№ 211
гр. Ловеч, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20234310200023 по описа за 2023 година
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство - Серия К №6562014 издаден от ОД на МВР Ловеч на П. П. С., ЕГН
********** от гр. В. е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП,
глоба в размер на 100,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на
14.10.2022 г. в 12:26 часа в Обл. Ловеч, ПП I-4, км.34+900, землището на с. Микре с АТСС
ARH CAM S1, насочено в посока гр. София, снимащо в двете посоки при максимално
разрешена скорост за населено място 50 км въведено с ПЗ Д-11 и приспаднат толеранс от 3
км или 3 %. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от
влизане в сила на ЕФ К/4508377, с МПС М. ** вид ЛЕК АВТОМОБИЛ регистрационен
номер * **** ** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство № 11743с0. Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км. ч. е
установена скорост от 63 км. ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с 13 км.
ч.
Срещу Електронния фиш, в законоустановения срок е подадена жалба от П. П. С., с
която моли да се отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен. Излага, че потвърждава, че
автомобилът е негова собственост, но че няма спомени да го е управлявал на тази дата в
този час в землището на с Микре. Сочи, че го ползва рядко, и че било възможно да не е
забелязал липсата му за 2-3 дни и да не го е обявил за откраднат, но твърди, че никога не е
минавал през с. Микре. Сочи, че щял да се възползва от опцията за доброволно плащане на
70% от глобата, но след като се запознал с фиша, и с нарушението, че е засечен с цели 63
км/ч по национален път клас I В.-София (1-4), и че е в условията на повторност (за база
данни на КАТ е рецидивист), и с глоба 100 лв. (15% от пенсията му), решил да обжалва,
въпреки противоречивата съдебна практика, свързана с електронните фишове. Счита, че
така издаденият електронен фиш е неправилен, с противоречиви заключения, и е издаден
при съществени процесуални нарушения, което влече неговата незаконосъобразност, и
неговата отмяна. Сочи, че към ЕФ липсват доказателства, снимков материал, които могат да
бъдат веществено доказателство за заснети данни, че на този участък от първокласния
републикански път скоростта е ограничена до 50 км/ч, че е засечен моят автомобил, а не
1
друг, които биха го убедили в нарушението, за да не губи времето на Съда, и неговото с
обжалването на ЕФ. Сочи, че мястото на нарушението е неизвестно, предвид посоченото
„обл. Ловеч, ПП I-4, км. 34+900, землището на с. Микре, съответно с вероятност
нарушението да е в околностите с разрешена скорост до 90 км, или ограничени с ПЗ В-26 до
60 км. Сочи, че в последствие се четяло за ПЗ Д-11, и нарушение в населено място, като
нямало данни за наличие на ПЗ В-26 до 50 км. Сочи, че липсата на този реквизит - мястото
на засеченото нарушението е съществено процесуално нарушение, и води до
незаконосъобразност на целия електронен фиш, и влече неговата отмяна. Сочи, че от
електронния фиш не ставало ясно защо не е приспаднат толерансът от 3 км., както и че
отново били констатирани неточности, или съмнение във верността на реквизитите в
оспорвания ЕФ за действителната скорост на МПС (60 км или 63) - основание за отмяна на
ЕФ, тъй като административно-наказателната отговорност и наложеното наказание не могли
да почиват на предположения. Сочи, че в случая е следвало не да се издава ЕФ по реда на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а да се издаде АУАН, при спазване на правилата на чл. 36-43 от ЗАНН,
като му се осигури възможност да депозира възражение по реда на чл. 44 от ЗАНН, като
след обсъждането му и евентуалното прилагане на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН да се издаде НП по
реда на чл. 53 от ЗАНН. Сочи, че допуснатото нарушение е съществено, тъй като е довело до
ограничаване правото и на защита, тъй като е лишен от възможността на оспорване на
констатациите още в момента на установяването им. Счита, че изброеното до тук е
достатъчно да убеди уважаемият съд, че в обжалваният електронен фиш, има съществени
дефекти и нарушения, което влече до неговата незаконосъобразност.
С протокол за избор на съдия-докладчик от 08.04.2025 г. делото е преразпределено на
съдия Йорданка Вутова, предвид на това, че предходният съдия-докладчик Галя Маринова е
освободена от длъжност, считано от 01.04.2025 година, към който момент въпреки, че
делото е било обявено за приключено, не е бил постановен съдебен акт. С оглед
разпоредбата на чл.258, ал.2 от НПК, делото е разгледано отначало.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована не се явява.
Издателят на обжалвания ЕФ - ОД на МВР Ловеч - редовно призован, не изпраща
представител. Със съпроводителното писмо на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН е направено
искане, ако съдът уважи жалбата да присъди разноски в минималния определен размер за
този вид дела, съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано
лице, поради което е допустима. Видно от представените по делото доказателства процесния
ЕФ същия е връчен на жалбоподателя на 30.12.2022 г., а жалбата против него е депозирана
чрез АНО с вх. №906000-250/09.01.2023 г.
При издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с АТСС ARH CAM S1, насочено в посока гр. София, снимащо в двете посоки не
са допуснати нарушения. От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити.
В издадения електронен фиш е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 63
км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, за населено място, въведено с п.з. Д-11, т.е.
превишение от 13 км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от използваното
техническо средство, от която се установява, че максимално разрешената скорост за
процесния участък, който е населено място – землището на с. Микре е 50 км/ч. Посочено е и
мястото на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 34+900, в землището на с. Микре,
2
което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за
използване на АТСС. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от
техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно
доказателствено средство.
От приложения по делото снимков материал се установява, че е била установена
превишената скорост от 66 км/ч, а след като са приспаднати автоматично 3 км. – 63 км/ч,
като тази скорост е отразена в ел. фиш, и в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс
от 3 км. или 3%, от което следва, че при издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е
взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег. номер на автомобила
отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
От словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено
се установява, че нарушението е извършено в населено място (с. Микре, област Ловеч, през
което преминава участък от ПП І-4 /София – В./), но неправилно е посочено, че
ограничението е въведено с пътен знак Д - 11. Този пътен знак е от групата знаци със
специални предписания и означава "Начало на населено място", като съдът приема, че с
посочването му само допълнително е пояснено обстоятелството, че автомобилът е заснет да
се движи в населено място. Знак Д - 11 не въвежда забрана, за да е относим към
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Забраната да не се превишава стойността от 50 км/час
за населено място е въведена по силата на закона – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е
конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената
част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти. В издадения
електронен фиш е описано, че жалбоподателят е извършил административно нарушение,
което е квалифицирано по чл. 21, ал. от ЗДвП, като същевременно с това е посочено, че се
касае за населено място и че максимално разрешената скорост е 50 км/ч. Съдът намира, че в
случая правилно е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като
забраната да не се превишава стойността от 50 км/час за населено място е въведена по
силата на закона – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от
закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода
на настоящето производство факти. В случая, както е посочено и по - горе от словесното
изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че
нарушението е извършено в населено място (с. Микре, област Ловеч, през което преминава
участък от ПП І-4 /София – В./), като правилно нарушението е квалифицирано по чл.21, ал.1
от ЗДвП. Така констатираното, обаче, не съставлява съществено процесуално нарушение. Не
може да се приеме, че е нарушено правото на защита на наказаното лице, в частност да узнае
в извършването на какво нарушение го обвиняват, тъй като той е правоспособен водач на
МПС и като такъв следва добре да познава правилата за движение по пътищата. При
положение, че ясно в словесното описание на нарушението е индивидуализирано мястото,
където е било заснето нарушението, а именно, че е в населеното място с. Микре, област
Ловеч (с посочен конкретния километър от ПП І-4), не може да има съмнения, че това може
3
да е "евентуално" път извън населено място или магистрала, където максимално
разрешената скорост, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е по-висока.
От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т. 11 от
ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 63 км/ч., в пътен
участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била 50 км/ч.
предвид на това, че нарушението е извършено в населено място, видно от снимковия
материал. Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил
е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС
"ARH CAM S1", одобрена на 07.09.2017 г., със срок на валидност до 07.09.2027 г., която
фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час,
посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 издаден от БИМ на
07.09.2017 г., протокол за проверка №98-СГ-ИСИС от 15.07.2022 г., от които се установява
по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство
№11743C0. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото
средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на
скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е,
че е посочено и мястото на извършване на нарушението.
Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е
обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.
ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за
форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са
неприложими по отношение на ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение № 1/26
февруари 2014 година по т. д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната
дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН,
възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно
чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на
собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От
гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което
като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от
имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния
4
фиш следва да намери проява общият принцип, че административно наказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване
по аналогия /чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове/, поради което направените в тази
насока възражения се явяват неоснователни.
Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания,
изчерпателно посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. ЕФ е издаден от ОД на МВР – Ловеч, която
именно дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на
нарушението. От представените писмени доказателства по делото се установява, че
разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на
ОД на МВР Ловеч, който е прегледал записа от камерата, и е попълнил и издал обжалвания
ЕФ на 15.11.2022 г. Видно от снимковия материал автомобилът е заснет с превишена скорост
на 14.10.2022 г., като това именно е датата на извършване на нарушението, която е посочена
и в ЕФ, а дата 15.11.2022 г. е датата на която е издаден обжалвания ЕФ.
В обжалвания ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат
всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на
извършване, рег. номер на автомобила, с който е извършено нарушението, разрешена и
установена скорост. Обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място
изрично е отразено в ЕФ. При издаване на ЕФ е спазена и процедурата, същият да бъде
предявен на собственика на МПС, с което е извършено нарушението, като видно от
справката за собственост, автомобилът е собственост на жалбоподателя П. С.. Разпоредбата
на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП регламентира, че "Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето
по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица
на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване
на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното
нарушение. Жалбоподателя С., видно от събраните по делото доказателства е получил ел.
фиш, но не е оспорил констатациите по него, и не е депозирал декларация, от която да се
установява, че не той, а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата, с
оглед на което правилно е ангажирана неговата отговорност, като собственик на МПС, с
което е извършено нарушението. Видно от събраните по делото доказателства след като на
жалбоподателя С. е бил връчен процесния електронен фиш, същият го е обжалвал в
предвидения от закона срок депозирайки чрез АНО жалба до РС Ловеч, с което е реализирал
в пълнота правото си на защита, като е имал възможност да представи писмена декларация
по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня
на нарушението. По делото, липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП
жалбоподателят да е представил пред АНО писмена декларация за друго лице, че е
управлявало автомобила в деня на нарушението. Липсват данни и за представено пред АНО
5
писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП. С оглед на гореизложеното, съдът приема за
установено по несъмнен начин извършването на нарушението, авторството и вината на
жалбоподателя и приема за неоснователни всички направени с жалбата възражения касаещи
оспорването авторството на процесното нарушение и наличието на допуснати съществени
нарушения при издаване на процесния ЕФ.
Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол с рег. № 906р-
9131/17.10.2022 г., по описа на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Ловеч,
удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на 14.10.2022 г.,
от който е видно къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело
същото, посока за задействане /в двете посоки/, контролирана скорост, т. е. спазени са
изискванията на чл. 10 от Наредбата. От цитирания протокол се установява, че АТСС е
въведено в експлоатация на 14.10.2022 г. в 10.45 часа и е работило до 13.30 часа, като са
установени 54 броя нарушения. Протоколът съдържа всички предвидени в Наредбата
реквизити, поради което съдът го цени като годно доказателствено средство. От
съдържанието на същия се установява, освен мястото на което е бил извършван контрола на
пътното движение, времевият отрязък, през който системата е работела в контролирания
участък, както и режимът на измерване, който в случая е бил стационарен. Посочено е в
него и че движението е било контролирано и в двете посоки. При това положение,
отразените в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата данни следва да се приемат за доказани,
тъй като същия има характера на официален удостоверителен документ, който е съставен от
длъжностно лице, в кръга на службата му. Протоколът е попълнен ръкописно и съдържа
данни за служителя от "Пътна полиция", който е попълнил отразените в него факти, като на
определеното място същият е вписал името и фамилията си, след което документът е
официално заведен с регистрационен номер, поради което и няма съмнение кой е неговия
автор. В протокола за използване на АТСС е отбелязано и неподвижността на режима на
измерване, тъй като е попълнена графа "стационарен" режим на измерване.
Конкретизираният по недвусмислен начин в протокола времеви отрязък, през който
системата е работила налага извод, че непосочването на конкретните номера на първото и на
последното изображение, които са били заснети, не съставлява достатъчно основание да се
приеме, че процедурата по издаване на електронния фиш е опорочена или материалния
закон е приложен неправилно, след като възпроизведения час на заснемане на автомобила
във вещественото доказателство – 12.26 часа попада в периода, през който системата е била
експлоатирана – 10.45 до 13.30 часа.
Съдът намира, че правилно в случая е издаден ЕФ, а не АУАН. Разпоредбата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП/ Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017
г., действащ към момента на нарушението/ гласи: "При нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
6
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. " Съгласно легалната
дефиниция по § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г. /, "автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни
– прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес. На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи
е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /. С посочената Наредба се уреждат условията и
редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г., стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и
системи /АТСС/ заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за
движение, като е регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на правилата за
движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва
извода, че към датата на нарушението и към настоящия момент нарушенията на правилата
за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не
само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно
установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване, автоматизирания
режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и
изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/, съответстват на изискванията,
залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВАС.
Разрешението, дадено в посоченото Тълкувателно решение /в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само
със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган/, се основава на наличието на непълнота в
нормативната регламентация към момента приемане на ТР от гледна точка липсата на
изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства, като е
прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед
спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП /обн. ДВ бр. 19 от
13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /, съдът приема, че издаването на
електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на ЗДвП
7
е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Съдът намира, че не е необходимо в ЕФ да присъстват данни за обозначаване на
пътната отсечка, където е засечена скоростта със знак за видеонаблюдение, каквото е било
изискването на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП, тъй като цитираната разпоредба е изменена/ ДВ,
бр. 54 от 2017 г.; ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. / и не предвижда обозначаване
на местата за видеоконтрол на скоростта. Отменена е и т. 8 на чл. 165, ал. 2 от ЗДвП, както и
чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Присъствието или отсъствието на контролен
орган в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и
обективността на установяване и заснемане на нарушението, още повече, че в случая АТСС
не се е намирало в патрулния автомобил, а е било стационарно прикрепено в близост до
пътя/видно от представената снимка /л. 16 от делото/. Контролният орган няма никаква
възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на
нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство.
Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се
извършва напълно автоматично от системата радар – камера – компютър.
Съдът намира, че категорично от доказателствата по делото се установява, че
измерената от системата скорост е от автомобила на жалбоподателя С.. Служебно известно е
на съда, че съгласно ръководството на потребителя за експлоатация на техническо средство
АТСС ARH CAM S1, всяко регистрирано нарушение е съпроводено от 5 последователни
снимки от камерата на ARH CAM S1, като само на снимката, направена по време на самото
измерване на скорост, има данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС,
като тази снимка може да бъде използвана еднозначно за определяне на нарушителя в
случай, че в снимката е заснето повече от едно МПС. В ъглите на всяка снимка има маркери,
които указват положението на лазерния лъч върху полето на наблюдението на камерата, като
съединяване на линиите на маркерите указват с точност местоположението на лазерния лъч
върху МПС. В случая от приложения по делото снимков материал се установява, че
процесното техническо средство е извършвало измерване на скоростта на МПС, движещи се
и в двете посоки. За пълнота следва да се посочи, че принципът на действие на техническото
средство е такъв, че индикаторът "скорост" показва скоростта и посоката на движение на
най-бързо движещото се МПС от транспортния поток в диапазона на измерване, като
системата за видеоконтрол за нарушенията на правилата за движение обективно, без каквато
и да е човешка намеса, идентифицира и посочва автомобилът, който се движи с превишена
скорост. В конкретния случай системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е
посочила, че автомобилът, движещ се с превишена скорост за съответния пътен участък е
този, управляван от жалбоподателя, като средството за измерване може да фиксира скорост
като посочи кое е най-бързото МПС, дори ако автомобилите са повече от един и не се влияе
от наличието на други ППС. Така, че ако автомобила не се е движел с превишена за
контролирания участък от пътя скорост, то той е нямало да бъде заснет.
8
От представеното по делото заверено копие на снимка за временно поставено АТСС
се установява мястото на което е било позиционирано автоматизирано техническо средство
"АRH CAM S1", което напълно отговаря на изискванията посочени в чл. 10, ал. 3 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че законосъобразно АНО е преценил с
оглед данните по преписката и събраните доказателства, че именно жалбоподателя С. е
лицето, което следва да отговаря за описаното в електронния фиш нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която предвижда, че стойността на скоростта в
населено място за автомобил от категория "В" не следва да превишава 50 км/ч.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно
нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по -
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са
ангажираха доказателства, които да сочат на по - ниска степен на обществена опасност на
извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.
В съдържанието на обжалвания ЕФ е посочено, че нарушението е извършено в
условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ Серия К №4508377.
По делото са представени от АНО справка от АИС АНД /за връчен ЕФ и за платен ЕФ/ и
копие на ЕФ Серия К №4508377 издаден от ОДМВР Кюстендил от които е видно, че същия е
издаден на 19.02.2021 г., връчен е бил на жалбоподателя на 11.10.2021 г., платен е, и е
влязъл в сила на 26.10.2021 г. От съдържанието на приетия като доказателство по делото
ЕФ Серия К №4508377 издаден от ОДМВР Кюстендил се установява, че жалбоподателят е
бил санкциониран за извършено от него на 03.01.2021 г. в 14.31 часа в обл. Кюстендил, общ.
Дупница, АМ – 3 Струма, км. 56+570 тунел 1 юг в посока Кулата, нарушение на чл.21, ал.2
във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от
ЗДвП му е била наложена глоба в размер на 50.00 лева.
Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов
водач. Съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в
сила наказателно постановление. С оглед разпоредбата на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП е важно
да се докаже, че ЕФ се отнася за "същото по вид" нарушение, а именно за управление на
превозно средство над разрешената скорост за движение. Без значение е дали деянието е
извършено в или извън населено място, дали с един и същ или с различен автомобил, дали
при едно и също или различно превишение на скоростта. Важно е видът на нарушението да
9
е един и същ, поради което и направените в тази насока възражения се явяват
неоснователни. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че процесното
нарушение, извършено на 14.10.2022 г., попада в рамките на едногодишния срок по § 6, т. 33
от ЗДвП и е повторно извършено.
При така установените по делото факти, съдът намира, че АНО законосъобразно е
квалифицирал и приложил административнонаказателната разпоредба на чл.182, ал.4 от
ЗДвП, предвиждаща наказване за повторно извършено нарушение. Допуснатата
непрецизност, изразена в липсата на привръзка със съответната хипотеза от основния състав
на нарушението, не представлява съществено нарушение на процесуалните изисквания,
имащо за последица отмяна на издадения електронен фиш на това основание.
Както е посочено и по - горе, с електронния фиш отговорността на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП за това, че при управление на МПС е
превишила разрешената скорост на движение от 50 км/. за населено място, тъй като се е
движил с 63 км/ч. За превишаване на разрешената максимална скорост санкциите са
установени в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, вида и размера на които са определени в
зависимост от стойността на конкретното превишаване на скоростта. Санкциите са
диференцирани в пет отделни алинеи с оглед обстоятелството дали превишаването на
скоростта е извършено в населено място /ал. 1 или извън населено място /ал. 2/, като са
предвидени и по-тежко наказуеми състави в хипотезите на особеност на субекта на
нарушението /ал. 3/, при повторно извършено нарушение /ал. 4 и системно такова /ал. 5/.
В случая жалбоподателят е наказан на основание разпоредбата на чл.182, ал.4 от
ЗДвП. Тя предвижда по-тежко наказание за повторно извършено нарушение по ал. 1, ал. 2 и
3 на с. р., а именно глоба в двоен размер спрямо предвидения за съответното нарушение, а за
повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 – и кумулативно наказание лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Както се посочи,
приложената административнонаказателна разпоредба на чл.182, ал.4 от ЗДвП не е
обвързана със съответната хипотеза по ал. 1-3, но описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, намерили отражение в съдържанието на
електронния фиш /превишаване на скоростта в населено място за което с оглед разпоредбата
на чл.21, ал.1 от ЗДвП разрешената скорост е 50 км.ч. и стойността на конкретното
превишение, изчислено коректно на база измерената скорост 63 км/ч., намалена с
допустимата грешка при измерването/, ясно сочат, че жалбоподателя е наказан за извършено
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което приложимата санкция е тази по чл.182, ал.1, т.2
от ЗДвП, наказуемо за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.; чийто двоен размер, с
оглед обстоятелството, че се касае за повторно извършено нарушение съответства на
наложения с ЕФ – 100.00 лв.
По тази причина и тъй като в обстоятелствената част на електронния фиш се съдържа
констатация за повторно извършване на установеното с АТСС нарушение и е посочен актът,
обосноваващ този съставомерен признак от обективна страна, то съдът счита, че
констатираната непрецизност не нарушава съществено процесуалните изисквания и правото
10
на защита на жалбоподателя. Описанието на нарушението, както е посочено и по - горе дава
ясна информация, че жалбоподателят е наказан за повторно превишаване на разрешената
скорост, тъй като вече е наказван за същото по вид нарушение - чл.21, ал.2 във вр. с чл.21,
ал.1 от ЗДвП с цитирания по - рано издаден и влязъл в сила електронен фиш.
Съдът намира, че информацията отразена в представената справка от АИС АНД,
отговаря на обективната истина, тъй като по делото не бяха ангажирани от страна на
жалбоподателката доказателства от които да се установява, че ЕФ Серия К №4508377 е
обжалван и към дата 14.10.2022 г. не е бил влязъл в законна сила.
Съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. С този принцип законът придава на
АУАН, респект. ЕФ значението на доказателствено средство, което може да бъде
опровергано от събраните в хода на съдебното или административното дирене доказателства
или да бъде изключено от доказателствения материал, ако бъде проведено успешно
оспорване на посочените в него обстоятелства. В обстоятелствената му част ЕФ е
доказателствено средство, което съдът е длъжен да цени като приеме за осъществени
посочените в него съставомерни факти, освен ако същите бъдат опровергани от събраните
по делото доказателства, включително представените от АНО. В случая описаните в
обстоятелствената част на ЕФ факти не бяха опровергани.
При това положение обжалвания ЕФ следва да се измени в частта касаеща цифровата
квалификация на наложеното наказание, като следва да се допълни обжалвания ЕФ, и се
посочи, че наказанието се налага на основание чл.182, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
В този смисъл е и даденото с ТР № 8 от 16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. на ВАС разрешение
относно възможността районният съд в настоящето производство да преквалифицира
описаното в електронния фиш изпълнително деяние, подвеждайки установените от
административно наказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да
отменя ЕФ.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че следва да се измени обжалвания ЕФ,
като се допълни санкционната норма и се потвърди като законосъобразен в останалата част.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, във връзка с ал. 7, т. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система – Серия К №6562014 издаден от ОД на
МВР Ловеч, с който на П. П. С., ЕГН ********** от гр. В. е наложена на основание чл.189,
ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП, глоба в размер на 100,00 лева за извършено нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната норма в такава по чл.182, ал.4
във вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП.
11
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система - Серия К №6562014 издаден от ОД на
МВР Ловеч, в останалата част, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешкия административен съд
по реда на АПК, в 14 - дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
12