Р Е Ш Е Н И Е
№ 260729 / 21.6.2021г.
гр. Перник, 21.06.2021 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести май през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Б.А БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 05593 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник
2303, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор
Любомир Спасов, чрез юрк. Софрониева, срещу Д.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, установителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата 826,31 лв., представляваща главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., за
топлоснабден имот, находящ се на адрес *****, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.05.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането, и сумата 82,69 лв., представляваща
обезщетение за забава върху месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до
25.01.2019 г., за които вземания е издадена Заповед № 1409/01.06.2020 г. за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 02294/2020 г. на РС – Перник.
Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия на стойност
2727,00 лв. за жилище, находящо се на посочения адрес, за процесния период при
действието на публично известни общи условия. Счита, че ответникът, в
качеството на потребител на топлинна енергия, дължи 1/3 от начислената
стойност, както и 1/3 от лихвата за забава върху главницата по всяка фактура за
процесния период. Моли да се приеме за установено, че ответникът му дължи
сумите, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, както и за
осъждането му за сторените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. В., е депозирал отговор на
исковата молба, с който възразява, че исковете са нередовно, тъй като липсва
яснота как са формирани вземанията, евентуално - неоснователни. Оспорва
наличието на облигационна връзка между страните по доставка на топлинна енергия
за процесния имот. Твърди, че не е нито собственик, нито вещен ползвател на
процесния имот, поради което няма качеството потребител на топлинна енергия.
Оспорва общите условия на ищцовото дружество да са разгласени по предвидения в
закона ред. Възразява за погасяване на вземанията по давност. По изложените
съображения се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на
сторените разноски.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
По заявление на „Топлофикация
Перник” АД е издадена Заповед № 409/01.06.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 02297 по описа за 2020 г. на
РС-Перник срещу Д.И.Б., ЕГН **********,***, за сумата 826,31 лв.,
представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
28.05.2020 г. до изплащане на вземането, и сумата 82,69 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019
г.,
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на
09.07.2020 г., който е депзирал възражение в месечен срок.
Разпореждането на съда с указанията по чл. 415 ГПК са
получени от заявителя на 24.09.2020 г., който на 21.10.2020 г. е депозирал
настоящата искова молба.
От представения заверен препис на Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. се установява, че същите
са публикувани във в. Съперник, бр. 82/3959/ от 29.04.2008 г.
От писмо от Община Перник изх.№
19/МСИ-1673-1/15.11.2019 г. с приложена декалрация по чл. 14 от ЗМДТ, подадена
от Р.Г.Б., ЕГН **********, се установява, че недвижим имот, находящ се в *****,
е деклариран от същата в съсобственост при равни квоти с И.Б.Б..
От удостоверение за наследници
с изх. № 11 от 15.01.2020 г., издадено от Община Перник, се установява, че И.Б.Б.
е починал на 27.07.2000 г. като е оставил наследници по закон: съпруга - Р.Г.Б.,
и двама синове - Б. И.Б. и Д.И.Б..
От удостоверение за наследници
с изх. № 20/ИЗТ-97 от 07.01.2020 г., издадено от Община Перник, се установява,
че Р.Г.Б., е починала на 19.04.2006 г. като е оставила наследници по закон трима
синове - Б. И.Б., Д.И.Б. и Стоян И.Б..
От приетото по делото заключение на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот се
намира в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, по отношение на
която е въведена услугата „дялово разпределение“ от момента на подписване на
договор № 218/11.09.2001 г.,
сключен с фирмата за дялово разпределение и СЕС. От заключението на същата
експертиза се установява, че топломерът е преминал задълкжителните метрологични
проверки и съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско
измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението се
установява още, че количеството топлинна енергия е определено правилно,
съгласно методиката, изпълнено е изискването на Наредба № 16 - 334 от
06.04.2007 г. за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия
между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е
констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по
имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че
изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за
потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти. Вещото лице посочва, че стойността на
топлоенергията за процесния период е в общ размер 2478,93 лв.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При
изготвяне на експертизата вещото лица е работило въз основа на документи,
представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на
всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката,
ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място
вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички
релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ
топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца
към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е подадено възражение
от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, поради което за ищеца е налице правен
интерес от предявяване на настоящите установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването,
че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на
топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент
на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и
е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право
върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на
топлинна енергия.
От доказателствата по делото се установява, че ответникът
е наследник на И.Б.Б. и Р.Г.Б., както и
че наследодателката е декларирала пред данъчната администрация, че с И.Б.Б. са
съсобственици при равни квоти на топлоснабдения имот. Липсва изявление от
ответника пред данъчната администрация, с което да признава неизгодния факт, че
е собственик или вещен позлвател на имота, нито е представено доказателство,
установяващо, че неговите наследодатели действително са притежавали
декларираните права. Само по себе си изявлението, направено от наследодателката
на ответника до данъчната
администрация, предсталвява изявление на трето за спора лице и няма обвързваща доказателствена сила за неизгодния
за ответника факт на правото на собственост върху имота.
С доклада по делото изрично е
указано на ищеца, че не сочи доказателства, че ответникът е потребител на
топлинна енергия /че е собственик или вещен ползвател на имота/, но въпреки
дадените указания същият не е ангажирал доказателства за тези факти. С оглед
изложеното, съдът приема, че по делото не е доказано наличието на
облигационна връзка между топлопреносното дружество и ответника за процесния обект и за процесния период.
По горните съображения, съдът прави извод, че предявеният иск за главница е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Предвид извода за неосноавателност на иска за главница, следва извод
за неоснователност и на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава,
поради което същият следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно задължителните
указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените от
страните разноски в заповедното и исковото производство.
Предвид изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски се поражда за ответника. От представения договор за
правна защита и съдействие се установява, че същият е направил разноски за
платено в брой адвокатско възнаграждение в размер 800,00 лв., поради което
съдът следва да се произнесе по направеното в исковата молба възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар и искане за намаляването му до минималния
размер съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения:
В случая материалния
интерес на делото е 909,00 лв. /826,31 лв. – главница и 82,69 лв. – лихва за
забава/, поради което минималният размер на адвокатското възнаграждение
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 и чл. 7,
ал. 7 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения е 300 лв. за
заповедното производство и 300,00 лв. за исковото производство. Уговореното
възнаграждение надвишава предвидения минимум, като същевременно защитата в
заповедното производство се е изразила в изготвяне и депозиране на възражение
срещу заповедта, а в исковото производство – в изготвяне и депозиране на
отговор на исковата молба и явяване в едно съдебно заседание. С оглед
изложеното и предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, съдът
намира, че възнаграждението за заповедното и исковото производство следва да
бъде определено в минималните размери съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Предвид горното, на ответника
следва да бъде присъдена сумата 300,00 лв. – разноски за заповедното
производство, и 300,00 лв. – разноски за исковото производство.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република", срещу Д.И.Б., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, искове
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 826,31 лв., представляваща
главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2018
г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес *****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.05.2020 г., до окончателното изплащане на вземането,
и сумата 82,69 лв., представляваща обезщетение
за забава върху месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019
г., за които вземания е издадена Заповед № 1409/01.06.2020 г. за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 02294 по описа за 2020 г. на РС – Перник.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република" ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата 300,00 лв.
/триста лева/ – разноски за заповедното производство, и сумата 300,00 лв.
/триста лева/ – разноски за исковото производство.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 02294
по описа за 2020 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото
дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.