Р Е Ш Е Н И Е
№ 7 0 6
гр. Пловдив , 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ ХVІІ н. с. в публично заседание на петнадесети януари две хиляди и
двадесета година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при участието на
секретаря МАРИЯНА РУДЕВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 6771/2019
г. по описа на РС Пловдив – ХVІІ н. с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 367017-F402989/23.10.2018 г. на **** на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на
„БРАВЕР 96“ ЕООД с БУЛСТАТ *********, със седалище гр. Пловдив, адрес на
управление гр. Пловдив бул. „Македония“ № 66, представлявано от Е.Т.Б. с ЕГН **********,
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1283.17
лв. /хиляда двеста осемдесет и три лева и седемнадесет стотинки/ за нарушение
на чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството /ЗСч./ на основание чл.74 ал.1
пр.ІІ от ЗСч.
Жалбоподателят „БРАВЕР 96“ ЕООД гр. Пловдив чрез
процесуалния си представител и по съображения изложени в жалбата прави искане до
съда до отмени наказателното постановление. Не се оспорва извършването на
самото нарушението, но се заявяват
аргументи за маловажност на случая по см. на чл.28 от ЗАНН, като се
сочи, че непубликуването в срок на годишния финансов отчет за 2017 г., се
дължало на причини извън дружеството жалбоподател – забавено функциониране на
Търговски регистър, несъобразителност на фактическия заявител.
Въззиваемата
страна ТД на НАП гр. Пловдив чрез процесуалния си представител прави искане до
Съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът
като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие
за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което
се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За „БРАВЕР 96“ ЕООД гр. Пловдив,
представлявано от Е.Т.Б. с ЕГН **********, като юридическо лице, имащо
качеството на търговец по см. на чл.1 от Търговския закон ТЗ/ и на предприятие
по см. на чл.2 от ЗСч., съществува задължение съобразно изискването на чл.38
ал.1 т.1 от ЗСч. за публикуване на годишния финансов отчет /ГФО/ чрез заявяване
за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията в срок до 30 – ти юни на следващата година.
През 2018 г. дружеството било обслужвано
от счетоводна кантора, в която работила като счетоводител свидетелят П.А.У.,
която още в края на март 2018 г. била изготвила годишният финансов отчет на
„БРАВЕР 96“ ЕООД, тъй като до края на март 2018 г. е трябвало да бъде подадена
и годишната данъчна декларация на дружеството. След като ГФО на процесното
дружество бил готов с неговото подаване бил ангажиран свидетелят С.П.К., който
живеел със св. У. на семейни начала и като **** той се занимавал с тази
дейност. Въпреки, че годишният финансов отчет на „БРАВЕР 96“ ЕООД бил готов още
на 30.03.2018 г., когато била подадена и годишната данъчна декларация на
дружеството, св. К. се ангажирал с подаването му в Търговския регистър едва в
края на срока, който за 2018 г. бил до 02.07.2018 г. включително, доколкото
30.06.2018 г. и 01.07.2018 г. са били неработни дни. Свидетелят К. не подал
като да заяви за вписване и представи за обявяване в Търговския регистър ГФО на
„БРАВЕР 96“ ЕООД, тъй като след като на 29.06.2018 г. подал елекронно заявление
обр. Г2 на електронната страница на Търговския регистър той не изчакал да се
убеди, че заявлението е било прието, а се заел с други свои задължения, като
впоследствие не проверил и на електронната си поща дали е бил генериран имейл с
код от страна на Търговския регистър, чрез който да се провери дали заявлението
е било успешно подадено и прието.
„БРАВЕР 96“ ЕООД не изпълнило
задължението си за заявяване за вписване и представяне за обявяване в
Търговския регистър на ГФО за предходната 2017 година. През 2017 г. това
търговско дружество развивало търговска дейност, като според данни по подадена
в ТД на НАП Пловдив на 30.03.2018 г. /с вх. № 1600И0589809/30.03.2018 г./
годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО нетните приходи от продажби за 2017
г. били в размер на 1283168.37 лв.
На 07.08.2018 г. в НАП постъпило
уведомление от Агенцията по вписванията, препратено на ТД на НАП гр. Пловдив на
17.08.2018 г., със задължените по см. на чл.38 ал.1 от ЗСч. предприятия,
неизпълнили задължението си за публикуването на годишния финансов отчет за
изминалата 2017 г. чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в
Търговския регистър в срока за това до 30.06.2018 г., като едно от тези
предприятия било търговското дружество „БРАВЕР 96“ ЕООД. Заради неизпълнението
на това задължение, установено и след извършена проверка от свидетеля С.В.К. – ****
в ТД на НАП Пловдив, в Търговски регистър при Агенцията по вписванията, **** К.
изпратила до „БРАВЕР 96“ ЕООД покана – с изх. № 70-00-9631-581/22.08.2018 г. за
явяване в ТД на НАП за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение /връчено на адресата по електронен път на 23.08.2018 г./ и на
30.08.2018 г. съставила на дружеството жалбоподател „БРАВЕР 96“ ЕООД
гр. Пловдив такъв акт – АУАН № F402989/30.08.2018 г., за прието за извършено
административно нарушение по см. на чл.38 ал.1 от ЗСч. Актът бил съставен в
присъствието на управителя на дружеството, като при предявяването му било посочено, че търговецът има възражения.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН те били конкретизирани, като било обяснено, че
ГФО бил подаден на 29.08.2018 г., а като причини за подаването след срока били
изтъкнати недостатъчна съобразителност на фактическия заявител и моментните
сривове на Търговския регистър.
Годишният финансов отчет /ГФО/ на „БРАВЕР
96“ ЕООД за 2017 г. бил заявен за вписване и обявяване в Търговски регистър,
със заявлението по образец за това – форма Г2, на 29.08.2018 г. –
почти два месеца след изтичане на крайния за това срок - в случая 02.07.2018 г.
/доколкото 30.06. и 01.07.2018 г. са били почивни дни/.
За времето от 29.06.2018 г. – датата на
опита за публикуване на ГФО, до 23.08.2018 г. - времето на уведомяване на „БРАВЕР
96“ ЕООД с поканата за явяване за съставяне на АУАН, от страна на св. К. по
делото не са ангажирани доказателства от иницииралата разпита му като свидетел
страна същият свидетел или друго лице, натоварено с представителни функции
спрямо дружеството жалбоподател, да прояви заинтересованост за това е ли било
изпълнено надлежно задължението за публикуване на ГФО на дружеството за 2017
г.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на: показанията на свидетелите С.В.К., С.П.К., П.А.У., АУАН, възражение,
известия за доставяне, справка, покана, пълномощни, извлечение от Търговски
регистър, писмо от ТД на НАП Пловдив, уведомление, годишна данъчна декларация
по чл.92 ЗКПО, оправомощителна заповед.
Съдът
ползва като достоверни показанията на горепосочените свидетели К., К. и У.,
доколкото прие същите за последователни, логични, взаимно допълващи се и
съответстващи и кореспондиращи си с писмените доказателства по делото, а и
неоспорени от никоя от страните.
При
така изложената фактическа обстановка съдът прие, че жалбоподателят „БРАВЕР 96“
ЕООД гр. Пловдив към 03.07.2018 г. е осъществил от обективна и субективна
страна елементите от състава на административното нарушение по см. на чл.38
ал.1 т.1 от ЗСч., тъй като като търговец по см. на чл.1 от ТЗ и предприятие по
см. на чл.2 от ЗСч. не е изпълнил в срок задължението си да публикува годишния
финансов отчет за календарната 2017 г. в срока за това до 02.07.2018 г.
включително /доколкото 30.06. и 01.07.2018 г. са били почивни дни/ чрез
заявяване за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър. В това му качество, а именно като
търговец, „БРАВЕР 96“
ЕООД е било обвързано от посоченото задължение и е следвало да подаде заявление
за обявяване на ГФО за 2018г. в рамките на регламентирания в чл.38 ал.1 от ЗСч. срок, а именно - до 30 юни
на следващата година, което не е сторил. В случая от отразеното по партидата на
дружеството в ТР е видно, че е било подадено заявление Г2 за вписване на ГФО за
2017 г. на 29.08.2018 г., т. е. след почти два месеца след изтичане на законоустановения
за това срок, като последният ден, в който е можел да извърши публикуването на
това обстоятелство в срок в Търговския регистър е бил на 02.07.2019 г., тъй
като 30.06. и 01.07.2018 г. са били почивни дни.
Неизпълнението и то така както следва да
бъде сторено на това задължение за публикуване на ГФО чрез заявяване за
вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър в срока за това не се
и оспорва с жалбата против НП.
Осъществяването на състава на
административно нарушение по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч., което да е сторено от
юридическо лице, касае обективна, безвиновна отговорност. Причината за
неизпълнение на задължението, заради сочена несъобразителност на свидетеля К.,
който е поел ангажимента /предадени му документи и данни за това от жената, с
която живее на семейни начала и която счетоводно обслужва дружеството
жалбоподател – св. У., да подаде заявлението за ГФО на „БРАВЕР 96“ ЕООД в срок
до 02.07.2019г., което той не е сторил, тъй като не изчакал да се убеди, че
заявление е било прието, а впоследствие и не проверил на електронната си поща
дали е бил генериран имейл с код от страна на Търговския регистър, чрез който
да провери дали заявление е било успешно подадено и прието, е без значение за
реализацията на административната отговорност спрямо субектът й юридическо
лице.
Относно възражението за непосочване на
мотиви за неприлагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН следва да се посочи,
че административно – наказващият орган има задължение да прецени наличието на
основания за прилагане на правилата за маловажност на случая, която му преценка
подлежи и на съдебен контрол. Неизлагането на нарочни мотиви в този смисъл
обаче не съставлява съществено процесуално нарушение и не ограничава правото на
защита на санкционираното лице, поради което и не съставлява самостоятелно
основание за отмяна на НП.
Правилно според съда нарушението е
подведено към уреждащата състава му правна норма както в АУАН, така и в НП,
изложени са при описанието на обстоятелствата на нарушението всички, които са
от значение за правилната преценка за съставомерността им като административно
нарушение по см. на чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч., и по начин санкционираното лице
нарушител да е наясно с вмененото му за извършено административно нарушение без
да бъде ограничавано в правото му на защита.
Според съдебния състав са спазени
сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган в кръга на правомощията му.
В хода на административното производство
съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да
опорочават наказателното постановление и да налагат неговата отмяна като
неправилно и/или незаконосъобразно.
Правилно според съда административно –
наказващият орган е приложил и съответната на нарушението по чл.38 ал.1 т.1 от
ЗСч. санкционна разпоредба – на чл.74 ал.1 пр. 2 от ЗСч., като относно размерът
на наложеното наказание имуществена санкция /съобразен със субектът на
административната отговорност – юридическо лице/ - в размер на 1283.17 лв., то
същият е определен в неговия предвиден от законодателя възможен минимален
размер /предвижда се имуществена санкция в размер от 0.1 до 0.5 на сто от
нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася
непубликувания финансов отчет, но не по – малко от 200 лв./ - в случая 0.1 на
сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася
непубликувания финансов отчет - нетните приходи за 2017 г. били в размер на
1283168.37 лв., като съдът не би могъл да го промени този размер в насока евентуално
на неговото намаляване.
Случаят според съда не следва да бъде
квалифициран като маловажен такъв по см. на чл.28 от ЗАНН, доколкото
нарушението по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч. не се характеризира в случая с по – ниска
обществена опасност от други прояви от този вид, нито пък са налични някакви
изключителни или многобройни все смекчаващи административната отговорност
обстоятелства, които да налагат и нейното отпадане при осъществен състав на
административно нарушение. Задължението
за своевременно публикуване на ГФО е вменено от законодателя с оглед
гарантиране интересите на останалите лица и търговци, доколкото публикуването
на отчетите дава възможност за информиране за финансовото състояние на
търговеца. Вярно е, че е налице последващо поведение по публикуване на ГФО за
2017 г., но то в никакъв случай не може да бъде определено като своевременно,
доколкото е сторено не няколко дни, а близо 2 месеца след изтичане на
законоустановения срок за публикуване на ГФО чрез заявяване за вписване и
представяне за обявяване в ТР, при това едва след получаване на поканата за
съставяне на АУАН. Посоченото от жалбоподателя като основание за преценка за
маловажност на случая обстоятелство, че вината за закъснялото изпълнение на
законовото задължение по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч. се дължало на
несъобразителността на заявителя натоварен с тази задача, а именно св. К., не
може да бъде отчетено като основателен довод, който съществено да натежава при
преценка маловажност на нарушението. Що се отнася до аргумента, че частично нефункциониране
на Търговския регистър е попречило за подаване на ГФО, то този довод също не
може да бъде споделен, тъй като освен, че остана недоказан от
жалбоподателя, последният, както се
посочи по-горе, е имал достатъчно дълъг срок за изпълнение на задължението по
чл.38 ал.1 от ЗСч. - 6 месеца, още повече, че конкретния ГФО е бил готов още на
30.03.2018 г., изхождайки от показанията на счетоводителя на дружеството – св. У., а в случая закъснението от
последния законоустановен ден е почти 2 месеца. Нарушението също така е такова
на просто извършване, поради което и за осъществяването му не е необходимо
реално да са настъпили вреди за фиска. Липсата на други налагани наказания на
санкционираното лице е взета предвид от наказващият орган при определяне на
размера на следващото се административно наказание – имуществена санкция от 0.1
на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период – минимален предвиден
за това нарушение, който размер според съда се явява съответен на обществена
опасност и на нарушение, и на нарушител, а и целесъобразен.
По изложените съображения съдът прие, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Относно направеното в съдебно заседание в хода на
съдебното производство искане на процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане в полза на страната на направените от нея разноски по
делото с оглед така очерталия се изход на производството – при потвърждаване на
атакуваното наказателно постановление, то същото искане се явява според съда
основателно и следва да бъде уважено. Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН „В съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.“, а според чл.143 ал.3 от АПК „Когато съдът
отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за
която административният акт е благоприятен, има право на разноски.“. В
конкретния случай процесуалното представителство на въззиваемата страна ЦУ на
НАП в производството по делото е осъществено от нарочно упълномощен юрисконсулт
– в лицето на гл. юрк. М.М. – с пълномощно № 359/07.06.2017 г. Доколкото от
въззиваемата страна не са ангажирани доказателства за конкретен размер на
възнаграждение за процесуално представителство, то съдът следва да се води при
определяне на размера им от разпоредбата на чл.27Е от Наредбата за заплащане на
правната помощ /НЗПП/ – „Възнагражденията за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.“. Предвид потвърждаването
на обжалваното наказателно постановление и неотпадане на административната
отговорност спрямо „БРАВЕР 96“ ЕООД, то разноските за въззиваемата страна за процесуално
представителство от юрисконсулт следва съобразно горното и на основание чл.63
ал.3 от ЗАНН вр. чл.143 ал.3 от АПК вр. чл.27Е от НЗПП да се възложат в тежест
на жалбоподателя „БРАВЕР 96“ ЕООД гр. Пловдив, а относно размерът им съдът
преценя, че следва да бъде в размер на 80 лв. – минимално предвидения в чл.27Е
от НЗПП – съобразено със сложността от фактология и право в конкретния казус,
налагащ и личното участие на процесуалния представител.
Мотивиран
от горното РС Пловдив – ХVІІ н. с.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
367017-F402989/23.10.2018 г. на **** на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на
„БРАВЕР 96“ ЕООД с БУЛСТАТ *********, със седалище гр. Пловдив, адрес на
управление гр. Пловдив бул. „Македония“ № 66, представлявано от Е.Т.Б. с ЕГН **********,
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1283.17
лв. /хиляда двеста осемдесет и три лева и седемнадесет стотинки/ за нарушение
на чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството /ЗСч./ на основание чл.74 ал.1
пр.ІІ от ЗСч.
ОСЪЖДА
„БРАВЕР 96“ ЕООД с БУЛСТАТ *********, със седалище гр. Пловдив, адрес на
управление гр. Пловдив бул. „Македония“ № 66, представлявано от Е.Т.Б. с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция за приходите с ЕИК ********* сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
А. Д.