РЕШЕНИЕ
№ 1314
гр. Велико Търново, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110100913 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която са изложени твърдения, че
ищецът се намира в договорни отношения с ответника относно предоставяне на услуги за
достъп до електроразпределителната му мрежа и ползването на услуги за пренос на
количества електроенергия, доставяни по партида с клиентски*. Изтъква се, че във връзка с
ползваната електрическа енергия за периода от 01.06.2017г. до 30.11.2017г. ответникът е
издал фактури с №********** от 07.07.2017г., №********** от 07.08.2017г., №**********
от 07.09.2017г., №********** от 06.10.2017г., №********** от 07.11.2017г. и №**********
от 07.12.2017г., в които е начислил цена на услуги за пренос ниско напрежение в размер на
9410,19 лв. и за достъп средно/ниско напрежение в размер на 2489,43 лв. Ищецът твърди, че
е заплатил горепосочените суми на ответника както и че същите се явяват недължими тъй
като електроенергията след границата на собственост на електросъоръженията, преминава
през кабелен електропровод 20 кV до трафопост №3 *, които са негова собственост и служат
единствено за захранване на обекта му с електроенергия. Навеждат се доводи, че поради
това ответникът реално не предоставя на ищеца услуги за пренос ниско напрежение и за
достъп средно/ниско напрежение. Ищецът твърди, че не дължи горепосочените суми и тъй
като извършеното от ответника измерване на потребените количества електроенергия е
неправомерно, въпреки определената граница на собственост на електросъоръженията му на
мястото на прикачване на електропроводното отклонение за собственият му трафопост към
електропроводното отклонение *. Изтъква се, че средството за търговско измерване на
ответника неправилно е монтирано в трафопоста на ищеца, където се трансформира
1
електроенергията от средно в ниско напрежение вместо в мястото на прикачване на
електропроводното му отклонение към електропроводното отклонение *. С оглед
гореизложеното се отправя искане до съда за постановяване на решение, с което да осъди
ответника да възстанови на ищеца горепосочените суми, които неоснователно е заплатил за
пренос ниско напрежение и за достъп средно/ниско напрежение по процесните фактури,
както и да му заплати направените по делото разноски.
Ответникът, в отговора си по чл. 131 от ГПК, оспорва основателността на предявения иск.
Признава че се намира в облигационни отношения с ищеца относно предоставяне на достъп
до електроразпределителната му мрежа, ползването на услуги за пренос на количества
електроенергия за процесния имот и заплащането на цената на услугите за пренос и достъп
по процесните фактури като оспорва твърденията за правото на собственост на
далекопровода и трафопоста. Изтъква се, че в качеството си на потребител ищецът е ползвал
електроенергия с ниско напрежение, поради което дължи заплащане на реално
предоставените услуги свързани с преноса й по електроразпределителната мрежа на
ответника, които следва да покрият загубите от транспортирането и преобразуването й
преди точката на мерене. Заема становище, че мястото на измерване на електрическата
енергия в трафопост №3 * е определено съгласно нормативните изисквания. С оглед
гореизложеното се отправя искане до съда за постановяване на решение, с което искът да
бъде отхвърлен с присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 06.11.2013г. между ищеца и ответника с предходно наименование * са сключени
Договори за достъп до електроразпределителната мрежа и за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа на * при Общи условия по отношение на
стопанския обект на * с клиентски *. С договорите ответникът се задължил да предоставя на
ищеца горепосочените мрежови услуги, а последният поел задължение да заплаща тяхната
цена. Страните постигнали съгласие средствата за търговско измерване /СТИ/ на
потребената електрическата енергия да се разположат в определените съгласно действащото
законодателство места за измерване. Договорите са сключени за срок до 31.12.2013г. като
страните предвидили възможност за автоматичното им подновяване за всяка следваща
календарна година, при положение че никоя от тях не поиска прекратяването им. От
заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че захранването
с електроенергия за обекта на ищеца се осъществява от Подстанция 110/20 кV * чрез
въздушно отклонение*от стълб №105 на въздушен електропровод *до стълб №10, а оттам
чрез въздушно отклонение 20 kV от стълб №3, състоящо се от три проводника с дължина 80
метра. Последните са присъединени към стъклените изолатори на изградения в имота на
ищеца трафопост*, в който е монтирана силова трансформаторна машина 20/04 kV,
преобразуваща електроенергията от ниво средно до ниво ниско напрежение, необходимо за
2
захранване на електрическите мощности на абоната. Вещото лице е установило, че
границата на собственост на електрическите съоръжения на страните съвпада с мястото на
присъединяване на проводниците на въздушното отклонение от трафопост * към
отклонението *, намиращо се на стълб №10 както и че до 23.07.2020г. измерването на
ползваната от ответника електроенергия е извършвано на ниво ниско напрежение от
електромер, разположен в електрическо табло на източната стена на сградата на трафопоста.
На 23.07.2020г. ответникът променил както нивото на измерване на доставяната
електрическа енергия от ниско на средно напрежение, така и мястото й на измерване като
монтирал СТИ за обекта на ищеца в електрическо табло на стълб №10, съвпадащо с
границата на собственост на електрическите съоръжения. Същото място е определено за
граница на собственост на електрическите съоръжения и от праводателя на ответника в хода
на процедурата по присъединяване на обекта на ищеца към електроразпределителната
мрежа след 2000г., когато последният е изградил със свои средства в имота си трафопост * и
въздушното отклонение от него до стълб №10. Вещото лице е установило, че според
техническите условия за присъединяване на процесния обект към електроразпределителната
мрежа, СТИ е следвало да отчита електрическата енергия на ниво ниско напрежение, което
се използва и от електросъоръженията на абоната. За ползваната електрическа енергия за
периода от 01.06.2017г. до 30.11.2017г. ответникът издал фактури с №********** от
07.07.2017г., №********** от 07.08.2017г., №********** от 07.09.2017г., №********** от
06.10.2017г., №********** от 07.11.2017г. и №********** от 07.12.2017г., в които начислил
по партидата на ищеца цена на услуги за пренос ниско напрежение в размер на 9410,19 лв. и
цена на услуги за достъп средно/ниско напрежение в размер на 2489,43 лв., които са
заплатени от последния.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно сключените договори от 06.11.2013г. по чл. 11, т. 3, вр. чл. 14, ал. 1 от Правилата
за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/, обн. ДВ, бр. 66 от 26.07.2013г., които са
подновявани автоматично през годините, между страните по делото са възникнали
облигационни отношения, съгласно които за ответника като оператор на електропреносна и
електроразпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 34а и 34б от ДР на Закона за
енергетиката е възникнало задължение за процесния период да предоставя на ищеца като
потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката,
услуги свързани с достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
си мрежа, а за последния е възникнало задължение за заплащане тяхната цена. Последната
представлява стойностно отражение на разходите, които се отнасят към дейността по
цялостно управление и администриране на електроенергийната система, включваща
разходите свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането
им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за
съответната разпределителна мрежа, като целта е при формирането им да бъде съобразен
конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. Съгласно чл. 29, ал. 1 от
ПТЕЕ разглежданите мрежови услуги следва да се заплащат от потребителите върху
3
фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за
търговско измерване и/или предоставена мощност в местата за измерване, определени в
съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ и
договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдени от ДКЕВР цени. Тъй като цените на
мрежовите услуги представляват компоненти от цената на електрическата енергия,
правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явява от решаващо
значение за тяхната дължимост. При това положение поставянето на уредите за
количествено измерване на предметната престация по договор за продажба на електрическа
енергия на места различни от уговорените между страните или в несъответствие с
нормативно определените технически изисквания по Закона за енергетиката /ЗЕ/ и
подзаконовите нормативни актове е достатъчно основание за отхвърляне на иска за
изпълнение на насрещната парична престация на купувача за заплащане на цена за достъп
до и за пренос по електроразпределителната мрежа. В същия смисъл е и практиката на ВКС,
обективирана в решение №227 от 11.02.2013г. по т. д. №1054/2011г. на ВКС, ІІ т. о.
В разглеждания случай страните са постигнали съгласие СТИ да се разположи в
определените съгласно действащото законодателство места за измерване, поради което
приложение намират правилата по чл. 120, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ, чл. 28 и 29 от Наредба №6 от
09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителните електрически мрежи /отм./ и чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ,
приети от ДКЕВР, обн. ДВ, бр. 38 от 12.05.2007г. Поради наличието на договори между
страните са ирелевантни предходното правоотношение между ищеца и праводателя на
ответника и определените от последния техническите условия за присъединяване на
процесния обект към електроразпределителната мрежа, според които СТИ е следвало да
отчита електрическата енергия на ниво ниско напрежение. Съгласно разпоредбата на чл.
120, ал. 1 от ЗЕ, електрическата енергия, използвана от потребителите, се измерва със
средства за търговско измерване - собственост на преносното или на съответното
разпределително предприятие, разположени до или на границата на имота на потребителя, а
според чл. 120, ал. 2 от ЗЕ границата на собственост върху електрическите съоръжения и
мястото на средствата за търговско измерване се определят съгласно изискванията на
наредбата по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ /Наредба №6 от 09.06.2004г./ и на правилата по чл. 83, ал. 1,
т. 6 от ЗЕ /ПИКЕЕ/. В чл. 27 от Наредба №6 от 09.06.2004г., е посочено че границата на
собственост между електрическите съоръжения на преносното или съответното
разпределително предприятие и тези на потребителя се определя от начина на
присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. След като захранването на
процесния обекта се осъществява чрез присъединяване на електропровод на ответника към
електрическа уредба на ищеца по смисъл на § 1, т. 19 от ДР на Закона за енергетиката
/проводници 20 kV и трансформаторна машина 20/04 kV/, границата на собственост на
електрическите съоръжения следва да се определи според чл. 29, ал. 2, т. 2 от Наредба №6 -
клемите на присъединяване на проводниците на двата електропровода, а СТИ да се монтира
в електрическата уредба на потребителя, до или на границата на имота му - чл. 29, ал. 4 от
Наредба №6. При наличие на понижаващ трансформатор в електрическата уредба на
4
потребителя, на основание чл. 14, ал. 1 от действащите към момента на сключване на
разглежданите договори ПИКЕЕ, мястото на измерване е на страната с по-високо
напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на
присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната
мрежа. В разглеждания случай се установява, че до 23.07.2020г. СТИ не е било разположено
в електрическата уредба на потребителя нито до, нито на границата на имота му, тъй като е
монтирано в електрическо табло на източната стена на сградата на собствения му
трафопост, намиращ се в неговия имот. Освен това, СТИ е било разположено и на страната
с по-ниско напрежение на понижаващия трансформатор на ищеца. Всичко това води до
извод, че за периода на ползване на електрическата енергия по процесните фактури, СТИ е
било поставено на различно място от това, което е уговорено между страните след като те са
препратили към нормативно определените технически изисквания по Закона за енергетиката
и подзаконовите нормативни актове. Това положение е изменено на 23.07.2020г. като СТИ е
монтирано в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната мрежа на
доставчика на услугите – стълб №10, намиращ се до границата на имота му.
От гореизложеното се достига до извода, че е налице имуществено разместване между
страните с оглед извършеното плащане от ищеца на цена на услуги за пренос ниско
напрежение от 9410,19 лв., които ответникът реално не е предоставил с оглед
обстоятелството че преобразуването на електрическата енергия от ниво средно напрежение
до ниво ниско напрежение се извършва от електросъоръжение на потребителя. На
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, заплатената от последния сума подлежи на връщане от
мрежовия оператор, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 23.03.2021г.,
до окончателното изплащане на задължението, като предявеният в тази насока осъдителен
иск е доказан и следва да бъде уважен.
По отношение претенцията на ищеца по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за възстановяване на
заплатената от него цена на услуги за достъп средно/ниско напрежение по процесните
фактури в размер на 2489,43 лв., съдът намира че тя е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена. В случая липсва извършено без основание имуществено разместване между
страните, тъй като цената за достъп до разпределителната мрежа на ответника през
разглеждания период от 0,008 лв. се дължи от всички потребители, независимо дали са
присъединени на ниво средно или на ниво ниско напрежение. Ищецът действително е
следвало да бъде присъединен на ниво средно, а не на ниво ниско напрежение, но с оглед
реално предоставения му достъп от ответника до електроразпределителната си мрежа,
последният не се е обогатил за негова сметка тъй като цената на услугата е била дължима.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 1285,84 лв., представляващи направени по делото
разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице. На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата
от 73,22 лв., представляващи направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение и за възнаграждение на вещо лице.
5
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда *, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на *, сумата от 9410,19 лв. /девет
хиляди четиристотин и десет лева и деветнадесет стотинки/ - главница, представляваща
извършено без основание плащане на цена на услуги за пренос ниско напрежение за периода
от 01.06.2017г. до 30.11.2017г., за което са издадени фактури с №********** от 07.07.2017г.,
№********** от 07.08.2017г., №********** от 07.09.2017г., №********** от 06.10.2017г.,
№********** от 07.11.2017г. и №********** от 07.12.2017г. по партида с клиентски *,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 23.03.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 1285,84 лв. /хиляда двеста осемдесет и пет
лева и осемдесет и четири стотинки/, представляващи направени по делото разноски.
Отхвърля като неоснователен предявения от *, срещу *, иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД в частта
относно заплащане на сумата от 2489,43 лв. /две хиляди четиристотин осемдесет и девет
лева и четиридесет и три стотинки/ - главница, представляваща извършено без основание
плащане на цена на услуги за достъп средно/ниско напрежение за периода от 01.06.2017г. до
30.11.2017г., за което са издадени фактури с №********** от 07.07.2017г., №********** от
07.08.2017г., №********** от 07.09.2017г., №********** от 06.10.2017г., №********** от
07.11.2017г. и №********** от 07.12.2017г. по партида с клиентски *, ведно със законната
лихва върху главницата считано от 23.03.2021г. до окончателното изплащане на
задължението.
Осъжда *, да заплати на *, сумата от 73,22 лв. /седемдесет и три лева и двадесет и две
стотинки/, представляващи направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6