Решение по дело №111/2019 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 261
Дата: 16 юли 2019 г. (в сила от 15 ноември 2019 г.)
Съдия: Невена Иванова
Дело: 20195510200111
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

                                          Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

                                     гр.К.,16.07.2019г.

 

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение,първи наказателен състав, в публичното заседание на двадесет и осми май,две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                        Председател:Невена И.

                                                            Съдебни заседатели:

                                                                                Членове:

 при секретаря. .  . Ана Цанова . . . . . и в присъствието на

 прокурора  . . . . . . . . . .. . . . . . .като разгледа докладваното от

 съдията . . . . . . . . . . . . . . . . . .АНД № 111 . . . . . . . .по описа

 за . . .2019 год.. . . за да се произнесе,взе предвид:

 

 

           Обжалвано е Наказателно постановление № 390528-F397973/17.12.2018г.н.Заместник директор н.Т.на Н.П.

                Жалбоподателката,недоволна от наложените и наказания,моли съда да ги отмени.

            Въззиваемата страна чрез представителя си в с.з.взема становище,че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно,и моли съда да го потвърди.

           От събраните по делото доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,и след като извърши цялостна проверка на съставения акт и на обжалваното наказателно постановление,съдът приема за установено следното:

           Жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява неоснователна.

            Административно-наказващият орган е приел за установено,че при извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства на Р.И.Ш. се установило следното: Жалбоподателката Ш. в качеството си на изпълнител по договор за извършване на счетоводни услуги с М. ЕООД с ЕИК по Булстат *********, на 24.03.2018г.съставила и подписала Годишен Финансов Отчет за 2017г. на дружеството,без да отговаря на нормативно определените в чл.18 от Закона за счетоводството условия.Съставителката на ГФО-жалбоподателката Ш.,не отговаряла на нито едно от условията по чл.18,ал.1 от ЗСч,за да има правото да съставя и подписва ГФО.На 08.05.2018г.жалбоподателката Ш. представила документи за стаж в областта на счетоводството-заверен трудов стаж от 8 г.,но нямала завършено икономическо образование,което било видно от представените от нея диплома за завършено образование в Хуманитарна гимназия“Св.Св.К. и М.“-гр.К. и 3 бр.удостоверения за завършени счетоводни курсове.Нарушението било извършено на 24.03.2018г.в гр.К.,когато е съставен ГФО за 2017г.; и констатирано с издаването на ПИНП на М. ЕООД № П-16002418084262-141-001/22.06.2018г.С това жалбоподателката нарушила /осъществила/ състава на чл.18 от ЗСч.

            При извършване на проверка за установяване на факти и обстоятелства на Р.И.Ш. било установено следното: Жалбоподателката Ш. в качеството си на изпълнител по договор за извършване на счетоводни услуги с Б.Р.-Т ЕООД с ЕИК по Булстат *********, на 17.02.2018г.съставила и подписала Годишен Финансов Отчет за 2017г. на дружеството,без да отговаря на нормативно определените в чл.18 от Закона за счетоводството условия. Съставителката на ГФО-жалбоподателката Ш.,не отговаряла на нито едно от условията по чл.18,ал.1 от ЗСч,за да има правото да съставя и подписва ГФО.На 08.05.2018г.жалбоподателката Ш. представила документи за стаж в областта на счетоводството-заверен трудов стаж от 8 г.,но нямала завършено икономическо образование,което било видно от представените от нея диплома за завършено образование в Хуманитарна гимназия“Св.Св.К. и М.“-гр.К. и 3 бр.удостоверения за завършени счетоводни курсове.Нарушението било извършено на 17.02.2018г.в гр.К.,когато е съставен ГФО за 2017г.; и констатирано с издаването на ПИНП на Б.Р.-Т ЕООД  № П-16002418081715-141-001/29.05.2018г.С това жалбоподателката нарушила /осъществила/ състава на чл.18 от ЗСч.

            При извършване на проверка за установяване на факти и обстоятелства на Р.И.Ш. било установено следното: Жалбоподателката Ш. в качеството си на изпълнител по договор за извършване на счетоводни услуги със СЕКВОЯ ЕООД с ЕИК по Булстат *********, на 19.03.2018г.съставила и подписала Годишен Финансов Отчет за 2017г. на дружеството,без да отговаря на нормативно определените в чл.18 от Закона за счетоводството условия. Съставителката на ГФО-жалбоподателката Ш.,не отговаряла на нито едно от условията по чл.18,ал.1 от ЗСч,за да има правото да съставя и подписва ГФО.На 08.05.2018г.жалбоподателката Ш. представила документи за стаж в областта на счетоводството-заверен трудов стаж от 8 г.,но нямала завършено икономическо образование,което било видно от представените от нея диплома за завършено образование в Хуманитарна гимназия“Св.Св.К. и М.“-гр.К. и 3 бр.удостоверения за завършени счетоводни курсове.Нарушението било извършено на 19.03.2018г.в гр.К.,когато е съставен ГФО за 2017г.; и констатирано с издаването на ПИНП на СЕКВОЯ ЕООД  № П-16002418084252-141-001/14.06.2018г.С това жалбоподателката нарушила /осъществила/ състава на чл.18 от ЗСч.

            При извършване на проверка за установяване на факти и обстоятелства на Р.И.Ш. било установено следното: Жалбоподателката Ш. в качеството си на изпълнител по договор за извършване на счетоводни услуги с Б. И СИЕ 2011 ЕООД с ЕИК по Булстат 20147****,на 15.01.2018г.съставила и подписала Годишен Финансов Отчет за 2017г. на дружеството,без да отговаря на нормативно определените в чл.18 от Закона за счетоводството условия. Съставителката на ГФО-жалбоподателката Ш.,не отговаряла на нито едно от условията по чл.18,ал.1 от ЗСч,за да има правото да съставя и подписва ГФО.На 08.05.2018г.жалбоподателката Ш. представила документи за стаж в областта на счетоводството-заверен трудов стаж от 8 г.,но нямала завършено икономическо образование,което било видно от представените от нея диплома за завършено образование в Хуманитарна гимназия“Св.Св.К. и М.“-гр.К. и 3 бр.удостоверения за завършени счетоводни курсове.Нарушението било извършено на 15.01.2018г.в гр.К.,когато е съставен ГФО за 2017г.; и констатирано с издаването на ПИНП на Б. И СИЕ 2011 ЕООД   № П-1600241804264-141-001/14.06.2018г.С това жалбоподателката нарушила /осъществила/ състава на чл.18 от ЗСч.

            При извършване на проверка за установяване на факти и обстоятелства на Р.И.Ш. било установено следното: Жалбоподателката Ш. в качеството си на изпълнител по договор за извършване на счетоводни услуги с БУЛПЛАСТ 87 ЕООД с ЕИК по Булстат *********,на 18.02.2018г.съставила и подписала Годишен Финансов Отчет за 2017г. на дружеството,без да отговаря на нормативно определените в чл.18 от Закона за счетоводството условия. Съставителката на ГФО-жалбоподателката Ш.,не отговаряла на нито едно от условията по чл.18,ал.1 от ЗСч,за да има правото да съставя и подписва ГФО.На 08.05.2018г.жалбоподателката Ш. представила документи за стаж в областта на счетоводството-заверен трудов стаж от 8 г.,но нямала завършено икономическо образование,което било видно от представените от нея диплома за завършено образование в Хуманитарна гимназия“Св.Св.К. и М.“-гр.К. и 3 бр.удостоверения за завършени счетоводни курсове.Нарушението било извършено на 18.02.2018г.в гр.К.,когато е съставен ГФО за 2017г.; и констатирано с издаването на ПИНП на БУЛПЛАСТ 87 ЕООД   № П-1600241804256-141-001/04.06.2018г.С това жалбоподателката нарушила /осъществила/ състава на чл.18 от ЗСч.

           Прието е от административно-наказващия орган,че с всяко от горните пет деяния жалбоподателката Ш. е нарушила разпоредбата на чл.18 от Закона за Счетоводството,поради което и на основание чл.53,ал.1,във вр.с чл.27,чл.83 и чл.3,ал.2 от ЗАНН и наложил пет отделни административни наказания:

            1.ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.71,ал.1 от ЗСч;

            2. ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.71,ал.1 от ЗСч;

            3. ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.71,ал.1 от ЗСч;

            4. ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.71,ал.1 от ЗСч;

            5. ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.71,ал.1 от ЗСч;

            От материалите по делото /Протокол № П-16002418059463-073-001/28.08.2018г./ се установи,че служител на НАП е извършил проверка за установяване на факти и обстоятелства относно спазване разпоредбите на чл.17 и чл.18 от ЗСч,свързани с жалбоподателката Р.И.Ш..Проверката е започнала на 30.03.2018г.и е завършила на 28.08.2018г.В хода на проверката били събрани данни относно проверяваното лице и извършени насрещни проверки на М. ЕООД, Б.Р.-Т ЕООД, С. ЕООД, Б. И СИЕ 2011 ЕООД и БУЛПЛАСТ 87 ЕООД-дружества,на които жалбоподателката Ш. извършвала счетоводни услуги на база сключени граждански договори и на които дружества съставила годишни финансови отчети за 2017г.В хода на проверката жалбоподателката представила документи.При проверката се установило,че жалбоподателката е лице по чл.17,ал.1 от ЗСч.От представените от жалбоподателката диплома и документи за завършени квалификации се установило,че жалбоподателката Ш. не отговаря на условията по чл.18 от ЗСч.Същата притежавала необходимия трудов стаж като счетоводител от 8 години,но нямала придобито икономическо образование-средно икономическо,висше счетоводно-икономическо или друго висше икономическо образование,магистърска или бакалавърска степен по икономика.На 02.08.2018г.бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № F397973,в който били описани пет отделни административни нарушения на чл.18 от ЗСч,извършени от жалбоподателката.Съдът намира за неоснователно становището на жалбоподателката,че с издаденото впоследствие наказателно постановления и е наложено пет пъти наказание за едно и също нарушение.Съдът намира,че правилно и законосъобразно АНО е наложил пет отделни административни наказания глоба по петстотин лева,тъй като се касае за пет отделни административни нарушения.В случая не е налице нарушаване на правилото ne bis in idem,тъй като са налице пет различни нарушения на чл.18 от ЗСч-съставяне на ГФО на различни юридически лица,по различно време и с различен предмет.

            Съдът намира,че при съставянето на АУАН не са допуснати твърдяните в жалбата нарушения.Непосочването на ЕГН на вписания в акта свидетел не е съществено нарушение,тъй като в случая актът е съставен въз основа на официални документи и не е необходимо да има свидетели при съставянето му-чл.40,ал.4 от ЗАНН.Неоснователно е и твърдението на жалбоподателката,че актът не е подписан от актосъставителката,а е подписан само от свидетелката.Видно от акта,той е подписан от актосъставителката,от свидетелката и от нарушителката.Поради това не е налице горното твърдяно нарушение.Не са били нарушени процесуалните права на жалбоподателката.Самата тя посочва в жалбата си,че е подписала акта на 02.08.2018г.и в тридневния срок до 05.08.2018г.е депозирала писмено възражение срещу акта-т.е.упражнила е правото си по чл.44,ал.1 от ЗАНН.Обстоятелството,че преписът от акта е бил връчен на жалбоподателката не от актосъставителката Н.,а от свидетелката при съставянето на акта Ц.-Й.,не е в нарушение на разпоредбите на ЗАНН,тъй като законът не въвежда изискване препис от акта да се връчи на нарушителя непременно от актосъставителя.Жалбоподателката също така изтъква обстоятелството,че наказателното постановление е издадено след изтичане на едномесечния срок по чл.52,ал.1 от ЗАНН.Това действително е така,но едномесечният срок по чл.52,ал.1 от ЗАНН е инструктивен,а не преклузивен.Това е така,защото цитираната разпоредба не предвижда прекратяване на административнонаказателното производство ако наказващият орган не се е произнесъл в месечен срок от получаването на административнонаказателната преписка-каквито преклузивни срокове са предвидени в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН в случай ,че не е съставен АУАН в съответните срокове.Поради това нормата на чл.52,ал.1 от ЗАНН следва да се тълкува,че административнонаказателното производство следва да се прекрати когато е изтекла абсолютната давност за административнонаказателно преследване.А тя в случая не е изтекла.Също така съдът намира за неоснователно становището на жалбоподателката,че с наказателното постановление е наказана пет пъти за едно и също нарушение.Съдът намира,че правилно на жалбоподателката са наложени пет отделни административни наказания,тъй като се касае за пет отделни нарушения-извършени спрямо различни дружества,по различно време и с различен предмет на нарушенията.Поради това в случая не е налице нарушаване на правилото ne bis in idem.

            Съдът не констатира при съставянето на АУАН и при издаване на обжалваното наказателно постановление да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,които да са основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

            По съществото на случая,след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,е безспорно,че жалбоподателката е физическо лице по чл.17,ал.1 от ЗСч и като такава е съставила годишни финансови отчети за 2017г.на посочените в НП пет дружества.Безспорно е,че жалбоподателката не отговаря на изискванията на чл.18,т.1,б.“а“,“аа“,“бб“,“вв“ и „б“ от Закона за счетоводството,тъй като тя няма висше счетоводно-икономическо образование-магистърска степен,бакалавърска степен,степен “професионален бакалавър“,друго висше икономическо образование.Спорът по делото е дали жалбоподателката отговаря на изискванията на чл.18,т.1,б.“в“ от ЗСч и то само относно изискуемото се средно икономическо образование,тъй като жалбоподателката е представила безспорни доказателства,че има 8 години стаж като счетоводител,което не се оспорва от въззиваемата страна.

            За да удостовери завършено средно образование жалбоподателката е представила Диплома за средно образование рег.№ 294-0125 от 26.06.1998г.на Хуманитарна Гимназия“Св.Св.К. и М.“ гр.К.,която удостоверява завършено от жалбоподателката средно общо образование.

            В подкрепа на тезата си за притежавано от нея средно икономическо образование жалбоподателката е представила:

           Удостоверение за професионално обучение Рег.№ 4148-235/03.12.2002г.на Търговска гимназия“Княз Симеон Търновски“ гр.Стара загора;

            Удостоверение за професионално обучение Рег.№ 28 9072 3711/13.11.2006г.на ЦПО към НМВР-учебно звено“Бизнес Център К.;

            Удостоверение за професионално обучение Рег.№ 441 096/07.11.2008г.на Център за професионално Обучение“Микс“ К.;

            Свидетелство за професионална квалификация Серия П-18,№ 012727,рег.№ 381/20/02.08.2018г.на Център за професионално обучение към ЕТ“И. ***,което обаче е издадено на датата на съставяне на АУАН-02.08.2018г.и е представено от жалбоподателката едва с писменото възражение по съставения и АУАН.

            От заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява,че в действащата нормативна база /Закон за счетоводството,Закон за професионалното образование и обучение,други нормативни актове/ няма легално определение на понятието „средно икономическо образование“,визирано в разпоредбата на чл.18,т.1,б.“в“ от Закона за счетоводството.Наложеното в икономическата практика разбиране за съдържанието и същността на понятието средно икономическо образование е придобито средно общо образование и професионална квалификация в някоя от сферите на икономиката.За да притежава средно икономическо образование едно лице,то трябва да е завършило средно образование при условията на Закона за предучилищно и училищно образование и на квалификация по професия и специалност,включени в раздел 34-Стопанско управление и администрация от списъка на професиите за професионално образование и обучение,утвърден от министъра на образованието и науката и при условията на Закона за професионално образование и обучение.Не може да се приеме,че представената от жалбоподателката Р.И.Ш. диплома за средно общо образование-Диплома за средно образование рег.№ 294-0125 от 26.06.1998г.на Хуманитарна гимназия“Св.Св.К. и М.“ гр.К.,в съчетание с представените три броя удостоверения,а именно:Удостоверение за професионално обучение рег.№ 4148-235/03.12.2002г.на търговска гимназия“Княз Симеон Търновски“ гр.Стара Загора,Удостоверение за професионално обучение рег.№ 28 90723711/13.11.2006г.на ЦПО към НМВР-учебно звено“Бизнес Център К.,Удостоверение за професионално обучение Рег.№ 441 096/07.11.2008г.на Център за професионално обучение“Микс“ К.,в своето съчетание и съвкупност удостоверяват придобито от лицето средно икономическо образование по смисъла на разпоредбата на чл.18,т.1,б.“в“ от Закона за счетоводството.

            Предвид изложеното съдът намира,че тезата на въззиваемата страна,че към датите на изготвяне на процесните годишни финансови отчети жалбоподателката Ш. не е имала средно икономическо образование,е правилна.Съдът не е съгласен със становището на пълномощника на жалбоподателката,че изготвилата експертното заключение вещо лице И.М.Н. няма компетентност да го изготви.С оглед професионалната си квалификация на експерт счетоводител и дипломиран одитор вещото лице И.М.Н. притежава специални знания с оглед и на установената практика в професията,която упражнява /тъй като липсва легално определение в действащата нормативна база на понятието“средно икономическо образование“/ да посочи кои условия са наложени и следва да се приемат като определящи за понятието“средно икономическо образование“.В експертното заключение се посочва,че трите удостоверения,цитирани по-горе,представени от жалбоподателката,удостоверяват,че тя е завършила обучение само по част от професията,но тези три документа не отговарят на изискванията на чл.38,ал.1 от ЗПОО-не удостоверяват професионално образование.Това е така,защото съгласно чл.38,ал.1 от ЗПОО завършено професионално образование се удостоверява с:

            1.Диплома за завършено средно образование;

            2.Свидетелство за професионална квалификация;

            3.Свидетелство за правоспособност,издавано за професии,упражняването на които изисква правоспособност.

            В с.з.вещото лице пояснява,че представените от жалбоподателката удостоверения удостоверяват,че тя е посетила курсове,с които е получила обучение по част от професията,но не е придобила професионална квалификация.А именно придобиването на професионална квалификация се изисква,за да придобие лицето средно икономическо образование.

            Едва с издаденото на 02.08.2018г.Свидетелство за професионална квалификация № 381/20/02.08.2018г.на ЦПО към ЕТ“И. Мужикова-МИКС“,в съчетание с дипломата и за средно общо образование от ХГ“Св.Св.К. и М.“ гр.К. жалбоподателката е придобила средно икономическо образование,но това е станало след датите на извършване на административните нарушения,визирани в обжалваното наказателно постановление,които са в периода от 15.01.2018г.до 24.03.2018г.

            В представената от нея писмена защита жалбоподателката се позовава на удостоверение за професионално обучение с Рег.№ 4148-235/03.12.2002г.на Търговска гимназия“Княз Симеон Търновски“-Стара Загора,с което след 6 месечен присъствен курс придобила професионална квалификация“Счетоводство двустранно“; и на удостоверение за професионално обучение с Рег.№ 441096/07.11.2008г.на“Център за Професионално Образование и Обучение“-К.,с което придобила допълнителна професионална квалификация за част от професията “Оперативно счетоводство“,а именно-професия“Счетоводна отчетност“.С тези две удостоверения жалбоподателката придобила професия “Счетоводител“ съгласно“Списък на професиите и професионалното образование и обучение“ на МОН.Позовава се и на Наредба № 25 от 11.11.2003г.за придобиване на квалификация по професия“Счетоводител“ на МОН,както и на приложената по делото Длъжностна характеристика със задълженията,които е имала към работодателя си,но съдът намира,че тези обстоятелства не могат да дерогират изискването на закона-чл.18,т.1,б.“в“ от закона за счетоводството,който регламентира,че за конкретната дейност-съставяне на годишни финансови отчети физическите лица по чл.17,ал.1 трябва да имат средно икономическо образование.Дори и да се приеме,че съгласно посочената от нея в писмената защита нормативна уредба жалбоподателката е имала придобита професия “Счетоводител“,то това не е достатъчно за изпълнение на двете кумулативно дадени условия на чл.18,т.1,б.“в“ от Закона за счетоводството като е видно,че самият закон прави разграничение между понятията “средно икономическо образование“ и „счетоводител“,поставяйки условие лицето да има 8 години стаж като счетоводител /като такъв стаж жалбоподателката има и това не се оспорва/ и едновременно с това-кумулативно-лицето да има средно икономическо образование.Такова образование-както се установи от събраните по делото доказателства,жалбоподателката не е имала към датите на съставяне на отразените в наказателното постановление годишни финансови отчети,като понятието “средно икономическо образование“ е по-широко от понятието “счетоводител“,независимо от това,че в таблица 2 на цитираната по-горе наредба е отразено,че счетоводителят съставя различни счетоводни и статистически форми,справки и отчети.Следва да се отбележи и това,че с цитираните от нея в писмената защита удостоверения жалбоподателката не е придобила професионална квалификация /както твърди в писмената защита/,а е преминала присъствени курсове за професионално обучение по двустранно счетоводство и счетоводна отчетност,което е видно и от самите удостоверения,приложени по делото,и както правилно е отбелязало вещото лице в изготвеното от него експертно заключение на съдебно-икономическата експертиза.

            Към настоящия момент жалбоподателката има вече придобито средно икономическо образование,което тя е придобила със Свидетелство за професионална квалификация Серия П-18,№ 012727,рег.№ 381/20/02.08.2018г.на Център за професионално обучение към ЕТ“И. ***,но това е станало след извършването на визираните в наказателното постановление административни нарушения,към момента на извършването на които жалбоподателката все още не е имала придобито средно икономическо образование,и поради това представеното от нея и цитирано по-горе Свидетелство за професионална квалификация не може да отмени административнонаказателната отговорност,която тя следва да носи за извършването н.визираните в наказателното постановление административни нарушения.

            Предвид изложеното съдът намира,че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.Наложените наказания са в минималните им,предвидени в закон.размери,поради което няма възможност за тяхното намаляване по размер.

            На основание чл.189,ал.3 от НПК /към който препраща чл.84 от ЗАНН/ жалбоподателката Ш. следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,по сметка на КРС,направените по делото разноски за съдебно-икономическа експертиза в размер на 240 лева.

            Водим от горните мотиви съдът

 

 

 

                                          Р   Е   Ш   И   :

 

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 390528-F397973/17.12.2018г.на Заместник директор на Т.на Н.П. което на Р.И.Ш. ***,с ЕГН ********** са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева, ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева,ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева, ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева и ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева.

            ОСЪЖДА жалбоподателката Р.И.Ш. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,по сметка на КРС,направените по делото разноски за съдебно-икономическа експертиза в размер на 240 /двеста и четиридесет/ лева.

            Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Стара Загора  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                              Районен съдия: