РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 24.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
И.а Станкова
при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа гр.д. № 1147/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът С.Д.С. твърди, че по време на брака си с ответницата Ц.И.П. с договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 186/12.09.2011 г. на нотариус С.Т.й е прехвърлил собствеността върху апартамент № 52, находящ се в гр. София, ж.к. Банишора, жилищна сграда бл. ********1, със застроена площ от 87,76 кв.м., при съседи: от изток – апартамент № 51, запад – двор, север – двор, юг – двор, заедно със зимнично помещение № 52, с полезна площ от 3,55 кв.м., при съседи: изток – мазета на вх.А, запад – коридор, север – мазе № 53, юг – мазе № 51, заедно с 1,201 % идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху дворното място – държавна, земя, попадаща във ІІ-ра зона, като си запазил пожизнено правото на ползване. Сочи, че през лятото на 2017 г. бил пребит, била му извършена операция, след което имал нужда от грижи и издръжка, които ответницата му отказала. Твърди, че е стар, болен и няма доходи, извън пенсията си за инвалидност, която не му достигала, поради което се нуждаел от издръжка, която ответницата не му осигурявала. Сочи, че през 2018 г. ответницата подала молба за развод, като в същото време подавала молби за домашно насилие, за да го отстрани от апартамента, а през м. декември 2018 г. напуснала с децата си семейното жилище. Твърди, че ответницата мотивирала големия им син И.да са държи зле с него, да го заплашва и бие. Сочи, че всички изложено наложило дъщеря му Р.да го обгрижва и издържа, поради което й отдал апартамента под наем, за да има право тя да влиза в него, като пред нея, през м. януари 2019 г. поканил ответницата да му плаща издръжка, но тя с думи и действия му показала, че иска да го остави да умре бързо в нищета. Твърди да има трайна нужда от издръжка, тъй като е неработоспособен, стар, болен и доходите му от инвалидна пенсия не са му достатъчни. Поради посоченото иска направеното дарение да бъде отменено. Претендира разноски.
Ответникът Ц.И.П. оспорва иска. Оспорва ответникът да й е искал издръжка, като твърди, че самата тя няма възможност за осигуряване на такава, тъй като изцяло сама осигурява издръжката на себе си и двете им деца, едното от които малолетно, а другото студент. Сочи, че след нападението на ищеца през 2017 г. единствено тя се е грижела за него. Твърди, че до 05.01.2019 г., до който момент живеели с ищеца в едно домакинство тя единствено осигурявала нуждите на семейството, както и че изпращала на ищеца, който изтърпявал наказанието си лишаване от свобода в ЗО „Кремиковци“ всеки месец пари в периода м. октомври 2019 г. – м. юни 2020 г. Претендира разноски.
Съдът,
като
съобрази
събраните
доказателства,
достигна до
следните
фактически
изводи:
Установява се от удостоверение за сключен граждански брак, че на 03.12.1995 г. страните са сключили граждански брак, като видно от удостоверенията за раждане на И.С.С., роден на *** г. и С.С.С., роден на *** г. от брака си страните имат две деца.
На 13.02.2017 г. е влязло в сила решение, с което е издадена заповед за защита, с която е разпоредено С.Д.С. да се въздържа от извършване на насилие спрямо Ц. В.П., като С. е отстранен от семейното жилище в кв. ********за срок от 6 месеца, както и да доближава същата и жилището на по-малко от 100 м.
С влязло в сила решение по гр.д. № 70702/2018 г. по описа на СРС, 37 – ми състав бракът между страните е прекратен по вина на съпруга, като упражняването на родителските права по отношение на малолетното им дете от брака – С.С.С. е предоставено на майката, като е определено местоживеене на детето при майката, на която е предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр. София, ж.к. ********, като С.Д.С. е осъден да заплаща месечна издръжка на малолетния си син С.С.С. в размер на 152,50 лева, считано от влизане в сила на решението.
Установява се от направената справка в СДВР, 02 РУ, че ответницата Ц.И.П. е подала срещу ответника на 26.11.2018 г. сигнал за системен психически и физически тормоз, както и такива на 27.11.2018 г. и 17.12.2018 г. за неспазване на заповед за незабавна защита, които са обединени преписки за посещение на същия адрес на 29.31.2018 г. и на 05.01.2019 г. за възникнали семейни скандали. С постановление от 25.03.2019 г. на СРП е отказано образуването на досъдебно производство по сигнали, подадени от Ц.И.П. за неизпълнение на заповед за незабавна защита и за системен физически и психически тормоз, както и за възпрепятстван достъп до жилището чрез смяна на патронника на входната врата. В постановлението е прието, че забраната за доближаване на жилището и лицето е до 13.02.2017 г., а по внчд № 5771/2018 г. по описа на СГС, НО, спрямо С.Д.С. е взета мярка за неотклонение „домашен арест“, която да се изпълнява на адрес гр. София, ж.к. ********.
С решение от 16.04.2019 г. по гр.д. № 80/2019 г. по описа на СРС, ІІІ г.о. 149-ти състав е постановена заповед за незабавна защита на лицето И.С.С. от С.Д.С..
Установява се от удостоверение, издадено от ТП – София град на НОИ, че за периода м. април 2019 г. – м. януари 2021 г. С.Д.С. е получавал пенсии и добавки средно от около 250,00 лева месечно.
Установява се от събраните писмени доказателства, че от 2005 г. ищецът страда от артериална хипертония ІІ-ра степен.
Видно от епикриза, издадена от МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД на С.Д.С. е поставена диагноза хронична изострена ЗСН ІІІ, АХ ІІ ст., умерена митрална инсуфициенция, захарен диабет тип ІІ, мутиинфактна енцелопатия, ХБЗ, като за лечение на ищеца е изписан пием на 8 лекарства.
Установява се от епикризи, издадени от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, клиника по лицево-челюстна хирургия, че на 01.09.2017 г. ищецът е постъпил в клиниката със счупена долна челюст след побой, претърпян на 24.08.2017 г., когато е настанен в клиника по травматология, където е опериран по повод открито счупване на дисталния край на тибията. След извършена оперативна интервенция на долна челюст, е извършена и оперативна интервенция на абсцес на кожата и др., като окончателно е изписан на 12.09.2017 г. На 27.11.2017 г. е извършено ново оперативно лечение на фрактурата на подбедрицата.
Установява се от епикриза, издадена от Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода, издадена на 22.12.2020 г., че С.Д.С. страда и от захарен диабет тип ІІ и подагра, като по отношение на здравословните му проблеми се прилага медикаментозно лечение с 10 препарата.
Според показанията на свидетелката Р.С.тя е дъщеря на ищеца. Свидетелката сочи, че баща й е с редица заболявания и е освидетелстван с ТЕЛК. Здравословните му проблеми започнали още 2010 г., 2011 г. с чести хипертонични кризи, като се е случвало по 2-3 дни да не е добре. Свидетелката сочи, че от 08.11.2019 г. баща й е задържан за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, преди това той е живеел в апартамента в кв. Банишора, като Ц. и децата окончателно се били изнесли от този апартамент на 22.12.2018 г. Това тя разбрала, тъй като същия ден той й се е обадил по телефона, че в къщи няма никого, като е звънял на съпругата и децата си да види какво става, като по-късно пак й се обадил да й каже, че в стаята, която Ц. обитавала нямало никакви вещи. Свидетелката сочи, че през м. август 2017 г. баща й бил жестоко пребит, като след прибирането си от болнично лечение се нуждаел от постоянна грижа, която Ц. отказвала да му осигури, въпреки че живеели в едно домакинство. Свидетелката сочи, че от тогава тя се грижи за баща си, дава му пари, купува му лекарства, носи му храна. Според свидетелката, след побоя баща й бил на легло и можел да се придвижва с патерици, но само в апартамента. Свидетелката сочи, че 2011 г. Ц. й се обадила да й се похвали, че баща й й е прехвърлил апартамента и й е забранила да стъпва в него, поради което се наложило, за да посещава баща си да сключат договор за наем, за да я пуска Ц. в апартамента. Според показанията на свидетелката парите за наема отивали за плащане на натрупани сметки, тъй като докато той е бил задържан не са плащани. Свидетелката сочи, че месечно е давала пари на баща си според нуждата, но със сигурност повече от стоте лева месечно за наема, тъй като нуждите му били по-големи. Според С.баща й многократно е искал издръжка от Ц., като последния път била около 05.01.2019 г. когато баща й й се е обадил, че Ц. ще дойде да си вземе някакъв багаж от къщи. Свидетелката сочи, че това било след като тя убедила големия си син да каже, че баща им го е заплашил с нож и той бил задържан, но на 01.01.2019 г. го били пуснали и той се прибрал в жилището. На 05.01.2019 г. тя отишла при баща си и Ц. дошла сама, тогава баща й казал на Ц. да седнат да се разберат най-човешки и че той е склонен да се изнесе, но само ако тя му плаща издръжка, тъй като той няма къде другаде да живее. Тогава Ц. му отказала, като казала, че ще намери начин да го изкара от жилището и ще продължава да подава жалбите, които и преди това подавала срещу него. Свидетелката сочи, че през 2020 г., докато баща й бил в затвора здравословното му състояние се влошило и тя звъняла да го местят в болница. Свидетелката сочи, че тя купува на баща си необходимите лекарства, които по рецептурна книжка ако се взимат всичките са на стойност около 120 – 130 лева месечно. Свидетелката сочи, че редовно е плащала сметка на апартамента, като идеята им била ако ищецът влезе в затвора тя постепенно да ги погасява. Сочи, че плаща и мобилния телефон на баща си, както и е заплатила необходимите за операцията му в Пирогов пластини на стойност около 2300 – 2500 лева, като за това Ц. нищо не е дала. Според свидетелката от м. декември 2019 г. Ц. и децата отново живеят в апартамента като за това разбрала, тъй като баща й 2020 г. й се обадил, че присъдата му била спряна и тя, заедно с майка си отишли да го вземат от затвора. Отишли до апартамента, отключили, но резетата в него били пуснати и видимо имало някой вътре и баща й преспал у тях. Според свидетелката по-късно същия ден баща й видял Ц. в квартала и я попитал защо не го пуска, а тя му казала, че след като е излязъл от затвора ще продължава да подава жалби. Според показанията на свидетелката баща й е добър човек, не е агресивен, гледал е всичките си деца добре и Ц. е подавала фалшиви сигнали срещу него, както и е накарала такъв да подаде срещу баща си и сина им И..
Според показанията на свидетелката В.С.тя е бивша съпруга на ищеца, като процесният апартамент без закупен лично от нея по време на брака им. Свидетелката сочи, че знае за дарението, което бившият й съпруг е направил в полза на Ц., като счита, че последната няма право на него. Според свидетелката тя се е чувала многократно с ищеца, като той й се е оплаквал, че Ц. не се грижи за него, искал пари от свидетелката за лекарства, като последната сочи, че му помогнала с пари и за операцията, която му била направена след побоя. Според В.С.тя знае, че операцията струвала около 2000,00 лева, като тя дала 1000,00 лева на дъщеря си, за да ги предаде на Ц., за да може последната да плати операцията, тъй като казала, че тя няма пари. Свидетелката сочи, че след операцията на ищеца Ц. го изоставила и започнала да го тероризира. Според свидетелката след като задържали С.С. той останал без доходи, като до този момент той осигурявал издръжката на семейството, което живеело охолно и той осигурил обучението на всичките си деца. Свидетелката сочи, че когато пуснали С.С. предсрочно през 2017 г. тя заедно с дъщеря си го вземи от затвора и отишли в дома му, но не могли да влезнат. Свидетелката сочи, че бившият й съпруг й се оплакал, че Ц. му се е заканила да му вземе всички, като докато бил в затвора пари и други необходими нещо му пращала общата им дъщеря и тя, както и знае, че искал пари от приятели, които му помагали.
Според показанията на свидетеля И.С. той е син на страните. Свидетелят сочи, че през 2017 г., 2018 и 2019 г. баща му си седял в къщи и нищо не правел, като издръжката на семейството, в т.ч. и на баща му се осигурявала от майка му. Според свидетеля, майка му в различни периоди е работела в SDI, продавала храна и издържа все още и него, тъй като е студент редовна форма на обучение от 2017 г., както и брат му. Според показанията на този свидетел, свидетелят Р.С.от години не е стъпвала в апартамента, като даже знае, че с баща си не са били в добри отношения и от 10 години тя не живее в процесния апартамент. Свидетелят сочи, че отношенията между баща му и Р.С.се подобрили покрай делата, като свидетелят предполага, че той й е предложил някакви облаги. Свидетелят сочи, че от години не е в добри отношения с баща си, поради което и не го е посетил по време на престоя му през 2017 г. в болница, след побой, но твърди, че майка му ходила в болницата да се грижи за баща му. Към момента на побоя свидетелят сочи, че всички живеели в апартамента, но баща му обитавал отделна стая, бил отделно домакинство в рамките на същия апартамент. Въпреки това майка му се грижела за него като му приготвяла специална храна, каши, тъй като баща му бил със счупено чене, както и му давала лекарства. Свидетелят сочи, че ако баща му е искал пари от майка му то е за цигари и алкохол, тъй като той имал проблем с алкохола. Според свидетеля, лечението в „Пирогов“ го заплатила майка му, като част от сумата в размер на 1000,00 лева тя изтеглила заем, а останалата част взела от роднини на заем. Свидетелят сочи, че и към момента на депозиране на показанията му, баща му от края на 2019 г. е в затвора, като майка му сега не изпраща нищо на баща му, но когато последният бил задържан през 2011 г. му пращала пари и лекарства. Свидетелят сочи, че на 05.01.2019 г. баща му ги изгонил от апартамента и те отишли да живеят на вилата си на Лакатник и се върнали в него едва края на 2019 г. Свидетелят сочи, че го е страх от ищеца, тъй като той заплашвал него и майка му с нож. Според показанията на свидетеля през 2015 г. – 2016 г. баща му продал два джипа и парите от продажната цена дал на заем на своя приятел Боби, който му връщал пари с лихва до към края на 2018 г., което свидетелят сочи, че е виждал лично да се случва. Свидетелят сочи, че ежедневно по 3-4 часа на ден идва учителка в дома им да се занимава с малкия му брат, за което майка му й плаща възнаграждение. Учителката се казвала А.Т. и е съседка в блока им.
Според показанията на свидетелката С.П. тя е сестра на ответницата. Свидетелката сочи, че сестра й започнала да работи от 2016 г., когато ищецът не работел и от тогава се издържал с пари от лихви по даден заем с пари от продажбата на семейните им автомобили през 2016 г. Свидетелката сочи, че от сестра си знае, че отношенията между С.С. и дъщеря му Р.С.не били добри дълги години, тъй като тя лично е казвала, че се срамува от него след като го задържали по делото за блудство. Свидетелката сочи, че сестра й не живее в жилището от края на 2018 г., като поводът за това бил, че една вечер сестра й се прибрала късно от работа и С. не я пуснал да си влезе в дома им. Свидетелката сочи, че след побоя е виждала С. на Лакатник, тъй като тогава все още отношенията между С. и Ц. били добри, като свидетелката сочи, че знае от сестра си, че тя е заплатила операцията му, както и се е грижела за него след това. От сестра си свидетелката сочи, че знае, че докато е бил в къщи С. си плащал само телефона и кабелната, а когато бил в затвора той е искал от сестра й пари за цигари и тя му е пращала преводи. Свидетелката сочи, че първият път, когато задържали С., преди 7-8 години преди депозиране на показанията, иззели пари и Ц., която тогава не работела, взела на заем от нея 10 000,00 лева, които все още не е върнала.
Според показанията на свидетелката А.Т. тя е съседка на страните, с които живее в един блок. Свидетелката сочи, че преди 4 години Ц.я потърсила да се занимава с малкото им дете Стоянчо и от 15 септември, когато той бил първи клас тя се занимавала по 2-3 часа максимум дневно с него през целия първи клас, а когато бил втори клас – до Нова година, тъй като след това имало разправии между Ц.и С. и Ц.се прибрала в Лакатник с децата. Свидетелката сочи, че в трети клас след Нова година Ц.и децата се върнали в апартамента и тя отново започнала да се занимава със Стоянчо по същия график и това продължило и сега в четвърти клас. За уроците Ц.й давала според възможностите си по 50-60-80 лева месечно, като от бащата С. пари не е получавала. Сочи, че през лятото С. го пуснали от затвора за три месеца и се виждала и разговаряла с него.
Установява се от представеното решение на ТЕЛК /лист 41 от производството пред СРС/, че на ищеца е призната намалена работоспособност от 72 %, считано от 01.06.2016 г. за срок от 3 години, като за лечението му е необходим прием на лекарства по рецептурна книжка, част от чиято стойност не е заплатена от НЗОК.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че ответницата от 21.03.2018 г. работи на длъжност „барман“ при основно месечно възнаграждение първоначално от 510 лева, а в последствие от 560 лева, като видно от удостоверение, издадено от „С. Х. р.“ ЕООД за периода м. юни 2019 г. – м. февруари 2020 г. до м. декември 2019 г. е получавала месечно възнаграждение в размер на 560,00 лева, а след това – 610,00 лева. От 08.04.2020 г. ответницата работи в „Е.Д. А. груп“ ООД при основна месечна заплата от 750,00 лева.
Установява се от представените бележки на лист 49 до 54 включително, че на 09.12.2019 г. ответницата е превела на ответника в затвора сумата от 50 лева; на 18.12.2019 г. му е превела в затвора сумата от 30,00 лева, на 10.01.2020 г. – сумата от 30,00 лева, на 14.02.2020 г. му е превела сумата от 30,00 лева, на 28.02.2020 г. – сумата от 30,00 лева.
