№ 188
гр. Ловеч, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20234310200626 по описа за 2023 година
С Електронен фиш Серия К № 6400175 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система издаден от ОД на МВР
Ловеч на името на М. М. К., ЕГН: ********** от гр. **** е наложена на основание чл.189,
ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 във вр. с ал.2, т.2 от ЗДвП, глоба в размер на 100.00 лева за
извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 14.09.2022
г. в 14:20 часа в обл. Ловеч на ПП І –4, км. 23+383, в землището на с. Сопот, с АТСС
СПУКС„ ARH CAM S1”, насочено в посока гр. **** снимащо в посока гр. Варна, при
максимално разрешена скорост 60 км.ч. въведено с ПЗ В-26 и приспаднат толеранс от 3 км
или 3% е установено, че с МПС л.а. „*****“ вид лек автомобил с рег. ***** е извършено
нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 11743с0.
Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 73 км /ч, като е
налице превишаване на разрешената скорост с 13 км/ч. Посочено е, че нарушението е
извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ
К/4388545.
Недоволна от Електронния фиш останала жалбоподателката М. М. К., която го
обжалва в срок, и излага, че в ЕФ не е посочено дали нарушението е извършено в рамките
на населено място или извън населеното място, което обстоятелство било от съществено
значение с оглед определяне на нарушението като повторно. Сочи, че понятието „землище"
е уредено в п-ф 1, т. 8 от ДР на Закона за административно-териториалното устройство на
РБ, съгласно което землището е съвкупност от поземлени имоти, принадлежащи към дадено
населено място. Сочи, че съгласно п-ф 5, т. 6 от ДР на ЗУТ, „територия на населено място" е
селищната територия обхваната от границите му, опредлени с устройствен план, без да се
включва землището, а съгласно п-ф 6, г. 49 от ДР на ЗДвП, „населено място" е застроена със
сгради територия, при която началото и края са обозначени с пътни знаци, като в тази
дефиниция липсва определение на понятието „землище". Излага, че имайки предвид
посочените дефиниции, необходимостта от конкретизиране на обстоятелството дали
нарушението е извършено в рамките на населеното място или извън него е от съществено
значение за квалификация на нарушението като повторно по смисъла на чл. 182, ал. 1 и ал. 2
1
от ЗДвП, поради обвързване на наложената санкция с предходен фиш, за който също нямало
данни дали е наложен за нарушение, извършено във или извън границите на населено място.
Излага, че чл. 182, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП предвиждат различни санкции по основание и
размер, в зависимост от местоизвършване на нарушението, а от описаната фактическа
обстановка в процесния фиш не се установявало местоизвършването на двете нарушения,
съобразно признаците за населено и извън населено място, в посочените разпоредби. Излага,
че в процесния фиш се твърди, че нарушението е извършено при условията на повторност,
„в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ № К 4388545" без да е посочена датата на
издаване на фиша, послужил за квалификацията „повторност“. Излага, че цитираният фиш е
от 21.12.2020 г. и че към 24.09.2021 г. вече е бил влязъл в сила, за което представям справка
и писмо от НАП. Излага, че като правно основание за санкциониране в процесния фиш е
посочен чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4 и ал. 2, т. 2 от ЗДвП, а че видно от
разпоредбата на чл. 182 ал. 4 от ЗДвП, нормата има препращащ характер, като изрично било
регламентирано, че глобата е в двоен размер при повторност на извършените нарушения по
предходните алинеи. Излага, че законодателят изрично уточнява факта на повторно
извършено нарушение без да е указано кога се приема, че нарушението е извършено
повторно, в резултат на което твърди, че административнонаказващият орган неправилно е
приложил разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, като е счел процесния фиш при условията
на повторнст от „влизане в сила“ на предходния, а не от извършване на нарушението, както
повелява разпоредбата на ал. 4 от ЗДвП. Сочи, че от приложената справка на ТД на НАП -
**** актуална към 24.09.2021 г., било видно, че нарушението, установено с ЕФ № К4388545,
послужило за „повторност“ в процесния фиш, е извършено на 21.12.2020 г., и очевидно
фиша бил влязъл в законна сила на 04.01.2021 г„ тъй като е изтекъл 14-дневния срок за
обжалване или доброволно плащане на санкцията. Излага, че ЕФ № К4388545/21.12.2020 г.
не и е бил връчен и не била отразена дата на издаването му, поради което следвало да се
приеме, че същият е влязъл в сила на 04.01.2021 г., с изтичане на 14 -дневния срок от
извършване на нарушението. Сочи, че тези обстоятелства се установявали от факта, че
съгласно представените доказателства, санкцията и била начислена по данъчната партида за
принудително събиране, и то след доста продължителен период от време, преди извършване
на процесното нарушение. Сочи, че тъй като ЕФ № К 4388545/21.12.2020 г. е пуснат за
4
принудително събиране към Дирекция „Събиране на вземания' към НАП, без да и е връчен
по надлежния ред, не би могла да го представи като доказателство. На следващо място,
изцяло оспорва годността на техническото средство, с което е установено нарушението.
Излага, че във фиша било посочено, че то е установено с устройство АТСС ARH CAM S1 №
11743с0. В този смисъл излага, че очевидно, се касае за мобилно устройство, което е
необходимо да отговаря на въведените изисквания за метрологичен контрол, както и на
изискванията относно мястото на разположение на техническото средство, като за целта
следва да бъде попълнен Протокол от контролните органи за точното местоположение, дата
и час, в които са оторизирани да извършат проверката, съгласно чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от
Наредбата8121 з-532/12.05.2015 г. Излага, че съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредбата, в случаите
на установяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение, нарушителя се спира
на място и се предприемат действия по реализиране на административнонаказателна
отговорност, като за установени нарушения с мобилно АТСС, във време на движение,
електронни фишове не се издават, в която връзка било и Тълкувателно Решение №
1/26.02.2014 г. на ВАС, съгласно което в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяването и заснемането на нарушения, може да се установява само със стационарно
техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано, в
отсъствието на контролния орган. Излага, че съгласно изискването на чл. 133а, ал. 3 и ал. 4
от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, твърди, че на
указания пътен участък 1-4 км. 23+383 липсва пътен знак, който да указва, че пътя се
контролира с автоматизирано средство, а че съгласно цитираните разпоредби при
2
осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение, пътен знак Е24 се
поставя в началото на контролирания участък. С оглед на гореизложеното моли съда да
отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен, като излага, че нарушение на процедурата
по издаване на ЕФ е и факта, че в него не е посочена дата на издаването му.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Същата е
депозирала писмени бележки с вх. №8273/07.09.2023 г., с които е направила искане съдът да
разгледа делото в нейно отсъствие и е изложила подробни аргументи, в подкрепа на
становището си, че обжалвания ЕФ е незаконосъобразен. Моли съда да отмени изцяло
обжалвания ЕФ и да прекрати административно наказателното производство, с което е
ангажирана административно наказателната и отговорност при повторност.
Издателят на обжалвания ЕФ – ОД на МВР Ловеч, редовно призован, не изпраща
представител. Със съпроводителното писмо, с което е представена административно
наказателната преписка молят, в случая, че бъде уважена жалбата да бъдат присъдени
разноски в минималния определен размер за този вид дела, съгласно Наредба №1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като към материалите по преписката
присъстват доказателства за връчване на ЕФ лично на жалбоподателката, а именно обратна
разписка, от която е видно, че ЕФ е получен на 08.07.2023 г., жалбата е подадена на
19.07.2023 г. /вх. №УРИ295295000-6441/.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно
извършеното от жалбоподателката административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като
е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 73 км/ч при разрешена скорост от 60
км/ч, въведено с п.з. В-26, с превишение от 13 км/ч, като е представена по делото разпечатка
от използваното техническо средство, както и схема на републиканския път I-4 „Коритна 0
о.п. Севлиево“ от км23+000 до км 23 +000, утвърдена от Началник Сектор ПП при ОД на
МВР Ловеч, от коиято се установява, че максимално разрешената скорост за процесния
участък, е била въведена с п.з. В – 26 и е 60 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на
нарушението – ПП І –4, км. 23+383, в землището на с. Сопот, което е пътният участък,
автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС.
Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство
и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство. В
приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 76 км/ч, а след като е
приспаднат автоматично 3 км. – 73 км/ч, като тази скорост е отразена в ел. фиш, и в същия
изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3 км. или 3%, от което следва, че при издаване
на обжалвания ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото
средство. Рег. номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за
собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено. Съдът намира, че в случая АНО е дал правилна правна квалификация на
нарушението. Именно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП е текста, въз основа на който се
санкционират водачите на МПС за управление със скорост над разрешената, когато
ограничението на скоростта е въведено с пътен знак.
От обективна страна жалбоподателката като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от
ДР на ЗДвП е управлявала моторно превозно средство, със скорост от 73 км/ч., в пътен
участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била въведена
с п.з. В- 26 и е била 60 км/ч. Безспорно установено е по делото, че управляваният от
жалбоподателката автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за
контрол на скоростта на МПС тип СПУКС „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 год., със
срок на валидност до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на превозното средство,
3
регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по
делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип
средство за измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка
№ 98-СГ-ИСИС от 15.07.2022 год., от които се установява по безспорен начин техническата
годност на използваното в случая техническо средство 11743с0. Видно от електронния фиш
вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената
разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното
наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на
нарушението.
Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е
обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.
ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за
форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са
неприложими по отношение на ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение № 1/ 26
февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната
дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН,
възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно
чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на
собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От
гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което
като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от
имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния
фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване
по аналогия (чл. 46, ал.3 от Закона за нормативните актове).
Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания,
изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП.
ЕФ е издаден от ОД на МВР – Ловеч, която именно дирекция е компетентна да го
издаде с оглед мястото на извършване на нарушението.
От представените писмени доказателства по делото се установява, че разпечатката е
свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР
Ловеч, който е прегледал записа от камерата, и е попълнил и издал обжалвания ЕФ на
30.09.2022 г.
Съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателят като в случая
е издаден ЕФ, а не е съставен АУАН, тъй като защитата против издаден фиш е
регламентирана и е в стандартите за предоставен достъп до правосъдие. В този смисъл
направеното с жалбата възражение за неприложимост на процедурата за санкциониране на
нарушението с ЕФ, когато то е установено с мобилно АТСС и доводите в този смисъл, както
и позоваването на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС -
4
Общо събрание на колегиите, са неоснователни. Тълкувателното решение на ВАС и
даденото с него разрешение, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяването и
заснемането на нарушения, могат да се осъществяват само със стационарно техническо
средство, е преди редакцията на ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 година. С нея, освен, че е
допълнена легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП е
дадена и такава на "Автоматизирани технически средства и системи" - § 6, т. 65 от ДР на
ЗДвП. Съгласно същата, АТСС могат да бъдат стационарни и мобилни, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган, като в
частност за мобилните е посочено, че са прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, като установяват нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя началото и край на работния процес, т. е. функциите на контролния
орган са сведени до това да разположи техническото средство на съответния пътен участък и
да настрои и включи мобилното АТСС в работен режим, съответно да го изключи при
приключване на работа, но не е необходимо при заснето нарушение, контролния орган да е
задължен да спре нарушителя за проверка и му състави АУАН. По изложените по – горе
съображения, съдът намира, че Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по Тълкувателно
дело №1/2013 г. на ВАС на РБ е неприложимо, с оглед изменението на ЗДвП, където реално
е разрешено използване на мобилни устройства за заснемане на нарушения. Внимателния
прочит на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП също налага извода, че израза "в
отсъствието на контролен орган и на нарушител" пояснява действието по издаването на
електронния фиш, а не действието по установяване и заснемане на нарушението.
Систематическото тълкуване на тази разпоредба също подкрепя такъв извод. Самото
издаване на електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и на контролен орган,
като изключение от общото правило на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, който текст изисква да се
състави АУАН от определено лице – контролен орган, и то в присъствието на нарушителя.
С оглед мястото на нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в системата от правни норми,
регулиращи тази материя, може да се направи извод, че се касае за предвидено изключение
от общото правило за ангажиране на административнонаказателната отговорност. В нормата
на чл.189, ал.1 от ЗДвП също е предвидено правилото, че актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол.
Непосредствено след извеждането на правилото в чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, че актът се съставя
от контролен орган, в ал. 4 на същия текст е дадено изключението от правилото, а именно:
случаите, при които съответен писмен акт се съставя, без да се изисква присъствието нито
на нарушител, нито на контролен орган, като са разписани и обстоятелствата, когато това е
допустимо и законосъобразно. Ето защо, тълкувана и систематически, разпоредбата на ал. 4
от чл. 189 от ЗДвП налага извода, че израза "в отсъствието на контролен орган и на
нарушител" е израз, относим към издаването на електронния фиш, а не към самото
установяване на нарушението. На основание чл.165 ал.3 от ЗДвП Министърът на
вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г./. С посочената Наредба се уреждат
5
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г., стационарните и мобилните автоматизирани технически
средства и системи /АТСС/ заснемат статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на
правилата за движение, като е регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на
правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на
автоматизирана информационна система. Въз основа на посочената нормативна
регламентация следва извода, че към датата на нарушението и към настоящия момент
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване
на електронен фиш не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а
и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол.
Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване,
автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен
включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/, съответстват на
изискванията, залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълк. дело № 1/
2013г. на ВАС. Разрешението, дадено в посоченото Тълкувателно решение /в хипотезата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се
осъществява само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено
и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган/, се основава на наличието
на непълноти в нормативната регламентация към момента на приемане на ТР от гледна
точка липсата на изрично разписани правила за използването на мобилните технически
средства, като е прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да
записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с
оглед спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП /обн. ДВ бр.19 от
13.03.2015г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015г./, съдът приема, че издаването на
електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на ЗДвП
е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Съдът намира, че в обжалвания ЕФ е посочено точното място на извършване на
нарушението. В електронният фиш точно е отразено мястото на извършването му – обл.
Ловеч, ПП І-4, км 23+383, землището на с. Сопот. Действително в обстоятелствената част на
ожалвания ЕФ не е изрично посочено, че се касае за извън населено място, но с оглед
представените от АНО по делото писмени доказателства / схема на републиканския път I-4
„Коритна 0 о.п. Севлиево“ от км23+000 до км 23 +000/, от които се установява, че мястото
на извършване на нарушението е извън населено място, какво и изрично посочената от АНО
разпоредба на чл.182, ал.2 от ЗДвП въз основа на която е ангажирана административно
наказателната отговорност на жалбоподателката, която ясно разписва, че се касае за
6
извършено нарушение в извън населено място, както и предвид отразеното в
обстоятелствената част на обжалвания ЕФ, че за мястото на което се твърди, че е извършено
нарушението максимално разрешената скорост е била въведена с п.з. В- 26, което изключва
възможността деянието да е извършено в населено място, съдът намира, че тази
непрецизност при издаване на обжалвания ЕФ не съставлява допуснато съществено
процесуално нарушение, тъй като не е довела до ограничаване правото на защита на
жалбоподателката, в частност да разбере, за какво нарушение е ангажирана отговорността и.
Предвид на това, че нарушението е извършено извън населено място, съдът намира, че на
практика е невъзможно наказващия орган да добави нещо повече от това. Освен това, GPS
координатите на мястото на извършване на нарушението са точно и ясно отразени в
представеното веществено доказателство – разпечатка от снимка № 11743С0/0269496, като е
отразено и обстоятелството, че за този участък максимално разрешената скорост е 60 км.ч. и
че същата е въведена с п.з. В-26.
В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички
елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.
номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, разрешена и
установена скорост. При издаване на ЕФ е спазена и процедурата, същият да бъде предявен
на собственика на МПС, с което е извършено нарушението, като видно от справката за
собственост, автомобилът е собственост на жалбоподателката. Разпоредбата на чл.189, ал.5
от ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1
или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му
собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за
извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.” Видно от
събраните по делото писмени доказателства, собственика на автомобила – М. К. след
получаване на ЕФ не е упражнила правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП, с оглед на което
правилно е ангажирана нейната отговорност, като собственик на МПС, с което е извършено
нарушението. Последната не е направила и възражение по смисъла на чл.189, ал.6 от ЗДвП.
По тези съображения съдът приема, че правилно, в случая е санкционирана именно
жалбоподателката К. в качеството и на собственик на процесния автомобил, с който е
извършено нарушението. По изложените по - горе съображения съдът намира за
неоснователни направените в тази насока възражения от страна на жалбоподателката.
Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба №8121з532 от
12.05.2015 г., като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол с рег. № 906р-
8119/15.09.2022 г., по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч,
удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на 14.09.2022 г.,
от който е видно къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело
същото, посока за задействане, т.е. спазени са изискванията на чл.10 от Наредбата. Към
датата на извършване на нарушението – 14.09.2022 г. - чл.7 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 г. е бил отменен, като е отпаднало и изискването местата за контрол с мобилни и
стационарни автоматизирани технически средства и системи да се обозначават с пътен знак
Е24 и оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
Министерството на вътрешните работи, поради което направените в тази насока възражения
се явяват неоснователни. Видно от приложения по делото протокол – приложение към чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР на деня 14.09.2022 г., пътният
7
участък, на който е била измерена и скоростта от автомобила на жалбоподателят е бил
контролиран за времето от 13.50 до 14.50 часа, като установените от системата нарушения
на скоростния режим са били общо 23 броя. Протоколът съдържа всички предвидени в
Наредбата реквизити, поради което съдът го цени като годно доказателствено средство. От
съдържанието на същия се установява, освен мястото на което е бил извършван контрола на
пътното движение, времевият отрязък, през който системата е работела в контролирания
участък, но и режимът на измерване, който в случая е бил стационарен, както и че посоката
на задействане на АТСС е насочена от София към Варна снимащо в посока гр. Варна. При
това положение, отразените в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата данни следва да се
приемат за доказани, тъй като същия има характера на официален удостоверителен
документ, който е съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му. Протоколът е
попълнен ръкописно и съдържа данни за служителя от "Пътна полиция", който е попълнил
отразените в него факти, като на определеното място същият е вписал името и фамилията
си, след което документът е официално заведен с регистрационен № 906р-8119/15.9.2022 г.,
поради което и няма съмнение кой е неговия автор. Служебно известно е на съда, и че
въпросният полицейски служител е преминал обучение за работа със стационарната
преносима система за контрол на скоростта, с която е било извършено заснемането. В
протокола за използване на АТСС изрично са означени обстоятелствата, че в конкретното
място за контрол е извършено измерване на скоростта на превозните средства, обхващайки
приближаващия трафик, като надлежно е отбелязано и неподвижността на режима на
измерване, тъй като е попълнена графа "стационарен" режим на измерване.
Конкретизираният по недвусмислен начин в протокола времеви отрязък, през който
системата е работила налага извод, че непосочването на конкретните номера на първото и на
последното изображение, които са били заснети, не съставлява достатъчно основание да се
приеме, че процедурата по издаване на електронния фиш е опорочена или материалния
закон е приложен неправилно, след като възпроизведения час на заснемане на автомобила
във вещественото доказателство – 14.20 попада в периода, през който системата е била
експлоатирана – 13:50 до 14: 50 часа.
Съдът намира, че не е необходимо в ЕФ да присъстват данни за обозначаване на
пътната отсечка, където е засечена скоростта със знак за видеонаблюдение, каквото е било
изискването на чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП, тъй като цитираната разпоредба е изменена/ ДВ,
бр. 54 от 2017 г.; ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. / и не предвижда обозначаване
на местата за видеоконтрол на скоростта. Отменена е и т.8 на чл.165, ал.2 от ЗДвП, както и
чл.7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Присъствието или отсъствието на контролен
орган в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и
обективността на установяване и заснемане на нарушението, още повече, че в случая АТС
не се е намирало в патрулния автомобил, а е било стационарно прикрепено в близост до
пътя /видно от представената снимка – лист 22 от делото/. Контролният орган няма никаква
възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на
нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство.
Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се
извършва напълно автоматично от системата радар – камера – компютър.
Съдът намира, че категорично от доказателствата по делото се установява, че
измерената от системата скорост е от автомобила ползван от жалбоподателката. Съгласно
ръководството на потребителя за експлоатация на техническо средство АТСС СПУКС ARH
CAM S1, всяко регистрирано нарушение е съпроводено от 5 последователни снимки от
камерата на ARH CAM S1, като само на снимката, направена по време на самото измерване
на скорост, има данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС, като тази
снимка може да бъде използвана еднозначно за определяне на нарушителя в случай, че в
снимката е заснето повече от едно МПС. В ъглите на всяка снимка има маркери, които
указват положението на лазарния лъч върху полето на наблюдението на камерата, като
8
съединяване на линиите на маркерите указват с точност местоположението на лазарния лъч
върху МПС. В случая от приложения по делото снимков материал се установява, че
процесното техническо средство е било насочено в посока гр. София и е извършвало
измерване на скоростта на МПС, движещи в посока гр. Варна. За пълнота следва да се
посочи, че принципът на действие на техническото средство е такъв, че индикаторът
„скорост“ показва скоростта и посоката на движение на най-бързо движещото се МПС от
транспортния поток в диапазона на измерване, като системата за видеоконтрол за
нарушенията на правилата за движение обективно, без каквато и да е човешка намеса,
идентифицира и посочва автомобилът, който се движи с превишена скорост. В конкретния
случай системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е посочила, че автомобилът,
движещ се с превишена скорост за съответния пътен участък е този, управляван от
жалбоподателката, като средството за измерване може да фиксира скорост като посочи кое е
най-бързото МПС, дори ако автомобилите са повече от един и не се влияе от наличието на
други ППС. Така, че ако автомобила не се е движел с превишена за контролирания участък
от пътя скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателката не
ангажира доказателства, които убедително да оборват тези, които са представени от
административнонаказващия орган.
В съдържанието на обжалвания ЕФ е посочено, че нарушението е извършено в
условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ Серия К №4388545.
Действително в обжалвания ЕФ не е отразено, кога е влязъл в сила този ЕФ. По делото обаче
са ангажирани писмени доказателства /справка от АИС АНД, копие на ЕФ Серия К
№388545, решение №73/26.04.2022 г. по НАХД №937/2021 г. по описа на РС Ловеч,
Решение №91/05.08.2022 г. по КНАХД №84/2022 г. по описа на Административен съд гр.
Ловеч/ от които е видно, че с ЕФ Серия К №4388545 жалбоподателката К. е била
санкционирана за извършено от нея на 21.12.2020 г., в 15.14 часа в обл. Ловеч, на ПП I – 4,
км.60+900 при максимално разрешена за извън населено място скорост от 90 км.ч.,
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2,
т.2 от ЗДвП и е била наложена глоба в размер на 50.00 лева. От горецитираните писмени
доказателства, които са приети и вложени като доказателства по делото, се установява, че
този електронен фиш е бил издаден на 21.01.2021 г., но е бил обжалван от
жалбоподателката. Установява се че ЕФ Серия К №4388545 е потвърден с решение
№73/26.04.2022 г. по НАХД №937/2021 г. по описа на РС Ловеч, както и че това решение е
потвърдено от състав на Административен съд гр. Ловеч КНАХД №84/2022 г. по описа на
Административен съд гр. Ловеч, и е влязло в законна сила на 05.08.2022 г., от което следва
извода, че ЕФ Серия К №4388545 издаден от ОД на МВР Ловеч е влязъл в законна сила на
05.08.2022 г.
При така установените по делото факти, съдът намира, че АНО законосъобразно е
квалифицирал и приложил административнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП, предвиждаща наказване за повторно извършено нарушение по ал. 1, ал. 2 и 3 на с. р.,
а именно глоба в двоен размер спрямо предвидения за съответното нарушение, а за
повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 – и кумулативно наказание лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.
Както е посочено и по - горе, с електронния фиш отговорността на жалбоподателката
е ангажирана за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП за това, че при
9
управление на МПС е превишила максимално разрешената скорост на движение от 60 км/.,
въведена с п.з. В-26, тъй като се е движила с 73 км/ч. ,за което и е наложено на основание
чл.182, ал.4 във вр. с ал.2, т.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100.00
лева. За превишаване на разрешената максимална скорост санкциите са установени в
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, вида и размера на които са определени в зависимост от
стойността на конкретното превишаване на скоростта. Санкциите са диференцирани в пет
отделни алинеи с оглед обстоятелството дали превишаването на скоростта е извършено в
населено място /ал. 1 или извън населено място /ал. 2/, като са предвидени и по-тежко
наказуеми състави в хипотезите на особеност на субекта на нарушението /ал. 3/, при
повторно извършено нарушение /ал. 4 и системно такова /ал. 5/.
В случая жалбоподателката е наказана на основание разпоредбата на чл. 182, ал. 4
във вр. с ал.2, т.2 от ЗДвП. Тя предвижда по-тежко наказание за повторно извършено
нарушение по ал. 1, ал. 2 и 3 на с. р., а именно глоба в двоен размер спрямо предвидения за
съответното нарушение, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 – и кумулативно
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.
Приложената административнонаказателна разпоредба на чл. 182, ал. 4 ЗДвП е обвързана
със съответната хипотеза по ал.2, т.2 от ЗДвП, чийто двоен размер съответства на наложения
с ЕФ – 100 лв.
Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов
водач. Съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в
сила наказателно постановление. Както е посочено и по – горе визираният в
обстоятелствената част на електронния фиш акт, обосноваващ повторността /електронен
фиш Серия К, №4388545 е приет като писмено доказателство по делото. От съдържанието
му се установява, че с него на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП
жалбоподателката К. е наказана за същото по вид нарушение. По делото са ангажирани и
доказателства от които е видно, че този ЕФ е влязъл в сила на 05.08.2022 г. Следователно
процесното нарушение, извършено на 14.09.2022 г., попада в рамките на едногодишния срок
по § 6, т. 33 от ЗДвП и е повторно извършено, като е без значение колко време е изминало
между двете нарушения, тъй като закона обвързва повторността не с датата на извършване
на предходно нарушение, а с датата на влизане в сила на акта, с който е наложено наказание
за това нарушение.
Изложеното мотивира заключение, че установените факти правилно са подведени от
административнонаказващия орган под нормата на чл. 182, ал. 4, вр ал. 2, т. 2 от ЗДвП, тъй
като изпълват всички елементи от хипотезата й, и законосъобразно отговорността на
жалбоподателката е ангажирана на основание този по - тежко квалифициран състав на
нарушение, поради което направените в тази насока възражения се явяват неоснователни.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН,
10
предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП.
По отношение вида и размера на административното наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената максимална скорост от
60 км.ч., въведена с п.з. В – 26, извършено повторно, санкцията се съдържа в разпоредбата
на чл. 182, ал. 4, във вр. ал.2, т.2 от ЗДвП, а именно двоен размер на предвидената за
съответното нарушение глоба, индивидуализирана в зависимост от стойността на
превишението на скоростта. В случая скоростта е превишена с 13 км/ч. /стойност, получена
след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на
движение/, поради което за нарушението е приложима санкцията по т. 2 от визираната
разпоредба. Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост от
11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.; наказанието е определено в абсолютен размер – глоба 50 лв.,
изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. За
повторно нарушение по чл. 182, ал. 2, т.2 от ЗДвП, каквото е процесното, наказанието е в
двоен размер, т. е., 100 лева, каквото е наложено на жалбоподателката на основание чл. 182,
ал. 4 във вр. с ал.2, т.2 от същия закон.
По тези съображения обжалваният електронен фиш следва да бъде изцяло потвърден
като законосъобразен. Намаляване на наказанието под законоустановения размер законът не
допуска в случая.
Разноски и от двете страни не са претендирани и такива не следва да се присъждат.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 6400175 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система издаден от ОД
на МВР Ловеч, с който на М. М. К., ЕГН: ********** от гр. **** е наложена на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 във вр. с ал.2, т.2 от ЗДвП, глоба в размер на 100.00
лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешкия административен съд
по реда на АПК, в 14 - дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
11