Р Е Ш Е Н И Е
Номер 248 Година 07.03.2023 Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, Х състав, на седми февруари де хиляди двадесет и трета година в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретар Йовка Банкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева,
административен характер дело номер 1838 по описа за 2022 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Х.В.Д. с ЕГН: **********,
чрез адв.И.З. от САК, с адрес *** – адв.З. против ревизионен акт № Р-02000221001705-091-001/23.11.2021г.
издаден от началник сектор – възложил ревизията и главен инспектор по приходите
– ръководител на ревизията, поправен с ревизионен акт за поправка № П-03000322000080-003-001/04.01.2022г.
и частично потвърден с решение № 119/07.09.2022г. на директор на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Бургас, при ЦУ на НАП. Сочи, че
са налице съществени нарушения на процесуалния и материални закон, които водят
до незаконосъобразност на ревизионния акт, както и че същият е нищожен. Твърди,
че възприетата фактическа обстановка е неправилно установена и не отговаря на
действителността, съответно направените правни изводи са неправилни. Прави
искане ревизионния акт да бъде обявен за нищожен, евентуално да бъде отменен,
като незаконосъобразен. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител поддържа жалба и прави искане да бъде уважена.
Ответникът – Директор на
Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Бургас при Централно
управление на Националната агенция по приходите, редовно уведомен, в съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и прави искане да
бъде отхвърлена и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представя
писмени бележки.
Административен съд Бургас,
след като прецени твърденията на страните и събраните в хода на производството
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заповед за
възлагане на ревизия № Р-02000221001705-020-001/23.03.2021г. (л.608 от делото),
издадена от началник на сектор „Ревизии“, в дирекция “Контрол” при ТД на НАП
гр.Бургас, е възложено да бъде извършена ревизия на Х.Д., с регистрация като ЕТ
– Арес-Х.Д., относно задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ,
данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО, Здравна
осигуряване и Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се за данъчен
период 01.01.2015г.-31.12.2018г., както и за ДДС за
данъчен период 01.03.2016г.-31.12.2018г. Определен е срок за извършване на
ревизията – три месеца от връчване на заповедта.
Заповедта за
възлагане на ревизия е изменена със заповеди № Р-02000221001705-020-002/06.07.2021г.
(л.150 от делото), № Р-02000221001705-020-003/07.07.2021г.
(л.141 от делото) и № Р-02000221001705-020-004/10.08.2021г. (л.115 от делото).
С уведомление № Р-02000221001705-113-001/29.06.2021г. (л.166
от делото), на основание чл.124, ал.1 от ДОПК, Х.Д. е уведомен, че при
извършване на ревизията са установени обстоятелства, съгласно които основата за
облагане с ДДС, годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, и осигурителния доход
за установяване на задължения от ЗОВ за ЗО, ДОО и УПФ, за процесните периоди ще
бъде определена по реда на чл.122-124а от ДОПК. Определен е 14-дневен срок за
представяне на доказателства и вземане на становище.
С ревизионен доклад
№ Р-02000221001705-092-001/27.09.2021г (л.72-103 от делото), съставен на
основание чл.117 от ДОПК е направено предложение да бъдат установени размера на
задължения по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 27.09.2021г.
на Х.Д..
С ревизионен акт № Р-02000221001705-091-001/23.11.2021г.
(л.38-56 от делото), издаден от началник сектор – възложил ревизията и главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в съответствие с
правомощията им по чл.119, ал.2 от ДОПК, е установен размера на задълженията по
видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 23.11.2021г. на Х.Д..
Ревизионният акт е
поправен с ревизионен акт за поправка № П-03000322000080-003-001/04.01.2022г.(л.23-29
от делото).
Ревизионният акт е
обжалван по административен ред и с решение № 119/07.09.2022г.
на директор на дирекция „ОДОП“ гр.Бургас, при ЦУ на НАП е потвърден частично.
По делото липсват
доказателства за датата на връчване на решението на жалбоподателя, поради което
следва да се приеме, че жалба с вх.№ 04-Х-Ж-93#3/18.10.2022г.(л.3-4
от делото), с която се оспорва ревизионният акт, в частта в която е потвърден,
е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК.
Съобразно
разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните
разпоредби при издаването му.
Обжалваният
ревизионен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената
писмена форма и процесуалните изисквания, в съответствие с материалноправните
изисквания на закона.
Неоснователни
са възраженията на жалбоподателя за нищожност на ревизионния акт, тъй като е
издаден от териториално некомпетентен орган.
Съгласно
чл.7, ал.1 от ДОПК, актовете по
този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител,
от компетентната териториална дирекция, а съгласно ал.4 при промяна в
обстоятелствата, обуславящи териториалната компетентност, производството се
довършва от органа, който го е образувал.
Съгласно
чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК, компетентна териториална дирекция на НАП
относно производствата по този кодекс, освен ако е предвидено друго, е
териториалната дирекция по постоянния адрес на физическите лица, включително
едноличните търговци.
Съгласно чл.112, ал.1 от ДОПК,
ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на
ревизията.
В случая, ревизионното
производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия №
Р-02000221001705-020-001/23.03.2021г. (л.608 от делото), издадена от началник
на сектор „Ревизии“, в дирекция “Контрол” при ТД на НАП гр.Бургас, който се
явява компетентен орган по смисъла на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК, доколкото към момента на
издаване на заповедта – 23.03.2021г. постоянния адрес на Х.Д. ***. Съгласно
представеното по делото удостоверение за постоянен адрес №
АУ035193ВН/07.04.2021г. (л.632 от делото), Х.Д. е заявил нов постоянен адрес ***
на 07.04.2021г. След като промяната на постоянния адрес на жалбоподателя е
извършена след образуване на ревизионното производство, правилно и в
съответствие с нормата на чл.7, ал.4 от ДОПК, производството е довършено от
органа който го е образувал и ТД на НАП гр.Бургас се явява компетентната териториална
дирекция, която да довърши образуваното ревизионно производство.
До извод
различен от изложения не би могло да се достигне и въз основа на цитираната от
жалбоподателя съдебна практика, а именно решение № 6566/17.05.2018г.
постановено по адм.д.№ 13761/2017г. на ВАС, доколкото към момента на
постановяване на това решение редакцията на чл.7, ал.4 от ДОПК е била различна
от действащата. Предишната редакция на тази норма е предвиждала, че при промяна
на адреса на ревизираното лице
производството се довършва от „органа, който го е започнал“, а не както
сега е от „органа, който го е образувал“. Както беше посочено вече,
законодателя изрично е предвидил в нормата на чл.112, ал.1 от ДОПК, че
ревизионното производство се образува с издаването на ЗВР, а съгласно чл.114, ал.1 от ДОПК срокът за извършване на ревизията започва да тече от
връчване на заповедта за възлагане на ревизията. Ето защо, понятието започнало
производство по ДОПК е
свързано с изискване за връчена заповед за възлагане на ревизията, каквото
изискване липсва за да се приеме, че е образувано ревизионното производство.
От жалбоподателя не са изложени конкретни възражения
за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт, но съдът с оглед нормата
на чл.160, ал.2 от ДОПК дължи проверка за неговата законосъобразност.
С обжалвания ревизионен акт, в частта в която е потвърден, са
установени задължения на Х.Д. задължения за данък върху годишна данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на главницата 420,41 лева и
лихви 194,81 лева.
За да определи тези задължения органа по приходите е приел,
че на 14.03.2016г. Х.Д. е закупил 9 бр. поземлени имоти, в т.ч. в землището на с.Равна гора, община
Аврен 5 бр. на обща стойност 3 800,00 лв. и в землището на
с.Здравец, община Аврен 4 бр. на
обща стойност 1 000,00 лв.
На 15.04.2016г. той продава от тях 3 бр.
поземлени имоти в землището на с.Равна гора, община Аврен на обща стойност 4 200,00 лв. На 19.04.2016г. продава
поземлен имот в землището на с.Равна гора, на стойност 3 710,07 лв. и на 21.04.2016г. продава поземлен имот в землището
на с.Равна гора, на стойност 1 009,11
лв.
Разпоредбата
на чл.10, ал.1 от ЗДДФЛ определя видовете доходи в зависимост от източника им,
като в т.5 са посочени доходите от прехвърляне на права или имущество. Нормата
на чл.12, ал.1 от същия закон регламентира, че облагаеми по този закон са
доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през
данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на
закон. Необлагаемите доходи са изчерпателно изброени в чл. 13 от ЗДДФЛ, като продажбите
на описаните недвижими имоти не попадат в хипотезата на чл.13, ал.1, т.1, б.“б“
от ЗДДФЛ.
Съгласно
чл.33, ал.1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимо
имущество, включително на ограничени вещни права върху такова имущество, се
определя, като положителната разлика между продажната цена и цената на
придобиване на имуществото се намалява с 10 на сто разходи. Цената на
придобиване се определя по реда на чл.33, ал.6 от ЗДДФЛ, като в общия случай
съгласно т.1 цената на придобиване е документално доказаната цена на
придобиване на имуществото.
Предвид
разпоредбата на чл.11, ал.1 от закона, ако не е предвидено друго, доходът се
смята за придобит на датата на: 1. плащането - при плащане в брой; 2.
заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при
безналично плащане; 3. получаването на престацията - за непаричен доход.
На основание
чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ, местните физически лица подават ГДД по образец за
придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата
годишна данъчна основа в срок до 30 април на годината, следваща годината на
придобиването на дохода като се попълни приложение 5, образец 2051 Доходи от
прехвърляне на права или имущество, част І, таблица 1.
Предвид изложеното, е прието, че Х.Д. е следвало да декларира в ГДД по
чл.50 от ЗДДФЛ доходи от продажба на недвижимо имущество за 2016г. в размер на 4
607,26 лева ((8 918,18 лв. – 3800,00 лв.) – 10% разходи).
В чл.34 от ЗДДФЛ е посочено, че годишната данъчна основа за доходи от прехвърляне на права
или имущество се определя, като облагаемият доход по чл.33, придобит през
данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за
данъчната година за своя сметка по реда на чл.40, ал.5 от ЗЗО, когато
облагаемият доход по чл. 33 се включва при годишното изравняване на
осигурителния доход. Доходите, подлежащи на облагане по реда на чл.33, ал.3 от ЗДДФЛ се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа в размер 10 на сто
и се декларират в годишната данъчна декларация - вж. чл. 14, ал. 1, чл. 48 и
чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ.
Съгласно разпоредбите
на чл.33 и 34 от ЗДДФЛ намират приложение при определяне на облагаемия доход и
данъчната основа не от всяка разпоредителна сделка с права или имущества, а
само в случаите, когато тези разпоредителни действия имат инцидентен (или
изолиран от останалите) характер, т.е. не могат да бъдат определени като
търговска дейност. Търговец по смисъла на чл.1, ал.1 от Търговския закон е всяко
физическо или юридическо лице, което по занятие извършва посочените в т.1 - 15
на същата алинея сделки. За търговец се смята и всяко лице, образувало
предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по
търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал.1 на чл.1 от закона
(чл. 1, ал. 3 от ТЗ). По силата на чл.286, ал.2 от ТЗ, търговски са сделките по
чл.1, ал.1, независимо от качеството на лицата, които ги извършват. Тази
хипотеза е заложена и в разпоредбите на ЗДДФЛ за целите на данъчното облагане.
По силата на чл.26, ал.7 от закона, по реда, предвиден за облагането на
доходите от стопанска дейност като ЕТ, се облагат и доходите от стопанска
дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е
регистрирано като едноличен търговец. В ТЗ не са посочени изрични критерии,
според които да се определи дали една дейност се извършва по занятие. Относно
понятието „дейност по занятие“ в правната теория се счита, че това е дейност
като постоянна работа, която не е свързана с единични сделки, която няма
случаен характер, чиято цел е създаване на постоянен доход. Във възприетата до
сега практика на ВАС като критерий за определяне на една дейност като такава по
занятие също се посочва системното й осъществяване с цел извличане на печалба в
свой частен интерес (Решение на ВАС № 7301 от 23.05.2012 г. по а.д. № 1394 от
2012 г., Решение на ВАС № 5935 от 26.04.2013 г. по а.д. № 7552 от 2012 г. и
др.).
От органа по
приходите е установен облагаемият доход за 2016г., по реда на чл.122 от ДОПК ,
във връзка с чл.33 от ЗДДФЛ в размер на 4 607.26 лева. Задължителни авансови
осигурителни вноски по чл.122 от ДОПК във връзка с чл.40 ал.5 от ЗЗО - 403,20
лева. Годишна данъчна основа по реда на чл.122 от ДОПК, във връзка с чл.34 от ЗДДФЛ - 4204.06 лева и размер на данъка по чл.48 от ЗДДФЛ – 10% - 420,41 лева.
От лицето не е внесена сума, като е определен ДДФЛ за внасяне - 420,41 лева.
На основание
чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми е
определена лихва в размер на 194,81
лева.
Правилно от органа по приходите са
установени процесните задължения на жалбоподателя за 2016г. по чл.17 от ЗДДФЛ.
Не е налице спор по делото, че Х.Д.
се е явявал местно лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ, доколкото не се твърди и
не се установява през тази година той да е пребивавал и работил в друга
държава.
През 2016г. Х.Д. е закупил 9
поземлени имота, като още същата година той е продал 5 от тях. В случая, доходите от продажбата на тези недвижими имоти не са необлагаеми по смисъла
на чл.13, ал.1, т.1, тъй като те са повече от един и са продадени в годината на
закупуването им.
Съгласно чл.124, ал.2 ДОПК в
производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основанията по ал.1 е подкрепено от събраните
доказателства. Тези констатации не са оборени от задълженото лице в хода на
съдебното производство и са налице предпоставките по чл.122, ал.1 от ДОПК. Правилен е изводът на органа по приходите, че
получените от жалбоподателя доходи от продажба на недвижими имоти са облагаеми
по смисъла на ЗЗДФЛ и за тяхното реализиране той е следвало да подаде годишна
данъчна декларация, с която да декларира приходи, което не е направило. Ето
защо са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК –
неподаване на декларация по ЗДДФЛ за
2016г. и правилно основата за облагане с данък върху доходите е определена по
реда на чл.122, ал.2 от ДОПК.
Съгласно
чл.33, ал.1 от ЗДДФЛ, облагаемият
доход от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително на ограничени
вещни права върху такова имущество, се определя, като положителната разлика
между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намали с 10 на сто
разходи.
Видно
от представените нотариални актове недвижимите имоти са продадени за общата
сумата от 8 919,18 лева, като те са били закупени за сумата от
3 800,00 лева, тоест разликата между покупната и продажната цена е
5 119,18 лева. С оглед нормата на чл.33, ал.1 от ЗДДФЛ, облагаемия доход
на жалбоподателя за 2016г., правилно е определен от органа по приходите в
размер на 4 607,26 лева, след като сумата от 5 119,18 лева е намалена
с признатите от законодателя 10 на сто разходи (511,92 лева).
Съгласно
чл.34 от ЗДДФЛ, годишната данъчна основа за доходи от
прехвърляне на права или имущество се определя, като облагаемият доход по
чл.33, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е
задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл.40, ал.5 от ЗЗО, когато облагаемият доход по
чл.3 се включва при годишното изравняване на осигурителния доход. В съответствие с тази норма, правилно от
органа по приходите е определена данъчната основа на жалбоподателя за
доходи от прехвърляне на права или имущество в размер на 4 204,06 лева,
като от установения облагаем доход по чл.33 от ЗДДФЛ в размер на 4 607,26
лева са приспаднати установените на лицето задължителни авансови осигурителни
вноски за 2016г., по чл.122 от ДОПК във връзка с чл.40 ал.5 от ЗЗО в размер на
403,20 лева.
Съгласно чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като
общата годишна данъчна основа по чл.17 се умножи по данъчна ставка
10 на сто.
При правилно установена
данъчна основа в размер на 4 204,06 лева, правилно е установен и размера
на дължимия данък 420,41 лева, изчислен след прилагане на предвидената от
законодателя данъчна ставка.
С оглед на изложеното правилно с ревизионния
са установени задълженията на Х.Д. по ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 420,41 лева.
Правилно и в съответствие с нормата на чл.1 от
ЗЛВДТДПДВ е определен и размера на дължимите лихви – 194,81 лева, като началния
момент на тяхната дължимост е 01.05.2017г. (датата до която е следвало
жалбоподателя да подаде данъчна декларация и да заплати тези задължения), а
крайният момент – 23.11.2021г. (датата на издаване на ревизионния акт).
С обжалвания
ревизионен акт, са установени задължения на Х.Д. за годишен и авансов данък
по ЗДДФЛ за данъчен период 01.01.2018г.-
31.12.2018г., в размер на главницата 204,25 лева и лихви 53,25 лева, както и задължения
за ДДС за данъчен период 01.02.2018г. до 28.02.2018г. в размер на
главницата 1 145,00 лева и лихви 429,41 лева., за данъчен период
01.03.2018г. до 31.03.2018г. в размер на главницата 208,33 лева и лихви 76,34
лева и за данъчен период 01.11.2018г. до 30.11.2018г. в размер на главницата
8,33 лева и лихви 2,49 лева.
За да определи тези задължения
органа по приходите е приел, че за 2018г. е подадена от лицето по ел.път ГДД по
чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ 0300И0689146/30.09.2019г.
Съгласно получената
информация от „Еконт експрес“ ЕООД в подадената ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2018г.,
Х.Д. е декларирал получените суми в размер на 8 170,00 лв. (парични преводи и наложен
платеж) за извършените от него продажби на картини. Ревизираното лице е
потвърдило, че е извършвал продажби посредством куриер-посредник, обяснило е,
че продажбите са на лични употребявани вещи и нямат постоянен характер –
картините на баща му.
В подадената ГДД
по чл.50 от ЗДДФЛ за 2018г. са декларирани Доходи от други източници по
Приложение № 6 на стойност 8 170,00 лв., ГДО за доходите по чл.35 от ЗДДФЛ
– 8 170,00 лв. Същите е следвало да бъдат декларирани в приложение 2 „Доходи
като Едноличен търговец“ и данъчната основа следва да бъде определена по реда
на чл. 28 от ЗДДФЛ.
Спецификата на
извършваната от жалбоподателя дейност през 2018 г. - търговия със стоки,
доставени чрез куриер и наложен платеж, са дали възможност на органите по
приходите да съберат информация от трети лица, която е достатъчна да обоснове
изводи за конкретни доставки с техните индивидуализиращи данни.
Жалбоподателят
не спори, че е извършил тези сделки със стоки, доставени чрез куриер и наложен
платеж и, че е получил суми от продажби на картини, но според него тези суми не
представляват облагаем доход и не се облагат на основание чл.13, ал.1, т.2 от ЗДДФЛ. Независимо, че е подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2018г., счита, че
действията му по продажба на движими вещи не представляват дейност „по
занятие“.
Съгласно
чл.318 от ТЗ търговска е продажбата, която според ТЗ е търговска сделка, а не е
търговска тази, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е
физическо лице. Доходите от продажбата на картини са получени в резултат на
разпоредителни сделки, които не са инцидентни, а сочат системност, поради което
Х.Д. подлежи на облагане като търговец по смисъла на ТЗ за тези сделки. В този случай на основание
чл.13, ал.5 от ЗДДФЛ не намират приложение разпоредбите на чл.13, ал.1, 2 и 4
от закона, т.е. доходите се третират като облагаеми.
На основание
чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като ЕТ е
формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба. Лицата извършващи дейност като
търговци е необходимо да водят счетоводство спазвайки изискванията на ЗСч. и
приложимите счетоводни стандарти. Размерът на данъка върху годишната данъчна
основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ се определя, като годишната
данъчна основа по чл.28 се умножи по данъчна ставка 15 на сто - чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл.1,
ал.1, т.1 от ТЗ Х.Д. през 2018г. е търговец по смисъла на ТЗ и на основание
чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ подлежи на облагане за доходите си от стопанска дейност.
Той не е организирал и водил текущо счетоводно отчитане в съответствие с
изискванията на ЗСч. и НСС. За извършените сделки с картини не е издавал касови
бележки от електронни касови апарати с фискална памет, каквото е изискването на
чл.9, ал.1 от ЗДДФЛ и е укривало приходите от продажбата на посочените стоки.
Всички тези обстоятелства водят до изпълнени фактически състави на чл.122,
ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, ревизията е извършена по този специален ред на ДОПК и
е определена данъчната основа за облагане с данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ на
сделките с картини в размер на 15% върху изчислената данъчна основа, след
анализ на относимите за лицето обстоятелства по ал.2 и при спазване на
процесуалните изисквания на чл.124 от ДОПК. Определената по този специален ред
на ДОПК данъчна основа може в определена степен да се различава от фактически
реализирания от лицето облагаем доход, но това е в резултат на виновното
поведение на самото задължено лице.
В ЗДДС не са
посочени изрични критерии, според които да се определи дали една дейност се
осъществява редовно или по занятие. Преценка за това може да бъде направена при
разглеждане на конкретна фактическа обстановка, с оглед всички факти и
обстоятелства. Относно понятието „дейност по занятие“, за извършване на
търговска дейност по занятие, може да се счита, че това е дейност като
постоянна работа, която не е свързана с единични сделки, която няма случаен
характер, чиято цел е създаване на постоянен доход. Когато се извършват
разпоредителни сделки с личното имущество еднократно, а не редовно или по
занятие, тази дейност няма да има характер на независима икономическа дейност
по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗДДС.
В случая
предвид системността на постъпленията на парични суми в брой и несъмнено
установения факт на изпращане на куриерски пратки чрез „Еконт
Експрес” ООД, Х.Д. е извършвал независима икономическа дейност под формата на
продажба на картини. Той е извършил множество продажби на картини, за получаване
на редовен доход и е налице упражняване на независима икономическа дейност по
смисъла на чл.3, ал.2 от ЗДДС.
При тези
обстоятелства на основание чл.67, ал.2 и ал.3 от ЗДДС върху определената по
реда на чл.122, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.4, т.6, т.8, т.15 и т.16 от ДОПК данъчна
основа в размер на 6 808,34 лв. за данъчните периоди от м.02.2018г., м.03.2018г.
и м.11.2018г. е начислен ДДС в общ размер на 1 361,66 лв. и лихви за забава в
размер на 508,24 лева.
Годишна
данъчна основа по чл.28 от ЗДДФЛ, определят лицата извършващи стопанска дейност
като ЕТ. Годишната данъчна основа по чл.28 от закона се определя като
облагаемия доход по чл.26 формиран по реда на ЗКПО за данъчната година се
намали с вноските, които самоосигуряващото се лице е
задължено да прави за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО. При тези обстоятелства,
като е взето предвид, че лицето няма определени задължения за осигурителни
вноски и вноски за ЗО, е определен облагаем доход по реда на чл.122 от ДОПК,
във връзка с чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ, за 2018г. в размер на 6 808,34 лв. (8 170,00
лв. – 1361,66 лв.), а размера на данъка по чл.48 от ЗДДФЛ -1 021,25 лв., от
които 817,00 лв. са декларирани в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2018г. Следователно
допълнително определените в обжалвания акт задължения за годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ са в размера на 204,25 лева и лихви за забава в размер на 53,25
лева.
Правилно с
ревизионния акт са определи допълнителни задължения на Х.Д. за 2018г. за
годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ и по ЗДДС за м.02, м.03 и м.11.2018г.
Не е налице
спор по делото, че през 2018г. жалбоподателят е извършил продажба на повече от
10 картини на обща стойност 8 170,00 лева, като продажбите са извършвани с
наложен платеж чрез „Еконт експрес“ ЕООД. Тази сума е декларирана в подадената
от лицето ГДД по ЗДДФЛ за 2018г., като доходи от други източници по Приложение
№ 6, ГДО за доходи по чл.35 от ЗДДФЛ и върху нея е начислен данък в размер на
10%.
Съгласно чл.124, ал.2 ДОПК в
производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основанията по ал.1 е подкрепено от събраните
доказателства. Тези констатации не са оборени от задълженото лице в хода на
съдебното производство и са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Правилен е изводът на органа по приходите, че
ревизираното лице е извършвало търговска дейност – продажба на картини, което
го определя като търговец по смисъла на чл.1, ал.1, т.14 от ТЗ.
Съгласно чл.26, ал.1 от
ЗДДФЛ, облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е
формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба. Съгласно чл.26, ал.6 от
ЗДДФЛ, по този ред се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо
лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като ЕТ.
В случая, ревизираното
лице, независимо, че е подало годишни данъчни декларации, не е водило
счетоводство в съответствие със законовите изисквания. Касае се за нееднократно
осъществени сделки с движими вещи - картини, с цел получаване на доходи. За така извършваната търговска дейност
ревизираното лице е било длъжно да води счетоводна отчетност и да подаде
данъчни декларации, с които да декларира приходи, което не е направило. Ето
защо са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК –
неподаване на декларации и липса на счетоводство и правилно основата за
облагане с данък върху доходите за 2018г. е определена по реда на чл.122, ал.2
от ДОПК.
От ангажираните по делото
доказателства не се установява, че доходите
от продажбата на тези картини са необлагаеми по смисъла на чл.13, ал.2, т.2,
б.“б“, тъй като не се установява те да представляват произведение на
изкуството, предмети за колекция и антикварни предмети по смисъла на т.20, т.21
и т.22 от ДР на ЗДДС, във връзка с §1, т.10 от ДР на ЗДДФЛ. Съответно, макар и
в хода на ревизионното производство от жалбоподателя да е било заявено, че тези
картини са на баща му, не са ангажирани доказателства в подкрепа на тези
твърдения.
В случая ревизията е проведена по реда на
чл.122 и следващите от ДОПК, които представляват особени процесуални правила,
които позволяват прилагането на материалноправни норми на съответния закон при
съществена и пълна липса на необходими доказателства за наличие на фактическите
състави от материалния закон. Те имат за предмет уреждането на специален ред за
установяване на съответните факти, но само ако са налице предпоставките
регламентирани в чл.122, ал.1 от ДОПК. Констатациите на органа по приходите съгласно
чл.124, ал.2 от ДОПК, се считат за верни до доказване на противното, тъй като
наличието на основанието по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК са подкрепени от събраните по
делото доказателства. В случая при законово разместената тежест на доказване,
жалбоподателят е следвало да установи съответните обстоятелства, опровергаващи
констатациите, че така извършените сделки не са облагаеми, което той не е
сторил успешно. Ето защо правилно и законосъобразно органът по приходите е
приел, че са налице сделки по продажба на картини, които са облагаеми и същите
са търговски сделки, като извършвани от лице осъществяващо независима
икономическа дейност.
С оглед на изложеното и след като не е налице
спор по делото, че жалбоподателя е регистриран по ЗДДС, правилно за тези сделки
са установени задължения по ЗДДС, както следва:
1.За м.02.2018г., са извършени продажби на
картини на обща стойност 6 870,00 лева, като съобразно нормата на чл.67,
ал.2 от ЗДДС, правилно е прието, че в тази цена е включен ДДС и е определено
задължение на жалбоподателя за ДДС в размер на 1 145,00 лева. Върху тази
сума, правилно е определена като дължима
и лихва за забава в размер на 429,41 лева, изчислена от датата на която
данъка е бил дължим – 15.03.2018г., до датата на издаване на ревизионния акт, в
съответствие с нормата на чл.1 от ЗЛВДТДПДВ.
2.За м.03.2018г., са извършени продажби на
картини на обща стойност 1 250,00 лева, като съобразно нормата на чл.67,
ал.2 от ЗДДС, правилно е прието, че в тази цена е включен ДДС и е определено
задължение в размер на 208,33 лева. Върху тази сума, правилно е определена като
дължима и лихва за забава в размер на
76,34 лева, изчислена от датата на която данъка е бил дължим – 15.04.2018г., до
датата на издаване на ревизионния акт, в съответствие с нормата на чл.1 от
ЗЛВДТДПДВ.
3.За м.11.2018г., са извършени продажби на
картини на обща стойност 50,00 лева, като съобразно нормата на чл.67, ал.2 от ЗДДС, правилно е прието, че в тази цена е включен ДДС и е определено задължение
в размер на 8,33 лева. Върху тази сума, правилно е определена като дължима и лихва за забава в размер на 2,49 лева,
изчислена от датата на която данъка е бил дължим – 15.12.2018г., до датата на
издаване на ревизионния акт, в съответствие с нормата на чл.1 от ЗЛВДТДПДВ.
С оглед на изложеното правилно с издадения
ревизионен акт са установени и задължения на Х.Д. по ЗДДФЛ за 2018г. в размер
на 204,25 лева. Тази сума е определена след като е определена данъчна основа по
реда на чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 6 908,34 лева (8170,00 лева
продажна цена на картините – 1361,66 лева определено дължимо ДДС) и дължим
данък в размер на 1021,25 лева (изчислен при прилагане на данъчна ставка от
15%, предвидена в нормата на чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ). Х.Д. в подадената от него
ГДД за 2018г. е декларирал дължим данък по ЗДДФЛ в размер на 817,00 лева,
поради което правилно с ревизионния акт са установени задължения в размер на
208,33 лева (1 021,25 лева – 817,00 лева). Върху тази сума, правилно е
определена като дължима и лихва за
забава в размер на 53,25 лева, изчислена от датата на която данъка е бил дължим
– 01.05.2018г., до датата на издаване на ревизионния акт, в съответствие с
нормата на чл.1 от ЗЛВДТДПДВ.
С обжалвания ревизионен акт, са установени на Х.Д. и задължения за здравно
осигуряване на самоосигуряващи се, както следва: за данъчен период 01.01.2016г. до 31.12.2016г. в размер на главницата 208,00
лева и лихви 96,77 лева и за данъчен период 01.01.2017г.
до 31.12.2017г. в размер на главницата 147,20 лева и лихви 51,66 лева.
За да определи
тези задължения органа по приходите е приел, че Х.Д. през процесните
периоди не подлежи на здравно осигуряване по реда на чл.40, ал.1, 2 и 3 от ЗЗО,
поради което приложение намира хипотезата на чл.40, ал.5 от ЗЗО. Съгласно
посочената правна норма, той е бил длъжен да внася осигурителни вноски върху
осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на
осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за
бюджета на държавното обществено осигуряване - до 25-о число на месеца, следващ
месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния
доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни
вноски се внасят в срока за нейното подаване.
По данни от
информационната система на НАП – справка данни за осигуряването по ЕГН е
установено, че за Х.Д. за периода от 01.2015г. до 03.2016г. има подадени
декларации обр.1 с код 01 – за работници, осигурени
от социални рискове при един работодател, работещи по трудово правоотношение от
„Заложна къща Габи инвест“
ЕООД, а за периода от 03.2016г. до 11.2016г. са подадени данни от НОИ с код 15
– за лицата, които получават парично обезщетение за безработица. Следователно Х.Д.
е следвало да се осигурява по реда на чл.40, ал.5 от ЗЗО, считано от 12.2016
г., и дължи авансови вноски за здравно осигуряване за 2016г. и 2017г. на
основание чл.40, ал.5, т.1 от ЗЗО в размер както следва:
- 16,80 лв. за 12.2016 г. и лихви за
забава на основание чл.107 от ЗЗО в размер на 8,23 лв.;
- 147,20 лв. вноски за здравно
осигуряване за периода от 01.01.2017 г. до 31.08.2017
г. и 51.66 лв. лихви за забава.
Също така на основание чл.40, ал.5,
т.1 от ЗЗО следва да извърши годишно изравняване на осигурителния доход за
2016г. и да внесе до 01.05.2017г. окончателните осигурителни вноски в размер на
191,20 лв. / /2600 лв. – 210 лв. / * 0,08/ и лихви за забава на основание
чл.107 от ЗЗО в размер на 88.54 лв.
При тези обстоятелства са определени
задълженията за ЗО за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2017
г. до 31.08.2017г. в размер на 147,20 лв. и 51,66 лв. лихви за забава на
основание чл.107 от ЗЗО.
Правилно от органа по приходите са
определени процесните задължения на жалбоподателя.
От Х.Д. нито в хода на ревизионното
производство, нито в хода на съдебното производство се ангажират доказателства,
че е подлежал и е бил здравно осигурен на основание чл.40, ал.1, 2 и 3 от ЗЗО,
поради което правилно е прието, че той подлежи на здравно осигуряване съгласно
чл.40, ал.5 от ЗЗО. Съобразно тази норма, жалбоподателят се явява задълженото
лице за внасянето на осигурителни вноски и за подаване на декларация в срок до
25-то число на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство.
От Х.Д. не са подавани изискващите по
чл.40, ал.5, т.2 от ЗЗО декларации, поради което правилно е прието от органа по
приходите, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК за
провеждане на ревизията и за определяне на задълженията на лицето за здравно
осигуряване за процесните периоди по правилата на чл.124 от ДОПК.
Правилно при определяне на размера на
задълженията на лицето е определена данъчната основа в съответствие с
изискванията на чл.40, ал.5, т.1 от ЗЗО, а именно върху осигурителен върху
осигурителен доход не по-малък от
половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се
лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване,
доколкото в хода на ревизионното производство не е установено през процесните
периоди лицето да е получавало някакъв доход.
През процесния м.12.2016г. минималния
размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лице е бил 420 лева, като
правилно са определени задълженията на жалбоподателя за здравно осигуряване в
размер на 16,80 лева, като основата е определена в размер на 210 лева
(половината от минималния размер на осигурителния доход за годината) и 8%
размер на здравно осигурителната вноска, определен съгласно чл.2 от Закона за
бюджета на НЗОК за 2016г.
Задълженията за осигурителни вноски
са публични държавни вземания, съгласно чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК, поради което
и на основание чл.175, ал.1 от ДОПК, за тяхното несвоевременно плащане се дължи
лихва. Жалбоподателя е следвало да внесе тези суми до 25.01.2017г., съгласно
нормата на чл.40, ал.5, т.1 от ЗЗО, поради което правилно му е определена лихва
за забава за периода от 26.01.2017г. до датата на издаване на ревизионния акт –
23.11.2021г., в размер на 8,23 лева.
Така изложеното се отнася и до
определените задължения за авансови вноски за здравно осигуряване в размер на
147,20 лева за периода от 01.01.2017г. до
31.08.2017г., върху основа в размер на
230 лева (половината от минималния размер на осигурителния доход за годината) и
8% размер на здравно осигурителната вноска, определен съгласно чл.2 от Закона
за бюджета на НЗОК за 2017г. Правилно е определен и размера на дължимите лихви
– 51,66 лева, като началния момент на за тяхното определяне е 26-то число на
месеца следващ този за който са били дължими здравните осигуровки, а крайният
момент – датата на издаване на ревизионния акт 23.11.2021г.
Както беше посочено вече, не е спорно
по делото, че през периода от 01.01.2016г. до
31.03.2016г. за Х.Д. има подадени декларации обр.1 –
за работници работещи по трудово правоотношение и за периода от 01.04.2016г. до
30.11.2016г. са подадени данни с код 15, като получаващ парично обезщетение за
безработица. За тези периоди, съгласно чл.40, ал.5, т.1 от ЗЗО той дължи
годишно изравняване на
осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като
окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване. От
жалбоподателя не е подадена декларация за 2016г., в срок до 01.05.2017г.,
съответно не е извършено изискващото се годишно изравняване, поради което
правилното от органа по приходите с издадения ревизионен акт са му определени
задължения за здравно осигуряване. Тези задължения правилно са определени като от
годишния доход на жалбоподателя за 2016г. в размер на 2600,00 лева, е извадена
сумата от 210,00 лева, представляваща осигурителния доход за м.12.2016г., за
които са определени вече авансови вноски, като по този начин е определена
основа за облагане в размер на 2 390,00 лева. При 8% размер на здравно осигурителната
вноска, определен съгласно чл.2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2016г.,
правилно са определени процесните задължения за здравно осигуряване в размер на 191,20 лева.
Правилно е определен и размера на
дължимите лихви – 88,54 лева, като началния момент на за тяхното определяне е
02.05.2017г., датата до която е следвало жалбоподателя да подаде данъчна
декларация и да заплати тези задължения, а крайният момент – датата на издаване
на ревизионния акт 23.11.2021г.
С оглед на
изложеното издадения ревизионен, в частта в която е бил потвърден, е
законосъобразен, а жалбата на Х.В. Дойнов е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на спора и на основание чл.161
ал.1 от ДОПК, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати в полза на
ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 278,72 лева,
определено на основание чл.7, ал.1, т.2, във връзка с чл.8, ал.1 от Наредба 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, изчислено
съобразно материалния интерес по делото – 9 787,18 лева.
Мотивиран от изложеното, Административен съд гр.Бургас, десети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Х.В.Д. с ЕГН: **********,
с адрес *** – адв.З. против ревизионен акт № Р-02000221001705-091-001/23.11.2021г.
издаден от началник сектор – възложил ревизията и главен инспектор по приходите
– ръководител на ревизията, поправен с ревизионен акт за поправка № П-03000322000080-003-001/04.01.2022г.,
в частта в която е потвърден с решение № 119/07.09.2022г. на директор на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Бургас, при Централно
управление на Националната агенция по приходите.
ОСЪЖДА Х.В.Д. с ЕГН: ********** да заплати в полза на
Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Бургас, при ЦУ на НАП юрисконсултско
възнаграждение в размер на1 278,72 лева (хиляда двеста седемдесет и осем
лева и седемдесет и две стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: