МОТИВИ: НОХД №94/2016г.
Подсъдимият П.Я.Т. *** е предаден на съд за извършено престъпление по
чл.286 ал.2 вр. ал.1 от НК, осъществено по време, начин и място, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Представителят на РП – Момчилград поддържа
така повдигнатото обвинение.
Подсъдимият не се признава за виновен. Дава обяснения в
процеса на съдебното следствие, с които поддържа защитната теза, че от достигналата до него информация от органите на реда и от негови близки и
познати, е възприел казаното от Ш.Ц.,
като клевета и приписване на извършено
от него престъпление спрямо нея.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното: На 30.1.2012г.
П.Я.Т. подал тъжба в Районен съд - Момчилград срещу Ш.Р.Ц. ***. С Разпореждане от 31.01.2012г. по Наказателно
дело от частен характер № 25/12г. по описа на РС - Момчилград,
съдията-докладчик е предал на съд Ш.Р.Ц. по чл.147, ал.1 предл. второ във вр. чл.161 от НК и чл.80, 81 и чл.84 и сл. от НПК.
В тъжбата си Т. твърди, че през декември 2011г.
Ц. ***, в която е посочила, че на 18.12.2011г. в с.Чакаларово, общ.Кирково, обл.Кърджали, около 21.00ч., прибирайки се към дома си заедно с Ф.К.,***,
покрай тях минал лек автомобил, управляван от подсъдимия, с рег. № К 2496 АМ.
След като автомобилът се изравнил с
двете жени, от отвореното стъкло на водача на автомобила, подсъдимият е изхвърлил светещ предмет пред тях, който
предмет Ц. очаквала да избухне, като по този начин той е целял да причини
смъртта й. Ц. е посочила, че предметът е
изхвърлен от подсъдимия П.Т.. На 21.12.2011г. подсъдимият е призован от младши полицейски инспектор, св.Б.С.,
за да даде обяснения за случилото. След този случай в с.Чакаларово се говорело,
че Т. е хвърлял пиратки пред дома на Ц..
С присъда №49/26.04.2012год., постановена по
Н.Ч.Х.дело №25/2012 год., Момчилградският районен съд е признал Ш.Р.Ц. *** за
невиновна в това, че на 18.12.2011 год., около 21.00 часа, в с.Чакаларово,
ул.»Девети септември», общ.Кирково, обл.Кърджали, е приписала престъпление по
чл.115 от НК на П.Я.Т. *** - че е изхвърлил пред нея светещ предмет, който
предмет тя очаквала да избухне и да причини смъртта й, поради което и на
основание чл.304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й обвинение по чл.147
ал.1, предл.2-ро от НК.
С Решение №
39/27.07.2012 г., по ВЧХД №118/2012г., влязло в
сила на 27.07.2012 г., Окръжен съд - Кърджали е потвърдил Присъда №
49/26.04.2012 год., постановена по Н.Ч.Х.дело № 25/2012 год. на Момчилградския районен съд.
Съдът се е
мотивирал с това, че по делото не са събрани каквито и да било
доказателства Ц. да е твърдяла пред когото и да било, че тъжителят е изхвърлил
пред нея светещ предмет от движещ се срещу нея лек автомобил, който тя очаквала
да се взриви и по този начин е целял да причини смъртта й, каквито
обстоятелства били изложени в
тъжбата, и които очевидно били собствена, на тъжителя интерпретация на
твърденията на Ц..
За да е изпълнен
фактическият състав на престъпното деяние по чл.286 ал.2 вр. ал.1 от НК е
необходимо да са осъществени следните признака:
съобщение за извършено
престъпление пред надлежен орган; установяване от доказателствата по делото, че
набеденият не е извършил престъплението или че въобще не е
извършено такова; този, който сезира надлежните органи знае, че лицето
не е извършило престъплението, или че
въобще не е извършено такова деяние, но
съзнателно прикрива този факт, твърдейки
пред надлежния орган точно обратното. От горното следва, че престъпление по чл.286 ал.2 вр. ал.1 от НК
може да бъде извършено при форма на вината - пряк умисъл. Следователно по
делото трябва да се установи съзнавал ли е подсъдимият, че излага неверни факти
в своята тъжба, за да уличи съзнателно и
преднамерено Ш.Ц. в престъпно деяние, знаейки че тя не е участвала в
осъществяването му, или знаейки, че въобще не е извършено противозаконно и
противообществено деяние.
Видно от изложената до тук фактическа
обстановка и правни съображения, първите
два признака на престъплението, за което
Т. е предаден на съд, са категорично доказани. В тази връзка следва да се отбележи, че тъжбата, подадена
пред РС – Момчилград срещу Ц., послужила за законен повод за образуване на
делото, сама по себе си не осъществява признаците на престъплението и не
представлява набедяване за автора й. Тези обстоятелства не се намират в
съотношение на закономерна зависимост, а на вероятна възможност.
Преценката за вината и
нейната форма се извежда въз основа на оценката на обективно установените
факти, характеризиращи поведението на подсъдимия към момента на извършване на
деянието, като израз на формиралото се
съзнание на дееца. Деянието ще бъде несъставомерно от субективна страна, ако се
установи, че той смята за вярна съобщената информация или за истински
представените доказателства.
За да се извърши тази оценка е необходимо
да бъде изследвана цялата хронология от възприятията на подсъдимия, формирали
съзнанието му и провокирали последващите му действия, довели до депозиране на тъжбата пред РС – Момчилград.
Какво
се установи след анализ на събраните писмени и гласни доказателства в процеса
на съдебното следствие:
1. Подсъдимият е призован на 21.12.2011г. от пол.
инспектор С., който го запознава с обясненията, дадени от св.Ц., в които тя го
сочи за автор на опит за посегателство срещу нея. В нейните обяснения е
записано дословно: „Автомобилът се движеше право към нас и когато преминаваше
през нас даденият автомобил, от прозореца се хвърли към нас светещ предмет,
според мен пиратка или цигара, но не
гръмна, след което колата продължи да
кара още по-бавно, обърна на кръстовището и тръгна в обратна посока със същата скорост. Ние се уплашихме с Ф.. Прибрах
се и се обадих в полицията. Съмнявам се, че автомобилът бе управляван от П.Т. ***.”
Свидетелите, в чието присъствие Ц. е дала обясненията си - Б. и М., потвърдиха пред съда, че тя
доброволно ги е дала, били са й
прочетени и ги е подписала.
Следователно информацията за твърденията на Ц. е достигнала до
подсъдимия от първоизточника – нейните обяснения.
2. Преди
да влезе при полицейския инспектор,
подсъдимият разговаря с кмета на селото св.К., който го запитва знае ли за
какво го търсят и при отрицателен отговор от негова страна, му казва, дали не е
за това, че е хвърлял пиратка и цигара срещу Ц.. Свидетелят обяснява, че
се говорило в селото, че подсъдимият искал да прегази Ш. с колата,
обикалял с колата в селото и хвърлял
пиратки и я заплашвал. Това, което се говорило в селото, св.К. го
съобщил на Т..
3.
Подсъдимият научава от св. Г., че синът
на св.Ц. е споделил с него, че подсъдимият е насочил колата срещу майка
му и се опитал да я сгази, от което тя щяла да получи удар, както и че бил
хвърлял пиратки. Св.Ц. отрече тези твърдения на св.Г., включително, че той
някога е носил чували с брашно в дома
му. Поради установени противоречия с показанията му, дадени пред РС – Момчилград, те бяха прочетени. Постави
се в очна ставка със св.Г.. Същевременно св. Кр. Ч.
свидетелства, че е видял св.Г. около Нова
година – 2011-2012г., да разтоварва
чували с брашно в дома на Ц. и да
разговаря със св.Ц. пред къщата им. Съдът не кредитира непоследователните
показания на св.Ц., отчитайки неговата заинтересованост от изхода на делото,
породена от родствената връзка с пострадалата
4. Информация в същия смисъл подсъдимият
получава, както от свои близки – сестра си, така и от свои приятели и познати,
които го питат дали това, което се говори в селото е вярно. Установи се от показанията на разпитаните
свидетели, че в селото, хората говорели,
че Т. е искал да сгази Ц. и че е хвърлял пиратки по нея. За това свидетелстват Хр. К. и Г., цитирани по-горе. Св. Ч.: „След това
чувам от хората, че той хвърлял разни бомбички, пиратки. Искал да сгази майка
му, на Ц.... Аз чух от хората, по площада се говореше, че П. е хвърлил срещу Ш.Ц. някакви бомбички”. Св.С.И.:
„На следващия ден разбрах. В цеха има много хора и те коментираха. Коментираха,
че брат ми е хвърлил пиратки с колата и
искал да сгази с колата тази жена - Ш.Ц.…След това като говорихме каза, че няма
нищо вярно такова. Той го разбрал от хората дето говорят”. Св. Й.Д.: „ Чух, че хвърлил някакви пиратки
или бомби пред тяхната къща. Пред къщата на Д..
Всякакви слухове се носеха и че хвърлил и срещу майката на Д.. Това го
чух от хората от селото. Веднъж слязох
долу пред пощата и го видях. Той беше там Т., пред пощата и ми каза за тези
работи. Аз му казах, че съм ги чул”. Показанията на св.Кр.Ч. са в този смисъл.
5. Проверка
на пол. инспектор С. установява,
че няма данни за извършено престъпление от общ характер от Т. и предлага
преписката да бъде прекратена, но приказките в селото продължават. Същевременно нито Ц., нито синът й Ц.,
след като е станало ясно, че подсъдимият няма отношение към случилото се, което
явно е било само едно лично възприятие и неприятно преживяване на св.Ц., съдейки
от показанията на св.К., не са намерили за нужно да разговарят с Т. и изяснят
отношенията си.
Така направеният анализ сочи, че Т. към момента на сезиране на РС – Момчилград
е бил
с ясното съзнание, че Ц. му е
приписала опит за посегателство над нея
– да я нарани, или убие. У него се е
формирало убеждението, че той е обект на клевета и неин автор е Ш.Ц..
Достигналата до него информация подсъдимият приема за достоверна,
съдейки по нейните източници, в които няма причина да се съмнява.
Наистина никъде в обяснения си, дадени пред полицейските
служители, Ц. не твърди в прав текст, че Т. е искал да я нарани или убие, но
съдейки - от думите й: ” Ние се уплашихме с Ф.”, - от показанията на сина
й: „Тя дойде много уплашена” / НОХД
№243/2014г. на МРС/, „Когато се прибра
беше много уплашена …” / ДП№9/ 2013г. /;
- от това, че са сигнализирали районния пол. инспектор; - от твърдението
й, че колата се е движила срещу тях и от прозореца й е изхвърлен светещ
предмет, който не избухнал, но тя явно се е опасявала, че може да избухне, говори, че тя се е опасявала за
своята физическа неприкосновеност, за живота си.
Поставен в тази среда на незаслужени обвинения,
подмятания и подигравки, подсъдимият напълно обяснимо се е почувствал унижен и наклеветен.
Чувството му за лично достойнство е
накърнено, което преживяване е присъщо за всеки, уважаващ себе си човек. Така у него се е
оформило съзнанието, че Ц., посочвайки го за автор на опита за посегателство върху нея, го е
наклеветила, като му е приписала престъпление. Той е бил с ясното съзнание и
убеждение, че след като не е извършил вменените му деяния, всяко обвинение е незаслужено и клеветящо
го и законът му дава право да се защити
по установения от него ред.
Съдът споделя извода на
КОС по ВЧХД №118/20112г., че обстоятелствата, изложени в
тъжбата очевидно са собствена, на тъжителя интерпретация на твърденията
на Ц., /доколкото всяко възприятие и пресъздаване е субективно/, приемайки я за
напълно обяснима, закономерна и
осъзната.
С
оглед на така изложеното съдът не
установи виновно поведение на подсъдимия,
целящо съзнателно набедяване на Ш.Ц. за извършено престъпление пред
надлежен орган.
При
така изяснените обстоятелства по делото, съдът намира, че подсъдимият Т. не е
осъществил състава на престъплението по чл.286 ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което следва да бъде признат за невиновен по
повдигнатото му от РП-Момчилград обвинение за това, че на
30.01.2012г. в гр.Момчилград, общ.Момчилград, обл.Кърджали, пред надлежен орган
на властта - Районен съд – Момчилград,
набедил Ш.Р.Ц., ЕГН ********** *** в престъпление по чл.147, ал.1, предл. второ от НК – клевета, за това че на 18.12.201г. в с.Чакаларово,
общ.Кирково тя му приписала престъпление
по чл.115 от НК, като знаел че е невинна и набедената е била привлечена към
наказателна отговорност по НЧХ дело №25/2012г. по описа на Районен
съд-Момчилград, поради което и на основание чл.304 предл. 3 от НПК
следва да го оправдае по
повдигнатото обвинение по чл.286 ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: