№ 91
гр. Велико Търново, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря Лидия Кр. Симеонова Любенова
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20214110102476 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 232 ал. 2 ЗЗД вр. чл. 236 ал. 2 ЗЗД
и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че след 2012г. ответникът
последователно е настаняван и е ползвал под наем различни общински жилища.
Уточнява, че считано от 03.10.2016г. на основание договор за наем от 25.11.2016г.,
сключен чрез негов пълномощник, ответникът е ползвал под наем общинско жилище,
находящо се в *** срещу дължима наемна цена от 68, 20 лв. на месец. Ищецът сочи, че
с допълнително споразумение от 10.04.2017г. наемна цена била увеличена на 81, 84
лв., считано от 01.04.2017г., както и че с това споразумение наемателят е поел
задължение да заплаща такса битови отпадъци за наетия имот. Ищецът твърди, че от
01.04.2018г. на основание допълнително споразумение от 10.07.2018г. размера на
наема е завишен на 102, 30 лв. Допълва, че последното плащане от наемателя е на
08.11.2016г., поради което наемното правоотношение между страните е прекратено със
заповед от 05.09.2019г., влязла в сила на 30.06.2020г. Уточнява, че след този момент
ответникът е продължил да ползва имота, въпреки неговото противопоставяне до
10.02.2021г., когато същият е иззет от него, поради което му дължи наемоподобното
обезщетение по чл. 236 ал. 2 ЗЗД. В тази връзка ищецът твърди, че за периода
26.11.2016г. – 10.02.2021г. ответникът му дължи наем и обезщетение за вреди по чл.
236 ал. 2 ЗЗД в общ размер на 4784, 04 лв., лихва за забава върху съответните наемни
вноски от 01.12.2016г. до 28.04.2021г. в размер на 1034, 87 лв., както и такса битови
1
отпадъци в размер на 150, 54 лв. за годините 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г. Посочва, че
за тези си вземания се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1284/2021г. на
ВТРС, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК. По изложените
съображения отправя искане до съда да приеме за установено по отношение на
ответника, че му дължи горепосочените суми, ведно със законната лихва върху
главницата. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения му особен
представител, оспорва иска по основание и размер. Възразява да е ползвал под наем
процесния недвижим имот, доколкото не е страна по процесните договори и
допълнителни споразумения към тях, тъй като не ги е подписал. Релевира възражение
за изсрочване по давност на всички претендирани суми преди 24.08.2018г. С тези
доводи моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
От представените заповед № РД 22-649/17.03.2016г. и договор за наем от
25.03.2016г. се установява, че ищцовата община е отдала под наем на ответника
процесния общински жилищен имот, находящ се на адрес *** за срок от 6 месеца,
считано от 01.04.2016г. След изтичане на този срок, страните са сключили нов договор
за наем от 25.11.2016г. за същият жилище обект, със срок на действие от 2 години,
считано от 03.10.2016г. /раздел IV, т. 1/. При сключване на договора наемателят е
действал чрез упълномощен представител, съгласно пълномощно с нотариална заверка
на подписа от 07.07.2016г. с рег. № 3256. Съгласно раздел II т. 1 от договора срещу
предоставеното му ползване ответникът е поел задължение да заплаща месечен наем в
размер на 68, 20 лв. до 6 – то число на текущия месец, както и законна лихва върху
неплатената наемна вноска при допусната просрочие след 30 число на текущия месец
/раздел II т. 2/. С допълнително споразумение от 10.04.2017г. наемателят се е съгласил
да заплаща месечен наем в размер на 81, 84 лв., считано от 01.04.2017г., както и
следващата се за наетия имот такса битови отпадъци в установените за това срокове. С
допълнително споразумение от 14.02.2018г. са изменени и допълнени основанията за
прекратяване на наемния договор, като при неплащане на наемната цена за повече от 3
месеца наемното правоотношение се прекратява със заповед на Кмета на Община В.
Търново. С последващо споразумение от 10.07.2018г. е увеличен размера на дължимия
за имота наем на 102, 30 лв., считано от 01.04.2018г.
Съгласно издадените от ищеца в качеството му на наемодател фактури в
периода 16.11.2016г. – 16.02.2021г. /листи 64-119/ дължимия от наемателя наем за
времето от 26.11.2016г. до 10.02.2021г. е в общ размер на 4784, 04 лв., а задължението
му за такса битови отпадъци за периода 2017г. – 2020г. е в общ размер на 150, 74 лв.
Съгласно представената справка за плащания и дължими суми по процесния договор,
2
освен горепосочените суми, ответникът дължи и лихва за забава върху тях в размер на
1034, 87 лв. Поради допусната забава при плащане на дължимите наемни вноски до
наемателя са отправени две покани за доброволно изпълнение на просрочените му
задължения от 11.07.2018г. и от 29.10.2018г., които са се върнали като непотърсени. На
основание чл. 61 ал. 3 АПК същите са залепени на входната врата на наетия обект и на
информационното табло в сградата на Община В. Търново. Останалите представени
покани за доброволно изпълнение не касаят процесния договор за наем на общинско
жилище от 25.11.2016г., а предходния договор от 25.03.2016г. между същите страни и
за същия обект.
Предвид допуснатото от наемателя системно неизпълнение на задълженията му
за плащане на наемните вноски и такса битови отпадъци, Кметът на ищцовата община
е издал Заповед № РД 22-1456/05.09.2019г. за прекратяване на наемното
правоотношение между страните, на основание чл. 46 ал. 2 вр. чл. 46 ал. 1 т. 6 ЗОС,
като е дал на ответника 14 –дневен срок от връчването й да освободи имота и да
предаде ключовете от него. Видно от представените протоколи и известия за доставяне
/листи 49-52/ заповедта е съобщена на наемателя по реда на чл. 18а ал. 9 АПК със
залепване на уведомление на входната врата на наетия обект и на информационното
табло в сградата на Община В. Търново, тъй като не е намерен на адреса, нито е
открито друго лице съгласно да я получи /майката е отказала/. Въпреки влизането в
сила на горепосочената заповед на 30.06.2020г. наемателят не е освободил имота,
обстоятелство, което е установено с констативен протокол от 02.09.2020г., поради
което е открито производство по чл. 65 ал. 1 ЗОС за изземване на общинското жилище.
Издадена е заповед от 01.12.2020г. за принудителното отстраняване на ответника от
наетия имот, връчена му лично на 09.12.2020г. От протокол от 10.02.2021г. /лист 63/ се
установява, че комисия от ищцовата община е извършила изземване на имота, като в
него е останала покъщина на ответника.
От приложеното ч.гр.д. № 1284/2021г. на ВТРС се установява, че за вземанията
си за главница в размер на 4784, 04 лв. за периода 26.11.2016г. – 10.02.2021г., за лихва
за забава в размер на 1034, 87 лв. за периода от 01.12.2016г. до 28.04.2021г. и за такса
битови отпадъци за периода 2017 – 2020г. в размер на 150, 54 лв., ищцовата община се
е снабдила срещу длъжника със заповед за изпълнение № 540/05.05.2021г., която е
връчена на последния при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземанията на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е издадена
заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК и има за
предмет посочените в нея суми.
3
Уважаването на иска по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 232 ал. 2 ЗЗД
изисква ищецът да докаже пълно и главни наличието на валидна облигационна връзка
с ответника по договор за отдаване на общински имот под наем, предаване на наетата
вещ на наемателя в състояние, което отговаря на ползването за което е наета и размера
на вземането си. В тежест на ответницата е да докаже, че е изпълнила задължението си
за заплащане на уговорения наем през процесния период.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че между страните
е съществувала валидна облигационна връзка по договор за наем от 25.11.2016г.
относно на временното и възмездно ползване на процесния общински жилищен имот.
При сключването му наемателят е действал чрез пълномощник, разполагащ с
надлежно учредена представителна власт, по силата на пълномощно с нотариална
заверка на подписа от 07.07.2016г. с рег. № 3256. Обстоятелство, което изрично е
отразено в текста на договора. В тази връзка и в съответствие с чл. 36 ал. 2 ЗЗД
правните последици от действията на пълномощника по сключване на договора за наем
са настъпили направо за представлявания и последният се явява обвързан от него в
качеството му на наемател. След като ответникът е подписал договора, чрез
пълномощник, предприетото от особения му представител оспорване, че същият не е
положил подпис върху него се явява неоснователно. В случая, за да отрече договорната
връзка между страните, ответникът е следвало да оспори представителната власт на
пълномощника си, но подобни оплаквания не са наведени по делото. Ищецът е
изправна страна по договора за наем от 25.11.2016г., тъй като към датата на
сключването му фактически е бил изпълнил основаното си задължение като
наемодател да предаде и да осигури достъп на наемателя до наетия обект. В последният
ответникът е пребивавал още от 25.03.2016г. на основание предходна договорна връзка
между страните и не се доказа да е губила фактическата власт върху него при
възникване на процесното наемно правоотношение.
Предаването на наетия обект за ползване от наемателя е породило основното му
договорно задължение да заплаща уговорената месечна наемна цена в размер на 68, 20
лв. до 6 – то число на текущия месец. Впоследствие наемната вноска е завишена на 81,
84 лв., считано от 01.04.2017г. и на 102, 30 лв., считано от 01.04.2018г., въз основа на
постигнати между страните допълнителни споразумения от 10.04.2017г. и от
10.07.2018г. Тези допълнителни съглашения обвързват ответника, тъй като в тях се
сочи, че е автор на волеизявленията за наемател и формално носят неговия подпис.
Възраженията на особения му представил, че подписите под тези документи не са
положени от ответника, без да е проведено нарочното доказване в тази насока,
препятстват сигурното установяване на това обстоятелство. За последното не е
достатъчно да е налице твърдяното разминаване в подписите на ответника в
различните договори и споразумения, още повече, че част от тях са подписани от
пълномощника му. В тази връзка и при липсата на искане за изслушване на съдебно -
4
графическа експертиза, следва да се приеме, че ответникът е обвързан от последващите
изменения на договора за наем, включително и в частта им относно промяната в
наемната цена от посочения в тях момент. Задължението за плащането на същата тежи
на наемателя, докато действа договорната връзка между страните, като е без значение
дали през този период реално е живял и ползвал имота. В случая процесния договор за
наем е бил сключен за срок от 2 години, считано от 03.10.2016г. /раздел IV, т. 1/ и
неговата продължителност не е била променяна с последващите съглашения между
страните, поради което същият е изтекъл на 03.10.2018г. След този момент обаче
ползването на вещта е продължило със знанието и без противопоставянето на
наемодателя, поради което по силата на чл. 236 ал. 1 ЗЗД срочния наемен договор се е
трансформирал в договор за наем за неопределен срок. В случая правилото на чл. 236
ал. 1 ЗЗД намира приложение в отношенията между страните, тъй като до изтичане на
срока на договора, последният не е преустановил действието си, поради разваляне или
предсрочно прекратяване. Изпратената до ответника покана за доброволно изпълнение
от 11.07.2018г., видно от съдържанието й, няма характера на едномесечно
предизвестие по см. на раздел V т. 2, нито представлява изрично уговорения между
страните акт по раздел V т. 3, с издаването на който се прекратява наемното
правоотношение /допълнително споразумение от 14.02.2018г./ Следователно, след като
при изтичане на наемния срок наемателят е продължил да държи вещта /обстоятелство
безспорно установено с КП от 20.05.2020г. и от 02.09.2020г./ и това е ставало със
съгласието на наемодателя /писмото от 29.10.2018г. има характер на покана за плащане
на просрочени задължения и не съдържа изявления за противопоставяне на това
ползване/ срочното наемно правоотношение е продължило действието си като
безсрочно. В хипотезата на чл. 236 ал. 1 ЗЗД клаузите на сключения между страните
наемен договор запазват действие, като по силата на закона единствено се изменя
неговия срок. В тази връзка и след трансформирането на наемното правоотношение
като безсрочно ползването на наета вещ се основава на процесния договор за наем и
наемателят дължи уговорената наемна цена. Ползването на наетия обект на договорно
основание е продължило до 30.06.2020г., считано от когато е влязла в сила заповедта
на Кмета на ищцовата община за разваляне /прекратяване/ на процесния договор на
основание раздел V т. 3 от него. При безспорно доказано ползване на наетия обект през
период 26.11.2016г. – 30.06.2020г., наемателят следва да докаже, че е изпълнил
задължението си за плащане на месечния наем. За визирания период и с оглед
уговорена месечна наемна цена от 68, 20 лв. респ. от 81, 84 лв., считано от 01.04.2017г.
и от 102, 30 лв. считано от 10.07.2018г., ответникът дължи общо сумата от 4031, 40 лв.
Въпреки прекратяването на договорната връзка между страните на 30.06.2020г.,
наемателят не е изпълнил задължението си по чл. 233 ал. 1 ЗЗД да върне вещта.
Продължилото след тази датата ползване на наетото жилище, е въпреки
противопоставянето на наемодателя. То е продължило до 10.02.2021г., когато имота е
5
принудително иззет по реда на чл. 65 ЗОС и наемателят е отстранен от него, за което е
сменен и патрона на входната врата /протокол за изземване на общинско жилище от
10.02.2021г./. За периода от 30.06.2020г. до 10.02.2021г. ответникът дължи
обезщетение за вреди по чл. 236 ал. 2 ЗЗД, което съгласно трайната съдебна практика
не може да бъде по – ниско от уговорения наем и е съизмерим със средната пазарна
цена, ако ищецът докаже, че в периода когато е лишен от ползване, тази цена е
надвишавала уговорения наем. Твърдения за последното липсват по делото, като с
оглед продължителността на процесния период /7 пълни месеца и 10 дни/ и размера на
уговорения наем, на основание чл.162 ГПК, съдът намира, че дължимото от ответника
обезщетение по чл. 236 ал. 2 ЗЗД възлиза на 752, 64 лв. Следователно главното
задължение на наемателят за наем и наемоподобно обезщетение за периода
26.11.2016г. – 10.02.2021г. е в общ размер на 4784, 04 лв. Същият не твърди и
недоказва заплащане на тази сума, макар това да е в негова тежест.
Наличието на неизпълнено главно задължение за процесния период предоставя
изпадането на наемателя в забава, като съгласно уговореното в договора, същият е в
просрочие за плащане на съответната наемна вноска след 30 число на текущия месец
/раздел II т. 2/. Изричното уговаряне на деня на забавата, изключва необходимостта
длъжника да бъде канен /арг. чл. 84 ал. 1 ЗЗД/. Изчислено по реда на чл. 162 ГПК, чрез
интернет калкулатор за законна лихва, обезщетението за забава за периода от
01.12.2016г. до 28.04.2021г. възлиза на 1034, 87 лв. Заплащането на тази сума от
ответника не се твърди и не се доказва.
На основание чл. 232 ал. 2 пр. 2 ЗЗД наемателят дължи заплащане на разходите
за ползване на наетата вещ. Част от тези разходи безспорно са таксата битови
отпадъци, която ответникът се е задължил да заплаща и по силата на сключения между
страните договор за наем, изменен с допълнителното споразумение от 10.04.2017г. По
делото не е спорно, че за периода 2017г. – 2020г. включително дължимия размер на
такса битови отпадъци възлиза на 150, 54 лв. Този размер е начислен по издадените от
ищеца фактури, които в тази си част не са оспорени изрично от ответника. Последният
не доказва плащане на това си задължение.
Същият обаче е релевирал своевременно възражение за изсрочването по давност
на задълженията му за наем и лихва за забава за срок от три години преди датата на
исковата молба на основание чл. 111 ЗЗД. Безспорно посочените две вземания на
кредитора се погасяват с кратката тригодишна давност по чл. 111 ЗЗД, доколкото
наемните вноски имат характера на периодични плащания по чл. 111 б. „в” /ТР №
3/2011г. на ОСГТК/, а лихвата за забава е вземане за обезщетение по чл. 111 б. „б” ЗЗД.
Съгласно чл. 114 ал. 1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо и се прекъсва с предявяване на иска за установяването му /чл. 116 б. „б”
ЗЗД/. При специалния установителен иск по чл. 415 ГПК момента на предявяването му
6
е момента на подаване на заявлението в съда /чл. 422 ал. 1 ГПК/. Следователно с
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 28.04.2021г. в съда е прекъсната давността
за тези наемни вноски, от чиято изискуемост не е изтекъл тригодишния давностен
срок. Падежа на последните съгласно уговореното в договора е 6-то число на текущия
месец, поради което наемните вноски с падеж шести април 2018г. и преди това се
явяват изсрочени по давност. В тази връзка ответникът не дължи на ищеца като
погасена по давност сумата от 1371, 60 лв. – наем за периода 26.11.2016г. –
30.04.2018г. С погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
акцесорния вземания, поради което лихвата за забава за периода 01.12.206г. –
28.04.2018г. се явява погасена по давност до размера на сумата от 88, 22 лв. Вземането
за такса битови отпадъци е публично общинско вземане и на основание чл. 171 ал. 1
ДОПК се погасява с петгодишна давност. Същата не е изтекла за нито едно от
процесните вземания за такса, предвид датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК в съда. В тази връзка сумата от 150, 54 лв. за такса битови отпадъци се дължи
изцяло от ответника.
Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТРС намира, че предявения
иск за главница следва да бъде уважен до размер на 3412, 44 лв. и отхвърлен като
погасен по давност за разликата до пълния предявен размер от 4784, 04 лв. или за
сумата от 1371, 60 лв. - наем за периода 26.11.2016г. – 30.04.2018г. Иска за
обезщетение за забава следва да бъде уважен за сумата от 946, 65 лв. и за периода
28.04.2018г. – 28.04.2021г. и отхвърлен за сумата от 88, 22 лв. – лихва за забава за
периода от 01.12.2016г. до 28.04.2018г. Иска за вземането за такса битови отпадъци
следва да бъде уважено изцяло до размер на 150, 54 лв.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК претенцията на ищеца
за присъждане на разноски за исковото и за заповедното производство /т. 12 от ТР
№4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява частично
основателна. В настоящото производство същият е сторил разноски за държавна такса
и за възнаграждения на особен представител в общ размер на 771, 91 лв., а доколкото е
бил защитавана от юрисконсулт, при преценка на фактическата и правна сложност на
делото, на основание чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ал. 1 ЗПрП вр. чл. 25 ал. 1 от НЗПрП
му се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Следователно
разноските, които следва да понесе ответника за исковото производство, съразмерно с
уважената цена на сика са в общ размер на 658, 69 лв. респ. 128, 01 лв. за заповедното.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Т.Й.., ЕГН:
********** с постоянен адрес *** ДЪЛЖИ на ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО,
7
Булстат: *********, с адрес гр. В. Търново, пл. „Майка България” № 2, представлявана
от Кмета – Даниел Димитров Панов, на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл.
79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 232 ал. 2 ЗЗД вр. чл. 236 ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, СУМАТА от
3412, 44 лв. /три хиляди четиристотин и дванадесет лева и 44 стотинки/ - главница,
представляваща общ размер на неплатена наемна цена и наемоподобно обезщетение за
периода 01.05.2018г. – 10.02.2021г. по договор за наем на общински жилищен имот от
25.11.2016г., находящ се в ***, СУМАТА от 150, 54 лв. /сто и петдесет лева и 54
стотинки/ - такса битови отпадъци за 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г., както и СУМАТА
от 946, 65 лв. /деветстотин четиридесет и шест лева и 65 стотинки/ - лихва за забава за
периода от 28.04.2018г. до 28.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от
28.04.2021г. до окончателното й изплащане, за които вземания има издадена заповед за
изпълнение № 540/05.05.2021г. по ч.гр.д. № 1284/2021г. на ВТРС, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за главница за разликата над уважения размер от 3412, 44 лв. до пълния
предявен размер от 4784, 04 лв. или за сумата от 1371, 60 лв. - наем за периода
26.11.2016г. – 30.04.2018г., както и иска за лихва за забава за разликата над уважения
размер от 946, 65 лв. до пълния предявен размер от 1034, 87 лв. или за сумата от 88, 22
лв. и за периода 01.12.2016г. до 28.04.2018г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА С.Т.Й.., ЕГН: ********** с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО, Булстат: *********, с адрес гр. В. Търново, пл.
„Майка България” № 2, представлявана от Кмета – Даниел Димитров Панов СУМАТА
от 658, 69 лв. /шестстотин петдесет и осем лева и 69 стотинки/, представляваща
направени от ищеца разноски в исковото производство, съразмерно с уважения размер
на иска, както и СУМАТА от 128, 01 лв. /сто двадесет и осем лева и една стотинка/,
представляваща направени от ищеца разноски в заповедното производство, съразмерно
с уважения размер на иска
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 1284/2021г. по описа на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8