Установява се, че на 02.09.2019 г. Ц.И.П. е заплатила таксата си за обучение в УНСС /видно от студентска книжка лист 89-92 от делото/ 7- ми семестър в размер на 231 лева, като същата такса тя е внасяла и преди това два пъти годишно.
Установява се, че от представената студентска книжка на И.С.С., че той през зимен семестър 19/20 г. е бил студент като м. септември 2019 г. майка му – ответницата Ц.П. е заплатила и за неговото обучение такса в размер на 231 лева /лист 103 от делото/, като са представени доказателства и за платени още 3 такси за това обучение за предишни семестри.
При така установеното от фактическа страна от правна страна съдът намира следното.
Съгласно чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, дарението може да бъде отменено когато дареният откаже да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
За
да се уважи
искът по чл. 227, ал. 1, б. "в"
от ЗЗД в
тежест на
ищеца е
докаже
кумулативното
наличие на
следните
факти: 1/ че не
разполага с
достатъчно
средства за
своята
издръжка,
като
конкретно
докаже с
какви
средства разполага
като
периодични
доходи и
друго имущество,
от което може
да извлича
такива; размерът
на
издръжката,
необходима
за покриване
потребностите
за живот,
който
обичайно
води като се
отчете
възрастта,
здравословното
му състояние,
специфичните
му и конкретни
нужди; 2/
нуждата от
издръжка да е
трайна и да
съществува
към момента
на поискването
й от
надарения; 3/
дарителят да
е отправил към
надарения
искане за
издръжка,
което да е
достигнало
до него.
В тежест на ответника беше да докаже възражението си, че получаваните от него доходи и имущество при даване на издръжка на ищеца биха поставили него и лицата, на които дължи издръжка по закон, в по-неблагоприятно положение от дарителя.
По въпроса относно това дали е налице непризнателност, ако дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка поради липса на достатъчно средства да издържа себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, или непризнателност е налице независимо от материалните възможности на дарения, докато разполага с дареното до неговото изчерпване е постановено Тълкувателно решение № 1/21.10.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че „При иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.“. В мотивите на тълкувателното решение е прието, че при липса на искане за издръжка, задължението на дарения се остава морално и не е скрепено със санкция. Също така е прието, че правото на дарителя да иска отмяна на дарението възниква, когато е налице обществено укоримо поведение на дарения във висока степен, сходна на степента на укоримост на поведението му в другите, уредени от закона основания за отмяна на дарението – убийство, опит за убийство на дарителя, съответно набедяване в тежко престъпление. Прието е, че липсва такова обществено укоримо поведение, в случаите, при които дареният сам е в нужда и трудно покрива собствените си потребности и тези на своите близки, на които дължи издръжка по закон.
На първо място, следва да се отбележи, че ищецът не доказа по делото при условията на пълно, главно доказване, че при него е налице трайна нужда от издръжка. В тази връзка следва да се отбележи, че от събраните по делото косвени доказателства се установява, че към момента, в който ищецът твърди да е поискал издръжка от ответницата – м. януари 2019 г. той е изтърпявал в дома си марка за неотклонение „задържане под стража“. Установява се, че към този момент ищецът е получавал пения за инвалидност около 250,00 лева месечно, че е бил във влошено здравословно състояние и е имал разходи за лекарства, поети от НЗОК, които е следвало да се доплащат.
От показанията на свидетелите доведени от ответника не се установява по несъмнен начин, че ищецът е получавал месечен доход от друг източник извън пенсията му за инвалидност. Същевременно съдът намира с оглед твърденията на самия ищец, а и показанията на свидетелката Р.Стоянова, че представеният по делото договор за наем от 01.09.2017 г. и от 12.12.2018 г. има абсолютно симулативен характер, тъй като страните по него изобщо не твърдят да са целели настъпването на правните последици на договора за наем.
Съдът намира, че получаваните от ищеца доходи и без специалните знания на вещо лице, несъмнено не са били достатъчни към момента, в който твърди да е поканил ответницата да осигурят в пълна степен елементарните му нужди от храна, плащане на режийни разходи на собственото му домакинство и лекарства. Съмнителна остава нуждата на ищеца за издръжка за периода, в който той след датата на поканата изтърпява наказание „лишаване от свобода“, което е факт и към момента на устните състезания, тъй като храната и битовите разходи на ищеца са поети от Държавата, като по време на изтърпяването му той има нужда само от средства за лекарства и други лични разходи на не висока стойност, които биха могли да бъдат покрити от получаваната от него пенсия.
