Решение по дело №755/2018 на Административен съд - Хасково

                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 906

                          06.12.2018г., гр. Хасково

     В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

Хасковският административен съд, в открито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

при секретаря Ангелина Латунова, изслуша докладваното от съдията Костова-Грозева адм.дело №755 по описа на съда за 2018г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Я.Д.М. ***, против Заповед №4074з-1239/25.06.2018г. на Директора на Регионална дирекция “Гранична полиция“ (РДГП) – Смолян, с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 1 (една) година.

Жалбоподателят счита заповедта за нищожна, необоснована, несъответстваща на целта на закона и незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че същата изхожда от некомпетентен орган по смисъла на чл.204, т.4 от ЗМВР. Освен това не била посочена изрично правната норма, предоставяща компетентност на издателя на заповедта да налага наказание от вида на процесното, поради което актът се явявал незаконосъобразен по смисъла на чл.146, т.1 от АПК. Излага твърдение за нарушение на чл.210, ал.1 от ЗМВР, като счита, че в случая не били посочени изрично обстоятелствата, при които било извършено нарушението и доказателствата, въз основа на които е установено. В тази връзка смята, че заповедта не е мотивирана, което пък водило до нарушението на изискването за форма на акта.

На следващо място твърди наличие на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при провеждане на дисциплинарната процедура. Нарушена била ал.4 на чл.206 от ЗМВР. Липсвала и обосновка относно тежестта на нарушението и настъпилите от него вредни последици. Не били оценени и всички обстоятелства, имащи отношение към вида и размера на наложеното наказание, с оглед преценката по чл.206, ал.2 от ЗМВР. Сочи още, че дисциплинарното производство следвало да се движи от и пред един материално компетентен наказващ орган и този орган следвало да вземе самостоятелно решение за наличие на виновно неизпълнение на служебната дисциплина, представляващо нарушение по смисъла на ЗМВР, и да прецени какво е съответствието на това нарушение с дисциплинарното наказание.

Нищожността на акта оспорващият обосновава с това, че същият противоречи на АПК и ЗМВР. Изложените фактически основания и текстовото им обозначение били бланкетни, като недопустимо било съдържанието на заповедта да препраща към други актове – длъжностни характеристики и заповеди, които не били част от заповедта и не били връчени на наказания заедно с нея. Последното нарушавало правото на защита на наказаното лице.

Оспорващият счита също, че заповедта е недоказана. Предвид изложеното смята, че не са били налице основания за налагане на дисциплинарно наказание. При условията на евентуалност твърди, че е наложено наказание, несъответстващо на описаното в заповедта нарушение, като в тази връзка не са преценени всички обстоятелства съгласно ЗМВР. Счита, че нарушението представлява маловажен случай, а наложеното наказание е необосновано тежко.

Ответникът, Директор на РДГП – Смолян, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна и недоказана. Подробни съображения в насока законосъобразност на атакуваната заповед и неоснователност на възраженията обективирани в жалбата, излага в писмена молба.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Ежедневна ведомост на 02 ГОДГ в Гранично-полицейско управление  (ГПУ) – Ново село при Регионална дирекция гранична полиция (РДГП) – Смолян (л.56), се установява, че полицейски инспектор Я.М. провел инструктаж за времето от 20,00 – 20,30 часа на 23.01.2018г. на 22 служители – личен състав на 02 група в ГПУ - Ново село при РДГП Смолян относно смяна за времето от 20.00 часа на 23.01.2018г. до 09,00 часа на 24.01.2018г. Същото се потвърждава и от План за провеждане на инструктажа на гранично-полицейските наряди (ГПН) от 02-група ОДГ, МГПГ и командировани служители от 20.00 ч. на 23.01.2018г. до 09.00 ч. на 24.01.2018г. (л.53-55). Сред инструктираните били мл. инспектор М. Д.и мл. инсп. В.С., като видно от ежедневната ведомост и плана за провеждане на инструктажа двамата били в екип ГПН „пеши патрул“ (ПП) №373 на обект Свиленград – 21 граничен репер (гр.р.) – обект Генералово – 21 гр.р. от 20.00 ч. на 23.01.2018г. до 09.00 ч. на 24.01.2018г., със задачи: водене на наблюдение в границите на разпределения маршрут и извършване на проверки на лица и превозни средства за разкриване на нарушители на държавната граница (ДГ) и граничния режим. Проверка на линията на ДГ за наличие на следи и признаци на нарушение. Извършване на проверка на лица и МПС в района. Поддържане на постоянна връзка с оперативен дежурен (ОД) – ГПУ и съседни наряди, автопатрули. Взаимодействието следвало да се извършва чрез средствата за връзка. За всяко изменение наобстановката следвало да се докладва на ОД-ГПУ и проверка на свръзката с ОД през два часа.

