РЕШЕНИЕ
№ 15187
гр. София, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:...............
при участието на секретаря ...........
като разгледа докладваното от ............... Гражданско дело № 20211110145019
по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 153 от ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищеца..........., със седалище и адрес на управление ........,
представлявано от .......... – изпълнителен директор, твърди в
исковата си молба, че ответниците М. Х. Т. в лично качество, както и
в качеството си на наследник на Р. В. Б., и В. М. Т. и М. М. Т., в качеството си
на наследници на Р. В. Б. с ЕГН **********, дължат посочените в исковата
молба суми, представляващи незаплатена консумирана топлинна енергия и
дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 30.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, на
осн. чл. 228 от ГПК, както и направените по делото разноски. В съдебно
заседание исковете се поддържат.
Ответниците М. Х. Т. с ЕГН **********, от ..........., В. М. Т. с ЕГН
**********, от ............. и М. М. Т. с ЕГН **********, от ............. действащи
чрез адв. М. П. от САК, в срока по чл. 131 от ГПК са подали отговор на
исковата молба, в който изцяло оспорват исковете като неоснователни и
недоказани и молят същите да бъдат отхвърлени с окончателния съдебен акт
по делото.
Третото лице-помагач ........., със седалище и адрес на управление
1
.........., не изразява становище по исковете, не се представлява по делото.
Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
По делото са представени одобрени общи условия, касаещи процесния имот –
а именно одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, които са в
сила от 13.02.2008г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, които са в
сила от 12.03.2014г. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно
чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
2
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния
топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра
на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за
наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали
клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е
обитавал имота.
По делото съществува спор между страните относно качеството на
ответницата на потребител на топлинна енергия за посочения период за
посочения топлоснабден имот. Изрично в подадените по реда на чл. 131 от
ГПК писмени отговори всички ответници оспорват качеството си на
потребители на топлинна енергия, поради което на първо място следва да се
разгледа този въпрос. Съгласно дейставащата нормативна рамка - чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, допълнена с тълкувателната практика на ВКС -
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело №
2/2017 г., ОСГК, за потребител на топлинна енергия следва да се счита всяко
лице, което притежава право на собственост, пълно или ограничено вещно
право на ползване върху недвижим имот или облигационен ползвател на
имот, който изрично е сключил договор с топлопреносното предприятие за
доставка на топлинна енергия. Видно от исковата молба, ищеца е посочил, че
адреса на топлоснабдения имот е ............ Видно от материалите по делото
обаче, не са налице доказателства ответниците да са собственици на
недвижим имот с този адрес, а е представено доказателство за собственост на
недвижим имот с адрес ................. Видно от материалите по делото,
изготвените по делото и приети като доказателство СТЕ и ССчЕ са
разполагали с документи именно за апартамента, посочен в исковата молба, а
именно ...........Съгласно принципа на диспозитивното начало, прогласен в чл.
6, ал. 2/ГПК „Предметът на делото и обемът на дължимата защита и
съдействие се определят от страните.“. Предметът на съдебното произнасяне
3
и участниците в процеса също се определят по волята на търсещото защита
лице - съдът се произнася само за това, което е поискано, и по отношение на
този, срещу когото е потърсена защита. Недопустимо е също така съдът да се
произнася въз основа на факти, на които страните не са се позовали.
Същевременно по време на цялото производство по делото ищеца твърди, че
е доставял топлинна енергия именно до този имот – находящият се във .......а
не във .........., за който е представен документ за собственост, и с който
очевидно нито един от ответниците няма нищо общо нито лично, нито като
наследник. Тук следва да се отбележи и, че клиентския номер не е определящ,
доколкото същия се дава от ищеца и се променя периодично. С оглед горното
съдът приема, че само на това основание искът е неоснователен и недоказан и
не следва да се обсъждат останалите възражения за недължимост на
процесната сума.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото съдът счита, че всеки от ответниците М. Х. Т.,
В. М. Т. и М. М. Т., има право на присъждане на направените по делото
разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на 600 лева, съгласно
представения по делото списък.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..........., със седалище и адрес на
управление ..........., представлявано от ............ – изпълнителен директор,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 153 от ЗЕ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД против М. Х. Т. с ЕГН **********, от ........., за сумата в
размер на 1 865, 26 лева /хиляда осемстотин шестдесет и пет лева и
двадесет и шест стотинки/, ведно със законна лихва за периода от
30.07.2021 г. до изплащане на вземането, представляваща главница – 4/6
части от стойността на незаплатената топлинна енергия, общо в размер на
2 797, 90 лева за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., за сумата в размер на
424, 40 лева /четиристотин двадесет и четири лева и четиридесет
стотинки/, представляваща 4/6 части от общия размер на мораторна лихва
4
върху сумата за топлинна енергия – 636, 60 лева, за периода от 15.09.2018 г.
до 28.06.2021 г., за сумата в размер на 19, 28 лева /деветнадесет лева и
двадесет и осем стотинки/, ведно със законна лихва за периода от
30.07.2021 г. до изплащане на вземането, представляваща главница – 4/6
части от стойността на услугата дялово разпределение, общо в размер на 28,
93 лева за периода от м.06.2018 г. до м.04.2019 г., и за сумата в размер на 4,
61 лева /четири лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща 4/6
части от общия размер на мораторна лихва върху сумата за дялово
разпределение – 6, 91 лева, за периода от 31.07.2018 г. до 28.06.2021 г., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ............, със седалище и адрес
на управление ........ представлявано от ............. – изпълнителен директор,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 153 от ЗЕ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД против В. М. Т. с ЕГН **********, от гр. ..........., за сумата в
размер на 578, 39 лева /петстотин седемдесет и осем лева и тридесет и
девет стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 30.07.2021 г. до
изплащане на вземането, представляваща главница – 1/6 част от стойността на
незаплатената топлинна енергия, общо в размер на 2 797, 90 лева за периода
от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., за сумата в размер на 106, 10 лева /сто и шест
лева и десет стотинки/, представляваща 1/6 част от общия размер на
мораторна лихва върху сумата за топлинна енергия – 636, 60 лева, за периода
от 15.09.2018 г. до 28.06.2021 г., за сумата в размер на 4, 82 лева /четири
лева и осемдесет и две стотинки/, ведно със законна лихва за периода от
30.07.2021 г. до изплащане на вземането, представляваща главница – 1/6 част
от стойността на услугата дялово разпределение, общо в размер на 28, 93 лева
за периода от м.06.2018 г. до м.04.2019 г., и за сумата в размер на 1, 15 лева
/един лев и петнадесет стотинки/, представляваща 1/6 част от общия размер
на мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение – 6, 91 лева, за
периода от 31.07.2018 г. до 28.06.2021 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от .........., със седалище и адрес на
управление ........., представлявано от ............ – изпълнителен директор,
5
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 153 от ЗЕ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД против М. М. Т. с ЕГН **********, от ........, за сумата в
размер на 578, 39 лева /петстотин седемдесет и осем лева и тридесет и
девет стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 30.07.2021 г. до
изплащане на вземането, представляваща главница – 1/6 част от стойността на
незаплатената топлинна енергия, общо в размер на 2 797, 90 лева за периода
от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., за сумата в размер на 106, 10 лева /сто и шест
лева и десет стотинки/, представляваща 1/6 част от общия размер на
мораторна лихва върху сумата за топлинна енергия – 636, 60 лева, за периода
от 15.09.2018 г. до 28.06.2021 г., за сумата в размер на 4, 82 лева /четири
лева и осемдесет и две стотинки/, ведно със законна лихва за периода от
30.07.2021 г. до изплащане на вземането, представляваща главница – 1/6 част
от стойността на услугата дялово разпределение, общо в размер на 28, 93 лева
за периода от м.06.2018 г. до м.04.2019 г., и за сумата в размер на 1, 15 лева
/един лев и петнадесет стотинки/, представляваща 1/6 част от общия размер
на мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение – 6, 91 лева, за
периода от 31.07.2018 г. до 28.06.2021 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ............., със седалище и адрес на управление
........ представлявано от..........– изпълнителен директор, да заплати на М.
Х. Т. с ЕГН **********, от..........., на основание чл. 78, ал. 3от ГПК сумата в
размер на 600 /шестстотин/ лева, представляваща напарвените по делото
разноски – адвокатско възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА ........., със седалище и адрес на управление .............,
представлявано от ..........– изпълнителен директор, да заплати на В. М. Т. с
ЕГН **********, от ............., на основание чл. 78, ал. 3от ГПК сумата в
размер на 600 /шестстотин/ лева, представляваща напарвените по делото
разноски – адвокатско възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА ........., със седалище и адрес на управление .,
представлявано от .......... – изпълнителен директор, да заплати на М. М. Т.
с ЕГН **********, от ..............на основание чл. 78, ал. 3от ГПК сумата в
6
размер на 600 /шестстотин/ лева, представляваща напарвените по делото
разноски – адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца - ......., със седалище и адрес на управление ...........
Банкова сметка на ищеца:
..........
BIC: ........
................
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7