Независимо от горното, съдът намира, че по делото не се доказа при условията на пълно, главно доказване ищецът да е отправил покана да ответницата да му заплаща издръжката, от която се нуждае. За отправянето на такава покана по делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетелката Р.Стоянова, която е дъщеря на ищеца от първия му брак. Съдът не кредитира показанията на тази свидетелка, тъй като същите са нелогични, непълни и противоречат от части на твърденията на самия ищец. В тази връзка следва да се посочи, че свидетелката от една страна твърди, че плащала месечен наем на баща си по сключения с него договор за наем, като покрива месечните му сметки и други негови нужди, от друга страна твърди, че целта на този договор е била да си осигури правно основание за достъп до процесния апартамент, но не и да ползва същия срещу наемна цена, каквото е основанието на договора за наем. Нелогични са и показанията на свидетелката, че на 05.01.2019 г. Ц. дошла сама в апартамента да вземе свои вещи, за което предупредила ищеца С.С. и той извикал свидетелката. По делото несъмнено се установява, че отношенията на страните към този момент са били изключително изострени, като Ц. е напуснала малко преди това жилището заедно с общите им деца, тайно от ищеца. При тези обстоятелства нелогично е тя предварително да уведомява бившия си съпруг, че ще посети жилището, както и да идва сама в него, след като тайно от С., при страх за здравето си, го е напуснала. На следващо място, самата свидетелка сочи, че отношенията й с ответницата не са добри, съответно налице е заинтересованост на тази свидетелка в полза на ищеца с оглед биологичната им връзка.
За пълнота съдът намира, че следва да обсъди възражението на ответника за липса на непризнателност с оглед разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 1/21.10.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС. От събраните по делото доказателства съдът намира за установено, че у ответницата са липсвали и липсват достатъчно средства за даването на издръжка на дарителя. Установява се по делото, че ответницата дълго време преди твърденията за отправяне на поканата е осигурявала издръжката на себе си и двете деца от брака й с ответника, едното от тях малолетно. Предвид установените по делото доходи на ответницата от работна заплата и приетите от НСИ минимални доходи за месечна издръжка на член от семейството за процесния период, а и установените по делото разходи на домакинството, в т.ч. за обучение съдът намира, че доходите й са били недостатъчни дори за издръжката на нея и двете им деца. Съдът намира, че в настоящия случай не е налице непризнателност от страна на ответницата, тъй като тя към момента на поканата, а и към момента на устните състезания изпълнява сама задължението за издръжка на общото с ищеца малолетно дете, като с отделянето дори и на минимални средства за издръжка на С.Д.С. тя би поставила себе си и общите им деца в по-неблагоприятно положение от дарителя.
Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход от делото ищецът следва да заплати на ответника сторените от него разноски по делото в размер на 1200,00 лева за адвокатско възнаграждение. Възражението на ищеца за прекомерност на уговореното между ответника и адв. Г. адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е под минимума, съобразно чл. 7, ал.2, т. 4 вр. с ал.6 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от С.Д.С.,
ЕГН ********** срещу Ц.И.П.,
ЕГН: **********,
иск с правно
основание чл.
227, ал.1, б. „в“ ЗЗД за отмяна
на дарение,
извършено нотариален
акт № 186/12.09.2011 г. на
нотариус СтИ.Т.,
с което е
прехвърлена
собствеността
върху
апартамент №
52, находящ се в
гр. София, ж.к.
Банишора,
жилищна
сграда бл. ********1,
със
застроена
площ от 87,76 кв.м.,
при съседи:
от изток –
апартамент №
51, запад – двор,
север – двор, юг
– двор, заедно
със зимнично
помещение № 52,
с полезна площ
от 3,55 кв.м., при
съседи: изток
– мазета на
вх.А, запад –
коридор,
север – мазе № 53,
юг – мазе № 51,
заедно с 1,201 %
идеални
части от общите
части на
сградата и
идеални
части от правото
на строеж
върху
дворното
място – държавна,
земя,
попадаща във
ІІ-ра зона.
ОСЪЖДА С.Д.С., ЕГН ********** да заплати на Ц.И.П., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 1200,00 лева – разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на
обжалване от
страните в
двуседмичен
срок от
съобщението
за
изготвянето му
пред Софийски
апелативен
съд.
СЪДИЯ: