№ 318
гр. Русе, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следН. състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
Членове:Палма Тараланска
Галина Магардичиян
при участието на секретаря Ирена Иванова
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело
№ 20234500500529 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по постъпила въззивна жалба от К. В. С., ЕГН:
********** от с. Писанец, област Русе против решение № 1185/27.07.2023 г.,
по гр. д. № 6161/2022 г. по описа на Русенски районен съд, с което са
постановени мерки за закрила на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за
закрила срещу домашното насилие /ЗЗДН/ спрямо него, като е задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Н. Н. Д., ЕГН:
********** и Н. К. В., ЕГН: ********** и му е забранено да приближава на
по-малко от 50 метра Н. Н. Д., ЕГН: ********** и Н. К. В., ЕГН: **********,
местоработата на първата и учебното заведение на втората, жилището, в което
живеят, местата за социални контакти и отдих, за срок от осемнадесет месеца,
с изключение на времето, определено с влязъл в сила съдебен акт, което е
предвидено за лични контакти и отношеН. на бащата К. В. С. с детето Н. К. В.
1
и по повод същите. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати
глоба в полза на Държавата в размер на 200 лв, както и държавна такса и
разноските по делото. Развива оплакваН. за неправилност и
незаконосъобразност на решението като постановено при особено съществено
нарушаване на съдопроизводствените правила и моли въззивН. съд да го
отмени.
Ответната страна изразява становище за неоснователност на
жалбата.
ОкръжН.т съд, след като съобрази събраните по делото
доказателства и провери атакуваното решение с оглед наведените в жалбата
оплакваН., прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от страна, разполагаща с процесуална
легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Не е налице несъответствие между установените по делото
обстоятелства и тези, въз основа на които съдът е мотивирал своето решение.
С молбата си до първоинстанционН. съд Н. Н. Д. лично и като
законен представител на Н. К. В. е поискала по отношение на всяка от тях да
бъдат приложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН като бъде издадена
заповед за защита от домашно насилие, като е посочила подробно какви са
актовете на домашно насилие, осъществено спрямо нея до датата на подаване
на молбата.
Твърди, че извършител на домашно насилие е К. В. С., с когото е
съжителствала на съпружески начала в нейН. дом до 22.12.2020 г. Към
молбата е приложена и декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Със заповед за незабавна защита № 38 от 27.07.2023 г. съдът е
задължил ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на молителката и дъщеря им, като му е забранил да ги
приближава, жилището, в което живеят, както и местата за социални
контакти и отдих на нея и детето за срок от осемнадесет месеца, с изключение
на времето, определено с влязъл в сила съдебен акт, което е предвидено за
лични контакти и отношеН. на бащата К. В. С. с детето Н. К. В. и по повод
същите.
2
Не се спори между страните, че същите са бил в съвместно
съжителство, както и че имат малолетно дете Н. К. В., родена на 21.06.2012 г.
Настоящият съдебен състав намира, че в обжалваното решение
районН.т съд е обсъдил релевантните за спора факти и доказателства, както и
доводите на страните, и след обсъждането им е направил своите изводи за
основателността на заявените претенции като е приложил и правилно
нормите на закона. За да уважи отправената до РРС молба от Н. Н. Д. лично и
като законен представител на Н. К. В. с искане по отношение на всяка от тях
да бъдат приложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН като бъде издадена
заповед за защита от домашно насилие срещу К. В. С., с когото е
съжителствала на съпружески начала в нейН. дом до 22.12.2020 г., съдът
правилно и законосъобразно е изходил от правната доктрина. В решението на
РРС са обсъдени всички изложени твърдеН. за осъществени актове на
домашно насилие от страна на ответника К. В. С. по отношение на
молителката Н. Н. Д. и в присъствието на малолетното им дете, т.е., че по
смисъла на чл.2, ал.2 ЗЗДН то също е жертва на домашно насилие.
Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства в
тяхната съвкупност и взаимна връзка, първоинстанционН.т съд правилно и
законосъобразно по безспорен начин е установил, че ответникът К. В. С. е
осъществил актове на домашно насилие по отношение на Н. Н. Д. и на
малолетното им дете Н. К. В., изразяващи се в преследване, постоянни
телефонни обаждаН., отправяне на обиди и заплахи, изнасяне на неверни и
обидни твърдеН. в социалната мрежа, а назад във времето и във физическа
саморазправа. Настоящият съдебен състав намира за правилен и извода на
първоинстанционН.т съд за това, че може да се приеме, че С. е и косвен
извършител на множеството актове на домашно насилие, чрез насърчаваното
или допускано от него поведение на съжителстваща му към настоящия
момент партньорка С . Б, като ярък пример за това е как той е стоял встрани и
безучастно е наблюдавал как Б. удря молителката, а през следващите дни
публикува множество обидни и заплашителни коментари по отношение на
нея в социалната мрежа.
От материалите по делото става ясно, че отношеН.та между страните
са напрегнати и много конфронтирани, което явно води до невъзможност за
нормално общуване и спазване на добрия тон с оглед поддържане на връзката
3
на бащата К. С. с детето Н. В., за което макар да не се съдържат оплакваН.
във въззвната жалба, би се поставил въпроса за колизията, която би
възникнала между бъдещото съдебно решение, определящо режима на лични
отношеН. между бащата и детето и решение, с което се налага мярка за
защита, препятстваща срещите между тях. Несъмнено е, че за времето, през
което въззивН.т жалбоподател К. С. ще следва да търпи наложените му
мерки, осъществяването на лични контакти няма да бъде възможно.
Приоритет ще бъде даден на интересите на детето, за което и настоящият
въззивен състав приема, че е жертва на насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от
ЗЗДН, които интереси изискват детето да бъде отдалечено от този родител, с
цел своевременно съхраняване и опазване на неговото емоционално и
психично здраве. От гледна точка на родителя този период ще спомогне
преосмисляне на поведението и осъзнаване на отговорностите му като такъв,
поради което предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът счита, че определената от първоинстанционН. съд продължителност на
мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН - забрана на ответника да се доближава до
молителката и детето, жилището им, училището, местата за социални
контакти и отдих, от 18 месеца, е целесъобразна с оглед естеството и
интензитета на настъпилите и възможни вреди в резултат на този акт. На
основание чл. 5, ал.4 ЗЗДН на ответника е наложена глоба в минимален
размер от 200,00 лв, по отношение на която настоящият съдебен състав
намира, че е адекватна и законосъобразна.
Към решението на първоинстанционН.т съд са изложени
изключително подробни и обосновани мотиви, съобразени с изискваН.та на
чл.236, ал.2 ГПК, в които са посочени искаН.та и възражеН.та на страните
/идентични с тези предявени пред настоящата инстанция/, обсъдени са
събраните доказателства, въз основа на тях са изградени обосновани
фактически констатации, в резултат на което съдът е достигнал до правилни
правни изводи.
Поради изложеното и на основание чл.272 ГПК, въззивН.т съд, като
съобрази, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено, изцяло препраща към неговите мотиви.
С оглед изхода на спора върху жалбоподателя следва да се възложат
направените от ответника разноски за въззивното производство за заплатен
4
адвокатски хонорар, за което е представен договор за правна помощ и
съдействие и справка по чл. 80 ГПК.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1185/27.07.2023 г., постановено по
гр. д. № 6161/2022 г. по описа на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА К. В. С., ЕГН: ********** с адрес село Писанец, обл.
Русенска, ****** да заплати на Н. Н. Д. ЕГН********** с адрес село
Писанец, обл. Русенска, ***** сумата 800,00 лв разноски по делото
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5