№ 318
гр. Кюстендил, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20241500500546 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано въз основа на въззивна жалба подадена от Н. Х. С.,
с ЕГН **********, с адрес: гр. Бобошево, ул. ***, насочена против Решение
№ 408 от 09.08.2024 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1129/2024 г.
по описа на същия съд.
С първоинстанционния съдебен акт Дупнишкият районен съд е
отхвърлил като неоснователни предявените от Н. Х. С. срещу Община
Бобошево искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3, вр. с чл. 225,
ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване на уволнението за незаконно и
отмяна на Заповед № РД-01- 05-191/10.04.2024 г. на кмета на Община
Бобошево, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. първо от КТ, е
прекратено трудовото правоотношение на ищцата, за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност „Главен специалист „ГРАО и Архив“
и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 10.04.2024г.
до 10.10.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на иска до окончателното плащане.
С Решение № 464/30.09.2024 г. постановено по гр.д. № 1129/2024 г. по
описа на Районен съд Дупница, по реда на чл. 247 ГПК е допусната поправка
на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение като: в
абзац втори от диспозитива на решението, в частта, с която е отхвърлен искът
1
с правно основание чл. 344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ, след израза „и за
присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 10.04.2024г. до
10.10.2024г.,“ и преди израза „ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане“, е добавен следният текст: „в
размер на 6900.00 лева“.
Въззивницата обжалва първоинстанционното решение в цялост като
релевира доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност,
постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила,
при неизяснена фактическа обстановка и превратно тълкуване на събраните
доказателства. Конкретно твърди, че са неправилни изводите на решаващия
състав, че от събраните по делото доказателства не се аргументират
наведените в исковата молба доводи за злоупотреба с право и не се
установява прекратяване на трудовото правоотношение при превратно
упражняване на права от работодателя. В тази насока са развити подробни
съображения. Счита, че първоинстанционният съд не е съобразил
евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетелските
показания на разпитаната св. И.К., изготвила заповедта за прекратяване на
трудовото й правоотношение. Като допълнителен аргумент въззивницата
сочи, че нивото й на образование и професионален опит съответства на
изискванията към длъжността главен специалист, заложени в т. 305 на
Класификатор на длъжностите в администрацията. Допълва, че заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение е издадена преди влизане в сила
на решение на ОС – Бобошево, с което е одобрена общата численост и
структура на Общинска администрация. Иска отмяна изцяло на обжалвания
съдебен акт и уважаване на предявените искове. Претендира направените
разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от насрещната страна Община Бобошево, а в съдебно
заседание нейният процесуален представител е изразил становище за
неоснователност на жалбата.
Настоящият съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите,
наведени в жалбата, както и съобразно събраните по делото доказателства и
след като ги преценени при условията на чл. 12 от ГПК намира за установено
следното:
Атакуваният съдебен акт на Дупнишкия районен съд е валиден и допустим.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като е подадена от легитимирано
лице /надлежна страна/ при спазване на разпоредбите на чл. 259 и сл. от ГПК,
а разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
2
от страните - т. 1 отТР 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото обаче е
неправилно.
По делото от фактическа страна е установено следното:
По силата на трудов договор № РД-01-09-72/04.08.2021 г. и
Допълнително споразумение към него с №РД-01-05- 41/27.01.2023 г.
възивницата С. е изпълнявала длъжността „Главен специалист ГРАО и архив“
в ответната община. Със Заповед № РД-01-04-160/31.07.2023 г. й е възложено
да изпълнява допълнително функциите на длъжността „Главен специалист
икономически и стопански политики“.
Със Заповед № РД-01-05-191/10.04.2024 г. е прекратено трудовото
правоотношение между страните на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, поради
това, че С. не притежава необходимото минимално образование за
изпълняваната длъжност, а именно висше образование- професионален
бакалавър.
От Решение №43 на ОбС- Бобошево, прието по Протокол №9 от
28.03.2024 г., в сила от 01.04.2024 г., се установява, че е одобрена общата
численост и структура на Общинска администрация- гр.Бобошево. С оглед на
това решение със Заповед №01-04-94/01.04.2024 г. кметът на Община
Бобошево е утвърдил ново длъжностно разписание на общинската
администрация в сила от 01.04.2024 г. В него за длъжността „Главен
специалист „ГРАО и архив“ е определено да се заема от лице с минимална
степен на образование висше- професионален бакалавър.
По делото е представена длъжностна характеристика от 04.01.2022 г. за
длъжността „Главен специалист „ГРАО и архив“, в която като изискване за
заемане на длъжността е посочено средно образование. Видно от новата
длъжностна характеристика изготвена въз основа на длъжностното
разписание в сила от 01.04.2024 г. като изискване за заемане на длъжността е
посочено минимално изискуема образователна степен висше образование-
професионален бакалавър. Същата е връчена на въззивницата на 10.04.2024г.,
но последната е отказала да я подпише. Отказът е оформен с подписите на
двама свидетели, служители на Община Бобошево.
По делото са представени диплома за завършено средно образование и
диплома за средно специално образование, издадени на името на
въззивницата. По делото няма спор, че същата е със средно специално
образование.
Като свидетели са разпитани К.Х.Н.- бивш служител на общ. Бобошево,
изпълнявала длъжността „Директор на Дирекция „Устройство на територията,
общинска собственост, икономически и стопански политики“ и И.И.К., която
и понастоящем изпълнява длъжността „Старши експерт „Човешки ресурси“ в
общината. В показанията си свид. К.Н. сочи, че при извършени проверки на
3
въззивницата не са установяване нарушения, изпълнявала е в срок
задълженията си, спазвала е трудовата дисциплина и е минавала успешно
всички провеждани й атестации във връзка с работата. Свидетелката И.К.,
която е присъствала на връчване на новата длъжностна характеристика
твърди, че след отпуск на 10.04. е била връчена длъжностната характеристика
на въззивницата, но тя отказала да я подпише, поради което свидетелката и
още една служителка са се подписали като свидетели на отказа.
От заключението на вещото лице Р. Х., неоспорено от страните и прието
от съда, се установява, че обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ определено на
база брутното трудово възнаграждение на въззивницата за м. септември 2023
г. е в размер на 1155.00 лв.
Пред районен съд е извършена констатация от трудовата книжка на С. и
е установено, че след прекратяване на трудовото правоотношение не е
започвала работа на друго място.
При така установената фактическа обстановка, районен съд е отхвърлил
иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, приемайки, че в хода на действие на трудовото
правоотношение е настъпила промяна във въведеното от работодателя
изисквания за образование за заемане на длъжността, на което ново изискване
служителят не отговаря, както и че ищцата при условията на пълно обратно
доказване по чл. 154, ал.2 от ГПК не е оборила презумпцията по чл. 8, ал.2 от
КТ, а именно, че промяната в изискванията за длъжността по отношение на
образование е извършена единствено с цел прекратяване на нейното трудово
правоотношение.
Настоящият състав на окръжен съд споделя правните съображения на
районен съд, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към
мотивите на решението по отношение на тях.
Отделно от това съдът излага и следните свои правни съображения:
Основният довод в подадената въззивна жалба касае наличието на
злоупотреба с право от страна на работодателя.
Последователна е практиката на ВКС, в която се приема, че в
производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, съдът се
произнася само по въведените от ищеца с исковата молба доводи за
незаконност на уволнението. Предявеният иск не може да бъде разгледан на
основание, което не е посочено от ищеца, а основание на предявения иск са
фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право. Затова
ищецът следва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или
погасяват оспорваното потестативно право, а ответникът- всички факти, които
пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът
не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или
погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в
исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма
служебното задължение да следи служебно за нито един факт, който поражда
4
правото на уволнение или надлежното му упражняване.
След предявяване на иска ищецът може да допълни исковата молба като
посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу
оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи
някои от фактите, на които се основава. Още по-малко това може да направи
въззивния съд. Ако същият се позове в решението си на факти, които не са
релевирани от страна по делото той нарушава принципите на
равнопоставеност, състезателност и диспозитивност.В този см. са Решение
№149 от 13.06.2012 г. по гр.д. №475/201 г. на IV г.о., Решение №23/02.02.2016
г. по гр. д. № 4553/2015 г., ВКС, IV г.о., Решение № 40 от 15.02.2017 г. по гр.д.
№2680/2016 г. IV г.о., Решение № 50059 от 06.06.2023 г. на ВКС по гр.д. №
1951/2022 г., III г.о./.
В настоящия случай ищцата е оспорила уволнителната заповед със
следните фактически твърдения: че притежава необходимата квалификация за
заемане на длъжността, че решението на ОбС Бобошево за одобряване общата
численост и структура на Общинска администрация гр. Бобошево въз основа
на което е издадената уволнителната заповед не била одобрена от областния
управител и не била влязла в сила; че през времето, през което е заемала
длъжността „Главен специалист „ГРАО и архив“ е изпълнявала съвестно
работата си, че не е допускала нарушения на трудовата дисциплина, че е
следвало да бъде преместена на длъжност, за която не се изисква висше
образование, че работодателя е длъжен да извърши подбор по см. на чл. 329 от
КТ, че заповедта не била правилно оформена, тъй като длъжността не
отговаряла на цитирания код. Сред така посочените твърдения не е въведено
като основание за незаконност на заповедта наличие на злоупотреба с право от
страна на работодателя. Съображения в този смисъл се излагат едва в
представената пред районен съд писмена защита, а след това и във въззивната
жалба. Предвид изложеното, доколкото основанието злоупотреба с право от
страна на работодателя се прави едва в писмената защита и въззивната жалба,
съдът намира, че искането на въззивницата за разглеждането му като
основание за незаконосъобразност на уволнителната заповед е преклудирано и
не следва да се разглежда в настоящото производство.
Неоснователен е доводът във въззивната жалба, че
първоинстанционният съд не е съобразил евентуалната заинтересованост или
предубеденост на свидетелските показания на разпитаната св. И.К.. Фактът,
който установява тази свидетелка е връчването на новата длъжностна
характеристика, тъй като тя е една от двамата свидетели, които са
удостоверили отказа на въззивницата да я получи. Нейните показания не са в
противоречие с доказателствата по делото, вземайки предвид, че и въззивница
не оспорва, че е отказала да подпише новата длъжностна характеристика.
Съдът счита, че е неоснователно възражението във въззивната жалба, че
нивото на образование и професионален опит на въззивницата съответства на
изискванията към длъжността главен специалист, заложени в т. 305 на
5
Класификатор на длъжностите в администрацията, тъй като работодателят
разполага с правото да въведе по-високи изисквания за заемане на длъжността
от тези, определени в Класификатора на длъжностите в администрацията,
където са посочени минималните такива.
Неоснователен е и довода във въззивната жалба, че заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение е издадена преди влизане в сила
на решение на ОС – Бобошево, с което е одобрена общата численост и
структура на Общинска администрация. Видно от Решение №43 на ОбС-
Бобошево, прието по Протокол №9 от 28.03.2024г., общата численост и
структура на Общинска администрация - гр.Бобошево е влязла в сила на
04.04.2024 г., а уволнителната заповед е издадена на 10.04.2024 г.
От изложеното следва, че атакуваната заповед е законосъобразна,
поради което искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ е
неоснователен.
Предвид неоснователността на иска по чл. 344, ал.1,т.1 от К, то
неоснователни са и исковете по чл. 344, ал.1, т.2 и т. 3 от КТ.
С оглед на горното, решението на районен съд като законосъобразно ще
се потвърди.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК на въззиваемата община се дължат
сторените пред въззивната инстанция разноски, които са в размер на 1000 лв.
и представляват адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 408 от 09.08.2024 г., поправено с Решение
№ 464 от 30.09.2024 г., постановени от Дупнишкия районен съд по гр.д.
№1129/2024 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Н. Х. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Бобошево, ул. ***, да
заплати на Община Бобошево, с адрес: гр. Бобошево, ул. ***, БУЛСТАТ ***,
сума в размер на 1000.00 (хиляда) лева, представляваща направените разноски
пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от обявяването му- 13.12.2024 г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7