Решение по дело №466/2024 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

2. Образувано е по жалба на Д. К. А., [ЕГН], адрес: гр. Брезово, област Пловдив, [улица], срещу Заповед № 23-5697-000147 от 02.06.2023 г., издадена от началник група в сектор „Специализирани полицейски сили” при Областна дирекция на МВР – Пловдив, с която на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „А” от ЗДвП – временно спиране от движение на моторно превозно средство /МПС/ с рег. № [рег. номер] до отстраняване на неизправността.

В жалбата се навеждат доводи за нищожност и незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Оспорва се установената от контролните органи фактическа обстановка. Поддържа се, че спряното от движение МПС е било технически изправно. Претендира присъждане на съдебни разноски.

3. Ответникът - началник група в сектор „Специализирани полицейски сили” при Областна дирекция на МВР– Пловдив, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Възразява срещу размера на разноските на другата страна.

ІІ. По допустимостта на жалбата:

4. Жалбата е подадена в предвидения преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

5. Съставен е АУАН № 8962287/23.05.2023 г. от В. С. Б., на длъжност младши старши полицай при ОДМВР – Пловдив, група 03 СИГМА, в който е отразена следната фактическа обстановка:

На 23.05.2023 г., в 08:30 часа, в гр. Раковски, ул. „Михаил Добромиров“ - до № 56, посока на движение изток – запад, Д. К. А. като водач на лек автомобил БМВ 330ХД с рег. № [рег. номер] /лична собственост/ управлява с неизправна шумозаглушително устройство – липсва крайно гърне.

В съдържанието на АУАН № 8962287/23.05.2023 г. е отразено, че е съставен в присъствието на Р. С. В., за който не е посочено дали е очевидец, присъствал при установяване на нарушението или присъстване на акта.

6. Въз основа на така установеното е издадена Заповед № 23-5697-000147 от 02.06.2023 г. от началник група в сектор „Специализирани полицейски сили” при Областна дирекция на МВР – Пловдив, с която на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ на Д. К. А. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „А” от ЗДвП – временно спиране от движение на моторно превозно средство /МПС/ с рег. № [рег. номер] до отстраняване на неизправността.

7. По делото се събраха показанията на свидетеля Т. Л. П., която твърди че познава А.. Била с него в автомобила по време на проверката. Това се случило на 23.05.2023 г. в Раковски, на път за Пловдив, сутринта между 8 и 9 часа. Проверката била извършена от трима полици. Никой от тях не си направи труда да направи снимка или да се наведе и да погледне, за да установи, че колата е без гърне. Свидетелката твърди, че знае какво представлява гърнето. Сочи, че се намира от лявата страна долу като се застане срещу колата, и е за шум и газове. Твърди, че не е имало шум. Лично преди това е управлявала същата кола, която преди два месеца преди била закупена и минала през канал в КАТ.

С оглед наличието на противоречие между отразената в АУАН № 8962287/23.05.2023 г. фактическа обстановка и дадените в хода на съдебното производство свидетелски показания, на основание чл. 176, ал. 1 Гражданския процесуален кодекс ГПК/ вр. чл. 144 АПК съдът е задължил ответникът да се яви в съдебно заседание за даване на обяснения и установяване самоличността на участвалите при проверката длъжностни лица от състава на МВР. Съдът изрично е указал на ответника, че на основание чл. 176, ал. 3 ГПК може да приеме за недоказани обстоятелствата, за изясняването на които не е явил. Ответникът не е изпълнил разпореждането на съда, нито е представил писмени доказателства, от които да се установи кои са лицата извършили контролната проверка.

8. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в изпълнение на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците на групи в сектор „Специализирани полицейски сили”, в качеството им на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.2 от ЗДвП.

Представени са също заповеди № 8121К-11081/19.10.2021г. и заповед № 8121K-11492/03.04.2021г. на министъра на вътрешните работи, с която длъжностното лице, издало оспорената в настоящото производство заповед, е назначено на поста начални на група в сектор „Специализирани полицейски сили” при ОДМВР – Пловдив,

ІV. От правна страна:

9. За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, в нормата на чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП като принудителни административна мярка е предвидено временно спиране от движение на пътно превозно средство до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение.

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 2, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Съгласно чл. 172, ал. 2 от ЗДвП, налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез: 1. недопускане управлението на моторното превозно средство; 2. спиране от движение на моторното превозно средство; 3. отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1 (сред които е и свидетелството за управление на водача) и др.

Обсъденият правен режим и установената фактическа обстановка налагат извода, че процесната принудителна административна мярка е наложена от материално и териториално компетентен орган.

Описаните в АУАН № 8962287/23.05.2023 г. фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая е налице спор между страните именно по обстоятелството било ли е технически неизправно процесното моторно превозно средство в момента на извършване на контролната проверка. При липсата на доказателства (снимков материал, докладни записки, протоколи или свидетелски показания) в подкрепа на отразеното в АУАН твърдение, че на процесната дата, място и час МПС рег. № [рег. номер] се е движило без крайно гърне, констатацията на контролните органи за наличие на техническа неизправност се явява успешно оборена от оспорващия. Съдът намира, че няма процесуални пречки показанията на разпитания по делото свидетел да бъдат кредитирани с доверие, след като ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 176, ал. 1 ГПК. Съдът е указал изрично на страната последиците от неизпълнение на това й задължение. При липсата на безспорни доказателства, че жалбоподателят е осъществил състава на чл. 171, т. 2, буква "а от ЗДвП и за това нарушение незаконосъобразно му е наложена процесната принудителна административна мярка.

V. По съдебните разноски:

10 Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят сторените съдебни разноски, които се доказват в размер на 1010 лева, от които 10 лева за държавна такса и 1000 лева за адвокатска защита.

Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар. Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.8, ал.3, от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела извън тези по ал. 2 минималното възнаграждение е в размер на 1000 лв. Претенцията на жалбоподателя е за присъждане на разноски за адвокатска защита именно в посочения минимален размер. Съдът намира, че този размер отговаря на фактическата и правна сложност на делото и обема от извършените от защитника процесуални действия. При това положение възражението на ответника се явява неоснователно и разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер.

На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 23-5697-000147 от 02.06.2023 г., издадена от началник група в сектор „Специализирани полицейски сили” при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив да заплати на Д. К. А., [ЕГН], адрес: гр. Брезово, област Пловдив, [улица], сумата от 1010 (хиляда и десет) лева, представляваща съдебни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.