Р Е Ш Е Н
И Е
София, 17.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ
състав, в открито заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 9742/17
г., за да се произнесе взе пред вид:
Предявени са искове от А.Е.А.,
ЕГН **********, чрез адв. Ж.Т., със съдебен адрес:***,
офис 6 против З. „А.“ АД, ЕИК ******, с адрес: *** с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата 202 030 лв., представляваща
обезщетение за претърпени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя,
от която 200 000
лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 2 030 лв. – за претърпени имуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано завеждане на
делото до окончателното изплащане и сторените разноски по делото, в
това число и адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 15.02.2017 г. около 07,25
часа, в Република Унгария, извън населената част на гр. Чанадпалота, в посока
Република България на автомагистрала М43 в дясното платно за движение при
55+800 км. Настъпва ПТП, при което водачът Г.С.докато управлява микробус
„Фолксваген Каравел“ с рег. № ****и поради несъобразени скорост и дистанция с
пътната и метеорологична обстановка се блъска в задната част на спрялата
последна в опашката композиция, състояща се от седлови влекач с рег.№ **** и прикачено полуремарке с
рег.№ ***** , управлявана от румънския гражданин Б.К.. В пряка
причинно-следствена връзка с ПТП ищецът, като пътник с микробуса претърпява
телесни увреждания, а именно: счупване на ребра, счупване на тибията,
нараняване на главата, гръдния кош, таза, бедрата и левия хълбок и др.
Във връзка с ПТП е образувано ДП по описа на Окръжно
полицейско управление – гр. Чонград.
За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищецът твърди да
е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество
по з.п. № BG/22/116001266090, с начална дата на покритие от
04.04.2016 г.
Във връзка със станалото
ПТП ищецът заявява, че е предявил застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ пред ответното дружество
Моли да бъдат допуснати и приложени към делото писмените
доказателства, подробно описани в исковата молба.
Ангажира устни доказателства и искания за допускане на
експертизи.
В хода по същество поддържа предявения иск.
Претендира разноски по списък.
Ответникът З. „А.“ АД оспорва предявените
искове изцяло по основание и размер. Претендира разноски, в това число и
адвокатско възнаграждение.
Оспорва приложението на българското материално право в
настоящото производство, като твърди, че съгласно чл. 4, пар. 1 от Регламент /ЕО/ № 864 на ЕП и на Съвета от
11.07.2007 г. приложимото право към извъндоговорни задължения е правото на
Република Унгария.
Оспорва всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане.
Оспорва изцяло отговорността и вината на застрахования
при ответното дружество водач Г.С.за настъпване на процесното ПТП.
Прави възражение за ограничаване на отговорността на
водача спрямо увредените лица, поради независимо съпричиняване от страна на
няколко извършители.
При условията на евентуалност прави възражение за
съпричиняване от страна на ищеца, тъй като е пътувал без поставен
обезопасителен колан и поради факта, че в автомобил фабрично произведен за 7
места, са се возили 9 пътника.
Оспорва механизма на ПТП и твърдените увреждания на
ищеца. Оспорва факта, че ищецът търпи неимуществени вреди
Оспорва наличието на застрахователно правоотношение с
платени по него застрахователни вноски.
Оспорва също твърдението, че водача на процесното МПС,
причинил катастрофата, е допуснал нарушение на ЗДвП, като в тази връзка оспорва
механизма на станалото ПТП.
Оспорва и, че ищецът е претърпяла вредите, описани в
исковата молба.
Отделно от това, оспорва размера на предявената
претенция, като заявява, че тя е много завишена и не отговаря на критерия за
справедливост според чл. 52 ЗЗД.
Оспорва иска за имуществени вреди, при твърдения, че
сторените разходи не са били необходими и не са във връзка с твърдените травми.
Оспорва иска за лихва, както и претенциите на ищеца за
присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение.
Ангажира експертизи и свидетелски показания.
Претендира присъждане на разноски по списък.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр.
чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 200 000
лв. и имуществени такива в размер 2 030 лв., ведно със законните последици – лихва
от завеждане на делото и сторените разноски.
От събраните в хода на настоящото производство
доказателства се установява, че на 15.02.2017 г. около 07,25 ч. в Унгария, на автомагистрала М43 в дясното платно, в посока от Мако към
Румъния, на около 1 км. от пункт Чанадпалота е станала верижна катастрофа, като, след
спирането на товарна композиция / седлови
влекач марка „Скания”с рег. № **** и прикачено към него
полуремарке с рег. № ****/ управляван от румънският
гражданин Д.М., в първата лента, са се блъснали няколко МПС-та: микробус „Мерцедес” с рег. № *****и водач Д.П.,
микробус „Мерцедес” рег. № *****управляван от румънският
гражданин М.К.– К.и микробус марка „Фолксваген” рег. № *****с
водач българският гражданин Е.Ф.М., седлови влекач с рег. № **** и прикачено полуремарке рег № *****/ управляван
от Б.К. и автобус „Скания” рег. № *****, с водач
румънският гражданин ******.
Вследствие
катастрофата има загинали и пострадали лица, пострадал е и ищецът А.А., който се е возил като
пътник микробуса „Фолксваген” рег. № ******По делото са приложени
документи по образуваното за катастрофата ДП на Окръжно полицейско управление,
Окръг Чонрад № 06000/47-69/2017 г., изискани в хода на производството по реда
на Регламент 1206/2001 на Съвета от 28.05.2001 г. Документите не бяха оспорени
от страните и експертът, изготвил автотехническата експертиза се позова на тях.
В хода на делото между
страните бе прието за безспорно обстоятелството, че към
момента на ПТП – 15.02.2017 г., е
налице валидно застрахователно правоотношение по по з.п. № BG/22/116001266090, с
начална дата на покритие от 04.04.2016 г. по отношение микробуса „Фолксваген” рег. № ******, чиито водач е съпричинил
катастрофата.
Спорът между страните се свежда
до налаичието на всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане - механизма на
станалото ПТП, наличието на всички описани в исковата молба телесни повреди у пострадалата наследодателка на ищеца и
причинно – следствената връзка между ПТП и тях, наличието на съпричиняване от
страна на водача, в чиито автомобил е пътувала ищцата,
както и до размера
на исканото обезщетение, който ответникът счита за прекомерно завишен с оглед
трайната съдебна практика и социално-икономическите условия на живот.
По искане на страните и за доказване на техните твърднеия
и възражения са изслушани и приети заключения на САТЕ и СМЕ и СПЕ, които съдът кредитира като безпротиворечиви
и съответстващи с оригиналния доказателствен материал.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно - автотехнически експертизи, от която се установява, следният
механизъм на станалото ПТП:
На 15.02.2017 г. около 07,25
ч. товарна композиция / седлови влекач марка „Скания”с рег. № **** и прикачено към него полуремарке с рег. № ****/ управляван от румънският гражданин Д.М. се движи по
автомагистрала М43 в дясното платно в посока от Мако към Румъния. Поради
затруднената пропускливост на автомагистралата при граничния пункт Чанадпалота
е имало колони от спрели превозни средства и Мунтеан е движил композицията в
аварийната лента около 1 км., след което е преминал в първата лента и е спрял в
нея. След спирането си, в композицията
отзад се е блъснал пристигащия
микробус „Мерцедес” с рег. № *****и водач Д.П.. След това пристига друг
микробус „Мерцедес” рег. № *****управляван от румънският гражданин М.К.– К., който успява
да спре превозното средство без сблъсък, прибирайки се в лявата лента до
вътрешната мантинела. След кратък промеждутък от време пристига трети микробус
марка „Фолксваген” рег. № *****с
водач българският гражданин Е.Ф.М., който се
блъска с лявата си страна в дясната страна на микробус „Мерцедес” рег. № ******, след което се удря в задната част на намиращата се пред
него товарна композиция „Скания”с рег. № **** и
прикачено към него полуремарке с рег. № ****. Почти
едновременно с микробуса рег. № *****е
пристигнал и микробус марка Фолксваген” модел „Каравел” с рег.
№ ****и водач турският гражданин Е.Е.,
който е завил автомобила надясно и се блъснал в задната част на спрелия
последен в опашката от превозни средства състав / седлови влекач с рег. № **** и
прикачено полуремарке рег № *****/ управляван от Б.К..
След това пристига автобус „Скания” рег. № *****, с водач
румънският гражданин ******, който се блъска във увредения микробус ******,
като го избутва върху увредения микробус
„Мерцедес” с рег. № ******. Вследствие на този удар микробуса , се блъска в
задната част на намиращата се пред него композиция „Скания”с рег. № **** и прикачено към него полуремарке с рег. № ****. След това автобусът се блъска в лявата страна на
спрелия в аварийната лента влекач № **** с полуремарке *****.
Вследствие
на произшествието загиват П.М.Д., водач на микробус с рег. № ******, И.Ф.пътничка
в микробус ******, водачът на микробус ****и пътникът в този микробус К.А.. Пострадал е и пътникът А.Е.А. возещ се
също в микробуса с рег. № ****– настоящият ищец.
Част от
така описания сложен механизъм на произшествието, основно отнасяща се за
нараняванията на А., представлява самостоятелното блъскане на микробуса
„Фолксваген” рег. № ****с водач Е.Е.,
който е завил автомобила надясно и се блъснал в задната част на спрелия
последен в опашката от превозни средства товарен състав / седлови влекач с рег.
№ **** и
прикачено полуремарке рег № *****/.
Причината
за удара на микробуса „Фолксваген” рег. № ****с водач Е.Е. в
задната част на товарния състав седлови влекач с рег. № **** и
прикачено полуремарке рег № ***** е свързано
със субективни действия от водача на микробуса и избраната от него скорост на
движение, непозволяваща му да спре в рамките на видимото пред микробуса
пространство.
По – нататък вещото
лице подробно е разгледало действията на всички водачи участвали в масовата
катастрофа и възможностите за предотвратяване на произшествието и установява
следното:
Всички водачи, допуснали удар в
спрелите пред тях автомобили,
са се движили със скорост,
при
която не са можели да спрат в зоната на видимост или са реагирали късно на
възникналата опасност пред тях.
В
конкретния случай в съществената част от така сложното произшествие, възникнало
между всички превозни средства, е
необходимо да се разгледа обособената част от конфликтната ситуация, свързана с
удара на микробуса „Фолксваген” рег. № ****с водач Е.Е. в задната част на товарния състав
седлови влекач с рег. № **** и
прикачено полуремарке рег № *****, при което са настъпили нараняванията на пострадалия ищец
и възможностите за предотвратяване на произшествието от негова страна.
Ако се
приеме, че в разглеждания случай основната причина за настъпване на
произшествието е движение със скорост, непозволяваща да се спре в рамките на видимостта на водача на
микробуса пред него, пред вид
конкретните пътни условия и обстановка, то анализът от техническа гледна точка
показва следното:
Няма данни каква е била
видимостта пред превозните средства, т.е. разстоянието на видимост. Даниите по
делото са, че в района на произшествието е имало гъста мъгла. Този термин е
разтеглив и не може да определи точното разстояние на видимост пред автомобила.
Може само да се каже, че в този случай видимостта е по ниска от разстоянието на
което освтяват фаровете на превозното средство (къси светлини) пред автомобила - 60 метра. Ако се допусне, че
видимоста в района е била намалена на половината разстояние - около 30 метра, то, за да може да спре на
около 30 метра, водачът на микробуса Е.Е.
е следвало да управлява микробуса със скорост около и по ниска от 40 км/ч., при което би могъл да спре
без да се удари в спрялото пред него превозно средство.
Вещото лице
заявява също, че микробусът марка „Фолксваген” модел „Каравел” рег. № ****е с
рама № WV2ZZZ70ZYH068635. Дизелов двигател,
мощност 75 кв. Година на производство – 1999 г. и има дата на начална регистрация 04.10.1999 г.
Оборудван е с предпазни колани на всички седалки. Фабрично е произведен с девет
места включително и шофьорското място.
Във връзка с твърденията на
ищеца и оспорванията на ответника по делото беше назначена, изслушана и приета
и съдебно - медицинска експертиза.
В
заключението си вещото лице заяви, че вм резултат на претърпяното на
15.02.2017г.
ПТП ищецът А.Е.А. е получил следните травматични увреждания:
-
Счупване
на ІІІ и ІV ребра в ляво;
-
Счупване
на лявата тибия (голямопищялната кост на лявата подбедрица) с
раздробяване на латералния (външния) кондил.
-
Контузия
на гърдите и корема;
-
Кръвонасядане
(хематом) в челната област на главата отляво.
Счупването на ІІІ-то
и ІV-то ребра, без наличието на други увреди в областта на гръдния кош (пневмо-
или хеморакс, както и контузия на белия дроб) в ляво са реализирали
медико-биологичния признак разстройство
на здравето неопасно за живота.
Счупването на
външния кондил на лявата голямопищялна кост е реализирало медико-биологичния
признак трайно затруднение в движенията
на левия крак за повече от 30 дни.
Хематомът (кръвонасядането) в
областта на челото вляво и контузията на гърдите и корема, поотделно и заедно
са реализирали медико-биологичния признак разстройство
на здравето неопасно за живота.
По отношение
счупването на външния кондил на лявата голямопищялна кост първоначално е
извършено шиниране и плантарно гипсиране на левия долен крайник. Предложено
е и оперативно лечение (отбелязано е, че счупването на крака не е налагало
незабавна операция, за която пациента не е дал съгласие и пожелал да се прибере
в къщи), което ищецът е предприел след завръщането си в България. На 23.02.2017 г. Ищецът е опериран, при което е извършено открито наместване на
счупването с вътрешна фиксация. Поставена е гипсова
имобилизация. Проведено е антибиотично лечение, както и антикоагулантна
терапия с Фраксипарин. След зарастване на счупването – на 20.04.2018 г.
е опериран , при което са отстранени от костта
имплантираните остеосинтезни материали.
Останалите
травматични увреждания са третирани със симптоматични средства.
Според експерта, за
период от около 1 година ищецът е търпял болки и страдания с оглед и
усложненията, които са се появили в хода на лечението, като за първите два
месеца те са били с интензивен характер. В момента при А.Е.А.
има умерено изразен субфасциален оток на левия крак, по-изразен в областта на
подбедрицата. Кожата на подбедрицата е червеникаво-ливидна като в
дисталната трета има
крусти, рагади и лимфорея. По предната повърхност на пателата
и горна трета на лявата подбедрица се вижда оперативен белег с дължина 15см,
хиперпигментиран, като в долната трета е отворен по протежение на 1 см. Липсват клинични данни за течност в колянната става. Леко изразена странична нестабилност. Движения
в колянната става – екстензия (разгъване) са в пълен обем; флексия (сгъване) ограничена до 90 градуса.
Походката е накуцваща
в ляво.
В ежедневието
описаните увреждания и усложнения изискват периодични превръзки, ненатоварване
на левия крак, носенето на ластични чорапи.
В резултат на претърпяното
счупване на външния кондил на лявата голямопищялна кост и наложилото се оперативно
лечение и имобилизация, въпреки провеждането на антикоагулантна профилактика,
се е развила дълбока венозна тромбоза – запушване на магистралните вени на
левия долен крайник. Това е наложило и болнично лечение, но, въпреки това, се е развил т.н. постфлебитен синдром
изразяващ се с оток, промяна в цвета на кожата на крака (подбедрицата),
лимфорея (изтичане на лимфна течност през кожата поради увеличеното венозно
налягане) от долната част на подбедрицата. Оформила се
е и атонична рана в областта на оперативния белег – в долния край, което е
наложило и хирургично третиране, но и към момента има дефект по протежение на 1
см. в долната част на оперативния белег.
По – нататък в заключението
си вещото лице заявява, че прогнозата
по отношение състоянието на лявата подбедрица на ищеца е неблагоприятна, тъй като в резултат на
наличния постфлебитен синдром отока ще перзистира, периодично ще се проявява и
лимфореята като това ще доведе до трофични промени на кожата на подбедрицата с
периодично появяващи се трофични рани и вторични инфекции.
Извършена е и проверка на
сторените разходи за лечение от ищеца и в експертизата е посочено, че разходите по фактура
17503/21.02.2017г. са във връзка с оперативното
лечение на А.Е.А. по повод счупването в областта на лявата подбедрица. Металните импланти не се заплащат от НЗОК и се поемат от пациентите
т.е. тези разходи са били необходими за лечението на ищеца. Разходите
описани във фактура 40090591/25.04.2017 г. са за избор на
лекар за лечение на съдова недостатъчност в „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда”
ЕАД.
Те са направени във връзка с възникналото усложнение при
лечението на счупването на лявата подбедрица – дълбоката венозна тромбоза и са
били необходими за лечението на ищеца в това лечебно завезение.
Вещото лице е разгледало и
въпроса дали ищецът по време на катастрофата е бил с поставен обезопасителен
колан и е дало следното заключение: Пред вид
механизма на ПТП и скоростта на движение на микробус марка „Фолксваген” модел
„Каравел” с рег. № ******, липсата на тежка черепно-мозъчна,
гръдна и коремна травми, А.А. е бил с поставен обезопасителен колан.
При удар на автомобила в бетонна стена при скорост 40 км/ч шофьорът и
спътникът му без колани се изстрелват напред със сила, която е 12 пъти по-голяма
от собственото им тегло, равна на свободно падане на тялото от… петия етаж на
жилищен блок. При челно сблъскване с 80 км/ч водач или пътник с тегло 80 кг
придобиват кинетична енергия 196 килограма на квадратен сантиметър площ. Ако при скорост 40 км/ч автомобилът се удари в неподвижна здрава
преграда, на практика той спира само на разстояние, равно на смачкването на
купето - около 50 см. Водачът и пътниците в този
момент биват отхвърляни от инерцията напред със сила, 12 пъти по-голяма от
собственото им маса. Тя не може да бъде неутрализирана
с подпиране на ръцете върху волана или арматурното табло.
При такъв удар, ако е без поставен предпазен колан, пътникът до водача бива
изхвърлен с голяма сила към предното стъкло и рамката над него,където си
разбива черепа - такива травми получават онези, които не са били с поставени предпазни колани по
време на катастрофата и другите - които са ги ползвали. От неизползващите коланите 86 % са
получили различна степен сътресение на мозъка /срещу 21 % от ползващите ги / . Само 7,8 % от използвалите коланите са получили
наранявания на главата, гръдния кош и гръбначния стълб, като останалите травми
са леки , а при водачите, които не са използвали колани 47 % са получили
множество счупвания на ребра, 32 % - наранявания на гръбначния стълб и шийните
прешлени , над 50 % - множество порезни рани и удари по главата. При пътниците
без колани , освен комоцио, 53 % от травмите са
счупвания на костите на носа, на челюстта, скалпиране на темето , порезни рани
по лицето и др.
|
|
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени
вреди съдът допусна до разпит като свидетел
неговата майка А.М..
В показанията си тя
заяви, че катастрофата е станала на 15.02.2017 г., синът й е отивал за два
месеца да работи в Холандия. Произшествието е станало в Унгария, оттам на
следващия ден е бил докаран на носилка. Бил е в много тежко състояние, бълнувал
е от болки. На следващия ден са го закарали в Болницата в Търговище и там е бил
опериран. Престоял е в тази болница една седмица, а майка му му е била
придружител. Свидетелката отново повтори, че състоянието му е било много тежко,
три месеца, след изписването си, е бил на легло и за него се е грижела
свидетелката. Кракът му е бил целият подут, след три месеца се е наложило
отново да влезе в болница – този път във Велико Търново, после в Търговище.
След изписването си от тази болница е бил приет в Болница Токуда, където е
престоял една седмица. Свидетелката е разговаряла всеки ден с него по телефона
и той й е споделял, че много го боли кракът. След връщането си е престоял вкъщи
един месец, а после е бил изпратен за две седмици в Панчарево на рехабилитация.
Бил е на количка, с придружител майка му. Полека – лека след рехабилитацията е
започнал да стъпва на крака, но раната му все още не се е затворила и от нея
тече течност. Понастоящем тя също е отворена, изписали са му лекарства, които
трябва да прилага. Свидетелката заяви, че синът й куца и все още не работи, а и
раната на коляното още не се е затворила. Болките още продължават, а, отделно от
това, трябва след година – две да му се смени ставата. Според показанията на
свидетелката, ищецът е приказвал несвързани неща, наложило се е да посещава
психиатър.
По
искане на ищеца бе изслушана и приета съдебно
– психологична експертиза, която даде заключение, че към периода на
психологическото изследване А.А. е възприел много по – пасивен модел на
поведение от обичайното такова за четиридесетгодишен мъж, като самият той
обяснява това си поведение с получените вследствие катастрофата увреждания. Той
възприема себе си като сериозно увреден човек вследствие това ПТП и има
очаквания, че за него трябва да се погрижат околните, а той не може да се грижи
за тях, както би следвало.
Според
вещото лице данни за провеждано психиатрично лечение или психологическа работа
с ищеца липсват. Експертът прави извода, че от психологична гледна точка при
ищеца няма да са налице сериозни промени в бъдеще.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове по чл.432, ал. 1
от КЗ и чл. 86 от ЗЗД са за изплащане на
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие
настъпилото на 15.02.2017 г. ПТП пряко от застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобила, чиито водач е причинил катастрофата.
Според посочената разпоредба, увреденият, спрямо когото застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя.
Съдът дължи
произнасяне по направеното от ответника възражение относно приложението на
българското материално право. Съдът намира, че относно правоотношенията, предмет на
настоящия случай следва да намерят приложение нормите на Регламент Рим ІІ –
Регламент 593/2008 г. на ЕП и на Съвета от 17.06.2008 г., и приложимото право е
правото по постоянно местопребиваване на ищеца, което, в настоящия случай е
българското право, поради което възражението на ответника за неприложимост на
националното ни право е неоснователно и спорът следва да бъде разгледан в
съответствие с българските правни норми.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а, според ал. 2 на
същия текст, при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи, при условията на кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищцата.
В настоящия случай по безспорен начин се установява
наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Приетата и неоспорена САТЕ
посочва причините за настъпването на катастрофата и те се коренят в поведението
на водача на микробус „Фолксваген” рег. № ****Е.Е., в който ищецът е пътувал
като пътник.
Доказано бе че, в резултат на
ПТП-то на ищеца са причинени сериозни увреждания, които не са отшумяли и до
днес и прогнозата за част от тях е неблагоприятна.
Съдът намира,
че конкретният размер на обезщетението следва да се съобрази с разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД и да се определи от съда по справедливост, като се вземат пред вид
всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на
ищеца, а съдебната практика приема като критерий за определяне на справедливо
обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични случай,
съобразени с конкретния.
С оглед изложеното,
настоящият съдебен състав, като съобрази всички
обстоятелства по делото – причинените на
ищеца сериозни увреждания, неговата възраст 41 години, неблагоприятната
прогноза по отношение на окончателното лечение на травмата, свързана с крака му,
приема, че исковете са
доказани по основание, а техният размер следва да бъде определен съгласно
разпоредбата на чл.52 ЗЗД – по справедливост от съда. След прилагане принципа за
справедливост, съдът намира,
че обезщетение в размер от 100 000
лв. би
било адекватна обезвреда на претърпените и доказани в производството неимуществени вреди и за тази сума искът в тази
част следва да бъде уважен, като за разликата до претендираните 2000 000 лв.,
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По отношение претенцията за имуществени вреди, представляващи разходи за погребение на сина на
ищцата, съдът намира същата за доказана по основание и размер и счита, че
следва да бъде уважена изцяло така, както е предявена – за сумата 2 030 лв.
Върху посочените суми следва да бъде присъдена законната
лихва, считано от предявяване на иска, до окончателното изплащане.
Съобразно уважената част от иска на адвоката – повереник на
ищцата адв. Ж.Т., със съдебен адрес:***, офис 6, следва да
бъдат присъдени разноски в размер 3 591 лв. на основание чл. 38 ЗА.
Разноски на втори пълномощник на ищцовата страна не
следва да се присъждат, а на ищеца не следва да се присъждат други разноски,
пред вид факта, че те са направени от трето лице.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски за
процесуално представителство, съобразно отхвърлената част от иска в размер 3 830 лв..
Съобразно уважената част от иска ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СГС д.т. в размер 4 081,20 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.
„А.“ АД, ЕИК ******, с адрес: *** да заплати на А.Е.А., ЕГН **********,
чрез адв. Ж.Т., със съдебен адрес:***, офис 6, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, сумата 102 030 лв., представляваща
обезщетение за претърпени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя,
от която 200 000
лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 2 030 лв. – за претърпени имуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано завеждане на
делото до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди в частта за разликата до 200 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА З.
„А.“ АД да заплати на адв.
Ж.Т., със съдебен адрес:***, офис 6, адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 за в
размер 3 591 лв.
ОСЪЖДА А.Е.А., да заплати на З. „А.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски, съобразно уважената част от иска в размер 3 830
лв.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД да заплати по сметка на СГС д.т., съобразно уважената
част от иска, в
размер 4 081,20 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: