№ 587
гр. бЛ., 29.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – бЛ., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Пандев
Членове:Маргарита Пл. Алексиева
Моника Христова
като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно частно наказателно
дело № 20211200600946 по описа за 2021 година
Производството по делото е въззивно и е образувано във връзка с
постъпил протест от Районна прокуратура – бЛ. срещу определение №
341/02.12.2021г., постановено по ЧНД № 1496/2021г., по описа на
Районен съд гр. бЛ..
Твърди се в протеста, че атакуваният съдебен акт се явявал
неправилен и незаконосъобразен. Излагат се доводи в насока, че
независимо от извършени действия в тази насока, РС отново е за
противоречие в самото постановление на РП предвид описаната в
същото фактическа обстановка и правните изводи на прекратилия
производството прокурор. Претендира се противоречие и относно
правните изводи, и основания за прекратяване на производството.
Развити са съображения. Моли се ОС да постанови определение, с
което да отмените обжалваното такова, като даде задължитени
указания на РП – бЛ., ТО – гр.Сандански, за правилното приложение
на закона.
Към жалбата не са приложени нови доказателства.
За да се произнесе, ОС взе предвид следното:
С определението, отмяна на което се иска, РС е отменил
1
постановление от 12.10.2021 г. по описа на Районна прокуратура - бЛ.,
с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 244 ЗМ 259/2019 г. по описа на ОДМВР - бЛ., водено
за престъпление по чл.209 ал. 1 от НК и е върнал делото на Районна
прокуратура - бЛ. за продължаване на наказателното производство по
предвиденият в НПК ред и продължаване на разследването.
За да постанови същото, първата инстанция е приела, че:
ДП № 259/2019г. по описа на ОДМВР - бЛ. е образувано на
12.11.2019г., след извършена предварителна проверка по жалба с вх.
№ 2016 от 28.06.2019г. до Районна прокуратура - бЛ., на свидетелките
Р.И. и В.С., наследници на Г. Ш., срещу Д.Р.Ю. и С.Г.Ю., за това, че
на 07.12.2009г., в бЛ., е възбудено заблуждение у С.С.М., че С.Г.Ю. е
собственик на поземлен имот с идентификатор 04279.310.69 и
поземлен имот с идентификатор 04279.310.531, с което й е причинена
имотна вреда в размер на 2000 лева - престъпление по чл.209 ал.1 от
НК.
При анализа събраните в хода на разследването доказателства се
установява от фактическа страна следното:
Въз основа на подадено заявление с вх. № 53 от 28.07.1992г. до
Общинска поземлена комисия - бЛ. (лист 30 от том 1 на ДП) от Т.Г.
Ш. /починал на 23.08.1998г./ за възстановяване на собствеността
върху земеделски земи на наследниците на Г.Т. Ш. /починал на
26.11.1990г./ и удостоверение за наследници № 3888 била образувана
преписка вх. № К-53/28.07.1992 г., за възстановяване на следните
земи, а именно: нива с площ от 10 дка., находяща се в местността
„Ш.П.“; лозе с площ от 0,5 дка., находящо се в местността „С.“, нива с
площ от 0,5 дка., находяща се в местността „С.“; нива с площ от 2
дка., находяща се в местността „З-.К. и нива с площ от 5 дка,
находяща се в местността „Д“.
След смъртта на Т.Г. Ш. /починал на 23.08.1998г./, същият, по
2
молба от 28.06.2006г. (лист 7 от том 1 на ДП) на неговата сестра
С.Г.Ю., бил заменен с последната, като заявител в това производство
по възстановяването на земеделските земи от неговата сестра -
свидетелката С.Г.Ю..
С решение № 1687 от 16.05.2006 г., издадено от Общинска
служба по земеделие и гори - бЛ. (лист 54 от том 1 на ДП), е признато
правото на собственост на наследниците на Г.Т. Ш. в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на следните имоти, а именно:
нива от 0,5 дка., находяща се в местността „С.“; нива от 2 дка.,
находяща се в местността „З-.К.“; лозе от 0,232 дка, находящо се в
местността „С.“.
С решение № RT- 79 от 01.06.2006 г., издадено от Общинска
служба по земеделие и гори - бЛ. (лист 55 от том 1 на ДП), е
възстановено правото на собственост на наследниците на Г.Т. Ш. в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следния имот:
ливада от 0,268 дка, находяща се в местността „С.“, представляваща
имот № 000531.
С решение № R- ГГ от 01.06.2006 г., издадено от Общинска
служба по земеделие и гори - бЛ. (лист 56 от том 1 на ДП), е
възстановено правото на собственост върху гори и земи от горския
фонд на наследниците на Г.Т. Ш. в съществуващи /възстановими/
стари реални граници на следния имот, а именно: имот № 000968 по
картата на възстановената собственост, с площ от 10 дка,
представляващ залесена горска територия, находящ се в местността
„Ш.П.“.
С решение № RK - 11 от 31.08.2006 г., издадено от Общинска
служба по земеделие и гори - бЛ. (лист 57 от том 1 на ДП), е
възстановено правото на собственост на наследниците на Г.Т. Ш. в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следния имот,
а именно: нива от 6,128 дка, находяща се в местността „Д“,
представляваща имот № 000210.
3
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 44, том VII,
рег.№ 15692, дело № 1136 от 18.12.2006 г. по описа на нотариус И.К.
(лист 92 от том 1 на ДП), С.Ю., чрез пълномощник - сина си Д.Р.Ю., е
продала на С.С.М. от гр. бЛ. целия поземлен имот с начин на трайно
предназначение „горска“, с начин на трайно ползване „друг вид
дървопроизводителна гора“, заснет с идентификатор 04279.310.968, с
площ от 10 дка., по кадастралната карта на гр. бЛ., местността „Ш.П.“,
който имот по документ за собственост представлява ПИ № 000968, с
начин на трайно ползване „залесена горска територия“, с площ от 10
дка., находящ се в местността „Ш.П.“ в гр. бЛ., като при сделката е
представено удостоверение за наследници № 002172 от 06.10.2006 г. и
пълномощно с рег. № 8357 от 04.10.2006 г. на нотариус № 242 на
Нотариалната камара.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 120, том VII,
рег.№ 16015, дело № 1205 от 22.12.2006 г. по описа на нотариус И.К.
(лист 90-91 от том 1 на ДП), С.Ю., чрез пълномощник - сина си
Д.Р.Ю., е продала на И.М.М., с ЕГН **********, от гр. бЛ., поземлен
имот - нива с площ от 6,128 дка, представляващ имот № 000210, в
местността „Д“, като при сделката е представено удостоверение за
наследници № 002172 от 06.10.2006г. и пълномощно с рег. № 8357 от
04.10.2006 г. на нотариус № 242 на Нотариалната камара.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 148, том V,
pen № 15982, дело № 857 от 07.12.2009 г. по описа на нотариус И.К.
(лист 87-89 от том 1 на ДП), С.Ю., чрез пълномощник - сина си
Д.Р.Ю., е продала на С.С.М. от гр. бЛ. поземлен имот с начин на
трайно ползване „нива“, с трайно предназначение „земеделска“,
заснет с идентификатор 04279.310.69, с площ от 1732 кв.м., по
кадастралната карта на гр. бЛ., местността „О.Ч.“, който имот
съгласно решение № 1781 от 23.07.2009 г., издадено от Общинска
служба по земеделие и гори - бЛ., представлява нива с площ 1732 дка.
/имот № 04279.310.69/, находяща се в местността „О.Ч.“, в землището
4
на гр. бЛ. и поземлен имот с начин на трайно ползване „ливада“, с
трайно предназначение „земеделска“, заснет с идентификатор
04279.310.531, с площ от 268 кв.м., по кадастралната карта на гр. бЛ.,
местността „С.“, който имот съгласно решение № RT-79 от 01.06.2006
г., издадено от Общинска служба по земеделие и гори - бЛ.,
представлява ливада от 0,268 дка /имот № 000531/, находяща се в
местността „С.", в землището на гр. бЛ.. При сделката са представени:
решение за възстановяване на собственост на земи в съществуващи
или възстановими стари реални граници № 1781 от 23.07.2009 г., с
изх. № 08-3769 от 23.07.2009 г.; удостоверение за наследници №
003140 от 27.10.2009г. и пълномощно с рег. № 4422 от 08.10.2009 г. на
нотариус № 501 на Нотариалната камара.
Продавачът и купувачът по две от сделките, а именно С.Ю. и
С.М., се намират в роднинска връзка по сватовство от втора степен,
т.е. синът на С.Ю. - Д.Ю. е съпруг на дъщерята на С.М. - Е.М.Ю..
С последващи нотариални актове: нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 71, том I, рег. № 1305, дело № 62 от 07.02.2007 г. по
описа на нотариус И.К. (лист 124-125 от том 1 на ДП); нотариален акт
за продажба на недвижим имот № 15, том I, per. № 551, дело № 13 от
22.01.2007г. по описа на нотариус И.К. (лист 126-127 от том 1 на ДП)
и нотариален акт за продажба на недвижим имот № 42, том I, peг. №
1120, дело № 37 от 03.02.2010 г. по описа на нотариус И.К. (лист 121-
123 от том 1 на ДП), приобретателите по горепосочените двустранни
договори, съответно С.С.М. и И.М.М., продали същите тези имоти на
С.Д.Ю., дъщеря на Д.Ю., а именно: поземлен имот с начин на трайно
предназначение „горска“, с начин на трайно ползване „друг вид
дървопроизводителна гора“, заснет с идентификатор 04279.310.968, с
площ от 10 дка., по кадастралната карта на гр. бЛ., местността „Ш.П.“;
поземлен имот - нива, с площ от 6,128 дка., представляващ имот №
000210, в местността „Д“ и поземлен имот с начин на трайно ползване
„нива“ с трайно предназначение „земеделска“, заснет с
5
идентификатор 04279.310.69, с площ от 1732 кв.м., по кадастралната
карта на гр. бЛ., местността „О.Ч.“, заедно с поземлен имот с начин на
трайно ползване „ливада“, с трайно предназначение „земеделска“,
заснет с идентификатор 04279.310.531, с площ от 268 кв.м., по
кадастралната карта на гр. бЛ., местността „С..
При анализ на събраните в хода на разследването свидетелски
показания на наследниците на Г. Ш., с изключение на показанията на
С.Ю. и Д.Ю., се установява, че свидетелят Д.Ю. поискал от тях
съгласие, той, но от името на майка си С.Ю., като заявител /след
смъртта на първоначалния заявител Т.Г. Ш./ в производството по
възстановяването на наследствените им земи пред Общинска
поземлена комисия - бЛ. да движи процедурата, което и сторили. За
тези му действия не е установено и липсва съставено и подписано
нарочно пълномощно от страна на правоимащите наследници на Г.
Ш.. След няколко години, в неустановен период от време, Д.Ю. заявил
пред същите, че били възстановени единствено 2 /два/ декара
земеделска земя и им показал документи за това. За останалите
заявени земи Д.Ю. им заявил, че не могат да бъдат възстановени.
Свидетелите В.И. и неговата майка свидетелката Р.И. през лятото на
2019 г. разбрали, че земите на Г. Ш., общият им наследодател, били
обявени за продажба, тъй като лично видели на земята в кв.“О.Ч.“ в
бЛ. поставени информационна табела, че се продава. За
констатираното уведомили и останалите общи наследници и
правоимащи, като в тази връзка потърсили обяснения от Д.Ю..
Същият им обяснил, че тези земи, които са част от заявените през
1992 г. за възстановяване, са завещани на неговата майка,
свидетелката С.Ю. от общият им наследодател Г. Ш., за това че тя го е
гледала в последните му три години и половина преди да почине през
1990 г.
Свидетелят В.И. извършил своя проверка в Общинската
поземлена комисия - бЛ. и в Агенцията по вписвания, вследствие на
6
което установил, че всичките земи на общият им наследодател Г. Ш.
били възстановени на неговите наследници, като една част от тези
земи се водели, като собствени на Спасимира Юручка, дъщеря на
Д.Ю..
Свидетелите Д.Ю. и неговата майка, свидетелката С.Ю., в
проведените разпити и очни ставки с останалите разпитани по делото
свидетели поддържат, че С.Ю. има изготвено завещание в нейна полза
от нейния баща и общ наследодател Г. Ш., по силата на което е
станала едноличен собственик на въпросните земи, но не могат да
представят същото, тъй като не знаят къде е. Твърдят, че въпросното
завещание е изгубено и не може да бъде открито, но е било изготвено
от адв.Димова, която обаче също е починала понастоящем.
Свидетелката В.С. твърди, че й е показван документ, за който се
е твърдяло от страна на Д.Ю., че е завещание от дядо им Г. Ш. в полза
на майка му С.Ю., но В.С. заявява, че не му е обърнала внимание и не
го е прочела и не може да съобщи какво е било неговото съдържание.
Във тази връзка и с оглед проверката на тези твърдени от
страните факти са извършени множество действия по разследването и
процесуално- следствени действия, като са изискани справки от
Агенция по вписванията, Районен съд - бЛ. и е разпитана свидетелката
Р.Б., като за съществуването на такъв тип документ, а именно
завещание, не са събрани никакви доказателства и това твърдение се
оказва неподкрепено от събраните писмени и гласни доказателства. В
тази връзка обаче следва да се отбележи, че при прочит на изготвените
нотариални актове относно въпросните земи и описани по-горе, в
частта описваща представените документи, доказващи правото на
собственост на С.Ю. спрямо имотите и представени пред нотариуса
при сключването на сделката никъде не е посочено завещание в полза
на С.Ю., но са представени удостоверения за наследници и
пълномощни от името на същата, с които упълномощава сина си -
свидетеля Д.Ю. да ги продаде. Съгласно изявлението на нотариуса в
7
тази връзка при извършването на сделките са представени съответните
документи, включително и относно правото на собственост на
продавача, а именно решения за възстановяване на правото на
собственост, издадени от Общинска служба по земеделие и гори и
удостоверения за наследници.
Видно от писмените отговори на нотариус И.К. и представените
към тях писмени документи е, че нотариалните дела са унищожени с
акт за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на
съхранение, като е приложен съответния акт за това (лист 47-49 от том
2 на ДП). Приложените към нотариалните дела документи също са
унищожени и е невъзможно да се установи по всяко от делата какви
конкретно документи са приложени и в частност по този начин да се
установи съдържанието на приложеното удостоверение за наследници
и/или да се провери неговата истинност.
По досъдебното производство, във връзка с дадени
задължителни указания от съда с определение № 6806 от 09.09.2020 г.
по ЧНД № 1220/2020г. по описа на Районен съд – бЛ., са проведени
множество очни ставки на свидетеля Д.Ю. със свидетелите С.Ю.,
Т.Ж., Р.И., В.С., както и на С.Ю. със свидетелите Р.И. и В.С.,
посредством който, обаче, не се установяват нови или допълнителни
данни относно наличието, съществуването и местонахождението на
разискваното завещание, както и данни, формиращи категорични
изводи относно същото, а от тук и как и по какъв начин С.Ю. се е
оказала едноличен собственик на наследствените имоти, възстановени
на наследниците на Г. Ш., като на нея такава собственост не е
признавана. Отделно от изложеното разследващият орган, макар и да
е изискал информация за наличието на приети или обявени саморъчни
или нотариални завещания на името на Г.Т. Ш., с ЕГН **********, от
Агенция по вписванията е получила отговор, че в периода от
22.05.1997 г. до 10.06.2021 г. такива няма регистрирани, при
положение, че са налични данни, че лицето е починало 26.11.1990г.,
8
съгласно удостоверение за наследници изх. № 2340 от 24.06.2019 г.,
като задължителните указания в тази връзка не са изпълнени. Не са
изпълнени и указанията, свързани с установяване стойността на
процесните недвижими имоти, чрез изпълнение на съдебно-
оценителна експертиза.
По досъдебното производство няма лице, привличано в
качеството на обвиняем, като със заключително мнение за
прекратяване на наказателно производство от 23.09.2021г.
разследващият полицай е постановил изпращане на досъдебното
производство на Районна прокуратура - бЛ. с мнение за прекратяване
на наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
След получаване на делото наблюдаващият прокурор е приел, че в
случая от обективна и субективна страна не е осъществен състав както
на престъпление по чл.209 ал.1 от НК, така и не са установени факти,
обуславящи осъществено престъпление от общ характер и е прекратил
наказателното производство поради това, че деянието, извършено от
Д.Ю. и С.Ю., не представлява престъпление от общ характер.
При така възприетата фактическа обстановка РС е приел, че в
хода на ДП не са били изяснени в достатъчна степен важни
обстоятелства, свързани с предмета на доказване, а наред с това не са
били изпълнени задължителни указания на съда, дадени с предходно
отменително определение, поради което и счел, че като
незаконосъобразно и неправилно, атакуваното постановление на РП
следва да бъде отменено, а делото – върнато на прокурора за
продължаване на процесуално следствените действия.
Окръжният съд, след като се взе предвид изложеното в
първоинстанционното определение, предмет на настоящата въззивна
проверка, въз основа закона и на събраните в хода на ДП
доказателства, намира протеста на РП – бЛ. за основателен.
С нормите на чл. 243, ал. 4 и следващите от НПК е въведен
съдебен контрол за законност и обоснованост на постановлението на
9
прокурора, с което се прекратява наказателното производство, като
при извършване на тази проверка съдът се произнася по същество на
делото. Същата включва и преценка на това дали разследването на
досъдебната фаза от наказателния процес е проведено обективно,
всестранно и пълно(чл.14, ал.1 от НПК), за да се спази принципа за
разкриване на обективната истина съобразно изискванията на чл.13,
ал.1 от НПК. При констатиране на отклонения от тези изисквания,
съдът разполага с правомощие да отмени постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му
укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви
следствени действия да бъдат проведени.
Предвид горното в процедурата по чл.243, ал. 4 и сл. от НПК
съдът разполага с правомощието да преценява дали събраните по
досъдебното производство доказателства са достатъчни за правилното
решаване на казуса.
Веднага следва да бъде отбелязано това, че в рамките на
воденото ДП е събран обилен доказателствен материал, включително
и след като с определение № 6806/09.09.2020г. по ЧНД № 1220/2020 г.
по описа на РС - бЛ., постановлението от 05.08.2020г. на РП-бЛ. за
прекратяване на наказателното производство по горепосоченото
досъдебно производство е било отменено и делото е било върнато за
продължаване на разследването. На тази база е изведена и горната
фактическа обстановка. Настоящата съдебна инстанция я възприема
изцяло, като не намира за необходимо да я преповтаря.
Окръжният съд счита, че в хода на делото до този момент са били
разпитани като свидетели всички лица, имащи отношение към
случая, като за изясняване на редица спорни моменти са проведени и
съответни очни ставки между част от тях. По отношение на
писмените доказателства, както и назначаването на оценъчна
експертиза:
10
В определението си, предмет на настоящата инстанционна
проверка, РС е акцентирал основно на следните, неизяснени според
него от разследващите органи, обстоятелства: 1. наличие или не на
завещание от страна на Г. Ш. в полза на дъщеря му С.Ю., в която
насока е дадено указание повторно да се изиска информация за
вписване на такова завещание в периода от 1089(?)г. - 1990 г. в
регистрите на Районен съд - бЛ. или в предадените за този период
архиви на служба „Нотариат“ на съда в Агенция по вписвания по
местонахождение на имота; 2. липсата на изготвена по ДП оценителна
експертиза, което водело до липса на финансова оценка на процесните
недвижими имоти и препятствало определянето размера както на
нанесената с деянието имотна вреда, така и на набавената имотна
облага; 3. какви удостоверения за наследници (подробно посочени в
самите нотариални актове по номер, дата, издател) са били
представени пред нотариуса и с какво съдържание са били същите.
Тези удостоверения, ведно с представените решения за
възстановяване на правото на собственост, биха могли да установят
дали са използвани документи с невярно съдържание при
изповядването на сделките, като информация за това би се съдържала
в съответната служба по вписвания при районния съд по
местонахождение на имота.
Въззивният съд се солидаризира с позицията на държавното
обвинение, отразена в протеста, според която дори РС в своето
определение е посочил буквално: „Събраните понастоящем
доказателства формират извод, че такова завещание не съществува в
правния мир, тъй като не е установено да е регистрирано по
съответния ред от една страна, а от друга - не е посочено в процесните
нотариални актове или където и да било другаде, а и не се представя
от Д.Ю. и С.Ю..“. При това положение, както и с оглед на
обстоятелството, че предмет на евентуално такова е разпореждане за
след смъртта от страна на Г. Ш. по отношение на собственост на
11
земеделски земи в момент, в който още не е било прието и не е
действало съответното законодателство в страната за
възстановяването на тази собственост (Г. Ш. е починал на 26.11.1990
г.), е напълно безпредметно провеждането на допълнителни
процесуално-следствени действия, вкл. проверка за вписване на
такова завещание в периода от 1089 г.(най-вероятно 1989г.) - 1990 г. в
регистрите на Районен съд - бЛ. или в предадените за този период
архиви на служба „Нотариат“ на съда в Агенция по вписвания по
местонахождение на имота.
ОС намира, че не е необходимо да бъде назначавана и оценъчна
експертиза. В материалите по ДП са налице официални документи, от
които е видно какви са стойностите на имотите по данъчни оценки
към момента на изповядване на сделките. Ето защо и в тази насока не
следва да бъдат събирани допълнителни доказателства.
Следва да бъде споделено и становище на държавното обвинение
относно евентуалното наказателно преследване на деяния,
съставляващи престъпления по чл.308 от НК и чл. 316 от НК. Дори и
при установяване на такива данни, предвид момента на извършването
им (2006 г., 2009 г.), то определено понастоящем са изтекли
давностните срокове (съотв. 2016 г. и 2019 г.) за носене на наказателна
отговорност. С оглед на тези обстоятелства не е необходимо да бъдат
осъществявани допълнителни действия за попълване на делото с
посочените в атакуваното определение удостоверения за наследници.
Наред с изложеното по-горе е необходимо да се посочи и това,
че безспорно установените до този момент факти по делото
определено сочат на наличие на възникнал и развил се между
наследниците на Г. Ш. гражданско-правен спор по отношение на
права на собственост. Тези факти не могат да бъдат предмет на
разглеждане в наказателното производство. Що се касае до
съотнасянето им към данни за наличието или липсата на извършено
престъпление по чл.209 от НК, то не могат да не бъдат отчетени и
12
обстоятелствата, свързани с това, че един от обективните елементи на
престъпния състав на измамата е действие по разпореждане с
имущество от страна на измамения. Приетата за установена
фактическа обстановка по делото не води до извод, че е било
действано с измамлива цел по отношение на наследниците на Г. Ш., с
изключение на С.Ю., при продължаване на процедурата по
възстановяване на собствеността върху заявени по съответния ред от
Т.Г. Ш. (починал на 23.08.1998г.) земеделски земи (вж. заявление с вх.
№ 53/28.07.1992г. до Общинска поземлена комисия - бЛ. – том I, л.30
от ДП). А това е така, тъй като в крайна сметка съобразно решението
на Общинската поземлена комисия, собствеността върху имотите на
Г. Ш. е била възстановена на всички негови наследници (в тази насока
са и показанията на свидетелите В.И. и Р.И.). Не може да бъде
обяснена с наличието на измама и пасивната позиция на част от тези
наследници, които не са проверили лично на по-раншен етап какъв е
бил резултатът от процедурата по ЗСПЗЗ във връзка с подаденото от
Т.Г. Ш. през 1992 г. заявление. Няма и никакви данни, че поради
целенасоченото им въвеждане в заблуждение, правоимащите са се
разпоредили със свое имущество, в резултат на което на същите им е
била причинена вреда.
Ето защо и правилно РП се е обосновала, че в разглеждания
случай не може да бъде ангажирана конкретна наказателна
отговорност за извършено престъпление по чл.209 от НК.
За разлика от първата инстанция ОС намира, че фактическите
констатации, залегнали в постановлението за прекратяване на НП, се
основават на събраните по предвидения процесуален ред
доказателствени материали, като същите са задълбочено обсъдени и
оценени много обстоятелствено. Внимателно изяснени и правилно
анализирани са били и всички налични противоречия в
доказателствената маса, съгласно изискването чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от
НПК. ОС намира, че като последица от всичко това изведеният краен
13
резултат на доказателствения процес е обективиран ясно, убедително
и категорично, което и в оптимална степен позволява проследяването
на волята на прокурора и формирането на неговото вътрешно
убеждение както от страните в досъдебното производство, така и от
съда.
В мотивите на своето постановление ОП е обосновала
пълноценно своите съображения за достигнатия фактически и правен
извод по делото –прекратяване на наказателното производство
съобразно чл.199, чл.243, ал.1, т. 1, във вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Въззивният съд намира за необходимо да разясни и следното:
Единствено в правомощията на прокурора е да привлича към
наказателна отговорност лица, които са извършили престъпление,
както и да подържа обвинението по наказателни дела от общ характер(
арг. по чл. 127, т. 3 от Конституцията на Република България).
Съгласно чл.219, ал.1 от НПК, за да бъде упражнено законосъобразно
това правомощие, следва да бъдат събрани достатъчно доказателства
за това, че определено лице или лица са извършили престъпление.
Както бе посочено по-горе, в хода на досъдебното производство са
положени всички процесуални усилия за пълното изясняване на
обстоятелствата по делото, имащи значение за разкриване на
обективната истина. Въз основа на правилно възприетата
фактическа обстановка и направените на тази база правни изводи ОС
приема, че императивното изискване на чл.219, ал.1 от НПК в случая
не е налице, поради което и правилно прокурорът е счел, че в
разглеждания казус не може да упражни своите правомощия, свързани
с привличане към наказателна отговорност на определено лице. Като
резултат от това същият е прекратил и наказателното производство по
цитираното ДП. На тази база изводите на РС за неправилност и
незаконосъобразност на постановлението на РП се явяват
необосновани. Като резултат от това определението на
първоинстанционния съд следва да бъде отменено, а прекратителния
14
акт на държавното обвинение – потвърден.
Водим от горното и на основание чл.243, ал.8 от НПК,
Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение № 341/02.12.2021г., постановено по
ЧНД № 1496/2021г., по описа на Районен съд - гр. бЛ., като вместо
него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 12.10.2021 г. по описа на
Районна прокуратура - бЛ., с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 244 ЗМ 259/2019 г. по
описа на ОДМВР - бЛ., водено за престъпление по чл.209, ал. 1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15