Според часовия график, обективиран в Плана за провеждане на инструктажа, последният се провеждал в рамките на 20 мин., от 20.00 до 20.20 ч., от 20.20 до 20.50 се извършва придвижване на наряда до пункта за носене на службата, а от 20.50 до 08.50ч. се водело наблюдение от 21 гр. р. до 30 гр. р., съгласно оперативната обстановка. В т.3.3 от Плана за провеждане на инструктажа, било посочено, че техническите средства се използвали постоянно в дейността на наряда, в съответствие с техническите характеристика и правилата за работа с тях, а в т.3.4 от плана се сочи, че свръзката се организирала между наряда и дежурния офицер – по телефон или чрез радио-телефон от система „Тетра“, между наряда и ОД в ОДЧ - по телефон или чрез радио-телефон от система „Тетра“, между наряда и останалите ГПН – чрез ОД в ОДЧ или чрез радио-телефон от система „Тетра“ и между наряда и автопатрул на съседно ГПУ – чрез радио-телефон от система „Тетра“.

Със Съобщение УРИ №4537р-1089/24.01.2018г. (л.41) Началникът на ГПУ– Ново село уведомил директора на РДГП – Смолян, че на 24.01.2018г. около 07.30 ч. в ОДЧ била получена информация, че М. И. Д., мл. инсп. в ГОДГ 02 на ГПУ - Ново село, по време на работа, в края на работната смяна, се почувствал зле. Инструктиращият Я.М. незабавно бил извикал спешна помощ от гр.Свиленград, като в съобщението е посочено, че до момента на изпращането му нямало друга информация за състоянието му.

В Ежедневен бюлетин №25, УРИ 4074р – 1069/25.01.2018г. (л.40) ОД ст. инсп. Я. преповторил съдържанието на Съобщение №УРИ 4537р-1089/24.01.2018г. в бюлетина, и допълнил, че пострадалият служител бил транспортиран до МБАЛ - Свиленград. От получена около 17.00 ч. информация ставало ясно, че Д. бил в по-добро здравословно състояние, но оставен за стационарно лечение за 2-3 дни. Видно от Епикриза, издадена от МБАЛ – Свиленград, М. И. Д. бил изписан от МБАЛ на 26.01.2018г. Окончателната диагноза била интоксикация с газ, като анамнезата сочела, че Д.  бил намерен в безпомощно състояние в колата по време на служба, при отворен 2-3 см. прозорец и включена газова бутилка с изтекла газ, не реагирал на вербални и моторни дразнения, дишал шумно и учестено, като бил приет за лечение и реанимация.

На 26.01.2018г. с Докладна записка с рег.№4537р-1196/26.01.2018г. (л.45), адресирана до Началника на ГПУ – Ново село, ПИ Я.М. посочил, че на 23.-24.01.2018г. от 20.00 до 08.00 ч. бил на работа, съгласно график на ГПУ - Ново село. Провел инструктажа на ГПН, като допълнително разпоредил да монтират и да работят с преносими периметрови системи „LION“. Нарядът бил инструктиран да бъде в района на 21-30 гр.р., както и преносимите системи да бъдат монтирани на две рискови възлови направления за евентуални нарушения  на ДГ. Няколко минути след това ГПН му докладвал, че бил на място и започвал монтажа на преносимите системи, като периодично до около 23.30 ч. говорили по системата „Тетра“ с ГНП за работата на камерите и уточнявали подробности във връзка с тях. Около 06.50 ч. се опитал да се свърже с ГНП, но не успял. Опитал да се свърже и със съседния ГНП, но също не успял. След няколко минути му се обадили от последния ГПН и му докладвали, че обикаляли до 30 гр.р., а след 4-5 мин. от ГПН (не се сочи кой) му се обадили и той дал указания да се прибират в ГПУ – Ново село. След 1-2 мин., около 07.15 ч., отново му се обадили и му казали, че мл. инсп. М.Д. се чувствал зле, не можел да стане и говорел бавно. След това М. разпоредил на служителя да се обади на тел.112 и да извика линейка, като наредил до пристигането на спешната медицинска помощ /СМП/ да седят на място и при необходимост да му помагат. След около 15-20 мин. служителите от ГПН му се обадили да му докладват, че Д. бил взет от служителите на СМП и закаран в болницата в гр.Свиленград. Върху докладната записка се обективира резолюция със следното съдържание : „заповед за извършване на проверка в състав : Председател Зам.  н-к ГПУ; членове /не се чете/, срок 15 дни. Подпис“.

С Докладна записка с рег.№4074р-1172/26.01.2018г. (л.39), началник сектор „ГН“ уведомил директора на РДГП – Смолян за медийна публикация за инцидента и предложил да се извърши проверка за изясняване на случая. Върху документа се обективира резолюция от 26.01.2018г. със следното съдържание : „н-к ЧР. заповед за проверка. Председател ком. Гръблев; член и-р М., и.р Х.. Подпис“.

Със Заповед №4074з-154/26.01.2018г. (л.38) Директорът на РДГП – Смолян разпоредил извършване на проверка по получени данни за извършено дисциплинарно нарушение, за установяване на причините, довели до влошаване състоянието на служителя, достоверността на информацията, публикувана в медиите, както и дали имало допуснато нарушение на служебната дисциплина от служители на ГПУ – Ново село. За извършване на проверката назначил комисия, на която определил срок за изпълнение на задачите – 23.02.2018г. Не се установява с тази заповед да е запознат наказаният служител М..

Във връзка с разпоредената проверка се удостоверява, че служители от ГРУ Ново село депозирили до Директора на РЗГП Смолян докладни записки, след които и такава била депозирана от инспектор Я.М., вж. докладна записка с рег.№4537р-2150 от 15.02.2018г. (л.61). В същата М. описал фактическата обстановка изложена в Докладна записка рег.№4537р-1196/26.01.2018г. Не се удостоверява резолюция от Директора на РДГП Смолян.

Във връзка с извършваната проверка и зададени от комисията въпроси, инсп. Я.М. съставил втора докладна записка до Директора на РДГП Смолян  с рег.№4537р-2158 от 15.02.2018г. Не се установява резолюция от Директора на ДГП Смолян. До директора на РДГП Смолян била подадена и трета докладна записка с рег.№4537р-2162 от 15.02.2018г. от инсп. М., относно поставени му въпроси от назначената комисия. Върху нея не се удостоверява резолюция от Директора на РДГП Смолян.

По случая били дадени обяснения, обективирани в докладни записки и от  мл. инсп. В. К.с рег.№4537р-2130 от 14.02.2018г. (л.66). По  случая дал сведения в Докладна записка с рег.№4537-2159 от 15.02.2018г. (л.109) и рег. № 4537р-2160/15.02.2018г. и пострадалият служител мл. инсп. М.Д.. Писмено обяснение за инцидента дал и другият глез на ГПН пеши патрул 373 мл. инсп. В.С. в Докладна записка 4074р-2250 от 19.02.2018г. (л.112). За инцидента с мл. инсп. Д., докладни записки представили още и ст. инсп. Г. Г., мл. инсп. В. Д. и мл. инсп. Д. Х.(л.81, 78 и 75). Върху нито една от тези докладни записки не се удостоверява резолюция от Директора на РДГП-Смолян.

Под рег. № 4537р-2220/16.02.2018г. до Директора на РДГП Смолян била представена докладна записка относно изясняване на обстоятелствата по извършена проверка по Заповед УРИ №4537з-154 на Началник ГПУ Нова село.

Въз основа на събраните по случая данни и сведения за инцидента, сформираната със Заповед №4074з-154/16.01.2018г. на Директора на РДГП – Смолян комисия изготвила Справка с рег.№4074-2475 от 23.02.2018г. л.33-37). В нея формирала извод за неосъществен контрол и комуникация от страна на Я.Д.М.. Инструктиращ служител, по отношение на състоянието на оперативната обстановка и дейността на ГПН „ПП“ по маршрут №373 за времето от 23.30 ч. на 23.01.2018г. до 06.50 ч. на 24.01.2018г., въобще не осъществил комуникация с ГПН в състав мл. инсп. М.Д. и мл. инсп. В.С.. Според комисията М. не осъществил контрол по отношение изпълнението на разпоредените задачи в ежедневния инструктаж на ГНП „ПП“ по маршрут №373 (Поддръжка, постоянна връзка с ОД ГПУ и съседните нареди „АвП. Взаимодейства с тях чрез средствата за връзка. За всяко изменение на обстановката докладва на ОД ГПУ. Проверка на връзката с ОД през два часа). Освен това не осъществил контрол по отношение изпълнението на поставените задачи от ГНП „АвП“ по маршрут №373, по отношение транспортирането на ГПН по маршрут №373 и своевременното му разполагане в разпоредената му зона за изпълнение на служебни задачи. Комисията посочила, че деянията на М. са дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР. Предложила мерки в пет точи, като в една от тях се посочва, че началникът на ГПУ – Ново село следва да предприеме необходимите организационни и управленски мерки за повишаване качеството на провежданите инструктажи в ГПУ и увеличаване броя на проверките за изпълнение на задачите от нарядите, както от страна на инспекторския, така и от страна на ръководния състав на ГПУ. Комисията не предложила служители за налагане на дисциплинарни наказания.

В Становище с рег.№4074р-3507/22.03.2018г. (л.32), началник „Човешки ресурси“ при РДГП – Смолян предложил на директора на РДГП – Смолян били посочени фактите относно случая, като комисията приела, че инсп. Я.М. не осъществил контрол и комуникация като инструктиращ служител по отношение на състоянието на оперативната обстановка и дейността на ГПН „ПП“ по маршрут №373 за времето от 23.30 ч. на 23.01.2018г. до 06.50 ч. на 24.01.2018г., не осъществил  комуникация с ГПН в състав мл. инсп. М.Д. и мл. инсп. В.С. (проверка на връзката с ОД през 2 часа), както и не осъществил контрол по отношение изпълнение на поставените на инструктажа задачи по отношение транспортирането на ГПН, да се образува дисциплинарна проверка със заповед. Върху докладната записка се удостоверява резолюция със съдържанието „н-к ЧР, за становище, 01.03.2018г., подпис“. На 22.03.2018г. Н-к ЧР депозирал пред Директора на РДГП Смолян становище относно справка с .№4074-2475 от 23.02.2018г. Върху становището се удостоверява резолюция от 01.03.2018г. „да“ и подпис.

Със Заповед №4074з-544/27.03.2018г. (л.15) Директорът на РДГП – Смолян разпоредил извършване на проверка по получени данни за извършено дисциплинарно нарушение, за установяване на причините, довели до възникване на инцидента с мл.инсп. Д., както и дали има допуснато нарушение на служебната дисциплина от служители на ГПУ – Ново село, сред които инсп. Я.Д.М.. За целта назначил комисия в същия състав, на която бил определен срок до 10.04.2018г. за изготвяне на резултатите. Жалбоподателят М. бил запознат със заповедта на 10.04.2018, чрез подпис. С Писмена покана №4074р-4226/10.04.2018г. /л.17/ Я.М. бил поканен да даде писмения обяснения по случая и посочване на доказателства за твърдените факти, която му била връчена на 10.04.2018г. С поканата бил определен срок на даване на възражението до 12.00 часа на 11.04.2018г.

Я.Д.М. дал писмено обяснение с рег.№4537р-4509 от 11.04.2018г. (л.21) до Директора на РДГП-Смолян, което видно от поставената върху документа резолюция било прието на 12.05.2018г. от Директора на РДГП Смолян.

Обяснения по случая дали и мл. инсп. В. С.(л.110) и мл. инсп. М.Д. (л.23), двамата служители от състава ГПН „ПП“ 373 относно дежурството им през нощта на инцидента. Обяснения във връзка с проверката дал и  мл. инсп. В. К.ОД в ОДЧ на ГПУ – Ново село при РДГП – Смолян (л.22).

С приложения към писмо с рег.№4537р-4517/11.04.2018г. /л.26/ Началникът на ГПУ - Ново село изпратил на Директора на РДГП – Смолян дадените от служителите на ГПУ - Ново село обяснения.

Назначената комисия със заповедта от 27.03.2018г. изготвила втора справка с рег.№4074р-4516 от 16.04.2018г. (л.10-12)., в която били посочени идентични фактически установявания с тез от справката от 23.02.2018г., вкл. и относно извършените нарушения от Я.М.. С новата справка били направени предложения за налагане и на конкретни по вид и размер наказания, като относно жалбоподателя комисията определили, че му се следва наказанието „порицание“, а ръчно бил изписан и срокът на наказанието – 1 години и поставен подпис от директор РДГП Смолян. Върху титулната страница на справката се удостоверява поставена резолюция „съгласен съм“ от страна на Директорът на РДГП - Смолян от дата 12.05.2018г. Оспорващият Я.М. бил запознат с изготвената справка на 30.05.2018г. в 13.25 ч., като удостоверил собственоръчно, че бил информиран за правото в срок от 24 часа да даде допълнителни писмени обяснения или възражения. Видно от писмо с рег.№4537р-7764/08.06.2018г., до 09.00 ч. на 08.06.2018г. М. не подал такива.

Със Заповед №4074з-1239/25.06.2018г. Директорът на РДГП - Смолян, на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, чл.200, ал.1, т.6, чл.204, т.4 от ЗМВР, наложил на инсп. Я.М. дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 1 (една) година, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта била връчена на М. на 31.07.2018г.

По делото допълнително се представя и официално удостоверение /л.114/, съгласно което Директорът на РДГП Смолян в периода 16.04-12.05.2018г. не се е намирал в платен годишен отпуск. Жалбата срещу заповедта е подадена на 03.08.2018г., директно пред Административен съд - Хасково.

В съдебно заседание, допуснатият от съда свидетел Д.А.Х.посочва, че бил съседен граничен наряд на пострадалия М.Д. в нощта на инцидента. Обяснява, че инструктиращият нямал ангажимент да проверява през два часа всеки един наряд. Комуникацията през два часа била с оперативния дежурен. Само, ако възникнел инцидент трябвало да се обадят и на двамата /на инструктиращия и на оперативния дежурен/. В нощта на инцидента било много студено и в местата за почивка нямало уреди за отопление. На първоначалния инструктаж на всички заедно им казвали каква била обстановката, а после на всеки патрул по отделно им съобщавали с какво къде да отидат и как да се придвижват по района, и каква работа ще извършват. Не знаел какво им казали на състава на патрула, от който бил пострадалия. По време на нощните дежурства по принцип на два часа трябвало да се обаждат на оперативния дежурен, а не на инструктиращия. Във въпросната вечер инспектор М. лично се явил да провери наряда му. Откакто застъпили на смяна, до отстъпването не се чували по телефона с него.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от активно легитимираната страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, пред местно компетентния административен съд. Липсват други обстоятелства по смисъла. на чл.159 от АПК. 

По съществото на спора, съдът, като прецени доказателствения материал по делото, валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

По допустимостта - съдът приема оспорването за допустимо, като изходящо от активно легитимирано лице, против акт, годен за съдебен контрол, в установения в закона преклузивен 14 дневен срок, пред местно компетентния административен съд. Не се установяват други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК.

По същество на спора – на първо място съдът е длъжен да проконтролира валидността на процесната заповед. Относно нея съдебният състав намира, че заповедта, предмет на жалбата, като издадена от Директора на РДГП Смолян е валидна.

Съгласно чл.204, т.3 от ЗМВР дисциплинарните наказания по чл.197, ал.1, т.1-т.3 от ЗМВР се налагат от ръководителя на структурата по чл.37 за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, каквато се явява и тази, заемана от жалбоподателя. Безспорно е, че Регионална дирекция “Гранична полиция“ е структура по см. на чл.37, ал.1, т.2 от закона, поради което Директорът на същата безспорно притежава правомощие да налага дисциплинарното наказание "писмено предупреждение", т.е. такова по чл.197, т.2 от закона.

Ето защо не е налице основанието по чл.146, т.1 от АПК, за обявяване на заповедта за нищожна.

Съдът намира за спазено изискването относно писмената формата на властническото волеизявление, тъй като заповедта е обективирана в такава форма. Съдържа конкретно фактическо изложение на обстоятелства от обективната действителност, на които се дава някаква правна обосновка, обективира се и подпис на нейният фактически издател, номер, дата, месец и година на издаването му.

Въпреки това, съдът намира, че от данните по делото се доказва да има допуснато нарушение на чл.195, ал.1 от закона. Съгласно тази норма дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Според пл.196, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. В конкретния случай според съда компетентният наказващ орган открива по см. на чл.196, ал.1 от закона установява от обективна и субективна страна описаното в заповедта поведение на служителя Маджарова, вменено му за дисциплинарно нарушение, още  към момента на депозиране на справката от 23.02.2018г./л.33/. Същата е сведена до знанието на Директора на РДГП Смолян и това е удостоверено чрез негова резолюция от дата 01.03.2018г. Към дата на заповедта, която се оспорва – 25.06.2018г. са изминали повече от два месеца.

Според съда именно на 01.03.2018г. наказващият орган е наясно какво е извършено от обективна страна от служителя М., като този извод се следва от факта, че след 27.03.2018г., когато е издадена заповед за извършване на допълнителна проверка на случая, от действията на комисията не се установява нищо по – различно от обективна и субективна страна от това, което се описва в справката от 23.02.2018г. Разликата е единствено в насоката, че в справката от 16.04.2018г. комисията сочи и какво по вид наказание се следва на служителя, но същественото е, че тя не въвежда нови фактически установявания, които да се различават съществено от тези, които се правят със справката от 23.02.2018г.

Дори обаче да се възприеме тезата, че датата на установяване на нарушението е датата на справката, която е 16.04.2018г., то отново не е налице спазване на правилото на чл.195, ал.1 от ЗМВР, тъй като заповедта е издадена на 25.06.2018г., което е пак след двумесечния срок. Разбира се върху справката от 16.04.2015г. се удостоверява резолюция на наказващия орган почти месец след нейното регистриране в деловодната система на РДГП Смолян /12.05.2018г/, но това нито може да промулгира срока по чл.195, ал.1 от ЗМВР, нито следва да се счита за датата на установяване на нарушението, защото съдът установи, че в периода 16.04 – 12.05.2018г. Директорът на РДГП Смолян е бил на работа, не е ползвал никакъв законоустановен отпуск, поради което обективно е можел да се запознае със съдържанието на справката от 16.04.2018г. и в един по-ранен момент и да издаде заповед за налагане на наказание до 16.06.2018г., когато евентуално изтича двумесечният срок от втората справка /при положение, че се възприема тази дата/. От 12.05. до 16.06.2018г. е налице повече от месец срок, в който е напълно възможно да се издаде заповедта за дисциплинарно наказание, за да е налице спазване на срока по чл.195, ал.1 от ЗМВР, но това не е изпълнено. Независимо от този алтернативен извод, за съда релевантна е датата 01.03.2018г., която се възприема от него за момент на установяване на нарушението и така към дата 25.06.2018г. не е налице спазване на срока по чл.195, ал.1 от ЗМВР. Това е достатъчно самостоятелно основание за отмяна на акта като незаконосъобразен на осн. чл.146, т.3 от АПК.

За пълнота на проверката относно допуснати съществени процесуални нарушения, съдът приема, че има и още едно допуснато нарушение и това е на императива на чл.206, ал.1 от ЗМВР. Данните от преписката сочат еднопосочно, че след изготвяне на първата  справка от назначената дисциплинарно разследваща комисия, тя не е сведена до знанието на засегнатите служители, за да се запознаят с констатациите  относно факти по случая. Това е направено едва след втората справка, когато се удостоверява, че наказаният служител е запознат с нея, че му е даден срок за подаване на възражения. Доколкото съдът прие, че именно първата справка установява обективните и субективни предели на конкретното деяние на служителя М., което се определя за дисциплинарно нарушение, същият по закон е следвало да се запознае с нейното съдържание, а това не се удостоверява. Нещо повече, по никакъв начин дори не се удостоверява, дали наказващият орган е преценявал и първите обяснения на служителите, тези дадени през месец февруари на 2018г., а те също са част от дисциплинарната преписка и съотв. следва да се вземат в предвид при определяне вида и размера на наказанието.

На трето място съдът намира, че се констатира да има допуснато нарушение и на императива на чл.210, ал.1 от ЗМВР. Член 210, ал.1 от ЗМВР задължава наказващият орган в неговия акт, с който налага съотв. дисциплинарно нарушение да сочи ясно следните обстоятелства: кой е извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Следва да се посочи, че описанието на нарушението от обективна страна трябва да е сторено по такъв начин от наказващият орган, че в същото да се съдържат всички съставомерни признаци на посочено в закона нарушение. Надлежното описание на нарушението от неговата обективна страна е изключително важно, тъй като само тогава нарушителят има реалната възможност да организира своята защита срещу тези факти. Освен това, ясното и пълно описание на фактите от обективна страна на деянието, въздигнато за дисциплинарно нарушение, способства и възможността за извършване на адекватен и пълен съдебен контрол на законосъобразността на административният акт.

В настоящия случай съдът намира, че има описание на обстоятелствата от обективна страна на деянието, което се въздига за нарушение от дисциплинарно наказващият орган, като изложените в заповедта факти дават достатъчна възможност на засегнатото лице да разбира същите, но само до там. Законът изисква едновременно и посочване и на разпоредбите /законови, подзаконови/, които са били нарушени от поведението на наказания служител, защото дисциплинарно наказание се следва само при противоправно поведение на служителя. В този смисъл е и изискването за посочване на нарушените разпоредби. Такива не се визират в процесната заповед, т.е. нито на съда, нито на служителя става ясно това му поведение, което той има в периода 23.01-24.01.2018г. коя разпоредба нарушава.

