изпълнил задължението си по договор да
заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава.
Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил. Според ищеца е изпълнен е фактическият състав на
едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността
си.
По инициатива на ищеца-заявител е образувано е ч.гр.д. №590/2022 г. и с издадена с Заповед
за изпълнение №304/18.11.2022 г.
Ищецът, чрез процесуалния си представител –пълномощник преди началото на съдебно
заседание е представил писмена молба-становище, в която излага становище, че поддържа изцяло
изложеното в исковата молба и подробни мотиви относно основателността на претенциите. Моли
да им бъдат присъдени и направените в настоящото и заповедното производство разноски.
Ответникът се представлява по делото от особен представител, който в срока по чл.131 от
ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който прави възражения за неоснователност на
исковете, като излага следните твърдения: без да оспорва, че между страните е сключен договор за
мобилни услуги № *********/07.12.2020г., прави възражения и оспорва твърденията в исковата
молба, че С. А. е останал задължен към ищцовото дружество със сумата от 318.72лв. - сбор на
потребени и незаплатени месечни такси за потребление на мобилни услуги, незаплатени лизингови
вноски и неустойка за предсрочно прекратяване на договор/и за мобилни услуги.
Видно от представения договор № ********* мобилният оператор се е съгласил да
предостави на С. А. А. следните услуги та месец /стр.2 от договора/: неограничени минути към
всички национални мрежи в РБ и роуминг в зона ЕС - 100 минути към зона ЕС, 8000МВ мобилен
интернет в РБ и роуминг в зона ЕС, 2 трафик пакета с обем на месец от 10000МВ, 2 позиции за
достъп до дигитални услуги, които са безплатни за първите 12 месеца от договора и допълнителен
месечен пакет национални МВ на максимална скорост за срока на договора, равен на включения в
плана пакет мобилен интернет - 8000МВ. Дължимият месечен абонамент според договора е в
размер на 23.99лв. за първоначалния срок на договор, тоест за 24 месеца.
Мобилният оператор твърди, че за периода 05.12.2020г. - 04.03.2021г. по Фактура №
**********/05.01.2021 г. С. А. му дължи сумата от 154.19лв. за „месечни абонаменти такси за
потребените от абоната по договора услуги“.Видно от гърба на посочената фактура сумата била
сбор от абонаментен план в размер на 38.70лв.+2.26 смс+4.16лв за 2 броя допълнителни
услуги+0.44лв. за кратки текстови съобщения+0.08лв.разговори към „Грижа за клиента“+96.56лв.
за 61 броя услуги с добавена стойност /смс/. Особеният представител заявява, че ответника не е
пращал общо 68 броя смс и не е получил 2 броя допълнителни услуги. От разпечатката на
фактурата, същият прави извод, че на С. А. са начислени 96.56лв. за „изпратени“ 61 броя смс-и при
4
стандартен лимит от 50.00лв. Видно от останалите 2 фактури, С. А. не е получил каквито и да
било услуги от страна на мобилния оператор, тъй като дължимите суми са само и единствено от
абонаментни такси.
Относно търсената сума от 113.41лв. – неустойки за предсрочно прекратяване на договори за
услуги, то счита и същата за недължима, тъй като С. А. би дължал неустойка в случай, че
мобилният оператор е прекратил договора и е уведомил затова клиента. От приложената към ИМ
последна покана за доброволно плащане не се установявало С. А. да е уведомен по надлежен ред,
че доставчикът счита договора за прекратен от определена дата насетне. Прекратяването на
договора представлявало волеизявление от страна по договор, по силата на което се прекъсва
налична облигационна връзка. Не били налице доказателства, обективиращи подобно
волеизявление от страна на ищеца, поради което не са налице предпоставките за възникване на
задължение на абоната за плащане на претендираната неустойка. Самият доставчик, в приетите от
него общи условия прави разграничение между ограничаване на предоставените услуги и
прекратяване на договора.
На следващо място неустоечната клауза, според особения представител, противоречи на
добрите нрави и затова е нищожна. Неустойка, която е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции се явява в противоречие с добрите нрави на
неустойка. / ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС/. Съобразно чл. 92 ЗЗД,
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Тоест функциите, които изпълнява неустойката,
са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира
точното изпълнение на поетите задължения. В конкретният случай, уговореният размер всъщност
е равен на цената на самата услуга за оставащия период от договора, като по този начин позволява
на доставчика да получи цялата цена, независимо от това, че след прекратяването не предоставя
услугата. Клаузата за дължимостта й изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост, създава условия
за неоснователно обогатяване и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които
законодателят определя за неустойката, като не държи сметка за реалните вреди от
неизпълнението и причините за прекратяването - Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 541/2010 г., IV г. о., ГК. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави
е налице още при уговарянето, следва изводът, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част
правоотношението изобщо не е породило правно действие.
Въз основа на изложените аргументи, особения представител намира претенцията с правно
основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за изцяло неоснователна.
В съдебно заседание ответникът се представлява от особеният представител адв.Е. от ШАК,
поддържа изложеното в отговора, счита исковете за допустими, но неоснователни, като изразява
становище в случай, че съдът не сподели тезата за неоснователност, да се произнесе като вземе
предвид приетото заключение на съдебно-техническата експертиза.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от
фактическа и правна страна следното:
На основание заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ПКГПГПК е
образувано чгр.д №590/22 г. на ВПРС и срещу длъжника-ответник е издадена заповед за
5
изпълнение №304/18.11.2022г. за сумата 318.72 лева (триста и осемнадесет лева и седемдесет и
две стотинки), представляваща главница / от която 205.31 лв. незаплатени месечни абонаментни
такси и 113.41 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент/, ведно със
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 16.11.2022 г. до изплащане
на вземането, като вземането произтича от следните обстоятелства: Неизплатено парично
задължение между С. А. А. и „Йеттел България“ ЕАД ( с предишно наименование „Теленор“
България“ ЕАД) по Договор за мобилни услуги № ********* от 07.12.2020 г., като вземанията на
заявителя са индивидуализирани по размер и основание в фактури №№**********/05.01.2021 г.;
**********/05.02.2021 г.; **********/05.03.2021 г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал. 5 от ГПК,
поради което съда е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок на осн.415, ал.1, т.2 от ГПК. Въз основа на депозираната в срок искова молба е
образувано настоящото производство.
По делото са приети като доказателства Резюме и Договор за мобилни услуги от 07.12.2020
г.; допълнителна информация за съгласията за обработка на данни; заявление за
активиране/деактивиране на услуга от 07.12.2020 г.; декларация-съгласие от 07.12.2020 г.; ценова
листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от 07.12.2020 г., Общи условия на
„Й.Б.“ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги /приложени
в заповедното производство/. От същите се установява сключен между страните Договор за
мобилни услуги от дата 07.12.2020г., за ползване на мобилен номер +359********* с избран
абонаментен план Тотал+ с промо абонамент за първите 24 месеца 23,99лв. и стандартен
абонамент - 34,99лв. след изтичане срока на договора. Страните са уговорили първоначален срок
на действие за 24 месеца, до 07.12.2022г. Въз основа на посочения договор ответникът бил
ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под
клиентския номер на абоната №*********.
От посоченото по-горе съдът намира, че между страните са възникнали валидни
облигационни отношения по силата на описания по-горе договор за мобилни услуги. Страните са
се договорили от дата 07.12.2020г., ищецът да предостави на потребителя за ползване на мобилен
номер +359********* избран абонаментен план Тотал+ с промо абонамент за първите 24 месеца на
цена 23,99лв., в договора са посочени конкретни услуги, които са включени в предоставения план
/минути, мобилен интернет, трафик пакети, достъп до дигитални услуги, промоционални условия,
включени минути и мобилен интернет, след изчерпване на включените в плана, роуминг в зона
ЕС/, по силата на заявление за активиране/деактивиране на услуга на ответника е предоставена и
допълнителна услуга „Онлайн защита в мобилната мрежа“ с цена 1.20 лв. след първите три месеца
на договора /за първите три месеца цената е 0.00 лв./, потребителя е уведомен писмено и за цените
на другите услуги, предоставяни от оператора, които не са включени в избрания индивидуален
план, съгласно договора, чрез Приложение-ценова листа за абонаментни планове и частни клиенти
от 07.12.2020 г.
Съгласно договора и общите условия за потребените от абоната услуги са издадени фактури
№**********/05.01.2021 г. за сумата от 170.64 лв. с ДДС, от които 58.70 лв. абонаментни такси и
101.24 лв. разговори, данни, съобщения и др. таксувани услуги; №**********/05.02.2021 г. за
сумата от 196.13 лв. с ДДС, от които 25.49 лв. абонаментни такси и 170.64 лв. задължения от
предходен период; №**********/05.03.2021 г. за сумата от 221.76 лв. с ДДС, от които 30.41 лв.
абонаментни такси, 0.12 разговори, данни, съобщения и др. таксувани услуги и 196.13 лв.
задължения от предходен период и №**********/05.05.2021 г. за сумата от 318.72 лв. с ДДС, от
които неустойки 113.41 лв. и 205.31 лв. задължения от предходен период.
6
В хода на производството е допусната, изготвена и изслушана съдебно-техническа
експертиза. Заключението на вещото лице следва да бъде кредитирано с доверие като обективно и
компетентно изготвено, съдържащо обосновани, последователни и пълни отговори на всички
поставени задачи. От заключението се установява ползване от потребителя с посочения фиксиран
номер ********** за периода 05.12.2020 г. – 04.03.2021 г. на 47 бр. изходящи гласови повиквания,
1 бр. гласова поща, 5 бр. СМС, 63 бр. услуги с добавена стойност, подробно описани в
заключението, 3 бр. други услуги, извън месечните абонаментни такси. Установеното изцяло
кореспондира с издадените фактури №№**********/05.01.2021 г.; **********/05.02.2021 г.;
**********/05.03.2021 г. с обща стойност 205.31 лв. и представеното от ищеца извлечение за общо
потребление за мобилен/фиксиран номер **********, с клиентски номер ********* за периода
07.1.2020 г. – 04.01.2021 г. В частта за определените цени на посочените предоставени/ ползвани
от абоната услуги, извън договора не е направено оспорване.
Видно от доказателствата по делото плащане от страна на ответника на дължимите суми
няма и към момента. Поради изложеното предявените обективно и субективно съединени
положителни установителни искове, следва да бъдат уважени частично до размер от 205.31 лв.
представляващ неплатени месечни абонаментни такси и ползвани услуги, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Предвид посоченото от ищеца предсрочно прекратяване на договора, поради неизпълнение
на задълженията за плащане от страна на потребителя, в издадената фактура
№**********/05.05.2021 г. за сумата от 318.72 лв. с ДДС, са включени освен 205.31 лв.
задължения от предходен период за неплатени месечни абонаментни такси и ползвани услуги и
неустойка в размер на 113.41 лв.
От ищцовото дружество се твърди дължимост на неустойка по договора в размер на 113.41
лв., с оглед наличие предпоставките на т. 11 от договора и чл. 75, вр. с чл. 19б, б.“в“ и чл.19в от
общите условия на мобилния оператор.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Така функциите, които изпълнява неустойката, са обезпечителна и обезщетителна, като
идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите задължения.
Съгласно т. 11/Условия/ от договора се установява, че е сключен за срок от 24м. в сила от
07.12.2020 г. и изтича на 07.12.2022 г., в случай на прекратяване на договора преди изтичане на
срока по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора
или други свързани с него документи, в това число и приложимите общи условия, последният
дължи неустойка за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на
уговорения срок, но не повече от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, като в
допълнение на неустойката, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност
на отстъпката от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора, а в
случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги съгласно посоченото в
договора, чийто срок не е изтекъл дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството и заплатената от него при предоставянето му в брой или обща лизингова цена по
договор за лизинг, съответстваща на оставащия срок на договора. Съгласно чл. 19б, б.“в“ от
общите условия ищцовото дружество има право да откаже сключването на индивидуален договор
7
или едностранно да прекрати индивидуален договор срочен или безсрочен, в случай че
потребителят не е платил дължими суми след изтичане на сроковете за плащане по индивидуалния
договор, съответно общите условия. Съответно съгласно чл. 75 от общите условия, при неспазване
на което и да е задължение по част ХІІІ, или в случай на неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, операторът има право да незабавно да ограничи предоставянето на
услугите или при условията на т. 19б и 19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключването на нов договор с него.
За да се установи дължимостта на претендираната неустойка/право на ищеца да начисли
такава/, на първо място следва да се докаже, че процесния договор е прекратени. В случая от
събраните по делото доказателства /последна покана за доброволно плащане/ не се установява кога
е бил прекратен договора с ответника и по какъв начин страната, която е упражнила правото си да
прекрати договора, е уведомила другата за това свое намерение. Съгласно чл. 19б в/ и чл. 75 от
общите условия, ищцовото дружество има право, не и задължение, при наличие на сочените
хипотези да прекрати едностранно индивидуалния договор, поради което и волеизявление за
прекратяване е необходимо да бъде отправено. Още повече, че в случая доколкото се претендира
неустойка във връзка с твърдяно неизпълнение на задължение на насрещната страна по договора,
се касае до упражнено от страната право да развали договора. Ето защо и неоснователно се явява
становището на ищеца, че за прекратяването на договора не се изисква форма за валидност и
такава за доказване. Доколкото в случая не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното
упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и
писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. В случая както бе
посочено по-горе, не са ангажирани доказателства ответникът да е уведомяван за прекратяване на
договорните правоотношения преди датата на завеждане на исковата молба, поради което и не
следва да бъде ангажирана отговорността му за заплащане на неустойка. Дори ищецът да е
изпращал кратки текстови съобщения до ответника/което не се доказа по надлежния ред/ за
заплащане на дължимите месечни суми това не може да замести изричното изявление за
прекратяване на договора. Видно от съдържанието на ОУ прекратяването и спирането на достъпа
до услугите са уредени отделно, поради което не може да се приеме, че преустановяването на
услугата от оператора е равнозначно на прекратяване на облигационната връзка. Не са представени
доказателства, както за изпращане на поканата за плащане от 18.03.2021 г., в която освен това не се
посочва срок, от който договора се счита за прекратен при неизпълнение на задължението за
плащане, така и за получаване на същата от потребителя-ответник.
Предвид това, съдът намира, че не се установи ищецът да е упражнил надлежно правото си да
прекрати договора за мобилни услуги преди да изтече срокът му и не е осъществен фактическият
състав, пораждащ правото му да иска заплащането на начислената неустойка по тях в размер на
113.41 лв. Поради, което в тази му част предявения иск е неоснователен и недоказан и следва да
бъде отхвърлен.
За пълнота следва да се отбележи и че съдържанието на посочената клауза/т. 11/, налага
извода, че същата е договорена извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В случая в противоречие на добрите нрави с клаузата за неустойка е
регламентирана имуществена облага за мобилния оператор в размер, какъвто би получил, ако
договорът не е прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било
услуга на абоната. С договора не са предложени насрещни права за абоната, съпоставими с
8
предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения и това от своя страна
противоречи на добросъвестността и създава основание за неоснователно облагодетелстване на
една от страните в правоотношението, която в случая е мобилният оператор. В случая е без правно
значение постигнатото споразумение с КЗП през 2018 г. за формиране на вземанията за неустойка
до размера на три стандартни месечни абонаментни вноски, както и обстоятелството, че до този
размер се претендира неустойката за всеки от предоставените на ответника мобилни номера.
Независимо от размера, до който се претендира неустойка, то вземането за същата се основава на
нищожно съглашение. Налице е изначална недействителност на неустоечното съглашение поради
противоречието му с добрите нрави още при сключването на договора. Следователно, в
конкретния случай не е налице валидно съглашение за неустойка и съобразно разпоредбата на чл.
26, ал. 1 във вр. с ал. 4 от ЗЗД, в тази си част договорите изобщо не са породили правно действие, а
нищожността на клаузата е пречка за възникване на вземане за неустойка по процесните договори
и допълнителни споразумения.
Освен това, доколкото ответникът е физическо лице, на което по силата на сключените
договори са били предоставени различни мобилни и лизингови услуги, които не са предназначени
за извършване на търговска или професионална дейност, то същият се явява потребител по смисъл
на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, и се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП.
Настоящата инстанция счита, че клаузата, с която е уговорена неустойката се явява неравноправна
и съответно нищожна на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП във връзка с чл. 143, т. 5 от ЗЗП
във връзка с чл. 3, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. Констатираната неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП на клауза на
потребителски договор, която не е индивидуално уговорена /няма данни потребителят да е
разполагал с възможност да влияе върху съдържанието на предварително изготвените клаузи, и
конкретно върху тази за неустойка/, няма за последица намаляване на неустойката до размер,
който не е необосновано висок, а води до нейната нищожност на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
На основание гореизложеното съдът, счита че предявените установителни искове по чл.
422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 и чл.86 от ЗЗД от „Й.Б.“ЕАД, /предходно
наименование „Т.Б.“ ЕАД/, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление – град С., район
М., ж.к. „М.“ 4, Б.П.к С., сграда 6, представляван по закон от Д.К.К. – Изпълнителен директор,
заедно с М.С. – член на Съвета на директорите, представляван по пълномощие от адв. Адвокатско
дружество „Г. и П.“, представлявано от адв. В. Г. от САК срещу С. А. А. с ЕГН **********
постоянен и настоящ адрес: гр. В.П., обл. Ш., ул.“ С.В.“ №21 следва да бъдат уважено до
главница включваща – дължими незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
моблини услуги в размер на 205.31 лв. ведно със законна лихва от 16.11.2022г. до изплащане на
вземането и за които вземания е издадена заповед за изпълнение №304/18.11.2022 г. по ч.гр. дело
№590/2022г. по описа на ВПРС.
В останалата им част предявените установителни искове по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1
от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за сумата от 113.41 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
По отношение на разноските в заповедното и в настоящото производство: Съгласно
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК съдът в исковото
9
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в исковото и в
заповедното производство.
Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на реализираните от него
разноски по настоящото дело и по заповедното производство, подкрепено с доказателства за
действително реализирани такива /платена държавна такса, адвокатско възнаграждение,
възнаграждение на вещо лице и възнаграждение за особен представител/, обосновават
положителното произнасяне на съдебния състав по искането за разноски, реализирани в рамките
на настоящото производство съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК в общ размер на 744.00 лв. и направените в заповедното производство разноски в размер на
385.00 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, в отношенията между страните, че ответника С. А. А. с ЕГН
********** постоянен и настоящ адрес: гр. В.П., обл. Ш., ул.“ С.В.“ №21, дължи на ищеца
„Й.Б.“ЕАД, /предходно наименование „Т.Б.“ ЕАД/, ЕИК ..............., със седалище и адрес на
управление – град С., район М., ж.к. „М.“ 4, Б.П.к С., сграда 6, представляван по закон от Д.К.К. –
Изпълнителен директор, заедно с М.С. – член на Съвета на директорите, представляван по
пълномощие от адв. Адвокатско дружество „Г. и П.“, представлявано от адв. В. Г. от САК, сумата
от 205.31 лв. /двеста и пет лева и 31 ст./, представляваща главница включваща – дължими
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, ведно със законна
лихва от 16.11.2022 г. до изплащане на вземането, като вземането произтича от следните
обстоятелства: Договор за мобилни услуги № ********* от 07.12.2020 г., като вземанията на
заявителя са индивидуализирани по размер и основание в фактури №№**********/05.01.2021 г.;
**********/05.02.2021 г.; **********/05.03.2021 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение №304/18.11.2022 г. по ч.гр. дело №590/2022г. по описа на ВПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.Б.“ ЕАД/, ЕИК ..............., със седалище и адрес на
управление – град С., район М., ж.к. „М.“ 4, Б.П.к С., сграда 6, представляван по закон от Д.К.К. –
Изпълнителен директор, заедно с М.С. – член на Съвета на директорите, представляван по
пълномощие от адв. Адвокатско дружество „Г. и П.“, представлявано от адв. В. Г. от САК срещу
ответника С. А. А. с ЕГН ********** постоянен и настоящ адрес: гр. В.П., обл. Ш., ул.“ С.В.“
№21 искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с
чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, в останалата им част до пълния предявен размер за сумата от 113.41
лв. /сто и тринадесет лева и 41 ст./, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 16.11.2022г.
до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
№304/18.11.2022 г. по ч.гр. дело №590/2022г. по описа на ВПРС, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С. А. А. с ЕГН ********** постоянен и настоящ адрес: гр. В.П., обл. Ш., ул.“
С.В.“ №21 ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД/, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление –
град С., район М., ж.к. „М.“ 4, Б.П.к С., сграда 6, представляван по закон от Д.К.К. – Изпълнителен
директор, заедно с М.С. – член на Съвета на директорите, представляван по пълномощие от адв.
10
Адвокатско дружество „Г. и П.“, представлявано от адв. В. Г. от САК, сумата от 744.00 лв.
/седемстотин четиридесет и четири лева/, представляваща реализирани от ищеца съдебно
деловодни разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА С. А. А. с ЕГН ********** постоянен и настоящ адрес: гр. В.П., обл. Ш., ул.“
С.В.“ №21 ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД/, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление –
град С., район М., ж.к. „М.“ 4, Б.П.к С., сграда 6, представляван по закон от Д.К.К. – Изпълнителен
директор, заедно с М.С. – член на Съвета на директорите, представляван по пълномощие от адв.
Адвокатско дружество „Г. и П.“, представлявано от адв. В. Г. от САК, сумата от 385.00 лв.
/триста осемдесет и пет лева/ , представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни
разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ш.ски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр. дело №590/2022 г. по описа на ВПРС
да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
11