№ 587
гр. Варна, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223100500133 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 41615/03.11.2021 г., последвана от
Допълнение към въззивна жалба с вх. № 46519/24.11.2021 г., подадени от Н. П. Х., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. *** чрез адв. В.Д.-Т. – ВАК, срещу Решение № 1290 от
11.10.2021 г., постановено по гр. д. № 11032/2020 г. по описа на РС - Варна, X състав, с
което е прието за установено в отношенията между страните, че Н. П. Х. дължи на
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс - Е, сумата от 3400,15 лева –
главница, представляваща цена за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактура №
********** от 06.02.2020 г., за обект на потребление с абонатен № ********** и клиентски
№ **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по реда на
чл. 410 ГПК в съда – 09.07.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 97,28 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
17.02.2020 г. до 26.06.2020 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 7705/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, Х състав.
Жалбоподателката счита постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно,
като настоява за неговата отмяна. Навежда, че съдът неправилно е възприел фактическата
обстановка, пренебрегвайки обстоятелството, че клиентският номер, отразен в констативния
протокол от процесната проверка, не съответства с клиентския номер от протокола за
монтажа на електромера през 2017 г. Поддържа, че процесната проверка, според събраните
гласни доказателствени средства, не е извършена нито в присъствието на обитателите на
проверяваните апартаменти, нито в това на свидетелка, подписала протокола. Сочи, че от
показанията на служителката на ищцовото дружество не може да се направи категоричен
извод, че установеният неправомерен проводник е захранвал именно апартамента на
ответницата. Оспорва заключението на СТЕ като изготвено по данни единствено от
1
констативния протокол. Сочи, че с подаденото възражение по чл. 414 ГПК ответницата е
оспорила потреблението на начисленото количество ел. енергия на обекта й, тъй като в
процесния период апартаментът е бил необитаем. Изразява становище, че нормите на
ПИКЕЕ, с които съдът обосновава решението си, противоречат на закона и константната
съдебна практика.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна „Електроразпределение Север“ АД, чрез
адв. Х.И., е депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата. Счита атакуваното
решение за правилно, законосъобразно и обосновано. Излага, че са изпълнени всички
предпоставки и е спазена нормативно установената корекционна процедура: налице е
договорно отношение между страните, изпълнение от страна на ищеца на задълженията му
по договорите, надлежно извършена проверка на СТИ на ответника и документирането й,
законосъобразно изчисляване на количеството потребена ел. енергия, остойностяването и
фактурирането и. Сочи, че наличието на доставено и потребено количество ел. енергия в
́
процесния обект, което не е преминало през измервателната система на електромера за
периода от 06.11.2019 г. до 03.02.2020 г., е установено и със заключението на вещото лице
по назначената СТЕ. Поддържа, че процесното вземане се дължи от въззивната страна на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. Настоява за потвърждаване на
обжалвания съдебен акт и присъждане на разноски за две инстанции.
В съдебно заседание въззивницата Н. П. Х., редовно призована, не се явява, не се
представлява. С молба вх. № 8079/04.04.2022 г. процесуалният й представител поддържа
въззивната жалба, оспорва отговора на същата. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна „Електроразпределение Север“ АД, редовно
призована, се представлява от адв. Х.И.. Поддържа отговора на въззивната жалба.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен по реда на чл. 422 от
ГПК от „Електроразпределение Север“ АД – гр. Варна, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Е“,
срещу Н. П. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. *** иск за приемане на установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от
3400,15 лева - главница, представляваща цена за консумирана и незаплатена ел. енергия по
фактура № ********** от 06.02.2020 г., за период на потребление от 06.11.2019 г. до
03.02.2020 г., за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Доброволци“ № 13, ап. 3,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в
съда – 09.07.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 97,28
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 17.02.2020 г. до
26.06.2020 г., за които суми е издадена Заповед № 3406/13.07.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 7705/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, Х състав.
В исковата молба вх. № 56963/04.09.2020 г. се излага, че страните са обвързани от
облигационно правоотношение по силата на договор за пренос и достъп до ел. енергия през
мрежите на ищеца. На 03.02.2020 г., в изпълнение на чл. 45 ПИКЕЕ, била извършена
техническа проверка на измервателната система в обекта на абоната, при която било
установено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа,
осъществено чрез многожилен проводник със сечение 50 кв. мм, ползващ се за фаза. Сочи
се, че присъединяването е било извършено към трета фаза на захранващия ГРТ кабел САВТ
3х185 кв. мм + 95 мм и оттам подземно влизало в имота, където захранвало ел.
инсталацията. По този начин консумираната ел. енергия не преминавала през СТИ, не се
измервала от същото и съответно не се заплащала от абоната. Измерен бил моментен товар
от 18,3 А. В случая неправомерното въздействие не влияело на изправността на самото
СТИ, като след установяването му служителите на дружеството възстановили схемата на
свързване. За извършената проверка, в съответствие с разпоредбите на чл. 49 ПИКЕЕ, бил
съставен констативен протокол. Поради невъзможността неотчетената част от потребената
електроенергия да бъде измерена точно, е приложена корекционна процедура за фикционно
2
изчисление за доставеното количество енергия за предходните на датата на проверката 90
дни в съответствие с чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ.
Настоява се за уважаване на иска; претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор, в който ответницата Н. П. Х.
оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва, че между страните съществува
валидна облигационна връзка за пренос и достъп до електрическа енергия. Оспорва
издадения констативен протокол, като твърди, че същият не отразява действителната
фактическа обстановка. Счита, че КП, издадената справка за корекция № 57071-8294 и
фактура № **********/06.02.2020 г. не касаят имота на ответницата, тъй като са за кл. №
**********, а в протокола за монтаж на процесния електромер от дата 17.01.2017 г. е
посочен кл. № **********. Заявява, че ответницата и семейството й не са обитавали имота в
процесния период, тъй като пребивават трайно в Германия.
Настоява за отхвърляне на иска; претендира разноски.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
С Разпореждане № 23934/13.07.2020 г. по ч. гр. д. № 7705/2020 г. по описа на РС –
Варна, X състав, съдът е разпоредил да се издаде Заповед за изпълнение № 3406/13.07.2020
г., с която е разпоредил длъжникът Н. П. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. *** да
заплати на кредитора „Електроразпределение Север“ АД – гр. Варна, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна
Таурс – Е“, сумата от 3400,15 лева, представляваща главница за незаплатена електрическа
енергия за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, по фактура № ФМ
**********/06.02.2020 г., както и сумата от 97,28 лева, представляваща дължима мораторна
лихва за периода от 17.02.2020 г. до 26.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозирането на заявлението в съда - 09.07.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 69,95 лева – заплатена
държавна такса за заповедното производство, и сумата от 50,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу издадената заповед, в рамките на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, от длъжника е
депозирано възражение с вх. № 50527/28.07.2020 г.
В едномесечния срок е депозиран искът по чл. 422 от ищцовото дружество.
Видно от Протокол № 1196709, на 17.01.2017 г., от служители на „Енерго-Про
мрежи“ АД (име на „Електроразпределение Север“ АД до 29.01.2018 г.), на обект на клиент
И.В.К., кл. № **********, аб. № **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Доброволци“ № 13, е
монтиран електромер с фабричен № 1125 0716 1235 8382.
Договор за достъп и пренос на електрическа енергия № 4390168 за обект с адрес: гр.
Варна, ул. „Доброволци“ № 13, ап. 3, аб. № **********, е сключен между „Енерго-Про
Мрежи“ АД и Н. П. Х. на 30.01.2017 г.
От Констативен протокол № 1203148 е видно, че на 03.02.2020 г. служители на
„Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на електромер с
фабричен № 1125 0716 1235 8382 на обект с адрес: гр. Варна, ул. „Доброволци“ № 13, ап. 3,
клиент Н. П. Х., кл. № **********, аб. № **********. Отразено е, че при проверката е
установено наличието на извършено неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа, осъществено чрез меден многожилен проводник със
сечение 50 кв. мм, ползващ се за фаза, като присъединението е извършено към трета фаза на
захранващия ГРТ кабел САВТ 3 х 18,5 кв. мм + 95 кв. мм и оттам подземно влиза в имота,
където захранва ел. инсталацията. Сочи се, че по този начин консумираната електроенергия
не преминава през СТИ, не се измерва от същото и съответно не се заплаща. Посочено е, че
е измерен моментен товар от 18,3 А. Протоколът е подписан от един независим свидетел.
3
От Справка № 57071_8294 за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно
измерване на електрическата енергия, издадена от „Електроразпределение Север“ АД, се
установява, че количеството енергия за корекция в размер на 17028 кВтч е изчислено като
функция на изчислената мощност при 1/2 от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения и броя дни за корекция при всекидневно 8-часово ползване.
Видно от фактура № ********** от дата 06.02.2020 г., издадена от
„Електроразпределение Север“ АД, служебно начислени са 17028 кВтч електроенергия за
периода от 06.11.2019 г. до 03.02.2020 г. на обща стойност 3400,15 лева с вкл. ДДС.
В заключението по допуснатата пред първа инстанция съдебно-техническа
експертиза вх. № 898/26.02.2021 г. вещото лице е констатирало, че електромер с фабричен
№ 1125 0716 1235 8382 е преминал първоначална техническа проверка през 2016 г. и към
датата на процесната проверка – 03.02.2020 г., е бил в метрологична годност, като не са
налице данни за техническа неизправност на СТИ. Посочено е, че за процесния период от
06.11.2019 г. до 03.02.2020 г. за обект с абонатен № ********** няма отчетено потребление,
като от установеното в КП наличие на голям товар от 18,3 А по неправомерно монтирания
проводник следва, че цялото доставено и потребено на обекта количество електроенергия е
преминавало не през измервателната система на СТИ, а по допълнителния проводник,
заобикалящ електромера. Изтъква се, че няма технически уред, с който да може да се
установи точното неотчетено количество електроенергия за минал период, поради което се
прилага изчислителен метод съобразно чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ. Сочи се, че направените
изчисления по корекционната процедура с използваните параметри са математически точни,
като крайната цена на допълнително начисленото количество ел. енергия е съгласно
утвърдените от КЕВР цени за процесния период. Направен е извод, че при монтирания
допълнителен проводник с пропускателна способност 215 А, в обекта безаварийно може да
се ползва мощност от 23 кВ (вместо предвидената в наредба № 3/09.06.2004 г. допустима
мощност от 10 кВ за битови абонати при монофазно захранване), при което начисленото
количество ел. енергия може да бъде реално доставено и потребено за процесния период.
Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателствени средства
посредством разпит на свид. Т.О. – от страна на ищеца, и свид. Р.К. – от страна на
ответника.
В показанията си свид. О. – служител на ищцовото дружество, извършила процесната
техническа проверка и подписала констативния протокол за същата от името на
дружеството под № 1, излага, че екипът е бил изпратен за проверка, тъй като в съответния
трафопост имало много високи загуби. Неправомерното ползване било установено с
помощта и на кабелна лаборатория - към захранващия кабел зад таблото имало присъединен
проводник. След като спрели автомата на целия вход, на първия етаж продължила да свети
лампа. Потърсили хората, но никой не отворил, затова помолили преминаваща дама от
входа да й покажат неправомерното присъединяване; същата си написала имената и се
подписала на втора страница на констативния протокол. Заявява, че по процесния
проводник преминавала електрическа енергия и тя била висока, като в КП бил отразен
моментният товар; при изключването на главния автомат този проводник, който бил
присъединен преди автомата, продължавал да има напрежение, протичал ток и имало
консумация.
От показанията на свид. К. се установява, че същата не живее на адреса. Заявява, че
посещава блока често, веднъж-два пъти седмично, тъй като майка й и брат й живеят там.
Излага, че подписът на процесния протокол е неин, но мислела, че подписва документи,
касаещи сметката на майка й, по която също имало начислени две хиляди и двеста лева;
никой не й обяснил какво подписва. Не била участвала в самата проверка и не била виждала
уреди. Сочи, че познава лицето Н. П. Х. „на здравей-здрасти“, като не била виждала същата
отдавна, може би от две-три години. Знае, че са закупили апартамента, но не била влизала в
4
него; външно апартаментът не изглеждал обитаван.
С оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Служебното начисляване на допълнителни количества електроенергия по партидата
на ищцата е извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.,
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 04.05.2019 г., които
са подзаконов нормативен акт – задължителен за страните, издаден на основание чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ, за регламентиране принципите на измерване, начините и местата за измерване,
включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или
за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско
измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства
база данни.
Възраженията на въззивницата, че клиентският номер, отразен в констативния
протокол от процесната проверка, не съответства на клиентския номер от протокола за
монтажа на електромера през 2017 г., поради което не следва да се счита за установено, че
констатираните данни за неправомерно ползване на електроенергия касаят именно нейния
имот, съдът намира за неоснователно. Видно от наличния на л. 21 от първоинстанционното
дело Договор за достъп и пренос на електрическа енергия № 4390168 за обект с адрес: гр.
Варна, ул. „Доброволци“ № 13, ап. 3, и с абонатен № **********, същият е сключен между
страните на дата 30.01.2017 г. Доколкото клиентските номера са номера на съответните
клиенти, а абонатните – на обектите, монтажът на процесния електромер на 17.01.2017 г.
(преди сключването на горния договор), видно и от Протокол № 1196709 на л. 24, е станал
по клиентския номер на предишния собственик на обекта. Отразеният в Констативен
протокол № 1203148/03.02.2020 г. абонатен № ********** еднозначно определя обекта, за
който се отнася, и това е именно обектът на ищцата.
Съгласно чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, при промяна в схемата на свързване, водеща до
неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия,
операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода
от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи
инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.
С разпоредбата на ал. 5 на същия член е уредено, че преизчисляването по ал. 1, 2, 3 и
4 се извършва въз основа на констативен протокол, съставен по реда на чл. 49.
В съответствие с последното, процесната сума е дължима, ако с констативния
протокол е установена промяна на схемата на свързване и ако последният е съставен в
съответствие с установените в подзаконовия акт процедурни правила, гарантиращи правата
на страните.
В конкретния случай, описаното в протокола „извършено неправомерно
присъединяване към електроразпределителната мрежа, осъществено чрез меден многожилен
проводник със сечение 50 кв. мм, ползващ се за фаза, като присъединението е извършено
към трета фаза на захранващия ГРТ кабел САВТ 3 х 18,5 кв. мм + 95 кв. мм и оттам
подземно влиза в имота, където захранва ел. инсталацията“, установява именно промяна на
схемата на свързване.
За редовността на констативния протокол по чл. 49 ПИКЕЕ е необходимо същият да
бъде подписан от представител на оператора, от ползвателя или от негов представител, а в
5
случай на отсъствие или при отказ от страна на последните да го подпишат, от свидетел,
който не е служител на оператора.
В отделните хипотези на ПИКЕЕ, за защита както на обществения, така и на личния
интерес на всяка от страните по договора за продажба на електроенергия, законодателят е
предвидил съответен способ, гарантиращ обективното установяване наличието на
обстоятелствата, водещи до ангажиране отговорността на потребителя. В хипотезата на ал. 8
на чл. 49 ПИКЕЕ, при установяване на добавяне на чужд за системата елемент или друга
намеса, представляваща промяна на схемата на свързване, което не влияе на изправността
на СТИ – какъвто е настоящият случай, такъв способ се явява подписването на констативния
протокол за проверката, извършена от електроразпределителното дружество, от независим
свидетел, удостоверяващо релевантните за самата проверка обстоятелства. Смисълът на
нормата е да се гарантира обективност и коректност на проверката, извършена от оператора
на съответната мрежа в отсъствието на ползвателя.
Видно от представения по делото Констативен протокол № 1203148 от извършената
на 03.02.2020 г. проверка от служители на „Електроразпределение Север“, същият отговаря
на изискванията на чл. 49 ПИКЕЕ – подписан е от трима служители на ответното дружество
и от един независим свидетел, индивидуализиран в достатъчна стенен с три имена и адрес.
Изложеното в показанията на свидетелката К., че същата не е разбрала какво подписва и
никой й обяснил, не може да бъде прието като нарушаване на съответната процедура от
страна на ищцовото/въззиваемото дружество. Съдът намира, че преди да постави подписа
си, свидетелката е имала възможност да прочете протокола, който подписва, да се
информира за причината за неговото съставяне, както и да откаже да го подпише, ако счита,
че не може да свидетелства за наличието на обстоятелствата, отразени в него. В случая
обаче свидетелката доброволно е написала собственоръчно името си, дала е адреса си и е
положила подпис върху документа за верността на всички вписани в него обстоятелства.
Съдът намира, че с горното формалните изисквания на чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ са
спазени. Процедурата по извършване на процесната проверка и съставянето на
констативния протокол за нея са коректно изпълнени, поради което данните, отразени в
последния, следва да се считат за надлежно удостоверени.
Установената с процесния констативен протокол неправомерна промяна на схемата
на свързване се потвърждава и от заключението на вещото лице по допуснатата пред първа
инстанция съдебно-техническа експертиза. Със същото се потвърждава и верността на
направените от ищцовото дружество изчисления съгласно методиката по чл. 50, ал. 2
ПИКЕЕ, като крайната цена на допълнително начисленото количество ел. енергия е в
съответствие с утвърдените от КЕВР цени за процесния период.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че ответницата/въззивницата дължи на
ищцовото/въззиваемото дружество сумата от 3400,15 лева, представляваща цена за
консумирана и незаплатена ел. енергия по фактура № ********** от 06.02.2020 г., за период
на потребление от 06.11.2019 г. до 03.02.2020 г., за обект на потребление, находящ се в гр.
Варна, ул. „Доброволци“ № 13, ап. 3, с абонатен № ********** и клиентски № **********,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в
съда – 09.07.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 97,28
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 17.02.2020 г. до
26.06.2020 г.
Въззивната жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, включително в частта за
разноските.
Относно съдебно-деловодните разноски пред настоящата инстанция:
6
При този изход на спора, разноски за въззивното производство се следват на
въззиваемото дружество. Съгласно предствените по делото списък по чл. 80 ГПК, договор за
правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане за кредитен превод, същото
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 576 лева с вкл. ДДС.
По възражението за прекомерност:
Съдът намира направеното от процесуалния представител на въззивницата
възражение за прекомерност за неоснователно, тъй като претендираното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение е съобразено с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1290 от 11.10.2021 г., постановено по гр. д. №
11032/2020 г. по описа на РС - Варна, X състав, с което е прието за установено в
отношенията между страните, че Н. П. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ***
дължи на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс - Е, сумата от
3400,15 лева – главница, представляваща цена за консумирана и незаплатена ел. енергия по
фактура № ********** от 06.02.2020 г., за период на потребление от 06.11.2019 г. до
03.02.2020 г., за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Доброволци“ № 13, ап. 3,
с абонатен № ********** и клиентски № **********, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 09.07.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 97,28 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 17.02.2020 г. до 26.06.2020 г., за които суми е издадена
Заповед № 3406/13.07.2020 г. за изпълнение по ч. гр. д. № 7705/2020 г. по описа на Районен
съд – Варна, Х състав.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, Н. П. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
*** да заплати на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс - Е, сумата от
576,00 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за въззивното производство,
включващи платено по Б. път адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8