Тези три констатирани от съда нарушения сами по себе си са с характер на съществени и достатъчни да са основания за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

В допълнение на същите съдът добавя и още едно, нарушение на чл.206, ал.2 от ЗМВР, което се и въздига от оспорващия. Тази норма задължава наказващия орган при определяне вида и размера на наказанието да обследва посочените обстоятелства. Нито в процесния акт, нито в някой документ от преписката към който се препраща, се съдържат данни, че всички тези обстоятелства за преценявани поотделно и в тяхната съвкупност и те налагат извода, че на Я.М. се следва наказанието „порицание“ и то в максималния законово определен срок от една година. Това означава немотивираност на наложеното наказание и също е основание за извод за незаконосъобразност на заповедта.

Само за пълнота на изложението и доколкото и на тази плоскост съдът намира, че са налице редица пропуски и нарушения, следва да се посочи, че задължението, което се вменява като неизпълнено от инсп.Я.М. да осъществява контрол на два часа с ГПН, видно от плана на л. 54, гръб, не е негово задължение. Видно от инструктажа, който вече е задължение на М. и който документално се удостоверява да е направен от наказания служител по отношение на ГПН „Пеши патрул- 373“, съставът от този патрул е имал задължението на всеки два часа да се свързва със оперативния дежурен, а не с инструктиращия служител, нито последният е бил длъжен да поддържа на два часа такава свръзка. В този смисъл са и свидетелските показания. Дори принципно не става ясно, кое задължава инсп.М., като инструктиращ наряда служител да осъществява контрол върху ГПН, да проконтролира изпълнението на инструктажа, при условие, че съставите на ГПН са длъжни да поддържат свръзка на два часа с оперативния дежурен. Освен това се установява, че М. все пак поддържа свръзка с ГПН от смяната, вкл. и с ГПН-ПП 373 до 23.30 часа и след 6.50 часа, поради което не се доказва факта от заповедта, че нарушението, което се вменява, е извършвано в часовите рамки 20.00 – 08.00 часа, т.е. през цялото време на нощното дежурство на наказания служител.

Проблем има и на плоскостта субективна страна на нарушението. Самата заповед не визира нищо по въпроса за вината и нейната претендирана форма – умисъл или небрежност, което според съда от значение за вида на наказанието, тъй като при небрежно изпълнение на службата се следва наказанието по чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР, а вече при виновно такова поведение може да се обосновава налагане на по-тежко дисциплинарно наказание, в частност на „порицание“. Това от друга страна е и свързано с преценката относно спазване на изискването по чл.206, ал.2 от ЗМВР, съотв. за адекватното и правилно извеждане на извод относно материалната законосъобразност на процесната заповед.

 В този случай обаче всичко е в сферата на догадките, защото в нито един от документите по преписката, които дисциплинарно разследващата комисия, още по-малко самият наказващ орган, дават еднозначен отговор, дали ответникът възприема нарушението за извършено умишлено или небрежно.

При липса на доказаност на виновно поведение от страна на служителя, нещо повече, при налични данни дори за липса на извършено нарушение в претендирания смисъл, неправилно ответникът извежда такъв извод, както и неправилно приема, че оспорващият следва да бъде наказан с определения му вид и размер на дисциплинарно наказание. В този смисъл е налице и необоснованост на наложеното конкретно дисциплинарно наказание, което е още едно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, вкл. и на осн. чл.146, т.4 от АПК. Оспорването е основателно.

При този изход, съдът намира за основателна своевременно направената претенция от пълномощника на жалбоподателя за присъждане на направените разноски по делото, които се доказват до размера от 610 лева, съгласно данните на на л.5 и л.92.

Водим от горното и на осн.. чл.172, ал.2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на мл. инсп. Я.Д.М. заповед № 4074з-1239/25.06.2018г. на Директора на РДГП Смолян.

ОСЪЖДА Главна Дирекция ”Гранична полиция”-София да заплати на А.Д.М. ***, ЕГН-**********, разноски по делото в размер на 610 /шестстотин и десет/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ :