Р Е Ш
Е Н И Е
№ 96
25.03.2020г.
гр.Несебър
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на двадесет и шести
февруари две хиляди и
двадесета година
в
публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария
Берберова-Георгиева
при секретаря: Мая
Деянова
като разгледа
докладваното от съдия Берберова-Георгиева
административно наказателно дело № 71 по
описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод
постъпила жалба от „В.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Д.Ж.Г., със съдебен адрес:*** /чрез адв.С. Рудева-А.
***/ против Наказателно
постановление № 45124 от 11.11.2019г. на Директора на КЗП-РД-гр.Бургас, с което
на основание чл.209 от Закона за туризма /ЗТ/, на дружеството-жалбоподател е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за
административно нарушение по чл.114, т.3 от ЗТ. Моли се съдът да отмени
атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и постановено при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
За дружеството-жалбоподател в
съдебно заседание се явява процесуалния им представител, който поддържа жалбата
от името на доверителя си. Не сочи нови доказателства. Претендира присъждане на
заплатените по делото разноски.
За КЗП-РД-гр.Бургас в съдебно
заседание представител не се явява. Представят писмени и ангажират гласни
доказателства.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок пред
надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по
закон реквизити, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, съдът намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
При извършена
проверка на 17.06.2019г., в 14.30 часа, лоби-бар, прилежащ към хотел „Ивана
Палас“, находящ се в КК Слънчев бряг-запад, стопанисван от „В.“ ЕООД с ЕИК ***, инспекторите в КЗП-РД-Бургас установили, че търговецът извършва
търговска и туристическа дейност в стопанисвания от него обект – лоби-бар. При
проверката било констатирано, че на входа на обекта и никъде другаде не е
поставена табелата по чл.132, ал.1 от ЗТ, част от категорийната символика към
издаденото за обекта удостоверение за категоризация № РК-19-9726 от
20.10.2014г. За извършената проверка и направените констатации е съставен КП № К-2661696
от 17.06.2019г., въз основа на който на жалбоподателя е съставен акт, а
впоследствие е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление.
Недоволен от така издаденото
наказателно постановление е останал управителят на дружеството-жалбоподател,
който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство
по делото. В жалбата си същият излага възражения за допуснато съществено
нарушение на административно-производствените правила при съставянето на акта
за установяване на нарушението, а именно – липсата на подпис от посочения в
акта свидетел Георги Стоянов Г. ***, гарантиращ че същият действително е
присъствал при установяване на нарушението. На следващо място се излагат доводи
относно приложението на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.
Съдът в контекста на правомощията
си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно акта за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление,
без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери за
установено следното:
Законът изисква изложените в акта и
наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат
доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган.
Не се установява наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето
на акта за установяване на административното нарушение, съответно при издаване
на атакуваното наказателно постановление. Същите са издадени от надлежни органи
и в рамките на тяхната компетентност. Описаната
в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото
писмени и гласни доказателства и не се оспорва от жалбоподателя. Видно от
показанията на акт.С.С., при установяване липсата на табелата по чл.132, ал.1
от ЗТ, контролните органи дали възможност на управителя на
дружеството-жалбоподател да потърси същата, но тя не била открита.
Независимо от горното, съдът намира
за основателно възражението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение
при съставянето на акта за установяване на административно нарушение. В нормата на чл.43, ал.1 от ЗАНН е указано, че актът се подписва от
съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя
да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми
наказващия орган, когато промени адреса си. Цитираната разпоредба е императивна
и неизпълнението й води до опорочаване на административнонаказателното
производство. В настоящия случай, видно от приложения по делото АУАН се
установява, че същия не е подписан от вписания в него свидетел – Г.С.Г.Липсата
на подпис на свидетеля безспорно съставлява съществено процесуално нарушение.
Подписа на свидетеля се полага с цел удостоверяване на вписаните в АУАН факти и
обстоятелства, поради което, неподписването на АУАН от страна на свидетеля
следва да се приравни на липса на свидетел, т.е. до липсата на достоверност на
фактическите и правни обстоятелства, вписани в АУАН. Така констатираното
процесуално нарушение е от категорията на съществените такива, които
ограничават правото на защита на санкционираното лице и водят да
незаконосъобразност на наказателното постановление. Констатираното нарушение не
би могло да бъде преодоляно и санирано по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН,
доколкото, както се посочи, липсата на подпис на свидетел в АУАН поставя под
съмнение фактическите констатации, обективирани в него, в т.ч. и по отношение
на извършеното нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина.
С оглед гореизложеното, настоящата
инстанция намира жалбата за основателна, поради което същата следва да бъде
уважена, а атакуваното наказателното постановление – отменено, като постановено
при съществени нарушения на административно-производствените правила.
Предвид изхода по делото и на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, съдът счита, че в тежест на наказващият орган
следва да се възложат направените от жалбоподателя по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 45124 от 11.11.2019г. на
Директора на КЗП-РД-гр.Бургас, с което на основание чл.209 от Закона за туризма
/ЗТ/, на „В.“ ЕООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Д.Ж.Г., със съдебен адрес:*** /чрез адв.С. Рудева-А.
***/, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за административно
нарушение по чл.114, т.3 от ЗТ.
ОСЪЖДА
Комисията за защита на потребителите да
заплати на на „В.“ ЕООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Д.Ж.Г., със съдебен адрес:*** /чрез адв.С. Рудева-А.
***/, сумата в размер на 300 /триста/
лева, представляваща заплатени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-
Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :