№ 1307
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даяна К. Топалова
при участието на секретаря Димитринка Анг. И.а
като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело №
20211100900845 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.266, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1. вр. чл.286 от ТЗ; с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД; с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ, вр. чл.99, ал.1 от ЗЗД и с правно
основание чл.92 от ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е
дружество, специализирано в извършването на комплексни строително-монтажни и
инсталационни дейности, а ответникът е изпълнител по договор за обществена поръчка с
предмет „Ремонт на сграда в отдела за предоставяне на международна закрила в РПЦ- гр.
София, кв. „Овча купел“ (находяща се в ПИ с идентификатор 68134.4333.14 по плана на гр.
София) – 7 етажно високо тяло“, които ремонтни дейности му превъзложил по силата на
договор от 19.02.2020 г., приложение към който е подробна количествено-стойностна
сметка, в която са били описани дейностите, единични цени и количества. Относно
възнаграждението страните уговорили аванс от 35% от общата цена на договора, платим в
срок от 10 дни след представяне на фактура от изпълнителя, издадена на 25.03.2020 г. от
ищеца № 426 за сумата 494 117. 65 лева с включен ДДС, а останалото възнаграждение след
съставяне на протокол за действително извършени работи ( образец 19 ). Ответникът
заплатил аванс в размер 494 000 лева на четири вноски, както следва: 17.03.2020г.,
11.06.2020г., 18.09.2020г. и 05.10.2020г., поради което изпаднал в забава и дължи неустойка
за забавеното плащане на аванса по т. 10.3 от договора в размер 0.5 % от неплатената сума,
но не повече от 10% от цената на договора, а именно 89 374. 12 лева, съответно на
направените частични плащания и дните на забава, претендирана частично в размер 1000 лв.
Твърди, че съгласно уговорката в чл.2.3 от договороа срокът за изпълнение на поръчката
1
започва да тече след получаване на авансовото плащане, но въпреки това ищецът е започнал
работа в началото на юни 2020 г., когато е бил издаден протокол образец 2 за открИ.не на
строителна площадка.
Твърди, че извършил част от работата, за което е издаден Акт № 1 от 06.10.2020 г. за
сумата от 174 739. 72 лева без ДДС, двустранно подписан, както и Акт № 2, който към
21.10.2020г. е признат от ответника за сумата от 198 236. 29 лева без ДДС, въпреки, че
извършените от ищеца СМР са на обща стойност 290 754. 79 лева без ДДС, която сума е
била съобразена със заложените в КСС към договора утвърдени единични цени. Разликата е
в извършени СМР - метални шкафове на 100% и монтаж и алуминиева дограма на 6-ти и 7-
ми етаж - врати и кабини за охрана, по част ВИК, доставка на табла и монтаж на асансьор.
Впоследствие е приспадната сумата 37 559.70 лв. без ДДС поради невъзможност за доставка
на шкафчета и ел. табла и така
Така дължимата сума по двата протокола, след приспадане на платения аванс, е в
размер 64593.41 лв. с ДДС, а след приспадане на сумата по кредитното известие е в
претендирания размер от 27 033.71 лв. Счита, че работата е приета, тъй като ответникът е
отчел извършените работи на своя възложител — Държавна агенция да бежанците, и е
получил средства за изпълненото и отчетено от ищеца, поради което се дължи
претендираното възнаграждение.
Твърди още, че дружеството „С.Б.С.“ ЕООД е предало на ответника строителни
материали, които той е използвал за друг свой обект в гр. Стрелча, за което е съставен
протокол от 14.10.2020г., издадена фактура, но стойността на материалите от 28 816. 36 лева
с ДДС не е била заплатена. Вземането е било цедирано на ищеца, а ответникът е уведомен за
цесията, поради което счита, че е кредитор на вземането и иска ответникът да бъде осъден
да заплати продажната цена.
Отделно от това твърди, че на 26.02.2020г. предоставил на ответника, чрез превод,
сумата от 9 032. 27 лева, за да заплати застраховка, тъй като нямал средства и доколкото
между тях нямало договор за това сумата е платена без основание и ответникът дължи
връщането й по правилата на неоснователното обогатяване.
Предвид изложеното иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 27 033. 71
лева, представляваща възнаграждение за извършване на СМР, съгласно Акт № 1 и Акт № 2,
по договор между страните от 19.02.2020г., за които е била издадена фактура №
501/03.11.2020 г.; сумата 1 000 лева, предявена като част от вземане в общ размер 89 374. 12
лева, представляващо мораторна неустойка по т. 10.3 от договора за периода 04.07.2020 г. –
05.10.2020 г.; сумата 28 816. 36 лева цедирано вземане от „С.Б.С.“ ЕООД на ищеца за
заплащане на цената по договор за продажба на строителни материали по опис от
14.10.2020г., за които е била издадена фактура № 916/20.10.2020г.; както и 9 032. 27 лева
преведена от ищеца на ответника сума без основание, ведно със законната лихва за забава от
деня на предявяване на исковете (18.02.2021г.) до окончателното изплащане на сумите и с
присъждане на разноските по делото.
2
В първоначалния отговор на исковата молба ответникът признава факта на сключен
с ищеца договора от 19.02.2020 г. със съдържанието и приожението посочени в исковата
молба, които най-общо се изразявали в цялостен ремонт и реконструкция на 7-те етажа на
сграда на ул.“**** в гр. София, за които превъзложени работи ответникът е имал сключен
договор с Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет от 21.02.2020 г.
Признава факта на извършено плащане на аванса в общ размер 494 000 лв. на вноски, в
сроковете и размери, посочени от ищеца.
Твърди, че срокът за изпълнение на работата е 4 месеца, които са започнали да текат
от 01.06.2020 г. с изпращане от страна на ищеца на линеен график, с което дори да се
приеме, че не е заплатен пълният размер на депозита, ищецът сам е изразил воля за
изпълнение на работата, поради което срокът е изтекъл на 01.10.2020 г. Отделно от това
счита, че клаузата на чл. 2.2 от договора следва да се тълкува в смисъл, че срокът за
изпълнение на договора е започвал да тече от всяко авансово плащане, а не на пълния
уговорен размер на аванса, а отделно от това при краен срок за предаване на обекта от самия
ответник на 29.10.2020г. по договора с ДАБ, ищецът е бил наясно, че срокът на
строителството не може да бъде продължен.
Признава факта, че работата по Акт Образец 19 № 1 е извършена и приета като
дължимото възнаграждение е в размер от 174 739.72 лв. без ДДС, което е платено с аванса.
Оспорва работата по Акт Образец 19 № 2 да е извършена и приета. В тази връзка
сочи, че с електронно писмо от 21.10.2020 г. проект за Акт № 2 е върнат на ищеца за
корекции, относно дейности, които не са извършени, както и цени които не е ясно как са
формирани и за какви дейности се претендират, с който имейл, счита, че нито изрично, нито
мълчаливо е приета работата.
По отношение на сумата от 9 032. 27 лева твърди, че била платена като обезпечение
на изпълнението, което е видно от посоченото основание за плащане в платежното
нареждане от 27.02.2020г. – „по фактура за застрахова гаранция, за аванс“.
По отношение на претендираната сума за цена на доставени строителни материали по
опис от 14.10.2020г. оспорва да е бил сключен договор между „С.Б.С.“ ЕООД и ответника.,
поради което прехвърлянето на вземането не е породило ефект, тъй като вземането не
съществува.
Твърди, че ищецът е изпаднал в забава и ответникът с писмо от 02.11.2020 г. е
развалил договора поради извършени не в необходимото количество, качество и най-
важното – в уговорения срок работи. Така не бил осигурен необходимият брой работници, в
какъвто смисъл е и писмо от 15.09.2020г, на Държавна агенция за бежанците, а в средата на
октомври 2020 г. ищецът окончателно напуснал строителната площадка. Счита, че с
разваляне на договора поради виновното неизпълнение от страна на ищеца, правата и
задълженията на страните по договора са отпаднали, включително търсимата от ищеца по
делото неустойка, в който смисъл е и ТР № 7 от 13.11,2014г. по тълк. дело № 7/201З г. на
ОСТК на ВКС.
3
В допълнителната искова молба ищецът твърди, че на всички работни срещи между
страните въпросът с аванса е бил разискван, по никакъв начин ищецът не се е съгласявал
или конклудентно не е изменял договора в смисъл да работи без аванс и сроковете да текат
за него. без аванс да е заплатен. Предложеният график е бил с оглед обещанието за
незабавно плащане на аванса. Договорът е можело да се измени само с анекс в писмена
форма. Работата по Акт № 2 е била приета, доколкото ищецът е бил единствен
подизпълнител и всички работи са били незабавно актувани от Държавна агенция за
бежанците. Оспорва соченото от ответника основание за превод на сумата от 9 032. 27 лева.
Твърди, че не е налице забава, а е напуснал строителната площадка след като е бил изгонен,
а преди това е видял как изработеното от него е било преактувано към Държавна агенция за
бежанците и платено без забележки. Неустойка е дължима, тъй като договорът е с
продължително изпълнение. При тези твърдения иска съдът да осъди ответника да заплати
претендираните суми и направените по делото разноски.
С допълнителния отговор ответникът твърди, че доколкото процесният договор е
сключен за превъзлагане на дейностите по договора с ДАБ то и уговорките за срока на
изпълнение следва да се тълкуват във връзка с тази цел на договора, а отделно от това след
като дружеството е започнало да извършва строително-монтажни дейности, логически
невярно би било да се приеме, че да него не тече срок за изпълнение предмета на договора.
Оспорва актуваните дейности към ДАБ да са идентични с извършените и претендирани за
плащане от ищеца, доколкото и последният не бил единствен изпълнител, а отделно от това
не можело да се приеме за действие по приемане на работата, тъй като било последица от
различно правоотношение.
При тези доводи и възражения иска съдът да отхвърли предявените искове и присъди
направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Относно иска с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1. вр. чл.286 от
ТЗ.
За основателност на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи
по делото пълно и главно сключен с ответника договор, с посоченото в исковата молба
съдържание, извършване на уговорената в договора работа, годна за уговореното или
обикновено употребление, и приемане на работата от ответника.
По делото е безспорен, поради което и съдът го приема за установен, фактът на
сключен между страните договор, с характеристиката на изработка, по силата на който, по
4
възлагане на ответника, ищецът се е съгласил да извърши, подробно описани в приложение
№ 1 ( количествено – стойностна сметка), неразделна част от договора, строително –
монтажни работи, на обект, представляващ РПЦ – находящ се в гр. София, кв. „Овча купел“,
ул.“****, в ПИ с идентификатор 68134.4333.14 по плана на гр. София – 7 етажно високо
тяло“, а ответникът се е задължил да му заплати възнаграждение в размер на 1 200 000 лв.
без ДДС, от които авансово заплатил 494 000 лв. на четири вноски, както следва: : на
17.03.2020 г. – 130 000 лв.; на 11.06.2020 г. – 150 000 лв., на 18.09.2020 г. – 114 000 лв. и на
05.10.2020 г. – 100 000 лв.
Безспорен по делото е и фактът, че част от работата е извършена и приета с Акт
Образец 19 № 1, а дължимото възнаграждение за тази работа, в размер от 174 739.72 лв. без
ДДС, е платено с аванса.
Спорен по делото е фактът дали работите, описани в Акт Образец 19 № 2 са
изпълнени от ищеца и приети от ответника.
Примането на работата, по смисъла на чл.264, ал.1 от ЗЗД, като фактически състав
включва фактическо получаване на изработения резултат и признание на поръчващия, че
този резултат съответства по вид, количество и качество на възложеното с договора.
Съгласно посочената разпоредба поръчващият има задължение да приеме
извършената, съгласно договора работа. По смисъла на същата разпоредба приемане е
налице както, когато възложителят е направил изрично волеизявление, че счита
изработеното съобразено с договора, така и когато това одобрение е изразено с
конклудентни действия.
Съдът намира, че от съвкупната преценка на събраните по делото писмени
доказателства, копия на електронни документи и заключения на основна и допълнителна
съдебно техническа експертиза, се установява, че макар и да не е направил изрично
волеизявление, ответникът е приел, следните строително – монтажни работи:
От приетата по делото електронна кореспонденция между страните, във връзка с АКТ
Образец № 2, съдът приема, че ответникът е приел изпълнението на строително – монтажни
работи, които изрично не е оспорил във върнатия с корекции АКТ Обр.2, приложение към
електронно писмо от 21.10.2020 г., представени и от самия ответник с отговора на исковата
молба. Тези работи са на стойност 198 236.29 лв., посочени в рекапитулацията на протокол
Образец 19 - 2 и подробно описани в протокола по отделни позиции. До този извод съдът
достигна, съобразявайки установеното от заключението на основната съдебно – техническа
експертиза с отговора на задачи 2 и 3. Съгласно отговора на задача 2 от включените в Акт №
2 СМР-та на обекта са изпълнени, описаните в Приложение № 1 към експертизата на
стойност 251 039.93 лв. без ДДС. При сравнение на отделните позиции, посочени като
изпълнени в Приложение 1, неразделна част от експертизата, и тези, посочени в Акт
Образец 19 – 2, за които ответникът не е направил корекции в отговора си на обсъденото
електронно писмо, се установява, че същите са изпълнени и са отчетени като изпълнени от
„Д.Т.“ ЕООД към Държавна агенция за бежанците, възложител по договора, сключен по
5
реда на ЗОП, който страните изпълняват като изпълнител и подизпълнител. След като тези
работи, по количества и отделни позиции, се установява, че са изпълнени и са отчетени към
възложителя следва да се приеме, че същите са приети от ответника. Отделно от това, от
заключението се установява, че сградата е завършена и функционираща по предназначение,
а протоколите за тези работи, са подписани от ответника и ДАБ без забележки, което
означава, че и възложителят по ЗОП е приел резултата от изработката.
От заключението на допълнителната СТЕ се установява, че от посочените като
неизпълнени в основното заключение СМР, на стойност 39 714,95 лв., единствените работи,
за които няма никакво отчитане е грунидиране на стени бани на обща стойност 681.24 лв. ( 3
*227,08 лв. ). За тези дейности липсват каквито и да е доказателства за извършването им, а
позициите са върнати с корекции от ответника в протокол № 2, поради което съдът е длъжен
да приеме недоказания факт за неосъществен и стойността на тези работи да бъде изключена
от общата стойност на установените като извършени СМР.
Останалите СМР са изпълнени в по - големи количества, а една значителна част се
установяват като извършени от трети лица, съгласно приложение № 4 към основното
заключение. Предвид това от първоначалната сума 290 754,79 лв. следва да се извади само
стойността на грундирането и се установява, че реално изпълнените СМР са на обща
стойност 290 073.55 лв.
От приложение № 4 към основното заключение се установява, че количествата и
видовете СМР, които са отчетени като изпълнени от ищеца към ответника се дублират с
изпълнени от трети за процеса лица, подизпълнители. След анализ на описаните в
приложението, съвпадащи видове и количества СМР, се установява, че тези по т.т. от 3 до
20, на стойност 85 010.68 лв., съвпадат с тези, за които ответникът е извършил корекции в
Протокол Образец 19-2 и е оспорил изрично. Предвид изложеното ищецът не доказва пълно
и главно факта да е извършил посочената работа, в каквото и да е количество, още по –
малко да е приета от ответника, поради което стойността на тези работи следва да се извади
от установената като извършена на стойност 290 073.55 лв. За разликата между получената
стойност 205 062.87 лв. и установените като приети работи от ответника на стойност
198 236.29 лв. следва да се изследва дали са доказани извършени от ищеца работи. По
отношение на позиция 19 ( направа на улей бани водопроводни тръби на 4-ти етаж ) от
протокола и приложение 2-1 от долънителната СТЕ се установява, че са извършени и
актувани към възложителя на ответника в количество 90 м., а ответникът е признал, в
коригирания протокол 86 м. или с 48,84 лв. по – малко. Доколкото по делото се установи, че
са актувани към възложителя на ответника с Акт от 28.10.2020 г. и не се установява, че са
изпълнени от друг подизпълнител следва да се приеме, че са изпълнени в първоначално
заявеното количество от 90 м. като разликата е на стойност 48.84 лв. Същите разсъждения са
относими и към позиция 17 за СМР на 3-ти етаж ( запълване на улей ( мостови кабел ) с
гипсова мазилка на стойност 1872.57 лв., което количество е изцяло оспорено с корекциите
към протокола, но е актувано към възложителя на ответника и липсват данни да е изпълнено
от подизпълнител или ответника, както и за монтаж, настройка и пуск на асансьор на
6
стойност 3931.20 лв. По отношение на останалите дейности, за които е посочено, че са
извършени в по – големи количества от трети лица, и доколкото с протокол № 2 са признати
от ответника в по – малки количества, които са съобразени в приетата по – горе за призната
сума по този протокол, по делото няма доказателства, от които да се направи категоричен
извод, че са изврършени в тези количества от ищеца. В обобщение следва да се посочи, че
по делото се установи, че ищецът е извършил уговорена работа, описана в протокол № 2 и
приета от ответника на стойност 198 236.29 лв., както и работа по направа на улей бани
водопроводни тръби на 4-ти етаж; за запълване на улей ( мостови кабел ) с гипсова мазилка
на трети етаж на обща стойност 1921.41 лв. и за монтаж, настройка и пуск на асансьор на
стойност 3931.20 лв. Доколкото тази работа е извършена и по делото няма данни за
недостатъци, стойността на които да се приспадне, ответникът дължи да я приеме, което е и
извършил с актуването й към възложителя си по сключения договор по реда на ЗОП, с което
действие е признал резултата.
Спорните въпроси, относно това налице ли е забава на ищеца за изпълнение на
работата, с оглед неизплатения в пълен размер аванс, респективно осъществено ли е
потестативното право на ответника да развали договор, доколкото развалянето би имало
действие занапред, а изявлението е след извършване и приемане на работата, са ирелевантни
за плащането на възнаграждението по посочените два протокола.
Предвид изложеното, по делото е доказана извършена работа на стойност 174 739. 72
лева по протокол № 1 и на стойност 204 088.90 лв. по протокол № 2 или общо 378 828.62 лв.
Безспорно по делото е че е заплатена авансово сума в размер 494 000 лв., поради което
ищецът няма вземане за плащане на възнаграждение за установената като извършена и
приета работа, и искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно иска с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ, вр. чл.99, ал.1 от ЗЗД
По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно
факта на сключен валиден договор за цесия за вземане за цена, с източник договор за
покупко – продажба на материали, както и факта, че между неговия праводател по договора
за цесия ( „С.Б.С.“ ЕООД ) и ответника е сключен договор за продажба на строителни
материали за определно количество и при определена цена, както и че материалите са
предадени на ответника.
Договорът за цесия е каузален и валидността му се преценява с оглед валидността на
нейното конкретно правно основание. Определеността, респективно определяемостта на
съдържанието на престацията е изискване за действителност на договора за цесия.
Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно
основание. Предвид изложеното, когато вземането, предмет на договора за цесия не е
индивидуализирано, с посочване на фактите, от които е възникнало, цесията е нищожна
7
поради липса на предмет.
В чл.1 от представения по делото договор за цесия, сключен на 23.11.2020 г., между
„С.Б.С.“ ЕООД и „С.Б.“ ЕООД е посочено, че цедентът прехвърля възмездно на цесионера
своето вземане от длъжника „Д.Т.“ ЕООД, а в чл.2 е посочено, че общият размер на
прехвърленото вземане възлиза на 28 816,36 лв. и към датата на сключване на договора е
изискуемо и не е погасено от длъжника. Така описано вземането по договора за цесия е
неиндивидуализирано. В договора не се съдържа описание на фактите, от които е
възникнало основанието на това вземане ( продажба, дарение, договор за строителство или
друго ). Посочен е единствено размер на вземането, поради което цесията е нищожна поради
липса на предмет и ищецът не се легитимира като кредитор на определено вземане.
Предвид това липсват и определени факти, които да се разгледат дали са осъществени като
основание на това вземане.
Единствено за пълнота на изложението следва да се посочи, че от събраните по
делото доказателства не се доказва и съвпадането на насрещните волеизявления на страните
„С.Б.С.“ ЕООД и ответника, относно съществен елемент на договор за продажба - цена.
Представената по делото фактура № ********** от 20.10.2020 г. не е подписана от
представител на ответника и съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза
не е осчетоводена при ответника, не е включена в нито един от дневниците за покупки за
данъчни периоди от м.10.2020 г. до м.10.2021 г., както и че дружеството ответник е
закупило строителни материали от трети лица, които материали частично съвпадат с
включените в приемно – предавателен протокол от 14.10.2020 г.
От представения приемно – предавателен протокол от 14.10.2020 г., изпратен от
ответника на „С.Б.С.“ ЕООД, с електронно писмо от 20.10.2020 г. със забележки само
относно цената на някои материали, и показанията на свидетеля Р., дадени в съдебно
заседание на 15.03.2022 г. ( л.224 ) от делото може да се приеме за установено, че ответникът
е получил описаните в протокола материали, както и че част от материалите са закупени от
„С.Б.С.“ ЕООД от трети лица. От доказателствата по делото обаче не може да се установи
по категоричен начин съвпадане на волята на „С.Б.С.“ ЕООД и ответника тези материали да
бъдат продадени на ответника на определена цена. От представения протокол от 02.10.2020
г. се установява, че част от материалите по протокола от 14.10.2020 г. – фаянс и теракот, са
доставени на обект в гр. Стрелча и страните са уговорили да бъдат възстановени обратно с
приемо – предавателен прокол. Самият свидетел Р., сочи, че материалите са доставени на
обекта, във връзка със строителните работи, извършвани от ищеца, за което свидетелства и
електронната кореспонденция на ответника с един от доставчиците на фаянс и теракот. Така
от всички обсъдени доказателства може да се направи извод, че материалите са доставени на
обекта за изпълнение на работата, уговорена между страните по договора за сторителство и
са заплатени от трето за процеса лице – „С.Б.С.“ ЕООД, както и че след като ищецът е
приключил работа на обекта някакви материали са останали в държане на ответника, но не
може да се направи категоричен извод за това каква е била уговорката на страните във
връзка с възстановяване на стойността на тези материали, както и относно конкретния
8
размер.
Предвид изложеното, по делото не се доказва валиден договор за цесия, по силата на
който ищецът да се легитимира като кредитор на определено вземане, поради което искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД:
Ищецът извежда съдебно предявеното право при твърдения, че се е осъществил
фактическият състав на първата престационна кондикция на чл. 55, ал. 1 ЗЗД - дадено при
начална липса на основание.
По така предявения иск ищецът следва да твърди и докаже единствено плащането, а в
тежест на ответника е да докаже пълно и главно основанието, на което е извършено.
По делото е безспорно, а и се установява от представеното извлечение от сметка на
ищеца ( том 1, л.64 от делото ) и представеното от ответника платежно нареждане,
извършено на 26.02.2020 г., в полза на ответника, плащане на сумата 9032.27 лв., поради
което в тежест на ответника е да докаже основание за задържането й. Ответникът сочи като
основание обезпечение за изпълнение на сключения между страните договор за строително
– монтажни работи като се ползва от основанието, посочено в платеното нареждане от
ищеца. В основанието е посочено „по фактура за застраховка гаранция за аванс“. За да се
приеме за доказано следва да се установят фактите, при които основанието е възникнало –
договорен или извъндоговорен източник, за да могат да се слушат реплики на ищеца за
неосъществяването му, респективно погасяването му. Или в настоящия спор, за да докаже
пълно и главно основанието си така, както го твърди, ответникът следва да установи, че
част от съдържанието на процесния договор е поето от ищеца задължение за плащане на
гаранция, нейния размер и условията, при които същата се дава и подлежи на връщане. Едва
при такова доказване може да се приеме, че основанието е установено, както и да се открие
пътят на реплики на ищеца в посочения по – горе смисъл, част от защитата му по иска. В
този смисъл и соченото от ищеца, в исковата молба основание би имало значение само като
насрещно средство за защита, в случай, че ответникът докаже основанието. Посоченото в
платежното нареждане основание „по фактура за застраховка гаранция, за аванс“ се оспорва
от ищеца с твърдения, че сумата е дадена на ответника да заплати застраховка по договора
по ЗОП, за което не е имал средства. Видно от клаузата на чл.4.3 от договора между
страните по делото, плащането на гаранция не е уговорено като приложимо към
отношенията, доколкото с клаузата на чл.4.1 не е уговорено като условие за извършване на
плащанията, а отделно от това по размер се различава значително от размера на авансовото
плащане. От друга страна, с клаузата на чл.4.1 от договора, сключен между ответника и
„Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет“ е уговорена гаранция в размер на
100 % от заявения аванс като представянето й е уговорено като условие за плащане на
9
аванса, което подкрепя оспорването на ищеца. Други доказателства, установяващи
твърденията на ответника не са представени по делото, поради което съдът приема, че
соченото от ответника основание не е доказано. В приложение на правилата на
доказателствената тежест съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществен.
Полученото без основание подлежи на връщане, поради което искът е основателен и следва
да бъде уважен.
Относно иска с правно основание чл.92 от ЗЗД:
Съдебно предявеното право ищецът извежда при твърдения, че е кредитор на вземане
за неустойка, уговорена при забавено изпълнение задължението на ответника да заплати,
уговорения в чл.4.1 от договора аванс в уговорения срок, поради което основателността на
иска при посочената квалификация е обусловена от установяване на уговорена между
страните клауза за неустойка, част от допълнителното съдържание на договора за
строителство и вида на неизпълнение от длъжника на договорното задължение.
С клаузата на чл.10.3 от договора страните са уговорили при забава в плащането на
дължимата сума, с повече от 90 календарни дни, след срока по чл.4.1, задължение на
възложителя да заплати неустойка в размер на 0,5 % от неплатената в срок сума, за всеки
ден закъснение, но не повече от общо 10 % от цената на договора.
Основното защитно възражение на ответника, което следва да бъде разгледано
систематично в тази част от изложението е, че тази клауза не е част от съдържанието на
договора, тъй като договорът е развален с обратна сила и съответно действието на клаузата
е отпаднало. Ответникът признава, че част от задълженията на ищеца по договора са
изпълнени ( тези установени с Протокол Образец 19 № 1 ). Фактът, че част от работата е
извършена се установява и по настоящото дело, в посочения по – горе обем. Ответникът не
твърди, че изпълнената работа е напълно негодна за уговореното предназначение, а че
страда от недостатъци, които ответникът сам е поправил. Следователно дори и договорът да
е развален, развалянето е частично, за неизвършените работи и е с действие занапред.
Предвид това, въпросът дали договорът е частично развален или е прекратен по съгласие на
страните, доколкото е безспорно, че работа след тази по протокол № 2 не е извършвана, е
без значение за действието на процесната неустоечна клауза. Същата не е отпаднала с
обратна сила, но неустойка, в случай на забавено изпълнение, се дължи само за онази част
от сделката, действието на която се запазва.
Както беше посочено по – горе, действието на договора е запазено за извършена
работа на обща стойност 378 828.62 лв. Уговореното в чл.4.1. авансово плащане е относимо
към изпълнението на работата, тъй като обезпечава извършването й. Относимата, съгласно
клаузата за мораторна неустойка, забава, е 90 календарни дни, след изтичане на 10 дни от
представяне на фактурата по чл.4.1.
Безспорно по делото е, че фактурата за аванса по чл.4.1 е представена на 25.03.2020 г.
10
и доколкото срокът от 10 дни изтича в неприсъствен ден ( 04.04.2020 г. – събота ), по
правилото на чл.72 ЗЗД, срокът изтича в първия работен ден на 06.04.2020 г. Следователно,
от 07.04.2020 г. са започнали да текат 90 дни, които са изтекли на 06.07.2020 г. ( първи
присъствен ден след 05.07.2020 г. когато срокът е изтекъл ). Към тази дата неизплатеният
остатък от аванса, съответстващ на стойносттта, за която договорът е запазил действието си,
е 98 828.62 лв. От 07.07.2020 г., когато е настъпила забавата, до 18.09.2020 г, когато са
изплатени 114 000 лв., с което е погасена изпълнената част от договора, за която е запазил
действието си, периодът на забава е 73 дни. Така, за периода 07.07.2020 г. – 17.09.2020 г.,
неустойката, върху неизплатената част от 98 828.62 лв., е в размер 36 072.46 лв.
С клаузата на чл.10.3 е уговорен пределен размер на неустойката, а именно 10 % от
цената на договора, която клауза съдът намира, че следва да се тълкува корективно, в смисъл
10 % от неизпълнената част, връху която се начислява неустойката. Така, доколкото 10 % от
неизпълнената част, в размер 9882.86 лв., надхвърлят размера, формиран за посочения
период на забава, дължимата неустойка е в размер 10 % - 9882.86 лв. Искът е предявен като
частичен за сумата 1000 лв., поради което следва да бъде уважен в пълен размер и за
периода 07.07.2020 г. – 17.09.2020 г. и отхвърлен за периода 03.07.2020 г. – 06.07.2020 г. и
18.09.2020 г. – 05.10.2020 г.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно на
уважената част от исковете, в размер 1555.32 лв., за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение на вещо лице. Възражението на ответника за намаляване
размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение съдът намира,
неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото. На основание чл.78,
ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за производството, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, в размер на 847.73 лв. за адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление –
гр.София, бул. “**** да заплати на „С.Б.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
11
управление - гр. Варна, бул.“**** на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД сумата 9032.27
лв., представляваща платено при липса на основание по сметка на ответника на 26.02.2020
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 18.02.2021 г. до
окончателното плащане, и на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД сумата 1000 лв.,
представляваща мораторна неустойка по чл.10.3 от договор за строителство, сключен на
19.02.2020 г. за забава плащането на авансово възнаграждение по чл.4.1. от договора за
периода 07.07.2020 г. – 17.09.2020 г., предявен като част от вземане в общ размер 89 374.12
лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, на 18.02.2021 г.,
до окончателното плащане, като отхвърля иска за периода 04.07.2020 г. – 06.07.2020 г. и
18.09.2020 г. – 05.10.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.Б.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление - гр. Варна, бул.“**** срещу „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление – гр.София, бул.“**** иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 79,
ал.1. вр. чл.286 от ТЗ за осъждане на ответника да заплати сумата 27 033.71 лв.,
представляваща възнаграждение по договор за строителство, сключен на 19.02.2020 г. по
Протокол Образец 19 № 1 и Протокол Образец № 19 № 2 и иск с правно основание чл.327,
ал.1 от ТЗ, вр. чл.99, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 28 816.36
лева, представляваща вземане по договор за цесия, сключен на 25.11.2020 г. с „С.Б.С.“
ЕООД за заплащане на цената по договор за продажба на строителни материали по приемно
– предавателен протокол от 14.10.2020 г.
ОСЪЖДА „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление –
гр.София, бул.“**** да заплати на „С.Б.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление - гр. Варна, бул.“**** на основание чл.78, ал. 1 ГПК сумата 1555.32 лв.,
разноски за производството за държавна такса, адвокатско възнаграждение и
възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА „С.Б.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление - гр.
Варна, бул.“**** да заплати на „Д.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление – гр.София, бул.“**** на основание чл.78, ал. 3 ГПК сумата 847.73 лв.,
разноски за производството за адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.София в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12