№ 212
гр. Варна, 21.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно частно търговско
дело № 20233001000170 по описа за 2023 година
Производството е образувано по частна жалба на С. Г. Н. и В. Г. Н., двамата от
гр.Варна срещу определение №260074/20.02.2023 г., постановено по т.д. №717/2018 год. по
описа на ОС - Варна, в частта с която е оставено без уважение искането им за освобождаване
от държавна такса за разликата над 1200 лева до пълния размер от 1 351,72 лева.
Жалбоподателите считат обжалваното определение за неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Сочат, че дори и сумата от 151 лева се явява непосилна
и значителна за техните финансови възможности. Молят за отмяна на определението в
обжалваната част и пълно освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивно
обжалване.
Частната жалба е подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, поради което съдът приема същата за
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
С определение №260074/20.02.2023 год., постановено по т.д. №717/2018 год. по
описа на ОС – Варна, съдът е освободил С. Г. Н. и В. Г. Н. от внасяне на държавна такса по
въззивна жалба с вх. № 267459/05.12.2022 г. частично в размер на 1200 лева и е оставил без
уважение искането за освобождаване от държавна такса за разликата над 1200 лева до
пълния размер от 1 351,72 лева.
Преценката за наличието на предпоставките за освобождаване от внасянето на
държавни такси и разноски по смисъла на чл. 83, ал.2 от ГПК се извършва от съда въз
основа на представените доказателства за имущественото състояние на молителя, семейното
му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства,
относими към възможността за изпълнение на законоустановеното му задължение за
внасяне на такси и разноски за производството по делото.
В практиката си касационната инстанция приема, че правната възможност за
освобождаване от такси и разноски по делото по реда на чл. 83, ал.2 ГПК е установена в
интерес на определена категория социално слаби лица, които са в обективна невъзможност
да ги заплатят, с оглед да им бъде осигурен достъп до правораздаване. От друга страна,
когато внасянето на държавната такса би създало не трайно, а за определен период от време
само известни затруднения за страната - задължена да я заплати, но същата като разход не е
1
непосилна за страната, предпоставките на чл. 83, ал.2 ГПК не са налице. /Определение №
183/18.03.2013 г. на ВКС, ТК, второ т.о., постановено по ч.т.д. № 707/2012 г./.
Частните жалбоподатели не установяват нито пред ОС – Варна, нито пред
настоящата инстанция обективната си невъзможност да заплатят остатъка от държавната
такса за въззивно обжалване в размер на 151.72 лева. Действително от представената
медицинска документация се установява, че жалбоподателят В. Н. е в тежко здравословно
състояние, но не и останалите предпоставки, при наличието на които може да се направи
извод за пълна невъзможност за внасяне на държавна такса.
От служебно изисканата от първоинстанционния съд информация от различни органи
и институции относно имущественото състояние на жалбоподателите се установява, че
същите разполагат с общ месечен доход в размер около 1330 лева или с около 300 лева над
линията на бедност в страната, която е 504 лева.
Тъй като размерът на декларираните доходи на съпрузите е девет пъти по-висок от
таксата, за която са останали задължени след частчиното освобождаване, варненският
апелативен съд счита, че молителите не са от категорията на лицата, за които заплащането
на държавна такса в размер на 151.72 лв. е непосилно, респ. останало е недоказано
отсъствието на всякаква възможност от страна на молителите да заплатят същата.
Предвид на това, като е оставил молбата за освобождаване от държавна такса без
уважение, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да
бъде потвърдено.
Частните жалбоподатели не дължат предварително внасяне на държавна такса за
разглеждане на настоящата частна въззивна жалба, но с оглед на нейната неоснователност,
на основание чл. 77 от ГПК тези разноски следва да се възложат в тяхна тежест.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. Г. Н. и В. Г. Н., двамата от
гр.Варна срещу определение №260074/20.02.2023 г., постановено по т.д. №717/2018 год. по
описа на ОС - Варна, в частта с която е оставено без уважение искането им за освобождаване
от държавна такса за разликата над 1200 лева до пълния размер от 1 351,72 лева.
ОСЪЖДА С. Г. Н., с ЕГН ********** и В. Г. Н., с ЕГН ********** двамата от
гр.Варна, ул.»Мир» 81 да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Апелативен съд – Варна, сумата от 15 лв., на основание чл. 77 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл.280, ал.1
от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2