РЕШЕНИЕ
гр.София, 10.10.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря
А.Ламбева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3226 по
описа за 2019 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от И.К.Т. против против П.НА Р.Б.иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Ищецът твърди, че спрямо
него на 28.07.2016 г. било образувано досъдебно производство за извършено
престъпление по чл.163, ал.1, пр.2, т.1 от НК, по което била взета мярка «задържане под стража“ за два месеца. Впоследствие бил внесен обвинителен акт за
същото престъпление в СРС. Наказателното производство пред съда приключило с оправдателна присъда от
06.12.2018 г. по НОХД № 21028/2017 г. по описа на СРС, 108 състав. На
07.12.2018 г. бил внесен протест от прокуратурата, а на 30.01.2019г. протестът
бил оттеглен и оправдателната присъда влязла в сила. Ищецът твърди, че претърпял неимуществени вреди от незаконното обвинение.
Изпитвал страх, че е възможно да му бъде наложена ефективна присъда, без да е виновен.
По време на задържането му под стража бил поставен при изключително лоши условия и лишен от възможност да се движи свободно и да осигурява препитанието на семейството си. Вследствие на незаконното обвинение, за което разбрали съседите му, всички се отдръпнали от него и станали подозрителни, избягвали контакти с него. Променила се психиката на ищеца – затворил се в себе си, избягвал да контактува с хора. Влошили се отношенията с жена му, тъй като тя го обвинявала за случилото се. Не могъл да замине да работи в чужбина в
продължение на две години, заради наказателното производство. Счита, че
справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 30 000 лв. Поради
изложените доводи, моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано
от датата на влизане в сила на оправдателата присъда до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иск, като поддържа следните възражения:
оспорва ищецът да е претърпял описаните в исковата молба вреди; оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и твърдените
вреди; оспорва размера на иска. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв.:
За да бъде уважен предявеният иск трябва да бъдат
ангажирани доказателства за следните юридически факти: 1/срещу ищеца да е
повдигнато обвинение за извършено
престъпление; 2/ищецът да е оправдан по повдигнатото обвинение; 3/да е
настъпила вреда за него; 4/да е доказана причинно-следствена връзка между
незаконното обвинение и вредата; 5/да е установен размерът на дължимото
обезщетение.
Видно от присъда от от 06.12.2018 г. по НОХД № 21028/2017 г. на СРС, НО, 108 състав, подсъдимият И.К.Т. е
признат за невиновен в това, че на 27.07.2016 г., около 23:00 ч., в гр.София,
кв.“**********е участвал в тълпа, събрана за нападение на отделни граждани - Д.Р.Г.и
М.Д.Г., във връзка с етническата им принадлежност, като неизвестни лица от
тълпата скандирали: “Българи, цигани, победа!“, „Ще ви избием, ще стане
страшно!“, „**********„Ще ви избием българи!“, „Един българин няма да остане“, като
съдът го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 163, ал. 1, т. 2, вр. чл.
63, ал.1, т. 4 НК.
От приложените по делото
НОХД № 21028/2017 г. на СРС, ВНОХД № 2211/2019 г. на СГС и ДП № ЗМ 1660/2016 г.
по описа на 05 РУ - СДВР се установява, че наказателното производство срещу Т. е
започнало на 28.07.2016 г., когато е привлечен като обвиняем за извършено на 27.07.2016
г. престъпление по чл. 163, ал. 1, пр.2,
т.1 от НК и е приключило на 31.08.2019 г., когато оправдателната присъда е
влязла в сила /общо три години и един месец/.
През периода 28.07.2016 г. -
14.09.2016 г. спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“./постановление от 28.07.2016г. на СРП, определение от 31.07.2016г. по
НЧД № 13594/2016г. на СРС, приложено по досъдебното производство/. На
14.09.2016 г. с определение по НЧД № 15995/2016 г. на СРС мярката за
неотклонение е променена в „домашен арест“, а на 03.10.2016 г. с постановление
на СРП по ДП № 1660/2016г. на 05 РУ-СДВР, пр.пр. 26229/2016г. на СРП, мярката
за неотклонение е променена в „подписка“.
Представените по делото
доказателства установяват, че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение за
престъпление от общ характер, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда.
Ищецът не е ангажил свидетел за установяване на претърпените неимуществени
вреди, макар такава възможност да му е била предоставена. Независимо от това, съдът приема, че Т. е
претърпял неимуществени вреди от образувното срещу него наказателно
производство, каквито е нормално,
обичайно да изпитва всеки човек, който е несправедливо обвинен в извършване
на престъпление, а именно – изпитвал е
страх, че може да бъде осъден, тревожел се е за своето бъдеще и за препитанието
на семейството си, търпял е редица
неудобства, свързани с качеството му на обвиняем при разследването и взетата
спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“. ВКС в своята практика
приема, че при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ
съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване
наличието на неимуществени вреди в рамките на обичайното за подобни казуси.
Когато се твърди причиняване на болки и страдания, над обичайните за такъв случай, или се твърди конкретно увреждане
на здравето, тогава, с оглед на конкретните обстоятелства и личността на
увредения, неговата социална среда или обществено положение, е необходимо да
бъде успешно проведено пълно главно доказване от него./решение № 388/02.12.2013г. по гр.д. № 1030/2012 г. на ВКС, ГК, четвърто гр.отделение./.
С оглед на изложените
доводи, макар да не са ангажирани гласни доказателствени средства за
претърпените неимуществени вреди, съдът приема, че ищецът е търпял обичайните
неимуществени вреди от незаконното обвинение срещу него. Осъществен е
фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ, поради което искът е
доказан по основание.
Няма основание съдът да
приеме, че са настъпили други вреди над посочените, а именно да е била
засегната психиката на ищеца, да се е затворил в себе си и да е ограничил
контактите си, както и да е бил отбягван от съседите си, тъй като от
представеното по делото свидетелство за съдимост се установява, че Т. е бил
осъждан преди да бъде образувано процесното наказателно производство. С присъда
от 05.07.1989 г. по НОХД № 184/1989г. на
Военен съд – Плевен е признат за виновен в това, че от м. 01.1989 г. до м.02.1989
г. в гр.Лом, при условията на продължавано престъпление и повторно, е извършил
кражби на обществено имущество – престъпление по чл.195, ал.1, т.З и т.7 вр. чл.26, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 и чл.54 от НК, както и за това, че през м.02.1989 г.в гр.Лом сам и в съучастие е
извършил кражба на лично движимо
имущество, като му е определено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от
една година и шест месеца, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на
наказанието. С присъда 09.12.1993г по НОХД № 11/1993г на Районен съд Лом е признат за виновен, за
това, че през периода 15.07.1990 г. до 09.07.1991 г. в гр.Лом, при
условията на опасен рецидив и на продължавано престъпление, след предварителен
сговор, е отнел чужди движими вещи - престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.З и
т.5, вр.чл.26, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три години при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на
наказанието. Предишните осъждания на ищеца не дават основание да се приеме, че
наказателното производство, което е започнало през 2016 г., се е отразило негативно на социалните му
контакти и общуване.
При определяне размера на
обезщетението съдът съобрази съдебната
практика на ВКС, съгласно която, при определяне на обезщетението по
справедливост трябва да се отчитат конкретни обективно настъпили и установени
по делото обстоятелства, в каква степен и колко продължително са засегнати
чувствата на конкретния индивид. Такива обстоятелства са личността на
увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната
среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението,
продължителността на наказателното производство, наложените мерки на принуда,
какво е било отражението на незаконното обвинение върху личния, обществения и
професионалния живот, разгласяване и публичност на незаконното обвинение, дали
са причинени здравословни увреждания./т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по
тълк.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и решение № 95/23.04.2014 г. по гр. дело №
5805/2013 г., III г.о. на ВКС, както и
разясненията в ПП 4/1968 г. на ВС РБ и съдебни решения на ВКС: решение №
115/05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 593/2011 г. IV г.о., решение №
9/07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 733/2011 г. на III г.о. на ВКС, решение №
299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012 г. на IV г.о. на ВКС, решение
№ 49/2011 г. на ВКС по гр. д. № 697/2010 г. на III г.о./.
В конкретния случай при определяне на обезщетението съдът отчете
възрастта на ищеца към датата на започване на наказателното производство спрямо
него – 48 г., тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинение – по чл.
163, ал.
1, т. 2 от НК, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т.7 от НК, тъй като за
него се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ до една година или пробация. Съдът отчете продължителността на
наказателното производство през периода 28.07.2016 г. – 31.08.2019 г./три
години и един месец/, както и обстоятелството, че спрямо ищеца през периода
28.07.2016 г. – 14.09.2016 г. е била взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“, през периода 14.09.2016 г. – 03.10.2016 г. – „домашен арест“, а след
03.10.2016 г. до датата на оправдателната присъда – „подписка“. Според
свидетелството за съдимост, което е по наказателното дело, ищецът двукратно е
осъждан преди процесното наказателно производство, като са му били налагани
ефективни наказания „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим на
изтърпяване на наказанията. При тези данни по делото следва да се приеме,
че уврежданията на ищеца са с по-нисък интензитет, отколкото за човек, който никога
не е привличан като обвиняем по наказателно производство.
Не бе доказано по делото Т. да е имал осигурена работа в чужбина и да не е могъл да замине, поради започналото
наказателно производство, а тежестта на доказване на това обстоятелство е върху
него. Касае се за вреди, които надхвърлят обичайните вреди и следва да бъдат
доказани.
Като съобрази посочените
обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната
през периода 2016 – 2019 г., съдът определи обезщетението по справедливост на 1
000 лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния
предявен размер от 30 000 лв. следва да бъде отхвърлен. По разноските: Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените
по делото разноски в размер на 10 лв. за държавна такса и 66,66 лв. за адвокат,
съразмерно на уважената част от иска,
или общо 76,66 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., адрес за призоваване: гр.София, бул.“********да заплати на И.К.Т.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
сумата от 1000 лв./обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи
от незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което И.К.Т. е оправдан
с присъда от 06.12.2018 г. по НОХД № 21028/2017 г. на СРС, НО, 108 състав, влязла
в сила на 31.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
31.08.2019 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част до
пълния предявен размер от 30 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати на И.К.Т., на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 76.66 лв.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: