Мотиви по присъда № 69/09.05.2017
г., постановена по НОХД № 789/2016 г. по описа на ЯРС.
ЯРП е предявила обвинение против
подсъдимия С.К. *** за престъпление по
чл. 343, ал.3, б.“а“, вр. ал.1, б. „б“, пр.2, вр. чл. 342, ал.1 НК.
По делото бе подадена молба от Р.И.Д.,
чрез упълномощен повереник адвокат, с която се иска
същият да бъде конституиран в качеството на частен обвинител в процеса. Съдът
като прецени, че същата е подадена в срок и от надлежно легитимирано лице,
преди даване ход на делото конституира Р.Д. като частен обвинител в
наказателното производство.
Участващият по делото прокурор
поддържа обвинението срещу подсъдимия
така както е предявено с обвинителния акт, като счита същото за безспорно установено
от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. За извършеното от
подсъдимия престъпление пледира на същият да бъде наложено наказание лишаване
от свобода към минималния предвиден в текста на закона размер с приложението на
разпоредбата на чл. 54 от НК.
Частният обвинител Р.Д. участва
лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен повереник адвокат. Чрез
повереника си поддържа обвинението спрямо подсъдимия. Счита, че от събраните по
делото доказателства по безспорен начин се установява механизма на настъпване
на пътнотранспортното произшествие и факта, че последното се дължи изцяло на
виновното поведение на подсъдимия. Счита,
че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание с цялата строгост на
закона, включително и наказание лишаване
от право да управлява МПС, както и да му бъдат присъдени и направените от него
разноски съгласно приложеният списък по делото.
Подсъдимият К. участва лично в
съдебно заседание и чрез редовно упълномощен защитник адвокат. Не се признава
за виновен по предявеното му обвинение като чрез защитника си излага твърдения,
че ПТП не е настъпило на „път“ съгласно § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП и по отношение
на местопроизшествието не важат правилата за движение, визирани в ЗДвП. Сочи се
също, че протокола за оглед на местопроизшествие е опорочен, тъй като едно от поемните лица не е било запознато с правата си на такова,
както и че не ставало ясно на огледа да е присъствало вещото лице, изготвило автотехническите експертизи. Освен това алтернативно се
моли при определяне на наказанието на подсъдимия да се приложи разпоредбата на
чл. 78а от НК, като се съобрази обстоятелството, че към момента на деянието
законът е предвиждал наказание лишаване от свобода от една до пет години,
същото е непредпазливо и са били причинени имуществените вреди.
Съдът, след като обсъди по
отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият К. бил правоспособен
водач на МПС, категории В и АМ и притежавал свидетелство за управление на МПС№
*********/03.06.2009 г. Същият бил
многократно наказван по административен ред за нарушения на ЗДП.
На 05.10.2014 г. свид. Р.Д. и свид. Г.Й.
разговаряли по телефона, като се уговорили да отидат на пистата за излитане и
кацане на самолети да карат мотоциклетите си, находяща
се в местността „***“ № *** по плана за земеразделяне на с. Т., общ. Т., обл. Я., в ляво от *** в посоа
гр. Я.-гр. Е. и имаща статут на път съгласно § 6, т. 1 от ЗДвП. Около 15.00 ч.
двамата свидетели пристигнали на пистата с моторите си, като свид. Р.Д. бил със своя мотор, марка „Хонда“
с ДК № У 2262 А, а свид. Й.
бил с неговия мотор. Там двамата свидетели заварили свид.
К., който бил неговия мотор и още много други лица с мотори и АТВ-та. По това
време на пистата бил и подс. С.К., който управлявал
мотоциклет „Хонда“ с ДК № У 2115 А, собственост на
брат му – свид. А.К.. Малко по-късно на пистата
пристигнал със своя мотор и свид. Т.Г. с приятелката
си и брат му с неговия си мотор. Тъй като приятелката на свид.
Т.Г. била нощна смяна на работа, тя си тръгнала за гр. Я. с мотора му, а той
останал на пистата при другите свидетели. След като пристигнала в гр. Я.,
приятелката на свид. Т.Г. му се обадила по телефона,
че няма ключ за в къщи и свид. Т.Г. *** заедно с брат
си с неговия мотор. Свид. Т.Г. дал ключовете на
приятелката си, след което взел своя мотор и заедно с брат си с неговия мотор
тръгнали отново за пистата край с. Т..
Преди да тръгнат свид. Т.Г. ***, свид. Р.Д. и свид. Г.Й. решили преди да си тръгнат за гр. Я. да направят
една последна обиколка на пистата. Около 17.00 ч. двамата потеглили с моторите
си по пистата в посока гр. Я.-гр. Е., като заедно с тях с моторите си тръгнали подс. К. и още едно момче. Движението се осъществявало при дневна
светлина, суха асфалтова настилка, с частични неравности и побитости
по нея с широчина 23 м. Някъде около средата на пистата, свид.
Г.Й. и другото момче, неустановено по делото обърнали моторите си в обратна
посока, а свид. Р.Д. и подс.
С.К. продължили управлението си в права посока. На около 200 м. от там, свид. Д. и подс. К. също обърнали
в обратна посока, като мотора на свид. Д. се движил
напред със скорост 78 км./ч., а след него се движил мотора, управляван от подс. К. със скорост 123 км./ч. Когато подс.
К. видял движещия се пред него мотор на свид. Д. на
около 16.6 м., подс. К. задействал спирачната система
на мотора в максимална интензивност, като намалил скоростта на 117 км./ч.. В
този момент, на около км. 272 /запасно летище, южно от разклон за с. Т./ мотора
, управляван от подс. К. застигнал мотора, управляван
от свид. Д. и между двата мотора настъпил сблъсък,
концентриран в предната част, в областта на преден габарит на мотора,
управляван от подс. К. и в задната част на мотора на свид. Д., в областта на заден габарит. След удара двамата
мотора са продължили аварийно движение и са паднали на асфалтовата настилка на
левите си състави. По това време свид. Г.Й. се
обърнал назад и видял двата мотора, както и телата на подсъдимия и на свид. Д. да лежат на земята. Същият веднага се върнал
обратно при тях, като на мястото дошъл и свид. М.К..
На мястото пристигнали линейки на ЦСМП-Ямбол, които отвели пострадалите в
МБАЛ-Ямбол за оказване на медицинска помощ, а на мястото бил извършен оглед на
местопроизшествие. След като се връщал към пистата край с. Т., заедно с брат
си, свид. Г. видял линейките, отиващи в същата
посока, като след пристигането си видял линейката, на която качили подс. К.. В резултат на удара и по двата мотора били
нанесени материални щети, а на двамата водачи били причинени телесни
увреждания.
След извършен медицински преглед,
подс. К. *** за три дни, а свид.
Й. още същата вечер бил транспортиран в болница в гр. София, където претърпял
операция на гръбначния стълб и стабилизация на лумбален
отдел.
Видно от заключението на назначената
по делото съдебно медицинска експертиза, в резултат на пътно-транспортното
произшествие на свид. Д. е била причинена мотоциклетна
травма, изразяваща се в счупване на гръбначния стълб на ниво първи поясен прешлен с увреждане на гръбначния мозък, довело
клинично до пълна липса на чувствителност и възможност за движение на двата
крака веднага след травмата. По този повод на пострадалия е била извършена
оперативна интервенция на гръбначния стълб с цел възстановяване нормалната
широчина на гръбначния канал и премахване на притискането върху гръбначния
мозък от костни фрагменти на счупения прешлен. След операцията са се появили
мускулна активност и сетивност на двата крака. По този начин на пострадалия е
било причинено трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника. Контузията
в поясната област със счупване на първи лумбален прешлен сама по себе си е довела до затрудняване
на движенията на снагата за срок не по-малък от 10-12 месеца при нормален ход
на развитие на оздравителните процеси.
От заключението на изслушаната по
делото автотехническа експертиза се установява, че от
техническа гледна точка мерки за
безопасност е следвало да бъдат предприети
единствено от водача на мотоциклет „Хонда“ с
ДК № У 2115 А, а именно от подс.
К., който е следвало непрекъснато да следи пътната обстановка и при възникване
на опасност за движението да намали скоростта си на движение или и да спре, още
повече, че възникването на опасността няма внезапен характер.
Видно от заключението на
оценителната автотехническа експертиза общата стойност на причинените по
мотоциклета на свид. Р.Д. вреди в резултат на
настъпилото пътнотранспортно произшествие е в размер на 2100.30 лв., а тези по
мотоциклета, управляван от подсъдимия са в размер на 2200 лв.
От заключението по назначената
допълнителна автотехническа експертиза се установява,
че към пистата са обособени два подхода за достъп от към път ***, съответно в
северния и южния й край, като на северния подход на път *** в посока гр. Я.-гр.
Е. на 50 м. преди входа й е поставен пътен знак А 28 – „Кръстовище с път без
предимство отляво“; на път *** в посока гр. Е.-гр. Я. на 50 м. преди входа й е
поставен пътен знак А 27 – „Кръстовище с път без предимство отдясно“; на изхода
от пистата в посока път *** в дясно е поставен пътен знак Б 2 – „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“. На южния подход на път *** в посока гр. Я.-гр.
Е. на 50 м. преди входа й е поставен пътен знак А 28 – „Кръстовище с път без
предимство отляво“; на път *** в посока гр. Е.-гр. Я. на 50 м. преди входа й е
поставен пътен знак А 27 – „Кръстовище с път без предимство отдясно“; на изхода
от пистата в посока път *** в дясно е поставен пътен знак Б 2 – „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“.
Видно от заключенията на
назначените по делото химически експертизи, в изследваните проби кръв, взета от
свид. Р.Д. и подс. С.К. не
се доказва наличие на етилов алкохол.
От приложената по делото справка
за нарушител/водач е видно, че подсъдимия е правоспособен водач с категории В и
АМ.
До започване на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд подсъдимият К. доброволно възстанови причинените материални
щети по мотоциклета, управляван от свид. Д. в размер
на 2100 лв.
От представените по делото
фактури и касови бонове към тях се установява, че пострадалият Д. е направил
разходи във връзка с лечението и възстановяването си от причиненото му
травматично увреждане в размер на 25 834.71 лв.
Горната фактическа обстановка
съдът приема отчасти въз основа на обясненията на подсъдимия, от показанията на
свидетелите Р.Д., Г.Й., М.К. и Т.Г., от заключенията на назначените по
делото съдебно-медицинска експертиза, химически
експертизи, автотехническаекспертиза, оценителна автотехническа кеспертиза,
допълнителна автотехническа експертиза и разпита в съдебно заседание на вещото лице Б.,
а така също и въз основа на приложените писмени доказателства: протокол за
оглед на местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум , справка за
нарушител/водач, епикризи, фактури и касови бонове
към тях на името на Д., справка за съдимост.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
От
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че
подсъдимият С.К. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр.2, вр.
чл. 342 ал.1 НК, тъй като на 05.10.2014 г., около 17.00
часа, на асфалтобетонова писта за излитане и кацане на самолети, запасно
летище, южно от разклон за с. Т., представляващо поземлен имот № ***, по
картата на възстановената собственост на с. Т., община Т., чийто северен вход
се намира в ляво, при *** километър, спрямо дължината на път ***, считано по
посока гр. Я. - гр. Е. (имащо статут на път, съгласно §6, т.1 от ДР на ЗДвП),
при управление на МПС, без да притежава необходимата за това категория
„А"- мотоциклет „Хонда VFR 750 F" с per. № У 2115А,
собственост на А.К. ***, е нарушил правилата за движение, визирани в
разпоредбите на чл.21, ал.1 от ЗДвП, съгласно който „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство от категория А извън населено
място е забранено да превишава скоростта си над 80 км/час", чл. 150 от ЗДвП, съгласно който „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението
по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач", в резултат на което е предизвикал ПТП с движещия се
пред него мотоциклет „Хонда CBR 900 RR" с per. № У 2262 А,
управляван от собственика му Р.И. ***, и по непредпазливост е причинил две
средни телесни повреди на Р.И. ***, изразяващи се в: трайно затрудняване
движенията на двата долни крайника и трайно затрудняване движенията на снагата.
Налице е извършено съставомерно деяние по посочените текстове на наказателния
закон. Авторството на деянието се установява по безспорен начин от обясненията
на подсъдимия и показанията на всички разпитани по делото свидетели, част от
които са очевидци на случилото се. Видно
от материалите по делото подсъдимият не е изпълнил нормативно вмененото му
задължение да осъществява непрекъснат контрол върху управляваното от него
моторно превозно средство. Това се дължи както от недоброто познаване на
техническото състояние на мотоциклета, така и от липсата на правоспособност за
управляваното от подсъдимия МПС, в резултат на което е загубил контрол върху
управлявания от него мотоциклет и е настъпил сблъсък между него и мотоциклета
на свид. Д.. Съдът не приема обясненията на
подсъдимия в частта им, с която се твърди, че преди да настигне мотора на свид. Д., същият е паднал от него на дясно и не е бил на
мотора по време на удара. Обясненията на подсъдимия в тази им част противоречат
както от заключението на автотехническата експертиза,
така и от разпита на вещото лице в съдебно заседание. От заключението се
установява, че движещият се мотоциклет „Хонда“ с ДК №
У 2115 А е застигнал и блъснал движещият се пред него мотоциклет „Хонда“ с ДК № У 2262 А, след което двата мотора са
изпаднали в безконтролно безаварийно движение, изразяващо се в падането им на
левите си състави. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението, като
с категоричност заявява, че към момента на удара двамата мотоциклетисти са били
върху моторите, тъй като мястото на удара е предхождано от единична спирачна
следа, оставена от мотора на подсъдимия и същата не може да бъде оставена, ако
водача не е върху мотора. Позовавайки се на заключението на изслушаната по
делото автотехническа експертиза съдът приема, че не
е налице падане на подс. К. от мотора преди удара по
начин описан от него, което съдът приема изцяло като компетентно,
безпристрастно и обективно изготвено и съответно на останалия събран по делото
доказателствен материал.
Престъпленията по чл. 343, вр. чл. 342 НК са типични резултатни престъпления, като за
съставомерността на деянието по посочените текстове на наказателния закон е
необходимо настъпването на вредоносни последици под формата на значителни
имуществени вреди, тежка или средна телесна повреда или смърт. В конкретния
случай в резултат на възникналото ПТП на Р.Д. са били причинени две средни
телесни повреди по см. на чл. 129 от НК, изразили се в следното: мотоциклетна травма, изразяваща се в счупване
на гръбначния стълб на ниво първи поясен прешлен с
увреждане на гръбначния мозък, довело клинично до пълна липса на чувствителност
и възможност за движение на двата крака веднага след травмата, причинила трайно
затрудняване на движенията на двата долни крайника и контузия в поясната област със счупване на първи лумбален
прешлен сама по себе си е довела до затрудняване на движенията на снагата за
срок не по-малък от 10-12 месеца при нормален ход на развитие на оздравителните
процеси. Относно медикобиологичната характеристика на
причинените на Д. телесни увреждания съдът даде вяра на заключението на назначената
по делото съдебно-медицинска експертиза, което възприема изцяло като обективно
и безпристрастно изготвено и неоспорено от страните по делото. Съгласно писменото
заключение на вещото лице е налице пряка
причинно следствена връзка между възникналото пътно-транспортно произшествие и
причиненото на Д. телесно увреждане. В тази насока са както обясненията на
подсъдимия така и показанията на разпитаните по делото свидетели и приложената
медицинска документация. Горните обстоятелства водят до квалифициране на
извършеното деяние по текста на чл. 343 ал.1 б.”б” от НК.
Обективно при извършеното деяние
подсъдимият К. не е бил правоспособен да управлява мотоциклет „Хонда“ с ДК № У 2115 А. От приложената по делото справка за
нарушител/водач е видно, че подсъдимия е правоспособен водач с категории В и
АМ. При извършения оглед и при изготвянето на заключението си вещото лице в
оценителната автотехническа експертиза сочи, че
управляваното от подс. К. МПС представлява
мотоциклет, марка „Хонда“, модел VFR 750 F, което означава, че двигателя е с работен обем 750 куб. м. За управлението
му обаче чл. 150а, ал.2, т.4, б.“а“ от ЗДвП изисква водача да притежава
категория за управление „А“, каквато се изисква за управление на мотоциклети с
работен обем на двигателя над 50 куб.м. При липсата на такава подсъдимият е
осъществил и квалифицираният състав на чл. 343, ал.3, б.“а“ от НК.
От субективна страна деянието е
осъществено от подсъдимия по непредпазливост. Същият не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици от собственото си неправомерно
поведение, но е бил длъжен и като правоспособен
водач е могъл да ги предвиди.
Съдът оправда подсъдимия К. да е извършил
престъплението по чл. 343, ал.3, б. „а“, вр. с ал. 1 б. „б“, пр. 2, вр. с чл.
342, ал.1 от НК чрез нарушения на правилата за движение по пътищата,
регламентирани в разпоредбите на чл. 20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Съдът следва да отбележи, че в
съдебната практика ясно е посочено, че нарушението по чл. 21, ал.1 от ЗДвП –
движение с превишена скорост над максимално разрешената за конкретното място и
обстановка, винаги представлява /съдържа в себе си/ и несъобразена скорост.
Определената в закона разрешена скорост не е случайна – счита се, че тя е и
съобразената скорост за конкретното МПС и място. Правилото на чл.21 ал.1 от ЗДвП се явява специално спрямо тези по чл. 20 от ЗДвП, тъй като ги поглъща и се
явява единствената пряка и непосредствена причина за произлезлия в резултат на
него механизъм на ПТП, довел до престъпния резултат. Всяко движение със скорост
над определената по чл.21, ал.1 от ЗДвП е такова с „превишена“
скорост, която винаги се явява и несъобразена. Доколкото ПТП е
резултат от движение с превишена скорост, то подсъдимият е нарушил задълженията
си по чл. 21 от ЗДвП, което е в пряка причинна
връзка с настъпилия резултат. Тази специална норма изключва
приложението на общата норма на чл.20 ал.1 и 2 от ЗДвП. /Решение №
142/17.05.2013г. по н.д. № 300/2013г. на ВКС III н.о., Решение № 5 от
1.02.2012 г. по н. д. № 2900/2011 г., 2 н.о. и др./.
Съдът не споделя
доводите на защитата на подсъдимия, че местопроизшествието не е настъпило на
„път“ съгласно разпоредбата на § 6, т.1 от ДР на ЗДвП. Съгласно §6, т. 1 от ДР
на ЗДвП „Път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено
използвани за движение на ППС или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и
улиците.“ Н следващо място, съгласно § 6, т. 8 от ДР на ЗДвП „кръстовище“ е
място, където два или повече пътя се пресичат, разделят или се събират на едно
ниво“. Видно както от изготвената по делото допълнителна автотехническа
експертиза, така и от приложеният към него фотоалбум към мястото на ПТП- към
пистата са обособени два подхода за достъп от към път ***, съответно в северния
и южния й край, като на северния подход на път *** в посока гр. Я.-гр. Е. на 50
м. преди входа й е поставен пътен знак А 28 – „Кръстовище с път без предимство
отляво“; на път *** в посока гр. Е.-гр. Я. на 50 м. преди входа й е поставен
пътен знак А 27 – „Кръстовище с път без предимство отдясно“; на изхода от
пистата в посока път *** в дясно е поставен пътен знак Б 2 – „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“. На южния подход на път *** в посока гр. Я.-гр.
Е. на 50 м. преди входа й е поставен пътен знак А 28 – „Кръстовище с път без
предимство отляво“; на път *** в посока гр. Е.-гр. Я. на 50 м. преди входа й е
поставен пътен знак А 27 – „Кръстовище с път без предимство отдясно“; на изхода
от пистата в посока път *** в дясно е поставен пътен знак Б 2 – „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“. Т.е. мястото на ПТП представлява „път“,
който се явява част от кръстовище с път ***, обозначен с пътни знаци за
водачите на МПС и за него важат в пълна степен правилата за движение по
пътищата, визирани в ЗДвП. Не приема и възраженията в насока, че вещото лице не е присъствало на
огледа, тъй като липсва името му при лицата, участващи в него, както и че на
поемното лице К. не са му били разяснени правата му като такова. Действително
името на вещото лице не фигурира на първия лист на протокола за оглед, но при
разпита си в съдебно заседание същото е категорично че е присъствал, като дава
компетентно и последователно заключение за намерените на местопроизшествието
обективни находки, още повече че същият се е подписал на последния лист на
протокола като присъстващ. Поемното лице К. също се е подписал на протокола,
като твърди, че подписа на поемно лице под № 1 е негов, което за съда означава,
че са му били разяснени правата му като такова, независимо, че заявява, че не
са му били разяснени, което съдът преценя с факта, че от извършването на огледа
до провеждането на разпита му е изминал продължителен период от повече от две
години и половина.
При определяне вида и характера
на наложеното на подсъдимия е наказание съдът съобрази следното:
От една страна взе предвид
високата степен на обществената опасност на деянието, обуславяща се от високата
динамика на този вид престъпления понастоящем в страната, времето и мястото на
извършване на престъплението, а именно в присъствието на множество хора,
тежестта на причинените на пострадалия Д.
две средни телесни повреди, последиците от които въпреки навременно проведеното
оперативно лечение, не са отшумели и към
настоящия момент, както и наличието на предходни наказания по административен
ред на подсъдимия за нарушения на правилата за движение по пътищата.
От друга страна съдът съобрази
чистото съдебно минало на подсъдимия, доброволно възстановените материални щети
по мотоциклета на свид. Д., макар и в непълен размер.
С оглед на всичко това съдът
определи наказание при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства като му
наложи наказание лишаване от свобода в
размер над средния предвиден в текста на закона, а именно за срок от три
години, като приложи разпоредбата на чл. 2, ал.2 от НК, тъй като към момента на
деянието е действала разпоредбата на чл. 343, ал.3 от НК преди изменението през
2015 г., предвиждаща наказание „лишаване от свобода от една до пет години“ и
същата до постановяване на присъдата се явява по-благоприятна за подсъдимия.
Същевременно съдът прецени, че
изложените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито
изключителни нито многобройни и най-лекото предвидено в текста на закона
наказание от 1 година лишаване от свобода не е несъразмерно тежко за
извършеното поради което отказа да приложи разпоредбата на чл. 55 НК.
Съдът, след като съобрази, че К.
е с чисто съдебно минало, определеното му наказание е в рамките до три години
лишаване от свобода и съдът прецени, че за поправянето му и превъзпитанието му
не е необходимо да изтърпи ефективно това наказание, на осн.
чл. 66, ал.1 НК отложи изтърпяването на същото за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в
сила.
На осн.
чл. 343 г от НК съдът лиши подсъдимия от право да управлява МПС за срок от две
години.
С така наложените по вид и размер
наказания съдът счита, че в максимална степен биха се постигнали целите на
наказателната превенция и най-вече би се въздействало възпитателно и
предупредително спрямо подсъдимия.
Съдът не прие доводите на
защитата при определяне на вида и размера на наказанието за приложението на
разпоредбата на чл. 78а от НК. Съгласно същата „Пълнолетно лице се освобождава
от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от хиляда до пет
хиляди лева, когато са налице едновременно следните условия: за престъплението
се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко
наказание, когато е умишлено и до лишаване от свобода или друго по-леко
наказание, когато е непредпазливо; деецът да не е осъждан за престъпление от
общ характер и да не е бил освобождаван от наказателна отговорност и
причинените от деянието имуществени вреди да са възстановени. В конкретния
случай са налице само първите две задължителни предпоставки, а именно за
деянието се предвижда наказание лишаване от свобода от една до пет години /с
приложението на чл. 2, ал.2 от НК по съображенията изложени по-горе, както и че
подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК. Не е налице обаче
третата задължителна предпоставка причинените имуществени вреди от деянието да
са възстановени. На първо място видно от заключението на оценителната автотехническа експертиза, причинените имуществени вреди по
мотоциклета на свид. Р.Д. възлизат на 2100.30 лв.
Преди даване ход на съдебното следствие подсъдимият възстанови на свид. Д. сумата от 2100 лв. за причинени имуществени вреди
върху мотоциклета, която се явява възстановяване в непълен размер. На следващо
място видно от приложените по делото фактури и касови бонове към тях, свид. Д. е направил разходи във връзка с лечението и
възстановяването си от причиненото му травматично увреждане в размер на
25 834.71 лв. Тази сума също представлява причинени имуществени вреди, тъй
като същата е заплатена от пострадалия и е в пряка причинно-следствена връзка
от настъпилото ПТП и същата не е възстановена изобщо. При това положение съдът
намери, че в конкретния случай не са налице всички кумулативно дадени условия
по смисъла на чл. 78а от НК и не приложи същия при определяне вида и размера на
наложеното наказание.
Тъй като
подсъдимият беше признат за виновен по
предявеното му обвинение, на осн. чл. 189 НПК съдът го осъди да заплати направените по делото разноски,
от които 542.74 лв. в полза на републиканския бюджет,
по сметка на ОД МВР Ямбол, както и 120 лв. в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ЯРС.
Съдът осъди
подсъдимия да заплати на частния
обвинител Р.И.Д. направените от него разноски по делото в размер на 2000лв.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: